Председателят на АИКБ Васил Велев заяви, че в България се провежда грешна политика по доходите, която отглежда готованци и гони квалифицираните хора извън страната. 

Работодатели и синдикати вчера спориха за размера на минималната работна заплата на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Обсъден беше проект на постановление на МС за определяне на нов размер на минималната работна заплата за страната през 2017 г. Минималното възнаграждение от 460 лева се обсъжда от тристранния съвет, тъй като през пролетта ВАС отмени постановлението на МС с мотивите, че то не е съгласувано със социалните партньори.
„България е с петата най-висока минимална работна заплата, спрямо брутния вътрешен продукт в ЕС. Производителността на труда в страната е 15,26 на сто от тази в ЕС-28, а възнагражденията са 21,07 на сто от тези за ЕС – 28, което показва, че заплатите изпреварват производителността на труда сравнено с останалите страни в ЕС”, каза Велев.

Тези мнения на работодатели обаче са по-скоро феодални предразсъдъци, на фона на това, че от 10 години сме член на ЕС и там часовата ставка е в пъти по-голяма от тази в България и виновни за това са работодателите, които не създават нужната организация на работното място, липсват и стимули за израстване в кариерата.

В Гърция минимална работна заплата в частния сектор, която е в размер на 586,80 евро за работниците над 25 години и в размер на 510,95 евро за работници под 25 години.

За Германия минималната ставка e в размер на 8.84 евро на час.

В Белгия средният месечен гарантиран минимален доход е 1501,82 евро за работник на 18 год., 1541,67 евро за работник на 19 год. и 1559,38 евро за работник на 20+ години.

В Естония месечната минимална заплата е 430 евро.

За Испания минималната работна заплата през 2017 г. е 23,59 евро на ден или 707,60 евро на месец или 9906,40 евро годишна заплата (на база 14 плащания годишно).

В Литва и Латвия минималният доход за работещите е 380 евро месечно.

В Люксембург сумите не са променяни от 2015 г. – месечното минимално заплащане за неквалифициран труд е в размер на 1922,96 евро; почасовото минимално заплащане е в размер на 11,1154 евро. За квалифициран труд е в размер на 2307,56 Евро; почасовото минимално заплащане е в размер на 13,3385 Евро.

Работещите в Холандия получават минимум 358,05 евро месечно/71,61 евро на ден.

Във Франция брутната минимална работна заплата на час е 9,76 евро или 1480,27 евро на месец.

Друг аспект е работното време, което в Германия  варира между 38 и 40 работни часа до 24 дни в месеца, а в България е практика то да е около и над 12 часа дневно с работа и в събота …

Свободен автор – Философът

Все повече българи живеят в бедност. В края на 2016 г. в лишения са били над 1,6 млн. души у нас, съобщиха от НСИ. Почти всеки четвърти българин през миналата година е живял с доходи под 308 лева на месец.

По данни от проведеното от НСИ изследване „Статистика на доходите и условията на живот” (EU-SILC) през 2016 г. линията на бедност общо за страната e 308.17 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 638.7 хил. лица, или 22.9% от населението на страната. През 2016 г. относителният дял на децата на възраст 0 – 17 години в риск от бедност е 31.9%, или 385.4 хиляди деца.

Линията на бедност се е срутила още по-надолу от 325 лв. именно на 308 лв., на равнище между 2013-2014 г. Броят на хората живеещи в лишения нараства с 53 хиляди души за година достигайки близо 23% от населението на България.

Още по-притеснително е, че расте броят на бедните, които всъщност работят – те са около 12% от всички живеещи в лишения. По-голямата част от работещите бедни са мъже – над 13 на сто, а жените в бедност, които работят са близо 10%.

Ето това са видимите резултати на Борисов и ГЕРБ, а не спортни зали и магистрали 

Нивото на образованост оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите. Близо 2/3 от работещите бедни са с начално или без образование. Колкото по-високо е образователното равнище, толкова делът на бедните сред работещите намалява. Делът на работещите бедни с висше образование е 5,4%.

Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност. Сред бедните от българската етническа група преобладават пенсионерите (42.6%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на безработните лица (39.1%).

Оценката в зависимост от домакинството показва, че най-много живеещи в бедност са самотните хора над 65 години, както и домакинствата с три и повече деца. За оценка на материалните лишения на домакинствата се използват девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги.

Най-голям брой лица изпитват ограничения по отношение на почивката извън дома (56.3%) и възможностите да посрещнат неочаквани разходи (за неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.) със собствени средства (54.1%). Успоредно с това 2.8% от лицата не могат да си позволят телефон, вкл. мобилен, 1.4% – цветен телевизор, 9.0% – автоматична пералня, а 34.5% – потребление на месо, пиле или риба всеки втори ден.

Коефициентът на икономическа активност за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 69.2% и е с 0.9 процентни пункта по-висок в сравнение с първото тримесечие на 2016 година. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 – 64 навършени години е 64.3%, като в сравнение със съответното тримесечие на 2016 г. се увеличава с 2.0 процентни пункта. Коефициентът на безработица е 6.9%, или с 1.7 процентни пункта по-нисък в сравнение със същия период на 2016 година. Икономически неактивните лица на възраст 15 – 64 навършени години са 1 422.5 хил., или 30.8% от населението в същата възрастова група. От тях 132.1 хил., или 9.3%, са обезкуражени лица.

Реално  1 422.5 хил. българи, или 30.8% от 15-64 години нямат икономическа активност, г-н Борисов ?!! Благодарим Ви на Вас и Вашата партия ГЕРБ за видимите резултати – БЕДНОСТ !!!

Свободен автор – Философът

Цените в България вече гонят средните нива в Евросъюза, но доходите сериозно изостават.

Това е причината страната ни да е с най-ниската покупателна способност в ЕС, показва изследване на КНСБ за издръжката на живота. Цените на хранителните и нехранителните стоки у нас вече надхвърлят 70% от средното равнище в ЕС. Преди 5 г. този процент е бил 65.6%. Сближаването на ценовите нива е най-голямо при млякото, сиренето и яйцата – 94%, олиото и мазните – 91%.

Почти колкото в повечето европейски страни струват у нас аудио, видео и фотографска потребителска техника (91.4%), домакинските уреди (81.5%) и облеклото (79%).

Почти колкото в повечето европейски страни струват у нас аудио, видео и фотографска потребителска техника (91.4%), домакинските уреди (81.5%) и облеклото (79%).

Ясно видима е тенденцията в България да потребяваме на половината от това, което потребяват по-слабо развитите европейски страни …

Доходите в България са на равнище Зимбабве, но по-ниски от тези в Габон, Екваториална Гвинея, Мароко …

Средният диапазон на заплащане в Германия за ниско и средно платените работници и и специалисти варира от 1200 до 3000 евро.

В България средната заплата е между 420 и 800 евро, като в горната част на заплащането са заетите само отделни сектори, например производство и разпределение на електрическа и газова енергия и финансови услуги.

Ето какво може да се купи в Германия и България и за колко (средни пазарни цени в евро):

Стока                   Германия             България

Хляб                        1.49                      0.50 -1.50
Мляко / л                 0.59                      0.60
Масло / кг               1.29                       4.10
Захар / кг                 0.65                      0.55
Св. месо / кг            5.78                      2.80
Пил. месо / кг          4.30                      3.50
Домати / кг              2.49                      1.30
Банани / кг              1.69                      1.40
Портокали / кг         1.00                      0.60
Шоколад / 100 гр.    0.95                     0.90
Бира / 0.5 л              1.20                     0.50

Тенденцията не е от вчера … Ето сравнителна таблица за цени на хранителни стоки от 2013 г.

Ясно е, че само с европейски приказки, но без реална помощ за икономиката ни и намеса в трудовото законодателство при правителства от рода на Борисов -1, 2, 3 бъдеще – НЯМА …

Освен ако то не е в Африка …

Свободен автор – Философът

53 обикновени българи хранят яко 1 чиновник ?!

Чиновниците на хранилка в централната и териториалната администрация в България са точно 132 648, съобщава БГНЕС, като цитира Доклад на правителството.Това е точно 10 пъти повече от числеността на българската армия.

Ако някой не вярва, да провери … Тази чиновническа орда е и онзи електорат гласуващ за управляващата ГЕРБ …

98 663 са заети в централната администрация, а 33 985 в териториалните администрации. Това са само чиновниците на министерствата и агенциите. Отделно данъкоплатецът естествено поема възнагражденията на учители, лекари и други служещи в държавните системи, коментира 19 минути …

В края на 2016 г. администрацията разполага със 129 985 броя компютри – почти 1 на човек, от които 17 137 преносими и 112 848 настолни. Държавата е платила 95 954 лиценза за операционна система Windows. По отношение на използвания антивирусен софтуер има инсталирани 89 214 програми на персонални компютри и 3 524 на сървъри, става ясно още от обобщената информация.  64.76% от администрацията няма системи за управление на документи, потоци и съдържание през интернет.

Почти 20 млн. са стрували на бюджета телефонните разговори на чиновниците през 2016 г. Прави впечатление, че миналата година се отбелязва бум на предоставянето на телефони на администрацията. Само в структурите на изпълнителната власт има 457 967 телефонни номера, които са активни. 221 750 от тях са фиксирани телефони, а 236 217 са мобилни.  От справката се разбира, че спрямо 2015 г., увеличението на мобилните телефони, с които администрацията разполага е 100 000 бройки и 25 бройки на стационарни телефони.

Поради спецификата на своята дейност в Годишен отчет за 2015 г. не са подали данни: Авиоотряд 28, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“, Държавна агенция „Технически операции“, Служба „Военна полиция“, Служба „Военна информация“, Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства, Централна избирателна комисия, Икономически и социален съвет, Национален военноисторически музей, Почивна база „Орлица“, Почивна база „Слънчев бряг“ и редакция на списание „Гора”. Като вземем предвид числеността 7 на администрациите, които не са утвърдили отчетните си доклади за състоянието на администрацията в ИИСДА, общата щатна численост на администрацията към 31 декември 2015 г. е 137 799 щ. бр. (140 767.5 щ. бр. за 2014 г.). Намалението спрямо предходната година е с 2.1%.

Щатните бройки, заети от жени във всички структури на държавната администрация са 59 889.5 или 50.3% от всички заети. Щатните бройки, заети от мъже във всички структури на държавната администрация през 2015 г. са 59 076 или 49.7% от всички заети щатни бройки. В структурите без МВР щатните бройки, заети от жени са 49 844.5 щ. бр. (66.1% от заетите щатни бройки в тези администрации), а от мъже – 25 621 щ. бр. (33.9% от заетите щатни бройки в тези администрации).

Сега ясно ли е кой гласува за управляващата ГЕРБ – 132 648 души и семействата им плюс служители в МО и МВР, плюс служителите в общинските предприятия и т.н.

Ние ги храним и то по-добре от самите себе си и им осигуряваме отпуски по 40 дни, 20 заплати при пенсия, осигуровки и други благинки от нашите джобове …

53 обикновени българи хранят по 1 чиновник от явния списък … Не е ли малко множко ?!

Свободен автор – Философът