Имаше оставки, блокади по границите, политически сблъсъци, съдебни процеси в политиката

2017-та бе годината на ГРОБ-арите, на суджуците и баджанаците. Отива си скандално.
Годината беше богата на политически скандали. Имаше оставки, блокади по границите, политически сблъсъци, съдебни процеси в политиката. Имаше заявки за много справедливост, но видяхме малко, припомня Калина Влайкова от Нова телевизия.
В студиото на „Събуди се“ Евелина Славкова от Изследователски център „Тренд“ сподели, че не иска да влиза в ролята на врачка, след като водещата я пита дали ще издържи правителството, но до оставки на министри едва ли ще се стигне през 2018-та.
Психолозите съветват – гледай към бъдещето, не позволявай на миналото да те спъва. Историците казват – помни миналото, учи се от него и не повтаряй грешките му. Политиците и тази година избраха разкрачения стоеж между миналото, което никога не се разкрива, и бъдещето, което никога не настъпва. Който владее миналото, владее и бъдещето. От зората на новия си мандат управляващите решиха да действат по конспекта на Оруел – заровиха се в миналото и поведоха безкрайна война, а на врага това му хареса.
Многото антикомунистически шум не роди нищо, освен още шум. Гръмна приватизацията, а я мислехме за заглъхнала. Темата беше реанимирана чрез проект за конституционни промени. Дотук от тях – нищо.
Гръмна „Цанков камък” – и него го мислехме за заглъхнал. Темата беше реанимирана чрез сигнал в прокуратурата. Дотук от него – нищо.
И като заваляха делата – та цяла година. Дотук от тях – нищо. Дела за обида, за лъжа, клевета. Борисов срещу Нинова. Нинова срещу Борисов. Елена Йончева срещу Борисов, Валери Симеонов срещу Йончева, Делян Добрев срещу Йончева.
Така заваляха гейтовете – та цяла година. Дотук от тях – нищо. Не приеха оставката на Делян Добрев. В „Кумгейт” се оказа, че всички обичат Делян. В „Суджукгейт” Живко Мартинов нямаше такъв късмет. Кръвното на Бойко Борисов вдигна и друг депутат – Антон Тодоров. Демонстрираната увереност скоро след това увехна не заради гейт, а заради гаф в национален ефир. Негов коментар за Виктор Николаев и Ани Цолова изкараха журналистите на протест, а Антон Тодоров бе изкаран от парламента.
По гръб падна и поредният здравен министър. Причината – шуробаджанащина, поводът – телевизионно разследване. Резултатът – проф. Николай Петров е невинен. Той обаче избра да мълчи, а думите му стигнаха до публиката през чужда уста.
„Когато големите партии се бият, малките изчезват от политическата сцена, защото мобилизират електората си. Тази битка ще продължи, защото политиците от ГЕРБ и БСП имат полза от това“, коментира Славкова.
Битките ще продължат, но оставки няма да има, добави тя.
Според нея от речта на Доган за липсата на смисъл от сваляне на „Борисов III”, става ясно, че има разбирателство между ДПС и ГЕРБ, постигнато след разговори.
Дали обаче приятелската прегръдка с най-омразната за българите партия няма да задуши Бойко и ГРОБ-арите? Ако на 28 декември Обединените патриотари се разкарат от властта и коалицията с ДПС стане явна, тогава предсрочните избори ще станат неизбежни. Борисов ще може да си направи селфи с някои от брюкселските си господари в София, но веднага след като свърши европредседателството, ще бъде принуден да си подаде оставката.

Досега държавата е загубила 2,5 млн. лева, ще загуби още десетки заради юридически примати и маргинали, които нарушават наредбите, които самите те са приели

Управляващите в смут, защото царят май ще осъди държавата в Страсбург и народът ще трябва да плаща десетки милиони левове обезщетение. Тогава ще лъсне голата истина, че не царят е гол, а новите „царе“ на гафовете и суджука.

България ще бъде осъдена в Страсбург да върне „царските имоти“ на Симеон Сакскобургготски и да му плати милиони обезщетение. Тази теза защитиха в ефира на КОД 11-13 по biТelevision адв. Михаил Екимджиев – председател „Асоциация за европейска интеграция“, Минчо Спасов – юрист и бивш депутат от НДСВ и адвокат Александър Пелев.

Тези дела, които са заведени в Страсбург, са обречени – държавата ще ги загуби, прогнозира адвокат Пелев. Това потвърдиха и колегите му.

„Ако държавата ни е правова, тя трябва да изпълни собственото си решение от 2009 година, че мораториум се налага до издаването на закон. Оказва се, че г-жа Цачева, която тогава беше председател на парламента, сега казва, че няма да го направи – все едно това е друга държава и парламент. За това царското семейство има реален шанс да спечели делото в Страсбург. След като през 1998 година е отменена конфискацията на „царските имоти“, правоимащите ги притежават“, посочи адв. Михаил Екимджиев.

Според него, твърде много юридически примати и маргинали се упражняват с Конституцията и законите. По хигиенни съображения не чета и не слушам какво от ВМРО говорят, добави юристът.

Най-голяма вина за тази каша, в която управляващите се забъркаха, има „мама“ Цеци, защото мораториумът, който бе приет от Народното събрание, на което тя бе шеф, е до издаването на закон, а сега се отмята.

В ефира на бТВ пък адвокат Спасов припомни думите й, че управляващите са уплашени от това, което става в Страсбург – страната е осъждана и продължава да бъде осъждана за милиони левове, които плащаме ние данъкоплатците.

„Най-тежката присъда, която Страсбург е произнасял срещу държава, беше за Гърция – за гръцкия крал. Царят протегна ръка, за да не се случи същото и в България”, добавя Спасов.

„В декларацията си ВМРО казва, че имотите винаги са били държавни, но тогава как може през 1947 г. тези имоти да са одържавени? Калпавият (според хората на Каракачанов) „лобистки закон” пък е Европейската харта за правата на човека, която е инкорпорирана в Лисабонския договор за ЕС“, поясни адвокатът.

Съдът в Страсбург обаче освен на прецеденти като този с осъдителната присъда на Гърция по делото с крал Константин за подобен казус, базира решенията си на Европейската харта за правата на човека. И на дебилите в България дори вече им е ясно, че ще трябва да плащат десетки милиони левове заради народните изедници, които повтарят, че тяхната мисия била да защитават интересите на родината ни. За тях може би е интересно България да фалира, или народът ни да остане най-бедният в Европа?

При ветеринарния лекар Тровикучков влиза един пълен, влачест чичо, мига с очички и дума:

– Суджучец, господин докторе, говежди суджучец донесох за панаира. От Ямбол съм. Имам си документ оттам. От вас позволително искам само за продажба.

– Къде е той?

– Долу е, господин докторе, долу! До халите е, в каруцата.

Тровикучков тръгва бавно по стълбите, спира на площадката и почва да души като куче из въздуха.

– А колкото за стоката, прясна е, господин докторе, прясна е! Преди четири деня собственоръчно и лично съм я приготвил. И на сол е докарана, и на пипер! Другите не слагат, но аз и кимион й турих повечко. Богато нещо е!

Тровикучков доближава колата, души наоколо и пак прави гримаса.

– Да отворя ли чувалите, господин докторе? Ей сегичка! Ще отворя и лично ще ви отрежа парченце! Няма да го избирам. От който се падне. Аз снощи дадох на господин Джакова и на народния представител Двегушев да го опитат и си облизаха пръстите. Уж по едничко, знаете, рекохме да се почерпим, че още по едничко и нали мезето хубаво, сръбнахме си здравичката тримката. Ех, партия, знаете! Няма как! Трябва да се поддържаме.

– Няма нужда да режете – отсича Тровикучков, като забива нос в първия чувал. – Суджукът е развален. Вмирисан е. Ще бъде конфискуван и унищожен.

Топчестият чичо става елипсовиден. Забърборва нещо бързо, размахва ръце, а очичките му святкат, святкат като сачми и пот избива челото му. Оставя каруцата и изчезва бързо.

Тровикучков дава нареждане да се пази каруцата, докато дойде агент от общината с гальота, за да го изхвърлят край града. След това прескача насреща у Петко Локума да премери температурата на кучето му и пак се връща.

Пред халите го среща председателят на околийското бюро на партията, Джаков.

– Докторе – започва той строго, – стоката, която си конфискувал, е моя и като така, причини за това нямаш. Отвън чувалите могат да понамирисват, защото по-рано са пренасяли цървули, но те не са мои; суджукът е пресен и мой. Освободи го, за да не се усложнява работата в твоя вреда.

– Не мога, господин Джаков! Вмирисан е и според законите…

– Никакви закони! Миризмата е нещо относително и зависи от носа на човека. Ако го бавиш тук, наистина ще се вмирише и ще те държа отговорен. Толкоз!

Джаков тръгва нервно надолу из улицата, а докторът тъпче на едно място и нещо предъвква.

– Господин докторе, господин докторе – писука разсилният, – викат ви по телефона горе!

Тровикучков си избърсва челото, пухти и се качва в канцеларията.

– Ало… Ааа, вий ли сте, господин Двегушев! Е! Да, да, да! Мирише малко, знаете, задушил се е от пътя, но ще видим – дано нещо му се помогне, та да не губи човечецът. Да, да, разбирам, но… Службата, знаете, такваз… законите. Ще видим, ще видим… Довиждане, господин Двегушев, довиждане! Поздравете госпожата, децата…

Тровикучков слиза пак долу и заповядва да се свалят чувалите.

– Извадете всички отвън! Ха, така! Хм, да! Има и здрави между тях. Отделяйте настрани тези парчета, тези, тези и тези там. Така. Достатъчно! Хайде, товари сега и заминавай! Бързай! В два часа всичко да бъде продадено! Чуваш ли! Продадено!

Валчестият чичо се подсмихва скрито и тръгва с каруцата. Тровикучков се обръща към градския агент, който току-що е пристигнал:

– Няма нужда от каруца. Вземи тези суджуци под мишница и да идеш… А пардон! Петре, Петре! Донеси газ! (Разсилният донася газ и ги полива добре.) Ха, сега вземи ги и да идеш оттатък турските гробища, зад говеждия пазар, да изкопаеш една дупка и да ги заровиш. Дълбоко да ги заровиш, разбра ли? Че цяла чума за града са.

Общинският агент Теньо Шаламанът грабва суджуците, мята се на гальотата и тя се заклатушква като болна от ишиас. Едно дръгливо куче я подгоня, потичва след нея, потичва, но, види се, подушва миризмата, спира до една обелена наполовина акация на тротоара, почесва се и пак се връща назад.

На другия ден ветеринарният лекар Тровикучков пристига в общината, повикан да прегледа един болен кон. В задния двор, където е оборът и жилищните помещения на агентите, се спира втрещен. По ниските стрехи на жилищата, по стълбовете и прозорците навред окачени да съхнат суджуци. Същите суджуци, мазни едни, лъснати, възсурови.

– Шаламан, хей, Шаламан! – изкрясква гневно докторът.

Шаламанът, бос, по долни дрехи, с игла и конец в ръка, изскача из една стая до обора и сбира чинно нозе.

– Какви са тия суджуци?

– Говежди, господин докторе!

– От вчерашните ли?

Шаламанът изпуща иглата и – хък-мък, хък-мък – не може да изхъка нищо.

– Не те е срам да ядеш такова умирисано нещо!

– Аз… аз, господин докторе, а таквоз… През войната ме раниха в носа и не подушвам нищо… Аз… затова ме туриха и до конюшнята да спя… Аз, господин докторе… и Юрдекя яде от тях, и Тончо, и пожарникарите… Те не са ранявани и пак ядоха… таквоз…

– Пфу! Животни! Ами като не подушваш, не ти ли горчи от газта?

– То горчи малко, господин докторе, ама Юрдекя вика, че в Лузияна пиели газ, кога ги боли корем, а мене ме присвиваше… таквоз. Полза имало, кай Юрдекя, и аз го послушах. Нали е ходил в Америка.

Докторът забрави за болния кон. Само свари да се прекръсти и бързо излезе.

Чудомир

*Магария – шмекерия, хитрост, непочтеност, подлост, мръсотия, измама, гадост

Димитър Николов се оплака, че някой е злоупотребявал с името му и за да получи разрешение за продажба на сладолед
Суджук-гейт приключи с рокадите в ръководството на ГЕРБ в Добрич и с оттеглянето на народния представител Живко Мартинов, който е прибирал луканки от името на вожда. Това каза в интервю за бТВ кметът на Бургас Димитър Николов.
Той се оплака, че подобно на премиера, е станал жертва на злоупотреби, но не със суджуци, а с пуканки.
„И на мен са ми са се случвали подобни дребни инциденти, свързани с точки за сладолед, за продажби на мартеници и пуканки. Злоупотребява се с името на кмета, защото хората си мислят, че по този начин бързо ще се получи необходимото разрешение”, изповяда се градоначалникът пред водещият на „Тази сутрин“ Антон Хекимян.
На кметът му се наложи да отговори на въпроса дали това, което се случи със суджуците, не се е превърнало в традиция някой от ГЕРБ да говори от името на лидера, за да може да дерибейства.
Мисля, че не е, защото Борисов има достатъчно голям авторитет, за да си позволят подобна злоупотреба, заяви Николов.
Какъв му е авторитета на вожда? Бизнесменът Симен Даскалов, който стана известен с това, че е загубил около 1 млн. лева заради далаверите на управляващите, му обяви публично дуел и се закани да го разкъса.
Предизвиквам го да застане на една ръка разстояние от мен и да се опита да ме шамароса, каза пред наш репортер Даскалов преди две години. Премиерът уж е носител на черен пояс 7-ми дан по карате, но все още не е отговорил на предизвикателството. Няма и да отговори.
Какъв му е авторитета, като вече дори и пенсионерите се чудят как да избягат от този мутрински рай, в който шамарите са по-страшни от глада!?