Тази вечер се видях с приятел, води чужденец, европеец, също университетски преподавател. Работят по проект за регионалната сигурност.
Освен всичко друго, стана дума за пътищата. И двамата бяха абсолютно категорични – българските пътища са най-лоши или поне по-лоши в сравнение с пътищата в Словения, Хърватска, Черна гора, Сърбия, Румъния, Гърция, Турция, европейската част на Русия, Литва, Латвия, Естония. Не просто по-лоши са пътищата ни според тях, а с пъти по-лоши. Попитах ги тези събеседници мои – как си обясняват това?

Двамата отговориха практически в един и същи глас – заради кражби! Краде се яко, а в строителството, в пътищата, в ремонтите се крадe супер яко! 

Или както каза приятелят ми – навсякъде, в най-различни държави се краде, по-скоро – пооткрадва се. Даже се оказва, че демокрацията и недемокрацията заедно и поотделно не са спирачки за пооткрадването. Но у нас – дали от съчетаването на най-лошите черти на калпавата демокрация и на жилавата недемокрация, не просто се пооткрадва, а се краде в исполински размери. Ако в другите държави се замъкват 10-20% и в пътищата се инвестират 80-90%, то у нас процентите са обърнати, положението е страшно.

Другият събеседник, чужденецът кимаше с глава – всеки народ обича да отклонява по нещо в личния си джоб. Никой народ не е по-крадлив от останалите. Голямото крадене не е въпрос на народопсихология, а на манталитет на властта, то идва от властта – краде ли властта прекалено малко, всички останали крадат малко, но краде ли властта прекалено много, то всички останали крадат много! Дълбоката причина за страшното крадене у вас е във властта.. И лошото е, че тя не само краде толкова много, та от това страда инфраструктурата, страда жизненият стандарт на хората; лошото е, че като краде извънредно много, властта деморализира обществото, легитимира краденето и го превръща в национален спорт. Ако имаше световно първенство по крадене, с такава власт, dear Friend, България щеше да бъде участник в него и не само щеше да излезе от групите, но и да се бори за разпределението на медалите.

Даааа, умислен се прибрах вкъщи. Макар и да не гледам мачове, отлично знам, че на световното първенство по футбол ние няма да участваме. Но тази вечер разбрах, че в едно друго световно първенство щяхме да участваме и дори да бъдем сред фаворитите. А как иначе, щом у нас се краде като за световно! И поради тази причина и пътищата ни са най-лоши, и всичко останало не върви на добре. Е, да, с изключение на геополитиката, която се превърна в основна грижа на управлението, защото България вече тясна за неговата душа е.

Николай Слатински

Ако някой не се е събудил още от розовите сънища, в които ни пренася Борисов 3, то е добре да припомним, че оксиморон е стилистична фигура, при която се свързват логически изключващи се противоположности. Българска свобода на словото или народен избраник са точна илюстрация за оксиморон …

В скандални дебати за свободата на словото депутати от всички парламентарни групи за пореден път демонстрираха изкривените си представи за демокрация и твърдата си решимост да сложат намордник на независимите медии.

Ситуацията е като онази, в която кучето е приятел на човека, но с намордник, за да не хапе …

А свободното слово също може да хапе и с намордник, колкото да диша е по-полезно за баш избраниците на народа в парламента и един техен орган СЕМ …

Дори свобода на междуметията няма да оставят, а ние ще говорим пред света за европредседателство и т.н.

И ако не сте се разсънили, припомням …

В езикознанието междуметията са неизменяема част на речта, която изразява непосредствени чувства или наподобява природни или животински звукове.

Примерно : Ех, каква демокрация има в България !

                      Ура за най-бедната нация в ЕС !

                      Олеле, Борисов 3 падна !

Всички партии в парламента са единодушни, че трябва да се контролира медийното съдържание ?!

Направо ДЕМОкрация ?!

Малкият повод за „голямата“ дискусия  бе приемането на годишния отчет на Съвета за електронни медии (СЕМ).

Към „дълбоко“ смислената му дейност няма критики. Защото е ясно, че и СЕМ и народните избраници смятат, че журналистиката е обслужваща сфера на такива като тях  и че медийната независимост ги тревожи силно.

БСП, която уж е опозиция се изяви в лицето на Антон Кутев, който заяви : „Трябва ли държавата да има регламент върху медийното съдържание? Лично моето убеждение е, че това трябва да стане.“

Друг титан на свободната мисъл Вежди Рашидов – шеф на на комисията по култура и медии го подкрепи : „За първи път 100% се съгласявам с Антон Кутев, защото е 100% прав. Проблемът е много голям.“

Тома Биков от ГЕРБ сподели, че не трябва да се обръща внимание на излезлия неотдавна доклад на „Репортери без граница“, в който през 2017 г. България пада на 111-о място по свобода на словото. Биков не вярвал на класацията, защото била манипулативна …

„Ще ви кажа как се прави – избират се едни репортери, правят се с тях интервюта, питат се има ли свобода на словото, а те казват – няма“, заяви представителят на народа от ГЕРБ, като пропусна факта, че въпросната класация се използва от ЕС при изготвяне на законодателни предложения … Да, ама тук е БГ територията …

ДПС  поиска от управляващите да придвижат напред медийния законопроект на Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева.

Това е „истинската“ свобода на словото, българи ?! Бръщолевенията и глупотевините на жълтите павета …

Забравете за демокрацията и свободата на словото. Забравете, че един корпулентен депутат от ДПС има 7 вестника и те творят само свобода и свобода …

В БГ територията демокрацията е болшевизъм …

Свободен автор – Философът

Това e невеселата констатация в редовният годишен доклад на неправителствената организация „Фрийдъм хаус“, посветен на качеството на демократичния процес в 29 страни от Централна Европа, Балканите и бившия Съветски съюз. 19 от изследваните държави отбелязват спад в своите резултати.

Рейтингът на „Фрийдъм хаус“ се базира на скала от 1 до 7, в която 1 представлява най-високото ниво на демократичен прогрес, а 7 – най-ниското. Изчислява се по седем индикатора – национално и местно демократично управление, изборен процес, гражданско общество, независими медии, съдебна власт и корупция.

Резултатът на България непрестанно спада през последното десетилетие – от 2.86 през 2008 до 3.39 през 2018 г.

Тазгодишната оценка поставя страната ни на едно от последните места сред държавите от Централна Европа.

Зависимите медии и високото ниво на корупция са факторите, които в най-голяма степен смъкват качеството на демокрацията в България.

Недоброто националното управление и съдебната система, също смъкват оценката.

Лошият общ резултат ни нарежда в групата на „полуконсолидираните демокрации“, където попадат още Румъния, Унгария, Сърбия и Хърватия.

„В тази нова нелиберална среда гражданите остават свободни да протестират, да създават неправителствени организации, да публикуват новинарски статии или да отправят критики през социалните мрежи, без да рискуват да бъдат атакувани физически или да попаднат в затвора. Но подобни дейности ще ги изложат на натрапчиви правителствени проверки и шумни атаки в проправителствените медии и дори на трудова дискриминация, тъй като в тези страни връзките с управляващата партия са икономическа необходимост“, описват ситуацията изследователите. Според тях това положение представлява завръщане към „гулаш комунизма“, при който откритите преследвания са рядкост, но независими институции не съществуват, а партия и държава са слети в едно, отбелязват от „Фрийдъм хаус“.

по freedomhouse.org/report/freedom-world/freedom-world-2018

Свободен автор – Философът