Историкът си отиде от този свят на 72 години
Проф. Божидар Димитров почина на рождения ден на дъщеря си. Историкът си отиде от този свят на 72 години, съобщава Нова телевизия.
По информация на „24 часа” професорът е починал пред блока, в който живее. Изведнъж се е хванал за гърдите и е паднал, разказват близките му пред изданието. Те предполагат, че причината за смъртта е белодробна емболия.
Проф. Димитров е чакал дъщеря си Мария. Днес тя има рожден ден и се готвела да вземе родителите си и да отпразнуват заедно.
Професорът имаше проблеми със сърцето – влиза в болница няколко пъти. Той страдаше от сърдечна недостатъчност.
Съболезнования изказа и премиерът Бойко Борисов в социалните мрежи.
„Изказвам съболезнования на близките и семейството на Божидар Димитров. Почивай в мир, приятелю! Поклон“, написа премиерът Бойко Борисов във Facebook.
„Загубихме един голям учен, който посвети живота си на каузата на България, загубихме великолепен човек с голямо сърце и широка душа! Поклон пред паметта му!“, се казва в съболезнованието на председателя на Комисията по култура и медии в НС Вежди Рашидов.
Проф. Божидар Димитров е бивш дългогодишен директор на Националния исторически музей, историк, автор на десетки книги, посветени на българската история.
Божидар Димитров е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, в семейство на бежанци от Източна Тракия, сочи справка в автобиографията му. През 1959 г. завършва основното си образование в Созопол, а през 1964 г. – Механотехникума в Бургас. Работи няколко години на риболовни кораби. По-късно завършва история и археология в Софийския държавен университет, има докторат по история.
През декември 1994 г. е назначен за директор на Националния исторически музей (НИМ). С поста си се разделя през 1998, но е възстановен през 2001 г. и остава начело на НИМ до пенсионирането си през 2017 г.
Проф. Димитров е бил член на БСП. Два пъти е бил в листите за народни представители на социалистите – в Кърджали и в Шумен през 1997 и 2001 година.
Като член на Висшия партиен съвет на БСП в края на 2005 година Божидар Димитров се обявява открито против решенията на ръководството на БСП. Той не подкрепя кандидатурата на Татяна Дончева за кмет на София и подкрепя независимия кандидат Бойко Борисов. Заради това е снет от поста водач на групата на общинските съветници на БСП в СОС.
Преди парламентарните избори през 2009-а напуска БСП и застава в подкрепа на ГЕРБ. На изборите е избран за народен представител, след като е издигнат от ГЕРБ за мажоритарен кандидат в Бургаски избирателен район.
В първия кабинет на Борисов е министър без портфейл, като отговаря за Агенцията за българите в чужбина, Държавния архив и Дирекцията по вероизповеданията.
През миналата година бе приет в болница със съмнения за инфаркт в деня, в който му предстоеше дебат с македонския журналист Миленко Неделковски. Двамата имаха задочен спор след като македонският журналист се снима как чупи с чук плочата на връх Каймакчалан, издигната в памет на загиналите там български воини през Първата световна война.
В края на миналата година Димитров заяви намерение да направи професорска партия. През март учреди движение „Кан Кубрат“, но след това получи отказ то да бъде регистрирано.
Поклон пред паметта му!
Професор Божидар Димитров предлага възстановяване на Илирия, за да се сложи край на войната за името на братската държава
Войната за Македония продължава. Очаквано Гърция отхвърли името Република Илинденска Македония и на съседите от Скопие ще им се наложи дълго да умуват как да се казва страната им. Безценен съвет им даде историкът проф. Божидар Димитров, който малко преди гръцките политици да се произнесат за името Република Илинденска Македония, сподели във Фейсбук, че идеята е обречена на провал и затова е най-добре да възстановят древна и славна Илирия, кръщавайки така родината си.
Гърция отхвърли варианта името на западната ни съседка да бъде променено на Република Илинденска Македония, съобщават местни медии, цитирани от Нова телевизия.
Именно за това име се спряха премиерите на Гърция и Македония Алексис Ципрас и Зоран Заев след разговор на четири очи по време на срещата на върха в София в четвъртък.
Два дни по-късно Заев потвърди, че това е опцията, приемлива и за двете страни.
„Македонските граждани също ще имат думата. Те ще могат да гласуват на референдум по въпроса”, каза Заев.
След изявлението на македонския премиер обаче стана ясно, че опозиционните партии в гръцкия парламент са се обявили против идеята западната ни съседка да се нарече Република Илинденска Македония. От кабинета на Ципрас пък поискали името да съдържа географско определение.
В изявлението от канцеларията на министър-председателя се посочва, че Атина приветства достигнатото от Скопие разбиране, че „решението за името не може да съществува без приемането на erga omnes име, т.е. за цялостна употреба“.
„Въпреки това, насърчаваме нашите съседи да продължим да работим заедно за намиране на взаимно приемливо решение с географско или времево определение, точно както предвижда пакетът от предложения, които представи специалният пратеник на ООН Матю Нимиц“, се казва още в съобщението.
В него отново е повторена гръцката позиция, че решението и всичко, свързано с премахването на иредентизма, трябва да бъдат гарантирани чрез конституционна промяна.
„Беше съобщено, че Ципрас и Заев са се разбрали Република Македония да бъде призната под името Илинденцка Макендония, но това е голяма глупост, тъй като Илинденското въстание избухва само в един от седемте революционни окръга на земите населени с българи в Османската империя“, коментира проф. Димитров във Фейсбук.
„Решението на ВМРО, което е разделило страната на седем окръга е възстанията във всеки окръг да избухват през две седмици. Затова въстанието в седми революционен окръг избухва на 19- ти август, възстанието в пети революционен окръг в горно джумайско (Благоевград) избухва на 1- ви септември. Затова не бива да смесваме едно въстание с исторически дадености. Освен това в това име отново могат да бъдат съзряни ревендикационни стремежи, тъй като два от регионите на Битолския революционен окръг са днес в Гърция“, изтъкна историкът.
„Искам да отправя едно сериозно наистина предложение за име, признавайки, че досега се шегувах като настоявах на името Югозападна България. Известно е , че Гърция ще се съпротивлява до край на име, което съдържа „Македония“ с прилагателно, без прилагателно и т.н. Затова да се поучим от опита на няколко европейски държави. Когато се създаде Кипър като държава гърците не настояха той да се нарича югоизточна Гърция. Там просто се знае, че живеят гърци. Същото е с Австрия- там живеят немци, в Молдова пък живеят румънци. За нас е важно като българи държавата както и да се казва- в нея да живеят българи“, обясни професорът.
„И те живеят – близо 10 % от населението са се осъзнали като такива и имат българско гражданство. Следователно за да задоволим гръцките и самите македонски стремежи за име на една славна антична държава, предлагам името Илирия“, добави той.
„Знам, че някой ще подскочат и ще кажат- „ама това са албанци“. Не, не са. В най- ново време някой реши, че албанците са наследници на илирите за което няма никакви доказателства. За Илирия през последните четири века се е смятало това, което и в античността- една огромна държава,или може би няколко като траките, заемаща територия от Словения до Ниш. Илирийската идея възниква не в Албания, а между славянски духовници, които са католици. Словенци и хървати, към тях се присъединяват и много българи като Петър Богдан, Петър Парчевич и др.“, припомня историкът.
„Ватикана одобрява идеята, тъй като те ще се борят след като се отърват от турско владичество за създаване на единна югославянска държава. Създава се Илирийски колеж (Университет) в град Сполет, който завършват голяма част от нашите католически ръководители и духовници- всъщност всички без Петър Богдан. Време е името Илирия да се възстанови, макар и върху една малка част от древните илирийски земи, които са обхващали и централна и западна Македония“, добавя проф. Божидар Димитров.
Всичките му документи са писани на български език, каза историкът проф. Божидар Димитров
Известният Влад Цепеш – Дракула, воеводата на Влашко, е българин. Това каза в предаването „Операция:История“ по Bulgaria ON AIR историкът проф. Божидар Димитров.
Всичките му документи са писани на български език, добави той и поясни, че до 17 век официалната документация в голяма част от днешна Румъния се е водила на книжовен български език.
Коментирайки голямата победата на цар Калоян над рицарите на император Балдуин Фландърски край Одрин на 14 април 1205 г., Божидар Димитров посочи, че по този начин Калоян спасява източното православие от силно негативно настроената срещу него Латинска империя.
Говорейки за българското възраждане директорът на Института за исторически изследвания на БАН доц. Даниел Вачков посочи, че“ въпреки стопанския напредък, въпреки къщите на няколко ката, българинът не е действал сметкаджийски и е имал куража да въстане срещу османското владичество“.
Историкът и специалист по османистика Валентин Митов акцентира на тежкото положение на българите по време на 5-вековното робство и особено на “кръвния данък“ за съставяне на еничарския корпус.
Журналистът Мила Вачева разказа увлекателната история за това как е демонтирана, изгубена и после отново намерена огромната петолъчка на бившия партиен дом в София. Според нейните проучвания Партийният дом е имал две петолъчки, като едната е доставена през 1985 година и е имитирала напълно Кремълската звезда, а за направата освен рубин, са използвани и два килограма злато.
Професорът нарече действията на институцията политическа атака и разясни, че парите не били държавни, а дарени
Бившият директор на Националния исторически музей Божидар Димитров е бил в конфликт на интереси при сключването на два договора с дъщеря си и с племенниците си, съобщи бТВ, цитирайки Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.
Става дума за контракти от 2015 г. с „Акшаена -2007“ ООД. Първият е за изработването на каталог на колекция в тираж от 1000 броя на стойност 19 800 лв. Собственици на фирмата са дъщерята на Димитров Мария и племенниците му. От КПКОНПИ отбелязват, че музеят се е разплатил авансово с фирмата, която доставила едва половината от каталозите с година и половина закъснение – все нарушения на договора.
През същата година има и втори договор – пак за 1000 бройки от печатно издание, но този път за цена от 15 000 лв. Договорът е изпълнен в двумесечния срок и на фирмата е било платено.
Платежните са подписвани от Божидар Димитров, който не е упълномощил заместник за процедурите. Не е подавал и декларация за конфликт на интереси.
Проф. Божидар Димитров нарече действията на институцията политическа атака. „Тези пари са дарителски, те не са държавни, следователно няма конфликт на интереси”, посочи той. На въпрос какви са били мотивите му, за да се насочи към тази фирма, бившият директор на НИМ заяви: „Да стане бързо, за три дни, да мога по-бързо да приключа случая”.
Случаят не е нов. Още около пенсионирането на Димитров от БСП заявиха, че то е именно заради договорите с най-близки роднини.
Проверявани са отношенията на НИМ и със сдружение „Плиска” на племенника на директора. Там не е имало подписани договори и така няма конфликт на интереси.
Злите езици пръснаха мълвата, че партията на професорите ще е новата патерица на Бойко
Нов играч се появи на политическата сцена. Бившият директор на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров учреди свое движение, съобщава Нова телевизия. То носи името „Кан Кубрат” и ще се бори за президентска република. Това можело да стане с подкрепата на българския народ и със свикването на Велико народно събрание.
Историкът не скри, че вижда самия себе си като държавен глава.
„След едно тригодишно обсъждане, един Боянски клуб, в който се събраха първоначално двайсетина професори, стигнахме до мнението, до което са стигнала доста светли умове в световната история, че парламентарната република има свойството да изчезне, или както казва президентът Румен Радев- да атрофира. Ние не можем да забраним партиите, но можем да минимализираме тяхната роля”, заяви Божидар Димитров. „Този, който спечели президентските избори, като променим формата на управление, да може да назначава, както и сега правят Тръмп, Путин, Ердоган, да назначава качествени хора за ръководителите на ресорите. А не да ме управлява фризьорка”, заяви Димитров.
Той допълни, че вижда себе си като човека, който може да промени формата на управление на България.
„Промяна на формата на управление на България – от парламентарна на президентска република”, заяви Димитров. Това обаче е от компетенциите на Велико народно събрание, подчерта историкът.
„Може да се свика референдум на тема: Съгласни ли сте да се свика Велико народно събрание, което да промени фирмата на управление на България от парламентарна на президентска република”, допълни Димитров.
Патерицата на Бойко си учреди най – накрая движението, коментира администраторът на фейсбук страницата „Национален протест срещу безобразията в България“, цитирайки публикация в xaknewss.blogspot.bg.
