Лечебницата на третия по големина черноморски град е в неплатежоспособност

Общинската болница в Поморие е пред тотален фалит. Лечебното заведение е изпаднало в неплатежоспособност, научи Биволъ по информация от Общинския съвет. Тя е на базата на докладна записка на директора на болницата д-р Жени Караилиева. Положението е повече от критично и има риск от затваряне в началото на летния сезон, което би било фатално, защото Поморийската болница обслужва и съседни общини като Руен и Несебър.

С докладната за финансовото положение на болницата Караилиева иска от Принципала (Общински съвет Поморие) разрешение за теглене на банков заем в размер на 100 000 лева за оборотни средства. Кредитът щял да бъде обезпечен със залог на вземания от предоставена субсидия и договор с НЗОК. Банковата институция отказва заем, поради ненадежност на кредитополучателя.  Така се стига до абсурдната ситуация – служителите в „МБАЛ-Поморие” да посрещнат лятото с неизплатени заплати за няколко месеца. Сам по себе си този отказ на банката за отпускане на кредит на общинската болница подсказва какво е реалното състояние на Община Поморие, която започва да трупа колосални дългове с встъпването в длъжност на кмета на ГЕРБ Иван Алексиев през 2011 г.

Поморие е административен център и третият по големина град на Българското Черноморие след Варна и Бургас. Болницата обслужва 17 селища в състава на общината. Градът е обявен и за климатичен морски курорт от национално значение с решение на Министерски съвет. Населението нараства в пиковите месеци на летния сезон до стотици хиляди туристи от България и чужбина и безспорно реномето му ще бъде сринато, ако на територията липсва многопрофилна болница за активно лечение.

Платежоспособността на  „МБАЛ – Поморие” е в пряка зависимост от размера на дълговете му и ликвидността на оборотните средства, с които разполага. Дълговете на дружеството са в размер на 569 хиляди лева, като от тях 340 хиляди лева са задължения към доставчици и 229 хиляди лева са други задължения – 112 хиляди лева към персонала, 81 хиляди лева за осигурителни вноски, 36 хиляди лева за данъци.

Бързо ликвидните оборотни средства, с които разполага, са 5 хиляди лева – 1000 лева в каса и 4 хиляди лева в банкови сметки. След като към тях прибавим вземанията от данъци в размер на 5 хиляди лева /ДДС за възстановяване/ и се реализират вземанията от клиенти, които са в размер на 76 хиляди лева, разполагаемите оборотни средства на болницата ще нараснат в размер на 86 хиляди лева.

Съотношението на размера на дългове и размера на оборотните средства /569 хиляди лева дългове към 86 хиляди лева оборотни средства/ показва, че дружеството „МБАЛ-Поморие“ е в невъзможност да обслужва задълженията си, т.е – то е изпаднало в абсолютна неплатежеспособност.

Предизвестен фалит

Само за година задълженията са се увеличили със 100%. Това е индикация, че дружеството МБАЛ-Поморие не се управлява целесъобразно и това от своя страна генерира загуби. При тази политика на управление, болницата ще фалира. Във всеки един момент кредиторите могат да поискат обявяването и в несъстоятелност, ако не им се издължи. Това означава назначаване на синдици, които да преценят – ще се оздравява ли дружеството или ще се ликвидира. Схемата е до болка позната. Основният въпрос е #КОЙ има интерес това да се случи, активите и сградите да бъдат разпродадени на безценица, а дейността на МБАЛ Поморие да бъде приватизирана?

В зона на най-активна туристическа и инвестиционна дейност рентабилността от подобен бизнес е гарантирана, а липсата на обществена конкуренция е условието, което отваря всички врати пред частните апетити да се сложи ръка на здравеопазването в региона.

• Анализът на финансовото състояние на „МБАЛ – Поморие“ е направен на база на Годишен финансов отчет за 2016 г., внесен за одобрение в Общински съвет – Поморие с вх. № ОС-172/24.03.2017 г.

Дори хипотетично да се предприеме разпродажба на активите на „МБАЛ – Поморие”, на предполагаема цена равна на отчетната им стойност – дълготрайни материални и нематериални активи /с обща стойност от 166 хиляди лева/ и материали /5 хиляди лева/, които са трудно ликвидни, средствата от реализираните активи /262 хиляди лева от всички активи/ не биха покрили генерираните задължения / 569 хиляди лева/.

Непокритата загуба на „МБАЛ-Поморие” от предходни години /до 31.12.2015г./ е в размер на 242 хиляди лева;  загубата само за 2016 г. е 250 хиляди лева; общо към 31.12.2016 г. натрупаната загуба на търговското дружество възлиза на 492 хиляди лева.

Данните са тежки и сочат, че за 1 година загубата се е удвоила! Това се случва след решение на Общински съвет – Поморие от 2015 г., взето по предложение на кмета на ГЕРБ Иван Алексиев – да бъде приет оздравителен план на лечебното заведение – назначен прокурист и бъде сменен управителят на болницата, както и да бъде създадена лаборатория на болницата. Общо добавените неразплатени задължения за 2016 г. са в размер на 296 хиляди лева. Несъбраните вземания за 2016 г. от клиенти и други вземания са в размер на 81 хиляди лева.

„МБАЛ – ПОМОРИЕ” има собствен /записан/ капитал в размер на 105 хиляди лева. При натрупаната загуба в размер на 492 хиляди лева, декапиталицацията е на стойност 387 хиляди лева.

Това е следствието от управленските решения на кмета на Община Поморие Иван Алексиев и общинския съвет, доминиран от гласовете на ГЕРБ и ДПС.

Цената на здравето

Сградата, в която се помещава МБАЛ-Поморие, е общинска собственост. С грижата на „добър” стопанин, с „отношение” към здравето на хората, медицинското обслужване и персонала на болничното заведение, в бюджета на Община Поморие за 2017 г. са заделени само 180 хиляди лева събсидия за болницата. За сравнение – субсидията на ОФК-Поморие /Общинския футболен клуб/ за 2016 г., осигурена от Община Поморие с парите на данъкоплатците, надхвърля 680 000 лева! Излиза, че до момента за местната власт нуждите на Общинския футболен клуб са огромен приоритет пред запазването на общинската болница, здравето на хората и добрата репутация на града като курорт от национално значение.

В същото време кметът на Поморие смята, че РЗОК – Бургас упражнява дискриминация спрямо МБАЛ – Поморие с отказа си за сключване на договор по НЗОК с лабораторията на общинската болница. Той зави, че ще обжалва издадената заповед от РЗОК-Бургас пред управителя на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, пред Административен съд-Бургас, пред Комисията за защита на конкуренцията и пред всички компетентни държавни институции, както и ще сезира министър-председателя на България Бойко Борисов и президента Румен Радев. Но това не решава същинския проблем, пред който е изправено болничното заведение – фактическата неплатежоспособност, в която се намира, и опасността всеки момент да бъде обявен фалитът му.

Биволъ се обърна със запитване по телефона към Пресцентъра на Министерството на здравеопазването относно финсовото състояние на МБАЛ-Поморие и необходимите мерки, които трябва да се вземат. Ето какво отговориха от правителствената институция:

Биволъ.: Добър ден, дали министърът на здравеопазването е уведомен за финансвото състояние на многопрофилната болница за активно лечение в Поморие, която според изготвен финансов анализ е изпаднала в абсолютна неплатежоспособност?

Пресцентър на МЗ: Тази болница е общинска, собственик се явява Общински съвет-Поморие и Община Поморие. Всякакви въпроси, свързани с лечебното заведение, зависят от тях. Ние нямаме правото и властта да правим каквото и да е там. Това е политика на управление на Община Поморие. 

Авантаж по bivol.bg/болницата-в-поморие-е-пред-фалит.html

На 15.05. тази година един жълт бургаски сайт, известен с угодническите си платени текстове и свободни съчинения в интерес на властимащите, публикува последователно два материала по повод пресконференция на поморийския кмет Иван Алексиев, посветена на Военния санаториум в Поморие.

Първоначално общинската администрация обяви, че пресконференцията е свързана със 100-те дни от прехвърлянето на въпросното лечебно заведение към МБПЛР „ВИТА” – гр. Велинград, в изпълнение на решение от 17.11.2016 г. на Министерския съвет, оглавяван тогава от Бойко Борисов.

Оказа се, че всъщност такова прехвърляне все още не се е състояло, тоест – не са изминали 100 дни, а нула. Това призна и кметът Иван Алексиев на пресконференцията, без да се извини, че заблуждава обществеността през сайта на Община Поморие.

Както и да е, да не се хващаме за „дреболии”.

По-важното е, че поморийският управник, който много настоятелно искаше държавата да му предостави безвъзмездно Военния санаториум, неочаквано обяви: „Ние се отказваме от Санаториума, за да бъде той спасен, защото той не е само наш – на поморийци, а на цяла България и всички военнослужещи“.За да е по-драматичен отказът, на помощ бе повикана и известната притча за Соломон, който разрешава спор между две жени за майчинство по отношение на малко дете. Но към нея ще се върнем по-късно.

След изказването на Алексиев на „нарочната пресконференция” възникват много въпроси, но първият е: Отменил ли е Общинския съвет на Поморие решението си от 13.12.2016 г. № 430, с което възлага на кмета на общината да предприеме необходимите действия пред държавата за да бъде предоставен на общината Военния санаториум? От направената проверка се установи, че решението не е отменено. Кой тогава е упълномощил Иван Алексиев да взема такова решение през главата на Общинския съвет?

Но да оставим настрана и тази „формална дреболия”.

По-надолу в един от материалите четем: „Поморие се отказва от всякакви претенции към Военния санаториум и призова държавата да влезе във владение възможно най-бързо и да възстанови дейността му”. За непосветените нека поясним – Военният санаториум е държавна собственост и държавата никога не е преставала да го владее, за да й се налага отново да влиза във владение. Формално Военният санаториум не е и в състава на ВМА, както ни осведомяват от въпросния сайт. Всъщност имотът от ВМА-София е предаден на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната” – МО и е избрана фирма, която е извършила оценка на активите.

Но да оставим настрана и тази „формална дреболия”.

Нека видим каква оценка се дава на състоянието на съоръженията във Военния санаториум. Кметът на Поморие посочва: „Оказва се, че калта по тръбите на инсталациите на санаториума е замръзнала, защото калолечението е спряло. Няма почти никакъв шанс лечебната кал отново да текне по тези тръби, заради което се налага изцяло изграждането на нова инфраструктура за милиони левове”.
И още: „Нито една инсталация не работи, а тази кал, която е от поморийското езеро е мазна и като засъхне тръбите спичат. Който сега почне да го възстановява трябва да реже, да хвърля и да изгражда нова инфраструктура”, категоричен е кметът на Поморие Иван Алексиев. По думите му ще трябват поне 3-4 млн.лева.”

За разлика от Алексиев и автора на публикациите в жълтия сайт, установихме на място, че още през месец декември 2016 г. по указание на управителя на болницата всички системи и съоръжения са зазимени, тръбните инсталации са промити и приведени в състояние, което изключва засъхване на калта. Оказа се, че всички съоръжения могат да бъдат пуснати в действие без каквото и да е рязане на тръби и изграждане на инфраструктура за милиони. Затова питаме: „Защо заблуждавате обществеността господин Алексиев?”

Но да оставим на страна и тази неинформираност на поморийския управник.

За да е драматизмът още по-голям, на въпросната пресконференция прозвучава въпросът: „Къде потъна 1 млн. лева, който беше даден на „Вита”? Изразходвана ли е сумата и защо за 3 месеца не се направи и една стъпка, за да стартират процедурите за избор на фирма, която да ремонтира санаториума?”

Вместо да задаваме само въпроси и да внушаваме, че има злоупотреби с държавни средства, ние се заинтересувахме за съдбата на въпросния милион. Оказа се, че той си стои непокътнат в сметката на МБПЛР „ВИТА” – гр. Велинград и причината за това да не се предприемат действия за избор на фирма, която да извърши ремонта е прозаична – МБПЛР „ВИТА” не е въведена във владение на имота и следователно няма как да изразходва средства за ремонт на нещо, което не е включено в активите й.

А сега нека погледнем към твърдението, че е имало евентуална схема за заграбване на имота и продажба на дялове от него, след прехвърлянето му към МБПЛР „ВИТА”. Ето цитат от публикациите: „Вита е държавно дружество, в забранителния списък, но законът до този момент не спираше да се продават части и дялове от такива дружества. В момента има предложение, което адмирирам – такива дружества, които са под закрилата на Закона, да не могат да се разпореждат с дяловете си. Т.е. – влизайки във „Вита” ЕООД санаториумът чак сега става защитен, а това обезмисли цялата им схема”, изтъква Алексиев.
От казаното се разбира, че е имало схема на едни неназовани лица, която се е провалила в момента, в който правителството е обявило, че има намерение да стопира приватизацията на държавни търговски дружества.

Защо Алексиев не иска да помогне на компетентните органи и да назове тези схемаджии, които са искали да придобият имота на безценица? Оставаме с впечатлението, че той ги познава. В противен случай хипотезата, че има пъклен замисъл по отношение на Военния санаториум си остава в сферата на фантазиите и недоказаните предположения. Или кметът Алексиев е посветен в нещо на срещите си с Камен Костадинов – вторият човек по-важност в ДПС след Делян Пеевски, ако изключим почетния председател на партията Ахмед Доган?

И щом обсъждаме хипотези, редно е да попитаме – кога имотът ще е по-добре защитен – когато е във ВМА или в търговско дружество със 100% държавна собственост и е включен в забранителния списък за приватизация /каквото е решението на Министерския съвет/, или когато Военния санаториум се даде на Общината и с гласовете на повече от половина от общинските съветници може да смени статута си и после лесно да бъде продаден?

Доколкото ни е известно, община Поморие е специалист по продажбите на активи и това вече не е хипотеза.

Нека да се върнем към Соломонова притча, в която истинската майка е готова да се откаже от роденото от нея дете в името на запазване на живота му.
Майката е тази, която дава живот. Създател на Военния санаториум е държавата в лицето на тогавашното Министерство на войната, което го е построило през далечната 1934 г. върху терен, дарен от Анхиалския градски общински съвет. Без да отричаме безспорния принос на анхиалци, държавата е тази, която го е изградила за повече от 8 десетилетия и се е грижила за имот, явяващ се общонационално достояние. През годината на дарението не е имало на терена нито една сграда – сега са 15. Теренът от близо 7,5 декара е увеличен на близо 12 декара, отново с решение на държавата. Общината пожела да притежава това общонационално достояние с фалшивото обяснение, че имота може да бъде продаден. Дори беше обявено, че ще се инвестират общински средства в реновирането му.

Погледнете състоянието на изпадналата в неплатежоспособност МБАЛ – Поморие, която е пред фалит, и си отговорете – може ли Общината да си позволи да поддържа още една общинска болница? За общинската болница МБАЛ – Поморие Общината отделя 180 хиляди лева на година, а за общинския футболен клуб – 700 хиляди. Всеки сам за себе си може да прецени колко струва здравето на хората и какво е отношението към него.

И още нещо: Една истинска майка никога няма да попречи на детето си да получи по-добри условия за реализация в живота. Не така постъпи обаче поморийският кмет на ГЕРБ Иван Алексиев, предприемайки действия, с които попречи на МБПЛР „ВИТА”, а респективно и на поморийския Военен санаториум след формирането му като клон на тази болница, да приема пациенти по програмата на НОИ.

Що се отнася до бъдещето на Военния санаториум, няма как да не се съгласим с Иван Алексиев, че той трябва да започне да функционира час по-скоро, че следва да се реновира, че освободеният персонал трябва без каквито и да изключения да бъде върнат на работа. Очевидно служебното правителство и по специално министерството на отбраната се оказа неспособно да доведе докрай процедурата по изпълнение на Решение на Министерски съвет от 17.11.2016 г. и да финализира прехвърлянето на имота от ВМА към МБПЛР „ВИТА”.

Очертава се Военният санаториум да се върне в състава на ВМА. Една от причините за това е орязването на клиничните пътеки, което засегна велинградската болница, както и забавената процедура по прехвърляне на имота.

И в заключение – наложително е новото ръководство но МО да потърси отговорност на всички онези, които доведоха до това състояние Военния санаториум в Поморие.

Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек

Скандалният кмет на село Галиче вече е отстранен от длъжност. Това се случи с решение на Централната избирателна комисия, след като прокуратурата му повдигна обвинения за ръководене на организирана престъпна група, рекет, лихварство и нанасяне на средна телесна повреда. Повече от 10 месеца Чоков е в ареста и това възпрепятства изпълнението на служебните му задължения.

Кариерата на селския кмет стартира през 1991 година. Тогава се кандидатира от СДС, но не беше избран за кмет. По-късно прави пробив с БЗНС на Мозер, като месеци преди това прострелва двама младежи на пазара. Прекъсва мандата си на 2-та година, а след това решава, че е изкупил греховете си – кандидатира се от БЗНС-НС и си осигурява втори кметски мандат. През 2005 г. кариерата му е временно прекратена след арест за побой на негов съселянин.

През 2011 г. Ценко Чоков е издигнат за кмет от ГЕРБ, а в последния си мандат е кмет на ДПС.

Безспорно Ценко Чоков е един от най-обсъжданите кметове в публичното пространство, а бдителни зрители и читатели откриха негов двойник, колега по длъжност. Изумителна е визуалната прилика между кмета на община Поморие Иван Алексиев и вече бившия кмет на врачанското село Галиче – Ценко Чоков. Освен физиогномичната аналогия между Чоков и Алексиев, има и сходства в кариерното им развитие. Алексиев, както Чоков, не успява в надпреварата за кметското място от първия път. След загубата си като кандидат за кмет на Поморие от ГЕРБ, Алексиев е съжален от тогавашния градоначалник Петър Златанов и назначен по милост за негов заместник. На парламентарните избори Алексиев е кандидат за депутат от ГЕРБ, но отново не му се „отваря парашута“ от първия път. Не е известно израстването на Чоков преди кметския пост, но при Алексиев се знае за несполучливото му бизнес-подвизаване като пицар, баничар, чейнджаджия …“момче за всичко“.
Скандалите в Галиче при управлението на Ценко Чоков по нищо не отстъпват на криминализирането на Поморие при управлението на Иван Алексиев и ГЕРБ – убийства, престрелки, рекет, мокри поръчки, организирани престъпни групи, като в същото време Общината е финансово ощетена, затънала в задължения, с разпродадено имущество и образувано досъдебно производство за безстопанственост в мандата на кмета на Бойко Борисов. Сродни са и топлите взаимоотношенията на Чоков и Алексиев с ГЕРБ и ДПС.
Въпреки че Алексиев не е бил официално кандидат за кмет от партията на Делян Пеевски, Камен Костадинов и Йордан Цонев, втория си мандат той дължи именно на подкрепата с гласове от ДПС. Благодарността и признателността му прозират през фирмите, които печелят обществени поръчки по европейски проекти.

Ценко Чоков вече не е кмет на село Галиче, а дали приликата между него и Иван Алексиев ще се запази предимно визуaлна или ще се пренесе и в житейския път – с обвинение към ареста, ще решат съдбата и прокуратурата.

*Снимката с изумения поморийски кмет е от празненство в софийския клуб за частни партита Elien’s Bar