След като Грета Аспарухова заплаши, че ще съди държавата, Министерството на туризма задължава концесионерите да осигурят свободен и безпрепятствен достъп до морския бряг
Плажовете стават достъпни за хората с увреждания. След дългата и уморителна битка, която водихме това лято с приятелите ми журналисти, имаме резултат, сподели Грета Аспарухова.
„Вече има изготвени анекси, които следва да бъдат подписани от концесионерите и да влязат в сила следващия сезон 2018! След срещата, която проведох с Ангелкова, има реални резултати. Да се надяваме, че наистина следващото лято ще има достъп“, написа във Фейсбук бургазлийката, която след като заплаши, че ще съди държавата, успя да осигури на хората с увреждания достъп до морския бряг.
Поради обществената и социалната значимост на въпроса за осигуряването на свободен и безпрепятствен достъп до територията на морските плажове на хората в неравностойно положение, както и като резултат от провелата се среща в Бургас на 21.09.2017 г., в Министерството на туризма са изготвени анекси към договорите за наем и концесионните договори, съобщиха от ведомството.
С тези анекси концесионерите и наемателите изрично се задължават да осигурят свободен и безпрепятствен достъп на хората с увреждания. Към момента са изготвени над 50 анекса към сключените с Министерството на туризма договори, които следва да бъдат подписани от концесионерите и наемателите.
С помощта на всеки застанал до мен ще продължа да се боря, за да живеем по-добре в по-добри условия и с по-добър стандарт, споделя Грета Аспарухова. Благодаря на всеки един за подкрепата, добавя тя.
Държавата ни тегли по една майна, каза Грета Аспарухова, която от няколко месеца зове министъра на туризма и премиера плажовете да станат достъпни
Младата бургазлийка Грета Аспарухова ще съди държавата за дискриминация. Цяло лято тя се бори с институциите, за да ги убеди, че и трудноподвижните хора имат право да ходят на плаж.
Държавата ни тегли по една майна, каза Грета пред камерата на бТВ, след като стана ясно, че от Министерството на туризма няма кой да отговаря на неудобните й въпроси.
Уморена да зависи от други хора, за да се радва на морето, тя ще съди държавата.
„Държавата прекали с всичко, с това да ограничава хората с увреждания, ние имаме конституционното право да бъдем навън, да стъпваме на плажа, да стъпваме на улицата. На 99% на хората това право им е отнето. Нито могат да излязат от домовете си, нито да стъпят на улицата, а плажът е мираж”, каза младата жена.
На централния плаж в Бургас пътека води до частен плаж, шатрите са само за гости на близкия хотел. Другата спира по средата на пясъка.
В края на лятото на Северния плаж в Бургас се забелязват нововъведения – тоалетната за хора с увреждания е отключена, макар и неизползваема.
Близо до пътеката е поставен един чадър, запазен за хора в неравностойно положение. Осигурени шезлонги няма.
„Някой е решил и е забол един чадър в нищото. Как да се стигне до този чадър?!… Това е проформа нещо си, но не е достъпност и е абсурдно, даже е подигравка“, коментира Грета Аспарухова.
В другия край на плажа, близо до паркинга, от някогашната дървена скара няма и следа. Останали са счупени бетонни плочи.
Спасителят Петър Петров разказва, че човек с увреждания не може сам да мине оттам. Ако пита за придружител, той отива и му помага.
В Поморие, посещавано от много хора с увреждания заради балнеосанаториумите, достъп до плажа за тях също няма.
Някои от концесионерите мислят, че са направили плажовете достъпни, но това не е така.
„Достъпност е да мога аз сама от мястото, където започва пясъкът, да се кача на рампа, да стигна до мястото със шезлонг без проблем, да имам достъп до тоалетна”, каза Грета.
Концесионерът на плажа в Крайморие Николай Димитров заяви, че зависи от терена на съответния плаж и не би трябвало да представлява трудност, но все пак е въпрос на лична преценка.
На един от гръцките плажове въпросът е уреден, като освен табела с указания на български, има специална количка за инвалиди.
Тя е пластмасова, пригодена хората да бъдат на плажа и дори да влизат във водата. Всичко е абсолютно безплатно и направено така, че нуждаещите се да могат да се придвижат спокойно и напълно сами без помощта на спасител или някой друг, който да ги придружава.
Държавата-мащеха се опитва да изгони от България дори патриоти като Грета. Тя ще осъди своята страна заради министъра на туризма Николина Ангелкова и премиера Бойко Борисов, които нямат време, нито кураж да отговорят на отворените й писма.
Грета не воюва срещу тях за постове и лични облаги. Тя иска правата на хората с увреждания да не бъдат потъпквани и те да не са затворници в собствените си домове, а да могат да се разхождат, да ходят на плаж. Гърция дори мисли повече за правата на българите, отколкото България. Там на хора като Ангелкова е осигурена специална количка и инструкции на български. Държавата ни мащеха обаче е теглила по една и на Грета, и на всеки нашенец, решил да живее нормално. Затова аз се моля младата бургазлийка да осъди България и дано накрая Ангелкова и Бойко да се сетят, че е време да подадат оставка!
Вие бихте ли пропътували 60 км, за да имате достъп до тоалетна, пита Грета Аспарухова, след като вместо отговор на отвореното си писмо, получи съчинение за правата й
Войната на Грета Аспарухова срещу държавата, която дискредитира хората с увреждания, продължава. След като изпрати отворено писмо до премиера и министъра на туризма, в което ги информира, че хората с увреждания нямат достъп до плажовете, бургазлийката получи неясен отговор от Николина Ангелкова. Той всъщност бил копие на това, което написал секретарят й. В него се разяснявало какви са правата на хората с увреждания според Конституцията.
„Ресторантите с осигурени тоалетни за трудноподвижни в град Бургас се броят на едната ми ръка. Не би ли трябвало всеки ресторант да ни осигурява достъп до подобно помещение или ние, ако пием бира, трябва да си ходим до нас до тоалетна?“, попита Грета.
„Знаете ли, случвало ми се е да тръгна от Несебър, за да отида в къщи до тоалетна и после пак да се върна в Несебър!? Как ви се струва, нормално ли е това? Вие бихте ли пропътували 60 км, за да имате достъп до тоалетна?“, пише бургазлийката
В новото отворено писмо Грета Аспарухова изтъкна, че хората с увреждания са дискриминирани. Припомни й, че в нормалните държави, когато се ощетява група от хора, министрите подават оставка. У нас обаче не можеш и с танк да ги събориш, ако вождът от Банкя не разреши.
Уважаема г-жо Ангелкова,
Тъй като НЕ получих конкретен отговор от Вас, а разясняване на правата ми по Конституция, прекопирано от Вашия секретар, отново Ви пиша!
Изглежда след всичките проверки по нашето Черноморие, Вие не сте видели нито една нередност свързана с достъпа на хора с двигателни затруднения до плажа. Интересното е, че достъп не е осигурен и на плажове с липса на релефни пречки. Само на юг мога да ви заведа на поне 10 такива плажа, а и почти цялата ивица на бургаския плаж е възможно да бъде достъпна. Да считам ли, че дори Вие не сте се сетили , че ние също имаме право на достъп до тези плажове?! Освен това не видях нито един санкциониран концесионер за липсата на достъп и тоалетни (продължавам да настоявам за тоалетните, понеже и ние имаме физиологични нужди). Тук ще отворя още една скоба, която е във вашия ресор – ресторантите с осигурени тоалетни за трудноподвижни в град Бургас се броят на едната ми ръка. Не би ли трябвало всеки ресторант да ни осигурява достъп до подобно помещение или ние, ако пием бира, трябва да си ходим до нас до тоалетна? Знаете ли, случвало ми се е да тръгна от Несебър, за да отида в къщи до тоалетна и после пак да се върна в Несебър?!!!? Как ви се струва, нормално ли е това? Вие бихте ли пропътували 60 км, за да имате достъп до тоалетна?
Нека продължим темата за плажовете. Изглежда Вие самата смятате, че е правилно хората с увреждания да не са на плажа, тъй като в нито една проверка не констатирахте подобно нарушение. Аз питам, Вие министър само на физически здравите хора ли сте, според Вас хората с каквито и да е увреждания нямат място на плажа, в ресторанта, в хотел? Защото с този отговор точно това ми казвате. В нормалните държави, след като Вие самата не сте се сетили, че ощетявате една определена група от хора, дискриминирате ги най-грубо, ами там подават оставки за подобно нещо! Не знам дали сте наясно, че с отговора, който ми е изпратен, Вие ми казвате, че държавата най-грубо нарушава правата ми на достъп. Според Вас пясъкът може ли да се определи като „релефна особеност“, защото плажовете с „релефни особености“ въобще не съм коментирала в писмото си до Вас! Вие ръководите органа , който отговаря за, цитирам : „Контрола върху изпълнението на задълженията на концесионерите/наемателите на морските плажове е изцяло от правомощията на министъра на туризма, съгласно договорните им правоотношения.“ Това още веднъж ми показва, че на Вас не ви е дошло на ум, че нечии права са нарушени, някои хора са ощетени и дискриминирани.
В писмото изпратено от Вашия секретар, не виждам нито ред за това как смятате да решите проблема, констатацията на правата ми по Конституция не ме топли и понеже ги знам, за това беше предходното писмо. Е, вярно, лятото е почти свършило вече, но нека поне следващото да бъде достъпно! Освен това идеята за достъп на някой не бива да се брои за достъп, а трябва да има ясно поставени изисквания и спецификации, които да се спазват и от тук нататък да се следи за изпълнението! В противен случай държавата във Ваше лице официално заявява, че ние хората с увреждания нямаме място никъде!
Надежда за България вече няма, прогресивно се превръщаме в гето, казва дамата, която написа отворено писмо до премиера и министъра на туризма
Интервю на Димитър Мишев с Грета Аспарухова за в. „Компас“
-За хората с увреждания няма нито един достъпен плаж по Българското Черноморие. Това споделихте в отвореното си писмо до премиера и министъра на туризма. Някой свърза ли се с вас, за да ви обещае достъпност до морето?
-Не.
-Какво бихте променили, ако бяхте на тяхно място?
-На управляващите ли?! Няма как да съм на тяхно място. Политиката е мръсна работа и в България само хора, които могат да правят компромиси със съвестта си, са политици! А в управлението досега никой случаен не е влязъл!
-В интервю за Канал 0 споделихте, че се съмнявате в това тези, от които зависи хората с инвалидни колички да имат достъп до плажа, да променят нещо, но сте написали отвореното писмо, за да се осъзнае фактът, че и хората с увреждания имат нужда да видят морето. Голяма част от тях са затворници в собствения си дом. Вие сте изключение, карате автомобил и се справяте почти с всичко сама. Какво ви дава сили, за да продължавате борбата за достоен живот в страна, която повечето хора искат да напуснат?
– Не знам, не мога да кажа, за мен това е ежедневие, нормално, както е вашето! Характерът ми е такъв! Исках да мога да се справям сама и да не съм бреме за семейството си, и когато казваш „ще опитам” вместо „не мога”, нещата се получават. Иначе това, което ме държи в България, са близките ми и това, че вече нямам сили за ново начало на друго място!
-Споделяте в отвореното писмо, че дискриминацията спрямо вас с всяка година става все по-голяма и все по-брутална, вместо да намалява според разпоредбите на ЕС за интеграцията на хора с увреждания. Никъде никой не споменава дори за подобен ангажимент. Обмисляли ли сте да сезирате Комисията за защита от дискриминация или дори да съдите държавата?
-Комисията съм я сезирала, но този орган е невалиден, от него нищо не зависи, вадят някакви констатации и до там остават нещата, същото е с Български хелзинкски комитет… Съденето на държавата е доста сложен процес, отнемащ много нерви. Към момента не мога да се подложа на това.
-Мистиците казват, че съдбата е като черга, която сами тъчем. Вие обичате Бургас и морето, но заради нелеп инцидент възможността да стигнете сама до плажа сега зависи от волята на концесионера и на политиците, които нямат и идея какво значи достъпност. Вярвате ли, че изпитанията ни се изпращат, за да станем по-силни и чисти?
-Това, което ни прави по–силни и чисти е въпреки трудностите да останем човеци, да изберем да бъдем добри, защото ако предпочетем лошотията и омразата, никога няма да намерим път към щастието!
-Има ли надежда отново да проходите?
-Надежда винаги има, особено във време на постоянно развиваща се медицина и технологии!
-А надежда за това България да стана по-добро място за живот?
-Надежда за България няма, ние прогресивно се превръщаме в гето и това става с любезното съдействие на народа, който очевидно е съгласен с това!
-Какво би казала Грета за себе си? За какво мечтаете? Какво искате да промените?
-За себе си нямам какво да кажа. Вече съм на възраст, в която не мечтая, имам планове и се надявам да ги осъществя. Желая да променя възприятието на обикновения човек към човека със специфични нужди или ограничени възможности. Желая хората да възприемат различните от тях така, както моите приятели възприемат мен. Приятелите ми никога не са се държали с мен по различен начин или с различно отношение. Те ме уважават и разчитат на мен, както и аз на тях. Не мислете, че ако един човек е с увреждане, то той/тя са безполезни, нямате и идея колко много възможности се крият под вашето възприятие за неспособността на човека отсреща!
-Упреквате управляващите, че се сещат за хората с увреждания само когато искат да си направят ПР на техен гръб. „През останалото време сме невидими и „невалидни“ – по институциите все още ни наричат „инвалиди“, споделяте в отвореното писмо. За това обаче вината е не само на управляващите, а най-вече на хората, което сякаш са зомбирани и приемат равнодушно това, което се случва. За да станат управляващите по-отговорни, трябва някой да ги принуди, но няма ги Левски и Ботев, няма ги будителите. Вие сте силна и борбена. Какво бихте казали на хората?
-Обществото ни има един огромен проблем и това е липсата на емпатия или иначе казано ”Твоят проблем не е мой проблем, но след време се оказваш в същата ситуация и роптаеш защо никой не ти съдейства, всеки свива рамене и не си спомняш, че ти си го правил и пак го правиш, когато се отнася до друг човек… Хората все повтарят „Кой ми е помогнал на мен, че да помагам на другите”. Единственото, което мога да кажа е, че когато човек започне да подава ръка и да не търси аплодисменти или така модерните „евала”, ”респект” или „ама ти какво ще ми дадеш ако…“, когато помагаш ей така, защото можеш или защото си наблизо, без да търсиш овации или благодарност, това храни душата, дава й сили, прави я богата. Тогава ще разбереш, че колкото повече даваш, толкова си по-щастлив. Колкото повече емпатия имаш към хората към животните, към страдащите, толкова по-богата е душата ти и ще разбереш какво е да си щастлив. Щастието идва от даването, от удоволствието да видиш, че си накарал едни очи да заблестят, че си дал надежда…
Управляващите ще станат отговорни, когато ние сме такива, т.е. те са там, защото са избрани от нас и само ние можем да ги принудим да работят, народът трябва да знае, че той е властта, не материал или куха лейка. Ако работодателят е оставил работниците сами да си организират работния процес и без значение от изпълнението им дава всеки месец заплата и бонуси, а по-пробивните си въртят техни далавери и никой никога не търси отговори за това защо нещата не вървят добре, то тази фирма ще фалира безвъзвратно. Докато се дават заплати за невършене на работа, никой няма да напусне. В момента, в който всичко се срине, работниците ще си намерят хубави места, а работодателят ще си остане с фалиралата фирма сам и безпомощен. Та образно казано, такава е ситуацията и в държавата и тук народът е РАБОТОДАТЕЛЯТ!
-Какво бихте пожелали на нашите читатели?
-Да бъдат здрави и да дават винаги, когато могат!
Поставените дървени скари са като стъпала, които няма как да преодолея сама с количката си, споделя Грета, която е прикована към инвалидния стол след нелеп инцидент
Бургазлийка призова премиера Бойко Борисов и министъра на туризма Николина Ангелкова да съдействат, за да може хората с увреждания да имат достъп до бургаския плаж. Поставените дървени скари са като стъпала, които няма как да преодолея сама с количката си, споделя в отворено писмо Грета Аспарухова, която е прикована към инвалидния стол след нелеп инцидент. Едва 13-годишна тя паднала от 9-ия етаж и съдбата й се променила завинаги.
„Предишният концесионер слагаше до рампата чадър и шезлонг и не се налагаше някой да ми асистира. Беше удобно и приятно, но вече го няма това удобство“, каза пред камерата на Канал 0 Грета.
Толкова съм свикнала с количката, че вече тя е част от мен и не ми пречи, споделя тя.
Позитивна и борбена по натура, младата дама живее активно, кара автомобил и се справя почти с всичко сама. Като човек, ползващ инвалидна количка, обаче достъпът й до плажа е отрязан.
За да отиде човек с инвалидна количка на плаж, трябва да ангажира минимум двама души, уточнява тя.
С помощта на медиите Грета се надява призивът й да получи гласност, макар че не е оптимист, че нещо ще се промени.
„Правя го, за да осъзнаят хората, че и ние имаме нужда да видим морето. Голяма част от хората с увреждания са затворници в собствения си дом“, добавя младата дама.
„Има няколко плажа, които са достъпни за хората с двигателни затруднения, но можем да ги ползваме срещу 20-30-40 лв на ден – зависи от местоположението. Тези плажове са направени основно за чужди граждани или за българи с високи доходи, а достъпът до тях е много труден и се изискват идентификации, че си гост в съответния хотел (което е в нарушение на конституцията – плажовете са изключителна държавна собственост…)“, разказва Грета в отвореното писмо.
„Поправете ме, ако греша, но за хората с увреждания няма нито един достъпен плаж, нито една достъпна тоалетна на територията на плажовете… Държавата ни е зачеркнала като хора, като личности и като съществуване! На нас, индиректно, но абсолютно ни е забранено да ходим на плаж или почивка, понеже 99% от хотелите не са достъпни, и тук говорим за хотели с 3 звезди и нагоре!“, добавя младата бургазлийка.
„Ние сме изцяло изолирани от обществото и за нас се говори два-три пъти в годината – на станалите традиционни протести на хората с увреждания, на които никое правителство не е обърнало особено внимание, и по Коледа, ако някой управляващ си направи PR-кампания на наш гръб. През останалото време ние сме невидими и „невалидни“ – по институциите все още ни наричат „инвалиди“! Крайно време е българската държава да помисли и за нас – хората с увреждания, и да започне отнякъде да показва грижата си и за нас като нейни пълноправни граждани. Дори да е с нещо дребно – като концесиите на плажовете“, призова Грета Аспарухова.
