Ilian Vassilev
Тъй като след края на европредседателството у нас ще заври и закипи в посока нови избори, да посоча още веднъж – има един много лесен и утвърден в западните демокрации начин за приобщаване на намиращите се извън България нейни граждани – това е гласуването по пощата. То не е алтернатива на електронното гласуване, но със сигурност е много по-лесно и безпроблемно за въвеждане.
Както виждате времето си минава – електронно гласуване няма, няма и да има. Без натиск няма да го въведат. Не приписвайте изключителни надежди на този тип гласуване, защото по-големият проблем от физическата е духовната дистанция и отчуждението. Много българи просто смятат за задължително за вътрешния си мир и комфорт да се дистанцират от бутафорията в България.
Ако не държим тези теми постоянно „във въздуха“ ще замръчкат нещата, за да могат пак да спечелят. За това въведете гласуването по пощата, за да се увеличат алтернативи – трябва само три месеца работа.
Фейсбук
Средното ниво на сивата икономика на България за периода 1991-2015 г. е 29,17%. Това показват данните на Международния валутен фонд, който е оценил размера на сивата икономика в 158 държави по света, информира БГНЕС. През различните години делът на сивата икономика в България се е движел между 20,83% и 35,3%.
Сред европейските държави, които са извън ЕС, с толкова голяма сива икономика може да се „похвали“ Русия – 38,42%. Ако сравняваме България с останалия свят, тук данните също не трябва да ни утешават, защото се доближаваме до африканските държави и Пакистан.
Данните за 2017 г. поставят страната ни на първо място сред 31 европейски икономики по сив сектор. Той заема 29,6% и тук водим пред останалите ни балкански съседи: Турция /27,2%/, Хърватия /26,5%/ и Румъния /26,3%/. Гърция, чиято икономика и финанси, се сринаха през последното десетилетие демонстрира далеч по-добри резултати от нас през миналата година. Там сивият сектор е 21,5%. Най-добре от европейските държави са Швейцария /6%/, Австрия /7,1%/ и Люксембург /8,2%/. Непосредствено сред тях е Холандия, която е най-големият чуждестранен инвеститор у нас, с 8,4%.
Автори на изследването са икономистите Леандро Медина от африканския департамент на МВФ и Фридрих Шнайдер от Университета Кеплер в Линц. То е публикувано в серията доклади на МВФ Working Papers. Това е едно от първите изследвания, в които се прилагат нови статистически методи за оценка на сивата икономика. До 90-те години икономистите обичайно оценяваха сивия сектор на базата на различията в системата за национално счетоводство, в редица случаи с помощта на по-малко точни методи, свързани с анализа на пазара на труда, енергийното потребление, скоростта на паричния оборот.
В основата на изследването на Медина и Шнайдер са поставени три относително нови метода – моделът MIMIC /позволява за се отчитат няколко фактора и частично да се реши проблема с двойното счетоводство на сивата икономика, който силно изкривява оценката/, CDA /търсенето на паричния пазар/ и Predictive Mean Matching, PMM.
По данните на МВФ и индекса за качеството на живот, икономистът Румен Гълъбинов констатира, че България е на първо място в ЕС по дял на сивата икономика и на последно място в ЕС по качество на живот. Според него минусите от това са видни навсякъде около нас. „Намаляват приходите от данъци и осигуровки за държавния бюджет. Създава се и нелоялна конкуренция с легалния бизнес. Oсновните последствия от сивата икономика са бедност и ниско качество на живот. Качеството на живот, като икономическа категория, зависи от покупателната способност на населението, замърсяването на околната среда, безопасността, здравеопазването, осигуряването и образованието. България продължава сериозно да изостава в развитието си в сравнение с другите държави в ЕС, като дори не успява да покрие минимума за качество на живот. Приоритет на управлението трябва да са повече ефективни политики за противодействие на сивата икономика и корупцията в България.
Проблемът със сивата икономика се корени в липса на доверие и слабата регулаторна дейност на държавните институции.
Влизането на България в чакалнята на Еврозоната предполага драстично изсветляване, защото иначе ще продължава ежегодно от акцизи и ДДС да потъват милиарди левове в сивата икономика“ – допълва Гълъбинов.
Изданието Фрогнюз обобщава: „Шампиони сме по бедност, корупция, сива икономика, смърт….“.
България води първенството по всички негативни показатели – корупция, сива икономика, липса на свобода на словото и върховенство на закона, смъртност… На фона на челните места на страната по упадък, Борисов продължава да се тупа в гърдите пред началниците в Европа и да ги убеждава, че всичко ни е наред.
България е на 55-о място по върховенство на закона в световния рейтинг за 2017/2018 г., съставен от неправителствената организация World Justice Project (WJP). В проучването са обхванати 113 държави.
Рейтингът, който се публикува на всеки две години, е основан на 44 показателя. Оценката на страните се извършва по скала от 0 до 1. На първото място в класацията е Дания с резултат 0.89, а на последното Венецуела с 0.29.
Резултатът на България е 0.53. Това е спад от 0.01 на фона на предходния рейтинг, който обаче се измерва в отстъпление с две места надолу. България на 56-то място в класация на най-добрите страни по света. Това я нарежда на последно място от страните в ЕС. В челото са Швейцария, Канада, Германия. Следващите 5 държави след Дания също са членки на ЕС: Норвегия, Финландия, Швеция, Холандия, Германия. След тях са Нова Зеландия, Австрия, Канада, Австралия.
Топ 20 се допълва съответно от Великобритания, Естония, Сингапур, Япония, Белгия, Хонг Конг, Чехия, Франция. САЩ са на 19-о място, а на 20-ото е Южна Корея.
От европейските страни единствено Русия и Турция са след 80-ото място, като заемат съответно 89-а и 101-а позиция. Сред страните от ЕС единствено България и Унгария са след 40-ото място. Португалия е на 21-о, Испания на 23-о, Полша на 25-о, Словения на 26-о, Румъния на 29-о, Италия на 31-о, Хърватска на 35-о, Гърция на 39-о. В класацията не са обхванати Литва, Лавтия, Словакия, Ирландия, Кипър и Малта. Унгария е на 50-о място.
Сред балканските страни, които не са членки на ЕС, най-високо е Босна и Херцеговина – 56-о място, следвана от Македония – 57-о, Албания – 68-о, Сърбия – 76-о. От европейските страни в класацията присъстват също Украйна и Молдова, които се нареждат непосредствено след Сърбия, съответно на 77-о и 78-о място.
Показателите за определяне на рейтинга на държавите са разделени в 8 категории: ограничаване на правомощията на властовите институции, отвореност и прозрачност на управлението, нива на корупцията, състояние на човешките права, правов ред и сигурност, прилагане на нормативните актове в работата на съдебната система.
България е най-корумпираната страна в Европейския съюз, а в световната класация отстъпва с 6 позиции и пада до 75-ото място сред общо 176 страни. Това показват данните в Индекса за възприятие на корупцията на „Прозрачност без граници“. Международната неправителствена организация оценява нивото на корупцията в рекорден брой държави – 176. Завишеният брой страни и напредъкът на други държави е и причината България да падне в класацията, докато стойността на индекса на страната е същата като през изминалата година – 41. Тревожно е обаче, че на фона на трайното развитие на Югоизточна Европа в положителна посока страната ни не отбелязва напредък и все по-видимо изостава не само от целия ЕС, но и от всички нови страни членки, а вече и от средното ниво на Балканите.
Индексът е създаден въз основа на 13 изследвания, проведени от 12 независими институции. Проучванията покриват регистрираната динамика на възприятия за нивото на корупция в рамките на последните 24 месеца. Тази година един от глобалните изводи на организацията е, че популистките и автократични лидери обикновено налагат още по-корумпирани системи в страните, където са обещали реформи. Пример са Унгария и Турция, чиито индекси са се влошили през последните години, докато Аржентина се е придвижила на по-добра позиция след свалянето на популисткото правителство.
Анализът на резултатите през 19-те години, в които България е част от изследването, дава основание за критична оценка, че борбата с корупцията е в застой. Сравнителните данни за индекса на България за последните пет години показват липса на какъвто и да било напредък: страната остава далеч под критичната стойност от 50 пункта, което е показател за системно несправяне с корупцията.
Сравнителните резултати от изследването за България подчертават острата необходимост от промяна в политиката за противодействие на корупцията, като в тази връзка трябва да бъде изоставен формалният подход в борбата с корупцията и да бъде проявен ясен ангажимент за дълбоки реформи в институциите, които играят основна роля в тази област, пишат от организацията.
Общо девет доклада са послужили като основа за резултатите на България – на Световната банка, Economist Intelligence Unit, фондация „Бертелсман“, Freedom House, „Световен проект за правосъдие“ и др.Сред основните причини за лошия резултат на България са проблемите със спазването на принципа на върховенство на закона, неефективната наказателна политика, както и липсата на своевременно и ефективно санкциониране на корупцията по високите етажи на властта. Общата институционална среда и условията, в които работи бизнесът, също са съществени предпоставки за ниските оценки в изследванията относно конкурентоспособността на българската икономика.
Особено ниски са оценките на фона на тези в ЕС за броя санкционирани за корупция лица, заемащи висши длъжности, за корупцията в системата за наказателно преследване, за ефективността на наказателното правосъдие.
Резултатите на България показват не само липса на развитие в рамките на един относително дълъг период, но на фона на другите държави – членки на ЕС, индексът откроява тенденция на драстично изоставане, отбелязва организацията в анализа си. То се откроява още повече на фона на устойчивата тенденция за повишаване на индексите на страните от Централна и Източна Европа (така наречените нови държави – членки на ЕС, с които страната ни традиционно се съизмерва) и на редица държави от Балканския регион.
Индексът на България вече е малко по-нисък от средния за Балканския регион (41.91). Страната губи позиции спрямо държавите, с които през последните няколко години споделяше последните места в региона на ЕС – Румъния, Италия и Гърция. Нещо повече – изостава и от държави като Черна гора и Сърбия, чиито индекси се повишават устойчиво в последните няколко години. Позитивна тенденция се констатира и при Албания и Косово, докато Турция и особено Македония показват рязко негативни тенденции.
България е последна сред т.нар. нови членки на ЕС, които държат стабилен курс в последните години за повишаване на своите индекси, което е показател за напредък в борбата с корупцията и модернизирането на институциите. Общата регионална оценка на Индекса за тези страни е 54.69, като сравнението на стойността на България (41) и на другите държави е показателно за противоположните тенденции, в които се движи страната, от една страна, и регионът като цяло – от друга. Лидер в регионалната класация продължава да бъде Естония. Освен България държавите, чиято стойност на индекса е под критичните 50 пункта са Хърватия, Унгария и Румъния, която обаче отбелязва напредък с 5 пункта за 5 години.
България е на 109-о място по свобода на словото за 2017 г. Това е според класацията на ”Репортери без граници”. Страната запазва позицията си в сравнение с миналата година, когато бе на 113-о място.
В първата десетка влизат Норвегия, Швеция, Финландия, Дания, Холандия, Коста Рика, Швейцария, Ямайка, Белгия и Исландия.
България е в дъното на класацията дори за региона на Балканите. Румъния е на 46-о място, Босна и Херцеговина на 65-о, Сърбия на 66-о, Хърватия на 74-то, Косово на 82-ро, Гърция на 88-о. Черна гора на 106-о, Македония на 111-о, а Турция на 155-о.
България е на първо място в света по най-голяма смъртност, 15,3 промила годишно. Ние сме с най-голям отрицателен прираст и сме световни шампиони по намаляване и изчезване на населението. Всеки ден у нас умират по 300 души, 5-6 (2%) от тях се самоубиват (!). Раждат се дневно 164 деца, 91 (55%) от тях нямат за майчин език българския, 18 (11%) са недоносени, 5 (2%) са изоставени, 7 (4%) са с малформации и т.н. Данните са на ЦРУ.
Ние сме с най-ниска продължителност на живота – 71,2 години при мъжете и 78,2 години при жените – в цяла Европа.
Ние сме и с най-старо и най-бързо застаряващо население в Европа. Броят на възрастните хора в относителни числа постоянно нараства, което поставя под съмнение функционирането на пенсионната система. Само след едно-две десетилетия тя ще изгърми, пенсии няма да има, защото няма да има кой да изкарва парите за тях със своя труд, предположи проф. Петър Иванов, диpеĸтоp нo Демографския инcтитyт към БАНИ – Българска академия за наука и изкуство.
България е първа по смъртност от сърдечно-съдови заболявания, сочат данни на Европейска сърдечна асоциация. Два от всеки три смъртни случая се дължат на тези болести.
Имаме изобилие на рискови фактори. Все още България е една от най-пушещите страни в Европа. С брой на пушачите над 35% от населението, там делим челни места с Гърция и Полша. Нямаме добра профилактична програма в нито един от сегментите като диабет.
Завесата се вдига и на сцената е Бойко Борисов в европейски фрак и цилиндър. Асистира му Корнелия Нинова в стилно трико и с шапка ушанка. Номерът започва, като асистентката развежда на синджир пред публиката едра, космата и доста свирепа корупция, така че всеки да се убеди, че е истинска. Корупцията носи плакат: „И в детските градини ме има!“. След това я настаняват на един добре осветен стол, докато останалата сцена потъва в тъмнина. Музиката елегантно нагнетява напрежението. Борисов бавно обикаля корупцията и методично я покрива с вестници. След това изведнъж се хвърля с цялата си мощ върху нея, смачква вестниците на топка и…
корупцията я няма под тях! Изчезнала е!
С този номер, наречен „Вот на недоверие за корупция“, България ще се яви на Политическата Евровизия 2018. Той беше предпочетен пред алтернативата „Да намалим корупцията на половина“, при който тя се разрязва с трион през кръста. При подобни номера никой, разбира се, не вярва, че корупцията наистина е изчезнала или че й се случва нещо лошо.
Къде е корупцията?
И начинаещите илюзионисти знаят, че успехът на фокуса зависи от отвличането на вниманието на публиката. Хората трябва да си мислят, че корупцията е там, където всъщност тя не е. Да я търсят в детските градини, например. Да я намират в инциденти, които се случват навсякъде по света – при купилите си „Бентли“, да кажем.
Българската корупция обаче не е основно инцидентна и административна. Откъм такава корупция нито сме най-зле, нито ще учудим света. Това, което е специфично за нашия случай, е, че става дума за системен проблем, за завладяване на цели органи на държавата от съвсем конкретни интереси. Проблемът е на горните нива на управление, а не най-долу при изпълнителите.
Всяка корупция е сделка – quid pro quo. Но не всяка сделка е размяна на плик с пари. Транзакциите може да са изключително сложни и разсрочени във времето. Системната корупция у нас се демонстрира в две сложни „мега-сделки“, за които никога няма да намерите писмено сключен договор.
Съдебно-прокурорската сделка
България е единствената страна в Европа, където прокуратурата си е „извоювала“ статус на де факто безконтролен орган. Т.е. управляващите мнозинства в поредни парламенти – включително и конституционното такова – се „отказаха“ от въвеждането на ефективни механизми, търсещи отговорност на началника на прокуратурата. Не само че такива механизми отсъстват, но и там, където има техни зародиши – като във ВСС, мнозинството полага изключителни усилия да избере хора, които са удобни на главния прокурор и съмишлениците му. Ако даден магистрат започне да се еманципира, системата му прави байпас и създава специализиран съд, така че важните дела да не стигат до неговата институция. Т.е. управляващите осигуряват безконтролност на прокуратурата и нейния магистратски шлейф.
Какво дава прокуратурата, за да е сделката взаимноизгодна? Oфициално корупция сред управляващите у нас няма. Тя винаги и чудодейно се появява само и единствено сред неудобните на властта и някъде в опозицията. Сред тези, които издават опозиционни вестници. Или министрите от бивши коалиционни партньори. Или сред други групи, съвсем случайно несвързани с управляващите.
Прокурорската страна от сделката е трудна и изисква усилия. Все пак трябва да има усещане, че не се действа избирателно. И за целта идват магически формули, подобни на следната: на проверка подлежат всички, закупили имоти над 500 000 лв. или „Бентли“. От тази формула по-прозорливите могат да заключат единствено, че г-н Делян Пеевски нито има „Бентли“, нито скоро е купувал скъп имот.
Представете си, обаче, ако беше станала грешка и на проверка подлежаха всички, придобили акции за над 500,000 лева в наскоро приватизирани компании. Или пък тези, които стоят зад офшорки, участвали в закупуването на акции за над 500 000 лева и т.н. Подобни грешки обаче не могат да станат, защото „сделката“ изглежда се изпълнява изключително добросъвестно.
Политико-медийната сделка
Другата системна сделка у нас е между определена медийна група – която няма нужда от реклама – и правителството на власт. Каквото и да е то. Тази медийна група предоставя безрезервна подкрепа за управляващите и искрена, изобилна омраза към техните опоненти. Каквито и да са те.
В замяна медийната група получава от политиците толериране на нейния де факто монополен статус в определени пазарни ниши, нескончаем поток от министри по техните студиа, еврогрантове, назначаване на нейни ръководни и знакови лица в БНТ и други по-малки благини. Но най-вече управляващите поемат ангажимент да са „неутрални“ по отношение на сблъсъците между различните „олигарси“. T.e. да твърдят, че ако някой вижда проблем в системната политико-медийна сделка, то той е задължително от кръга на друг „олигарх“, изпаднал в немилост спрямо властта.
Тази сделка също се изпълнява добросъвестно и дори основни политици не схващат иронията на капана, в който са. В крайна сметка, ако си премиер на държава, в която някакви „олигарси“ се разправят в публични скандали и чрез институциите на държавата, проблемът не е техен, а твой. Ти си техният политически параван.
Ревността на асистентката
БСП се опитва да е опозиция на управляващия модел, но всъщност е в ролята на негов асистент и по двете сделки. Впечатляващо беше, че БСП организира цял вот на недоверие без да се докосне дори периферно до споменатите медийно-прокурорски проблеми. Борисов сигурно е плакал от умиление по време на дебатите – такава солидарност той едва ли е очаквал дори от коалиционните си партньори (ДПС включително).
До 2009 г. и през 2013-2014 г. БСП бяха титуляр по системните сделки и затова може би сега гузно си мълчат. Но и по тази причина, когато Нинова се бори с корупцията, колкото и да е ревностна, всъщност дрънчи на кухо. Този звук се чу много ясно, когато по отношение на „ЦУМ-гейт“ тя смело критикува Гергов и го изгони (заслужено) от ръководството на партията си, но за същото прегрешение не обели дума срещу високопоставеното държавно длъжностно лице, участвало в срещата. Вече май БСП са даже забравили, кое беше то.
Президентът Радев също се позиционира като борец с корупцията и дори прояви дързост – върна за преразглеждане едно от последните назначенията на предишния ВСС. Но жестокостта му се сломи и оттогава и той дума не е обелил по същество за двете гореспоменати сделки. Т.е. и той бори корупцията там, където я няма – под вестника.
Финален монолог
„Моделът на управление – хубав или лош – беше ефективен и страната вървеше напред. Представете си фалира футболен отбор. Или, хайде, предприятие със стотици работници. Обаждаш се на банкер от доверена на властта банка и той някак намира парите да помогне. Прекарал влоговете, хитрецът, през някакви си негови фирми (SPV) и от там ги раздавал. От тях дал и за създаване на медии, които също помагаха на правителството. (А бе какво помагат – бистришки тигри същи.)
Та, казват, банкерът раздал и на много други. По милион за независими коментатори, по сто хиляди на месец за прокурорски абонамент и т.н. Кой като консултант на фирми или външен продуцент в медии, кой направо на касата без бележка – най-чиста работа. А и най-важното: предприятия много се накупиха с парите от банката – отидоха все при доверени лица, които ценят доброто управление. И така беше: едни купуват, други надзирават, трети държат здраво в регулаторите, съда и прокуратурата. Не съм светил на всички, не знам какво са правили. Но имахме усещане за отбор.
Банката тръгна за беля да фалира обаче. Отборът се разпадна, почна едно самоизяждане… С някои жертви го възстановихме, но провалът си е провал, дори когато е малък и контролируем. Някои веднага го нарекоха „корупция“, „завладяна държава“. И заради тези 5% от БВП загуба можеше да пропадне големият ни управленски, исторически успех. Магистралите, удвояването на икономиката…Всичко хубаво да бъде изтрито, да остане непризнато.
Няма да го допуснем! Историята трябва да се поправи само с тази една думичка – корупция. Не да се трие, а да се обезсмисли, да се изпразни от съдържание. „Корупция“ да значи и всичко, и нищо.
Понякога си мисля дали тази страна може да се управлява по друг начин. Имало уж такъв в прехвалената Европа. Но сигурно там и материалът е друг, макар че не го вярвам. В крайна сметка аз направих каквото можах и не виждам други наоколо, които да могат повече. Вие виждате ли?“
Завеса.
Atanas Rusev
СПЕШНО! Молим разпространявайте!
1817 имота до Черноморското крайбрежие ще могат да се застроят. Това одобриха депутатите без дебати с промяна в Закона за опазване на земеделските земи. Така настоящите управляващи дадоха възможност да се застроят заменките от кабинета Станишев, като нито една партия в НС не се противопостави на скандалните промени. Единственият начин да ги спрем е да излезем днес и следващите дни още по-шумни на протестите във всички градове на България и в чужбина. Да поискаме вето на Президента!
ЗаДаОстанеПРИРОДА – www.forthenature.org.
Фейсбук
