Адвокат Емил Василев: Ти за какво стана президент, бе, Радев?!

Президентът откри киселото мляко! Че ние от поне четвърт век си говорим, че основните проблеми на държавата са корупцията и демографският срив. Това сподели във Фейсбук бившият депутат Емил Василев.

ЧИ в детските градини разбраха, че нямаме свободни медии. Ама зависим бил парламентът от премиера… Добро утро! Навремето Яне Янев наричаше милата ни татковина „Канцлерска република“. Десетилетията вървят, проблемите са си същите. Ти за какво стана президент, бе, Радев?!“, добавя адвокат Василев.

Днес на пресконференция по повод една година от встъпването си в длъжност държавният глава каза, че парламентарната република атрофира.

„Парламентът се превръща в нотариат, който официализира решенията на правителството“, посочи Радев, цитиран от news.bg.

„Партократските механизми убиват свободната воля на депутатите“, заяви президентът. Той отбеляза критично ниското доверие в НС, което по думите му е тревожно.

„Корупцията и несправедливостта деморализират цялото обществото. На третото десетилетие от промените е под въпрос едно фундаментално право – свободата на словото“, отбеляза Радев и зави, че обществото ни трябва да се пребори за това право.

Биволъ

Срам, срам, срам и позор за Европейската комисия, легитимираща палачите на свободното слово и режима на #КОЙ с интервю на евромисар за свинския кафяв пропаганден парцал на Пеевски. Огнян Златев и целият медиен екип на българския офис на Комисията трябва да подадат #ОСТАВКА веднага. Това е кощунство и на тези евролемури трябва да бъде потърсена сметка. Всички с туитър акаунти, кажете им какво мислите в коментари и искайте оставката на Огнян Златев още днес!

Фейсбук

Много е разочароващо, но България е с най-лошото класиране в ЕС по свобода на словото.

Какъв парадокс.

Преди 10 години страната ви е била на 35 място. Ситуацията за журналистите в България е просто ужасна в момента.

Това каза Паулин Мебел от „Репортери без граници“ по БТВ . Организацията нарежда България на 109 място по свобода на словото.

Проблемът тук е уникален по своята същност. Тук има проблем на концентрацията на медийна власт в ръцете на един човек. 90 на сто от разпространението на вестниците зависи от едни човек . Тези медии не се използват за журналистически цели, а за пропаганда. Последствията са за цялото общество. Има усещане, че всичко може да се случи на един журналист. Той може насилствено да бъде премахнат от работа, без да го заслужава.

Методологията на класирането е много специфична . Изпращаме анкетни въпроси към различни журналисти. Те се сменят. Някои хора не отговарят на въпросите. Това са винаги местни журналисти, които усещат на гърба си ситуацията. Ние сме загрижени за Полша и Унгария-там положението е също зле, но са по-добре от България. Въпреки наличието на държавни медии, продължава да се наслагва усещането , че не може да се осигури достоверна информация в страната. И че е много трудно да си разследващ журналист.

Авантаж по Фрог нюз

Само всеки десети българин (10%) вярва в независимостта на медиите в страната, останалите не се доверяват на поднесената информация. Считат я за манипулативна, обслужваща определени политически и/или корпоративни интереси. Тази тенденция се засили, след като голяма част от пресата в България попадна в ръцете на депутата-олигарх Делян Пеевски, а големите телевизии започнаха открито да сервилничат на управляващите срещу финансови инжекции за медийност на проектите по оперативни програми. Българите все по-малко вярват и на изказванията на политиците и изнесените от тях данни в публичното пространство.

Фондация „Конрад-Аденауер“ (KAS) и „Алфа Рисърч“ представят проучване за свободата на медиите и политическата комуникация в България:

Медийното положение в България се вижда все по-критично – както от международните организации, така и от гражданите. „Все по-малко българи вярват в истинската свобода на медиите“, коментира ръководителя на медийната програма „Кас“ в Югоизточна Европа – Кристиян Спахр. 10% вярват в независимостта на медиите, 67% го отричат, а 24% не са сигурни. „Кризата на доверие в медиите се е увеличила“, казва Спар. „Проучването показва само минимални разлики между различните възрастови групи, хора от градски и селски райони или с различно образование“, обяснява Боряна Димитрова, управляващ съдружник в Alpha Research.

България понастоящем е в списъка на 109 от 180 страни в международното класиране за свободата на печата от „Репортери без граници“. „Няма систематично потискане на журналистите в България, но много от факторите отслабват свободата на медиите: монополиите на олигарсите, взаимозависимостта между медиите и политиката, драматичната икономическа криза на медиите, както и правните дефицити и слабата саморегулация“ , казва експертът на KAS Кристиан Спахр. В едно по-ранно проучване на „Конрад-Аденауер“ всеки трети журналист заяви, че не може да докладва за определени лица, компании или теми.

Хората не само се чувстват недостатъчно информирани от медиите, но и от политици. 64% смятат, че комуникацията на политиците е слаба или много слоаба, само 11% са доволни. Други 25 процента не могат да дадат окончателна оценка. „По време на европейски кризи и необходимостта от значителни реформи, политиците трябва да инвестират повече от всякога в професионалната комуникация“, заключава Спахр. „Експертни форуми като правителствената комуникационна асоциация SEECOM и конференции на KAS подкрепят PR-специалистите по пътя към по-прозрачен граждански диалог“. Медийната програма KAS South East Europe наскоро публикува експертна книга за политическа комуникация, която конкретно описва предизвикателствата пред новите държави-членки на ЕС и страните-кандидатки.

Качеството на дебатите в медиите също беше тема на изследването: мнозинството от българите забелязват дискриминация и клевета в обществения дискурс, които са отразени в медийното отразяване. Например 67% от българските граждани забелязват дискриминация и обиди срещу политиците.

Според „Алфа Рисърч“ причината е не само да се намери в качеството на докладването, но най-вече в взаимодействието на политиците помежду си: „Поради обиди, агресия и речта на омразата, както и унизителен тон срещу политическите противници в телевизията изяви и медийно отчитане на парламентарните дебати, политиците стават автори и в същото време жертва на дискриминация „, обяснява Боряна Димитрова.

54% от българите признават дискриминацията и клеветата срещу националните и етническите малцинства в политическите дебати, обхванати от медиите, 49% смятат, че религиозните малцинства са дискриминирани, а 44% виждат случаи на дискриминация срещу неправителствени организации.

Изследването бе представено на 27 ноември 2017 г. в Медийния форум на Югоизточна Европа (SEEMF) в София. Около 300 участници присъстваха на конференцията. SEEMF е най-голямата медийна конференция в Югоизточна Европа и се провежда всяка година в друга страна от региона. Конференцията се организира от Медийната програма KAS Югоизточна Европа, Югоизточната европейска медия организация (SEEMO) и Централноевропейската инициатива (CEI).