Evgenii Dainov
Така. Да теглим чертата на годината.
1. С гласуването на извънредно законодателство дълго чаканата диктатура получи юридическата си основа, нещо като Нюрнбергските закони на Хитлер. С удара срещу Прокопиев диктатурата бе обявена. Ще рече: оттук насетне управлява не законът, а прищявката на властта. Никой и нищо не е защитено от произвол – лишаване от работа и права, отнемане на имущество, свобода и живот. Отнася се за всички, вкл. най-усърдните блюдолизци на властта (които впрочем обикновено го отнасят първи).
2. Възниква въпросът: какъв ТИП диктатура ни спретнаха тримата дебелаци? Отговорът дойде с подаряването на Пирин на сътрапезник на дебелаците: московски тип диктатура, „опричнина“.
През 1564 година царят на Московия Иван Грозни обяявява, че част от територията на поверената му държава е изведена отвъд („оприч“) законите. Тази територия естава негова лична собственост. Така се поставя началото на онази традиция, която с малки прекъсвания е винаги факт в руските земи: владетелите се отнасят към територията, ресурсите и населението като към тяхна лична ПЛЯЧКА. Това е чисто московски патент – във всички други страни, сатрапите и диктаторите гледат на чужди страни и народи като на плячка, не на собствените си.
За да бъде обаче режимът на опричнина („Властта е наша, гората е наша, правим, каквото си искаме“) дълготраен, необходимо е още едно действие: превръщането на населението в крепостно.
Честито. Предстои ви, драги, да бъдете не само плячкосвани, но и да бъдете превърнати в крепостни на някой местен дебелак.
Дотук го докарахте с това послушание и с „Бойко поне не е комунист…“
Та – когато утре се събудите без бизнес, без имот, без свобода и без живот, да знаете, кой ви е виновен.
Фейсбук
Фрагмент от колаж на Свободен човек
Изборът между живот в свобода и живот в зандан вече е тук
В ръководството на ГЕРБ има много повече бивши членове на БКП, отколкото в ръководството на БСП. Затова действията на ГЕРБ са в много по-голяма степен предопределени от БКП манталитета, отколкото са тези на днешните социалисти.
Особено важно е сега, днес да разберем какво ни готви върхушката на ГЕРБ, тъй като вече не иде реч за смешни повторения на милиционер-социализма отпреди 1989 година. Днес става дума да намерим отговор на въпроса: Кога точно ГЕРБ планират да преобразуват своя режим в пълноценна диктатура?
Да видим исторически познатите БКП подходи към този въпрос.
След края на войната режимите в Източна Европа известно време мимикрират като „народни демокрации”. Продължават да съществуват частната собственост, независимите медии, опозицията; функционират заварените към момента конституции. Когато обаче през 1947-1948 година се подписват мирните договори, сложили официален край на войната, във всичките тези страни комунистическите партии веднага налагат пряка своя диктатура. Собствеността е превзета, медиите – затапени, опозицията – арестувана; сменени са и конституциите.
По-късно, когато БКП (и нейните „сестрински” партии) просто искаха да запазят диктатурата си, действаха по друг начин. Задава се, да речем, някаква международна среща в София. Столицата се очаква да бъде наводнена от чужденци от „Запад”. Затова преди събитието градът е изчистен от всякакви нежелателни елементи. Кой е депортиран, кой е окошарен, кой е „профилактиран” със заплашителни „беседи” („Имаш деца, нали?”), кой – уволнен от работа. Целта е към момента на събитието „чужденците” да не видят или чуят никого, който не е съгласен с режима.
Предстои прословутото българско председателство на ЕС. Въпросът е: Кой от двата гореописани БКП подхода ще избере ГЕРБ за случая? Ще нанесе удара преди събитието, за да не остане никой, който да „изложи” правителството пред „чужденците”? Или ще изчака да мине председателството, пък тогава ще тръгне да ликвидира бизнеси, да мачка медии, да преследва и да затваря хора, да пита разни по-шумни елементи дали имат деца?
По всичко личи, че – може би поради липса на историческо знание – ГЕРБ избира подхода на „победилата БКП”, както се казваше навремето. Планира да нанесе ударите си, преди София да се наводни с „чужденци” (както БКП правеше след 1947 година), а не – след като данданията е минала, както БКП правеше преди 1947 година.
Това са виждали, това помнят и това правят.
Управляващата сила е поставила например задача на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) да смачка бизнеса на Иво Прокопиев, като му блокира сметките. Това автоматично вади от играта изданията на „Икономедия“ като „Дневник“, „Капитал“, „Капитал дейли“. С този удар режимът на ГЕРБ възпроизвежда две от действията, с които през 1947 година БКП превръща своя тогавашен режим в диктатура: ликвидира частни бизнеси и независими медии.
А щом днес могат да смачкат нечий бизнес и някакви медии, утре на ред ще са вашият бизнес и вашите медии, драги. Кое да ги спре? Ако не вярвате, че ще стигнат и до вас – питайте някой свой познат в Русия. Ще ви обяснят как се правят тези работи.
Противоконституционният опит от своя страна за промяна в Конституцията, така щото да бъдат „наказани” участниците в едновремешната приватизация, също има за цел нещо, едно време извършвано от БКП, даже три цели. И тези цели вече не са от репертоара след, а отпреди края на 40-те години.
Първата: конфискуване имуществото на „гадовете” (както в БКП навремето наричаха несъгласните със социализма им). Да се знае, че всяка собственост зависи от прищявката на властта. Ако реши да ти я вземе – ще ти я вземе.
Втората: изтриване на опозицията, в случая – дясната, от лицето на земята. Защото политическият наратив е следният: „Костовите гадове ограбиха държавата, после се скриха в разните там реформаторски партийки; да унищожим този техен последен пристан, ура, другари!” Може да организират и митинги на трудещите се, искащи смърт за този или онзи реформаторски лидер.
Третата цел: рязка смяна на идейния климат в обществото. Още отсега прозира новата пропагандна теза на ГЕРБ – че всичко, което не е под контрола на държавата, е лошо; доброто е онова, което е държавно. А тази теза, както се сещате, също преповтаря тезите на БКП в продължение на няколко поколения.
Веднъж стане ли доминираща, тази нова идеология ще стане основата за масови заграбвания на чужда (частна) собственост в името на „държавата”. А всъщност – в името и в полза на знаем кого. Както беше едно време вицът: „Всичко за човека, всичко за благото на човека! Даже му знаем името на този човек!”
Дотук с шегите и закачките. В близките седмици всичко отново ще трябва да се решава от началото: Демокрация или диктатура? Пазарна икономика или държавен диктат? Управление на закона или управление на партийната воля? Свобода на словото или бой заради свободното говорене в мазетата на РПУ-тата?
Дойде. Отдавна приближава. Сега е тук – изборът между живот в свобода и живот в зандан. Никой освен нас – всеки един поотделно и всички заедно – не може да направи този избор вместо нас. И най-малко могат да го направят нашите западни партньори, които – както обикновено – до последно няма да виждат какво става, за да не се тревожат.
Прави са в този смисъл от „Икономедия“ да пишат следното:
„Превзетата държава“ е тиранин за своите граждани. Без никакво преувеличение в България се заражда тирания и спирането на този процес ще изисква усилията на всички ни.
Важното е да се разбере: ако няма съпротива, всеки ще бъде удрян, един по един, докато съседите се крият на тъмно и треперят, да не би да са дошли за тях. Тъжното, разбира се, е, че не след дълго и за тях ще дойдат…
Според проф. Димитър Тадъръков, Сокола ще се върне в политиката, защото бил свободолюбив, а вече имало наченки на диктатура
Бизнесмен от Бургас заплаши управляващите с приятеля си Ахмед Доган. След като сподели, че от 24 години са близки с почетния лидер на ДПС, бившият изпълнителен директор на фонд „Земеделие“ проф. Димитър Тадъръков хвърли бомбата в ефира на бТВ, като пръсна мълвата, че Сокола може да се върне в активната политика. Той заплаши политическия елит като изтъкна, че причината за завръщането е свързана с това, че Доган бил свободолюбив човек, а в момента имало наченки на диктатура.
„Много близки приятели сме с Доган. Виждаме се всяка седмица. Това е една връзка, за която се радвам много. С моите знания съм помагал за новите визии за България и затова как тя да се развива в бъдещето“, каза професорът в „Тази сутрин“.
„Доган не обичаше диктатурата по време на комунизма. Няма как да я обикне и ако се появи сега. Диктатура е сливане на партийна и държавна власт. Има наченки от тези гейтове, които са в провинцията“, обясни бизнесменът.
Според него, Доган е разбиран погрешно и не може да се прави сравнение с „непрекъснатите роднински участия в обществените поръчки”. Той е управлявал няколко пъти в правителства, но защо аз нямам нито една спечелена обществена поръчка, попита професорът.
Вероятно не е печелил обществени поръчки, защото не е успял да се уреди от кумовете и от обръчите им от фирми. Тези, които разпределят порциите, са предпочели някой друг.
Няма как „свободомислещият“ Доган да не е забелязал отдавна как пипалата на партийния октопод са пуснати навсякъде. ГЕРБ владее феодална България, а в парламента само за парлама опозицията се ежи на управляващите. Едва ли със завръщането в партийното плато Сокола ще промени с нещо пейзажа.
На Успение Богородично, един от най-големите празници в християнския свят, Васил Коцев е откаран в сградата на ГДБОП, етаж 3, заради статус във Facebook. Датата е 15 август. Публикацията му била насочена срещу управлението на премиера Бойко Борисов и призовавала за бунт. Не само това, коментарът на Коцев е възприет като заплаха за живота на министър-председателя.
Виж повече по темата: ГДБОП СА ЗАДЪРЖАЛИ ДНЕС ЧОВЕК ЗАРАДИ КРИТИКИ СРЕЩУ ПРЕМИЕРА ВЪВ ФЕЙСБУК
Най-странното е, че той е написан преди 4 месеца!
След 4 месеца службите са се активирали заради статус във Facebook, възприет от тях като заплаха за живота на Бойко Борисов!
По-елементарно и да искаха, нямаше да могат да го измислят. Обаче, не всички сме от „простите, които се разбират с простия“. Акция „Сплашване на инакомислещите“ надхвърли очакванията им, или явно прекалено са подценили ситуацията и последствията от действията си.
За 4 месеца службите трябваше да проучат всичко за Васил Коцев, ако е имало реална заплаха за премиера, а не след 4 месеца да карат автора на критичния коментар към „държавния мъж“ да пише доноси и да се подписва, че се разкайва за статуса преди 4 месеца за Бойко Борисов и не иска да го убива. Такива смешки няма дори в комедията „Полицейска академия“!
Още: В.К. след акцията на ГДБОП: Плашат ме със затвор, защото не харесвам Борисов
Но всъщност изобщо не е смешно. Към този момент официална позиция по казуса „Васил Коцев“ от ръководството на МВР няма. Борисов се обади на репресирания, за да му се извини и, най-важното, за да натърти, че не е диктатор и живеем в демокрация. Обаче, дали е така, трябва да кажем ние, българските граждани.
Министър-председателят, който не желае да му пришиват Шиши, а те са като скачени съдове, е умел манипулатор и превърна абсурдните тоталитарни действия и бездействия на служителите си в личен PR. Облече се в бяло, изкара всички около себе си виновни, а себе си – момина сълза. Не се прави така, обаче. Някой трябва да поеме отговорност, политическа и административна.
Повече по темата: Аз съм задържаното вчера от ГДБОП лице В.К., казвам се Васил Коцев…
Васил Коцев беше три дни в светлината на прожекторите, а общественото мнение се поляризира. Васил Коцев е жертва на режима, не е звезда и няма да осребрява статусите си във Fecebook. Той е само част от общото, а в утрешния ден може да сте следващите „застрашаващи живота на премиера“. Може и да не ви привикат на разпит, а да ви поръчат. Както поръчаха мен, след като преди това бях привикан за сведения в полицията по образувано досъдебно производство за заплаха за убийство на кмета на Поморие. Било много сериозно, някой му направил колаж на некролог, който съм споделил във Facebook, и той се страхувал за живота си. Само след месец бях с изпотрошена глава, изпочупено лице, смлян нос и челюст, със запечатана уста, чакайки за операция в София и смучейки през сламка. Не казвам, че едното има връзка с другото, но като се има предвид дългогодишната ми критика срещу управлението на Община Поморие, придружена със сигнали до прокуратурата, колажът-некролог може да се е оказал „кулминационият момент“.
Та, така, Борисов. Не само Шиши, ами и кметовете на Шиши с марката „ГЕРБ“ ти пришиваме. Да си го знаеш.
Правя този паралел, защото хората силно се разединиха, след като Васил Коцев стана медийна звезда. Още в първия момент на публикуване на новината за задържан от ГДБОП заради статус срещу Борисов, тя бе запратена в категорията fake news. Благодарение на 3 медии, сред които и АВАНТАЖ, случаят „В.К.“ стана национален и стигна до чуждите посолства в България. Трите медии бяха окачествени веднага от някои „доброжелатели“ като „жълти“ и с лека ръка пренебрегнаха сериозността на проблема. Въпреки голямата подкрепа, която получи Васил Коцев, той бе и намразен. Намразен от онези, които не ги репресират и привикват в службите, а толкова много искат и те да блеснат в медийното пространство, макар и за 3 дни, и Борисов лично да им се обади. Изкараха Васил Коцев путинист, свързаха го с ДС и генерал Коцев. После беше луд. Самозванец. Изпращаха му заплашителни съобщения. Стигна се дори до тезата, че всичко това е инсценировка и представлява „хибридна атака“ срещу министър-председателя.
Нищо подобно! Пак казвам, Коцев е жертва на диктатурата, на режима „Борисов“.
По темата: Премиерът Борисов с извиние към Коцев за безумието на ГДБОП: Не съм диктатор!
И вместо да бъде подкрепен от всички трезвомислещи, българският народ отново се раздели на две, като едната част се сля с певческия хор на „простите, които се разбират с простия“.
Разбирам как се чувства Васил Коцев. През 2016 година го изпитах на гърба си. Почувствах любов и подкрепа, но видях и толкова много злоба и завист в очите и думите на хората, че в един момент не исках дори да излизам на улицата. Искаха да са на мое място, да са популярни, да се говори за тях, без дори да се замислят какво съм преживял. А останалото е следствие, не търсен ефект.
Злобата, завистта и алчността са отрова за България и българите. Отрова, която ни убива бавно и мъчително, а ние всеки ден си наливаме в чашите от нея.
Кой е Васил Коцев и защо не можем да се обединим?!
Публикувам два статуса на Коцев от Facebook, а вие сами ще си отговорите на въпроса:
Значи разбрах, че съм поредният лизач за заплата на Борисов! Ихааааааа! Супер! Г-н Борисов чакам си заплатата! Второ – психар съм бил! Доказателства имате ли, г-да? Защото един човека които твърди нещо без доказателства лесно може да попадне в съда за Клевета! Що съм живеел с майка ми! Ами все с някой трябва да живея мама му стара! Нема да седя сам я
Четвърто бил съм Комунист, Хитлерист може би и Будист! Супер значи имам разтроение на личноста! Една патка ми каза че съм бил само един семестър в Лесотехническия, Моника да кажа ли каква пиянка си! И кой те вдигаше от локвите след твой запой! И ако съм бил един семестър също намери доказателства! Защото аз имам, и мога да покажа и военна книжка и студентска! И там е записано колко време съм служил/ учил! Дипломите да ги показвам ли! Освен това обявявам публично – Канибал съм и Герантофил
***А сега без майтап искам да обясня какъв съм! Аз съм на 36 както всички знаете! Родом от гр. София. Минал съм 100 психо теста, защото съм бил охрана над 10 години! Ако бях психар, щяха ли да ме вземат? Обичам две неща България и ЦСКА! Не съм бил задържан в НИКОЕ районно! Тоест съм с чисто досие! Майка ми е архитект, баща ми инженер! След службата си в Жандармерия – София имах възможност да уча във ВИПОНД! Отказах, търся свободата! Уважавам политическите възгледи на всеки, защото в България имаш право да избираш към коя политическа партия си, каква религия изповядваш и кой отбор да подкрепяш! Две години съм бил Спасител – доброволец към Отряда на БЧК! Това, че някой хора ме намразиха, ми е все едно! Който говори истината е мразен! Ако заплашвах с Убийство Премиера щях ли да съм на Свобода, или четири месеца да си разигравам коня! Или да напиша това във Фейсбук!
***
Стоян Тончев
