Пеевски не ходи на работа, а взима над 3 000 лв. заплата

Може ли да си депутат и да отсъстваш  101 пъти от заседания на Народното събрание (НС) за времето от конституирането на 44-я Парламент на 19 април 2017 г. до края на януари 2018 г. ?! Може, ако си Делян Пеевски … Даже може да си получаваш редовно месечната заплата, която вече е 3 400 лева ?!

По правилник народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт.

Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

За декември 2017 г. сумата е най-висока от тримесечието – 1180 лв. Това означава, че основната депутатска заплата е станала 3400 лв.

Ако не вярвате, че правосъдието в БГ територията е според богатството и зависимостите пробвайте и вие да не ходите 101 дни на работа …

Информацията за отсъствията на корпулентния депутат научаваме от отговор на администрацията на Народното събрание до Mediapool, предоставен по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

За това време депутатът не е имал нито едно „неоправдано отсъствие“ от пленарна зала, става ясно от информация в регистъра за неизвинените отсъствия на народните избраници.

И макар Пеевски да не ходи на работа, той е получил над 30 000 лева от хазната за 10 месеца от началото на работата на 44-то Народно събрание. За това време Пеевски не е участвал в обсъждането или гласуването на нито един законопроект в пленарна зала или ресорните комисии.

На това се казва истински „народен“ представител, на народ, който мълчи и трае за всяка гавра на поредното му бойковистко правителство и парламент …

Явно подобен „народ“ е богат и не му пука, че парите му отиват за нищо … За едно голямо НИЩО …

Свободен автор – Философът

Georgi Borisov Georgiev

КОШЛУКОВ, кажи на Пеевски, че извинението не се приема.
Едно е свинете да ни правят на дебили, чепове за зеле и „лош матриал” , но и слугите им да ни се подиграват в очите, дори и на българите ни идва в повече! Обществената телевизия се издържа от нашите данъци. Ние плащаме за да ни показва среден пръст от екрана един политически педераст. Ние плащаме и на свинете, които ни „управляват” за да ни крадат и да превръщат държавата ни в кочина.
Използвам случая за да го кажа отново, ОТ МЕН НИТО ЛЕВ ЗА КРАДЛИВИТЕ И НАГЛИ БОКЛУЦИ! На Кошлуков да му плаща Пеевски! На цялата чиновническо-прокурорско-ченгеджиска паплач да им плащат господарите им. От септември 2017г. БОЕЦ обявихме ДАНЪЧЕН БОЙКОТ, на мафиоти и корумпирани партийни мишоци пари не даваме! С нашите пари дебелите стават все по дебели, а народа става все по беден и нещастен. Мафията се храни с нашите пари, с мълчанието и бездействието ни!
Не оставки, а изриване е нужно. Да сменят един слуга на мафията с друг не е решение. Да им спрем парите за крадене и да излезем с тоягите на площшадите, това е решението. Нищо друго не работи, до там го докарахме. И от това ги е страх дебелите! Съд, затвор и конфискация на имуществото и милиардите, одрани от гърба на българите.
БОЕЦ водим тази битка.
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА

Фейсбук

Протест за оставка на програмният директор на БНТ 1 и водещ на предаването „Още от деня“ Емил Кошлуков заради показан неприличен жест в ефира на предаването в петък иска в прессъобщение до БНТ Партия АБВ …

Преди време протестиращите за спасяването на Пирин вече го направиха, но …

Искането е заради системното му манипулативно поведение от екрана на обществената медия, според партията, която настоява за незабавна реакция от страна на УС на БНТ и СЕМ – се казва още в съобщението.

„БНТ няма да допусне да бъде провокирана или употребявана в какъвто и да е политически или частен икономически интерес“, заяви генералният директор на медията Константин Каменаров.

Явно протестът остава буря в чаша пеевска вода …

Снимка : Biliana Ambareva

Свободен автор – Философът

През седмицата четирима депутати от ДПС проявиха дълбока загриженост за регулацията на медиите в България. Грижата им достигна законодателна висота и е насочена към следното:

• Разпространителите на вестници и списания ще са длъжни да уведомяват Министерство на културата кой е действителният им собственик,
• Собствениците и доставчиците на медийни услуги също се задължават да обявят кой е действителният им собственик, както и информация за всяко получено финансиране през изминалата година.

Накъсо казано може би се цели да е ясно кой е издател, кой – разпространител. И на пръв прочит всичко е точно!

При втори прочит на законопроекта точността в ума на четящия започва да се разсейва и той започва да си мисли, че авторите на законопроекта са хора, които или не познават езика, или правото, или и двете.

Повод за тези съмнения ни дава следното – дефиниция за употребеното в законопроекта „лице, разпространяващо и/или продаващо печатни издания” няма. Няма и препратка към друг закон, който да казва какво са имали предвид законотворците. Но пък остава задължението да се декларират действителният собственик и броят обекти за разпространение. Така излиза, че всички – от кварталните бакалии, продаващи освен всичко друго и вестници, през бензиностанциите до будките по спирките, са разпространители на печатни издания и ще трябва да декларират собствениците си и обектите си. Като цяло в държавата ще настане една масова декларативна дейност.

Вторият спорен по замисъл и съдържание текст е този за задължението Министерство на културата да уведомява Комисията за защита на конкуренцията, когато „лице използва в търговската си дейност повече от една трета от всички декларирани обекти за продажба на дребно на печатни издания в страната”. И тук всичко е точно освен това, че не е ясно кое е това „лице” – разпространителят, издателят или собственикът на вестници и списания. Така, ако един гражданин е собственик на три магазина за хранителни стоки в Каспичан и в един от тях продава вестници и списания, то неизбежно след като е декларирал това обстоятелство в Министерство на културата (МК), от МК ще уведомят и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Какво и как ще прави КЗК не е ясно, но явно ще се превърне в колекторска фирма на уведомления.

Съвсем по същия начин стоят нещата и по въпроса с финансирането – за предложилите изменението на закона под „финансиране” се разбира не само средства и имущество, но и всичко, „независимо от използваната правната форма”. В този текст съдържанието отново не е ясно, но може би се цели „осветляване” (или пък уязвяване?) на медии, получили безвъзмездно финансиране по проекти или дарения. Поне това се разбира от мотивите: „да се сведе до минимум възможността за манипулиране на общественото мнение от медии, съществуващи не заради приходите от дейността си, а благодарение на безвъзмездно корпоративно или чуждестранно финансиране.”

Отвъд комичното, след като си поошетат изказа законотворците явно вървят по Путиново-Орбановия уклон – да си говорим за медии-агенти, както и да убием всяка свободна медия, която не е корпоративно зависима (прост пример е ПРАС-ПРЕС).

Предвид факта, че от вносителите предлагат техните текстове да станат част от действащия Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения, чиято цел е да бъдат съхранени тези издания като национално културно наследство, си представяме как след години читател в Народната библиотека чете „Шок! Бомба! Само тук! Зловещо: 22-годишна русенка взе жилище под наем, отвори гардероба и се вцепени от ужас”. Медийната среда има нужда от друг тип регулация, която да я отърве от шока и бомбата…

Какво остава незабелязано

Отвъд нелепите текстове на законопроекта обаче повод за тревога има.

Макар и скрита зад словесна недодяланост, целта е да бъдат подложени на проверки и заклеймяване всички издатели и разпространители на печатни издания, освен тези, близки до властта. Така с лека ръка ще се даде възможност за репресиране на разпространители на вестници и списания, които не се харесват на някого. А получилите безвъзмездно финансиране медии да бъдат заклеймявани от медийните бухалки като чуждестранни агенти и врагове на народа. И ако погледнем какво се случваше в 43-то и действащото 44-то Народно събрание подобен тип законодателстване съвсем не е чуждо на депутатите. Оттогава насам част от законите служат за разчистване на сметки с враговете на модела КОЙ в редица сфери – от съдебната власт, през неправителствените организации до медиите и партиите. Освен това носят и друг белег – на посредствена законодателна техника.

През 2016 г. бе приет текст в Закона за съдебната власт (чл. 30, ал. 2 т. 19), който задължава Висшият съдебен съвет да поддържа регистър на всички проекти, изпълнявани от професионалните организации на магистратите. Текстът страда от същата законодателна некадърност, като в първоначалния си вариант дори предлагаше държавата пряко да конфискува средствата на тези организации. Негови вносители са част от днешните т.нар. Патриоти, но бе приет под ехидното задоволство на от ГЕРБ, ДПС и БСП. При приемането му дори бе дадена почивка в Правна комисия, защото депутатите изпитваха огромна трудност да съставят смислено изречение.

През юли 2017 г. отново в Закона за съдебната власт ГЕРБ предложиха забрана за чуждестранно финансиране на неправителствените организации на съдии и прокурори, а след (по неофициална информация) среща на един високопоставен партиен кадър в едно посолство  текстът бе оттеглен.

И с настоящото усилие сме изправени пред пореден опит за справяне с независимия дух и свободното слово, но и този проект е тест – колко и какво от нашето общество е живо и може да понесе.

Автор: Иван Брегов

Източник : ime.bg/bg/articles/zakon-za-obraza-na-vraga/#ixzz56leUYQ44