Консерваторите на премиера Тереза Мей печелят изборите, но губят мнозинство в парламента. 

Консерваторите печелят проведените вчера предсрочни парламентарни избори като остават най-голямата парламентарно представена група, но вероятно ще загубят места и мнозинство. На второ място са лейбъристите, които печелят места. Трето и четвърто място печелят Шотландската национална партия и Либералдемократите. 

Консерваторите печелят едва около 42 %, а лейбъристите над 40 % от гласовете и е вероятно Мей да подаде оставка. Окончателните резултати се очакват около обед .

Авантаж

Министър-председателката на Великобритания Тереза Мей очерта начините за справяне с терористичната заплаха в свое изявление пред резиденцията си на Даунинг стрийт след снощното нападение в Лондон. Тя заяви, че общите избори на 8 юни няма да бъдат отлагани, но основните партии – Консервативната и Лейбъристката прекратяват кампаниите си до понеделник

Мей благодари на полицията и медицинската помощ за навременната реакция и добре свършената работа. Тя уточни, че за последните 3 месеца разузнаването е успяло да разкрие 5 подготвяни атаки.

По думите й нападенията в Уестминстър от март, това в Манчестър преди 2 седмици, както и това от снощи не са свързани, но си приличат по това, че вече са започнали да се „копират един друг и да ползват най-мерзките методи на атака“.

Нещата трябва да се променят в четири посоки. На първо място нападателите са свързани помежду си от ислямисткия екстремизъм. Това е идеология, която твърди, че нашите ценности са несъвместими с исляма. Победата над него е най-голямото предизвикателство на нашето време. Няма да го победим с антитерористична операция, а чрез убеждаване на хората, че нашите ценности са по-добри, заяви Тереза Мей.

На второ място не трябва да даваме на терористите сигурно място. Именно такова е интернет. На трето място трябва да се предприеме действие и у дома. Има твърде много толеранс към екстремизма в нашата страна, което ще изисква някои трудни разговори, добави тя.

На четвърто място трябва да прегледаме нашата антитерористична стратегия. Законът за антитероризма трябва да се реформира и да има по-дълги присъди за някои провинения, заключи Тереза Мей.

Терористичната атака, извършена в събота вечер на Лондон бридж и близкия пазар, доведе до смъртта на седем души. Близо 50 бяха ранени и много от тях са в болница с опасност за живота.

Полицията застреля тримата нападатели, които нападнаха минувачи с бял микробус, а след това използваха хладно оръжие.

Свободен автор – Философът

Близкият и Средният изток са раздирани от военни конфликти с глобални последствия, но през  тази година там се очакват и избори, които както е известно, са характерен белег на демокрацията.  Какви са възможностите в Иран и Ирак те да бъдат проведени  свободно и без натиск, така че реално да отразяват волята на хората?

На първия проведен референдум в региона това не се случи. На 16 април Турция прие поправки в конституцията и гласува нови по-големи права на президента. Това беше направено при въведено извънредно положение в страната след опита за преврат от 16 юли миналата година и при много свидетелства за липса на свобода на словото, за арести без съд на журналисти, университетски преподаватели и офицери от армията. Самият изборен процес и резултатите от него бяха приети от наблюдателите за легитимни, но упреците са към предишните действия на управляващата партия остават. Дали Ердоган ще управлява демократично или по ориенталски ще разберем скоро. Първият и основен лакмус е дали ще бъде върнато смъртното наказание в страната.

Какво се случва в Иран? Там древният персийски народ с хилядолетна цивилизация и култура ще избира президент на 19 май. Самият изборен процес се провежда по класическия демократичен начин, т.е. с урни и бюлетини, и теоретично всеки може да кандидатства, но съществува институция, която пресява кандидатите. Те трябва да получат одобрение или неодобрение без никакви обяснения от Съвета на пазачите. Органът се състои от 12 юристи и духовници (специалисти в шиитската версия на исляма), от които половината се назначават от Върховния лидер. Днес и пожизнено в Ислямската република Иран, това е аятолах Али Хаменей, на 77 години. Според конституцията той е авторитетът, който взима основните решения за управлението на страната. Президентът, който се избира пряко, има по-ограничено влияние и дори понякога аятолахът се намесва и уволнява министрите му, когато прецени, че не се справят. Понякога тези намеси водят до конфликти, както се случи при втория мандат на Махмуд Ахмадинеджаб преди десетина години. Интересно е, че хардлайнерът прояви желание отново да управлява, но бе дисквалифициран от Съвета на пазачите.

Тази година от подадените повече от 1000 заявления на желаещи да участват в надпреварата, само 6 са допуснати. Т.к.  законът изисква двете големи направления – реформисти и консерватори да участват само с един представител, то останалите допуснати в надпреварата участват като самостоятелни лица, макар че понякога, както и тази година, те са видни представители на двете течения в иранската политика. Кои са допуснатите и какви са шансовете им? Предизборната кампания започва на 28 април, но анализи на експертите последваха веднага след оповестяването на допуснатите кандидати.

За реформаторите, с най-големи шансове е досегашният президент Хасан Рохани. Допуснат е и неговият заместник, за който се предполага, че е подал документи само в случай, че Съветът на пазачите отхвърли настоящия му шеф. Повечето анализатори не допускат самостоятелна изява на резервния „играч“ на настоящия президент. Между другоно дъщото направи и Ахмадинеджаб, но и заместникът му бе дисквалифициран.

При предишния си мандат Хасан Рохани обеща по-висок стандарт на иранците, като резултат от падането на санкциите срещу развитието на иранската ядрена програма. За съжаление това не се случва, защото икономическия растеж е със слаби темпове. Очаква се сега да повтори посланията си.

За консерваторите – изненадата е кандидатурата на Ебрахим Раизи (на 56 години), близък приятел на Хаменей, за който се очакваше да бъде сред вероятните кандидати за бъдещ аятолах след смъртта на сегашния. Заема изключително отговорен пост – отговаря за фондацията с милионен капитал на името на Имам Реза (осмият от имамите според шиитското направление за 12-те имама, версията на исляма, която изповядва иранското население). Ебрахим Раизи няма политически опит и кампанията му тепърва предстои, но той вече критикува досегашното управление за слабите икономически резултати и съвсем не е привърженик на сделката за спирането на иранската ядрена програма. Неговите шансове срещу Рохани се оценяват като по-ниски предвид по-слабата му популярност в страната. Някои експерти дори очакват, че той може към края да оттегли кандидатурата си, за да не претърпи поражение, което ще навреди на бъдещата му кариера като вероятен Върховен лидер след Хаменей, за който се знае, че е болен и опериран от рак.

Другия представител на консерваторите, който кандидатства като независим, е настоящият кмет на Техеран Мохамад Халибаф. Наричат го вечния кандидат, защото това е третата надпревара, в която участва без успех.

Другите двама кандидати не са политици от голям калибър и нямат шансове срещу основните претенденти.

Най-вероятно Хасан Рохани ще спечели втория си мандат. От групата одобрени претенденти за президентския пост той няма силна конкуренция. Това на практика означава, че той е предпочетеният претендент от аятолах Али Хаменей, чието мнение е определящо за членовете на Съвета на пазачите.

Не се очаква голяма разлика нито във вътрешната, нито във външната политика, която биха провеждали двамата кандидати. Те разполагат с малка самостоятелност, рамките им са определени от аятоласите и няма големи различия в действията дори при предишните президенти. При тази политическа система и начин на управление на Ислямската република, духовниците са тези, които определят силно агресивната регионална политика, която е характерна за страната и която според мен ще продължи, който и от двамата кандидати да спечели. Намирам, че разликата ще бъде единствено в изразните им средства.

Например Махмуд Ахмадинеджаб, който е краен консерватор, бивш кмет на Техеран и командир от Революционната гвардия, си позволи по време на двата мандата на управление единствено сам да вземе решение за да изплаща помощи на социално слабите и то с цел да спечели тяхната подкрепа за избори. Но той използваше груба риторика и обидни изрази за Западната цивилизация и САЩ. При него инспекторите на МАЕЕ не бяха допускани до инсталациите, за да проверят какво количество уран се обогатява и до колко процента.

Хасан Рохани е по-мек в изразните средства, силно комуникативен и видимо убеден привърженик на сделката за иранската ядрена програма. Той обяснява чисто прагматично позициите си публично – че с падането на санкциите има надежда да се подобри икономическото състояние на иранците.  Има много експерти, които определят политиката на Иран като лъжлива и твърдят, че само привидно е спряла ядрената програма.  Особено в Израел. Тази сделка беше определена от президента Тръмп  като „изключително губеща“, защото на практика не дава гаранции за намаляването на обогатяването на урана, а само го проточва във времето. Но страна в нея са още 6 правителства и затова администрацията на президента предпочита напоследък да анонсира, че ще засили едностранно санкциите към Иран, заради агресивната му политика в региона и грубите и обидни нападки към Запада и САЩ.

Ебрахим Раизи вероятно ще бъде по-рязък във външната политика. Той е известен в Иран с участието си в съдебна тричленка, издала смъртни присъди за разстрелване на недоволни в страната преди години. И много повече би му отивала задкулисната игра.

Решението как ще се управлява Иран принадлежи единствено на аятолах Хаменей.

От доц. д-р Мира Майер

Авантаж по http: bulgariaanalytica.org

Избирателната активност във Франция достигна 65,30% до 17 часа местно време. На предишния тур от изборите по същото време, активността беше 69,42%. През 2012 година. на предишните президентски избори активността до 17 часа е била 71,96%.

Еманюел Макрон е най-вероятният следващ президент на Франция. Центристът води с 60% срещу 40% на Марин льо Пен на балотажа за Елисейския дворец.

Данните публикува белгийският вестник „Соар“, който се позовава на данните на три института. Причината резултатите да изтичат в Белгия е, че по закон френските медии нямат право да публикуват предварителни резултати от екзитполовете по време на изборния ден.

Свободен автор – Философът