От скоро Емил Кошлуков е програмен директор на Българска национална телевизия (БНТ) и водещ на предаване в същата медия. Назначението му не се ползва с одобрение и създава обществен смут, още повече, след като се опитва да налага цензура в определени предавания. Гражданите свързват името му с Делеян Пеевски, Цветан Василев и бившата „ТВ 7“, финансирана през КТБ.
Общественият отзвук е с дългото ехо: „Пеевски овладя и БНТ!“
Известни личности и уважавани професори вече излязоха с официална позиция на профилите си в социалната мрежа „Фейсбук“, откъдето поискаха неговото отстраняване.
Създадено е и събитие „Оставка на Кошлуков от БНТ!“, което гласи:
Назначеният по поръча на управляващите нов програмен директор на БНТ Емил Кошлуков си позволи да налага политика на цензура и опошляване на единственото предаване със свободни дискусии по БНТ1 „Денят започва с култура“! (http://clubz.bg/63165-koshlukov_podhvana_kulturata) Нека да се обявим против напора на мафията да завладее обществената медия чрез лакея на Пеевски, Борисов и Доган! Нека като гражданско общество да застанем в понеделник по обед пред сградата на обществената телевизия БНТ и да поискаме оставката на Емил Кошлуков!
Проф. Велислав Минеков пита какво има общо Кошлуков с културата:
Кошлуков, някой си, не харесва предаване в БНТ посветено на националната култура.
Мултакът също не обича „Денят започва с … Нещо“.
Тези двамата какво общо имат с нашата култура ?
Каква е тяхната култура ?
Простаци превърнаха простотията в национален стандарт, мерна единица за просперитет и забогатяване.
Гражданин съм на нещастно племе !
Най-вероятно и най-естествено е да последват рокади в БНТ, която се издържа с парите на данъкоплатците, а те искат: „Оставка!“
Публикуваме част от едно интервю с Николай Галев относно Емил Кошлуков:
– Как се изпълняваха смъртните присъди по тоталитарно време?
– Тогава имаше само смърт чрез разстрел, но никой не може да каже как точно изпълняваха смъртното наказание. Разговарял съм със старшини, които по ирония на съдбата попаднаха в затвора за криминални престъпления. Те ми казаха, че имало специално пригоден джип със свредло. С него копаели цилиндричен отвор 2 метра на 50 сантиметра. Осъденият на смърт заставал до него и му стреляли в тила с един куршум. После лекарят, шефът на затвора и заместник окръжният прокурор установявали смъртта и го погребвали.
– Във всеки затвор ли е ставало това?
– Всеки затвор имаше тайно гробище, което може да се установи само ако се разтворят документите на Държавна сигурност и БКП. Аз бях първият политзатворник, който още през 1990 година поиска отварянето на досиетата. Нека да не е селективно!
– Вашата съдба след смъртното отделение на Софийския затвор?
– След това веднага ни конвойираха в единствения политически затвор в Стара Загора.
– Там сте лежали с Емил Кошлуков?
– Един от първите, които скочиха да се закрият досиетата, беше Емил Кошлуков.
– Говори се, че тогава той е вербуван за агент на ДС?
– Той винаги избягва този въпрос. В директен наш сблъсък по телевизията каза, че имало много по-важни неща от тези клюки. Той е осъден като войник. Твърди, че бил приет да следва и затова не дослужил. E, как така осъден като враг на народа, политически затворник, а го приемат да следва висше образование, и то по тоталитарно време?
На мен след затвора не ми разрешиха дори да завърша средното си образование, а на него му разрешават да следва по времето на другаря Живков! Бившият военен министър преди 10 ноември Добри Джуров лично го освобождава от военна служба и написва в досието му “Да не се вика”.
– Обща съдба ли имахте с Емил?
– Всъщност Кошлуков започва казармата и оттам влиза в затвора, където беше библиотекар. После, когато излиза през лятото на 1989 година, веднага е записан за студент в специалността “Английска филология” на Софийския университет. В досието на Кошлуков е пълно с награди, а в моето има 169 заповеди за наказания. В затвора Емил нито веднъж не участва в бунт или гладна стачка.
– Можете ли да докажете агентурното му минало?
– Какво значи да го докажа? Само човек, сблъскал се със системата, може да го разбере. Защо на лявата си ръка си слагаше червена лента, на която пишеше “председател”, и стоеше до старшината? И как така тази администрация на затвора, извършила десетки престъпления срещу български политзатворници, го предложи за частен указ за помилване? За какво, ако не е извършил нещо в тяхна полза? Че той бе ухото на администрацията и беше лоялен към нея. Знаете ли как му беше прякорът в затвора? Сузи дългото бедро.
Само всеки десети българин (10%) вярва в независимостта на медиите в страната, останалите не се доверяват на поднесената информация. Считат я за манипулативна, обслужваща определени политически и/или корпоративни интереси. Тази тенденция се засили, след като голяма част от пресата в България попадна в ръцете на депутата-олигарх Делян Пеевски, а големите телевизии започнаха открито да сервилничат на управляващите срещу финансови инжекции за медийност на проектите по оперативни програми. Българите все по-малко вярват и на изказванията на политиците и изнесените от тях данни в публичното пространство.
Фондация „Конрад-Аденауер“ (KAS) и „Алфа Рисърч“ представят проучване за свободата на медиите и политическата комуникация в България:
Медийното положение в България се вижда все по-критично – както от международните организации, така и от гражданите. „Все по-малко българи вярват в истинската свобода на медиите“, коментира ръководителя на медийната програма „Кас“ в Югоизточна Европа – Кристиян Спахр. 10% вярват в независимостта на медиите, 67% го отричат, а 24% не са сигурни. „Кризата на доверие в медиите се е увеличила“, казва Спар. „Проучването показва само минимални разлики между различните възрастови групи, хора от градски и селски райони или с различно образование“, обяснява Боряна Димитрова, управляващ съдружник в Alpha Research.
България понастоящем е в списъка на 109 от 180 страни в международното класиране за свободата на печата от „Репортери без граници“. „Няма систематично потискане на журналистите в България, но много от факторите отслабват свободата на медиите: монополиите на олигарсите, взаимозависимостта между медиите и политиката, драматичната икономическа криза на медиите, както и правните дефицити и слабата саморегулация“ , казва експертът на KAS Кристиан Спахр. В едно по-ранно проучване на „Конрад-Аденауер“ всеки трети журналист заяви, че не може да докладва за определени лица, компании или теми.
Хората не само се чувстват недостатъчно информирани от медиите, но и от политици. 64% смятат, че комуникацията на политиците е слаба или много слоаба, само 11% са доволни. Други 25 процента не могат да дадат окончателна оценка. „По време на европейски кризи и необходимостта от значителни реформи, политиците трябва да инвестират повече от всякога в професионалната комуникация“, заключава Спахр. „Експертни форуми като правителствената комуникационна асоциация SEECOM и конференции на KAS подкрепят PR-специалистите по пътя към по-прозрачен граждански диалог“. Медийната програма KAS South East Europe наскоро публикува експертна книга за политическа комуникация, която конкретно описва предизвикателствата пред новите държави-членки на ЕС и страните-кандидатки.
Качеството на дебатите в медиите също беше тема на изследването: мнозинството от българите забелязват дискриминация и клевета в обществения дискурс, които са отразени в медийното отразяване. Например 67% от българските граждани забелязват дискриминация и обиди срещу политиците.
Според „Алфа Рисърч“ причината е не само да се намери в качеството на докладването, но най-вече в взаимодействието на политиците помежду си: „Поради обиди, агресия и речта на омразата, както и унизителен тон срещу политическите противници в телевизията изяви и медийно отчитане на парламентарните дебати, политиците стават автори и в същото време жертва на дискриминация „, обяснява Боряна Димитрова.
54% от българите признават дискриминацията и клеветата срещу националните и етническите малцинства в политическите дебати, обхванати от медиите, 49% смятат, че религиозните малцинства са дискриминирани, а 44% виждат случаи на дискриминация срещу неправителствени организации.
Изследването бе представено на 27 ноември 2017 г. в Медийния форум на Югоизточна Европа (SEEMF) в София. Около 300 участници присъстваха на конференцията. SEEMF е най-голямата медийна конференция в Югоизточна Европа и се провежда всяка година в друга страна от региона. Конференцията се организира от Медийната програма KAS Югоизточна Европа, Югоизточната европейска медия организация (SEEMO) и Централноевропейската инициатива (CEI).
„Николай Ненчев е приземил военновъздушните ни сили, а Цветан Цветанов говори на автопилот.
Политика и авиация се сляха в изказването на президента Румен Радев в съда. Той е свидетел в процеса срещу бившия военен министър за ремонта на изтребителите МИГ 29.
Според Радев Николай Ненчев е катастрофирал в сделките си с Полша.
Държавният глава определи действията на Ненчев като невежество и безхаберие.
„Цветан Цветанов разбира от апартаменти, а не от самолети“, коментира Радев изказванията на председателя на ГЕРБ. По думите на Радев единствената допирна точка на Цветанов с авиацията била, че говорел на автопилот.
Президентът определи като трибунал за политическа разправа парламентарната комисия, която ще проверява процедурата за нов изтребител.
Повече от два часа и половина Румен Радев дава показания по делото срещу Николай Ненчев за сключените договори за ремонт на МИГ 29 с Полша“, пише на страницата на търговската телевизия.
В репортажа, част от новинарската емисия на Нова тв, изречението „Цветан Цветанов разбира от апартаменти, а не от самолети“ е цензурирано и липсва.
Вместо в зала „Георги Баев“, премиерата на „Тайното евангелие на Тома“ се състоя на пейките на „Охлюва“ за ужас на властта, която не може да спре свободното слово
Представянето на новата книга „Тайното евангелие на Тома“ на поета – бунтар Тома Троев в Бургас бе съпътствано с грандиозен скандал. Премиерата на апокрифната книга, която авторът определя като любовен роман, вместо в зала „Георги Баев“, бе на пейките пред Морското казино, тъй като в последния момент от културния център известили писателя, че се отменя събитието.
„Ден преди представянето ми се обадиха, за да ми кажат, че заявлението ми е отхвърлено. От къде – попитах – от кого… Отговориха ми многозначително: „Имаме нареждане отгоре…“. Къде точно е това отгоре, не ми стана ясно“, споделя Тома Троев.
Ден преди брутално да му затворят вратата в опит да наложат цензура, от Морското казино му се обадили, за да го питат колко микрофона ще му трябват за озвучаването и дали ще ползва мултимедия.
„Не е добре, когато властта в една държава пречи на една книга да достигне да своите читатели. За мен не е толкова зле това. Книгата е написана, тя така или иначе ще стигне до своите читатели. А пък и като се замисля, един или няколко подобни скандала няма да и навредят, даже напротив, нали? Така че, добро начало, не че е моя заслугата, но книгата си заслужава!“, добавя поетът-бунтар.
След скандала с премиерата в Бургас, той получил покана да представи новата си книга във Варна, Пловдив и дори в Лондон.
Не може без никакви обяснения една книга да бъде отказано да бъде представена, коментира Троев, според който стихиите, смятани като източник на живота, не са само четири. „Освен огън, въздух, земя и вода, има и пета – любовта. Според Исус, за който съм писал в моята книга, тя е и най-голямата сила, която може да промени света. Романът ми обаче е за любовта към жената. Първо започнах да пиша разказ на шега и дори го публикувах в сайта „Хулите“ в раздел Хумор и сатира заради иронията в него, но после за зачудих дали няма да излезе нещо по-сериозно и се роди тази книга“, разказва авторът.
На въпроса дали опитът за цензура не е наложен от църквата, той отговори с „не знам“, но попита: „Ако писателят говори същите неща, които казва попът, каква ще е разликата между тях и ще има ли нужда въобще от писатели?“. А има ли нужда от попове, попитаха негови приятели от новата Асоциация „Бургаски писатели“. Има нужда и от свещеници, и от писатели, подчерта Троев. Ние казваме истините по вълнуващ начин, добавя той.
Това вероятно е и причината вместо в залата, новата му книга да се представя на пейките пред Морското казино. Тези, които се страхуват истините да не развълнуват хората в най-“добрия“ град за живеене, обаче не можаха да заглушат свободното слово. Десетките бургазлии, събрали се на премиерата на „Тайното евангелие на Тома“, останаха с усещането, че „нареждането отгоре“ повишава нейната стойност. Друг е въпросът защо властта си позволява да решава кой може и кой не да си представя книгите в Морското казино.
