„Българското председателство на Съвета на ЕС е невероятен шанс да покажем потенциала на страната ни в областта на новите технологии. Тази и други приоритетни теми от програмата бяха в центъра на дискусията ни с министъра за Председателството Лиляна Павлова.“
Това е написала Мария Габриел(ова) на страницата си във Фейсбук, публикувайки към коментара снимка:
Двете дами влизат в пряка конкуренция с номинацията на Делян Пеевски за „Лице на Европредседателството“.
Докато Мария Габриел(ова) иска да показва на света потенциала на страната ни в новите технологии, Лиляна Павлова е прекратила обществената поръчка на Министерството на председателството за изработка на сайт и мобилно приложение. Подалите заявление за участие в конкурса за 70 000 лева 3 фирми не отговаряли на условията и не притежавали необходимата компетентност, ядосва се Павлова.
Евродепутатът запознал председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер с безобразията на Лозан Панов
Евродепутатът Николай Бареков е гласувал с „Въздържал се“ заедно с още 88 други свои колеги от различни групи при избора за Мария Габриел. С 517 гласа „за” Европейският парламент прие с тайно гласуване, че тя е годна за еврокомисар с ресор „Цифровизация“.
„Аз гласувах „Въздържал се“ заедно с още 88 други депутати от различни групи. „Против“ щеше да е против Родината ми. Факт е, че Габриел е компромис и слабо подготвена за поста. Еманация на шуробаджанащината в партията й ГЕРБ. Заради нехайство, некадърност и арогантност нашите управници профукаха много възможности в Европа. Но са удобни и наведени пред началниците и затова ги търпят…засега“, сподели във Фейсбук Бареков.
Той съощи, че лично е запознал председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в Страсбург с безобразията на Лозан Панов у нас.
„Връчих му кратък сигнал, подписан собственоръчно, показващ съдебния произвол на шайката, оглавена от шефа на ВКС. Разказах как съдия номер 1 в България е участник в политическия процес и използва съда за бухалка срещу неудобни политици и опоненти като мен. Също така разказах и за скандалното поведение на част от управляващите- националисти, които искат изваждане на България от ЕС и НАТО“, добавя евродепутатът.
Представителката на най-дигиталната държава в ЕС В Европарламента и негов докладчик точно по дигиталния пазар Кая Калас (от групата на либералите) заяви по повод гласуването на кандидатурата на българката Мария Габриел за еврокомисар :
„Вие бяхте в изслушването на номинирания за член на Комисията Мария Габриел миналата седмица. Ако бъде потвърдена нейната кандидатура от Парламента на 4 юли, тя ще отговаря за бизнеса и обществото. Мислиш ли, че е готова за тази работа?
Разбира се, тя има много да научи, но мисля, че това, което е тревожно, това, което тя трябва да има предвид винаги, когато не е в темата, е кои са нейните съветници. Кого слушате? Може да се обърка много. И малко се притеснявах, когато каза в заключителните й бележки: „Подчертавам, че първият ми приоритет е приоритетът на Юнкер“.
Какви са нейните собствени приоритети? Това е като „Няма да карам това, но просто чакам да ми кажат какво трябва да направя“. Но да се надяваме, че тя ще научи повече за тези въпроси и след това ще бъде по-уверена да вземе собствени решения.
Габриел преминава през уютно изслушване по пътя към водещата цифрова работа в ЕС
Мария Габриел, 38-годишната българска евродепутатка, която се превърна в новия европейски дигитален шеф, каза пред евродепутатите по време на своето одобрение, че иска да се съобрази с политическите приоритети на Европейската комисия“ – euractiv.com
Явно рецептата на нашата кандидатка за еврокомисар Мария Габриел е : Каквото каже г-н Юнкер – това е моята политика ?!
Послушание и нула инициатива, ако началникът не каже … Рецепта напълно в реда на поведение на гражданите за европейско развитие на послушанието …
Свободен автор – Философът
Ако имахме нормален премиер с визия за развитието на България, Европа и света, той щеше да се възмути от условието нашият кандидат да е задължително жена и да поиска по-важен ресор
Не ни върви на еврокомисари и това си е! Особено при Бойко Борисов.
Първа бе Румяна Желева със своите VIP танци и представяне на равнище секретарка в селско кметство. Отрадно все пак бе, че знаеше думата „проактивен“.
После дойде Кристалина Георгиева. Нейното представяне не че бе много по-добро, но като отракана дългогодишна служителка бе научила точните думи, правилната бюрократична лексика, че дори свойските жестове на брюкселското чиновничество, така че бе приета радушно като свой човек и прекара еврокомисарските си години напълно слята с тамошното братство. Кариерата й на този пост обаче завърши драматично и плачевно с голям сакатлък и грозно коварство. Дали поради извънмерни амбиции, или като част от задкулисни интриги на големите играчи, тя се намеси срещу българската кандидатка за генерален секретар на ООН Ирина Бокова и ако шансовете на последната да спечели този пост не бяха особено големи, с нейната намеса станаха нулеви. Така България успя да извърши безпрецедентен жест, като зрелищно се простреля и в двата крака.
И ето че сега, повече от половин година след подаването на оставката от страна на Кристалина Георгиева, през което време едно еврокомисарско място стои вакантно, България събра кураж да излъчи нов еврокомисар.
Не беше никак лесно на горкия ни премиер да посочи подходяща кандидатура и ние трябва да го разберем. От една страна, стои нелепото изискване да излъчим не кандидат, а кандидатка. От друга, тази кандидатка трябва да се харесва на брюкселските чиновници и да прилича на тях. От трета, банката с кадри на ГЕРБ е празна като банка в градче от Дивия Запад след поредния обир на местните разбойници.
Но нали сме вече част от европейското семейство! Европейската рода ни се притече на помощ и сама си избра българския еврокомисар. Стори го лично нейният pater familias Жан-Клод Юнкер. Човекът се постара да подбере кандидатура достатъчно незабележима, което би трябвало да означава, че не е имала тежки отрицателни прояви, следователно не е омаскарена. Освен това кандидатурата е завършила право, което означава, че е универсален боец и пасва на абсолютно всичко – било цифровизация, било финанси, било социален диалог, било растеж и конкурентоспособност. Дори единни зарядни устройства за GSM апарати.
Разбира се, изслушванията са нож с две остриета, но пък когато са затъпени, може някак да се мине и през тях. Особено ако се аранжират добре и се изпратят достатъчно хора с правилни въпроси и добре подготвени коментари. Пък и е знайно, че кандидатурата е много ученолюбива, старателна, изпълнителна и запаметяваща – все ще успее да наизусти каквото се очаква от нея.
Само да не прекалява с термина „проактивност“, че навява лоши спомени.
Въпросното ученолюбие, допълнено със старателност и изпълнителност, освен за преминаването през иглените уши на препитването, има и своите големи плюсове за бъдещата дейност на кандидатурата в Еврокомисията. Една ученолюбива, прилежна и добра еврокомисарка е мечта за всеки началник на Еврокомисията. Особено ако е от страна като България, чийто премиер гледа в устата г-жа Меркел и тъкмо когато тя реши да си я отвори и да каже нещо, я изпреварва с думите: „Каквото и да кажете, напълно подкрепям Вашето мнение!“
А какво ли би трябвало да стане, ако имахме нормален министър-председател със собствено мнение и визия за развитието на България, Европа и света? Разбирам, че това не е съвсем реалистично, но защо да не помечтаем?
Първо – условието, което се поставя, че еврокомисарят трябва да бъде жена, може да е политически коректно, за да не се дискриминира нежният пол, защото имало само 9 жени еврокомисари, но това определено е дискриминация спрямо мъже, които биха се справили по-добре в дадения ресор. Така да се каже, сексизъм в най-чист и неподправен вид. Като оставим настрана, че основният ресор на Георгиева отдавна е даден на друга държава и това за България е голяма загуба, за която Борисов не е поел отговорност, за всички е очевидно, че с широк жест ни се освобождава девета глуха линия, на която нашата родна кандидатура да бъде лашната.
За да не се мотае из магистралните линии и да не пречи, че най-малко може сериозно да обърка движението. По магистралните линии се позволява да летят само големите, проверени момчета и тук-там някое момиче.
Второ – България би могла да посочи друг, далеч по-важен ресор, какъвто все още не съществува в Еврокомисията – например ресор „Трансформация на Евросъюза“. Както е известно, въпросният ЕС вече втора година се тресе и пука по шевовете. Европейското единство, братство и взаимопомощ се оказаха високопарни думи и красив мираж – при първото по-сериозно предизвикателство в лицето на милионите мигранти всяка страна тръгна да се спасява от напастта поединично, изоставяйки художествената лексика. Последва Брекзит, който може да се окаже само началото. Колкото и да ни плашат и стряскат със страхотиите, които можели да извършат нароилите се внезапно националисти, колкото и да ни убеждават, че те са против Европа и затова не трябва да се гласува за тях, те вече са реалност, породена от много дълбоки, явно грешни политики. Замазването на положението може да помогне в още няколко кризи, но неминуемо някоя от тях ще бъде началото на края на съюза. Холандия може да реши да излезе от Евросъюза по чисто икономически причини, тъй като тя в момента е един от най-големите донори. Не по-малка заплаха са нерешеният гръцки проблем, както и огромните дефицити и финансови проблеми на Италия, Испания, Португалия, дори Франция…
Очевидно европейските народи се сблъскаха с една конструкция на Европейския съюз, която е погрешна в основата си и е без възможности за реформиране, развитие или усъвършенстване.
В един кюп бяха събрани народи с напълно различен исторически опит, държавнически традиции, манталитет, социални практики и равнище на развитие. Народи на двата полюса на заможността и бедността.
Тези народи бяха залъгани с красивата идея, че са съюз на равноправни членове. Оказаха се също толкова равноправни, колкото обитателите от „Фермата“ на Джордж Оруел. Сиреч има едни, които са по-равноправни. Съюзът на Отечествата, за който мечтаеше Дьо Гол, отдавна е фикция. Оформена бе бюрокрация със засмукващата мощ на огромен октопод, която е съсредоточила в пипалата си всички ресурси и особено силно е засмукала периферията, за да вървят нейните жизнени сокове към главата. Европейският организъм работи със скоростта на вол, но се е наел да участва в състезание с тигри, пантери и гепарди. Очевидно е кой ще пристигне пръв на финала, а също и кой кого ще изяде.
Но млъкни, сърце!
Не бива да се тревожим с такива страхотии! Ние сме верни и предани еврочленове. Дори евроатлантически такива. Ние имаме дюнерджийници на всеки ъгъл и това е нашият творчески принос в ЕС. Имаме и прекрасен премиер, когото всички прегръщат, трима папи са го галили по главата и един бивш премиер му мереше ширината на гърба с педя. Той дори веднъж силно прегърна приятеля си от Острова Дейвид и после последният три седмици едва си поемаше дъх, че всички ребра го боляха.
Пък и не това е главното в нашия текст. Това е ей-така, за разнообразие. Главното е, че нашата кандидатура все пак ще се представи пред европейския синедрион. От това няма да последва нищо. Което е много радостно.
Да й пожелаем успех!
Петър Клисаров, СЕГА
Партидата за ток към ЧЕЗ с номер 310 189 868 109 на името на Мария Неделчева е закрита в първата половина на миналия месец. Тя е за апартамента на бул. Никола Йонков Вапцаров 25 вх. Б. ап. 4, който евродепутатката е наела за 400 лв. от фирма на Столична община, показа разследване на Биволъ.
(редакцията разполага с пълните аудио и видеозаписи. В публикуваната версия са заличени личните данни)
По-рано в отговор на въпрос на нашата медия, номинираната за еврокомисар представителка на ГЕРБ заяви, че е ползвала имота от октомври 2010 до май 2013 г. Тогава тя прекратила договора си с общинската фирма “Заводпроект”. Сега фактите говорят, че макар и с прекратен договор, връзката на Габриел с това жилище е продължила още четири години.
Мария Габриел беше номинирана за еврокомисар от правителството Борисов на 10 май. В следващите дни тя е побързала да се отърве от компрометиращата информация и да заличи клиентския номер за евтиния апартамент. В момента той се води в ЧЕЗ на фирмата-собственик.
Защо Мария Габриел, чието моминско име е Неделчева, е продължавала да плаща тока на жилището чак до май 2017 г. ако тя самата или нейни близки не са го ползвали? Засега тя категорично отказва да отговаря на нашите въпроси. Отговори не е получило и списанието А-спекто, което първо публикува информацията за евтиния общински апартамент.
Помощ за “стокиране”
Още през 2014 г. Мария Габриел обяснява пред журналиста Калин Първанов от списание “Тема”, че е “помолила за помощ” и е получила жилището, за да си “стокира част от нещата”, а не, за да се възползва от евтин апартамент.
Това означава, че жилището е използвано във връзка с нейните функции на народен представител. Единствената институция, към която е можела да се обърне за помощ евродепутатката е Столична община, която е управлявана от нейната партия ГЕРБ. Фирмата “Заводпроект”, която стопанисва жилището, е с краен собственик Столична община. Столичният общински съвет е доминиран от партия ГЕРБ, която изпрати Габриел в Брюксел.
Реалната цена за наем на такова жилище е между три и четири пъти по-висока от 400 лв. Може да се приеме, че месечната общинска помощ за европейския ни представител е възлизала на около 1000 лв. Това прави 32 000 лв. за периода на официалния договор до май 2013. Но ако Габриел е продължила да ползва жилището за стокиране до месец май 2017 г. сумата на помощта набъбва до 80 000 лв. В декларацията на Габриел пред Европейския парламент от 2012 г. няма и следа от тази “помощ”.
Габриел остави без отговор въпроса зададен от Биволъ защо помощта не е декларирана. Тя не отговори и на въпроса дали тя самата или нейни роднини са ползвали жилището под една или друга форма след като договорът й за наем със “Заводпроект” е прекратен.
Мистериозен наемател
От “Заводпроект” отказаха да разкрият кой е следващият наемател на жилището от 128 кв.м. в луксозна кооперация на бул. Никола Йонков Вапцаров и какъв наем е плащал той. Наемател все пак е имало, уточниха от фирмата в отговор на въпросите ни изпратени по имейл:
Бихме искали да Ви информираме, че след прекратяване на наемното правоотношение между „Заводпроект“ ЕООД и г-жа Неделчева и освобождаването на имота от нейна страна, имотът стопанисван от „Заводпроект“ ЕООД, на адрес бул.Никола Вапцаров № 25, е отдаден под наем посредством обява, на цена определена съгласно актуализирана пазарна оценка, изготвена от независим лицензиран оценител, вписан в Камарата на независимите оценители в България.
Кое ли е това лице с късмет да попадне точно на тази изгодна обява, която според шефа на „Заводпроект“ Асен Дерменджиев е пусната в сайта imot.bg? Едва ли става дума за случаен човек, щом той е имал привилегията лично евродепутат да му плаща тока в продължение на четири години.
Фирмата “Заводпроект” притежава десетки жилища, които отдава под наем на подбрани хора и фирми на цени под пазарните, разкри Биволъ. Този съмнителен жилищен фонд дълго време убягваше от общественото внимание, а списъкът на неслучайните наематели остава добре пазена тайна, както личи от отговора на “Заводпроект” до общинските съветници Иво Божков и Марта Георгиева. След като поискват официално информация за стопанисваните от фирмата жилища те получават списък с имоти, в който липсват дори адреси.
Тази загадъчност води и към хипотезата, че апартаментът на Вапцаров 25 не е било ползван само за служебно „стокиране“, а Габриел го е обитавала като свое основно жилише в София. А тайният наемател попаднал на обявата в imot.bg вероятно е просто подставено лице, достатъчно свързан със семейството, но не и близък роднина.
Горещо изслушване в Европарламента
Биволъ изпрати въпроси във връзка с облагата получена от Мария Габриел до пресслужбите на Европейската комисия и Европейския парламент. Необичайно за тези институции те също запазиха мълчание.
Според авторитетния обзорен сайт Politico, обаче, темата се обсъжда в Брюксел и предстоящото изслушване на кандидатката за еврокомисар се очертава да бъде “пикантно”. Нещо, с което българите са свикнали след провала на Румяна Желева, чието недекларирано участие във фирма свързана с Държавна сигурност я дисквалифицира през 2010 г. Това разкритие също беше направено от журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов преди те да основат “топ разследващия сайт Биволъ”, според определението на Politico.
По разследването работиха: Асен Йорданов, Атанас Чобанов, Калин Първанов и Димитър Стоянов
