Въпреки че на сайта на президента Радев по повод на срещата на Б9 пише по-други неща, излиза, че той е част от формата, поискал повече НАТО по източния фланг срещу руска заплаха. От друга страна, какво друго да поиска един натовски генерал… „Лидерите на държавите от Б-9 приеха обща декларация, в която призовават срещата на върха на НАТО, планирана за месец юли в Брюксел, да укрепи единството на пакта и да подготви отговор на „хибридната“ заплаха. Изразът „тактики на хибридната война“ описва това, което според Запада е позволило на Русия да анексира полуостров Крим през 2014 г., съчетавайки дезинформация, заплахи към гражданската инфраструктура и интервенция на специални сили под прикритие. В декларацията деветимата лидери потвърждават доктрината на НАТО за Русия – съчетаваща възпиране и начало на политически диалог, добавя АФП.“
Иво Инджов
Българският президент поиска директна газова връзка с Русия
Да се преразгледа възможността за пряка доставка на природен газ от Русия през Черно море. За това настоя президентът Румен Радев в Москва, където се срещна с премиера на Руската федерация Дмитрий Медведев. Българският президент и руският премиер се обединиха около идеята, че търговските и икономически отношения между двете страни трябва да се развиват, съобщава Нова телевизия.
„Очевидно е, че нашите страни са свързани с приятелство и духовна близост. Надявам се интензивността на контактите ни да расте. Имам предвид, че в съвсем скоро време очаквам премиерът Бойко Борисов да посети Русия. Разчитаме, че в резултат на посещението Ви, ще успеем да придвижим отношенията на друго ниво”, заяви премиерът Медведев.
„Визитата ми вече дава резултат. В последните седмици българското правителство излезе от летаргията по отношение на Русия. Знаете, че вече има анонси за съживяване на проекта АЕЦ „Белене”, което предполага и руско участие. Министърът на енергетиката също беше в Русия. Всичко това е похвално, но недостатъчно”, каза президeнтът Радев.
С уверения за взаимно приятелство и заявка за общи проекти започна първото президентско посещение на Румен Радев в Москва. Българският президент и руският премиер се обединиха около идеята, че търговските и икономически отношения между двете страни трябва да се развиват. А след споровете за произхода на славянската писменост от миналия май и за водещата роля на Русия в освобождението на България от 3 март тази година, сега надделя добрият тон.
Освен амбициите за увеличаване на стокообмена между България и Русия и заздравяването на културните връзки, двамата обсъдиха и енергийните въпроси, включително възраждането на идеята за АЕЦ „Белене”.
Държавният глава призова и двете правителства да преразгледат възможността за пряка доставка на руски газ през Черно море.
„Средата за сигурност вече стана толкова сложна, че не само България, но и ЕС осъзнава, че е най-добре да има директен излаз за доставка на газ в страна членка на ЕС”, подчерта президентът.
По темата за санкциите срещу Русия, президентът потвърди тезата си, че те не са повод за замразяване на отношенията. Радев даде пример с Франция и Германия, които в момента бележат сериозен стокообмен с Руската федерация.
„Например България да съгласува предварително с Русия продажба на произведена у нас военна техника и въоръжение в други страни. Това за нас е неприемливо, много ясно го обясних на Медведев”, каза президентът Радев. Той получи уверението на Медведев, че от септември, след няколкогодишно прекъсване, отново ще заработи междуправителствената комисия на България и Русия, която може да взима решения по конкретни проекти. Руският премиер изрази надежда, че скоро ще бъде посетен и от Бойко Борисов.
Президентът Радев посети Болшой театър, където наблюдава операта „Зигфрид”, която е поставена от Софийската опера и балет. Утре е посещението му в Сочи, където ще се срещне с Владимир Путин.
Възможно ли е наистина проектът „Южен поток“ да бъде изваден от фризера? Едва ли.
Заради продажниците от властта, които слугуват на чиновниците в Брюсел, през 2014-та Путин реши газта да заобиколи България и вместо през Варна тръбата под морето се отклони към Турция. Президентът Радев ще се опита да убеди руския си колега, че нещо се е променило, но едва ли ще успее да го умилостиви. Изграждането на „Турския поток“ започна като наказателна акция срещу България. Трябва да се случи чудо, за да потече газ през Варна.
„България е изхвърлена от европейската карта, що се касае до свободата на медиите“, заяви президентът Румен Радев пред медиите днес.
Той посъветва премиера Борисов да инициира конституционни промени, щом счита, че някой друг трябва да контролира министрите му. Според държавния глава има политици, които в са повели война държавността:
„За мен това съвсем не е махленски дебат, а това е режисирана кампания и тя не е първата. Има политици, които водят война с българската държавност“. Така Радев коментира изказването на Цветан Цветанов от управляващата партия, че „ГЕРБ не са влезли в политиката да водят махленски дебати“.
„Вие виждате какви лъжи се тиражират в медиите. В стремежа си да дискредитират президентската институция тези хора залагат на карта европейската принадлежност на България и то в разгара на европейското председателство. Опитват се да приватизират европейската идея за лични политически цели. Колко струват техните евроатлантически клетви, след като деградират армията и заблуждават съюзниците и какви европейци са тези политици, след като допуснаха корупцията, бедността, несправедливостта да се превърнат във визитка на страната ни, а България да бъде изхвърлена от европейската карта що се касае до свободата на медиите. Виждате, че нашата корупция вече се вижда и отвъд океана“, коментира държавният глава, визирайки Доклада на Държавния департамент на САЩ и последната класация на „Репортери без граници“, в която България заема срамното 111-то място в ЕС и последното на Балканите.
„Колкото повече се кълнат в евроатлантизма, толкова повече ни отдалечават от Европа. Как очаквате да бъдем приети в Шенген и в еврозоната, когато властта насажда убеждението, че тук няма консенсус относно нашата европейска принадлежност“, риторично попита Радев.
Бойко Борисов се развива като трагически персонаж в българския политически живот. Трагедията е жанр, в който героите се самоунищожават, водени от слепите сили на собствените си страсти. Изборът, който превръща Едип в цар и велик владетел, води и до неговото падение. Стратегията, която даде на Борисов трети мандат, е това, което най-вероятно ще доведе до неговото падане от власт и възхода на Радев.
Наистина парадоксално е как един аутсайдер в политиката като Радев, който не изглежда особено сръчен в нея, успя не само да стане президент, но и да започне да променя дневния ред на страната. На последния консултативен съвет при президента тази промяна започна да добива и по-конкретни очертания: някои от участниците – Цветан Цветанов, например – са останали с впечатлението, че става дума дори за постепенно извеждане на страната от ЕС и НАТО.
Как се стигна дотук? Отговорът не е в силата на БСП, световните тенденции или някаква магическа харизма на Радев, а в тактическите лавирания на Борисов. Ето и основните Борисови политики, които доведоха до възхода на Радев:
1) Балансиране: Борисов се представя за „балансьор”, което означава, че той трябва да е винаги в центъра. Има рационалност в такава стратегия, обоснована в теоремата за „средния избирател”. Проблемът на Борисов е, че в настоящия парламент ГЕРБ не е в центъра, а е в проевропейския край на политическия спектър.
Всички останали са или русофилски формации, или амбивалентни спрямо ЕС и НАТО. Заради това реалният „балансьор” всъщност е Радев, а Борисов е само формален балансьор. Колкото повече медиите и самият Борисов славят политиката на „балансиране”, толкова повече те наливат вода в мелницата на Радев. И уж Пеевската медийна машина работи за ГЕРБ, но вече всъщност им е изкопала трапа с прогноза, че те сами ще се срутят в него.
2)Дискредитиране на проевропейската десница: Политиката на „балансиране” имаше смисъл, когато вдясно от ГЕРБ беше Реформаторският блок с еднозначната си евроатлантическа позиция. Тогава Борисов можеше да си позволи да лавира в „центъра” и да се обажда ту на Москва, ту на Брюксел. Но за да си спести критиките за корупция, той не само инвестира в разбиването на традиционното дясно с кооптирането на Кунева, Москов и Лукарски, но започна – чрез присъдружните си медии – активно да дискредитира и неговите идеи и говорители.
Така на терена остана само една огромна кохорта от бивши кадри на БКП и службите, които заляха ефира с комунистическите си спомени, фантазми и надежди за реванш. Ако човек се вгледа в „експертите” ни по сигурността, например, ще остане с впечатление, че още сме член на Варшавския договор.
Ето така се стигна до парадоксалната ситуация, в която нашата уж „балансирана” позиция по случая „Скрипал” се оказа всъщност руската позиция. За Сирия пък Радев влезе в ролята на „балансьор”, като критикува официалните становища на правителството, НАТО и ЕС отново от руска гледна точка (БСП беше още по на изток и от Радев, а „Атака“ направо отиде в Крим).
Борисов усеща, че Радев издърпва „балансьорското” килимче изпод него, и затова прибягва (съзнателно или не) до един трик: Цветан Цветанов все по-системно влиза в ролята на ерзац традиционна десница и започва да говори така, както тя би трябвало да се позиционира. Този трик няма да мине обаче, защото никой не вярва, че Цветанов е достатъчно различен и автономен спрямо Борисов.
Тоест Борисов не може да е балансьор между две свои партийни инкарнации. А и цялото усилие да се дискредитира традиционната десница сега може да допринесе единствено за дискредитирането на самия Цветанов, натоварен да играе нейната роля. Общественият дискурс е вече форматиран да представя в негативна светлина еднозначните проевропейски позиции.
3) Консервативно–патриотичния завой:Дискредитирането на десницата вървеше ръка за ръка с венцехвалене на патриотично-консервативните формации. ГЕРБ се надяваше да „опитоми” тази енергия и да я използва за мирни цели. В един от безсмъртните си филми Чарли Чаплин трябваше да духне през една тръба хапче в устата на болен кон. Конят обаче духна пръв. Така се получи и с ГЕРБ, които глътнаха доста голям консервативно-патриотичен хап и стигнаха дотам, външната политика на страната да съвпадне с позицията на Волен Сидеров.
Нещо повече – БСП решиха да не останат по-назад и чрез Корнелия Нинова се трансформираха в изрядна консервативно-патриотична формация от типа на „Атака“. И докато Борисов си мислеше, че „балансира” между Меркел и Орбан, Радев се настани между него и БСП и стана реалният балансьор между консервативно-патриотичното и остатъците на проевропейското в ГЕРБ.
4)Параноите по сигурността:ГЕРБ умишлено раздухваха параноични страхове – с бежанците, кризата в Сирия, възможността за ядрена война – с една проста калкулация: има ли криза, хората искат стабилно правителство. Обаче тези страхове тласнаха страната силно в патриотично-консервативна посока и допринесоха за позиционирането на Радев в средата между ГЕРБ, крайните националисти и откровените параноици.
5)Антикорупционната политика:Целта на Борисов винаги е била антикорупционните органи (съд, прокуратура, агенции) да не засягат високите етажи на управлението, а да работят в синхрон с тях. Поради тази политика обвинени и подсъдими по правило се оказват опозиционери, неудобни на властта или просто хора без политически чадър. За да се постигне този резултат, Борисов сключи „сделка” през 2015 г. (с конституционните поправки).
Той гарантира абсолютната безконтролност на прокуратурата, а тя пък се ангажира да спазва червените линии спрямо топ-управляващите и присъдружните им олигарси (които ту имат, ту нямат медии). Тази сделка действа и досега, но в момента, в който ГЕРБ започне да изглежда слаб, тя може да бъде развалена по отношение на Борисов и близкото му обкръжение. За своята легитимност антикорупционната машина има нужда от високопрофилна жертва от управляващите – Захариева беше спомената от Цацаров, а Цветанов вече е минавал по този път.
С други думи, както Костинбродската афера показа, прокуратурата бързо сменя лоялността си при промяна на политическата среда. В тесен смисъл трагическото падение на Борисов с висока вероятност ще бъде свързано с някакъв костинбродски прокурорски обрат. Радев подготвя почвата за този обрат, като се възползва от правото на всеки новодошъл в политиката на една година антикорупционна слава.
Досега той не е дал заявка, че ще тръгва да променя системата– не е заел позиция нито по КТБ, нито по афери като ЦУМ-гейт, нито по квази медийни монополи и други срасналости. Но говоренето му може да се окаже достатъчно за смяна на управляващите.
Трагедията на Борисов – трагедия на България
Част от умелостта на един политик е да превърне частната си трагедия във всеобща. Дотук Борисов винаги е успявал да го направи и да убеди хората, че падането му от власт ще е край на евроатлантическия път на страната. Българите са разумни и като цяло не биха изтървали европейското питомно заради евразийското диво.
Но когато традиционната десница критикуваше Борисов, че се заиграва твърде много с Русия (покрай „Белене”, „Южен поток” и т.н.), той убеждаваше всички, че хитрото яре от две майки суче. В днешната ситуация Радев влезе в ролята на ярето, което обещава да суче даже още повече от Русия, без да излезе от ЕС. А Борисов е на път да влезе в ролята на лъжливото овчарче, което вика помощ заради вълк, който само е вкарало в кошарата.
Нашата аграрна политическа реалност като че ли не е податлива за описание чрез високия жанр на трагедията. Но партийните боричкания и надхитряния днес са в състояние да направят голяма беля – да маргинализират страната в ЕС и НАТО, и да я отклонят от геополитическата орбита, която е безспорно полезната за нея. А това би било историческа грешка и пример за самоделно произведена трагедия, при която идентичността, страстите и хитрините на един герой стават причина не само за неговия провал, а и за този на цялото общество.
Дали Борисов ще успее да избегне такъв провал, като се преизмисли отново – предстои да видим. Но ако продължи да настоява на „балансьорската“ идентичност, която си изгради след 2015 г., много вероятно е доктор Борисов да се окаже в ролята на доктор Франкенщайн.
И да стане жертва на собственото си произведение.
Борисов да постави въпроса и за ненамеса на Турция във вътрешните дела на България, настоява Радев
Очаквам България не само да е домакин на срещата ЕС-Турция, но и да постави важни за страната ни въпроси, свързани с идеята Турция да не се меси във вътрешната ни политика, както и в религиозните въпроси, каза президентът Румен Радев. Той участва в отбелязването на Деня на Тракия и 105 години от Одринската епопея, съобщава Нова телевизия.
Разговор между българския и турския президент в рамките на срещата на върха във Варна не е предвиден. В края на миналата седмица Румен Радев прие поканата на Реджеп Ердоган за среща и предложи тя да се проведе по време на форума на високо ниво на НАТО през юли.
Според Радев България трябва да поиска компенсации и репарации за съдбата на тракийските българи, прогонени от своите земи преди повече от 103 години.
„Надявам се премиерът да постави въпроса за ненамеса на Турция в нашите вътрешни работи, в изборния процес, в религиозните ни дела, а също така и за обезщетение на тракийските бежанци”, заяви Румен Радев.
Най-после имаме един нормален човек сред политиците, но за съжаление България не е президентска република и думите му нямат особена тежест сред онези, които усвояват, пардон управляват. Ясно е, че ГЕРБ-ератите няма да припнат да изпълняват президентските заръки, защото тях не ги вълнуват желанията на народа.
