България се доближава до средното европейско равнище на пазаруващите през Интернет. У нас 30% от потребителите са онлайн ориентирани, общо в Европа – около 50%. Такива данни представи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по повод изнесената от българска хостинг компания статистика за 19% ръст на онлайн магазините у нас през последните 12 месеца спрямо предходния период.
„Има силно увеличаване на интереса към онлайн търговията в България от страна на тези, които имат желание да осъществяват такава дейност през интернет. Важното е да направим така, че тази търговия да не създава пречки пред хората, да не ги вкарва в излишни разходи, а по-скоро да им помага да направят по-добрия информиран избор и да инвестират средствата си правилно и така, както пожелаят”, подчерта Маргаритов в студиото на телевизия Bulgaria ON AIR .
По думите на председателя постъпващите в КЗП жалби във връзка с онлайн сделки вече конкурират тези в конвенционалната търговия. Той съобщи, че при извършените над 2000 проверки на електронни магазини от началото на годината все още най-честото нарушение е опитът на търговци да ограничат правото на потребителите да връщат закупените по Интернет стоки в 14-дневния срок. „Или съкращават този срок, или въобще пропускат за споделят тази информация с потребителите и съответно някой може да остане с впечатление, че няма такова право. При анонсиране на промоционални оферти понякога впоследствие се оказва, че или стоката не е налична, или е на по-висока от обявената цена”, даде пример Маргаритов. Председателят предупреди, че има опасност и от т.нар. мними търговци, които при изискване за авансово плащане може да вземат парите, но изобщо да не доставят стока.
Маргаритов посъветва преди покупка винаги да се прави съпоставка на различни оферти и препоръча доза критичност към споделените в Интернет впечатления от потребителите относно даден търговец, тъй като може да се окажат нож с две остриета. Той насочи вниманието и към защитата на лични данни при подобен тип сделки. „Когато един търговец изисква повече, отколкото е необходимо, например трицифрения код на банковата карта, трябва да сме внимателни, защото може да се стигне до злоупотреби”, подчерта председателят.
Виртуалните приемни по морето са за консултации и сигнали за туристически услуги и покупки в търговските центрове, заяви председателят на комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов
Виртуалните приемни представляват телефонни кабини, от които безплатно потребителите ще могат за звънят на денонощния телефон на Комисията 0700 111 22. Те ще бъдат полезни за туристите при проблем с място за настаняване – хотел, вила, различен тип заведения, ситуации на самия плаж, при покупки в търговските комплекси и други видове нередности. В светлата част на деня летовиците ще имат възможност да се свързват директно с регионалните офиси на КЗП и чрез тях – с екипите, които са на място. Така при подаване на жалба или сигнал ще могат да получат съдействие максимално бързо.
Такива приемни има в Балчик, к.к. „Албена”, к.к. „Златни пясъци”, к.к. „Св. Св. Константин и Елена”, к.к. „Слънчев бряг”, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Китен и Царево. Разположени са в близост до плажа или до търговски центрове. Брандирани са, за да бъдат лесно разпознаваеми от туристите. Всички устройства вече работят. Информация за точните им координати има на сайта на КЗП и в Google Maps. Приемните ще работят през целия летен сезон. Председателят на Комисията съобщи, че за момента се предвижда те да функционират до началото на септември, но ако се окаже, че сезонът продължава, времето е хубаво, има достатъчно туристи, е възможно този период да бъде удължен.
„Важното е хората, които имат нужда от помощ да могат да се обърнат към нас и ние да сме в състояние да реагираме максимално бързо. Очаква се сезонът да бъде доста динамичен, със сериозна посещаемост. За да го направим по-дълъг и по-приятен за всички, трябва да сме на разположение и да помагаме”, добави Маргаритов.
Председателят посочи, че Комисията за защита на потребителите е основният контролен орган в държавата относно качеството на туристическият продукт. Поради това хората могат да се обръщат към институцията по различни въпроси, включително и ако не е само тя компетентна, а и други администрации – Българската държавна агенция по храните, НАП и т.н. „Ние сме хората, които поне трябва да приемем тези сигнали, да ги обработим и да предприемем по-нататъшни действия, ако е необходимо и с колегите от други институции”, каза в заключение Маргаритов.
