Скоро ще бъде избран новият началник на НСО и като фаворит на президента Радев по наши източници се сочи заместник-директорът на Националната полиция Тодор Гребенаров („Терминал 3″ вече писа за това). Назначението идва след оставката на предишния шеф на НСО Ангел Антонов, след редицата сигнали за нередности, за които първи писа „Терминал 3“ и впоследствие прокуратурата нареди проверка.

С какво е известен всъщност Гребенаров в сектор „Сигурност“? С изпълнението на поръчки в интерес на главния прокурор Цацаров и депутата от ДПС Пеевски, разбира се.

На 2 октомври 2013 г. в Националната полиция се получава анонимен сигнал, че на среща в Турция е обсъдено и решено да бъдат физически ликвидирани тогавашният лидер на ДПС Лютви Местан и депутатът от движението Делян Пеевски. За поръчител е посочен не друг, а Касим Дал, който поръчал това на свой много доверен човек. Всичко това, естествено, според анонимния сигнал. „Довереният човек“ бил… ходжата на Сърница Саид Мутлу, тогава подсъдим в Пазарджик по делото за радикален ислям (?!).

Вътрешният министър Йовчев разпорежда проверка, която е възложена на Криминална полиция, ръководена тогава от Атанас Илков, влязъл в историята с „ювелирната операция“ в Лясковец при опита за арест на Петко Петков, когато загина командосът Емил Шарков, а други петима негови колеги бяха ранени. След преместването на ГДБОП в ДАНС в Криминална полиция е създаден специален отдел „Борба срещу престъпленията с висока обществена опасност”. Както ще стане ясно по-късно, това е ни повече, ни по-малко отдел на модела „КОЙ” за изпълнение на политически поръчки. Негов ръководител става Борислав Александров, бивш служител на отделите „Терор” и „Трафик на хора” в ГДБОП, който открито парадира с връзките си с Делян Пеевски. С подписа на директора Гребенаров в Националната полиция въпросният отдел започва оперативно-издирвателни мероприятия срещу „убийците на Местан и Пеевски“.

Те, естествено, не водят до нищо, затова е решено да се иска подслушване на Касим Дал. СРС-тата срещу него са разрешени на 21 ноември 2013 г. от тогавашния ръководител на Софийския градски съд, скандалната съдийка от записаните разговоори, станали известни като “двете каки” –  Владимира Янева. Подслушването на Дал е със срок от 60 дни. Подслушван е и телефонът на ходжата Мутлу. За резултатите от него са изготвяни месечни справки, в коитоняма никакви събрани доказателства за готвено убийство на Пеевски и Местан. Докато подслушват Дал, той участва в сформирането на Реформаторския блок, като основаната от него Национална партия “Свобода и достойнство” е една от учредителките на блока.

Тогавашната опозиция с право предполага, че покрай него са били следени и подслушвани и лидерите на РБ, а по този начин са „контролирани“ и протестиращите срещу кабинета „Орешарски“. На 21 януари 2014 г. започва използване и на останалите оперативни способи – следене и подслушване с технически средства с цел установяване на допълнителни телефони, използвани от Касим Дал. До СГС е пуснато ново искане за използване на СРС срещу Дал, като в него изрично е записано, че за разрешените първоначално 60 дни не е събрано нищо (?!).

Янева дава ново разрешение за още 60 дни. Реално Касим Дал е подслушван и следен 4 месеца, без да бъде събрано и едно доказателство, че е поръчител на убийството на Местан и Пеевски.

Колко ли е струвало това на клетата държавица, оглавяваща отзад напред класацията по богатство на ЕС? Определено ще питаме бъдещия началник на НСО Гребенаров.

По-късно директорът на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков лично информира Касим Дал, че е подслушван незаконно. Воден от подобни мотиви, Софийският районен съд в средата на септември 2017 г. произнесе решение срещу държавата по иск на Касим Дал. Съдиите са посочили, че в първите 60 дни той е бил подслушван законно, но второто разрешение за още 60 дни е напълно незаконно. Дал осъди държавата за 3500 лв., но ще ги платим всички ние, а не служители в МВР и ДАНС, както и Владимира Янева. След падането на кабинета „Орешарски“ Атанас Атанасов от ДСБ пусна сигнал в МВР за подслушването на Дал. Служебният вътрешен министър Йордан Бакалов разпореди на дирекция „Инспекторат“ извършването на проверка, която установи многобройни нарушения в Националната полиция по случая. Следващият вътрешен министър, Веселин Вучков, наказа Гребенаров заедно с трима негови подчинени. Понижен е в зам.-директор на полицията. По случая е назначена прокурорска проверка в Софийската градска прокуратура, от която, случайно или не, няма резултат.

Под ръководството на Гребенаров Националната полиция проведе още една операция срещу „убийци на Пеевски“, с която, меко казано, стана за смях. На 11 юни 2014 г. служители на Криминална полиция от отдел „Борба срещу престъпленията с висока обществена опасност” задържат трима души, заподозрени, че подготвят атентат срещу депутата от ДПС Делян Пеевски. Решението за ареста е дадено от зам. главния прокурор Борислав Сарафов и от шефа на Криминална полиция Атанас Илков. Задържани са Георги Христов, Венцислав Върбанов и Красимир Методиев. Прокуратурата и МВР мълчат за ареста на „убийците” на Пеевски в продължение на два дни.

На 13 юни 2014 г., петък, в офисите на КТБ нахлуват полицаи и прокурори, което по-късно става причина банката да бъде поставена под специален надзор, а впоследствие и разграбена. В същия ден е пуснато официално съобщение, че са задържани „убийците” на Пеевски. По време на делото става ясно, че няма никакви доказателства срещу тримата и те са освободени без наложена мярка за неотклонение от Софийския градски съд. Според медиите на Пеевски един от задържаните опитал през май „да пробие охраната” и да вербува гард, който да сложи бомба в колата на депутата от ДПС и медиен олигарх. Медиите му неистово тиражират версията, че поръчител е банкерът Цветан Василев. Няколко дни по-късно и Софийският апелативен съд пуска на свобода „убийците”, а на 18 юни 2014 г. главният прокурор Сотир Цацаров е принуден да заяви следното: „Няма убити, няма убийство, няма убийци“, а прокуратурата се отказва от обвинението срещу тримата. Цацаров се извинява и добавя, че е бил подведен от МВР. Става скандал, защото вътрешният министър Йовчев твърди тъкмо обратното. Няма нито проверка, нито наказание за виновните.

Бързото кариерно израстване на Гребенаров по времето, когато министър на вътрешните работи е Цветлин Йовчев, се дължи основно на натиска на главния прокурор Цацаров, който се стреми да развива на регионално и национално ниво приближените си. Със заповед на министъра на вътрешните работи Цветлин Йовчев на 15 август 2013 г. Гребенаров е назначен за директор I степен на ОДМВР – Пловдив. Същата година, на 25 ноември, Йовчев го назначава и за директор на Главна дирекция „Национална полиция“.

Допускаме, че след евентуалното си назначаване Гребенаров ще върне в НСО спечелилия конкурса за началник-сектор в службата бивш неин заместник и бивш директор на Бюрото за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство при главния прокурор, Калин Иванов. Допускаме дори Калин Иванов по бърза процедура да бъде назначен отново за заместник-началник на НСО. Срещу това въпросният бивш служител трябва да осигури подкрепа от страна на Бойко Борисов за назначението на самия Гребенаров.

Иванов не крие близките си отношения с Борисов, започнали още от времето, когато е бил началник на личната охрана на сегашния премиер. Запознати дори коментират, че Борисов е помогнал и за някакви бизнес начинания на Иванов и семейството му. Трябва да отчетем и факта, че до средата на юни 2017 г. Калин Иванов беше директор на Бюрото за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство при главния прокурор Цацаров. Помагаш да бъде отстранен старият началник на НСО Антонов, помагаш да бъде назначен новия шеф Гребенаров, поддържаш близки отношения с премиера Борисов и главния прокурор Цацаров – ами това е направо кандидатура-мечта за заместник-началник на НСО. Нали?

Считаме посоченото дотук за достатъчен аргумент защо ръководеният от Бойко Борисов Министерски съвет не трябва да съгласува предложение на президента Радев за назначаване на Тодор Гребенаров за началник на НСО.

Източник : http: terminal3.bg

Georgi Borisov Georgiev

ВАЖНО!
Подкрепете ни и помогнете да защитим живота на един достоен и смел човек, както и живота на семейството му.
След последните разкрития , които Бойко Атанасов направи в предаването на Сашо Диков в ефира на BIT, БОЕЦ считаме, че живота му, както и този на близките му е поставен в опасност. Атанасов изнесе факти и документи за срамни и престъпни споразумения на прокурори с организирани престъпни групи и разтваряне на чадър над извършители на данъчни прстъпления за огромни суми. Следователя разказа за упражнения върху него натиск след предишното му участие в предаването на Luba Kulezich . Атаките и нападнията над следовател Бойко Атанасов не са от вчера, те започнаха след направените от него разкрития пред Биволъ за шпицкомандите в прокуратурата. Цялата репресивна мощ на прокурорската машина на Цацаров е стоварена върху него. Атанасов не се пречупи и не се предаде, а като магистрат продължи своята битка срещу мафията и корупцията вътре в системата.
БОЕЦ знаем от личен опит на какво е способна мафията. Знаем, че прокуратурата е превърната в мутренска бригада за изпълнение на мокрите поръчки на своите господари Пеевски и Борисов. Знаем, че освен през институциите те са способни да „ударят“ нароченият от тях човек по всякаъв начин за да му затворят устата и да не позволят да бъде заплашена тяхната власт, както и да не се разкрива степента на мафиотизиране и зависимост на прокуратурата, корупционните схеми и превземането на държавата и нейните институции от шепа олигарси, ченгета и техните слуги.
БОЕЦ ще изпратим сигнали до шефа на ДАНС, главният секретар на МВР и шефа на НСО, в които ще представим своите опасения и ще изискваме от тях, като съставляващи Комисията за определяне на лицата за държавна охрана, да вземат решение за осигуряване охрана от НСО на следовател Бойко Атанасов и семейството му.
През годините НСО бе известна, като личната охранителна гвардия на управляващата мафия и близки до нея хора. Десетки милиони са изхарчени за охраната на Доган, Местан, Пеевски, Цветанов, Цацаров, Борисов и тн. И днес с държавни пари продължава да се осигурява денонощна охрана на Доган и Пеевски, без обществото да знае ЗАЩО И НА КАКВО ОСНОВАНИЕ се прави това.
Със своят сигнал БОЕЦ ще дадем възможност на НСО да оправдае поне в минимална степен огромният си бюджет и да защити и осигури охрана на поне един важен и ценен за обществото човек.
Знаейки как работи системата вероятно ще се наложи да инициираме и кампания в защита на Бойко Атанасов за да принудим институциите да ни чуят и тогава ще разчитаме на подкрепата на всеки българин ценящ честните и говорещи Истината хора.
СПОДЕЛЕТЕ И ПОДКРЕПЕТЕ.
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА

Фейсбук

Georgi Borisov Georgiev

Вчера, в типичният стил на Цветан Цветанов, прокуратурата заедно с новата Комисия за борба с корупцията задържаха кмета на Септември с обвинения за присвояване и корупция. Само че, както казва премиера Бойко Борисов – Буда: „Не е честно така, не е справедливо“. Защото ПЪРВИЯТ СИГНАЛ в новата Комисия за борба с корупцията е внесен от БОЕЦ срещу Делян Пеевски. И не върви някакво селско кметче да прережда господаря. Комисията някак тихомълком, пак в типичен стил си затрая за нашият сигнал, а си намери други занимавки за отвличане на вниманието. Сега, прокуратурата вероятно ще мине с номера, че разследването срещу септемврийският кмет е от преди няколко месеца. Но, сигнала на БОЕЦ срещу Пеевски е в прокуратурата от януари 2016г. и все не му идва ред. А и мерак няма.
Както вече писахме в друг наш метериал „Не се радвайте на арестуван кмет, защото не знаете за колко ще осъди България в Страсбург“. Обикновено такъв е резултата от „зрелищните акции“ на прокуратурата на Пеевски и бандата на Цветанов – МВР.
Причините за случващото са няколко.
Буда се опитва да демонстрира и имитира някакви действия за борба с корупцията, но когато държиш цялата власт си принуден да удряш свои хора. Списъка вече е даден. Това не е проблем за Бойко, той е готов да продаде и предаде всеки и всичко за да запази себе си и властта си.
Друга причина за този тип действия е, да бъдат наказани или опитомени някои, които са решили, че могат да крадат самосиндикално и да не си плащат нагоре. Помним, че и срещу кмета на Пловдив имаше повдигнато обвинение, точно в момента, когато кмета демонстрира някаква недоволство и намордника му беше сложен от прокуратурата на момента. Да чувате някакво движение по този случай?
Сещаме се и за друг един случай, който също „потъна“ незабелязано. Това е случая НДКгейт. И на Боршош му бяха повдигнати обвинения отново по сигнал на БОЕЦ, но някак неудобно е в момента пред еврогостите да се напомня, че дори сградата в която заседават и се провеждат мероприя по европредседателството е ремонтирана по корупционни схеми. Както БОЕЦ нарекохме НДК – Национален Дворец на Корупцията.
Основната причина за активността на КОНПИ и прокуратурата е , да се пускат поредица от димки и да се отвлича вниманието от сигнала срещу Пеевски и бездействието им по този случай.
Има няколко важни детаила обаче, на които трябва да се обърне внимание. Наглед кмета на Септември не е сериозен фактор. За последните няколко години обаче през Общината са минали проекти и обществени поръчки за няколко десетки милиона лева. Той е от така наречените „будисти“. Това са от хората на Борисов, които той контролира пряко. Останалите са в обкръжението на Цветанов. Разстрела на данъчният служител преди Нова година, както и убийството на сикаджията Петър Христов, една от личните касички на Борисов, са удари директно срещу него. Напълно възможно е вътрешната война в мафията да е ескалира до краен предел. Пеевски чака решението по закона Магнитски и изпреварвайки събитията се опитва да подчини Борисов, който със сигурност ще се опита да се отърве от него.
Предстоят няколко интересни седмици. Ще броим акции, ще броим милиони, ще броим трупове.
И ще завършим с един въпрос. След сигнала на Протестна мрежа срещу Пеевски през 2014г. последва разследването срещу Цветан Василев и фалита на КТБ. След сегашният сигнал на БОЕЦ срещу Пеевски, да очакваме ли разследване срещу Цеко Минев и #ФалираЛиПИБ, защото свинете отнова са гладни?
В България всичко периодично се повтаря. Изхода от този омагьосан кръг е в тоталното изриване на цялата корумпирана и прогнила банда превзела управлението на страната. Пътя е само един – Гражданска Революция! Гражданите срещу мафията. На площадите в директен сблъсък за да си върнем държавата.
БОЕЦ водим тази битка и събираме непримиримите!
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА

Фейсбук

Завесата се вдига и на сцената е Бойко Борисов в европейски фрак и цилиндър. Асистира му Корнелия Нинова в стилно трико и с шапка ушанка. Номерът започва, като асистентката развежда на синджир пред публиката едра, космата и доста свирепа корупция, така че всеки да се убеди, че е истинска. Корупцията носи плакат: „И в детските градини ме има!“. След това я настаняват на един добре осветен стол, докато останалата сцена потъва в тъмнина. Музиката елегантно нагнетява напрежението. Борисов бавно обикаля корупцията и методично я покрива с вестници. След това изведнъж се хвърля с цялата си мощ върху нея, смачква вестниците на топка и…

корупцията я няма под тях! Изчезнала е!

С този номер, наречен „Вот на недоверие за корупция“, България ще се яви на Политическата Евровизия 2018. Той беше предпочетен пред алтернативата „Да намалим корупцията на половина“, при който тя се разрязва с трион през кръста. При подобни номера никой, разбира се, не вярва, че корупцията наистина е изчезнала или че й се случва нещо лошо.

Къде е корупцията?

И начинаещите илюзионисти знаят, че успехът на фокуса зависи от отвличането на вниманието на публиката. Хората трябва да си мислят, че корупцията е там, където всъщност тя не е. Да я търсят в детските градини, например. Да я намират в инциденти, които се случват навсякъде по света – при купилите си „Бентли“, да кажем.

Българската корупция обаче не е основно инцидентна и административна. Откъм такава корупция нито сме най-зле, нито ще учудим света. Това, което е специфично за нашия случай, е, че става дума за системен проблем, за завладяване на цели органи на държавата от съвсем конкретни интереси. Проблемът е на горните нива на управление, а не най-долу при изпълнителите.

Всяка корупция е сделка – quid pro quo. Но не всяка сделка е размяна на плик с пари. Транзакциите може да са изключително сложни и разсрочени във времето. Системната корупция у нас се демонстрира в две сложни „мега-сделки“, за които никога няма да намерите писмено сключен договор.

Съдебно-прокурорската сделка

България е единствената страна в Европа, където прокуратурата си е „извоювала“ статус на де факто безконтролен орган. Т.е. управляващите мнозинства в поредни парламенти – включително и конституционното такова – се „отказаха“ от въвеждането на ефективни механизми, търсещи отговорност на началника на прокуратурата. Не само че такива механизми отсъстват, но и там, където има техни зародиши – като във ВСС, мнозинството полага изключителни усилия да избере хора, които са удобни на главния прокурор и съмишлениците му. Ако даден магистрат започне да се еманципира, системата му прави байпас и създава специализиран съд, така че важните дела да не стигат до неговата институция. Т.е. управляващите осигуряват безконтролност на прокуратурата и нейния магистратски шлейф.

Какво дава прокуратурата, за да е сделката взаимноизгодна? Oфициално корупция сред управляващите у нас няма. Тя винаги и чудодейно се появява само и единствено сред неудобните на властта и някъде в опозицията. Сред тези, които издават опозиционни вестници. Или министрите от бивши коалиционни партньори. Или сред други групи, съвсем случайно несвързани с управляващите.

Прокурорската страна от сделката е трудна и изисква усилия. Все пак трябва да има усещане, че не се действа избирателно. И за целта идват магически формули, подобни на следната: на проверка подлежат всички, закупили имоти над 500 000 лв. или „Бентли“. От тази формула по-прозорливите могат да заключат единствено, че г-н Делян Пеевски нито има „Бентли“, нито скоро е купувал скъп имот.

Представете си, обаче, ако беше станала грешка и на проверка подлежаха всички, придобили акции за над 500,000 лева в наскоро приватизирани компании. Или пък тези, които стоят зад офшорки, участвали в закупуването на акции за над 500 000 лева и т.н. Подобни грешки обаче не могат да станат, защото „сделката“ изглежда се изпълнява изключително добросъвестно.

Политико-медийната сделка

Другата системна сделка у нас е между определена медийна група – която няма нужда от реклама – и правителството на власт. Каквото и да е то. Тази медийна група предоставя безрезервна подкрепа за управляващите и искрена, изобилна омраза към техните опоненти. Каквито и да са те.

В замяна медийната група получава от политиците толериране на нейния де факто монополен статус в определени пазарни ниши, нескончаем поток от министри по техните студиа, еврогрантове, назначаване на нейни ръководни и знакови лица в БНТ и други по-малки благини. Но най-вече управляващите поемат ангажимент да са „неутрални“ по отношение на сблъсъците между различните „олигарси“. T.e. да твърдят, че ако някой вижда проблем в системната политико-медийна сделка, то той е задължително от кръга на друг „олигарх“, изпаднал в немилост спрямо властта.

Тази сделка също се изпълнява добросъвестно и дори основни политици не схващат иронията на капана, в който са. В крайна сметка, ако си премиер на държава, в която някакви „олигарси“ се разправят в публични скандали и чрез институциите на държавата, проблемът не е техен, а твой. Ти си техният политически параван.

Ревността на асистентката

БСП се опитва да е опозиция на управляващия модел, но всъщност е в ролята на негов асистент и по двете сделки. Впечатляващо беше, че БСП организира цял вот на недоверие без да се докосне дори периферно до споменатите медийно-прокурорски проблеми. Борисов сигурно е плакал от умиление по време на дебатите – такава солидарност той едва ли е очаквал дори от коалиционните си партньори (ДПС включително).

До 2009 г. и през 2013-2014 г. БСП бяха титуляр по системните сделки и затова може би сега гузно си мълчат. Но и по тази причина, когато Нинова се бори с корупцията, колкото и да е ревностна, всъщност дрънчи на кухо. Този звук се чу много ясно, когато по отношение на „ЦУМ-гейт“ тя смело критикува Гергов и го изгони (заслужено) от ръководството на партията си, но за същото прегрешение не обели дума срещу високопоставеното държавно длъжностно лице, участвало в срещата. Вече май БСП са даже забравили, кое беше то.

Президентът Радев също се позиционира като борец с корупцията и дори прояви дързост – върна за преразглеждане едно от последните назначенията на предишния ВСС. Но жестокостта му се сломи и оттогава и той дума не е обелил по същество за двете гореспоменати сделки. Т.е. и той бори корупцията там, където я няма – под вестника.

Финален монолог

„Моделът на управление – хубав или лош – беше ефективен и страната вървеше напред. Представете си фалира футболен отбор. Или, хайде, предприятие със стотици работници. Обаждаш се на банкер от доверена на властта банка и той някак намира парите да помогне. Прекарал влоговете, хитрецът, през някакви си негови фирми (SPV) и от там ги раздавал. От тях дал и за създаване на медии, които също помагаха на правителството. (А бе какво помагат – бистришки тигри същи.)

Та, казват, банкерът раздал и на много други. По милион за независими коментатори, по сто хиляди на месец за прокурорски абонамент и т.н. Кой като консултант на фирми или външен продуцент в медии, кой направо на касата без бележка – най-чиста работа. А и най-важното: предприятия много се накупиха с парите от банката – отидоха все при доверени лица, които ценят доброто управление. И така беше: едни купуват, други надзирават, трети държат здраво в регулаторите, съда и прокуратурата. Не съм светил на всички, не знам какво са правили. Но имахме усещане за отбор.

Банката тръгна за беля да фалира обаче. Отборът се разпадна, почна едно самоизяждане… С някои жертви го възстановихме, но провалът си е провал, дори когато е малък и контролируем. Някои веднага го нарекоха „корупция“, „завладяна държава“. И заради тези 5% от БВП загуба можеше да пропадне големият ни управленски, исторически успех. Магистралите, удвояването на икономиката…Всичко хубаво да бъде изтрито, да остане непризнато.

Няма да го допуснем! Историята трябва да се поправи само с тази една думичка – корупция. Не да се трие, а да се обезсмисли, да се изпразни от съдържание. „Корупция“ да значи и всичко, и нищо.

Понякога си мисля дали тази страна може да се управлява по друг начин. Имало уж такъв в прехвалената Европа. Но сигурно там и материалът е друг, макар че не го вярвам. В крайна сметка аз направих каквото можах и не виждам други наоколо, които да могат повече. Вие виждате ли?“

Завеса.

Georgi Borisov Georgiev

Към днешна дата всички сигнали на БОЕЦ са приключени с „липсват данни за извършени престъпления“.
Стабилност без изключение!
Със сигнали не става, с тоягите трябва!

За първи път получавам две призовки едновременно. Това е нещо ново. Явно дебелите са решили докато Цацата е на пост си да преперат всичко и оневинят всеки от бандата им. И задавам дежурният въпрос: ЦАЦАРОВ, А КОГА ЩЕ ПРИЗОВЕШ ПЕЕВСКИ, БУДА, ЦВЕТАНОВ, ГОРАНОВ, ДОГАН, СТАНИШЕВ, ИСКРОВ И ТН.? А КОГА ТИ ЩЕ БЪДЕШ ПРИЗОВАН?
Битката продължава.
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА

Фейсбук