Съдия Деница Вълкова, председател на Апелативен съд – Бургас, отново излезе с официална позиция за делото срещу Катя Касабова от сайта „Флагман“ /бивш „Бесове“/, по което журналистката е осъдена за клевета. Съдия Вълкова подчертава, че умишлено обществото се заблуждава за неправилно постановена присъда, заради която след това България е осъдена в Европейския съд в Страсбург. Всъщност ЕСПЧ потвърждава мотивите за осъдителна присъда на съдия Деница Вълкова, но преценя, че наложената парична санкция е твърде голяма, съотнесено към заплатата на Катя Касабова. Съдът в Страсбург е споделил изводите, че  Катя Касабова „не е направила достатъчно проучване за статията си, преди да я публикува, и по този начин не е действала като отговорен журналист“. Всъщност въпросната публикация е за корупция на длъжностни лица, но липсата на доказателства и свидетелски показания води до осъдителна присъда за журналистите. Катя Касабова и Божидар Божков са съдени от четирима инспектори от образователното министерство заради тяхно разследване. Двамата публикуват разкритията си – как се заобикалят изпитите за приемане в елитните училища в града, като, според тях, 74 напълно здрави деца се пишат за болни от експертна комисия, за да бъдат включени в специалните приемни квоти. Заради това много други деца, положили изпитите, не били успели да учат там, където са искали. След разследването на двамата, комисиите за приема на болни ученици в гимназиите са били подменени, но изглежда, че журналистическото им разследване се позовава на агенция „ЕЖК“ /Една Жена Каза/, а съдът преценя само по доказателства и свидетелски показания, каквито по конкретния казус явно липсват.

Ето я и позицията на съдия Деница Вълкова:

В материал под заглавие „Защо е проблем, че Перата осъди две бургаски медии„, публикуван на 17.01.2017 г. в онлайн изданието „Капитал“ с автор Росен Босев, се правят неверни и манипулативни внушения относно решение на Бургаския окръжен съд срещу журналист, за което България е осъдена от Европейския съд в Страсбург през 2011г. и за кариерното ми развитие като съдия и административен ръководител на Апелативен съд – Бургас.
В публикуваната статия авторът посочва името ми като пример за „незачитане на практиката на Съда в Страсбург“ и се обвързва цялостната ми дейност на съдия с осъдителното решение на България в Страсбург, което дори не е интерпретирано коректно.
Внушенията, че съм издала несправедлива присъда над журналист и поради това България е осъдена в Страсбург, не отговарят на истината и рушат публичния ми образ. Категорично се противопоставям на подобни тези, които за съжаление показват и непознаване на проблема и материята от страна на автора на публикацията.
Както неведнъж съм имала възможност да заявя, по делото съм приложила точно действащия към момента закон, а изложените от мен мотиви към решението са възприети и от Европейския съд и моята съвест като съдия е чиста.
Решението на ЕСПЧ от 19.04.2011 е достъпно и на български език и всеки може да прочете мотивите на европейските магистрати, които в параграф 68 посочват, че Съдът в Страсбург „е готов да приеме, че изводът на вътрешните съдилища, че жалбоподателката не е направила достатъчно проучване за статията си, преди да я публикува, и по този начин не е действала като отговорен журналист, не би могъл да се счита за явно необоснован, както и че присъдата срещу нея би могла да се приеме като необходима, за да бъде защитено доброто име на засегнатите длъжностни лица. Съдът обаче не смята, че е нужно да заема твърда позиция по този въпрос, тъй като намира, че наложеното на жалбоподателката наказание е непропорционално“.
Наказанието съм определила в рамките на българския закон, който съм положила клетва да прилагам точно. Осъждането на България е резултат от дефицит в националния наказателен закон по това време, забраняващ кумулация на глоби по чл.78а от НК, който четири години по-късно през 2006 г. беше преодолян с изменение в Наказателния кодекс.
Тези факти и обстоятелства са нееднократно заявявани и декларирани от мен в публичното пространство. Да се правят опити за манипулиране на истината и отново да се твърди, че съм „нарушила европейската конвенция“, като по този начин се петни името ми смятам за непрофесионално и неетично.
В текста „кариерата на бургаския съдия Деница Вълкова, чието решение доведе до осъдителното решение по „Касабова срещу България“, бележи непрекъснат възход. Особено след като Страсбург прие, че е налице нарушение на европейската конвенция“, съзирам опит да се омаловажи моята професионална дейност и цели злепоставянето ми в общественото пространство.
Твърдя, че професионалното ми израстване е последователно, без да прескоча нито едно ниво, и се дължи на срочната ми, обективна и безпристрастна работа като съдия , за което говорят стотици постановени от мен съдебни актове и потвърдени изцяло от Върховния касационен съд. Не съм допуснала забава по нито едно от възложените ми дела в четирите съдилища, в които съм работила последователно от 1996 година до момента или повече от двадесет години. Обективна статистическа информация за това е налична, както в кадровото ми досие като съдия във Висшия съдебен съвет, така и в съответните съдилища и е достъпно.

След осъдителна присъда на Районен съд – Бургас по дело, заведено от Петър Низамов – Перата срещу две бургаски медии, Катя Касабова и Божидар Божков отново в унисон скочиха срещу съдията. Дори  Божидар Божков си позволи да прави внушения в своя публикация, поместена в сайта „Флагман“, че съдията има хомосексуални влечения и изпитва симпатии към Перата, което не отговаря на истината. А от своя страна граждани на Бургас, които познават добре журналиста Божидар Божков коментират, че хомосексуалността е болната му тема. А според психолози най-отявлените критици на „обратните“ са най-често прикритите  „обратни“ и това се дължи на дълбоката им омраза към самите себе си – за това, което всъщност са.

Жълт сайт ли е „Флагман“ и публикува ли откровени лъжи и измислици, ще прецените сами, след като прочетете споделеното в сайта „Афера“:

САЙТ НА СЪПРУГАТА НА ДЕПУТАТА ВАЛЕНТИН КАСАБОВ СЕ ИЗГАВРИ С ЖУРНАЛИСТИКАТА! „ПРЕПЕЧАТА“ НЕСЪЩЕСТВУВАЩА ПУБЛИКАЦИЯ ОТ „BIG5″

Бургаският сайт „Флагман“, който се прави от съпругата на депутата от „Патриотичен фронт“ Валентин Касабов – Керанка Касабова, сътвори невиждано „чудо“ в родната корпоративна „журналистика“. Касабова публикува в сайта „Флагман“ текст със заглавието: „Скандално разкритие! Защо собствениците на „Винпром Пещера“ излизат от „Лафка“, като негов източник е посочила сайта Big5.bg – „Автор: Източник Big5.bg“

Оказва се обаче, че В САЙТА BIG5.BG НИКОГА НЕ Е СЪЩЕСТВУВАЛА ПОДОБНА ПУБЛИКАЦИЯ И ТЯ ИЗОБЩО НЕ Е ПУБЛИКАВАНА ТАМ.
Което означава, че депутатската съпруга Касабова НАГЛО ЛЪЖЕ, ЧЕ ПРЕПЕЧАТВА СТАТИЯ, КОЯТО НА ПРАКТИКА НИКОГА НЕ Е БИЛА ПУБЛИКУВАНА, ОЩЕ ПОВЕЧЕ В САЙТА BIG5.BG, СОБСТВЕНОСТ НА ВАСИЛ ПЕТЕВ.
Подобна мерзост бележи нови „висоти“ в безобразието, наречено „разследваща журналистика“, а Керанка Касабова много обича да се пъчи като „разследваща“ журналистка.

АФЕРА се свърза със собственика на сайта Big5.bg Васил Петев, който коментира, че е потресен от подобна мерзост и категорично заяви, че ще съди Катя Касабова и сайта и „Флагман“.

Публикуваме и позицията на Васил Петев:

„Сайтът на Керанка Касабова, съпруга на зам.-шефа на НФСБ, отива на съд за клевета.
Бургаският сайт „Флагман”, собственост на Керанка Касабова, си измисли новина, която приписа на Big5.bg. Скандалните брътвежи на съпругата на зам.-шефа на Националния фронт за спасение на България и водещ в СКАТ Валентин Касабов стигнаха дотам, че да си позволи да пусне дописка със заглавие „Скандално разкритие! Защо собствениците на „Винпром Пещера“ излизат от „Лафка“.
Такава „новина” обаче никога не е била публикувана в Big5.bg, което може да се провери много лесно. Адвокатите на сайта ни вече са предприели нужните действия, за да може пусналата партенката Керанка Касабова да бъде дадена под съд.
През месец май 2011 г. мъжът й Валентин Касабов стана един от учредителите на партията на Валери Симеонов НФСБ и бе избран за неин съпредседател. На местните избори през същата година той общински съветник в Бургас. На последните парламентарни избори пък Вальо Касабов стана депутат и заместник-председател на Комисията по контрол над службите и използването на СРС в 43-ото Народно събрание.
Ако във „Флагман” изпълняват корпоративни поръчки и обслужват интересите на някои свои приятели, нека се научат да не замесват други медии в инсинуациите си. За наглата си лъжа регионалният сайт на 100% отива на съд, където ще отнесе присъда за манипулациите си.“

До съд  тогава така и не се стигна, защото Катя „Керанка“ Касабова публично се извини през сайта си на собственика на BIG5 Васил Петев за станалата „грешка“.
Относно заведените дела на Петър Низамов срещу бургаски медии за обида и клевета, искът му към сайта „Флагман“ /за 40 000 лева/ е и заради изнасяне на информация от архивите на МВР, което може да доведе до сериозни проверки в ОДМВР-Бургас.

Ето какво е написал по делото в Страсбург в-к „Атака“:

Жената на скатаджията Касабов излъгала съда в Страсбург

Журналистката Катя Касабова, съпруга на съпредседателя на НФСБ, е излъгала европейския съд в Страсбург. През 2000 година Касабова публикува две статии в бургаския всекидневник „Компас“, с които според нея разкрива потресаващи факти за трайно установена корупционна практика при приема на ученици в елитните гимназии. Оказва се, че т.нар. разкрития на Касабова са абсолютни измислици. По-късно тя е осъдена на общо 7500 лева обезщетение за четиримата експерти, които е оклеветила. Това са Тотка Казакова, Антония Месерджиева, Генчо Далев и Румен Евстатиев, като жената на скатаджията получава и глоба от държавата. Напористата съпруга на Валентин Касабов отива да търси обезщетение в европейския съд за правата на човека. Съдът в Страсбург също потвърждава, че Касабова е трябвало да направи по-сериозна проверка за тежките обвинения за корупция, които отправя, и ЕСПЧ признава, че има клевета. Интересното е, че съдът в Страсбург решава да компенсира журналистката, тъй като смята, че българският съд се е произнесъл твърде строго към нея. Обезщетението от 7500 лева, което трябва да изплати на оклеветените експерти, е твърде високо, защото Касабова получавала само 200 лева заплата от вестника, в който работи. Касабова подвежда съда, че единствените й доходи са заплатите й от вестник „Компас“ . Екип на телевизия АЛФА се срещна с бившият й работодател във в. „Компас“ Красимир Кръстьовски. От него разбираме, че Касабова не е имала договор с него, а е получавала хонорари, и освен това Касабова е работила по същото време във в „Новинар“ .
„Тя е измамила европейския съд. Катя Касабова не е имала трудов договор с в. „Компас“, за да твърди, че е била само на тази заплата. Ако тя е представила в Страсбург като единствен доход само хонорарите в моя вестник, това означава, че тя е укрила доходите си от  „Новинар“, заяви Кръстьовски.
Чрез лъжата си Катя Касабова е спечелила 11 800 лева на гърба на българските данъкоплатци, а освен това оклеветява страната ни в Европа. Същата Касабова множество пъти е публикувала в сайта си „Флагман“ лъжи по адрес на партия АТАКА.

Магистратската организация прати бургаските журналисти да се вдъхновяват от решенията на ЕСПЧ: „Правото на свободно изразяване не е безгранично.“

Съюзът на съдиите в България (ССБ) приветства навременната реакция на Съдийската колегия към Висшия съдебен съвет във връзка с протеста на журналисти по повод решения на Районен съд – Бургас. Международните стандарти за отстояване на независимостта на съдебната власт предвиждат водеща роля на съдебните съвети в ситуации, в които съдии са атакувани за постановени от тях актове. Това се посочва в отворено писмо на магистратската организация, разпространено по повод протестите на бургаски журналисти, които бяха осъдени по искове на „ловеца на мигранти“ Петър Низамов – Перата.

„По повод на декларацията и протеста на представители на медиите в Бургас, намираме за важно да припомним, че презумпцията за невинност е един от принципите на наказателното правосъдие, който лежи в сърцето на разбирането ни за правова държава и върховенство на правото. Презумпцията за невиновност изисква всеки един гражданин да бъде третиран като невинен, преди обратното да е установено с влязъл в сила съдебен акт. В общество, което се основава на правото, представителите на медиите също следва да допринасят към утвърждаването на ценностите на законността. Правото на свободно изразяване е една от тези ценности, но същото право не е безгранично – упражняването му не може да засяга по неправомерен начин други, също защитени от закона права“, отбелязват от ССБ.

„Свидетели сме как напоследък медийното отразяване на разследването на различни престъпления изобилства с публикации, в които различни лица са квалифицирани по начин, категорично сочещ ги за извършители на съответните деяния, включително и чрез използване на квалификации, надхвърлящи необходимото информативно съдържание. При липсата на съпътстваща информация в такива публикации, че предстои провеждане на наказателно производство, в хода на което съответните заподозрени лица могат да бъдат и оправдани, се формира обществено мнение, което се явява предубедено по отношение на всеки последващ съдебен акт, който решава по различен начин въпроса за вината на обвинени лица“, продължават с поучителните бележки от съдийската организация.

Без да коментират по същество критикуваните съдебни актове на Районния съд в Бургас, от ССБ припомнят, че същите подлежат на проверка за своята правилност от по-горна съдебна инстанция. „Присъдите и съдебните решения могат да са обект на критика в едно демократично общество, но когато тази критика придобие характера на публично заклеймяване в хода на висящ съдебен процес, компетентните да извършат съответната въззивна проверка второинстанционни съдебни състави се оказват подложени на пречещ на тяхната работа натиск. А гаранция за добрата работа на съда е именно неговата независимост“, подчертават от ССБ.

В заключение бихме искали да отбележим, че в конкретния случай сме изправени пред няколко ценности на демократичното общество – презумпцията за невиновност, правото на изразяване, правото на информация и правото на личен живот. Изразяваме съжаление, че България – в лицето на всички държавни и професионални институции, обществото като цяло и отделния човек – в рамките на повече от 20 години не успя да изработи съответните ефективни и работещи критерии и механизми, които да отговарят на международните стандарти, и да се намери баланс на тези права. Важният въпрос е за това къде е границата при отразяване на съдебни процеси. В никакъв случай не трябва да се стига до ситуации, в които държавни органи да запушват устата на журналисти или да въздействат с други средства на медиите. Ние вярваме, че демокрацията умира на тъмно и затова е нужно да има светлина, идваща от средствата за масово осведомяване. Хората имат право да знаят какво се случва както в държавата, така и в съдебната зала. Но също така заставаме зад тезата, че, носейки огромната отговорност да информират гражданите, медиите трябва да имат етични правила и при отразяване на случаите на свой ред да черпят вдъхновение от  установените международни стандарти и  от решенията на ЕСПЧ, препоръчват от ССБ.

www.legalworld.bg

Искам да знам:

#КОЙ плаща горивото за този купен и с моите данъци Училищен Автобус?

#КОЙ плаща заплата на шофьора?

Отговор на АВАНТАЖ: Всички ние плащаме за контрапротестите на Георгиус!

Kakdavida:

НЯМА ДА ПОВЯРВАТЕ! ОТКРАДНАХА 4 МИЛИАРДА ОТ НАС И ВМЕСТО ДА СА В ЗАТВОРА ПАК НИ УПРАВЛЯВАТ! ВИЖТЕ ЦЯЛАТА СХЕМА КТБ САМО В 200 СЕКУНДИ!