„Гняв“ е символ на възмущението ми от кича в „модерното“ изкуство, казва в интервю за в. „Компас“ авторът на единствената книга, отпечатана само в един екземпляр

-„Гняв“ – това е името на новата ви книга. На 20 страници сте побрал това, което много от поетите на протеста се опитват да кажат на заспалите хора, наричани от управляващите лош човешки материал. Наскоро при гостуването ви в „Добро утро, Бургас“ заявихте, че в продължение на 27 години медийното пространство се залива умишлено и тенденциозно с гадости, помии и бози, за да може този народ да бъде тъп. Как се роди „Гняв“?
-Книгата е нестандартна изява на отношението ми към изкривените, изопачените и дори извратени течения в областта на всички изкуства не само в България, но и като световна тенденция. Всеки средно интелигентен човек е наясно, че такива неща се правят откакто Земята се върти, но като че ли през последните няколко десетилетия това се превръща в епидемия.
-Защо?
-Защото бездарието бързо се ориентира в обстановката и след като не може да се реализира по нормален, класически начин, започва да се прави на „модерно“. Отново ще си позволя да цитирам моя приятел и опонент Шура Самунджи /вечна му памет/, който веднъж ми каза: “Когато някой не може да пее, то той започва да прави рап, ако не му се удава да рисува – захваща се с абстракции, а когато не може да пише стихове, използва бял стих или разните там хайку, подредени като геометрия дивотии и прочие бездария“. И сега, когато нагло и тенденциозно всички възможни медии вкупом започнат да толерират бездарието и да му правят перманентна реклама, идва един момент на кипване и избухване. Ще си позволя един пример: Не би трябвало песента на Фики Стораро да се имитира от Миро в „Като две капки вода“, след като има абсолютно отрицателен вот в интернет пространството или да се номинира „дупарата“ на Гери Никол за Евровизия, макар да я оплюха по всички писти. Да не говоря за постоянното присъствие на разни пишещи алкохолици и комплексари върху страниците на вестниците и на телевизионния екран. Ако щеш, безразличието на същите тези медии към моята книга очевадно демонстрира отношение. Просто това, което направих, не е заложено в политиката за унищожаване на българската духовност, а напротив…
-“Гняв“ е вашият протест срещу псевдоавторите, наричащи себе си творци. Защо я издадохте само в един екземпляр и я завещахте на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив?
-Книгата сама по себе си не представлява интерес откъм съдържание и няма грам комерсиална стойност. Тя би могла да бъде притежание само на някои колекционери-библиофили, а в моето намерение изобщо и не влизаше тиражирането й поради същите причини. Целта на упражнението бе да се видя с приятели, да потърся съмишленици и ако ми се даде трибуна – да кажа това, което мисля и чувствам. Завещах я на библиотеката в моя роден град Пловдив, защото ако ще в Нова Зеландия да отида, пак ще си остана майничка, макар и Бургас да не ми е безразличен, защото баща ми беше бургазлия и имам страшно много приятели тук. Колкото до протеста в нея, ми се ще да споделя, че това е по-скоро възражение, възмущение /както съм писал вътре/, но не точно протест, въпреки че в България е модерно да се протестира. Аз не съм модерен – преди 40 години ходех с брада и слушах рок, сега пак ходя с брада и слушам рок. Динозавър консервативен, какво да се прави…
-В книгата публикувате психоплетството „Отбора за милиони“ на Криско, което на рапъроманите е по-известно като „Златните момчета“. Поместил сте до него и текста на хита от миналия век на група „Везни“ „Песен, писана на свещ“. След „шедьовъра“ „CV TV“ на Никита Нанков пък сте публикувал „Прощално“ на Вапцаров. Сравнявате и някаква цапаница, наречена „Хипермодерна картина от български художник“, с прекрасна творба на Владимир Димитров – Майстора, която наричате „демодирана”. Защо? Защо изкуството стана безвкусно?
-Никъде в книгата не цитирам имена както на „модерните“ автори, така и на техните опоненти. Разбира се, тяхното откриване не представлява трудност, което си личи и от въпроса, но лично аз нямам никакво намерение да оставям имената на Криско или Нанков за бъдещето, още повече съм напълно уверен, че те нямат място там. Колкото до Вапцаров, Георги Богданов и Майстора, то те и без моя PR са си безсмъртни. На оня художник с мръсното кафяво платно изобщо не му знам името и не ме интересува. Попаднах на тази цапотия след умишлено търсене на съвременни творби от български художници. Колкото до израза „демодирана“, то това е метафора, изразяваща иронията ми към снобите, хълцащи и ахкащи пред разните абстракции, с идеята да покажат колко много интелект са донесли от родните си села. Даже и това, дето съм поставил по една дума на всяка страница в книгата, е своего рода подигравка с „модерното“ изкуство. А по отношение на примерите, които съм дал, то нека Криско и Нанков да не се възгордяват, че съм сложил “гениалните“ им „творби“ в книгата си, защото просто за тях се сетих на първо четене, още повече, честно казано, не си позволявам много контакти с подобни „произведения“. Иначе без проблем мога да поставя всеки друг рап текст или да се ровна в графоманските сайтове за някое “велико“ стихоблудство. Да не коментирам чалгата или авторите, пишещи в стил „клозетна поезия“, като оня, дето написал „Ванка с танка“, че и го подписал като Радой Ралин.
-“Гняв“ сте я представили в Пловдив в Страстната седмица и на премиерата е бил бардът Стефан Гераксиев – Денвъра. Как вашите приятели приеха новата ви книга?
-На премиерата бяха и други музиканти, поети, писатели, психолози и преподаватели. Денвъра е мой дългогодишен приятел и си позволи кратка реч, демонстрирайки подобен на моя гняв, като завърши със страхотно стихотворение. Същото направи и поетът Николай Гюлев, който почти ме разплака с четиристишието си:

Ако в стиха сълза не затрепти,
ако в стиха не бликне капка кръв,
приятелю, какъв поет си ти,
макар да те ласкаят, че си пръв…

Доцент Соня Райчева сподели опита си с пишещите студенти, като с горчивина заяви, че на младите хора не бива да им се казва как да пишат, а само да им се показват примери как да не се пише, защото талантът е нещо, което не се придобива, тъй като е даденост още при раждането и формирането през първите седем години. Не мога да подмина с лека ръка и името на Елена Диварова, която освен поетеса, редактор и коректор на книги и учебници, е много добър литературен критик. Тя ме представи непринудено и същевременно съвсем академично в любимия ми стил „интервю без сценарий“. Нека ми простят останалите приятели, чиито имена също заслужават да бъдат споменати, но няма да ни стигне обемът на материала, за да ги изпиша всичките. И отново ще изкажа разочарованието си към родните медии, които не удостоиха с присъствието си премиерата на „Гняв“, макар и тя да е интересна, дори само откъм своята нестандартност. Явно журналистическата гилдия повече се интересува какво се случва под полата на плеймейтките или в леглата на футболистите.
Мога отговорно да заявя, че моите приятели застават зад мен и много се надявам някои от тях да покажат явна съпричастност към моята демонстрация. Но дори да не го направят в подобен стил, то ние стигнахме до консенсус, че единственият начин за борба с кича и бездарието е създаването на колкото може повече красота. Нека творим грамотно и красиво, приятели и съмишленици! Нека показваме на хората колкото се може повече смислени, естетически издържани и одухотворени творби!
-В интервюто с Мария Стефанова споделихте, че не ви пука да кажете, че Криско е национален предател или че Гери Никол се държи като проститутка, но по-интересно е защо го правят. Кой им плаща, за да се излагат?
-За мен всички, които работят срещу българската духовност, дори само с личния си пример, са национални предатели и продажни твари. Това, дето съм споменал тези имена, е повече случайност, отколкото лично отношение, макар аз нещата наистина да ги приемам доста лично. Но спрямо техните личности се отнасям не по-различно, както към останалите представители на псевдоизкуството. Просто трябваше да дам някакъв пример, още повече, че те сега са много актуални, дори рапъра го канят да журира и да бъде съдба на талантливи, млади хора, което си е направо трагична ирония на съдбата. Колкото до това дали някой им плаща, то това е напълно явно и ясно. Отдавна има сили, които работят усилено срещу българския народ и държава. Част от тази агресия се изразява във всякакви форми на принизяване българската духовност, защото ние си я носим още от времето преди Потопа, като една от най-старите народности. И завистта на ученика към учителя прозира в действията на продажниците, служещи на чужди интереси, които премазват образователната система, изкривяват Историята, прикриват заслугите на гениални българи във всички области, стремейки се да ни изтрият от лицето на майката Земя. И отново ще кажа, че ако го нямаше Боян Мага и неговите ученици-богомили, Европа още щеше да ходи в кожи и да се бие с боздугани. Нямаше да има Ренесанс, Леонардо, Мартин Лутер, розенкройцери, масони и прочие носители на прогреса. Ето защо се издават антилитературни списания, толерират се антитворци и се правят идиотски риалитита. И всичко живо си трае, че дори ръкопляска на Джорджано, Фики Стораро и Атанаска от Павликени.
-Наскоро бургаският поет Стоимен Стоименов сподели, че си колекционира (психо)сбирки от бургаски автори заради „бисерите“ в тях. Той разказа за доктрината на Алън Уелс Дълес и обясни защо някои от „колегите“ му „гледат“ на чайките като на кокошки, на морето- като на сополи. Възможно ли е САЩ да пръска милиарди долари за подмяна на човешките ценности?
-Бургаският поет явно си има стройна концепция по въпроса с графоманския контингент, което веднага ме прави негов фен и сподвижник. Колкото до САЩ и парите против духовността, то аз не бих се ангажирал да виня цяла държава, макар и определено у нас да пристигат емисари, завършили там, със задача да участват в антибългарски организации, да манипулират и вербуват наивници и готови комерсиални душици, с които Родината ни гъмжи. За съжаление не са само американците! България има достатъчно врагове и завистници, но не бива да забравяме собствените си грешки, от които уви, никога не сме вземали поуки. Само да се обърнем с няколко десетки години назад и ще се сблъскаме със стотици образци на прекрасни произведения във всички области от изкуството, да не коментирам нашите възрожденци и будители, които съвсем нарочно сме забутали в тъмните ъгли на забвението. Цензурата при соца може би бе недемократична, но такива като горепосочените „творци“ никога нямаше да прогресират тогава. И да се замислим дали трябва да номинираме за президент и то два пъти, човек, написал идиотските текстове на албума „Надървени въглища“ – Витков. Не ми се коментира стожера на кича г-н Трифонов, който десетилетия насажда чрез силата на PR-a арогантността, цинизма и безпардонната простотия на Ганьо Балкански.
Със сигурност има външно финансиране на опростачването, но фактът, че толкова хора се продават, ме наранява много повече от чуждата агресия.
-Живеете във Великобритания, но България е в сърцето ви и споделяте, че не можете да си пиете уискито безучастно, гледайки отдалече как ценностната ни система отива на боклука, за да затъпяват хората максимално. Казвате, че никога няма да вземете чужд паспорт. Наскоро една приятелка, избягала в Германия, ми сподели същото. Какво може да спре опростачването?
-Винаги съм казвал, че романтичният патриотизъм е патология. В началото на „демокрацията“ бях националист, скачах по площадите и рецитирах Ботев пред стотици хора. Дойде моментът на моето прозрение и се качих на самолета. Намерих спокойствие и бъдеще за най-малкия си син, който има още доста да се учи. Намерих възможност да си пиша писанията без да се нервя, че криминални престъпници ми определят съдбата. Не че в Англия няма проблеми, но те са решими и бих казал, съвсем дребни. Иначе и там си има кич и простотии, защото това е световна тенденция, но няма да ни стигне мястото за примери в този аспект. Мога само да вметна, че когато интервюират разни черно-кафяви рапъри, телевизорът на всеки три-четири секунди писука, поради цензура спрямо цинизмите им. За сметка на това видях неща, които няма как да видя другаде, както и се възхищавам от съзнанието на хората при всякакви ситуации, да не коментирам опазването на паметниците на културата и архитектурните такива.
А изпростяването може да се спре единствено и само чрез просвещение. Разбира се, и със създаването на красота. И отново ще завърша с любимия си цитат от Матей Преображенски – Миткалото: “Българският народ има нужда от просвещение, защото в продължение на 1500 години е давал на непросветена Европа императори и закони“.

Неволите на жителите на бургаския квартал „Банево“ продължават. Четири години след започване изпълнението на т.нар. проект „Воден цикъл“, който по идея e трябвало да подобри и развие инфраструктурата за питейни и отпадъчни води, са налице разрушени и заличени улични настилки в квартала. Разбира се, при строително-монтажни работи от такъв размер е невъзможно да се избегне къртене, изкопни и транспортни дейности, но в крайна сметка, след завършване на работата по проекта, е трябвало несгодите да отстъпят място на удоволствието да живееш в благоустроен квартал. Такива са били очакванията на жителите на някогашното бургаско село, защото още при водената от общинската администрация кампания за присъединяването му към града, това било най-силно прокламираният плюс в полза на местното население – новата и подобрена инфраструктура. Изнесената информация в медиите категорично подчертава сериозното отношение на общинското ръководството и обрисува силно розови картини след изпълнението на този щедро финансиран европейски проект. (ВИЖ ТУК)

Равносметката днес обаче показва, че вредите са много повече от ползите за хората от този бургаски квартал, настилките по улиците са коктейл от пръст, строителни отпадъци, трошен камък и всичко друго, но не и от материала, използван за уличните настилки в Европа – асфалт!

Това разминаване между обещано и изпълнено провокира Кирил Казаков, жител на квартала, да изпрати запитване до Община Бургас за информация относно календарния план-график за изпълнението на строително-монтажните работи по изграждането на уличните настилки. След продължително чакане, превишаващо в пъти определения от закона срок за предоставяне на исканата информация и неколкократните му напомняния, след повече от два месеца Общината в лицето на заместник-кмета по строителство, инвестиции и регионално развитие инж. Коралска изпраща официален отговор. В прав текст се заявява следното „ Всички видове строително монтажни работи са изпълнени и настилките са възстановени“!?! Действителността обаче е съвсем друга. Изложената в писмото информация не кореспондира с квартална действителност. Налице е пълно разминаване на реалността и твърденията на заместник-кмета.

Въпреки, че когато фактите говорят и боговете мълчат, от Общината са афиширали тезата, че улиците в квартала са с нов по-модерен облик. Възмутен от  отговора на  Община Бургас, Кирил Казаков изпраща сигнал до Президентството на Република България, Министерски съвет и Националният омбудсман Мая Манолова.

Реакцията им не закъснява и институциите възлагат на кмета на общината извършването на обстойна проверка по случая, като за резултатите от нея следва да бъде информирана и ответната страна. Всичко това предизвиква надежда за промяна в действията на общинското ръководство и очаквания за преминаване към нова конструктивна позиция, водеща до провеждане на ефективна управленска политика и прилагането на адекватни и спешни мерки за решаване на хроничния проблем в квартала.

Уви, не така мисли заместник-кмет Коралска!

Нелепите твърдения от страна на Общината за подобрената инфраструктура бързо се разпространяват сред жителите на квартала. Това изиграва ролята на катализатор на обединителните процеси и вече е налице масово недоволство. Мнението на гражданите е изразено в изпратен писмен протест срещу констатациите, изложени в „проверката“, и се предлага държавните органи да извършат нова проверка на място:

„Проблем с настилките преди не е съществувал и наличието на такъв сега се дължи изцяло на нескопосано свършената работа по ИНТЕГРИРАНИЯ проект. Община Бургас реши да изпише вежди, а избоде очите на жителите на цял квартал! Това е видно от всички живеещи и преминаващи през квартала,  невъзстановяването в предишния вид на настилките се дължи на липсата на инвеститорски контрол от страна на Възложителя по време на изпълнението на ИНТЕГРИРАНИЯ проект и формално спазване на изискваниятана строителното законодателство. Именно поради това оправданието с липсващите финансови средства предизвиква насмешка и поражда редица въпроси за качеството на тяхното управление и разходване. Не е виновен този който яде баницата, а този който по време на глад я разхищава неразумно! Не бива да забравяме, че общинските бюджети / за разлика от фирмените/ не формират приходната си част с реализирани на пазарен принцип продажби, а чрез вноските за данъци и такси от гражданите на общината. Поради това ролята на ръководството на общината се свежда само до управление на тези средствата в интерес именно на гражданите–данъкоплатци. Добрият управленец, започва изпълнението на даден проект само след като е осигурил неговото финансиране. Успешната му реализация минава през добре организиран и ефективен инвеститорски контрол и така се постига и подобряване на градската инфраструктура в рамките на бюджета. Не всичко е пари, уважение и признателност не се купуват, а се печелят с работа и достойно поведение!  Несправянето с работата не може да служи за оправдание. Когато доставчик не изпълни договорните си задължения е логично той да бъде санкциониран и/или сменен. Неприемливо е същият да изтъква неуменията си да се справи с работата като оправдание за лошото качество на продукцията си и да очаква да бъде приет едва ли не с признателност. В конкретния случай Община Бургас е именно в ролята на нередовен доставчик по силата на обществения й договор с гражданите. Бихте ли започнали ремонт за подмяна на тръбите в облицованата Ви баня, без да осигурите финансиране й за възстановяване на облицовката на изкъртената ивица, а още по-малко бихте ли окачествили работата за изпълнена преди да Ви оправят облицовката, която същите тези майстори са изкъртили? Намирате ли някъде основания за гордо и многократно афиширане на  такова „изпълнение“ на проект финансиран с чужди средства пред представителите на най-важните институции в държавата, журналисти от различни медии и данъкоплатците? В този ред на мисли изразявам силно съмнение в трезвата преценка на ресорния заместник кмет и не мога да се съглася и с наложената от него политика за предимство на формата пред съдържанието на делата и документите. Така получаваме продукта от неговата работа в скъпа опаковка, но тя е лишена от съдържание.“

                Решението на този казус предстои, очаква се отношение към него да вземе и  Националния омбудсман Мая Манолова, известна с безкомпромисното си отношение към административния произвол. Подготвя се среща между жителите на квартала и новоизбрания местен обществен посредник г-н Тодор Стамболиев с цел намиране на бързо и ефективно решение.

Жителите на кв. „Банево“ се надяват  ръководството на общинската администрация в най-добрия град за живеене в България да осъзнава, че  твърденията на зам.-кмет Коралска – черното е бяло, биха предизвикали гражданско недоволство и протести, сезиране на европейски институции и медии, а това би изиграло негативна роля върху имиджа на страната ни преди председателството й на Съвета на ЕС.

Слави Трифонов прекрати протестните си действия, след като от ГЕРБ обявиха, че ще внесат предложение за промени в Изборния кодекс, които да променят изборната система от пропорционална на мажоритарна. Няколко дни Слави стоя сам на столче пред парламента, заобиколен от 30 журналисти, но не получи обществена подкрепа от гражданите. Референдумът на Слави, в частта мажоритарни избори, обслужва партия ГЕРБ и Бойко Борисов и това вече не е тайна за никого.

Днес в сутрешния блок на БТВ проф. Михаил Константинов – математик и експерт по изборно законодателство, потвърди това, което се знае отдавна.

„При мажоритарен вот в два тура в парламента ще влязат 160 депутати от ГЕРБ, 50 от БСП и 30 от ДПС. Не съветвам ГЕРБ да има 160 депутати – ще се олеят, народът ще ги свали“, заяви Константинов.

„Никъде в Европа не се прилага подобна система. Тя съществувала само в бивши руски републики като Узбекистан и Таджикистан, и в бивши френски колонии в Африка“, уточни математикът.

Според него идеалният вариант за България е германската избирателна система, която е смесена.

Представяме ви гражданската позиция на Мария Петрова относно презастрояването в бургаския комплекс „Славейков“ бл. 86,87,88 и непукизма на кмет и някои общински съветници :

„Днес, от името на живущите в блокове 86,87 и 88, общинските съветници чуха следното:
Казвам се Мария Петрова и съм собственик на апартамент в бл. 87. Тук съм като представител на съседите си от бл. 86, 87 и 88 в „Славейков“.

Припомням ситуацията: 86,87,88 блок са в общо П-образно тяло. Предвидени в ПУП за високо застрояване са три УПИ-та, които затварят нашите два калкана и oбщо се получава сграда-правоъгълник с височина 17 м и вътрешен двор 14 м.

Две от УПИ-тата са частни, реституиран имот, едно е общинско. За да направят частните УПИ-та привлекателни за застрояване, община Бургас според документите, които имаме, вероятно е добавила към тях при нанасяне на имота над 160 кв. м. тротоар, който по принцип е публична общинска собственост.

Първата фирма – инвеститор в строежа, според Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси, е със собственик и управител съпругата на зам. кмета по финансите на община Бургас Красимир Стойчев. Пак според тях, вторият, текущ в момента инвеститор, е фирма със заличен съдружник тъщата на зам. кмет Стойчев.

Над половин година се срещахме лично и разговаряхме със собствениците на земята и инвеститора, в опит да ги убедим да застроят само калканите – решение изгодно и за тях, и за нас, и за хората, които ще закупят апартаменти тук.

Идеята беше, да се замени ъгловото УПИ на единия калкан със средния частен парцел. Г-н Николов внесе докладна записка, която предлагаше точно това. Вие я отхвърлихте – всъщност, доколкото знам, това е единствената докладна записка на кмета, която общинският съвет не е приел.

В момента, двата частни парцела са застроени. Единственият останал свободен ъгъл е общинското УПИ VI с площ от 236 кв.м.

снимки : Мария Петрова -Фейсбук

По случая ни, след преглед на цялата документация, имаме – а и вие също – с входящ номер на община Бургас 08-00-5712 от 24 януари тази година, писмо от омбудсмана Мая Манолова. То не е сведено до вниманието на нито една от комисиите към общински съвет Бургас. Омбудсман Манолова препоръчва цитирам: „С оглед разрешаването на поставените проблеми, свързани с качеството на живот на жалбоподателите, на основание Закона за омбудсмана, се обръщам съм Вас, да разпоредите проверка по случая, респективно да бъдат предприети нормативно установени действия и мерки за осигуряване на подходяща организация на движение, места за паркиране за нуждите на бл. 22, 23, 24, 86, 87, 88 в „Славейков“ и изискуемите зелени площи, включително чрез промяна отреждането на предвидения за застрояване УПИ-VI общински, в квартал 25А.“

Отговор на Омбудсман Манолова с копие и до нас изпраща зам. кмет Чанка Коралска. В него зам. кмет Коралска посочва, че според неин анализ за блокове 22, 23, 86, 87 и 88 в „Славейков“ не достигат 267 паркоместа.

Считаме, че подкрепата за настоящата докладна на зам. кмет Ананиева, която предвижда изкарване на УПИ VI от програмата за разпореждане с общинско имущество, е напълно адекватен опит за частична компенсация и жест на добра воля, от страна на община Бургас, след всички негативи, които търпим от поредицата лоши управленски решения, които бяха взети по отношение на нас.

Преди текущата докладна, ние внесохме в община Бургас предложение, този парцел да бъде обособен за градинка, детска площадка, паркинг. Това отговаря на обещание, което г-н Николов устно пое пред нас в разговор в кабинета му миналата година.

Предложението бе разгледано само от комисията по устройство на територията на 15.03.2017г. Оказа се, че на заседанието на комисията, ние и изобщо, бургазлии, които търсят диалог с общината в посока разумно строителство, са били напсувани и квалифицирани с различни нелицеприятни изрази, които не считам, че е уместно да цитирам от един любезен „съветник“. Надявам се, позицията му не изразява отношението на община Бургас към бургазлии.

Предполага се, че гражданите на Бургас са тези, чието мнение би следвало да се има предвид, при градоустройството, а не това да е едностранен процес, при които местната власт действа по свое усмотрение, псувайки гражданите и прокламирайки строителния бизнес в града, като единствения носещ средства в общинския бюджет. Няколко общински съветника пък, вместо да погледнат в детайли случая, го отхвърлиха с оправданието, че „не искали да се създава прецедент“.

Опитайте да поставите себе си в ситуацията на оказали се собственици на имот в замък, който за съжаление не е този в Равадиново, от който остава за дострояване една единствена кула. Точно от нея, бихме искали да ни лишите – и да отредите парцела за озеленяване, градинка или паркинг.

Нека градската среда е не просто гъсто застроена, защото така било изгодно за бизнеса, а адекватна, красива, обмислена и комфортна. Бургас трябва да расте към кварталите, а не да се застрояват последните градинки и паркинги.

Ще помоля, псуващия бургазлии общински съветник, да се въздържа от лични нападки, каквито вече многократно си позволи. Подобно поведение няма място в диалог между местната власт и гражданите – ако такъв наистина има – и той не е заместен от едностранна диктатура.“

Maria Petrova

Свободен автор – Философът

Транспортът в София става безплатен в дните, в които има повишени нива на замърсяване на въздуха, но в община Бургас дори и не си мислят за нещо такова на фона на редовното наднормено замърсяване на въздуха …

Това гласува транспортната комисия в Столична община, която днес прие програма за управление на качеството на атмосферния въздух в София.

Освен безплатен градски транспорт се предвижда и ограничаване на предвижването с автомобили.

Също така се предвижда и въвеждането на така наречената „успокоена зона“ в някои райони на столицата. Там автомобилите ще се движат с 30 км/ч.

Стана ясно още, че до края на лятото ще бъде готова и системата за ранно предупреждение на гражданите при прогнозни високи нива на фините прахови частици.

Е, вярно е, че София си е София, но важно е мисленето на  общинските чиновници, които в този случай проявяват загриженост към проблемите със замърсяването на въздуха, докато в Бургас подобно мислене ЛИПСВА … От кмет до общински чиновник тук се МЪЛЧИ за редовното замърсяване на въздуха, което навежда до нелицеприятни изводи за вероятни зависимости и корупционни практики и то не единични, а в продължение на години …

Припомняме анализа на омбудсмана на община Бургас Таню Атанасов, който ясно и просто посочи истината  за редовното наднормено замърсяване на въздуха над Бургас :

Има тенденция за увеличаване на общия брой на дните, в които през годината, съществуващите измерителни съоръжения са отчели показания над допустимите средно-дневни норми.
В анализа са използвани данни от Регионалната здравна инспекция- Бургас, ОД на МВР, ежедневния екобюлетин за състоянието на въздушната среда, публикуван в сайта на община Бургас, жалби и сигнали на граждани.
Основните източници на вредни емисии в атмосферния въздух на територията на Община Бургас са „Лукойл – Нефтохим“ – Бургас, „Кроношпан – България“ ЕООД – Бургас, промишлената и строителната дейност, ежегодното увеличаване интензивността на автомобилния и въздушен трафик, некачествени пътни настилки, използването на твърдо гориво за отопление.

Но докато „Лукойл Нефтохим Бургас” е свил драстично нивата на емисиите от сероводород в атмосферния въздух в Бургас през последните три години – 2013, 2014 и 2015 г., за дървопреработвателният завод „Кроношпан” не се споменава нищо конкретно като източник на основното замърсяване на въздуха –  с прах.
Основното замърсяване на въздуха, който дишат бургазлии е от наличието на фини прахови частици. 
През 2012 г., нормите са били надвишени 161 дни; 2013 г. – 197; 2014 г. – 179; 2015 г. – 215 дни.

Нека сравним фактите изнесени от Таню Атанасов и отчета на кмета Димитър Николов за 2014 г. и резултатите от 2015 :

III. Атмосферен въздух

Мобилната автоматична станция за контрол и управление качеството на атмосферния въздух /КАВ/ на Община Бургас работи вече 4 години. Тя продължава да е единствената в страната общинска мониторингова станция, като се следят в непрекъснат 24-часов режим нивата на осем замърсители на въздуха – серен диоксид, азотни оксиди, озон, бензен, стирен, сяроводород, фини прахови частици РМ10 и фини прахови частици РМ2.5. Следят се и метеорологични параметри – температура, посока и скорост на вятъра, налягане, влажност и слънчева радиация.

Дейността на Мобилната станция за КАВ е от изключително важно значение за Бургас – защото позволява общинска администрация да оптимизира политиката си за опазване качеството на въздуха, което се доказва от фактите – качеството на въздуха в Бургас за изминалата 2014 г. бележи подобрение спрямо 2013 г. като фонови стойности на замърсителите. !!!!!

През 2014 г. Мобилната станция е била разположена на 18 различни точки – в различни жилищни комплекси и квартали на Бургас – на база предварителен график за местоположението й, но тя се позиционира и на конкретни места след подадено искане или жалби на граждани.“- http://www.burgas.bg/bg/info/index/905

Пълни шменти – капели …

Митът за свиването на емисиите от сереводород от страна на „Лукойл Нефтохим Бургас”бяха разбити с рекордните замърсявания през март 2016 г., когато тези емисии достигнаха до 36 ПЪТИ над среднодневните норми и продължават и през март 2017 г.,но …

Кмет и подчинените му чиновници МЪЛЧАТ И НЕ ПРЕДПРИЕМАТ МЕРКИ ПОДОБНИ НА ТЕЗИ В СОФИЯ ?! Единственото, което са направили е, че Общински съвет Бургас дава съгласие Община Бургас да кандидатства, за безвъзмездна финансова помощ от Националният доверителен екофонд по Инвестиционната програма за климата за насърчаване използването на електромобили, за закупуване на два електрически автомобила за нуждите на Общината и толкова …

Да припомним, че Димитър Николов освен че е кмет е и заместник в ИК на ПП ГЕРБ на Бойко Борисов, подобно на софийската кметица Йорданка Фандъкова, само че в София общинските чиновници се опитват да направят нещо, поне с безплатен транспорт за софиянци в дните с наднормено замърсяване на въздуха, а в Бургас като в Бургас – НИЩО ?!

Свободен автор – Философът