Нобеловият лауреат Жозе -Рамос Орта и бившият президент Шанана Гузмао решиха, че им казвам виц, споделя евродепутатът
Премиерът Бойко Борисов стана за смях заради Суджук-гейт. След като главният прокурор разкри, че депутатът от ГЕРБ Живко Мартинов  е изнудвал търговец от името на вожда си, министър-председателят се прочу дори в далечна Колумбия.
Цацаров съобщи в петък, че месарят е трябвало да даде общо 4 тона суджук, 60 кг телешка пастърма и филе „Елена“ за общо 45 000 лева. Според разследващите Мартинов заявил, че деликатесите са лично за премиера. Това бе една от причините евродепутатът Николай Бареков да се срещне с бивш президент и с нобелов лауреат и да им разкаже за „бащата“ на ГЕРБ. Естествено те приеха разказа за луканките за виц.
Докато в България всякаква сган ме замерва с лайна, кога от завист и злоба, кога да се прикрият зад големия ми гръб далаверите си, по света аз съм признат и обичан политик, сподели във Фейсбук Бареков.
Гордо представям страната си, но не и крадливите и фалшивите й политици, добавя той.
Ето как ме приемат символите на Тимор и двамата бащи на нацията – двама бивши президенти и ръководители на Съпротивата, признати и приети в цял свят – от Белия дом и ООН, до Токио, Пекин, Берлин и Париж, пише евродепутатът като текст към снимка, публикувана на стената си.
„Те са техните Ботев и Левски, но живи и почитани. А партията на едниния спечели изборите! Доктор Жозе -Рамос Орта, бележит мислител, носител на Нобелова награда за мир! Колко такива има в света живи!? Аз познавам и съм личен приятел с двама от тях( другият е президентът на Колумбия). Ел Командир е истински пълководец и генерал, бивш президент, бъдещ премиер, Командир Шанана Гузмао. Говорил пред Конгреса на САЩ и на Австралия, от трибуната на ООН“, разказва Бареков.
„Гузмао знае осем езика, с мен разговаря на два от тях( английски и руски, дори ми каза и няколко думи на български, които научил заради мен). Срещите ми с тези богати душевно и мисловно хора продължиха с часове…. Дадох си сметка какво богатство има Тимор Лесте в тяхно лице. А ние, 7 милиона българи, нямаме нито един политик, познат по света и уважаван като тях, дори да им стъпне на малкия пръст“, коментира евродепутатът.
„Между другото двамата знаеха само за Тодор Живков и Ирина Бокова заради Юнеско. Нищо не бяха чували и много се шегуваха като им разказах набързо какъв измислен генерал и крадлив малограмотен простак от 10 години ни управлява. Дадоха ми съвет: ти си роден за политик и водач, върни се в България и се бори да я освободиш от простите хора и от корупцията, която ви задушава. Вчера за един ден и една вечер научих уроци, които ви се случва да чуете един път в живота си и то, ако Господ ви е създал и с малко късмет!“, споделя Бареков.
„Решиха, че им казвам виц като им разказах как премиерът ни краде салам от търговците. Но много се развълнуваха от историята на нашето Освобождение от турското иго и голямата роля на техните български еквиваленти Апостола Левски и Христо Ботев. Обещах им да им изпратя стихосбирките на Христо Ботев. Дано намеря и хубав превод на английски“, добавя бившият ТВ-водещ.
„Още разказах как Борисов е станал слуга на Меркел, Ердоган и САЩ, а Путин се гаври с него. Как сме най-бедни в Европа и редица наши премиери се хвалеха с това, за да изкрънкат пари от „началниците“. Шанана ми каза „никой не е забогатял с просия“. На просяка, продължи той, му дават жълти стотинки, а такива като Путин не обичат просяци и амбулантни търгаши“, разказва Бареков.
„Като станеш премиер един ден, продължи Шанана, едни съвет от мен: Сложи си най-скъпата риза и отиди при Путин, Макрон (любимият му политик), Меркел, Тръмп и в Китай и Япония и им предложи да правите заедно проекти за милиарди-летища, терминали, портове, болници, мостове, космически кораби, само така ще направиш държавата си България богата“, добавя евродепутатът.

Не виждам нищо лошо в това, казва 14-годишната дъщеря на Орхан Мурад, която е снимана как рапира и се кълчи по оскъдно облекло

Не виждам нищо лошо в това да покажа среден пръст, защото все пак става въпрос за рогатия, сподели 14-годишната Сюзи Мурад.

Преди няколко дни дъщерята на Орхан Мурад се прочу със скандално видео. На него се вижда как рапира и се кълчи по оскъдно облекло. Облечена е с боди и мрежест чорапогащник и пее за обладаване от Луцифер.

Сега девойката и баща й събират тен в Свети Влас. Тя не съжалява естествено. Споделя дори пред камерата на Нова телевизия, че е доволна от себе си. Баща й пък не я укорява. Повтаря, че това било шоубизнес, а в България нямало друг начин да бъде забелязана.

Ужасният текст на парчето, наречено „Lucifer & Buddha“ тя признава, че е нейно дело. Написах го, когато скучаех, споделя момичето.

Тя не обича да чете книги, но обича да пише текстове на песни. Иска да бъде известна, но се оказва, че в България за това не е нужен талант. Достатъчно е да бъдеш скандален.

Провокацията й носи слава. Сюзи е полугола и много доволна. Тя вече е любимка на педофилите. Като няма с какво да впечатли меломаните, показва среден пръст и се излага, а баща й вместо да се срамува, я оправдава. Вината затова била на статуквото. Така твърди Орхан Мурад.

Системата е такава – за да изгрее на небосвода едно момиче като звезда, трябва или да има достатъчно силикон и да не се срамува да го покаже, или да се излага, като показва среден пръст.

 33-годишният Божидар Колев е задържан за 24 часа и пратен да се лекува, а хората в морския град се питат коя ще е следващата му жертва

Луд несебърлия преби зверски 13-годишно момиче посред бял ден в Несебър. Нападението е станало преди два дни на централната алея в града.

Нападателят е 33-годишният Божидар Колев, който вече е осъждан за подобно деяние. Той е регистриран в Центъра за психично здраве в Бургас, където е лежал през пролетта и след това е освободен.

Той ме е изритал явно в лицето и съм се въргаляла като кукла по земята, каза битата Йоана Василева пред камерата на бТВ.

В 18:30 ч. вечерта в сряда тя се разхождала заедно с приятелката си в центъра на морския град. Неочаквано от близките храсти изскочил непознат мъж, който започнал да я удря и рита без да обяснява защо. Йоана е категорична, че не познава мъжа и с приятелката ѝ не са предизвикали агресията му с нищо.

Приятелката ѝ се опитала да я изправи, но без успех, защото мъжът продължавал да я удря. В крайна сметка, тя успяла да спаси Йоана. Двете стигнали до близкия клуб на пенсионера и от там се обадили в полицията.

Когато полицаите дошли, мъжът бил арестуван за 24 часа. Дори и в присъствието на полицаите той продължил да се държи агресивно, да вика и блъска по полицейската кола, разказва пострадалото момиче.

Веднага след случката майката на Йоана пристигнала от София.

„Тя ми се обади по телефона и каза: „мамо, окото ми кърви”, разказва Иванка Цонева. Жената споделя, че е била изключително разтревожена за дъщеря си, а шокът, който е преживяла е неописуем.

Още на следващия ден те отишли на лекар и за щастие установили, че момичето няма сериозни наранявания на окото. Ще му е необходимо обаче продължително лечение.

Агресивният мъж е ударил и възрастна жена, която е стояла наблизо на спирката и е говорила по телефона. След удара жената е загубила съзнание.

Вчера нападателят бил освободен от затвора и е приет отново в психосдиспансера, а хората в Несебър се питат коя ще е следващата му жертва.

Надежда за България вече няма, прогресивно се превръщаме в гето, казва дамата, която написа отворено писмо до премиера и министъра на туризма

Интервю на Димитър Мишев с Грета Аспарухова за в. „Компас“

-За хората с увреждания няма нито един достъпен плаж по Българското Черноморие. Това споделихте в отвореното си писмо до премиера и министъра на туризма. Някой свърза ли се с вас, за да ви обещае достъпност до морето?

-Не.

-Какво бихте променили, ако бяхте на тяхно място?

-На управляващите ли?! Няма как да съм на тяхно място. Политиката е мръсна работа и в България само хора, които могат да правят компромиси със съвестта си, са политици! А в управлението досега никой случаен не е влязъл!

-В интервю за Канал 0 споделихте, че се съмнявате в това тези, от които зависи хората с инвалидни колички да имат достъп до плажа, да променят нещо, но сте написали отвореното писмо, за да се осъзнае фактът, че и хората с увреждания имат нужда да видят морето. Голяма част от тях са затворници в собствения си дом. Вие сте изключение, карате автомобил и се справяте почти с всичко сама. Какво ви дава сили, за да продължавате борбата за достоен живот в страна, която повечето хора искат да напуснат?

– Не знам, не мога да кажа, за мен това е ежедневие, нормално, както е вашето! Характерът ми е такъв! Исках да мога да се справям сама и да не съм бреме за семейството си, и когато казваш „ще опитам” вместо „не мога”, нещата се получават. Иначе това, което ме държи в България, са близките ми и това, че вече нямам сили за ново начало на друго място!

-Споделяте в отвореното писмо, че дискриминацията спрямо вас с всяка година става все по-голяма и все по-брутална, вместо да намалява според разпоредбите на ЕС за интеграцията на хора с увреждания. Никъде никой не споменава дори за подобен ангажимент. Обмисляли ли сте да сезирате Комисията за защита от дискриминация или дори да съдите държавата?

-Комисията съм я сезирала, но този орган е невалиден, от него нищо не зависи, вадят някакви констатации и до там остават нещата, същото е с Български хелзинкски комитет… Съденето на държавата е доста сложен процес, отнемащ много нерви. Към момента не мога да се подложа на това.

-Мистиците казват, че съдбата е като черга, която сами тъчем. Вие обичате Бургас и морето, но заради нелеп инцидент възможността да стигнете сама до плажа сега зависи от волята на концесионера и на политиците, които нямат и идея какво значи достъпност. Вярвате ли, че изпитанията ни се изпращат, за да станем по-силни и чисти?

-Това, което ни прави по–силни и чисти е въпреки трудностите да останем човеци, да изберем да бъдем добри, защото ако предпочетем лошотията и омразата, никога няма да намерим път към щастието!

-Има ли надежда отново да проходите?

-Надежда винаги има, особено във време на постоянно развиваща се медицина и технологии!

-А надежда за това България да стана по-добро място за живот?

-Надежда за България няма, ние прогресивно се превръщаме в гето и това става с любезното съдействие на народа, който очевидно е съгласен с това!

-Какво би казала Грета за себе си? За какво мечтаете? Какво искате да промените?

-За себе си нямам какво да кажа. Вече съм на възраст, в която не мечтая, имам планове и се надявам да ги осъществя. Желая да променя възприятието на обикновения човек към човека със специфични нужди или ограничени възможности. Желая хората да възприемат различните от тях така, както моите приятели възприемат мен. Приятелите ми никога не са се държали с мен по различен начин или с различно отношение. Те ме уважават и разчитат на мен, както и аз на тях. Не мислете, че ако един човек е с увреждане, то той/тя са безполезни, нямате и идея колко много възможности се крият под вашето възприятие за неспособността на човека отсреща!

-Упреквате управляващите, че се сещат за хората с увреждания само когато искат да си направят ПР на техен гръб. „През останалото време сме невидими и „невалидни“ – по институциите все още ни наричат „инвалиди“, споделяте в отвореното писмо. За това обаче вината е не само на управляващите, а най-вече на хората, което сякаш са зомбирани и приемат равнодушно това, което се случва. За да станат управляващите по-отговорни, трябва някой да ги принуди, но няма ги Левски и Ботев, няма ги будителите. Вие сте силна и борбена. Какво бихте казали на хората?

-Обществото ни има един огромен проблем и това е липсата на емпатия или иначе казано ”Твоят проблем не е мой проблем, но след време се оказваш в същата ситуация и роптаеш защо никой не ти съдейства, всеки свива рамене и не си спомняш, че ти си го правил и пак го правиш, когато се отнася до друг човек… Хората все повтарят „Кой ми е помогнал на мен, че да помагам на другите”. Единственото, което мога да кажа е, че когато човек започне да подава ръка и да не търси аплодисменти или така модерните „евала”, ”респект” или „ама ти какво ще ми дадеш ако…“, когато помагаш ей така, защото можеш или защото си наблизо, без да търсиш овации или благодарност, това храни душата, дава й сили, прави я богата. Тогава ще разбереш, че колкото повече даваш, толкова си по-щастлив. Колкото повече емпатия имаш към хората към животните, към страдащите, толкова по-богата е душата ти и ще разбереш какво е да си щастлив. Щастието идва от даването, от удоволствието да видиш, че си накарал едни очи да заблестят, че си дал надежда…

Управляващите ще станат отговорни, когато ние сме такива, т.е. те са там, защото са избрани от нас и само ние можем да ги принудим да работят, народът трябва да знае, че той е властта, не материал или куха лейка. Ако работодателят е оставил работниците сами да си организират работния процес и без значение от изпълнението им дава всеки месец заплата и бонуси, а по-пробивните си въртят техни далавери и никой никога не търси отговори за това защо нещата не вървят добре, то тази фирма ще фалира безвъзвратно. Докато се дават заплати за невършене на работа, никой няма да напусне. В момента, в който всичко се срине, работниците ще си намерят хубави места, а работодателят ще си остане с фалиралата фирма сам и безпомощен. Та образно казано, такава е ситуацията и в държавата и тук народът е РАБОТОДАТЕЛЯТ!

-Какво бихте пожелали на нашите читатели?

-Да бъдат здрави и да дават винаги, когато могат!