ТОВА Е ПОЛОЖЕНИЕТО!
„Пилотите на военната авиобаза „Граф Игнатиево“ днес са отказали да летят, научи OFFNews.

Днес няма да се проведат планираните учебни полети, но бойното дежурство ще се носи. Това е охраната на въздушното пространство по мисията Air Policing, в която до края на месеца участват и изтребители на италианските ВВС.

Шест компании в САЩ бяха поканени да построят модели на стена, за да бъдат тествани, но никоя американска фирма не представи такова смехотворно полево, телено ограждение каквото бе изградено на българо-турската граница …

Издигнати са общо осем варианта от бетон и стомана с височина колкото 3-етажна сграда. Ще бъдат проведени 60-дневни изпитания, за да се провери коя стена е най-трудна за изкачване или прокопаване на тунел.

И макар девет месеца след като милиардерът стана президент на САЩ, все още да не е построен дори метър от обещаното от него ограждение по границата с Мексико, то ще се случи и с параметри, които гарантират сигурност, за разлика от смехотворната „велика“ БГ телена ограда …

Нека да сравним „великата“ БГ оградка с вероятните модели на онази, която ще гради Тръмп.

Разликите се виждат ясно …

1. USA оградата е с височина 8-9 метра и едва ли може да се преодолее с китайска сгъваема стълба …
2. USA оградата е масивна и няма как да я срежеш с арматурна ножица …
3. USA оградата ще е наистина трайно с времето съоръжение, докато един дъжд или сняг събарят „великата“ българска телена ограда …
4. Предполагаемата цена на USA оградата може да се окаже по-евтина от „великата“ телена БГ оградка, както е в Унгария ?!

За един модул бетонна ограда – широк 1 метър, висок 3.50, с дебелина 25 см и основа 1 м трябват 1 куб.м бетон Б20, който струва – 100 лв, още 55 кг арматура и тел за 55 лв, за труд – (изплитане на арматурата, кофраж, заливане ) ще отидат 30 лв., за  механизация – багер, бетон помпа – още 20 лв., кофражните платна  са 20 лв. Или общо 225 лв.

Сложете отгоре още 10% непредвидениразходи,  -ето ви  цената – 250 лв. с включен транспорт за един еднометров модул. За 1 км ограда цената ще е  250 000 лева.

Това е 4 (четири пъти )по-евтино от строящата се сега ограда от тел. Но бетонната ограда е и много по-сигурна, защото бодливата тел може да се среже и смаже с един верижен трактор, докато при бетонната тракторът само ще буксува.

Освен това, телта е вносна, коловете също, докато за бетонната ограда ще бъде ангажиран само български труд. Изчислете сега, колко ще откраднат оторизираните лица от строящата се ограда.

Дори, ако бетонната ограда бъде бутната от машина, препятствието пред бежанците ще бъде много по-голямо. Изводът е, че бетонната ограда е многократно по-евтина и многократно по-солидна, заяви пред epicenter.bg Васил Василев още през февруари 2016 г., но …

Никой от бойковчетата и патрЕотчетата не го чу, за да могат „нашите“ фирми да усвоят едни милиони …

Ето защо и искането на оставка на Валери Симеонов, а и не само на него е нужно и логично действие в БГ, където Волен Сидеров заявява : „Каква корупция у нас, просто обичаме да се самобичуваме.“

Луд ли е онзи, който яде баницата с оградата, а ????

снимка – кадър от nova.bg

Свободен автор-Философът

Каквото и да пише в доклада за осъществимост, който правителството е поръчало на БАН, то няма да бъде от съществено значение, защото факторите и събитията, от които зависи решението се намират извън България и в никакъв случай не са в портфейла от възможности на „академиците“.

Руския ядрен монопол Росатом отдавна е символ на национална гордост, като често се опитва да осмее трудностите на американския си конкурент Уестингхаус като знак за залязващата глобална сила на САЩ. Основания не липсват, особено новини за финансови затруднения и надвиснал банкрут.

Дневникът с поръчките и договорите, според финансовия отчет за 2016 година, които трябва да бъдат изпълнени от Росатом включва повече от 42 ядрени реактора в периода до 2025 година на стойност над 133 милиарда долара, при приходи над 5 милиарда долара!? При все това тези дни усмивките в щаб квартирата на Росатом не се много. Повечето от договорите са за проекти в чужбина, които включват и задължението за финансиране в твърда валута, което бе ключовото предимство на руската компания пред конкуренцията. Във времето на скъп нефт и газ, държавната хазна на Кремъл осигуряваше достатъчни парични потоци към компанията. Всичко приключи с анексията в Крим, която предизвика верига от деградиращи въздействия върху работната среда и в крайна сметка до прекъсване на достъпа до глобалните капиталови пазари.

Държавният Фонд за национално благосъстояние – основния източник за извънредно финансиране, на практика „пресъхна“. Това принуди руското правителство да пренасочи финансирането на Росатом към банкови заеми от най-големите руски банки – в това число и Сбербанк. За съжаление, не само капиталовите нужди на руския ядрен гигант надвишават значително кредитните тавани на тези банки – става дума за десетки милиарди долара, но в повечето случаи става реч за твърда валута, а не за рубли, които в последна сметка могат да бъдат „напечатани“.

Нетният резултат от това е, че руските банки не приемат корпоративните или проектни гаранции на Росатом, а настояват за суверенни гаранции от държавата. Телефонните обаждания от Кремъл не помагат, а финансовият министър Силуанов с огромна неохота одобрява, и то частично, заявките, като не се поколеба да направи стряскащото сравнение към обществото – „ситуацията напомня последните дни на Съветския съюз преди колапса му“.

Заемите, нужни за финансиране  на ядрени проекти, особено когато са изразени в рубли, се изстреляха в стряскащи височини, много над онова, което Росатом може да се надява да заеме. Паричните потоци на Атомстройекспорт изглеждат твърдо в отрицателна територия, тъй като по-голяма част от активите не генерират приходи, а там където има такива, те са твърде несъразмерни с капиталовите нужди.

Росатом напълно зависи за „вързване“ на балансите си от бюджетни пари, отвъд приходите от търговска дейност. Само през 2017 година – кумулативните финансови инжекции от държавата  надвишават 130 милиарда рубли или $ 2,1 милиарда, което тотално не съответства на нуждите на компанията, дори само за операциите в Русия.

Това принуди Росатом да потърси преструктуриране на сделките и допълнително финансиране от местни партньори или трети страни. Една от най-значителните капиталови инвестиции – над $ 20 милиарда долара – в АЕЦ „Аккую” бе предоговорена, като в проектната компания влезе с 49% турски консорциум Cengiz-Kolin-Kalyon (CKK), в който всяка една от участващите компании държи пакет от 16.3 %.

След това Росатом информира йорданското правителство за намерението си да промени част от своя ангажименти за финансиране в проекта за ядрена централа – два блока по 1000 МВ, на стойност от $ 10 милиарда. Вместо държавно финансиране, както бе първоначалното задължение, компанията изрази намерение да прибегне до банкови заеми, въпреки поредицата от неуспехи в тази насока и тотално отрицателния опит с банково финансиране на ядрени проекти в целия свят. Москва не разкри подробности за името на банката или банките, които има пред вид. Техническите детайли по проекта са договорени – единственият „висящ“ въпрос е останало финансирането. Според първоначалния план от 2013 година – руското и йорданското правителство трябваше да внесат по 15% процента дялово участие, а останалите 70% да бъдат дългово проектно финансиране. Днес тези планове изглеждат тотално нерелевантни и неосъществими.

Росатом е изправен пред риск от неизпълнение по по-голяма част от договорите си в редица страни, от Китай до Боливия, именно поради невъзможността да осигури финансиране за проектите. Достъпът до капиталовите пазари не е само невъзможен, поради наложените санкции, но самите инвеститори отказват да купят дългови инструменти, свързани с реализацията на ядрени проекти. Накратко, Росатом е изправен пред повече проблеми, отколкото може да се справи.

Ситуацията силно напомня времената непосредствено преди разпада на Съветския съюз, когато руското правителство бе принудено да прекрати субсидиите за изпълнителите, които изграждат ядрени мощности в чужбина, което постави Атомстройекспорт „на колене“.

Ядрената централа в Hanhikivi, Финландия се изгражда от проектната компания Fennovoima, в която Росатом държи 34 % дял. Това е единствената активна площадка за строителство на ядрена централа в Европа за последните десетилетия. Строителството и се финансира и от руските данъкоплатци – над $ 1 милиард вече са похарчени, отново от Фонда за национално благосъстояние на Русия. Този фонд, по първоначалния замисъл, трябваше „да се превърне в част от устойчив механизъм за гарантиране на пенсиите на гражданите на Руската Федерация“ и по устав не е предназначен за обслужване на интересите на чужди страни или правителства.

Съществуват отворени въпроси по финансирането на договорите в Нигерия, Египет, Индия и Боливия. Само в Египет – Росатом  има ангажименти да осигури проектно финансиране от $ 25 милиарда за реактор поколение 3+, договор спечелен отново с очароващата тактика да се обещава схема за финансиране, изграждане, експлоатация и предаване.

Изграждането на нови блокове на АЕЦ в Иран и Китай почива на друга основа – като рядко изключение от правилото – тъй като ирански и китайски инвеститори покриват сметката сами.

Президентът Путин потвърди ангажимента на Росатом да разшири ядрената си програма в Индия и да построи „поне още 12 блока по руски проект“. Съгласно подписаните споразумения за нови два реактора в Kudankulam, поне 50% от проектната стойност трябва да бъде поета чрез заем от Росатом на стойност $4,2 милиарда.

Същата схема и при договора на Росатом за АЕЦ Rooppur в Бангладеш, който бе подписан през 2015 година и който отново тотално зависи от финансиране от руска страна в размер на $ 12.65 милиарда.

Ядреното досие на Русия в Нигерия включва ангажимент за изграждане на четири ядрени блока на стойност повече от $ 20 милиарда, като първият от тях трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2025 година. В замяна на контролиращ дял в проекта и ангажимент на правителството за изкупуване на произведената енергия, Русия пое ангажимент да осигури финансиране на проекта.

Междувременно, Виетнам се оттегли от подобен тип споразумение с Росатом, като изтъкна, по думите на президента на държавната енергийна компания на Виетнам Жон Куанг Тан, че „ядрената енергия загуби конкуретоспособността си спрямо други енергийни източници, поради което няма срочна необходимост от нов блок“. Въпреки че споразумението за два нови ядрени блока в провинция Ниг Тан бе одобрено през 2009 година, то бе последвано от няколко отлагания по искане на виетнамската страна, която реши, с помощта на Международната агенция по атомна енергия, да изследва допълнително възможните екологични рискове от експлоатацията на ядрена енергийна централа.

След оттеглянето на Сергей Кириенко, което оценено на фона на разкритите в последствия състояние и предизвикателства пред Росатом изглежда повече като спасение, и назначаването му на заместник-ръководител на администрацията на президента Путин, се разкри истинската картина на руската ядрена енергетика. Под неговото ръководство от планираните през 2007 година двадесет ядрени реактора са изградени само 4. Цифрата към 2020 година набъбва на 30, както е изложено в „Генералната схема за развитие на нови енергийни мощности в Русия до 2020 година“.

Работата на много строителни площадки, включително на „гордостта“ на Росатом – Балтийската АЕЦ в Калининград, която стартира през април 2014, приключи скоропостижно след изразходване на близо 70 милиарда рубли или $ 1.2 милиарда.

Липса на търсене, финансиране и ефективен мениджмънт принудиха Росатом да се фокусира върху проекти за удължаване срока на съществуващи реактори и по-рискови операции по увеличаване на мощността – което трябваше да убеди публиката, че ядрената енергетика може да се конкурира с другите видове енергия.

Моделът на глобална експанзия на Росатом, промотиран благодарение на обещанията за заеми, гарантирани от субсидии от държавния бюджет на Русия, суверенни фондове и суверенни гаранции е неустойчив, предполага проблеми в работната програма на корпорацията както у дома, така и особено зад граница и на практика лишава Кремъл от възможността да използва ядрената енергетика за външнополитически цели.

Ограниченията в руския бюджет отвори нови ниши на възможности за Китай. Китайските компании, които работят в ядрената сфера, успяха да направят стратегически пробиви на гърба на Росатом, като вече официално са поканени за партньори в реализацията на руски проекти в Латинска Америка, Африка и Азия. Пекин също успя да се възползва от стратегическото противопоставяне на Русия със САЩ за да овладее контрола върху стратегическа инфраструктура и активи, с което усили лостовете си за въздействие в Европа. Това не е непременно в ущърб на България, доколкото разширява опциите за реализация на оборудването за АЕЦ „Белене“.

Росатом не е само гражданска корпорация, нейната собствена мисия включва „поддържане на националния интерес в сферата на отбраната“, като прилага „националната политика в сферата на ядреното сдържане“. Поради липса на отделно счетоводство и разделение във финансовите отчети между военна и гражданската част, поне до скоро, напълно бе възможна хипотезата 610 милиона евро на българските данъкоплатци, с които бе платено оборудването, фактически да са били използвани за развитие на руския стратегически ядрен арсенал, включително за модернизацията на ракетните системи, които теоретично могат да бъдат насочени към територията на България и Европейския съюз.

По-нататъшните бюджетни съкращения в Русия, при високите равнища и приоритетност на ядреното превъоръжаване на Кремъл, особено на фона на глобалното противостоене със САЩ,  неизбежно ще свият още повече възможностите за публични инвестиции в мирната ядрена програма на Росатом и ще усилят зависимостта от външно финансиране.

Добрата страна за България от това е, че Росатом би трябвало да прояви по-голяма възприемчивост към предложения от българската стана за по-достоен и по-малко травматичен изход от ситуацията с оборудването за АЕЦ „Белене“, като сътрудничи при намирането на купувач, включително при схеми за преоформянето на тези активи като дългосрочен инвестиционен заем при реализацията на обекти от глобалната енергийна програма на компанията.

Ползите от продажбата на реакторите за купувача ще е незабавна и осезаема, тъй като цената им винаги ще бъде конкурентоспособна, а и са в наличност – особено на фона на сигурните проблеми с финансиране и доставка на ядрени съоръжения в бъдеще. Плащанията могат да бъдат отложени или оформени като инвестиционен кредит, допълнен с услуги, в които могат да бъдат ангажирани български компании.

Както Росатом, така и НЕК и потенциално китайската компания CNNC могат да намерят точката на пресечка на взаимния интерес около реакторите на АЕЦ „Белене“ особено що се отнася до съвместно реализиран проект в трети страни.

От Илиян Василев

Глобалното замърсяване убива три пъти повече хора всяка година от ХИВ и СПИН, туберкулозата и маларията взети заедно. В същото време по-голяма част от смъртните случаи са в бедни и развиващи се държави, а пък България е една „богата“ държавица …

Лошото качество на въздуха е най-големият фактор на замърсяването, причиняващ смърт.

Замърсяването оказва вляние върху икономиката като държавните бюджети в бедните страни са ощетени с 1,3% от БВП годишно и с 0,5% в развитите страни.

Държавите трябва да положат повече усилия, за да намалят замърсяването и да подобрят здравето на своите граждани, като това ще им донесе, освен всичко друго, и икономически ползи, но това едва ли се отнася за територията Герберланция …

Положението е видно от електронната карта на замърсяването на въздуха с ФПЧ, а снимката е от вчера …

Един поглед ни разкрива концентрацията на замърсяване в България, както и в Бургас и липса на замърсяване в Гърция, Турция, Италия, Македония, Босна и Херцеговина ?!

В Турция, която има много по-развита и действаща икономика от България няма замърсяване, а България е център на замърсяването с ФПЧ …

Какво сочат данните от последния публикуван публично доклад на ИОСВ от 2015 г.

Какво е положението в България спрямо ЕС – от 2 до 5 пъти по-голямо замърсяване с ФПЧ

Какво е положението в Бургас – 3 място в България по наднормено замърсяване с ФПЧ

Ясно ли е сега на бургазлии какво прави тяхното областно, общинско управление по отношение чистотата на въздуха – ПОЧТИ НИЩО ????

Ясно ли е какво правят чиновниците от РИОСВ -Бургас против замърсяването на въздуха с ФПЧ – ПОЧТИ НИЩО ????

А какво правят последните двама герберски министри на околната среда и водите да намалят замърсяването с ФПЧ – ПОЧТИ НИЩО ????

Забележете, че те не изпълняват при тези посочени данни своите законови задължения и това трябва да е обект поне на проверка от прокуратурата ?! Защото давност за подобно безхаберие -НЯМА !

А вие гражданите на Бургас, овце ли сте ?! Имате права, а защо не се борите, или ви харесва предизвикваната по-ранна и по-честа умирачка от комините на офшорките за ПДЧ и нефтопродукти и техните номера ?!!

Нали искаме да сме европейци ????

Свободен автор – Философът

Georgi Borisov Georgiev  

„Не е за ядене, за крадене е“ Първо си сипете, после четете…
Злокобно се носи мълвата във Видин, че ще се „открива интермодален терминал“.
През последните десетилетия много неща бяха закривани. Закриха се заводи, предприятия, училища, детски градини, болници, дори цели села бяха закрити. И летището закриха.
През последните години имаше и откриване на някои неща. Открити бяха две сметища и едно гробище. Вече са запълнени. Открит бе и градски кенеф до гарата. Кмета го откри с духова музика, но Буда го нямаше да резне лентичката. Сигурно е бил зает с „международното положение“, иначе не би пропуснал шанса. Открити бяха и няколко стадиона за по няколко милиона в безлюдни села със средна възраст на младежите над 75 години. Стоят като паметници на корупцията. Открити бяха във Видин и няколко нови партийни офиса за да напомнят на видинчани, че мъките им скоро няма да свършат. 
Открит бе и Дунав мост 2. Нито лев не влезе в джобовете на народонаселението, нито в бюджета на общината, но пък станахме център на наркотрафика, проституцията и пътищата ни се осеяха с надгробни камъни. 
И като чуха за поредното „откриване на интермодален център“ хората настръхнаха. Защото знаят, че нищо добро не ги чака, а и самото име звучи някак педерастко и терминално, неразбираемо. Допълнително притеснение в душите на хората вкарва и това, че за новата придобивка говори депутат. Депутатите от видинско са зло, с което майките плашат децата си. В случая това е депутата от ОП Росен Живков. Този екземпляр, сега „патреот’ е бивш общински ръководител на ГЕРБ, братовчед на Фидосова станал известен в града с факта, че поемайки поста шеф на ГЕРБ отишъл в при директора на ВиК Видин с думите – „виж сега, аз съм човека от ГЕРБ, кажи кво да направим, че да не плащам вода“. Този същият бе снесен от Буда и компания в борда на Безмитна зона, като паразит на държавна хранилка само за да взима едни пари. Народа плаща. Не е калинка. Направо цял торен бръмбар е.
Хората помнят, че за ‘интермодален център’ им говореха и Мишката Миков, и вечният депутат от ГЕРБ Тошев, и в крайна сметка получиха статута на най бедният и нещастен регион на Европа. 
Та, с право хората са притеснени. Днес присъствах на разговор между двама граждани, коментиращи предстоящото интермодателствуване на Видин. Единият попита – “ Кво е това е бе, да го еб@, ще има ли бачкане и нещо за ядене?“ И отговора беше – „Не е за ядене, за крадене е“! 
Ако не друго поне са поумнели съгражданите ми и знаят, че от крадци, ченгета, мутри и мафиоти нищо добро не могат да очакват. А цената за това „разбиране“ е жестока и кървава. 
БОЕЦ водим своята битка и знаем едно, докато не се преборим със това зло, наречено „управляваща мафия“ нищо добро не ни чака. И че тази битка трябва да я водим до край. Или нашият, или техният. Това е реалността. 
#БОЕЦсрещуМАФИЯТА

Фейсбук

колаж : Свободен човек