Тома Биков, 21 юни 2012:

„Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и от къде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме. Приемаме присъствието му по върховете на властта като нещо нормално и много често дори не осъзнаваме колко далеч сме стигнали. В нормална ситуация подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като министър-председател.“

Тома Биков, 11 октомври 2012:

„Предстоящите избори ще бъдат много тежки. Пред премиера Бойко Борисов има два пътя. Първият към нов мандат, а вторият към подсъдимата скамейка“.

„Когато човек е поставен под такъв избор, той действа с цената на всичко, за да постигне оцеляването си. Това е много неприятно за българската политическа система. В този случай демокрацията се изкривява, купуват се избори, прави се политически и икономически натиск, и започват да се вършат още серия от престъпления/“

Тома Биков за „Мишо Бирата”:

„Най-яркото престъпление на премиера. Това е търговия с влияние, нещо, което се наказва със затвор от 5 до 7 години. То е записано от специалните служби, доказано и най-нормалното нещо е да се повдигне обвинение. Но това не става. Ако подобен скандал се случи, в която и да е европейска страна, бъдете сигурни, че министър-председателят вече щеше бъде в затвора”

Тома Биков, 20 септември 2013: 

„Обещавам, че ще направя каквото зависи от мен Бойко Борисов никога поведе да не седне в креслото на министър-председателя!“

Днес, 2017 г., Тома Биков е депутат на ГЕРБ и съветник на премира Бойко Борисов, който го „целува под кръста“ с всяка своя медийна изява.

Нека си припомним какво мислеше през 2012 г. за Бойко Борисов журналистът Тома Биков, преди да започне да го „пипа под шлифера“:

Карикатура на диктатор

„Те ще ми бъдат демократите и ще кажат, че аз съм диктатор – стига с това вече, мълчах си, до тук ми дойде. С кое сме били диктатори?! В кое, в едно нещо?! И ги оставих да се наговорят, ама е прекалено. Госпожа Кунева осем години беше министър, тогава ли се чуваше гласът на хората повече от сега?! Че това, че всеки ден даваме спортни зали, магистрали, мостове, пречиствателни станции и си строим държавата и е видно – погледнете. Искат да я направят като Гърция, да я направят, само че аз не искам да участвам в това.“

Това са думи на премиера Бойко Борисов, казани по време на срещата с протестиращите срещу Закона за горите. Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и от къде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме. Приемаме присъствието му по върховете на властта като нещо нормално и много често дори не осъзнаваме колко далеч сме стигнали. В нормална ситуация подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като министър-председател.

Абсурдът на българското всекидневие дотолкова ни е погълнал, чевече дори не помним как се появи настоящият премиер. Там, иззад рамото на Тодор Живков, който през 1996 година посети за първи път родния Правец в демократични условия. Тогава бодигардът му слезе от шофьорското място и отвори задната врата, за да може от нея да излезе сваленият диктатор. За разлика от Борисов, Живков беше истински диктатор, което не значи, че беше по-добър.

После шефът на най-голямата охранителна фирма в софийско, след СИК и ВИС, даде няколко интервюта. И предизвика интерес. В интервютата си той се оплака, че напуснал МВР, защото го накарали да се деполитизира. С две думи толкова бил привързан към БКП, че решил да зареже кариерата си на пожарникар, но да остане верен на партията. Тогава беше смешен. Днес пак е смешен, но освен това е и министър-председател. Последното трябва да си припомнямае по-често.

След това дойдоха барикадите, сините митинги, надеждите и цялата енергия, която сложи край на първия етап на прехода. Малко след тях името на днешния премиер изплува в криминалната хроника. На 31 март 1997 година в. „Капитал“ ни съобщи следното: „Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма „Ипон“ Бойко Борисов, който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахователна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Пострадалата е собственик на фирма за химически продукти, масла и изкуствени торове“.

Последното не е компромат. То беше написано, когато Борисов дори не си представяше, че един ден ще управлява еднолично цялата държава. След атентата днешният министър-председател продължи да се занимава с охранителния си бизнес и пое охраната на нефтената рафинерия в Бургас. До 2001 година, когато отново посрещна царя, седнал на шофьорсокото място.

В онази паметна година се сдобихме с Главен секретар. Най-Главният от всички. Първо, голяма част от медиите бяха скандализирани – бивш сикаджия и бодигард на Живков да заеме един от най-важните постове в МВР. Затова ли стояхме на барикадите четири години по-рано, питаха се сините избиратели? Няколко години по-късно лидерите им замечтаха за коалиция с Борисов. През 2001 година Доган се колебаеше. Освен всичко, което беше вършил в първите години на прехода, предложеният за Главен секретар се оказа и активен участник във „възродителния процес“. В качеството си на каратист. Накратко – бил е и е гонел онези, които гласуват за Доган. Доган обаче преглътна и Главният секретар отиде лично до сарая му, за да му подари каракачанска овчарка. После около сто пъти повтори, че Доган е най-големият български политик. Помните ли тези мигове на толерантност и разбирателство?

Така в МВР започна ерата „Борисов“. Последваха я десетки поръчкови убийства. Главният секретар, облечен в неизменния си черен шлифер, изпрати в последния им път Стоил Славов, Димата -Руснака, Косьо Самоковеца, Илия Павлов, Иван Тодоров-Доктора… и така до 28. Толкова са показните и неразкрити убийства, извършени във времената, в които днешният премиер беше най-главен от всички секретари в правителството на НДСВ и ДПС. Рейтингът му обаче растеше. Затова оглави не една, а две листи на НДСВ. И беше избран за депутат от НДСВ. Само преди 7 години. Толкова малко време, а толкова много забрава.

После ерата „Борисов“ се пренесе от МВР в София. През 2005 година днешният премиер се кандидатира за кмет на столицата и обеща всичко – завод за боклук до 2007 година, справяне с кучетата, дупките, общинските далавери, заменките… И беше избран. И така, вече 7 години този човек управлява София. Еднолично. Някой съмнява ли се, че Фандъкова е нещо повече от параван? Скоро научих, че в момента определял дори фирмите, които да доставят кетъринга за коктейлите на общината.

А вече е премиер. Човекът от народа, който всяка сутрин отива с кордон от автомобили на работа и не излиза на улицата с по-малко от десет бодигарда около него. Министър-председателят милионер, който кръстосва страната с вертолет и самолет на държавни разноски. Премиер, който е единствен по рода си в Европа, след като Берлускони банкрутира Италия и си отиде под радостните възгласи на италианците.

Зная, че всичко това е повтаряно до втръсване не само в българската, но и в балканската, и в европейската, и дори в американската преса. Повтарям го още веднъж, защото въпреки това, всеки ден го забравяме. Защото вече не помним резила с Румяна Желева. Помните ли я? Същата, която ни беше външен министър и която премиерът беше решил да прави еврокомисар. После се разбра, че искала да преговаря на терен с умерените талибани, но не знаела къде се намира Сомалия. Тя беше първата от стотиците Калинки, които се врязаха в съзнанието ни и го изкривиха до неузнаваемост. Спряхме да се впечатляваме. Затова понесохме скандала с Мишо Бирата леко. Бяхме загубили усета си за нормалност. Дотолкова свикнахме с абсурда, че за всяко нещо започнахме да ходим при премиера – за волейбола, за горите, за футбола, за киното, за театъра… И вярваме, че той ще помогне. Единствената надежда е, че все някога ще се събудим и ще си спомним, че този човек е българският премиер. Тогава ще разберем, колко далеч и назад сме се върнали и колко усилия трябва да положим, за да наваксаме.

Georgi Borisov Georgiev 

Държавата на мафията се грижи за мафията. 
Държавата на мафията даде 16 милиона лева за правителствена болница, а за болницата във Враца триста хиляди.
В държавата на мафията има стотици милиони за ограда с дупки, милиарди за Белене , други милиарди за саниране и още милиарди за крадене, а пари за здравеопазване няма и виновни за мизерията и беднотията са болните, инвалидите и пенсионерите. 

Истината на глас.
Един инвалид първа група в България има право на две пътувания годишно с БДЖ, като следва да подаде „молба-декларация“. Трябва да се моли човека с увреждане на държавата. 
Един Делян Пеевски, деклариран мултимилионер в България има право на държавна охрана на стойност около един милион и триста хиляди лева годишно. И я ползва. Без да се моли и да подава молба-декларация.
Един Бойко Борисов в България има право на държавна охрана на стойност около два милиона лева годишно. И я ползва. Без да се моли и да подава молба-декларация.
Само охраната на тези двамата струва на държавата колко едно пътуване с БДЖ на всички инвалиди първа група в България.
Държавата на мафията се грижи за мафията.
Държавата на мафията даде 16 милиона лева за правителствена болница, а за болницата във Враца триста хиляди.
В държавата на мафията има стотици милиони за ограда с дупки, милиарди за Белене , други милиарди за саниране и още милиарди за крадене, а пари за здравеопазване няма и виновни за мизерията и беднотията са болните, инвалидите и пенсионерите.
За да се промени това е нужно здравите и будните да се организираме, въоръжим, излезем на площадите и отстраним мафията от властта. Гражданите да си върнем държавата.
БОЕЦ водим тази битка.

Фейсбук

Едва ли истината за поредния потоп в Бургаско ще бъде извадена на повърхността такава, каквато е, но … Има свидетелства и факти, че ако органи и органчета за които обществото плаща, си бяха навреме свършили онова за което им се плаща и за което съществуват жертвите биха били по-малко, както и щетите …

В Бургас всяко чудо е за три дни и ситуацията от преди три години, когато пак имаше потопи и жертви не е довела до нужните изводи и действия поне свързани с реакцията на тел.112, както и на Гражданска защита.

Много от пострадалите след потопа в Бургаско хора твърдят, че многократно са търсели спешните служби, но без резултат. Виновен ли е спешният телефон 112 за закъснялата помощ?

 „Гражданска защита дойде, но екипите не слязоха да спасят давещите се хора, уплашиха се от водата”. Това разказват в репортаж на бТВ оцелели съседи на пострадалите в най-засегнатото село в Бургаска област от проливните дъждове и потопа – Черни връх, което буквално е унищожено.
От Черни връх е жената, която все още се издирва, търсят я и нейни близки и роднини. 

Още преди година и половина в свое разследване bTV разкри, че системата работи в авариен режим. Какъв е случаят с наводнението в Бургаско.

Водната стихия връхлита село Черни връх, най-пострадалото, през нощта. Станка Александрова е сама вкъщи, когато чува, че съседката ѝ вика за помощ. Жената обяснила, че с неподвижния си съпруг са в капан, а нивото на водата се покачва.

Станка разказа пред bTV, че е звъняла много пъти на тел. 112, но помощ така и не се появила.

„От 3 до 4 ч. звънях на тел. 112 – осем пъти, но никой не идваше, можеше тези хора да бъдат спасени”, казва Станка Александрова.
Мъжът й – Павел Александров, бил на работа във фургон близо до селото. И той потвърди, че часове наред помощ не е идвала, спасителни екипи се появили чак към 6 ч.

Следгаранционното обслужване на спешния телефон е изтекло и от около две години тя се поддържа единствено с ресурса на МВР. Оттам признават, че състоянието на системата е риск за националната сигурност -btvnovinite.bg.

„Ние не търсим суми за възстановяване, просто жалкото е, че си отидоха хора“, обяснява жената. Тя е песимист що се отнася до издирването на изчезналата им съседка. „При положение, че вчера не я откриха, не вярвам“, коментира Станка и добави: „Ние сме бежанци в собствената си държава“.
Властта обаче удобно прехвърли вината за трагедията върху синоптиците.

Управляващите пропуснаха да обяснят защо, след като са усвоени над 1 милион лева ( €548 640) за система за интегрирано управление на риска в Бургас, сега винят синоптиците и се сърдят на природните стихии.

Екоминистърът Нено Димов пък увери, че коритата на реките и деретата се чистят редовно, а от МЗХ – че Напоителни системи се грижат язовирите да са под контрол.

Ако беше нещо от което да могат да се изкарат пари по проекти и да се резнат лентички с пропагандна цел управляващите щяха да я свършат някаква, но едни пари бяха усвоени, а ползата я виждаме всички -щети за милиони и погубени човешки животи отново и отново, до следващото рязане на лентички и хвалби за видими резултати от управлението на ГЕРБ…

снимки :btvnovinite.bg

колаж : Авантаж

Свободен автор – Философът

И ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО?
Защото свинете ги е страх! Затова вместо да арестуват нас, арестуват профилите ни! Всъщност и ние минахме през арестите , но това не ни спря. И дебелите смениха тактиката. Подлите и страхливи боклуци, ползват подли методи. Ченгетата и комунягите това знаят, това правят. Десетки години комунистическата мафия крепеше властта си чрез доноси, следене и репресии спрямо непримиримите и обявените за врагове. Днес по абсолютно същият начин, чрез доноси, докладвания и клевети на армията си от агенти-тролове, управляващата ни ченгеджийско-мутренска мафия се опитва да заглуши гласа на непримиримите. Защото ги е страх да се изправят срещу нас лице в лице. Затова Пеевски се крие като мишка от БОЕЦ, но ние ще го намерим. А чрез армията си от свински кенефи, наречени медии, се опитват да манипулират обществото и да заливат с помията си всеки дръзнал да се възпротиви срещу режима на дебелите. Това показва СТРАХ! Цялата репресивна машина на мафията – прокуратура, МВР, ДАНС, НАП и останалите служби са впрегнати да пазят властта на мафията. Но не е достатъчно и те го усещат. Все повече хора преодоляват страха, все повече хора няма вече какво да губят, все повече хора разбират, че има нужда от реални действия срещу злото и са готови за това!
И СТРАХ ТРЕСЕ КОЧИНАТА. Пеевски пише закони, Буда раздава парите ни, Цацаров пътува с дизел към луната, от сутрин до вечер по свинските телевизии се канят ченгета и наколенки на Буда за да ни обясняват, колко добре си живеем и как Европа искала България да е стабилна и затова престъпниците трябва да векуват. Но, никой вече не вярва. Все по малко хора гледат и слушат слугинските им телевизии, все по малко хора четат свинските им вестници и сайтове. И в страха си свинете посягат най-брутално на свободата на словото. То май на българина само това му остана – свободата да напусне кочината и свободата да им тегли една в социалните мрежи. Остана им и още една възможност, да се организират, да се консолидира енергията на свободните и да излезем в пряк сблъсък с мафията на площадите. И го правим.
БОЕЦ събираме непримиримите. Човек по човек, по села и градове. През последните месеци страницата на БОЕЦ бе атакувана многократно, моят и на колегите ми профилите също. И на много други изправили се срещу мафията и слугите и, последният случай е с Атанас Чобанов от Биволъ. Което само ни амбицира още повече. Не могат да ни спрат. Могат само да ускорят края си.
Страх ги е, че ервопредседателството идва, а престъпната им стабилност се пука по шевовете от корупция и крадлък, видими вече и за най-късогледите и дебелогъзи еврочиновници. И се опитват да елиминират заплахата. До края на годината свинете ще стават все по агресивни, страха им ще расте и в агонията си са способни на всичко. И го доказват ежедневно.
САМО ЧЕ ИЗМЪКВАНЕ НЯМА. Ще плащате за всичко. Без милост, без компромиси и без прошка.
Страхувайте се, свине, Коледата идва! Не ми трябва профил за да държа тоягата. Нали?

Georgi Borisov Georgiev