Банковите му сметки не са източени заради технически проблем, каза Йовита Григорова
Бургазлията, който бе отвлечен след флирт с момиче от Сливен в социалните мрежи, е дал на похитителите си двете си банкови карти и ПИН-овете за тях, след като е бил заплашен с рязане на пръсти.
30-годишната Диана Куртева и приятелят й Станислав Стоянов размахвали лозарска ножица и повтаряли, че ще осакатят жертвата. В продължение на няколко часа го налагали зверски, каза пред камерата на Нова телевизия заместник-ръководителят на апелативната прокуратура в Бургас Йовита Григорова.
Спрямо него е оказвано голямо насилие, добавя тя.
Така похитителите му са взели от него 200 лева, два телефона и две банкови карти. „Технически проблем е осуетил изтеглянето на по-голяма сума от сметките му”, съобщи Йовита Григорова.
В четвъртък стана ясно, че 30-годишен мъж от Бургас е бил отвлечен, бит и тормозен в продължение на близо две денонощия. Това се е случило в частен дом, където бил поканен на гости от жена, с която се запознали в интернет.
Ако бъде доказана вината на Диана и Станислав, могат да бъдат осъдени на до 12 години затвор. Диана Куртева и Станислав Стоянов засега остават в ареста. По случая има и трети задържан, но все още не е ясно дали ще му бъде повдигнато обвинение.
Той бил държан насила в къща в Сливен и измъчван два дни от жена, с която се запознал в интернет
Мъж от Бургас стана жертва на измама, грабеж и побой, организирани от жена след запознанство с нея в социалните мрежи.
Той бил държан насила в къща в Сливен и измъчван два дни от нея и приятеля й, за да каже банковите си сметки, съобщава бТВ.
След флирт в социалните мрежи 32-годишната жена и жертвата й се видели в Бургас, където живеел. Тя го поканила в Сливен, но вместо в къщи, го завела в дома на свой приятел.
Мъжът е бил държан като заложник в къща в квартал Комлука, вързан със свински опашки и подложен на мъчения.
Заплахи за рязане на пръсти са част от зверствата, на които е подложен от собственика на къщата и жената, която го подмамила.
В съдебната зала извършителите Станислав и Диана бяха мълчаливи.
Христо Христов от районното обвинение, посочи, че не става дума за отвличане и едното обвинение е за противозаконно лишаване от свобода, другото е за грабеж.
След като не успели да преведат пари от сметките на мъжа, нападателите го захвърлили край града. Той спрял кола и се прибрал в Бургас. Днес двамата не признаха вината си.
Резултатите от проведеното в български училища актуално изследване са изключително тревожни!
Става дума за съзнателно налаганата радикализация на учениците с мюсюлманско вероизповедание.
Българи, буквално копираме резултати от изследване, направено от проф. Татяна Дронзина относно белезите на радикализация в българското училище. Страшно звучат споделените ситуации от учителите в някои краища на България. Нека бъдем информирани, за да не бъдем изненадани.
Тъй като отново стана дума за радикализацията на определени общности у нас, си позволявам да публикуваме част от резултатите от полево изследване на моя екип от 2015-2016 година.
Участниците във фокус-групите са посочили следните белези на радикализация, които според тях, се наблюдават в поведението на учениците, принадлежащи към съответните общности в България:
1. По време на намаза (съвпадащ с провеждането на учебните часове) се включват мобилните телефони на учениците, които те „не желаят или не могат да изключат“. Обясняват, че това е приложение, което работи независимо от тях. Твърдят, че всеки мюсюлманин е длъжен да изслуша докрай и изцяло всичко, което се пуска и че те са длъжни да спазват намаза независимо дали са на училище или не. Директорите подозират, че заедно с мелодиите и речитатива, те получават и някаква информация, която непрекъс- нато ги индоктринира, но поради незнание на арабски език, не могат да потвърдят със сигурност тази информация.
2. След 6-ти клас учениците, за които се подозира че принад- лежат към семейства, изповядващи радикален ислям, стават неуправляеми, нагли и непреклонни. Те умишлено саботират работата на учителите така, че да не могат да предадат материала си. Реагират крайно негативно на забележките. При по-доверителни разговори с учителите споделят, че им е казано да правят всичко възможно за да ядосват учителите си, защото като ги ядосвали постоянно, те щели да се разболеят, да умрат и тогава да ги заменят с други учители от арабските страни.
3. След 7-8 клас външният вид на учениците рязко се променя. Момчетата идват небръснати, с брада, по тертипа на радикалните ислямисти.
4. Майките също показват признаци на радикализация. Те посещават училището облечени в бурки, като по същия начин идват и на училищни празненства. Не уважават нито училищния правилник, нито училищната дисциплина, като събирайки се на големи маси, нахлуват в училището въпреки забраната на охраната. Възприятието е, че се интересуват не само от условията, в които учат техните деца, но също така и оглеждат разположението на помещенията, запаметявайки някаква специфична информация.
5. Бащите на тази група ученици отказват да разговарят с директорите на училищата, когато тези директори са жени. Тази практика е доста травмираща за училищния персонал, като се има предвид феминизацията на професията. От друга страна, момчета първокласници, оспорват правото на учителките да ги учат със съображението, че това не се разрешава от исляма.
6. За първи път тази година на коледното празненство на училището деца на семейства, приели радикалния ислям са чупили елхи, обосновавайки се, че този празник няма нищо общо с исляма и следователно трябва да се прави всичко възможно, за да му се пречи. Учениците използват изрази като: „не уважаваме вашите празници, гяури!“. Подобно отношение се набелязва и към други традиционни празници, като например първи март. Директорка от Пловдив разказа за случай в нейното училище, където добре интегрирана жена ромка с мюсюлманско вероизповедание вече 16 години работи в училището като чистачка. Нейната дъщеря е завършила същото училище, а учителският колектив е уважил нейното завършване чрез посещение на семейството. Според източника, колективът на училището винаги е празнувал заедно всички празници – както традиционните за българския етнос, така и традиционните за турския етнос или мюсюлманското вероизповедание. Но тази година въпросната ромка отказва да закачи мартеничката, която й подаряват колегите, с аргумента, че това не е част от нейната вяра. Тази постъпка предизвиква ответна реакция у персонала с християнско вероизповедание и български етнически произход, които, по думите на източника, се готвят да откажат на своята колежка баклавата, която тя ще донесе за байрама.
7. Тази година много ученици, принадлежащи към съответните общности, са бойкотирали националния празник 3 март, като са използвали груби и обидни названия за българското население.
8. През коледите ваканции учениците заминават на лагер в Турция за изучаване на исляма. Всъщност, никой не знае къде се намират тези лагери и с какво точно се занимават учениците.
9. Когато учители, и особено учителки се налага да посещават махалата, те са посрещани много враждебно. Директорка разказа случай, когато, при повреда на училищен автобус, учителите посещават махалата за да помогнат на децата безпрепятствено да пресекат трите светофара до училище. Въпреки добрите си намерения, те са били замеряни с твърди предмети и наранени.
10. Училищата са обезпокоени не толкова от факта, че те лично са цел на нападките и лошото отношение, колкото от това, че става въпрос за липса на уважение към българските институции. Според тях е налице пълно незачитане на законите и неуважение към правата на другите.
11. Според мнението на участниците във фокус групите, за разлика от своите баби и дядовци, учениците нямат българско национално самосъзнание. Те не само че отказват да общуват на български език, но си запушват демонстративно ушите, когато става въпрос за изучаване на българска история. На всяка забележка на учителите отговарят: „ти не можеш да ми нареждаш какво да правя“! Според участниците, тенденцията е към влошаване на положението. Те възприемат това като издигане на стена, която им пречи да стигнат до децата, да общуват ефективно с тях и да подобрят процеса на преподаване и усвояване на материала
12. Ученици периодично участват в състезания за най-добро познаване на исляма, които не са организирани от образователното ведомство, не са контролирани от него, и следователно, не е известно за каква версия на исляма точно става дума.
13. В разговори със семействата става ясно, че мечтата на всяко от тях е детето им, като завърши училище, да замине за някоя арабска страна, където да получи религиозно възпитание и като се върне тук, да стане имам.
14. Повечето от домовете в махалите притежават огромна сателитна чиния, където се гледат само арабски програми, слуша се арабска музика и се пускат арабски филми. При това, предпочитани са телевизии, известни със своите радикални нагласи и разпространение на информация, която може да стане подтик за радикализация
15. Родителите са готови да пращат на училище децата си до момента, в който могат да получат нещо от училището. Когато обаче се стигне до конфликт, като например, ранните женитби, ромите мюсюлмани са непреклонни. Възприятието на директорите е, че в тези конфликти полицията повече подкрепя нарушилите закона, отколкото директорите на училища, които са длъжни да подадат информация за осъществяването на ранния брак. Тяхното възприятие е, че в случая няма върховенство на закона или законът не се прилага еднакво към всички. Една директорка от Нова Загора сподели: „всеки български гражданин, който влезе в сексуални отношения с 12 годишно момиче би бил съден за педофилия, но когато става дума за ромските общности, там властите се измъкват с приказки за културно своеобразие“.
16. Беше споделена информация, че в определени райони от страната персоналът на детските градини, състоящ се предимно от жени, ходи забулен. Също така в детските градини се забулват и 4-5 годишни момиченца, а Нова телевизия ни показа, че в ромската махала в Пазарджик това става и на едногодишна възраст. Подобни практики са в пълно противоречие с класическия ислям, където забулването на жената става след 12 годишна възраст, тоест, след достигане на полова зрелост.
17. Беше идентифициран случай в област Велико Търново, където сред ромските мюсюлмански общности се разпространява виждането, че българите християни са се населели около старо- престолния град преди стотина години, и всеки момент могат да бъдат изгонени от тези земи, които според така разпространяваната информация, не са техни.
18. В час по английски език, където учителката преподава урок, свързан с физически упражнения и спорт, петокласник внезапно скача, претъркулва се, застава в бойна позиция с коляно опряно на земята и започва да имитира стрелба с автомат към своите съученици. На въпрос на учителката какво прави отговаря „изтребвам неверници“. На другия въпрос – къде се е научил на тази упражнения, детето се усмихва и казва: „в махалата ни учат“.
19. В Плевен признаци на радикализация са идентифицирани в ромските общности, населяващи квартала Бала Баир, където според учители, радикализацията се проявява в чупене и физическо унищожаване на всякакви материални подобрения в училище – мебели, стени, училищен автобус, компютърна техника. Според учители от намиращото се там училище, ромите не са определили идентичността си, тъй като празнуват и християнски, и мюсюлмански празници. Подобни признаци са идентифицирани и в град Левски.
Какво да се прави?
Първата безспорна констатация е, че българското училище има нужда не просто от програми за превенция на радикализацията, но и от програми за дерадикализация. Както е известно, последните са нова задача за европейците, не само за нас, и тяхната ефективност продължава да бъде под въпрос. Въпреки това, смятаме, че могат да бъдат предприети мерки, които да ограничат влиянието на радикалните идеи и течения в българското училище. Някои от тях са следните:
1. Върховенство на закона и еднаквото му прилагане при всички случаи, които са свързани с училище;
2. Регламентиране в правилника на всяко училище на допустимия външен вид на учениците с подробно обяснение какво е позволено и какво не е;
3. Установяване на червен телефон или безплатна телефонна линия, където учителите могат да потърсят помощ и компетентен съвет;
4. Обучение на специалистите от образованието за разпознаване на признаците на радикализация и противодействие на този процес;
5. Подготовка на специалисти в областта на исляма, които биха опровергали радикалните идеи и тенденции при интерпретацията на тази религия;
6. Поемане на отговорност от лидерите на двете най-големи вероизповедания у нас – християнското и мюсюлманското – за възпитанието за мир и съжителство на различни култури и религии в училище;
7. По-добро познаване от страна на учителите на културата и езика на групите, които се намират под заплаха от радикализация;
8. Привличане на ромски и мюсюлмански традиционни лидери в осъществяването на превенцията на радикализацията;
9. Изработване и разпространение на видеоматериали, които да подкрепят училищата в превенцията на радикализацията и процеса на дерадикализация.“
Без коментар.
Автори на изследването:
Проф. дпн Татяна Дронзина, катедра „Политология“,
Софийски университет „Св. Кл. Охридски“
Гл. ас. Д-р Искрен Иванов
Даниел Дионисиев, магистър по политология
Явор Райчев, магистър по европейски и международни отношения:
Най-голямото престъпление на управляващите е, че промениха начина ни на мислене, превръщайки корупцията във форма на съществуване с фалшива и опасна сигурност
Крадем ток и вода, не плащаме данъци, нарушаваме правилата за движение, не внасяме осигуровки, вършим престъпления, клеветим, доносничим, купуваме дипломи, изсичаме горите или ги палим, скалъпяваме симулативни процеси, ЗАЩОТО ЗНАЕМ, че има на кого да платим, за да си спестим отговорността – административна, гражданска, наказателна. Тази действителност създава сигурност и е удобна. Бедността и липсата на перспектива за промяна на стандарта превръщат корупцията в модел на национално поведение. Така ще оцелеем, ще изпреварим по-некадърния, ще си създадем самочувствие и перспектива за развитие. А когато се доберем и до властта, вече се определяме като богоподобни.
28 години наблюдаваме как хора с посредствени възможности се учат на политика на наш гръб. Знам, че промяната започва в мислите ни и пътят е дълъг и труден, но ако закърмим децата с ценности, които ще създадат различни хора /каквито ние сме били някога/, може би ще направим първата стъпка. Няма да сме всички, а единици. Ще е бавно и понякога разочароващо, но е нужна онази възрожденска лудост -надежда и обич към отечеството, за да се започне.
Сигурна съм, че за много хора думите ми звучат наивно и глуповато, но също така знам че има инакомислещи, които не желаят повече да живеят така. Най важно е да си отговорим, защо искаме промяна – заради себе си и своя просперитет или за всички. Важното е да направим разграничение между своята и истинската справедливост, да спазваме законите, за да изискваме същото и от другите.Много е трудно да постигнем промяната в себе си, но именно тя ще ни направи справедливо сурови и безпощадни, за да накажем виновниците, и мъдри, за да сътворим ново законодателство, в чиято основа мерило ще е справедливостта. И вместо мен друг ще бъде съдия,защото е по-способен и почтен, но аз ще приема това не с гняв, а с доверие и сигурност, че правото ще бъде в добри ръце. Или простичко казано – нека ни водят онези, които могат и знаят повече, а когато пресекат границата на справедливостта, ние ще сме там!
Как да се случи? Със загърбване на личните противоречия, глупавите конфликти, егото. С обединение и правилен избор на тези, на които НИЕ ще дадем власт със създаване на законодателни възможности да ги контролираме и освобождаваме, когато нарушат закона.
Румяна Ченалова
Отвличането приключи успешно. Похитителите си взеха парите. Прокуратурата осигури медийна тишина.
От гледна точка на родителите – имали пари, дали. Детето им живо и здраво. Хепиенд. Едва ли не благодарни, че са се отнасяли добре с детето.
От гледна точка на обществото – катастрофа.
Само едно се питам – кой и защо осигури този комфорт на похитителите?
До следващия случай на отвлечено дете или близък.
Сигурно и стабилно.
Прокуратурата ще осигури медийния комфорт и тогава. Този бизнес без „крыша“ в прокуратура и МВР не става. Това Ви го гарантирам. Криминалният контингент просто е изпълнител под наем и под контрол.
Не е зле – 3 милиона лева за две седмици!?!
Ilian Vassilev
