Лидерът на „Воля“ и съпругата му раздавали заеми с явни и скрити лихви през контролирани от тях фирми
Заместник-председателят на парламента и лидер на партия „Воля“ Веселин Марешки се е изявявал в миналото като незаконен лихвар, дейност от която е спечелил стотици хиляди в наличност и в имоти.
Заемите, които Марешки е раздавал чрез семейната си фирма “Варнафарма Холдинг” на физически лица са с лихви от 7% до 12%, но в договорите има и скрити лихви чрез изкуствено завишаване на главницата и месечни начисления за неустойки.
Това представлява административно нарушение по Закона за кредитните институции, но има и съмнения, че Марешки е извършвал незаконно лихварство по Чл. 252 от НК, за което се полага затвор и конфискация на имущество. Стои също така въпросът дали Марешки не е укривал от данъчните доходите, получавани от скрити лихви.
Биволъ направи опит да се свърже за коментар с Марешки през пресслужбата на неговата партия „Воля“, която регулярно разпраща прессъобщения до медиите, но оттам не се получи отговор.
Десетки кредити за 1,7 милиона лв.
Биволъ събра значителен обем информация – договори и нотариални актове за обезпечения с ипотеки, които доказват по безспорен начин тази незаконна дейност.
До кредитните услуги на Марешки обикновено са прибягвали хора и фирми с финансови затруднения. Като обезпечение те ипотекират скъпоструващи имоти. В няколко случая има данни за изпълнителни дела, заведени от фирмите на Марешки, за да бъдат удовлетворени непогасени заеми с ипотекираните имоти, които са на стойност многократно по-висока от самия заем.
Биволъ изследва стотици страници договори и нотариални актове, доказващи безспорно незаконна лихварска дейност. Кликнете на картинката, за да се увеличи.
За периода от 2003 до 2015 г. Фирмите “ВарнаФарма Холдинг” ООД (сега “ВарнаФарма М” ООД) и “Диджител” ООД са сключили 25 договорни и законни ипотеки за имоти на 32 физически и юридически лица във връзка с отпуснати заеми, показа проверката ни в Агенцията по вписванията.
През този период собствеността на “ВарнаФарма М” е поделена между Веселин Марешки, съпругата му Светлана и майката му Веска. В “Диджител” мажоритарен собственик е Марешки, съпругата му Светлана има 45% и 5% се държат от Цветелина Тънмазова, която по-късно стана зам. председателка на партията на Марешки.
Лихварската дейност не е инцидентна, а системна и това става ясно както от големия брой отпуснати заеми, така и от някои специфични термини в договорите, като “Заемодателят има право да променя лихвената политика в съответствие с измененията и условията на кредитния пазар”.
Така на практика се признава, че става дума за постоянна лихварска дейност. Фирмите на Марешки обаче никога не са имали лиценз за кредитни институции. На практика имаме незаконна лихварска дейност, от която е настъпила значителна материална облага за собствениците на фирмите – Марешки и неговото семейство.
800 000 лв. печалба от явни и скрити лихви
Кредитите, които е раздал Марешки могат да се категоризират като такива с посочени лихви и неустойки за кредитиране и втора група кредити без посочена лихва.
В първата група са отпуснати над 500 000 лв. Получени са над 300 000 лв. печалби от лихви и неустойки (над 60% от главницата). Общо са кредитирани 10 физически и 3 юридически лица, като са ипотекирани 13 имота. Образувани са 4 изпълнителни дела и 3 имота са продадени на безценица.
Втората група заеми без посочени лихви са обезпечени с 15 договорни и законни ипотеки на 18 физически лица и една фирма. При две от ипотеките са ипотекирани собствени имоти на кредитополучателите, а другите 13 са прикрити като безлихвени кредити на купувачи в новопостроени сгради от фирмите на Марешки.
Сумата на кредитите от втората група е над 1,2 милиона лева, със срокове на изплащане от няколко месеца до 10 години, като е съвсем очевидно, че няма как те да са безлихвени, както е на хартия. Ако се приеме, че и в тях има скрита лихва, съпоставима с тази от първата група кредити, то печалбата на семейство Марешки от незаконното лихварство достига 800 000 лв.
Ще има ли санкция за Марешки?
Наказанието за незаконно лихварство по Чл. 252 от Наказателния кодекс е от 3 до 5 години затвор и конфискация на половината от имуществото, но само ако то се извършва от физическо лице.
Това престъпление се свързва обикновено с циганските барони в махалите, но миналата година разследване на бТВ уличи в незаконно лихварство и бившия финансов министър Стоян Александров. Тогава прокуратурата образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител, за което не се знае как се движи.
Ако кредитодателят е юридическо лице – фирма, наказанието за банкова дейност без лиценз е само административно – глоба от БНБ.
В случая с Марешки и съпругата му имаме формално оформени заеми от фирми, които обаче те пряко контролират като съсобственици. Съпругата на Марешки пък е управител и на двете фирми, отпускали заемите.
Има и конкретни данни и документи за действията на Веселин Марешки свързани с незаконното лихварство. Един от заемополучателите свидетелства в писмено изложение до Биволъ, че е преговарял за заем лично с Марешки. За да получи заема той е трябвало да подпише договор и ипотека за 100 300 евро, а е получил по банков само 85 000 евро.
Освен това Веселин Марешки поискал и обезпечение в лично качество, за което му бил прехвърлено правото на строеж върху двустаен апартамент. Той обещал да го върне след като заемът се изплати.
Тези действия на аптекарския бос заслужават разследване както за прикрито лихварство в лично качество, така и за укриване на данъци от получените скрити лихви.
Историята на този заемополучател приключва с финансов крах за семейството му. След временни затруднения с изплащане на вноските по заема, фирмата на Марешки продава ипотекираното му имущество и го лишава от добре работещ хотелиерски бизнес на стойност няколко милиона лева. Жалбите на пострадалия до прокуратурата във Варна са отхвърлени с постановление, че няма данни за престъпна дейност.
Практика на прокуратурата обаче е да разследва и повдига обвинения за незаконно лихварство на лица, които са раздали голям брой кредити чрез свои фирми, какъвто е случаят с Марешки и съпругата му. Пример за това е обвинението внесено миналото лято от Окръжна прокуратура в Бургас срещу 74 годишен датчанин, който чрез три свои фирми раздавал кредити и спечелил близо 400 000 лв.
В периода 2007-2015 г. държавните структури са похарчили над 60 млрд. лева в близо 200 хиляди обществени поръчки. Средно на ден се правят по 60 обществени поръчки и се харчат по 20 млн. лв. публичен ресурс. Разходите за обществени поръчки надхвърлят 20% от общите държавни разходи. Вглеждането в данните разкрива, че голяма част от договорите отиват в ръцете на малко на брой фирми – 10% от изпълнителите печелят 71% от поръчките, чиято стойност е 85% от сумата на всички подписани договори за периода. А тази прекалена концентрация в някои случаи е трудно обяснима и навежда на съмнения за корупция и злоупотреба с власт, коментират от ИПИ.
Анализатори от Института за пазарна икономика са създали „оракул“ за обществените поръчки – модел за прогнозиране, който стъпва на наличните данни за проведените процедури от 2007 година насам. ИПИ е направил и портала Отворени обществени поръчки -http://www.oop.ime.bg, с търсачка, с чиято помощ всеки може да прави свои „разследвания“.
Създаденото не е новост, защото търсачката на Биволъ.бг – https://contracts.bivol.bg/ отдавна дава подобна информация и е ясен източникът на топлата вода …
Интересното е да се види кои са първенците в печелене и усвояване на обществените поръчки и да се преценят обвързаности и корупция или кой кого вижда в огледалото на държавното управление.
А там често картинката е тази …
През 2015 г. нещо като световен рекорд постави фирма „Водстрой 98“. Само за 12 месеца тя спечели 18 обществени поръчки за близо 57 млн лева. „Водстрой 98“ е смятана за собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски макар и неофициално.
Той отричаше да има какъвто и да е бизнес, но само за месец името му се появи като собственик в „Балканска медийна компания“ и „Булгартабак“ през 2015 г. Очакваше се същото да стане и с „Водстрой 98“, където официално Пеевски да придобие част от акциите, но никой не убива кокошката, която снася златни яйца от обществените поръчки със съмнителен имидж …
Цветан Василев, мажоритарен собственик на КТБ, е категоричен, че открай време именно Пеевски е скритият собственик на „Водстрой 98“, за което имало доказателства. В някои медии фирмата е наричана „любимец на властта“. Броят на спечелените обществени поръчки подсилва това твърдение.
Пълен абсурд е фирма като „Водстрой 98“ да изпълни сама спечелените поръчки, защото няма нито ресурс нито капацитет да го направи. Тя наема подизпълнители, на които поставя почти неизпълними условия, а често бави плащанията към тях или дори не ги изпълнява. Това е известно на възложителите, но те си затварят очите, заради политическия натиск, коментират членове на Камарата на строителите. Според тях от няколко години „Водстрой 98“ е монополист в печеленето на поръчки, които други извършват.
След като КТБ бе срината, в източик на средства за „Водстрой 98“ се превърна Българската банка за развитие. Тя вече е персонална банка за Пеевски и бизнеса му. Принципал на ББР е министърът на фиансите Владислав Горанов.
Банката е основен кредитор на „Водстрой 98“. През август 2014 г., когато КТБ бе убивана публично, именно ББР спаси „Водстрой 98“ като покри задълженията на дружеството към КТБ. Данните в Търговския регистър обаче показват, че експозицията на ББР към Пеевски продължава да се увеличава. През октомври същата година ББР е отпуснала нов кредит на „Водстрой 98“ и вече общата експозиция надхвърля 50 млн. лв.
„Водстрой 98“ се свързваше в сектора с депутата Делян Пеевски и за 3-4 години натрупа обществени поръчки за над 800 млн. лв. През юни 2016 г. компанията беше продадена на „Хидрострой“ с мажоритарен собственик Велико Желев.
На 4 юли 2016 г. в Търговския регистър е вписан нов съвет на директорите на компанията „Водстрой 98“ – свързваният с депутата Делян Пеевски строителен гигант, който през 2015 г. оглави секторната класация на Капитал 100 с оборот от 292 млн. лв. Едноличният й собственик Иван Мирински продаде акциите си на друг силен местен играч – „Хидрострой“, чийто основател Велико Желев през 2005 г. за кратко беше шеф на пътната агенция, след което изгради строителна империя в Североизточна България. И двете компании са част от ограничен кръг държавни любимци, печелещи редовно най-големите строителни търгове. Картелирането на сектора достигна застрашителни размери и през февруари тази година – след „катарзис“, премиерът Бойко Борисов спря поръчки в строителството за над 1 млрд. лв. Те бяха с потенциални изпълнители „Водстрой 98“, „ПСТ Груп“ (също свързвана с Пеевски, но отскоро е изцяло в орбитата на „Първа инвестиционна банка“).
От публичните регистри става ясно, че през последния месецна 2016 г. „Водстрой 98“, „Хидрострой“ и „Джи Пи груп“ се бяха сдобили с договори за над 20 млн. лв. с възложители Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (основно), Министерство на труда и социалната политика и Община Разлог. Изборът е законосъобразен, твърдят възложителите и дават своите аргументи.
Една небеизвестна държавна структура предпочита през годините „Водстрой 98“, този път в тандем с новият й собственик „Хидрстрой“ АД, с два договора, сключени в един и същ ден през юни. Това е Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ), която от години раздава стотици милиони чрез рамкови споразумения на един и същ кръг. В случая става въпрос за обединение „ЕТС технолоджи“ с участници „Водстрой 98“, „Хидрострой“ АД, „Балкантел“ и „Бонети“, което от 2013 г. досега е получило от НКЖИ близо 63 млн. лв. Само от началото на 2016 година то има договори за 18.78 млн. лв., а последните два контракта от юни са за 6.66 млн. лв. ?!
Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) възложи пореден договор на „Водстрой 98“ през септември 2016 г.. Последната поръчка бе за 28.5 млн. лв. с ДДС на обединение „ЕТС технолоджи“, съставено от строителните компании „Водстрой 98“, „Хидрострой“ АД, „Балкантел“ и „Бонети“, става ясно от регистъра на обществените поръчки. Той е за „електрификация на 83-а железопътна линия Симеоновград – Нова Загора“. С този договор сумата, предоставена от държавната компания на сдружението „ЕТС технолоджи“ от 2013 г. насам, надхвърля 100 млн. лв. Другите две избрани за подобни дейности обединения нямат почти нищо поръчано.
И не е само това, но БГ територията иска европредседателството за нещо като индулгенция за чисто минало и още по-светло настояще на онези събрали милиардите на държавицата в портфейлите си и осигурили своята рода и обръчи докато свят светува и докато народецът наш любим спи кораво и непробудно …
Боже, колко ДЕМОкратично !
колаж : Авантаж
Свободен автор – Философът
Първо, изрично искам да отбележа, че Люба Кулезич не ми е любимата журналистка. Не ми е и в топ десет или топ сто.
Тук обаче не става въпрос за това. Иде реч за съвсем друго и то е формулирано брилянтно от френския писател и философ Франсоа-Мари Аруе, по-познат като Волтер. „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“, отсича той.
Векове по-късно и Чърчил твърди, че не е съгласен с конкретното мнение, но ще се бори с всички сили, за да придобие то гласност.
Така че личното ми становище за Люба Кулезич като професионалист и обективен журналист е абсолютно маловажно в контекста на принципите, които изповядваме в качеството си на хора, претендиращи да са част от „европейското семейство“, да отстояват „европейски принципи“ и да поставят на пиедестал свободата на словото.
Още повече, че в класацията си по този показател „Репортери без граници“ ни поставиха в предпоследната група, наречена „лоша ситуация“, наравно със страни като Турция, Сирия и Русия, например. Няма нито една държава от ЕС, която да е дори близо до нас на печалното дъно.
Медийната среда у нас на практика е толкова кошмарна, че е и физически осезаема за малкото журналисти, които все още си позволяват да не следват партийните директиви. Точно така, ако случайно на някого му е убягнало, болшинството печатни и електронни медии у нас са сменили кожата си, но не и нрава след ’89-а.
С малки изключения през последните 70 години родните медии никога не са изпълнявали функциите си на коректив и конструктивен критик на силните на деня, както и на обективен информатор на обществото. Те го играят инструмент за бълване на пропаганда, фалшиви новини, дезинформация на населението, вменяване на масови психози, страх и отклоняване на вниманието от значимите за обществото теми.
Така че в подобно зловонно блато и Люба Кулезич не е рак, а риба, та нека се държим с нея подобаващо. Преди няколко дни една телевизия свали предаването й от ефир. Разбира се по формален повод. Била издавала „вътрешнозаводска б.а.“ информация.
Мисля, че необходими уточнения са, че въпросното предаване „Честно казано“ беше с най-висок рейтинг в имащата претенции за обективност телевизия и че даваше трибуна за изразяване на различни гледни точки, на критични мнения за политическата и икономическата олигархия, което за българската медийна среда си е истинско геройство.
Много хора повярваха, че въпросната телевизия, чието име съм споменал в заглавието на статията, та повече реклама не мисля да правя, е това, което от години чакаме.
В ефира да се появи поне малко нормалност. Но трябва само бегло да си наблюдавал процеса на създаване на партии, медии и икономически структури в България, за да си скептичен към всичко ново, което изплува изведнъж отнякъде си, лъскаво и привлекателно. Кукловодите са го измислили и най-лошото е, че схемата работи.
Грубо става въпрос за това, че напрежението от хилядите безумия, случващи се в държавата, трябва да се изпуска по някакъв начин. Когато чалгата, телевизионните формати, пълните с катастрофи, разводи и пластмасови цици новинарски емисии започнат да издишат, ето ти и някой нов медиен проект, който или критикува властта, ама умерено, така че парата да излиза по малко, за да не гръмне котела, или пък ни замеря с небивалици, които са толкова нереалистични, че хората да решат, че и истинските злоупотреби са парлама и жълтиния.
В една такава ситуация се допускат и грешки, макар и като цяло схемата да си е доста ефективна. Например някой журналист вземе, че си повярва прекалено много и започне да губи мярката.
Вместо да задава безобидни или абсурдни въпроси или да кани безобидни или абсурдни гости, той взема, че започва да напипва истинския ритъм на нещата и да го представя пред аудиторията. А аудиторията може да е приспана, но не е глупава, и като види подобно сериозно отношение към дневния ред взема, че започва да се вълнува и самата тя да задава неудобни въпроси.
Така е, системата не е съвършена, макар и да се учи от Оруел вече повече от 70 години. Все някъде се получава пробив, понякога дори несъзнателно, без журналистът да е имал желание да го прави. Няма как, трудно е да прикриеш разложената действителност, та и в най-лъскавата опаковка да я натъпчеш. Все ще се прокъса някъде.
Но, системата има решение и за този проблем. Опаковката се зашива с най-дебелата губерка, за да се даде урок на непослушните журналисти. В това няма нищо странно – кукловодите притежават почти всички медии, макар официално те да са собственост на този или онзи.
Достатъчно е да врътнат един телефон, за да отхвърчи като тапа и най-рейтинговото предаване. Тук автоматично идва на дневен ред и въпросът как някои водещи го раздават бунтари, а пък десетилетия запазват топлите си, високоплатени местенца, но това е друга тема.
По-важна е нашата роля на гражданско общество. Не да се примиряваме с поредното уволнение, а да направим така, че системните грешки да спрат да се отстраняват най-безцеремонно и да заявим ясно, че може и да „Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“.
Защото щом висш политик може да вменява страх на водещ в телевизия, сочейки му празния стол на уволнената му колежка, а друг журналист бива свалян от ефир по правилото на внезапната смърт, докъде трябва да стигнем, за да се поразбудим и да предотвратим превземането на цялата медийна среда от пеевщината?
Georgi Borisov Georgiev
KАК ТАКА, Г-Н ПРОКУРОР?! ДА БИЕШ ДЕЦА НЕ Е КАТО ДА ПРОВЕРЯВАШ ЦАЦАРОВ, НАЛИ?
БОЕЦ получихме от Софийска градска прокуратура, прокурор Д. Петров (виж Биволъ) отказ да образуват досъдебно производство по сигнала ни срещу Цацаров във връзка с ЦУМгейт. Същият сигнал внесохме и в ИВСС, които образуваха проверка, но след това тя бе прекратена и Цацаров обявен за чист като сълза на девственица в слънчева пролетна утрин. На СГП им трябваше половин година за да ни отговорят! МЪКА! Още когато внесохме сигнала си във ВКП знаехме, че няма как Цацааров да проверява Цацаров, но не очаквахме, че прокуратурата в официален документ ще признае малоумието и качеството си на домашна прислужница на своят едноличен господар Цацаров.
Основният мотив в отказа на прокурор Петров е, че „ОТ СЪБРАНИТЕ МАТЕРИАЛИ НЕ СЕ УСТАНОВЯВА ДЕЙСТВИТЕЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА РАЗГОВОРА“!!! Ами, г-н прокурор, УСТАНОВЕТЕ ГО, нали това ви е работата! Защо не е призован Цацаров за сведение? Защо не е призован Дончев за сведение? Защо не е призован Гергов за сведение? Защо не са призовани и разпитани служителите в офиса на Гергов, защо не са призовани и разпитани служителите в ЦУМ дали не знаят или не са чули нещо? Дали няма запис на разговора? Дали не са присъствали и други хора на разговора? Какво проверявахте ПОЛОВИН ГОДИНА? Това, че не може да установите „действителното съдържание на разговора“ означава ли, че не вярвате и на Цацаров? Понеже през последната половин година сме били някак „сигнално свързани“ ще си позволя да мина на „ти“, г-н прокурор.
Ти, прокурор Петров си срам за българската магистратура. Цацаров Буда си го избра. Теб си те избра Цацаров. А ти сам избра да бъдеш слуга на дебелите. Страхливците винаги си търсят господари.
БОЕЦ ще обжалваме отказа на СГП пред АП отново без надежда за правосъдие, но с идеята да покажем на слепите нуждата от реално независмо звено за борба с корупцията, което да може да разследва всеки, включително и главният прокурор при данни и сигнали за извършени престъпления и корупция. Ако живеехме във Франция или Румъния, днес Цацаров щеше да е обвиняем. Но живеем в държавата на Буда, Пеевски и Цацаров, в която мафията пази своите слуги!
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА
Фейсбук
Великата телена мрежа на границата ни с Турция била станала жертва едва ли не на потоп, оправдават се от Министерски съвет. Природно бедствие подкопало липсващите й основи. Всъщност, да – оградата е жертва на бедствие, но политическо. Кабинетът „Борисов 3“ е истинско Бедствие.
Ето какво съобщение разпратиха днес от правителствената служба до медиите:
Завършва възстановяването на щетите на възпрепятстващото съоръжение по българо-турската граница, нанесени от природно бедствие в община Малко Търново
Бедствените наводнения през изминалите седмици нанесоха значителни щети в района на община Малко Търново, като в засегнатите райони бяха частично повредени и участъци от възпрепятстващото съоръжение по границата с Република Турция. Към днешна дата ремонтите на съоръжението са на етап приключване и охраната на границата се очаква да се върне към нормален режим в най-скоро време.
По официални данни на НИМХ, падналите валежи в района на Малко Търново в периода 21-30 септември са определени като екстремни. Справка на ведомството показва, че в Малко Търново количеството на валежите за периода е било 163,6 литра на кв. м (304% над нормалното), в района на с. Граматиково – 314 литра на кв. м (604% над нормата, втори най-тежък валеж в историята на станцията), в с. Кости – 148,9 литра на кв. м (249% над нормата), а в село Резово – 94,5 литра на кв. м (161% над нормата). В община Малко Търново, където поройните дъждове отнесоха пътища, земна маса и дървета, беше обявено бедствено положение.
Стихията е нанесла и поражения върху част от възпрепятстващото съоръжение по българо-турската граница. Отговорните институции са запознати с проблема и незабавно са взели мерки за отстраняването му. В Министерския съвет ежедневно се получава информация за ситуацията и се извършва необходимата координация за възстановяване на съоръжението и надзор на местата с риск за преминаване, където е осигурена денонощна жива охрана. Към настоящия момент възстановителните действия са на етап приключване, а представители на Областната администрация в Бургас следят за бързото изпълнение. Екипи на Гранична полиция дежурят в района на засегнатите от бедствието участъци.
Ситуацията с нанесените от бедствието щети е овладяна. Съоръжението е критично важен обект за сигурността както на България, така и на Европа и политически спекулации по темата са неуместни при разрешаване на възникналия проблем.
В същото време сайтът за разследваща журналистика Биволъ се закани на страницата си във Фейсбук, че ще разнищи – кой колко е откраднал, докато се е строяла оградата:
