Кремъл се нуждае от висока избирателна активност, за да добави по-голяма легитимност за нов мандат за Путин, който вече е най-дългогодишният лидер на Русия след Сталин

Руснаците днес гласуват на избори, които вероятно ще доведат до четвърти мандат в Кремъл на президента Владимр Путин в момент, в който Москва е затънала в криза с Лондон и неговите съюзници заради отравянето на бивш шпионин.

В огромната страна, обхваната от 11 часови зони, изборните бюра отвориха врати в Далечния изток в събота вечер в 20.00 часа по Гринуич, а в Калининград, руският анклав на границата на ЕС, ще затворят в 18.00 часа, съобщава Нова телевизия, цитирайки Агенция „Франс прес“.

След като основният конкурент на Путин Алексей Навални не беше допуснат до участие в гласуването поради правни причини, резултатът от вота е в голяма степен предвидим, като единственият елемент, който може да бъде изненадващ, е избирателната активност, коментира „Франс прес“.

Много анализатори казват, че след 18 г. начело – и като президент, и като премиер – умората може да се разпространи в цялата страна и много руснаци се очаква да пропуснат изборите.

Кремъл се нуждае от висока избирателна активност, за да добави по-голяма легитимност за нов мандат за Путин, който вече е най-дългогодишният лидер на Русия от времето на Йосиф Сталин.

Путин заяви, че ще бъде доволен от „всеки“ резултат, който му дава правото да продължи да изпълнява функциите на президент.

„Сигурен съм, че програмата, която предлагам, е правилната,“ каза Путин, цитиран от руски информационни агенции.

Навални отрече изборите като измама и призова руснаците да бойкотират гласуването.

Той е изпратил повече от 30 000 наблюдатели, които да наблюдават изборите, а в неделя екипът му започна да публикува списък на нарушенията от избирателните секции в цялата страна.

Вместо да го нарече гласуване, екипът на Навални определи изборите в неделя като „поетапна процедура за преназначаване на Путин“.

„Тези, които заявиха, че“ ще има по-малко фалшификации по време на тези избори, защото Путин вече е спечелил всички“ са направили грешка“, каза той.

В подготовката за вота настъпи нова криза със Запада, след като Великобритания замеси Путин в отравянето на бившия двоен агент Сергей Скрипал със създадено по съветско време нервно-паралитично вещество.

А Вашингтон стовари върху Москва санкции заради предполагаема намеса в изборите през 2016 г.

Откакто беше избран за първи път за президент през 2000 г., Путин подпечата своята тотална власт върху принудената да мълчи опозиция и потвърди позицията на Москва в чужбина, пише в свой анализ „Франс прес“.

В голяма предизборна реч той се стремеше да използва кампанията, за да подчертае ролята на Русия като основна световна сила и да се похвали с нейните „непобедими“ нови ядрени оръжия.

Предишният му мандат в Кремъл бе белязан от тежките мерки срещу опозицията, анексирането на Крим, подкрепата за бунтовете в Източна Украйна, продължаващата военна намеса в Сирия и въвеждането на европейски и американски санкции – всичко това на фона на огромно влошаване на връзките със Запада.

Но 65-годишният бивш офицер на КГБ със сигурност ще удължи мандата си до 2024 г. въпреки молитвите за разрешаване на вътрешни проблеми, като широко разпространената бедност и лошото здравеопазване след вялата кампания, прогнозира агенцията.

Валентина Попова, 77-годишна пенсионерка, заяви, че подкрепя външната политика на Путин и ще гласува за него.

„Той няма алтернатива“, каза тя пред АФП в избирателна секция в южната част на Москва. „Уважавам го за външната политика, в противен случай Русия ще загине.“

В Санкт Петербург, бившата императорска столица, Антонина Курчатова също заяви, че гласува за Путин, но се надява, че нещата в Русия няма да се влошат.

„Много ми харесва външната си политика, прави всичко правилно, но що се отнася до икономиката, всичко е ужасно“, заяви 40-годишната пред АФП.

Проведените от държавата допитвания прогнозират, че Путин ще получи малко под 70% от гласовете, като на независимия център „Левада“, наричан „чуждестранен агент“, беше забранено да огласява каквито и да е проучвания, свързани с изборите.

Неделята отбелязва точно четири години, откакто Путин подписа договор, обявяващ Крим за част от Русия след анексирането на полуострова от Украйна, което предизвика избухването на бунтовете в подкрепа на Кремъл в източната част на бившата съветска държава.

Този конфликт оттогава е довел до отнемането на повече от 10 000 живота.

Киев заявява, че руснаците, живеещи в Украйна, няма да могат да гласуват на изборите в неделя, тъй като достъпът до дипломатическите мисии на Москва ще бъде блокиран.

Подготовката за последните президентски избори в Русия през 2012 г. бе белязана от огромни протести в страната срещу връщането на Путин като държавен глава.

Но тези демонстрации бяха потушени, а след като той се върна в Кремъл, последваха репресии, имаше арестувани активисти, рок група „Pussy Riot“ беше закрита и влязоха в сила драконови нови закони, които криминализираха народния протест.