Европейската агенция по околна среда вчера обяви, че през 2014 г. 428 000 европейци от 41 страни са починали преждевременно от заболявания, свързани с фините прахови частици във въздуха на континента.
Интересно, а колко от тях са били от България и от Бургас, където превишаването на нормите на замърсяване на въздуха с ФПЧ10 е често срещано явление …
България е сред страните с най-висок дял фатално засегнати от фините прахови частици редом с Полша.
Според данните, посочени в доклада на агенцията, публикуван вчера, 13 620 българи през 2014 г. са починали от болести, свързани с вредното влияние на фините прахови частици.
740 българи през същата година са починали от заболявания, причинени от наднормени нива на азотен двуокис в атмосферата, а 200 българи са починали заради зловредното въздействие на озона.
ЗАЩО Е ВАЖНО КАЧЕСТВОТО НА ВЪЗДУХА?
За едно денонощие средно един възрастен човек вдишва около 10 000 литра въздух. В този смисъл качеството на въздуха, който ние дишаме е от огромно значение за нашето здраве. Днес, в големите градове на България и Европа, замърсеният въздух представлява реална заплаха за хората.
Припомняме анализа на омбудсмана на община Бургас Таню Атанасов, който ясно и просто посочи истината за редовното наднормено замърсяване на въздуха над Бургас :
Има тенденция за увеличаване на общия брой на дните, в които през годината, съществуващите измерителни съоръжения са отчели показания над допустимите средно-дневни норми.
В анализа са използвани данни от Регионалната здравна инспекция- Бургас, ОД на МВР, ежедневния екобюлетин за състоянието на въздушната среда, публикуван в сайта на община Бургас, жалби и сигнали на граждани.
Основните източници на вредни емисии в атмосферния въздух на територията на Община Бургас са „Лукойл – Нефтохим“ – Бургас, „Кроношпан – България“ ЕООД – Бургас, промишлената и строителната дейност, ежегодното увеличаване интензивността на автомобилния и въздушен трафик, некачествени пътни настилки, използването на твърдо гориво за отопление.
Но докато „Лукойл Нефтохим Бургас” е свил драстично нивата на емисиите от сероводород в атмосферния въздух в Бургас през последните три години – 2013, 2014 и 2015 г., за дървопреработвателният завод „Кроношпан” не се споменава нищо конкретно като източник на основното замърсяване на въздуха – с прах.
Основното замърсяване на въздуха, който дишат бургазлии е от наличието на фини прахови частици.
През 2012 г., нормите са били надвишени 161 дни; 2013 г. – 197; 2014 г. – 179; 2015 г. – 215 дни.
Един подобен бургаски иск може да обхване от 2009 г., когато в Долно Езерово има регистрирани 53 дни с превишение на СДН до май 2017 г., когато само за пет месеца има цели 57 дни с превишение на СДН .
Много от големите европейски градове отчитат сравнително ниски нива на замърсяване, но в някои са над пределно допустимите през голяма част от годината. Такъв е и Бургас, в който квартал като Долно Езерово има надхвърляния на средно дневните норми (СДН) от над 60 пъти годишно до 215 пъти през минали години при разрешени 35 ?! И това е квартал от т.нар. „най-добър град за живеене“ в България ?!
Законодателните норми за замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ10 ) са :
Наредба №12 от 15 юли 2010 г. (обн. ДВ, бр. 58 от 30 юли 2010 г.) са приети норми за пределно допустими концентрации (ПДК) за фини прахови частици. Въведените ПДК целят предпазване от техния вреден ефект върху здравето на хората и околната среда. Регламентирани са следните ПДК за фини прахови частици:
ФПЧ10
– СДН – 50 мкг/м3 (да не бъде превишавана повече от 35 пъти годишно);
В доклада се изтъква, че най-силно е вредното въздействие в Централна и Източна Европа, където концентрацията на опасни елементи е най-висока. Сред страните с най-мръсен въздух са посочени България, Косово, Македония, Сърбия, Полша и Унгария.
И ако нещо се прави в Европа и в София, то в Бургас се обещава, а хората си мрат, но не просто и само от ЕГН-то … Въпреки обещанията на министрите от ГЕРБ и кмета им Димитър Николов …
Свободен автор – Философът
Запалването на колата не е свързано с личния ми живот, уверява Мирослав Стойков, който който отстоява правата на Баневи в спора им с Митко Каратиста
Колата на бургаски адвокат изгоря. Палежът е свързан с обкръжението на фамилия Баневи. Автомобилът на семейството на Мирослав Стойков е изгорял снощи в Бургас.
Пред камерата на Нова телевизия юристът сподели, че палежът не е свързан с личния му живот.
„Няма нищо общо и с моите съседи, с които съм в отлични отношения. В последно време не съм получавал заплахи“, добавя адвокатът, който представлява фирмите на Баневи в Бургаска област от дълги години.
Стойков е юристът, който отстоява правата им в спора с Димитър Спасов-Каратиста за къмпинг „Каваци“.
„Чух нещо като шум от пиратки. Предполагам, че това са течности, поставени в колата. Те са се взривили“, каза още Стойков.
От полицията уточняват, че се правят експертизи, които да установят причината за пожара и щетите.
„Истинска лудост е по нашите ширини да се отстоява каузата на свободната журналистика. Абсолютна саможертва, защото трудът ти не се оценява по никакъв начин. Подложен си на цялата репресивна мощ и отмъщение не само на държавата, но и на пропагандната машина на Делян Пеевски. Същата тази машина обслужва Бойко Борисов. Това е едно и също. Неудобните на статуквото журналисти са подложени на публичен линч.
Жертвал съм най-съкровените моменти в името на интереса на обществото. В същото време т.нар. общество по никакъв начин не се трогва. То сякаш няма нужда от тази жертва. Това е големият абсурд, с който се сблъсквам. Има ли смисъл да правим всичко това, след като обществото няма необходимост от нашата работа?! То не ни иска. То не ни защитава. Само под сурдинка те тупат по рамото и викат: давай, много хубаво. Поддържат ме, но тайничко, гледайки сеир. Все едно не го правя за тях. Все едно го правя за себе си. Та аз жертвам средства, здраве, нерви. И все повече се питам: за кого и за какво?!“, споделя в интервю за Фрог нюз разследващият журналист на „Биволъ“ Асен Йорданов.
– Асен, може ли да определим като прецедент изказванията на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиера Валери Симеонов по Нова тв в петък?
– Нищо особено не се случи, освен че на повърхността изплува нещо, което тлее от дълги години. А то е, че властта пряко и директно прави всичко възможно да контролира медиите. Това ясно се видя публично, въпреки ,че Антон Тодоров се опита да даде някакво обяснение. Политическата власт се изживява като ментор на медиите в България. Тази ситуация съществуваше не само до 1989 година, но и след това. Днес е прикрита зад фасадата на някаква демокрация. Във властта влязоха посредствени хора. Те нямат никакви задръжки да ни кажат, че медиите трябва да слушат и да се съобразяват с тях. Най-спокойно размахват публично пръст и дори изпитват гордост от това. Нищо качествено не се случи в предаването в петък.
– Защо премиерът Бойко Борисов мълчи?
-Та той е еманацията на този начин на управление. Спомнете си за историите с есемесите и спорадичните откровения как се опитва да влияе върху медии и медийни политики. „Биволъ”, като представител на „Уикилиййкс”, са наясно, че още от самото началото на политическата му кариера, той успешно контролира медиите в своя полза. Всичко това подробно е описано в докладите на американските посланици от Държавния департамент на САЩ. Борисов е съгласен със случващото се в страната. Той няма нищо против медиите да са под контрол. Спомнете си, че медийната среда се срина точно при управлението на Бойко Борисов. Тогава се роди медийната империя на Делян Пеевски, като така на практика се монополизира медийната среда. Медиите не само, че са подчинени, но са превърнати в пропагандни щабове.
– При това положение има ли смисъл изобщо да се води дебат за свободата на словото?
– В България няма с кого да водим този дебат?! Тук почти няма останали здрави клетки за такъв разговор. Вярно, че си водим някакви маргинални разговори по между си. Но те нямат публична реализация. Не случайно страната ни се описва като апокалиптична по отношение на свободата на медиите. Единственият изход е да се търси външна реализация. Не случайно сме под наблюдение по отношение на съдебната система. Тук може само да се бие камбаната колкото се може по-силно, за да може тя да отеква зад граница. Само така може да се стигне до ниво на непоносимост в международните структурите, в които членува България. Важно е да научат, че тук няма свободни медии. Изгубих всякаква надежда, че вътре в държавата ни може нещо да се случи. За това търсим трибуна извън пределите на страната. Убеден съм, че това е единственият правилен път, колкото и обречен да ни изглежда в момента.
– Как един свободен журналист като теб се чувства в България?
– Д а си призная, стоя все още тук като някакъв идиот. Пред себе си виждам две възможности. Едната е да остана, правейки саможертва, вероятно безсмислена. Другата възможност, която винаги съм имал, е да се махна и да заживея като нормален човек. Истинска лудост е по нашите ширини да се отстоява каузата на свободната журналистика. Абсолютна саможертва, защото трудът ти не се оценява по никакъв начин. Подложен си на цялата репресивна мощ и отмъщение не само на държавата, но и на пропагандната машина на Делян Пеевски. Същата тази машина обслужва Бойко Борисов. Това е едно и също. Неудобните на статуквото журналисти са подложени на публичен линч.
– Някои сигурно ще се запитат защо си причиняваш всичко това?
– Избрал съм този труден, почти невъзможен път, защото моята ценностна система е такава. Така съм възпитан. Искам съвестта ми да е чиста. Виждам смисъл за себе си, не за обществото. Обществото е изпаднало в едно летаргично състояние на перманентна агония. То дори не чувства, че върви към собствената си гибел. Искам така да осмисля живота си, че да знам, че времето, прекарано в този живот, съм го оползотворил за неща, които са подчинени на истината и на един непреходен закон. Не искам да затъвам в комфорт, егоизъм и консуматорска алчност. Не се чувствам добре в България, не се чувствам добре в родината си. Не се чувствам в дома си. Усещам се като на фронтовата линия в условията на апокалипсис.
– Много журналисти платиха висока цена за това, че са опоненти на статуквото. Защо колегите чак сега скочиха?
– Причината са няколко. Изказването беше направено в ефир, на живо от политика Антон Тодоров, който наскоро беше кандидат за председател на комисията по досиетата. Направи го много демонстративно. Атаките срещу мен са предимно анонимни, от медиите на Пеевски. Всичките книги на медийната му група нямат автор-те са анонимни. Направени са по подъл начин чрез лъжи и клевети. Приличат едно към едно на компромати от бившата ДС, с цел да се дискредитира името на личността. Като враг на статуквото никой не смее да ме защити, камо ли да се идентифицира с мен. Хората се страхуват. Режимът в България е реален. Всеки, който си изправи срещу него, бива посечен. Това е ясно на всички хора. Те се страхуват за бизнеса, за работата си, страх ти е за поминъка си. Затънали са в животински страх и аз ги разбирам. Мои познати дори се притесняват да ме поздравят на улицата, тъй като съм посочен за главен враг на статуквото. Те дори не искат да разговарят с мен, защото някой може да ги забележи и това да им навреди. Няма как да очаквам публична подкрепа. Най-безумното е, че всичко, което правя аз и колегите ми, не е за наша лична полза. Точно обратното-жертвам си комфорта. Отхвърлил съм най-различни предложения, свързани с това медията да замлъкне. Те са били толкова неустоими, че човек може дори да забрави да работи или да прави каквото и да било. И това съм отказал. Устоял съм на заплахи, на съдебни дела и на опити за убийство. При мен нещата няма как да се променят. И всичко, което понасяме, не е заради себе си. Жертвал съм най-съкровените моменти в името на интереса на обществото. В същото време т-нар. общество по никакъв начин не се трогва. То сякаш няма нужда от тази жертва. Това е големият абсурд, с който се сблъсквам. Има ли смисъл да правим всичко това, след като обществото няма необходимост от нашата работа?! То не ни иска. То не ни защитава. Само под сурдинка те тупат по рамото и викат: давай, много хубаво. Поддържат ме, но тайничко, гледайки сеир. Все едно не го правя за тях. Все едно го правя за себе си. Та аз жертвам средства, здраве, нерви. И все повече се питам: за кого и за какво?! Не съм далече от мисълта да се откажа. Ако утре изчезне „Биволъ“, едва ли някой ще се трогне. Това е реалността. Имам 25 години стаж в журналистиката. В първите години съм правил разследвания, които разтърсваха системата.
– И каква е равносметката от тях?
– Равносметката е, че обектите на моите разследвания в момента управляват държавата. Бойко Борисов ми е бил обект на журналистическо разследване преди 22 години. Тогава разкрих контрабандна фабрика за производство на цигари край Бургас. Той беше управител на фирмата, която произвеждаше тези цигари. Кметът на Бургас-Димитър Николов, преди да стане градоначалник, съм го разследвал за нелегален внос на сухо мляко от Русия. Той е осъден за контрабанда. Медиите, на които съм посветил живота си в момента са собственост на едно творение, което не знам как да го определя. Делян Пеевски е феномен, който не може да се квалифицира с думи. Същите тези медии, в момента са се превърнали в мои екзекутори в публичното пространство. Те се занимават само с това да публикуват клеветнически материали срещу мен и други достойни хора, които дръзват да се противопоставят срещу системата. Говоря за най-гнусното и помиярско оклеветяване. Това не са медии, а средства за публично омаскаряване и екзекуции. Питаш ме какъв е изводът? Има ли смисъл да съществуваме и да работим в България? Ще ти отговоря кратко-в България няма журналистика. Не съществува такова понятие. Тук има слугинаж, под една или друга форма. Има слугинаж на една или друга пропаганда. Всичките ми опити да устоявам на рубежа на истинската журналистика стигнаха до тук.
Интервю на Катя Илиева
Бях много жизнена, но осакатях и това няма да го простя на този, който ме ритна на спирката, споделя тя
73-годишната Виолета Караджова, която бе зверски изритана от Живко Кючуков на автобусна спирка в Бургас, още се възстановява. Осакатях и това няма да му го простя, споделя тя.
„Мъча се. И съпругът ми е болен, той е на легло, и за него се грижа. Аз бях много жизнена, сеех, копаех на ранчото, обаче – край”, каза възрастната дама пред камерата на бТВ.
С имплант на тазобедрената става и дълга рехабилитация тя още трудно се движи. Ритникът преобръща живота й.
Пет месеца след ритника, пратил възрастната жена в болница, разследването е на финал.
Готова е тройната съдебно-психиатрична експертиза на младежа, който през май изрита пенсионерка на автобусна спирка в Бургас и счупи таза й. Заключението на експертите от Държавната психиатрична болница в Ловеч е, че 25-годишният Живко Кючуков е бил адекватен по време на нападението.
73-годишната жена няма обяснение за агресията на младежа, чиято жертва стана.
В началото на май Виолета Караджова чака автобус на спирката – отива до болницата за рецепта за съпруга си. Кадрите от охранителна камера, запечатали следващите няколко минути, шокираха с бруталността си. Пет месеца по-късно жената още живее с ужаса от случилото се.
“Не може да ми излезе от ума. И непрекъснато не мога да спя вечер, събуждам се непрекъснато, не мога и да се храня както трябва, все тази травма ми е в ума”, казва Виолета.
25-годишният Живко пиел кафе на седалката зад нея.
„Още като седнах и се изтъркули чашката му от кафето в краката ми. И аз така лекичко, даже не можах да го видя добре и той се изхрачи отзад два пъти върху мен, къде падна не знам на шубата ми ли, на главата ми, и се развика: „Ставай, ставай, ставай, махай се!”. Аз се уплаших и скочих… И в това време той става след мен и идва, и като ме изрита тук в кръста, в таза ме изритва и аз се прострях на плочките”, спомня си тя.
Ударът изненадва и хората на спирката.
„Нямаше кавга, нямаше разправии, нямаше дума казана… Две женички се струпаха на главата ми и взеха да му викат: „Недей, бе момче, недей, бе момче!“ И аз тогава, като чух тези думи, леко си обърнах главата – а той на два метра от мен, с един камък голям. Той се върнал, взел камък от спирката и идва да ме доубие”, допълва пострадалата.
Живко няколко пъти прави опити да стигне до падналата жена, дори се качва и веднага слиза от автобуса.
Виолета е категорична, че не го е гледала „лошо”, както младежът обясни пред съда.
„Как можа той да ми види погледа, като нося 8 диоптъра очила, чиито стъкла навън стават черни. Да беше ми поискал пари! Да каже: Бабо, лельо, дай ми 5 лева или 10 лева. Аз носих 60 лева, защото лекарства ще взимам, те толкова струват. Щях да извадя и да му дам. Да беше ми взел чантата, чантата да беше грабнал, по щях да го прежаля. Ама да ме претрепе така, не мога да си обясня. И не мога и да му простя за това, което ми направи”, категорична е Виолета.
Сега излиза само на терасата, а навън задължително с придружител.
„Страх ме е от него. Сама не мога да изляза”, подчертава тя.
Според Виолета няма адекватна присъда за агресивния младеж, защото след като излезе на свобода, може пак да нападне човек.
Пътищата в България са по-лоши от тези в Гана и Бутан
Угaндa, Зaмбия, Ceнeгaл, Xoндypac, Гaнa и Бyтaн. Bcичĸи тeзи дъpжaви имaт пo-xyбaви пътищa oт Бългapия – cтpaнaтa, в ĸoятo изгpaждaнeтo нa пътнa инфpacтpyĸтypa e нaй-гoлямaтa гopдocт нa влacттa, съобщава сайтът money.bg.
Kлacaциятa oт eжeгoдния дoĸлaд нa Cвeтoвния иĸoнoмичecĸи фopyм (Wоrld Есоnоmіс Fоrum). Бългapия e пocтaвeнa нa 93-тo мяcтo пpeз 2017 г. Bce пaĸ изпpeвapвaмe Kaзaxcтaн, Бypyнди и Бaнглaдeш.
Cпopeд пoвoд зa нaциoнaлнa гopдocт e, чe изпpeвapвaмe и Cъpбия (100 мяcтo) и Pyмъния (120 мяcтo). Гъpция и Typция oбaчe ca дaлeч пpeд нac – нa 44-тo и 30-тo мяcтo cъoтвeтнo. Maĸeдoния нe e вĸлючeнa в изcлeдвaнeтo, пpoвeдeнo в 137 дъpжaви.
Ha пъpвo мяcтo ĸлacaциятa пoдpeждa Oбeдинeнитe apaбcĸи eмиpcтвa. Ha втopo ce нapeждa Cингaпyp, a нa тpeтo – Швeйцapия. Чeлнaтa пeтицa ce дoпълвa oт Xoнг Koнг и Xoлaндия.
B дънoтo e Mapвиций, изпpeвapeн oт Koнгo и Xaити.
Изнeнaдвaщo, дocтa пo-дoбpe ce пpeдcтaвямe пo ĸaчecтвo нa жeлeзoпътнaтa инфpacтpyĸтypa, ĸъдeтo cмe 58-ми – мeждy Typция и Bиeтнaм, мaлĸo пpeди Бaнглaдeш (60-тa пoзиция) и Eтиoпия (61-вa пoзиция).
68-ми cмe в cвeтa пo пpиcтaнищнa инфpacтpyĸтypa, a нa 73-тo пo въздyшнa.
Πo ĸaчecтвo нa eнepгийнaтa инфpacтpyĸтypa ce нapeждaмe нa 78-мa пoзиция тoчнo пpeди Koлyмбия, Индия и Aлбaния.
