Той си е вкъщи, добре е, не е упражнявано насилие над него, каза баща му Тони Златков
Отвлеченият Адриан Златков е открит жив, съобщи бТВ, като се позова на информация от МВР.
Той е бил изоставен на пътя до Панчарево в неделя вечерта и е в добро общо състояние.
„Адриан си е вкъщи, добре е, не е упражнявано насилие над него“, каза за бТВ баща му Тони Златков.
Младият мъж изчезна рано сутринта на 30 август. Колата му беше намерена на пътя за с. Герман, близо до дома на семейството му. В нея бяха останали личните му документи и телефон.
Бащата на 25-годишния Адриан е собственик на автокъща за луксозни автомобили „Софавто“.
От свои източници bTV научи, че автомобилът, с който е бил отвлечен, е откраднат десет дни преди похищението. Нападателите са инсценирали полицейска проверка и така са накарали младия мъж да спре.
„Софавто“ беше атакувана няколко пъти. Преди няколко месеца там имаше палежи, като щетите бяха за над 1 млн. евро.
В момента се водят преговори за парите, които близките на младия мъж трябва да платят
Бандитите, отвлекли Адриан Златков, вероятно са същите, които през 2013 г. плениха дъщерята на кокаиновия крал Евелин Банев – Брендо. В момента се водят преговори за парите за живота на момчето. Това каза пред камерата на Нова телевизия журналистът Слави Ангелов.
Според него преговорите за съдбата на Адриан вероятно ще продължат няколко седмици.
Адриан Златков изчезна преди повече от седмица. Предполага се, че похитителите са инсценирали полицейска акция или катастрофа, за да измъкнат момчето от неговия автомобил.
Той смята, че бандата, отвлякла Адриан, е същата, която през 2001 година е отвлякла Стефко Колев.
„Тогава Кольо Кантонера бе намерил 150 000 лева, разпилени на жп релсите. По-късно разбрах, че това са парите за откупа, които съпругата му е хвърлила от влака по указание на бандата. В сака, които хвърля на релсите, е имало 1 млн. лева. От тях 150 000 лева са се разпилели“, припомня Ангелов.
„За тази група се знаят много неща. Бандата реално се раздели на две. Те освен отвличанията, които извършиха по своя инициатива, извършиха и много убийства. Двама души от тази банда бяха убити през годините”, коментира Слави Ангелов.
„Полицията има много информация за тази група и е време да предприеме нещо ефективно срещу тях”, добавя той.
Ето в Червен бряг. Открили австрийците някакъв цех и ме канят да режа лентата. Отидох. И казах това, което се очаква да кажа:„Идват все повече инвестиции. Това е пътят за повишаване на доходите. Готвим голяма инвестиция за Плевен, но нека да стане. Има ли път, идва и инвеститорът. Магистрала „Хемус” е приоритет на приоритетите. Догодина ще направим и тунела под Шипка. Да има пътища. Надолу чакат американски, австрийски, немски инвеститори”… Какво друго да кажа? Австрийци дали за тоя кокошарник 7 милиона, а аз да им кажа, че са дошли в неподходящата държава, неподходящото място? Да са живи и здрави, много скоро сами ще го разберат. Като бех в каразмата, напише ли ти гаджето, че „има гости от Червен бряг” – няма смисъл да излизаш в отпуск. Що да хабиш патрони само за целувки…
А големата инвестция в Плевен е от умрял писмо. Те гласуваха срещу нас за кмет, а аз ще им уреждам пари – не съм толкоз луд. Освен това Слави Трифонов е от Плевен. Тетка Цачева, дето ме принуди да лъжа извънредно, че нарочно съм загубил изборите, също е от този край. Добре поне, че с льотчика си паснахме – не само по женската част…
Знам по-добре от вас, че тунел под Шипка няма да има. Но съм длъжен да обещавам. От седем години обещавам, защото в ГЕРБ сме последователни. И вицето Дончев е наясно, – той е от Габрово, – но така сме се разбрали. Нека се надяват хората, да гласуват. Надеждата е хубаво нещо. Като бях малък много се надявах един ден да стана милиционер. И станах. Първо бях пожарникар, после специализирах охрана при едни приятелчета, накрая Царя и Доган помогнаха, Бриго и той се намеси – станах даже генерал. Къде има по света пожарникар – главен секретар на МВР, после кмет на столица и след това премиер! Дори Сталин първо е рендосвал дълго време като прост революционер и чак по-късно е взел властта – когато Ленин гушнал босилека. Затова съм казал и на тоя, как му беше името…, от Ловеч…, а, министър Нанков, да тупа топката за тунела… Така се прави политика. Някой ден може и тунел да направим, ако дадат от Брюксел повечко парички…
Като споменах Ловеч и се сетих за завода за китайски коли там. Като не успяхме да национализираме „Дунарит” може в Ловеч да се пробваме… Във Франция как национализираха „Рено”. Ние обаче нема да правим автомобили, защото си имаме в НСО всякакви. Сам си ги карам. Но в завода в Ловеч сигурно има ценни неща – моите от Перник ги разбират тези работи… Винаги предлагам първо да се разберем като хората. Чак след това пращам Цацаров, Сарафов, Гешев… Свободата е скъпо нещо. Който може – плаща, който нема пари… е трудно. Някога и аз съм бил по-беден и трябваше в Унгария да се занимавам с автодело, ако разбирате накъде бия. Не че съм искал, но като закъса човек… Затова ги разбирам и циганите, нашите братя. Ромите, де, да прощава комисията по дискриминация… Ако сложим във всяко село полицай, ще им прекъснем поминъка. А без роми няма изборни победи, от мен да го знаете. И българите са ми мили, но броят им по селата няма количествена избирателно-стратегическа стойност, ако ме разбирате. Мислил съм ги тия работи, защото народецът ми е мил. Обичам го и мисля за бъдещето, а то е свързано с ромите. Сега в е трудно да го разберете, но ще свикнете. Валерката Симеонов как свикна с вицепремиерството. Много бързо свикна и му хареса. Виждате го как вършее из Слънчака. Сърдят ми се старите авери, ама ресора е на патриотите, няма как. Знам, че ще контрирате: ами Асеновград?… Не е добре това, което стана с младите гребци там, но ако тренираха карате или бяха в някоя банда, дали ромите щяха да ги нападнат? Трябва да се мисли стратегически. Това искам да кажа. И най-важното: свиквайте иначе ще ви е по-трудно.
Магистрала „Хемус” наистина ми е приоритет. Приоритетно ми е всяко място, подходящо за обществени поръчки. Затова ми пришиват Пеевски, но съм свикнал. Чудя им се на критиците ми – те какво очакват? Да се изтъпаня по телевизора и да си разкъсам ризата: Да, ортаци сме с Делян. Такова нещо не се казва. Няма нужда, защото и децата го знаят. То не е тайна. При мен всичко е прозрачно, на показ. Няма задкулисие – всичко се вижда. Тогава защо все питат?! Ей това ме обижда. А онзи из… млад човек в Лондон се мисли за оригинален: Дали съм виждал Пеевски като се гледам в огледалото. И свиня да виждам, него какво го интересува?! Аз питам ли го той кого вижда? Но съм възпитан. Не като оня Комарницки. Все грозен ме изкарва в карикатурите. Ако аз имах вестник – не че нямам, де – един лев хонорар нямаше да му платя. Прас-прес правел, ама Пеевски не го разпространявал. Ами не иска да разпространява грозни рисунки, защото е естет, да речем. А и сме свободна държава. Демокрация. А ако аз кажа Шляп-шляп, например? Но съм добър човек. Ако беше Путин… Но при мен има свобода на словото. Не ги закачам, но те мен не ме оставят на мира. Честно ли е?
Нещата са прости: Аз лъжа – и вие знаете, че лъжа. Няма нищо неясно. Вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме, нали не сте го забравили? Аз ви лъжа, а вие щом искате ми вярвайте, затова се разбираме. Бил съм обещавал преди избори разни неща, а после нищо не се случвало от тях. А вие защо вярвате? Аз обещавам, защото така се прави в политиката. Вие като сте глупави… Затова и Ало-измамите процъвтяват. Казал съм на мойте в МВР: Няма да се престаравате да ловите мошениците. Нека се научат хората да не вярват и сами да се пазят. Нали американците казваха, че бедният трябва да бъде учен да лови риба, а не да му се дава вече уловена. Е, аз се научих. Най-добър съм в мътни води. Майтапя се. На мен рибата ми я носят изчистена, осолена. Напоследък повече чер хайвер ми носят. Не съм ги карал, така са преценили. Благодаря, че ме разбират и не се налага да пращам по няколко пъти хора да обясняват… Елате вие – да не идваме ние – знаете как е.
Всичко знам. Службите ми докладват всяка сутрин. На мен, не на министър Радев. Пратил съм го там за друго. На МВР и службите съм им поставил задача: стабилността. Ще подслушват ли, ще следят ли, ще страхуват ли – но да има стабилност. Чуят ли някъде да ме наричат Тиквата, Тиквоций, Бай Хуй пр.да провеждат събеседване със съответните лица. Не може да се застрашава нацоналната сгурност ние да си затваряме очите. С прокурорчетата да действат безкомпромисно. Не може с лека ръка да се руши международния ми авторитет.
Знам, че сме на последно място в ЕС по чуждестранни инвестиции. И по заплати. Сърцето ме боли, но как да го кажа? Кой премиер признава такова нещо?! Затова съм казал на Горанов да подреди числата така, че да изглеждат сякаш всичко е наред. Оптимизъм да има – без него накъде? А и повечето хора не разбират от финанси и ми вярват. Който разбира и се съмнява – казал съм да го притиснат малко. Не като тия от БОП-а дето се изтърсиха у онзи малоумник, дето писал срещу мен във фейсбука – голям шум, голямо нещо. Да огледат човека, да го преценят. Ако трябва да му предложат някакъв пост или да му поръчат някакъв доклад. Теми колкото искаш. Събрал съм цяла библиотека, може с тях сто казана лютеница да се свари за зимата. Много филии с лютеница съм изял. И с мас, разбира се. Идва зима, ще ни изненада и пак ще се затворят пътищата – тогава идва лютеницата. Стратегия! Американците да си купуват консерви, когато се крият от ураганите. Ние сме българи и държим на родната традиция – лютеницата. Най-вече хората в Хитрино имат нужда… На много съмняващи се в мен, като си получиха хонорарчето им се промени мнението. Траят си вече. Бил съм пораздул фактите за успехите – чудо голямо. И гимнастичките са с бронз, ама им викате „златните момичета”, нали? Черепа бърка числа и топки всеки ден, за да търкате талоните и да чакате милионите да паднат от небето. Ще ви се по мързеливия начин да станете милионери. Топките се бъркат той да стане милиардер, а не вие милионери, но не ми е работа да говоря. Има си комисия по хазарта – казал съм да се оправят. И на Горанчето съм казал какво да прави. Послуша ме и взе да си купува скъпички неща. Бързо се учат младите. Но го контролирам, че човек се увлича. Казвам ви: с факти не се живее. Трябва и малко розово.
Израснал съм като сирак, казах го на едни студенти, знам как се пробива в живота без помощ от близки… Верно, че бех бая голем, но човек и на 60 да остане без родители, пак си е сирак… Наближавам тази възраст и знам колко е трудно да няма кой да те защити, едно копче да ти зашие… Затова с Делян и Цацаров сме като семейство. Да си помагаме в нужда. А нужда винаги има.
Но се изморявам много. Тичам до Варна за Макрон и Макроница. После с „Дунарит” нещата се объркаха… Казах на Пеевски, че тоя Караниколов ще осере работата, ама той: не та не – много е верен – вика. Е, видяхме. Нейсе, ще измислим нещо друго – в КТБ има още активи, слава богу. Затова пуснах във фейсбука снимките с кученцето Бъки. Защото на мен ми се почива като другите хора. Играе ми се с кученцето, топка да ми донесе, пържолка да му дам… Но работа ме чака, народна работа. Щом се доверя друг да свърши нещо важно – веднага става издънка. Като с онези суджуци. Ама Цецо е за бой – изпуснал каишката! Добре, че се намеси Цацаров и онази неговата – Арнаудова ли беше. Тя жена му ако надуши… но не се меся в чужди интимности и не съм по жълтото…
Най-важното сега е да започнем голямата борба с корупцията. Аз съм заявил отдавна, че у нас корупция по високите етажи на властта няма. Това е положението – няма. Но ония педера…, сиреч партньори в Брюксел не схващат и не схващат. Абе хора, ако тук корупцията е 0%, а в ЕС е около 30% – средното число пада. За техния отчет съм помислил. Ама не разбират и викат: В България голяма корупция. И току ми дават Румъния за пример. Това най-много ме дразни! Мамалигарите, докато убиваха техния Чаушеску, аз Бай Тошо го пазех като писано яйце. Но няма признание. Затова казах на мойте в парламента какъв закон да приемат. Разбрал съм се с Цацаров и с Делян. С БСП сценките също вървят по план. Няма само Биг Брадър да гледате? И ние знаем как се прави шоу с големи пачки. Защото сме продуценти на национално реалити, така да се каже. Е по-просташко от това по телевизора, но и по-патриотично! Така че преди Коледа – заедно с надбавките на пенсионерите по 15 левчета – ще отчетем и победата над корупцията. Да ги видя румънците тогава! Прекрасен доклад с прекрасни цифри ще представим. Вече е почти готов. Който иска да вярва. Отчета си е отчет. А щом преборя корупцията, ще можете с чиста съвест да ми гласувате четвърти мандат да управлявам. Ще ви кажа кога.
Лошо стана с тоя закон „Мафиотски”. „Магнитски”, исках да кажа. Цецо не биваше да намесва американците. Можехме да се разберем, ако беше помолил правилно. Не сме от желязо, я. Родители сме… И аз имам дъщеря. И Цацаров има, и Пеевски… Сега се излагаме пред чужденците, а Цацаров и Пеевски сигурно ще отнесат дървото. Аз обаче съм чист. Освен това Божидар Димитров ме залива със светена вода от Плиска, това американците също трябва да го имат предвид.
Като споменах по-горе за съвест… Би било честно да заявя: Избрахте ме и ще ме търпите такъв какъвто съм. Знаехте какъв съм. Писаха и наши медии, писаха и американски посланици. Всичко е вярно. Знаете също, че лъжа, че рекетирам едрия и средния бизнес – малкия съм го оставил на хората от партията по места – и те имат нужди. Не съм начетен и не ставам за премиер, но и вие не ставате за народ. Може да съм тъп, но ако вие бяхте като другите нации, щяхте да ме изритате като мръсно коте. Но не го правите – значи ви харесва. Крадем от магистралите – мълчите. Рекетирам бизнеса – мълчите. Купуваме гласове и цели цигански махали – пак тишина. Пращам данъчни и ченгета да ви мачкат – снишавате се, плащате подкупи… Защо да се махам тогава? Дайте ми поне една причина. Има много по-умни от мен, ама не ги искате, защото ще започнат да спазват законите, ще искат и вие да ги спазвате, а не ви се стискаааа… Тук е заровено кученцето. При мен е така: ако не ме закачате и аз няма да ви закачам. Вие ме оставяте да си лъжа и крада, а аз ви оставям и вие да закачите нещо – я от еврофондове, я дръвца от гората, я службичка за детето… От една народопсихология сме. Сиреч – от една кръвна група. Казано е: Слаб народ – слаба държава, а не: Силен Бойко – силна държава. Знам ги тези неща, щото трима папи са ме галили по главата. Щех да кажа, че и други са ме галили някъде, ама много просташко щеше да излезе. Ръцете са ми чисти, защото си имам други ръчички – Цвелинка, Цацаров, Делян, Пашата, Горанчето… Не ме е страх от операция „чисти ръце”. Ако трябва, ще отчета и такава. Все пак съм министър-председател. Вашият министър-председател!
Петроний – младши
* Сатира – Вид литературно произведение, което бичува грозното в живота и у човека, като заостря отрицателното.
Разобличаваща ирония.
Похват, който осмива определени хора или явления и критикува и разобличава социални и човешки пороци.
Целта често е да се провокира или да се предотврати промяна. Това се постига с използването на различни средства – хипербола, алегория, ирония, сарказъм иими осмиване.
Сатирата е обратното на невежеството и кича.
Сатирата идва, когато на хората не им е до смях.
Сатирата има право да преувеличава, но не й се налага.
Бившата съдия Румяна Ченалова, станала известна в публичното пространство с участието си в т.нар. записи между „двете каки“ гостува в студиото на „Честно казано“ с необикновена изповед.
Защо съдебата система у нас върви към диктатура, защо написа текст под името „Писмо до българите“ и го публикува във Фейсбук, защо ситуацията със законите става страшна и ще влезе ли Ченалова в политиката – вижте отговорите във видеото.
Каза още: „И на Бойко Борисов да се оплачете, нищо няма да ми направи”
Мануела Огнянова Тошева е от София, 54-годишна. Тя е съдебен експерт-графолог в Софийски градски съд и Апелативните съдилища в градовете София и Велико Търново, както и медиатор на Министерство на правосъдието. Научена е от баща си да отстоява правата си и да търси възмездие и справедливост по законоустановения ред. Спечелила е дела срещу Министерски съвет и Министерство на здравеопазването /МЗ/, като е обжалвала Наредбата за медицинска експертиза като незаконосъобразна. С нея се отменят няколко текста, които уреждат правата на хората с увреждания. При 3-членен и 5-членен състав на Върховния административен съд нейните искания са уважени, а МЗ е задължено да промени въпросните текстове. Не е убедена, че това се е случило. През месец май т.г. за БТВ Репортерите в обширен репортаж тя говори по конкретния казус и за тормоза, който се налага над инвалидите от ТЕЛК (виж ТУК).
Мануела има спечелено дело и срещу Прокуратурата на Република България, с окончателно решение от 2014 година. В съдебния процес доказва наличието на причинно-следствена връзка между повдигнатото й от прокуратурата обвинение с довеждането й от шампион-рекордьор по колоездене, с много добри физически данни, до 92% инвалид. Осъжда прокуратурата и получава обезщетение. Интересното е, че съдията, постановил осъдителната й присъда, е повишен – в Специализирания съд. Прокурорът, който е внесъл обвинителен акт срещу нея, от Районна прокуратура – София, е повишен в Спецзвеното на СГП, а набедилият я в качеството на частно лице вече е председател на Районен съд – Сливница, най-невралгичната граница на ЕС, откъдето се изнасяха оръжия и се нарушаваше Югоембаргото. Тези странни на пръв поглед съвпадения навеждат до мисълта, че Мануела Тошева вероятно е засегнала сериозни интереси.
Бащата на Мануела – Огнян Тошев е на 77 години, пенсиониран военен с 40-годишен трудов стаж, бивш началник Централен сектор „Секретна документация” за цяла България.
Интервю на Стоян Тончев
– Защо заведе дело срещу прокуратурата?
– Имам осъдителна присъда за лъжесвидетелстване, без да съм се явявала като свидетел във въпросния процес. Доказах, че не съм се явявала в качеството на свидетел по това дело, за което прокуратурата ми е повдигнала обвинение, не съм давала неверни показания и съм набедена за цялата съставомерна дейност, която ми приписват като обвинение. Вследствие действията на прокуратурата изживях огромен стрес, шок и ужас, и се разболях от рак, което доведе до 92-процентната ми инвалидност. С обезщетението при осъдителната за прокуратурата присъда реших да закупя апартамент в Поморие. Вложих си парите в морския град, защото имам нужда от почивка, от морелечение и хелиотерапия. Избрах Поморие, за да се възстановявам след заболяването, за да бъда работоспособна и да мога да се грижа и за себе си, и за баща ми. Оказа се, че нямам спокойствие и там, заради шефа на Дирекция „Обществен ред и сигурност” в Община Поморие Петър Мундров, с който живеем тук врата до врата. Този човек ме държи под постоянно напрежение, страхувам се за здравето и живота си и мисля, че ще ми посегне – пребие или прегази с колата…
– В Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ ли заведе дело срещу Прокуратурата на РБ?
– Не, в България. В ЕСПЧ все още не съм завеждала дело, но ако кметът на Поморие не обърне внимание на своя служител, който ми е съсед в Поморие и психически ме тормози, ще стигна и до там.
– Какво делите с твоя съсед и какви проблеми имаш в Поморие?
– Единственият човек, с когото имам проблем, е Петър Мундров. С него сме съседи в жилищната сграда на ул. „България” 9. Аз живея в апартамент 3-9 на втория етаж, а той – в апартамент 3-8. По-късно разбрах, че е началник на Дирекция „Обществен ред и сигурност” в Община Поморие. Явните проблеми с него започнаха миналата година /2016 г./ . Тогава строителите започнаха да ме притискат да подпиша документи, съдържащи неверни данни за въвеждане на сградата в експлоатация. Мария Ефендиева ми поднасяше документи с отворен лист на подписите. При положение, че не съм запозната със съдържанието на останалата част в папката, няма как да положа своя подпис. Видях, че е посочено присъствието ми на някакви огледи с другите собственици, с длъжностни лица, с проектанти, архитект, строител и то във време, в което изобщо не съм била в Поморие, а в София, където живея. Отказах да си слагам подписа върху информация, която не отговаря на истината. Не съм разглеждала нито апартаменти, нито са ми предоставяни за запознаване строителни документи, за да мога да сравня дали това, което ще подпиша, отговаря на състоянието на сградата. Пък и аз не съм специалист в тази област, за да дам експертно мнение – дали строителните книжа отговарят на изградения строеж.
– И все пак подписа ли ?
– Да, подписах ги, защото достъпът до сградата се осъществява през тунел и на няколко пъти съседът Мундров се опита доста агресивно да влезе в тунела с голям микробус „Фолксваген”, когато се намирам и аз там. В тунела отваря вратата на возилото, като по този начин ми ограничава достъпа до входната врата на блока. Бях на тръни да не ме прегази или удари с вратата. Действително, тогава той устни заплахи към мен и баща ми не е отправял, но поведението му ме плашеше и го свързвах с отказа да разпиша документите. Все пак, натиск да разпиша документите имаше от строителя и Мария Ефендиева, техен сътрудник. Тогава подадох жалба до РУ-Поморие, Община Поморие, входирах сигнал и до Райнонна прокуратура – Поморие, но след като и от тяхна страна нямаше реакция, с баща ми се свързахме с теб за съдействие. Въпреки това съм на мнение, че след като сградата се предава за експлоатация, апартаментите вътре трябва да са завършени, а те не са. Пространството около сградата не е приведено по начина, както е описан по документи – по проект има ограничителни колчета за автомобили на тротоара, а всъщност ги няма и това позволява на коли да спират в тунела. Там се паркираха три превозни средства, свързани с Мундров, като в частен гараж. А пространството е обща част и там се намира входната врата на блока.
– Действието се развива през лятото на 2016 г. Разкажи какво се случи това лято?
– Преди няколко дни пристигнахме с баща ми в Поморие. Петър Мундров започна да ме причаква. Вратите ни са една до друга. Искам или не, аз трябва да мина покрай неговата. Минавайки покрай вратата му, той започна да вика зад гърба ми: „Не се оплаквай на полицията и на кмета, ще стане по-лошо!”. Доста застрашително поведение от негова страна. Изплаших се, че в един момент може и да ме удари. Казах му, че ще се обадя на 112. Позвъних, препратиха ме на дежурния полицай в Поморие, подадох сведения. След няколко часа, когато се прибирахме с моя баща, той отново ни причака. Излезе от колата си, застана в тунела, мърморейки, и ние отново трябваше да минем покрай него. Изчакахме известно време да се качи преди нас нагоре към апартамента си или да тръгне за някъде, но той продължи да стои на място. Като видяхме, че няма да се махне и стои тенденциозно в тунела, решихме да влезем във входа. Минавайки покрай Петър Мундров, той се обърна към баща ми и му каза: ”Ш’ти скъсам главата, да знайш!”. Обърна се към мен и ми каза, че не съм спазвала реда и законите. Почувствах се унизена и го попитах на висок глас: „Какво искате от нас? В какво престъпление или нарушение ме обвинявате?”.
– Той отговори ли ви?
– Не. Продължи с общи заплахи, че ще ни убие, ще ни направи нещо чрез полиция, съд, прокуратура… Най-фрапиращият случай е на 29.08. т.г. Вървяхме по тротоара с баща ми по ул. „Цар Иван Александър”. Чухме, че някаква кола форсира зад нас, след това премина от най-дясно в лявото платно на насрещната лента, пресече ни пътя и спря върху тротоара пред нас. Управляваше я Петър Мундров.
– Изплашихте ли се?
– Естествено, че приемам тези действия като заплаха и като сигнал за бъдеща саморазправа – дали чрез прегазване, дали чрез удари и побой. Изключително притеснена съм от този човек и нямам никакво спокойствие в Поморие.
– От полицията какво ви казаха?
– Казаха ми да се обърна към кмета Иван Алексиев, защото той е избран от управляващата партия ГЕРБ, а Мундров е негов служител и извършва тези действия спрямо нас през работно време. Аз дори не знам този човек ходи ли изобщо на работа, какво му е работното време и какво работи. Преди обед ме причаква, след обед – в 14:50 часа беше т.нар. „яростно спиране” пред нас на тротоара. Заяви ми заплашително да спра да звъня в полицията и да не се оплаквам на кмета. Каза още: „И на Бойко Борисов да се оплачете, нищо няма да ми направи”. Не мога да разбера какъв е този човек, кой го протежира, на какво се основава това чувство за безнаказаност, което демонстрира! Не знам какво иска и от нас.
– Смятам, че трябва да е налице и друга основателна причина, която да обяснява поведението му. Не може да е само заради жалбата ви до полицията и сигнала до прокуратурата…
– Поисках от Община Поморие да ми предостави строителните книжа на сградата, в която съм закупила апартамент и установих, че има складови помещения. Всъщност, аз съм заплатила за този склад и това е вписано в нотариалния акт. Дори нотариусът, при който минахме сделката, ми каза, че без складовите помещения, вписани в нотариалния акт, не може да бъде продавана сградата на апартаменти като жилищна кооперация. Складовите помещения се намират на последния, пети етаж. Все пак, аз искам да получа това, което е мое, платила съм го и ми се полага. Освен това забелязах, че заложеното по проект не е изпълнено. Не са изградени скосявания като покривна конструкция и по точно – затваряне на терасите на последния етаж и обособяване на складови помещения. На практика сега са обособени жилищни площи за продажба. Вероятно нямат разрешение за преустройство, защото от техническата служба към Общината не ми бяха предоставени такива документи…
При подписването на предварителния договор за закупуване на студиото в Поморие Атанас Калоянов – пълномощник на строителя, откъсна от папката си със строителни документи един лист, явяващ се етажа, на който имам помещение. На листа е дописано с неговия почерк „апартамент 3-9”, но на практика планът е за „апартамент 3-3”, намиращ се в друга сграда. Тоест, архитектурен план за нашата сграда не съм виждала и според мен няма такъв. Затова отидох в Община Поморие, за да поискам плана на моя етаж в сградата. Дадоха ми разрязан лист, не в пълната цялост за етажа. Не съм убедена, че трябва да се предоставя документ от институция в такъв вид, след като съм заплатила и 7 лева, за да го получа. Бях изненадана, че това, което ми предоставиха от Община Поморие, беше със същото обозначение на помещенията на етажа, което получих като лист и от пълномощника на строителя Атанас Калоянов – „апартамент 3-3”, а аз съм закупила „апартамент 3-9”.
– Как тълкуваш разминаването в номерацията на апартаментите при официалните документи?
– Това според мен означава, че строителният план е за съседната сграда и е ползван и за нашата. Не съм убедена дали това е законно. Ако е незаконно, ние нямаме строителни книжа за нашата сграда. Не намерих никакви документи и за преустрояването на т.нар. „складови помещения” в жилищни площи, за да се продават като апартаменти. По-интересното е, че след като получих официално от Община Поморие плана за етажа от сградата, в която имам студио и складово помещение, на другия ден с баща ми видяхме изсипани до контейнера и в контейнера зад сградата на Общината купища с папки – официални документи, строителни книжа, подписи, фирмени печати на строителни предприемачи, строители, инвеститори… Баща ми цял живот е работил с документи и е наясно какво означава това.
– Какво направихте с тях?
– Обадихме се в Полицията, полицаите дойдоха, събраха ги в черен чувал и не знам какво са направили след това с тях. Става въпрос за документи , съдържащи лични данни, защитени от закона.
– Допускате ли, че може да са изхвърлени от Община Поморие?
– Напълно възможно е. Папки на различни фирми – кой би могъл да разполага с такъв набор от данни на хартиен носител. Не една фирма – много.
– Да разбирам ли, че конфликтът Ви с Петър Мундров започва след отказа да разпишете документите за приемане на обекта и противоречията със строителя? В крайна сметка какво мислите, че искат от Вас?
– Да продадем жилището на безценица, да им подарим складовите помещения и да се махаме от там.
– Това някой казвал ли ви го е – на Вас или баща Ви?
– Това беше споменато от строителите. Също така те ми казаха, че ще намерят начин да ме съдят и да ми вземат сериозни суми. Искаха ми пари за някакъв „воден цикъл”… и за други неща. Но аз не им дължа нищо допълнително, защото не съм постоянно пребиваваща в това стайче, което съм закупила, за да ползвам за почивка, възстановяване и да ходя на море. Обитавам го само няколко дни в годината. А Мундров задръстваше с колите си тунела към входа на апартаментите, както и с коли на лица, свързани с него, поставяше и някакво желязо, в което веднъж вечерта сериозно се нараних и се наложи да потърся медицинска намеса.
– Обърна ли се към кмета на Поморие, запознат ли е със случая?
– Разговарях със зам.-кмета по финанси, разказах му за конфликта с Петър Мундров и той каза, че това са много сериозни неща и трябва да бъде решен веднъж завинаги този проблем. Тогава кметът отсъстваше. Вече имам запазен за утре /05.09.2017 г./ час при него.
– Страхуваш ли се?
– Да, това е психически тормоз, който може да прерасне и във физически. Чувствам се дискомфортно в Поморие, а много харесвам града. Страхувам се за здравето и живота си, както и за баща ми. Той е възрастен човек. Идваме тук да си почиваме и се чудя – как този човек може да бъде началник на общинско звено по сигурност и ред?! Това е някаква подигравка. Мундров е в близки отношения със строителите, живее сам в сградата, държи се като господар, а може и да правят далавери с апартаментите, проституция, знам ли? Той живее с едно момиче, което почти не излиза, не се вижда много, но вечер към апартамента има голямо текучество на мъже. През 50 минути някой пристига.
…АВАНТАЖ ще следи развитието на казуса…
