ЧЕЗ иска три пъти по-голямо увеличение на цените от другите ЕРП-та заради продажбата на активите, каза Еленко Божков и прогнозира, че правителството ще падне

Кабинетът „Борисов III” е на път да се сгромоляса. Ако сделката за активите на ЧЕЗ се реализира, властта ще удари накъсо. Дори и аверите от Брюксел и Вашингтон не могат да спасят ГЕРБерастите. Те ще изЧЕЗнат от политическата сцена заради далаверите, които въртят.

Ако сделката на ЧЕЗ с „Инерком“ се реализира, ще последва политическа криза и оставка на правителството, пророкува енергийният експерт Еленко Божков. Ако преговорите започнат отначало, за да може да се включи и държавата, нещата ще изглеждат по-различно, каза той в „Тази сутрин“ по бТВ.

ЧЕЗ искат три пъти по-голямо увеличение на цените от другите енергодружества заради продажбата си и всичко досега беше крито нарочно, добави експертът.

Вчера лидерът на БСП Корнелия Нинова публикува във фейсбук профила си отговор от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Иван Иванов на неин въпрос за поисканите от ЧЕЗ цени. Официално дружествата трябваше да представят заявките публично в края на февруари, но ЧЕЗ не го направи.

Действително зависи от КЕВР с колко ще бъде крайното увеличение на тока, но от поведението, което има досега Комисията и нейният председател, може да се очаква всичко. Например и досега остава неразбираемо защо беше скрито и ще бъдат ли наказани ЧЕЗ за това, че не оповестиха по начина, по който трябва да го направят съгласно закона и наредбите, тяхното искане за увеличение на цената на енергията. Досега никаква реакция няма, каза Божков.

Ако не беше писмото на КЕВР до Корнелия Нинова ние и до днес нямаше да знаем, изтъкна той.

Според него, ако КЕВР изпълни прищявките на ЧЕЗ, средното увеличение на крайната цена ще е 18%.

Ако това се случи, Борисов и неговите министри ще трябва да се разкарат от политическата сцена преди народът да е излязъл отново на улицата, за да ги помете.

Преди дни стана ясно, че скандинавският телеком „Теленор“ е поредният голям стратегически инвеститор, който напуска България. Така компанията се нарежда сред дълъг списък на сериозни компании дошли да правят бизнес у нас, а след това избягали като дявол от тамян от Родината. Защо страната ни е непривлекателно място за инвестиции и как картината може да се подобри? По тези въпроси OFFNews потърси мнението на финансиста Румен Гълъбинов, бивш зам.-председател на Комисията за финансов надзор.

Ето разговора ни с него:

– Г-н Гълъбинов, през последните години положението с чуждите инвестиции у нас става все по-лошо. Защо намаляват толкова драматично?

– Първите симптоми на кризата у нас преди 10 години бяха свързани именно със свиването на чуждите инвестиции. Разбира се България не е изключение по отношение на отлива на чуждестранни инвестиции, но е с най-голям спад в сравнение с останалите страни от региона на Централна и Източна Европа.

Притокът на чужди инвестиции в страната ни едва ли скоро ще достигне годишните нива преди кризата и това е свързано с развитието на цялостната икономическа обстановка. Поддържането на макроикономическа стабилност е необходимо, но недостатъчно условие за връщане на интереса към България като място за правене на бизнес. Негативната тенденция за изтегляне на чуждестранни инвестиции ще продължава и през тази година.

Прогнозите за чуждестранните инвестиции в икономиката на България стават все по-трудно изпълними. Нивото на преките вложения за последните шест години след кризата се колебаят около 2-3% от БВП, което е значително по-ниско от периода до 2008 г., когато достигнаха близо 30%. Българската икономика продължава да има нужда от чужд капитал и без такъв не може да постигне висок и устойчив икономически растеж за дълъг период от време.

Размерът и потокът на привлечените чужди инвестиции са в силна връзка с БВП на човек от населението. Колкото повече една държава привлича чужди инвестиции, толкова повече нейната икономика просперира и доходите се увеличават.

– Особено притеснително ми се струва това, че се оттеглят стратегическите инвеститори и идват случайни и по-рискови играчи. Сега бе обявена продажбата на Теленор, но можем да изброим и куп други имена на големи компании, които си тръгнаха – ЧЕЗ, Е.ОН, издателската група ВАЦ. Какво е обяснението?

– През последните години част от чуждестранните инвеститори си заминаха, български ги заместиха, а някои стратегически инвеститори влязоха в аутсорсинга и в ИТ сектора. Чуждестранни инвеститори в страни от Централна и Източна Европа бяха активни участници в процеса на преструктуриране на дейността на фирмите си. Все още са малко инвеститорите с дългосрочни планове, такива, които планират периодът на инвестицията да е минимум 10 години и имат намерение за трайна и повече заетост. Притеснително е, че статистиката за България показва ускоряване в темпа на изтегляне на инвестиции в дялов капитал, които се смятат за израз на дългосрочен интерес към икономика ни.

Офшорните зони имат изключително спорна роля, а в България офшорните финансови потоци най-често се свързват с противоречиви проекти и политическа корупция.

– В редица международни изследвания страната ни е класирана на изключително задни позиции в сектори като правосъдие и обществен ред и борба с корупцията. Управляващите обаче сякаш се правят, че този проблем не съществува.

– За съжаление инвестиционния климат в България все още е на незадоволително ниво с ниско качество на административно обслужване и липса на достатъчна прозрачност. Следва да се предприемат бързи стъпки по отношение на цялостното подобряване на бизнес средата. Съвсем нормално е неблагоприятната икономическа среда да доведе до отлив на чуждестранни инвестиции. В такава среда инвестициите и разширяването на производствения капацитет се превръщат в крайно рискови начинания и съответно биват ограничени или направо преустановени. Големият недостатък на България остана лошата административна и институционална среда, която не отчете подобрение след присъединяването на страната ни към ЕС. Оценката за нивото на корупционната дейност в държавния административен сектор оказва изключително голяма тежест върху инвеститорите. Наличието на високи нива на корупция се асоциира с необходимостта за осъществяване на подкупи на държавни служители, създава се несигурност, а крайният ефект е нарастване на разходите за и трудно прогнозиране на бизнес дейността. Рискът се увеличава и едновременно с това възвръщаемостта и стимулът за инвестиции намалява в случай на висока корупция. Корупцията до голяма степен предопределя решенията на международните компании да инвестират. Има обратнопропорционална зависимост между корупцията и инвестициите, като дял от БВП. Колкото по-висока е корупцията в дадена страна, толкова по-нисък е делът на инвестициите от БВП.

Тази връзка е особено силна в страни с висока оценка на корупцията като България. Освен това корупцията силно ограничава конкурентните предимства на икономиката ни. Ето защо борбата с корупцията е неотложно нужна за привличане на инвестиции в България.

Източник: https://m.offnews.bg/

През последните 17 години 906 хил. българи в трудоспособна възраст са напуснали страната трайно; положението става катастрофално, заяви в Русе президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Според Димитров катастрофата може да бъде овладяна само със спешни мерки за увеличение на доходите.

Димитров заяви, че КНСБ иска въвеждането на специализирана отделна минимална заплата за висшисти, които работят по специалността си, като тя да бъде в размер на 700 лв.
„Трябва да е ясно, че образованието струва пари и то трябва да се цени”, заяви той.

Димитров даде пример и с Румъния. През първото тримесечие на тази година средната заплата там е била 703 евро, а у нас – 514 евро.

Да напомним, че последните почти 8 години ни управляваше ГЕРБ с видими резултати и стабилна емиграция …

Свободен автор – Философът