Жълти издания разпространиха мълвата, че е била с дрехи за 10 000 лева, тя естествено отрича
Под достойнството ми да обяснявам за бельо, дрехи, чанти и други женски артикули, но този път смятам да потърся правата си по съдебен път. Това сподели във Фейсбук министърът по Европредседателството Лиляна Павлова.
Гневът й е предизвикан от публикация в жълти издания, според която на тържествената вечер в Народния театър, когато България пое Европредседателството, министърът е била облечена с дрехи „Армани“ за 10 бона.
„Поредна доза грозни манипулации, в които се намесва името ми беше разпространена тази вечер. Целта е да бъда дискредитирана чрез внушения, базиращи се на неверни факти и откровени лъжи. Този път съм категорична и няма да позволя на гърба ми да се трупа рейтинг, правейки видими за обществото сайтове с фалшиви новини“, сподели във Фейсбук Лиляна Павлова.
„Като уважаваща себе си жена, смятам, че е под достойноството ми да обяснявам за бельо, дрехи, чанти и други женски артикули. Но като политик категорично се противопоставям на всички грозни опити за манипулиране и подвеждане на читателите. Неколкократно вече изпитвам унижението да чета за себе си абсолютни лъжи, неверни твърдения и фалшиви новини“, жалва се тя.
„Преглътнах и премълчах грозните лъжи за “космическите” цени на чантите ми, в резултат на което изтърпях всички последствия от това и понесох ураган от хули, обиди и упреци. Този път няма да го допусна. Няма да допусна семейството ми отново да преживее кошмара от омраза, изсипал се без основание върху нас. За пореден път се прави опит да се внуши, че политиците разполагат и живеят с неограничен финансов ресурс, разполагат с възможности, недостижими за обикновените хора. Цинично е да се заиграва със социалния статус на хората, с цел да се усили усещането за несправедливост и разделение в обществото“, коментира министърът.
„Ако това да се разпространяват лъжи, да се правят внушения, базирани на абсолютни неистини е свобода на словото, то е срам за България да се наричат журналисти тези, които дори нямат доблестта да излязат с името си. Свободата на словото не е слободия, а е съпроводена с отговорности и задължения, едни от които са информацията, която се представя на обществото да бъде базирана на истината“, добавя тя.
След почти 6 години дела, Първа инвестиционна банка е осъдена окончателно от последна инстанция – Върховен касационен съд – да възстанови откраднати близо милион лева от сметката на фирма „Кулинар” АД.
Историята на тази кражба е потресаваща и разкрива как се разпада държавата, която в най-стабилните си институции е прогнила. Банките вече са компрометирани като ненадеждни, но в това число попада и БНБ, която уж трябва да е най-стабилната и да е надежден надзорник.
В продължение на 6 години медиите, с изключение на публикации в „Бивол”, „Офнюз”, “Афера”, “Гласове” (2011-2014 г. – виж тук и тук, и тук в e-vestnik), старателно мълчат по скандалния случай, за да не засегнат банката.
В някои медии дори се прокрадват внушения, че има нещо нередно, не може така да се открадне 1 млн. лева от сметка в банка, проблемът бил в титулярите на сметката, защото имало разправии между акционерите на “Кулинар” и т. н.
От 2011 г. насам, когато става източването на сметката, Първа инвестиционна банка прави всичко възможно да не ги върне на ощетения си клиент, както ги задължава Законът за платежните услуги и платежните системи. Банката оттогава, докато не е осъдена накрая, твърди, че топката е у клиента, при нея всичко е изрядно, банковите транзакции са извършени от упълномощен от титулярите човек и т. н.
Да, ама…
Кражбата е явна и доказана в съда, използвани са фалшиви пълномощни, непроверени от банката, извършителите са известни, но няма осъден и арестуван за случая, което пък показва бездействието на прокуратурата, следствието и полицията.
Случаят е описан от свидетели и доказан с документи, движението на парите е пределно ясно. Сега ПИБ е осъдена да ги върне на ощетените, а откраднатите пари се знае къде са отишли и никой не ги търси, нито съди извършителите.
Ето как протича този криминален екшън:
В началото на 2011 г. фирма „Кулинар” АД, производител на хранителни продукти, депозира към 970 хил. лева, разпределени в два депозита в Първа инвестиционна банка. Единият депозит е 860 хил. лева, другият е 56 хил. евро (малко над 110 хил. лв.) Общо сумата е близо милион лева. Депозитите стоят непипнати месеци наред, по онова време лихвата е висока. В същата банка фирмата има и разплащателна сметка. Операции по банковите сметки на фирмата и транзакции могат да се извършват само с подписите на двама членове на съвета на директорите на акционерното дружество. Не може само един от шефовете да иде да нареди превод от сметките.
Но един ден в началото на август 2011 г. в банката се явява адвокат на име Бисер Борисов, представя пълномощни от двама от членовете на съвета на директорите на фирмата, с които те го упълномощават да оперира от тяхно име по сметките.
В една банка, когато представят пълномощни, има многостепенна вътрешна система за контрол и проверка, редица процедури. Не е ясно установено каква проверка са извършили в ПИБ, но приемат пълномощни, които на юридически език в съдебните документи се наричат „неистински”, а на обикновени език са просто фалшиви, менте.
По вътрешните правила в банките, когато се представя такова пълномощно, още повече за фирма и за големи сметки, от банката трябва да се обадят на титуляра и да го попитат – „Дали ли сте пълномощно?”, ако отговори с „да”, следва въпрос „На кого сте дали пълномощно?”. Има точно определен сценарий за въпроси, като разговорът трябва и да се запише. И това е само част от системата за проверка.
В случая има двама титуляри, дали пълномощно на един човек. От банката никой не им се е обадил. Може би банката разчита на друга проверка? Да, ама… В съда става ясно, че шефката на отдела, която трябва да провери пълномощните, не знае чужд език. А те са на гръцки и английски. Защото пълномощните са издадени в Кипър и са крайно съмнителни – в някакво село край Никозия, подписани с подписа на селския кмет, заверени в кипърското министерство на правосъдието с апостил (образец на подписите). И са без превод. Само че фалшификатите са неграмотни – има груби правописни грешки в бланката на английски, има грешка в ЕГН-то на единия упълномощител, сгрешен ЕИК на фирмата в другото пълномощно и др. несъответствия. Подписите, разбира се, са фалшиви. За да се проверят тези пълномощни, дали действително са издадени, е било нужно едно обаждане по телефона до Кипър. Това, изглежда, е било непосилно за банката. Но адвокатът на фирмата Калоян Янков, който е и член на съвета на директорите, се обажда по телефона до министерство на правосъдието в Кипър и още същия следобед му връщат отговор, според който с такива номера на документи няма заверяван апостил на пълномощни. Достатъчно е било едно обаждане… Но, в нарушение на собствените си правила, банката приема пълномощните за редовни, с тях адвокатът Бисер Борисов се регистрира за електронно банкиране.
И така на 2 август 2011 г., упълномощен да оперира по сметките, Борисов прехвърля и двата депозита в разплащателната сметка на фирмата, а след това прави превод на цялата сума от над 960 хил. лева по сметка в Интернешънъл асет банк, като превежда и на себе си 6500 лв. Интернешънъл асет банк е бившата Първа източна международна банка,
банката на бившата групировка СИК
В момента няма СИК, но собствениците са си същите – Маджо и прочее.
Там парите попадат в сметката на фирма „Вектор механик” ЕООД, с титуляр Калин Кръстанов, шеф на въпросната фирма. Кръстанов в същия ден на превода от ПИБ в Интернешънъл асет банк, тегли цялата сума …в брой. Хората, които знаят банковите правила и системи на работа, ще кажат, че това е невъзможно. Защото никой банков клон не разполага с 1 млн. лева в брой. За да се изплати такава сума, се прави заявка най-малко 2 дни предварително, парите в брой се взимат обикновено от БНБ, дори голяма банка с много клонове трудно може да ги събере. Така или иначе, трябва предварителна заявка, взима се висока такса, а по закон има изискване при изплащане на сума над 20 хил. лева получателят да има охрана. Въпросният Кръстанов няма никаква охрана, нито е чувал за предварителна заявка, става ясно от показанията му в съда. На въпрос правил ли е заявка за такава сума в брой, той отговаря отрицателно, с пояснение, че „имах чувството, че в банката ме очакват”. От уточняващи въпроси към него става ясно, че той никога не е виждал какво количество пачки са 1 млн. лева в брой. Пред съда и следствието обяснява, че взел парите в два куфара и ги занесъл на един паркинг, където го чакал членът на съвета на директорите на „Кулинар” АД Николай Янакиев, за да получи тези пари. Човек може да се чуди защо е тази врътка – шеф на „Кулинар” ще преведе почти 1 млн. лева на друга фирма, а после собственикът й ще ги тегли в брой да му ги върне обратно.
Пред съда е разказан следният сценарий. Човекът от „Кулинар” Николай Янакиев искал да купи от фирмата „Вектор механик” водопроводни части за 9600 и нещо лева. Ама погрешно пълномощникът превел вместо 9600 лева, 960 хил. и нещо. И затова Янакиев се обадил на Кръстанов от „Вектор механик” , че станала грешка и да му изтегли парите и да ги донесе в брой…
Съчинената версия е толкова нахална, че няма кой да я приеме сериозно. Дори да допусне човек, че е възможна такава налудничава грешка – да се преведе 100 пъти по-голяма сума (за което кой знае защо са закрити два депозита) – тя може да се върне обратно с превод, без никакъв проблем. А не да се тегли в брой и да се разнася в куфарчета по паркингите. Разбира се, въпросният Янакиев от „Кулинар” не знае нищо такова. Човекът, който уж му занесъл и предал парите на паркинга, при разпита в съдебната зала, не го познал. Когато посочили Янакиев и попитали – „На този човек ли предадохте парите?”, той казал „Не”. И разписката за предадените пари била с фалшив подпис.
Бележка за разследващите и за незапознатите с банковите правила – такава врътка със сума в брой може да стане само в съучастие на хора от „Интернешънъл асет банк”. По извлечения парите са преведени от ПИБ там, а оттам са уж изтеглени в брой. В една цивилизована държава полицията отдавна да е арестувала, а съдът осъдил и вкарал в затвора съучастници от тази банка. Такива не са разкрити обаче от компетентното българско следствие.
В „Кулинар” през онзи август 2011 г.
никой не подозира,
че парите им от депозитите са преведени някъде. В началото на септември, месец по-късно, банковите извлечения отиват в счетоводната фирма, обслужваща „Кулинар”. И счетоводителите откриват, че има превод на 960 хил. лева с основание „купуване на недвижим имот”. Уж за водопроводни части, а в нареждането пише „недвижим имот”… И счетоводителите поискали документи за имота от шефовете на фирмата. Чак тогава те разбират, че някой им е отмъкнал парите. Веднага отиват в банката и подават заявление банката да им възстанови сумата според Закона за платежните услуги и платежните системи. Според този закон при случай на неразрешена платежна транзакция, източване на пари от сметка на клиент без негово знание, кражба от кредитната му карта, банкомат и т. н., банката трябва да възстанови парите в 30-дневен срок. Законът следва регламент на Европейския парламент.
Въпреки сложността на случая, в Първа инвестиционна банка извършват проверка за …два дни. И след два дни съобщават на ощетените, че всички процедури са спазени, всичко е изрядно и няма да им възстановят парите. „Показаха брутално отношение към нас”, казва адвокат Калоян Янков, който представлява фирмата и е член на съвета на директорите. Той е и един от двамата, чийто подпис е фалшифициран на пълномощното, издадено уж някъде в Кипър.
С отказа си банката приема, че пълномощните и извършените транзакции са редовни. В следващите почти 6 години банката ще настоява точно на това в съда, като чак през лятото на 2017 г., на последна инстанция Върховният касационен съд потвърждава решенията на Софийски градски съд и на Апелативен съд, че парите са източени в нарушение и банката трябва да ги възстанови. Сумата, която трябва да върне банката вече е почти двойна – с лихви, такси, съдебни разноски. Ощетените водят над 5 години трудно и тежко дело. Дори две. На първата инстанция съдът усложнява излишно делото, като го разделя на две – защото имало два депозита.
Адвокатите на фирмата трябва да доказват в съда, че пълномощните са фалшиви. Разпитани са като свидетели 11 служители на Първа инвестиционна банка. Адвокатите трябва да доказват също, че банката не е спазила собствените си правила и процедури, допуснала е груба небрежност.
Когато и на втора инстанция в Апелативен съд осъждат ПИБ по първото дело за по-голямата сума – 860 хил. лева, фирмата изважда изпълнителен лист и съдия изпълнител се заема да им върне парите. Тогава от банката се опитват да спрат съдия изпълнителя да прибере отсъдената сума, с лихви и съдебни разноски. За целта ПИБ внася над 900 хил. лева гаранция във Върховен касационен съд, за да спре съдебното решение и да го обжалва. След като и последната инстанция потвърждава решението, от банката отиват при адвокатите на фирмата с искане да платят доброволно, за да си спестят разходи…
Второто дело – за депозита от 56 хил. евро (около 110 хил. лева) още не е приключило окончателно, но от банката са поискали споразумение, за да възстановят сумата, защото чрез съдия изпълнител ще им излезе по-скъпо.
(следва:
– Изработени са фалшификати на лични карти, чрез системата на МВР;
– Как БНБ прикрива кражбите;
– Дъщерята на Левон Хампарцумян е шеф на отдел в БНБ, който проверява банките)
Вчера спонтанно събрахме 70 подписа за писмо до Мая Манолова, относно сезиране на Конституционния съд за Делян Добрев.Тъй като се опасявам, че Мая може да се измъкне, че не са нарушени наши права, а тя може да сезира КС само за правата на гражданите, подготвих леко модифицирано писмо и до Президента, който няма никакви ограничания при сезирането на КС, съобщава юристът Стела Николова.
Отворено писмо
До Президента на Република България
Уважаеми г-н Президент,
Поради извършеният акт на гласуване и отхвърляне, а не на приемане на оставката на Делян Добрев, както повелява чл.72 от Конституцията на РБ, Ви молим да сезирате КС , относно опасен прецедент, който бе произведен от НС на 04.10.2017г.
Подаването на оставка и нейното приемането от Народното събрание е е охранителен акт, парламентът само проверява доколко този акт е суверенно подаден, без насилие и заплаха, доколко е спазена процедурата, но няма право на преценка по същество, казват конституционалисти и препращат към решението на Конституционния съд (КС) за оставката на Блага Димитрова като вицепрезидент, подадена пред КС на 30 юни 1993 г. Казусът е напълно аналогичен на настоящия, с тази разлика, че оставката в единия случай се подава пред КС, а в другия – пред Народното събрание. Ето какво пише КС тогава:
„Вицепрезидентът на Република България, позовавайки се на чл. 97, ал. 1, т. 1 от Конституцията, си е подал оставката пред Конституционния съд. Съдът е длъжен да установи както това обстоятелство, така и доколко това решение за подаване на оставка е резултат на свободно формирано волеизлеяние, а не е взето под въздействието на насилие, заплашване или измама. В конкретния случай вицепрезидентът Блага Димитрова заявява, че тя „отдавна обмисля това свое решение“ и изтъква политически съображения за този свой акт. Извън компетентността на Конституционния съд е да обсъжда мотивите за тази нейна постъпка. Конституционният съд не може да прави политически анализ и да дава политически оценки за обществените събития и процеси, а да прилага конституционните норми в рамките на своите правомощия.
Конституционният съд констатира, че решението на вицепрезидента да си подаде оставката е резултат на свободно формираната от него воля съобразно личната му преценка. При наличието на тези обстоятелства Конституционният съд трябва да прекрати предсрочно пълномощията на вицепрезидента.“
Конституцията е казала какви са основанията за прекратяване на мандат, а единственият смисъл оставката да се приема с решение на парламента е, че по този начин се прогласява, че правомощията на съответния народен представител се прекратяват от този момент. Това решение се изпраща на ЦИК, която обявява за избран за депутат следващия в избирателната листа. Но да се водят разисквания по една оставка е много лоша практика, защото една оставка е личен акт, тя може и да не е мотивирана публично, а и мотивите в случая нямат значение, парламентът не се произнася по тях, казва проф. Пламен Киров.
Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) не определя реда за прекратяване на пълномощията на народните представители при подаване на оставка. Правилно или неправилно, чл.137 ПОДНС постановява: „За неуредените въпроси в този правилник се прилага Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване, освен ако това е несъвместимо с положението им на народни представители”. Кодексът на труда за тези случаи предвижда в чл.326 прекратяване на трудовия договор с 30-дневно писмено предизвестие на работника или служителя до работодателя, без каквито и да е мотиви, само въз основа на изразената воля. Трудовото правоотношение в тези случаи настъпва с изтичане на 30-дневното предизвестие, без да изисква каквото и да е мнение, одобрение или съгласие на работодателя. Това законодателно разрешение, което съществува от 1986 г.насам, е израз на свободата на труда и забраната на принудителния труд ( чл.48, ал.3 и 5 Конституцията).
Обръщаме се към Вас, като оправомощен от закона орган да сезира КС/тъй като законодателя е отнел тази възможност на суверена/ и като пазител на конституционния ред в Република България да сезирате Конституционния съд за нарушение на чл.72 от Конституцията, в който се казва, че Народното събрание приема оставката на народния представител.
Г-н Добрев не е изглеждал, нито показал, че е заплашен, изнуден и принуден да подаде оставка, но пък колегите му го принудиха да остане против волята, заявена от него.
Не е възможно в демократична и правова държава да се руши конституционализма, да се създават опасни прецеденти и да се тълкува закона от принципа „ако пуснем един, кой ще е следващия?“.
Г-н Президент, очакваме от Вас да сезирате по най-бързия начин КС, за да не се създава опасен прецедент и да не се погазва Конституцията на Република България от най-висшия орган на управление в страната-Народното събрание.
Това е не само противоконституционно, това е срам!
****
До Омбудсмана на Република България
Уважаема г-жо Манолова,
Тъй като на българския суверен е отнето правото да сезира Конституционния съд, ние – група граждани, Ви изпращаме писмо, с което настояваме да сезирате Конституционния съд за нарушение на Конституцията на Република България, извършено от Народното събрание на 04.10.2017 г.
Настояваме да получим отговор от Вас в най-кратък срок дали ще удовлетворите нашето искане!
Надяваме се, като Омбудсман на Република България да намерите начин да инициирате дебат и за това, че българският суверен няма достъп до Конституционния съд и да бъдат направени нужните законодателни промени, за да има достъп българския суверен до Конституционния съд на държавата си!
Благодарим Ви!
Подписалите се под писмото, отправено до Националния омбудсман Мая Манолова, са:
1. адв. Стела Димитрова Николова
2. Катя Милева
3. Цветелин Ангелов Стоянов
4. Димитър Власев
5. Полина Станчева
6. Бойка Анчева
7. Божидар Бакалов
8. адв. Светлозар Господинов
9. Лидия Борисова
10. Емил Унарев
11. адв. Николай Хаджигенов
12. Николина Топалова
13. Веселин Йорданов Калановски
14. Иван Дончев
15. Незабравка Иванова
16. Станимир Михайлов
17. Георги Водиченски
18. Станимир Лучков
19. Весислава Манолова Танчева
20. Ценко Соколарски
21. Яна Радулова
22. Марица Асенова Драндарова
23. Татяна Спирова
24. Виолета Баева
25. Светломир Никодимов
26. проф. Евгений Александров Дайнов
27. Николай Влаеско
28. Ружа Братанова Ганчева
29. Мария Кавлакова
30. Лили Тахова
31. Владимир Бранков
32. Ирен Величкова-Ямами
33. Христо Стоянов Бекяров
34. Лозана Тахчиева
35. Марни Мандил
36. Антоанета Ненова
37. Мартин Бояджиев
38. Ваня Рибчева
39. Таня Няголова
40. Светломир Минков Станчев
41. Ивели Жекова
42. Владимир Дуков
43. Стоян Желязков
44. Милена Найденова Найденова
45. Злати Филчев
46. Христо Велков
47. Георги Димитров Димитров
48. Антоанета Стоенчева Бастид
49. Валя Лазарова
50. Стефан Корадов
51. Йова Мирчева Байкушева
52. Ралица Врабчева
53. Дина Божкова
54. Георги Божков
55. Гергана Маджарова
56. Йоанна Луканова
57. Дора Ангелова
58. Деси Загорчева
59. Лидия Борисова
60. адв. Елена Топузанова
61. Виолета Стефанова
62. Янка Александрова
63. Стилиан Саханджиев
64. Ангел Николов Ангелов
65. Росен Йорданов
66. Валентин Василев
67. Георги Димитров Байкушев
68. Димитър Иванов
69. Тодор Тодоров
70. Мартин Янев
Все едно пак ме е ритнал, но не физически, а душевно този път, споделя Диана Петкова. Тя е решена да съди Ралф Сундберг
Камериерката, която бе ритната в главата от шведския турист Ралф Сундберг в хотел в Слънчев бряг, е разочарована от наложената на нападателя й присъда. Днес той бе наказан от съда с глоба в размер на 4500 лева.
„Все едно пак ме е ритнал, но не физически, а душевно този път”, каза Диана Петкова пред камерата на Нова телевизия. Така тя формулира чувствата си след произнасянето на присъдата.
Според камериерката санкцията е абсолютно неадекватна.
„Обидна е за мен и за държавата, наречена България”, споделя Петкова. Но признава, че не е и очаквала някаква по-сериозна присъда.
Въпреки всичко, е решена да съди Сундберг. Казва, че не вярва на сълзите му, пролети ред магистратите в знак на разкаяние.
В момента Диана живее в София. Дала си е почивка, за да се възстанови. Мечтае да живее в държава, където има възмездие за подобни постъпки. Но следващото лято отново мисли да поработи в Слънчев бряг.
От Цацаратурата поискали 3 години затвор за грубияна Ралф Сундберг, но магистратите го пожалили само с глоба, въпреки че едва не уби Диана Петкова
Районният съд в Несебър осъди Ралф Сундберг да плати 4500 лева глоба. Очаквано шведът който сбърка главата на камериерката Диана Петкова с футболна топка и с ритник едва не я уби, няма да влезе зад решетките, защото законите у нас не важат за всички.
Защитата на Сундберг поиска още по-ниска санкция – 1000 лева, съобщава бТВ. Според обвинението пък ударът, който шведът е нанесъл на камериерката, е брутален и безцеремонен, при това жената не е имала никаква възможност да се защити
Предстои да бъде определено и обезщетението, което шведът трябва да плати на камериерката.
Едва пристигнал на почивка в началото на юни, той безпричинно ритна доближилата се до него камериерка. Ударът, записан от камерите на хотела, предизвика силно възмущение не само у нас, но и в родината на туриста.
В хода на разследването шведът призна, че не помни нищо от инцидента, защото бил много пиян.
Сундберг изкара цялото лято под домашен арест в апартхотел в комплекса.
Решението на магистратите затвърди усещането, че за кривосъдната ни система справедливостта е дума, изпразнена от съдържание.
