Ilian Vassilev
Друг резултат на визитата на Решетников е рестарта на АЕЦ „Белене“ и предстоящата отмяна на мораториума. За всеки, който професионално следи ажиотажа около проекта беше ясно, че от дълго време се натрупва критична маса от малки стъпки, водещи в посока да се отвори „кутията на Пандора“ – новите харчове и новите илюзии, за да потопим още няколко десетки милиона. Формално няма промяна в правителствената позиция – ако дойде инвеститор, който да плати цялата сметка и да не иска гаранции. Но за да се обяви нов търг, държавата трябва да реализира пълния обем от предварителни съгласувания, разрешения, прочувания, оценки, който да направят търга легимитен и валиден. Няма как да проведеш търг само с обещания.
А това иска нови пари, нови инвестиции, нови „потънали“ разходи. И отново Румен Овчаров и Борисов в тандем. Те никога не са били от различни страни.
Разбирам, че вече са сключени първите „консултански“ договори за медийно обслужване на следващите стъпки на правителството от „експерти“ и „конкретни медии“, като ударението е върху професионалните издания, които могат да въздействат върху негативно настроените.
Е, щом се налага, още веднъж ще се справим с този пропаганден булшит. Експертизата не е на тяхна страна, а само с пропаганда няма как да стане.
Този ход на Борисов ще му коства не само неговата власт, но тази на ГЕРБ. Този път няма как да се измъкне от отговорност.
Фейсбук
Ти да видиш ?! В разгара на президентската изборна кампания Вожда Ни прави политико-икономическа реклама на Путин и не само … Путинска България …
Нашенският европреЦедател Бойко Борисов и президентът на Русия Владимир Путин са обсъдили енергийните проекти на територията на България. Това е станало в телефонен разговор, проведен между двамата.
Нещо като вдигане на воле във футбола или като в онзи виц, където фатмак смутено признал на полковник, че терцата на полковника бие петдесето на фатмака …
Борисов запознал руския държавен глава с развитието на темата за Западните Балкани, върху която акцентира Българското председателство на Съвета на Европейския съюз – изграждане на транспортна и дигитална свързаност в региона, както и развитие на електроенергийната и газопреносната инфраструктура.
Двамата са коментирали и провеждането на среща помежду си по време на Българското председателство, съобщават от пресцентъра на Министерски съвет. Нещо като еврослугинаж или евразийска почит …
Вождът представил идеята си за развитие на проекта за АЕЦ „Белене“ в „кашони“ като общобалкански ?! А защо не и общославянски и православен ?!
Той е посочил, че тя е срещнала подкрепа от колегите му от страните от Западните Балкани. От своя страна Путин е изразил готовност Русия да се включи в обсъжданията при подновяване на работата по проекта и да разопакова „кашоните“ …
Явно след като Борисов влезе лично в енергетиката, може би си търси и дългосрочно захранване на неговия ЧЕЗ ГГ (ГЕРБ+Гинка ) ?!
По време на разговора е било обсъдено и развитието на газовия хъб „Балкан“ и възможностите за директни доставки на газ за България при взаимоизгодни условия и пълни гаранции от страна на Европейската комисия.
Коментирано било и изграждането на газопровода „Турски поток“. Руският президент е посочил, че проектът в голямата си част е изпълнен, а Борисов го е информирал, че се очаква на 1 юни да е готова интерконекторната връзка между България и Турция.
Разгледан е бил и вариант за изграждане на отклонение от газопровода „Турски поток“, което да достига пряко до хъба и да употреби хилядите тръби лежащи под контрола на Домусчиеви на пристанищата в Бургас и във Варна …
Е, пролет идва и един мини „Южен поток“ като израз на българо-руската парична дружба подкрепяна и от разсърдения руски КГБ служител Кирил може и да разцъфне за слава на новия-стар президент на Русия, Владимир Владимирович Путин …
Предполагам, че Борисов може и да е поздравил Путин за поредната изборна победа …
Все пак сме Путинска България …
Свободен автор – Философът
ПОДПИСАХМЕ ЛИ СЕГА НЕЩО С РУСИЯ ЗА АЕЦ?
– Кога ще бъде публикуван доклада (бел. – за АЕЦ)? Получихте съгласие на БЕХ.
– Получихме, но вероятно сте забелязали, че на края имаше една фраза, която казваше „като се заличи всичката информация, която представлява търговска тайна”!!!!! В понеделник имам среща с г.-н Иванов (шефа на БЕХ), за да бъдем сигурни, че вътре наистина ще бъде заличена тази информация, която представлява търговска тайна, която утре може да ни вкара в процеси и ще го публикуваме.
Това е откъс от интервюто на шефа на БАН – академик Юлиан Ревалски пред „Дарик“.
В решението на БЕХ за разсекретяване на доклада за трябва ли ни или не АЕЦ обаче не се говори за търговски тайни, а за „съобразяване с поверителността на определена информация, касаеща дружествата от БЕХ група.“
Няколко уточнения:
1. Родните дружества от БЕХ няма как да засъдят БЕХ – те са му подчинени, негови дърщерни фирми са.
2. Търговска тайна и арбитражни процеси в случая може да има само между БЕХ и „Атомстройекспорт“.
Затова възниква въпросът какво тайно пак е подписала българската страна (както навремето ставаше с анексите за АЕЦ „Белене“) и в какво ново многомилиардно приключение ни вкарва родният политически елит и властта.
Още повече, че изглежда задачата на БАН не е била оценка на бъдещото развитие и перспективи на енергетиката и в частност атомната, а най-вероятно и оценка на някакъв вече парафиран или стартиращ проект.
Най-малкото защото в един прогностичен за десетилетия напред научно-изследователски доклад няма никакво място за „търговски тайни“, които са тайни на настоящето.
Такива тайни и съответно арбитражни дела за евентуалното им издаване може да има само при вече действащ търговско-инвестиционен проект или поне при подписано предварително споразумение по него.
И последно – ясно е, че елитът ще си направи каквото е решил според комисиона, за който се е договорил. Ясно е, че протестите ще се ограничат до псувни във „Фейсбук“.
Ако въобще ги има!
Фейсбук
Ilian Vassilev
Борисов проговори по Белене и реакторите. Показа си рогата и обвързаностите. И какво мисли, като обяви проекта под шапката на „национална сигурност“ ще спре гравитацията на пазарната логика, ще го извади от необходимостта от тръжни процедури и спазване на закона за обществените поръчки, ще оправдае наливането на средства заради „съображения от национална сигурност“?
Да, има елемент на националната сигурност в този проект и то не един – това че по силата на международни конвенции, които държавата е подписала, тя носи ултимативната отговорност за всичко което става в тази сфера – което прави илюзията за частен ядрен проект гротеска. И второ, това че всяка ядрена централа е потенциален обект на военен удар, която я превръща в практически незащитима цел /дори да хвърлим един милиард долара за ПВО, което трябва да направим и тези разходи ги няма в калкулациите, пак няма гаранция/ и поради мащабите на пораженията и щетите на практика ще постави държавата ни на колене.
Видяха, че с доклада на БАН не стана. Публикацията му е признание за поражение, защото видяха, че на всеки техен аргумент има десет по-силни контра-аргументи. Сега търсят обходен маршрут.
Следете ходовете на Борисов – защото той е реалния кукловод по темата.
Още веднъж да му кажа – каквито и ангажименти да е поемал, Белене няма да стане. Дори под шапката на националната сигурност. В момента, в който народът разбере какво ще ни струва – Борисов е вън от властта. Тясна ще му се види София.
Фейсбук
Каквото и да пише в доклада за осъществимост, който правителството е поръчало на БАН, то няма да бъде от съществено значение, защото факторите и събитията, от които зависи решението се намират извън България и в никакъв случай не са в портфейла от възможности на „академиците“.
Руския ядрен монопол Росатом отдавна е символ на национална гордост, като често се опитва да осмее трудностите на американския си конкурент Уестингхаус като знак за залязващата глобална сила на САЩ. Основания не липсват, особено новини за финансови затруднения и надвиснал банкрут.
Дневникът с поръчките и договорите, според финансовия отчет за 2016 година, които трябва да бъдат изпълнени от Росатом включва повече от 42 ядрени реактора в периода до 2025 година на стойност над 133 милиарда долара, при приходи над 5 милиарда долара!? При все това тези дни усмивките в щаб квартирата на Росатом не се много. Повечето от договорите са за проекти в чужбина, които включват и задължението за финансиране в твърда валута, което бе ключовото предимство на руската компания пред конкуренцията. Във времето на скъп нефт и газ, държавната хазна на Кремъл осигуряваше достатъчни парични потоци към компанията. Всичко приключи с анексията в Крим, която предизвика верига от деградиращи въздействия върху работната среда и в крайна сметка до прекъсване на достъпа до глобалните капиталови пазари.
Държавният Фонд за национално благосъстояние – основния източник за извънредно финансиране, на практика „пресъхна“. Това принуди руското правителство да пренасочи финансирането на Росатом към банкови заеми от най-големите руски банки – в това число и Сбербанк. За съжаление, не само капиталовите нужди на руския ядрен гигант надвишават значително кредитните тавани на тези банки – става дума за десетки милиарди долара, но в повечето случаи става реч за твърда валута, а не за рубли, които в последна сметка могат да бъдат „напечатани“.
Нетният резултат от това е, че руските банки не приемат корпоративните или проектни гаранции на Росатом, а настояват за суверенни гаранции от държавата. Телефонните обаждания от Кремъл не помагат, а финансовият министър Силуанов с огромна неохота одобрява, и то частично, заявките, като не се поколеба да направи стряскащото сравнение към обществото – „ситуацията напомня последните дни на Съветския съюз преди колапса му“.
Заемите, нужни за финансиране на ядрени проекти, особено когато са изразени в рубли, се изстреляха в стряскащи височини, много над онова, което Росатом може да се надява да заеме. Паричните потоци на Атомстройекспорт изглеждат твърдо в отрицателна територия, тъй като по-голяма част от активите не генерират приходи, а там където има такива, те са твърде несъразмерни с капиталовите нужди.
Росатом напълно зависи за „вързване“ на балансите си от бюджетни пари, отвъд приходите от търговска дейност. Само през 2017 година – кумулативните финансови инжекции от държавата надвишават 130 милиарда рубли или $ 2,1 милиарда, което тотално не съответства на нуждите на компанията, дори само за операциите в Русия.
Това принуди Росатом да потърси преструктуриране на сделките и допълнително финансиране от местни партньори или трети страни. Една от най-значителните капиталови инвестиции – над $ 20 милиарда долара – в АЕЦ „Аккую” бе предоговорена, като в проектната компания влезе с 49% турски консорциум Cengiz-Kolin-Kalyon (CKK), в който всяка една от участващите компании държи пакет от 16.3 %.
След това Росатом информира йорданското правителство за намерението си да промени част от своя ангажименти за финансиране в проекта за ядрена централа – два блока по 1000 МВ, на стойност от $ 10 милиарда. Вместо държавно финансиране, както бе първоначалното задължение, компанията изрази намерение да прибегне до банкови заеми, въпреки поредицата от неуспехи в тази насока и тотално отрицателния опит с банково финансиране на ядрени проекти в целия свят. Москва не разкри подробности за името на банката или банките, които има пред вид. Техническите детайли по проекта са договорени – единственият „висящ“ въпрос е останало финансирането. Според първоначалния план от 2013 година – руското и йорданското правителство трябваше да внесат по 15% процента дялово участие, а останалите 70% да бъдат дългово проектно финансиране. Днес тези планове изглеждат тотално нерелевантни и неосъществими.
Росатом е изправен пред риск от неизпълнение по по-голяма част от договорите си в редица страни, от Китай до Боливия, именно поради невъзможността да осигури финансиране за проектите. Достъпът до капиталовите пазари не е само невъзможен, поради наложените санкции, но самите инвеститори отказват да купят дългови инструменти, свързани с реализацията на ядрени проекти. Накратко, Росатом е изправен пред повече проблеми, отколкото може да се справи.
Ситуацията силно напомня времената непосредствено преди разпада на Съветския съюз, когато руското правителство бе принудено да прекрати субсидиите за изпълнителите, които изграждат ядрени мощности в чужбина, което постави Атомстройекспорт „на колене“.
Ядрената централа в Hanhikivi, Финландия се изгражда от проектната компания Fennovoima, в която Росатом държи 34 % дял. Това е единствената активна площадка за строителство на ядрена централа в Европа за последните десетилетия. Строителството и се финансира и от руските данъкоплатци – над $ 1 милиард вече са похарчени, отново от Фонда за национално благосъстояние на Русия. Този фонд, по първоначалния замисъл, трябваше „да се превърне в част от устойчив механизъм за гарантиране на пенсиите на гражданите на Руската Федерация“ и по устав не е предназначен за обслужване на интересите на чужди страни или правителства.
Съществуват отворени въпроси по финансирането на договорите в Нигерия, Египет, Индия и Боливия. Само в Египет – Росатом има ангажименти да осигури проектно финансиране от $ 25 милиарда за реактор поколение 3+, договор спечелен отново с очароващата тактика да се обещава схема за финансиране, изграждане, експлоатация и предаване.
Изграждането на нови блокове на АЕЦ в Иран и Китай почива на друга основа – като рядко изключение от правилото – тъй като ирански и китайски инвеститори покриват сметката сами.
Президентът Путин потвърди ангажимента на Росатом да разшири ядрената си програма в Индия и да построи „поне още 12 блока по руски проект“. Съгласно подписаните споразумения за нови два реактора в Kudankulam, поне 50% от проектната стойност трябва да бъде поета чрез заем от Росатом на стойност $4,2 милиарда.
Същата схема и при договора на Росатом за АЕЦ Rooppur в Бангладеш, който бе подписан през 2015 година и който отново тотално зависи от финансиране от руска страна в размер на $ 12.65 милиарда.
Ядреното досие на Русия в Нигерия включва ангажимент за изграждане на четири ядрени блока на стойност повече от $ 20 милиарда, като първият от тях трябва да бъде пуснат в експлоатация през 2025 година. В замяна на контролиращ дял в проекта и ангажимент на правителството за изкупуване на произведената енергия, Русия пое ангажимент да осигури финансиране на проекта.
Междувременно, Виетнам се оттегли от подобен тип споразумение с Росатом, като изтъкна, по думите на президента на държавната енергийна компания на Виетнам Жон Куанг Тан, че „ядрената енергия загуби конкуретоспособността си спрямо други енергийни източници, поради което няма срочна необходимост от нов блок“. Въпреки че споразумението за два нови ядрени блока в провинция Ниг Тан бе одобрено през 2009 година, то бе последвано от няколко отлагания по искане на виетнамската страна, която реши, с помощта на Международната агенция по атомна енергия, да изследва допълнително възможните екологични рискове от експлоатацията на ядрена енергийна централа.
След оттеглянето на Сергей Кириенко, което оценено на фона на разкритите в последствия състояние и предизвикателства пред Росатом изглежда повече като спасение, и назначаването му на заместник-ръководител на администрацията на президента Путин, се разкри истинската картина на руската ядрена енергетика. Под неговото ръководство от планираните през 2007 година двадесет ядрени реактора са изградени само 4. Цифрата към 2020 година набъбва на 30, както е изложено в „Генералната схема за развитие на нови енергийни мощности в Русия до 2020 година“.
Работата на много строителни площадки, включително на „гордостта“ на Росатом – Балтийската АЕЦ в Калининград, която стартира през април 2014, приключи скоропостижно след изразходване на близо 70 милиарда рубли или $ 1.2 милиарда.
Липса на търсене, финансиране и ефективен мениджмънт принудиха Росатом да се фокусира върху проекти за удължаване срока на съществуващи реактори и по-рискови операции по увеличаване на мощността – което трябваше да убеди публиката, че ядрената енергетика може да се конкурира с другите видове енергия.
Моделът на глобална експанзия на Росатом, промотиран благодарение на обещанията за заеми, гарантирани от субсидии от държавния бюджет на Русия, суверенни фондове и суверенни гаранции е неустойчив, предполага проблеми в работната програма на корпорацията както у дома, така и особено зад граница и на практика лишава Кремъл от възможността да използва ядрената енергетика за външнополитически цели.
Ограниченията в руския бюджет отвори нови ниши на възможности за Китай. Китайските компании, които работят в ядрената сфера, успяха да направят стратегически пробиви на гърба на Росатом, като вече официално са поканени за партньори в реализацията на руски проекти в Латинска Америка, Африка и Азия. Пекин също успя да се възползва от стратегическото противопоставяне на Русия със САЩ за да овладее контрола върху стратегическа инфраструктура и активи, с което усили лостовете си за въздействие в Европа. Това не е непременно в ущърб на България, доколкото разширява опциите за реализация на оборудването за АЕЦ „Белене“.
Росатом не е само гражданска корпорация, нейната собствена мисия включва „поддържане на националния интерес в сферата на отбраната“, като прилага „националната политика в сферата на ядреното сдържане“. Поради липса на отделно счетоводство и разделение във финансовите отчети между военна и гражданската част, поне до скоро, напълно бе възможна хипотезата 610 милиона евро на българските данъкоплатци, с които бе платено оборудването, фактически да са били използвани за развитие на руския стратегически ядрен арсенал, включително за модернизацията на ракетните системи, които теоретично могат да бъдат насочени към територията на България и Европейския съюз.
По-нататъшните бюджетни съкращения в Русия, при високите равнища и приоритетност на ядреното превъоръжаване на Кремъл, особено на фона на глобалното противостоене със САЩ, неизбежно ще свият още повече възможностите за публични инвестиции в мирната ядрена програма на Росатом и ще усилят зависимостта от външно финансиране.
Добрата страна за България от това е, че Росатом би трябвало да прояви по-голяма възприемчивост към предложения от българската стана за по-достоен и по-малко травматичен изход от ситуацията с оборудването за АЕЦ „Белене“, като сътрудничи при намирането на купувач, включително при схеми за преоформянето на тези активи като дългосрочен инвестиционен заем при реализацията на обекти от глобалната енергийна програма на компанията.
Ползите от продажбата на реакторите за купувача ще е незабавна и осезаема, тъй като цената им винаги ще бъде конкурентоспособна, а и са в наличност – особено на фона на сигурните проблеми с финансиране и доставка на ядрени съоръжения в бъдеще. Плащанията могат да бъдат отложени или оформени като инвестиционен кредит, допълнен с услуги, в които могат да бъдат ангажирани български компании.
Както Росатом, така и НЕК и потенциално китайската компания CNNC могат да намерят точката на пресечка на взаимния интерес около реакторите на АЕЦ „Белене“ особено що се отнася до съвместно реализиран проект в трети страни.
