Какво говори езикът на тялото:
Каракачанов – типичeн българин, току-що излязъл от WC.
Борисов – уплашен сумист, преди да излезе на тепиха.
Радев – наперен генерал без армия.
Главчев – стриктен изпълнител на заповеди всякакви.
Психологът Албърт Мерабиън установява, че общото въздействие на едно послание 7% е словесно, 38% – вокално (височина на гласа и интонация) и 55% – несловесно (езикът на тялото).
Велизар Енчев
Срамният „майтапчийски!!!???“ нацистки скандал бележи летящия провал на третия мандат на Борисов. По-зрелищен е от провала на старта дори на Орешарски с назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС, озвучен с вувузелите на старите другарчета на Борисов. Този мандат е изчерпан още преди да започне и няма никакъв смисъл да продължава агонията и за ден. И не заради простащината и арогантността на група самозабравили се тунеядци, начело с Борисов, Симеонов, Цветанов и Каракачанов. По-лошо е, че тази шайка не осъзнава как изглежда в очите на гражданите и на Европа (от която зависим всички) и колко некомпетентно и елементарно искат да продължават да крадат и да експлоатират държавата. Те превърнаха политиката в профански петоразряден пиянски мармалад….
Присъствието на Борисов отново във властта бележи връх на простотията и престъпните схеми със себеподобни индивиди, но се очертава да продължи обидно кратко, дори за свикнал да бъде гонен с камъни дебил като него. Повярвайте, на никой в Европа не му е смешно от скечовете на Борисов и новите му нацистки авери. Скоро ще го шутират здраво, този път с шут от „началниците“ му.
И не търсете скандалите на ниво нацистки майтапи и калинки във властта, кражбите или срамните колаборации. Скандалът е в самата ненормалност и анти- и нецивилизационна определеност на тези индивиди на най-високото място в държавата вече десет години.
Николай Бареков
Колаж: Георги Динев
И това не е от лекомислие, а от тънки сметки как да дойдат на власт. Всички виждат на какво прилича Борисов и какво представлява като политик, а след горните откровения бих казал и като човек. Чудя се само дали и западните му поддръжници от ЕНП ще преглътнат спокойно тези изявления, а и не само тях. Вярно е, че цинизмът в западната политика отдавна не учудва никого. Но би трябвало да има граници, които да не се прекрачват.“
В Китай се провежда международен форум „Един пояс – един път“. В него участват 29 държави и правителствени ръководители, шефове на 70 международни организации, сред които са Международния валутен фонд, Световната банка и Международната агенция за възобновяема енергия, над 1200 политици и бизнесмени от цял свят и др.
Китайският президент Си Дзинпин заяви вчера, че китайските банки ще отпуснат кредити на стойност 380 милиарда юана (55,09 милиарда долара) в подкрепа на сътрудничеството в рамките на инициативата „Един пояс – един път„, а Китай ще инжектира 100 милиарда юана във фонда „Пътя на коприната“. За държавите и международните организации, участващи в неговия проект, Си обеща 60 милиарда юана (8,7 милиарда долара) помощ – за развитие на свободната търговия и производството.
Българско правителствено представителство на форума – няма!
България не участва във форума и със сигурност има защо. Страната ни не е предпочитано място за инвестиции заради огромната корупция на всички нива в държавния и общински апарат, фалиращите банки, политическата мафия и липсата на прокуратура, която да защитава законните права и интереси на граждани и юридически лица. Известна е и с краденето на бизнеси от „Свинския олигарх“.
През годините офици
ални лица на данъкоплатска издръжка (от кабинетите „Борисов 1“ и „Борисов 2“) изтъркаха седалките на самолетите за воаяжи до Китай. То не бяха Ангелкова, Борисов, Цветанов, Делян Добрев, Бойко Борисов и други гербоподобни, които „привличаха“ инвеститори, развиваха междудържавните търговски отношения и какво ли още не, но крайният резултат е налице: полза за България – никаква.

И „рекламната кампания“ на Божидар Лукарски на инвестиционния форум в Шанхай „Invest in Bulgaria. Expand in Europe“, организиран от Българската агенция по инвестиции, не успя да привлече един инвеститор към България от 100 китайски компании.
„Каним китайските компании с интерес към ЕС да установят свои представителства, логистични бази, производствени мощности и развойни центрове у нас. Разчитаме китайските власти да насърчават китайските фирми да инвестират в България“, каза тогава бившия министър на икономиката. Тогава на държавна издръжка за „аудиенция“ в Китай отлетяха премиерът Бойко Борисов, шестима министри и депутати.
Българите си останахме със селфито на Цветан Цветанов и Делян Добрев от Великата китайска стена и неприятния спомен от парламентарното изказване на депутатката Цвета Караянчева, че „Виетнам е в Пекин“.
Не е за подценяване и неприятният скандал, с който завърши официалното посещение на българската правителствена делегация в китайската столицата Пекин преди близо 2 години. На летището, при напускане на страната, багажът на правителствените представители беше щателно проверен от китайските власти. Сред претърсваните се оказа и премиерът на България Бойко Борисов. Проверявани са дори джобовете на саката. На дипломатически език това е демонстрация на липса на доверие и отправена нота към страната ни. В международното право и отношения е приета обичайната нормата – багаж на официални представители да не се проверява.
А „Защо България не взе участие на международния форум в Китай?“ е въпрос, който трябва да бъде зададен на управляващите от опозицията, ако имаме такава.
На сцената се появява Бойко Борисов. С вид на обидена хетеросексуална рокзвезда, снимана от папараци с транссексуална проститутка. Изсипва безобразно количество цифри, но без да се напъва много, защото е наясно, че характерът на публиката на ГЕРБ е такъв, че те могат да запомнят най-много номера на сутиена на Ивана и всякакви данни вън от това се възприемат като враждебни за миниатюрните им мозъци.
Иска всички власти да са му подвластни. На него лично. Законодателна, изпълнителна, съдебна, президентска, медийна, финансова, политическа, партийна, видима и невидима, явна и тайна, надземна и подземна. Майната й на конституцията! Б. Б. бездруго гази из нея като бик през детелините. Периодично размахва плашилото на собствената си оставка. Защото правителството няма да реши нашите проблеми – то само по себе си е проблем. Опитът да се отречеш от самия себе си завинаги ще остане като безсмъртно определение на „политическа шизофрения“. Но, ако ГЕРБ успеят с тази тактика, то тогава колективно трябва да настояваме шизофренията да бъде отписана от учебниците по психиатрия и да бъде вписана като метод в учебниците по политология за идиоти. Точно такава политология развива днес Борисов.
Ето как партията на Борисов сама превърна усмирителната риза в своя политическа емблема. А по-добра усмирителна риза от затвора няма, нали?

Иван Петров – адвокат, ръководител на Апелативна прокуратура – София 1998 г. – 2004 г.
Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек


















































































