Велико Лефтеров от Поморие е нападнат от банда кръвожадни и много агресивни роми в Шумен. Пребиват го с помощта на метални тръби и тухли. Борейки се за живота си и при неизбежна отбрана, Велико наръгва с ножче единият от ромите в областта на сърцето. Групата от роми се разбягва и изоставя агонизиращия си събрат. Велико се обажда в Бърза помощ. И двамата са приети по спешност в шокова зала. Велико Лефтеров е обезобразен, с комоцио и сериозна кръвозагуба. След като го изписват от болницата е откаран в ареста. Ромът умира от раната си. Срещу Велико е повдигнато обвинение за предумишлено убийство.
Още в деня на свадата, братът на Велико – Анатоли Лефтеров, който също е от Поморие, но от години живее и работи със семейството си в Белгия, се свърза с Авантаж. Той разказа пред нашата медия, че в сайтовете в Шумен e отпечатана лъжлива версия, която защитава ромите и цели да изкара брат му побеснял ксенофоб, който е извършил предумишлено убийство по етнически подбуди. Всъщност къщата на Велико в Шумен граничи с ромската махала. Екшънът се разиграва на ул. „Гривица“. Минавайки по нея, Велико Лефтеров, без да провокира някого с нещо, братя роми започват да го замерят с тухли. Ранен е жестоко в главата. Групата от роми постепенно набъбва. Помориецът е млатен от тях с метални тръби и тухли. Принуден да защитава живота си, той започва да се отбранява с ножче, което носи в джоба си. При неизбежна отбрана острието попада в тялото на рома. Това разказа пред нашата медия братът на Велико – Анатоли Лефтеров. Анатоли е успял да говори с него за около 40 секунди по телефона след свадата.
Авантаж познава много добре Велико Лефтеров. Той е добър, усмихнат, любезен и трудолюбив. Въпреки това, преди да лансираме и отпечатаме неговата версия, пресъздадена от брат му, екипът ни събра и другите гледни точки. След изнасянето на видеото от боя и убийството, всичко се потвърждава – Велико се е борил за живота си!!!
Ромската агресия в България продължава да се увеличава. Въпреки усвоените през годините милиарди левове за интеграцията на ромите по различни програми, голяма част от тях продължават да бъдат със средновековни и варварски разбирания. Погрешната държавна политика и изхранването на ромите с парите на данъкоплатците в България ги кара да се чувстват недосегаеми. Този факт се засилва и от използването им от политическите партии за електорални единици, като изкупуват гласовете им.
В България трябва да бъде наложен спешно американският модел за интеграция на цветнокожите от гетата. В САЩ голяма част от длъжностните и медицински лица – лекари, учители, полицаи, социални работници, които работят с цветнокожи, са също цветнокожи. Доказано е, че така има по-голяма приемственост между отделните групи и методът спомага за по-бързата им интеграция. Но големият проблем е, че българските роми отказват да се образоват, защото и без ценз и положен труд държавата се грижи за тях
След изложените факти и обстоятелства се стига до обоснованото предположение, че Велико Лефтеров е в ареста и ще бъде съден за това, че е защитил правото си на живот.
15-годишният Иван обаче не се признава за виновен
200 хиляди лева кръвнина иска майката на убитата 11-годишна Никол от Бургас. Основен заподозрян за убийството е осмокласникът Иван Иванов, с когото момичето се е запознало във Facebook, съобщава Нова телевизия.
Съдът насрочи следващо дело за 6-и и 7-и юни. А защитата поиска повторна съдебно-психиатрична експертиза.
С мълчалив протест и хвърляне на яйца по обвиняемия започна делото срещу 15-годишния младеж. Роднини, съученици и близки се събраха пред сградата на съдебната палата с искане за максимална ефективна присъда за Иван.
Той е обвинен в убийство по особено жесток начин. Във фаталния 20 август 2017 г. 11-годишната Никол и той отишли да пушат наргиле в блок в ж.к. „Меден рудник”. По неизяснени и до момента причини, Иван е нанесъл удар с нож във врата, като е прерязал сънната артерия на момичето.
„Да получи адекватна присъда за това, което е направил. Защото той много добре е съзнавал какво прави”, заяви Христина Борисова.
Обвинението е категорично, че доказателствата са достатъчни.
„За мен е 100% доказано делото. Изказвам лично мнение. Не ангажирам нито съда, нито прокуратурата”, заяви Яни Николов, адвокат на семейството на Никол.
Според майката на момчето, то е набедено. Извършителят бил друг – маскиран мъж.
„Не е виновен. Друг е убиецът”, заяви Донка Петрова – майка на Иван.
Ако вината бъде доказана, вариантите за присъда са няколко. Максималната за такова престъпление е до живот. Иван обаче е непълнолетен, затова го грозят до 10 години затвор.
„При превес на отличаващи вината обстоятелства го очакват между 5- 6 години затвор”, заяви прокурор Ангел Ангелов.
В случай, че Иван признае, че е убил Никол, присъдата му ще бъде намалена с 1/3.
15-годишното момче обаче не се признава за виновно.
Появата на обвиняемия провокира възрастен мъж, който хвърли по него яйца и беше задържан от съдебната охрана.
„Ами той уби човек, бе. Аз само едни яйца му хвърлям“, крещеше протестиращият.
След жестокото убийство на 11-годишната Никол каквото и да кажем, ще е излишно, каза организаторът на протестната акция Таня Естило
Бургазлии излизат на мълчалив протест пред Съдебната палата заради убийството на 11-годишната Никол от Бургас, която бе намушкана с нож в асансьор през миналата година.
„Каквото и да кажем ще е излишно предвид на това зверско деяние. Мълчаливо апелираме към съда за справедлива присъда“, каза пред камерата на Нова телевизия организаторът на протестната акция Таня Естило.
Делото за жестокото убийство тръгва на 14 май. Девет месеца след трагедията близки и роднини на убитото момиче ще се съберат пред Съдебната палата с искане за справедлива присъда.
„Присъдата няма да е справедлива, защото в закона не е предвидено наказанието, което убиецът заслужава. Той трябва да бъде съден според деянието си, а не според годините“, заяви в предаването „Часът на Милен Цветков“ Естило.
Не желая да коментирам, каза пък майката на Никол Мими Ставрева.
„Време е да се събудим. Трябва да защитим децата си! Нужно е да излезем пред съда, да сме с тази майка, за която вече няма сън“, заяви Вили Бодурова, която е близка приятелка на семейството.
Това дете е било добра ученичка, била е в оркестъра на училището, добави възрастната дама.
След 5 години като излезе каква е гаранцията, че няма да убие някого, каза още Таня Естило.
През 2018 г. журналистите продължават да бъдат убивани за работата си над трафика на токсични отпадъци, данъчните измами, корупцията и нарушаването на човешките права.
Тази порочна практика продължава из цял свят и нанася вреда като лишава милиони хора от информация, която обществото трябва да знае и да противодейства. Това е вид цензура … Страшна цензура, при която биват отнемани живота на много журналисти като в случая с малтийския журналист Дафне Каруана Галиция, която бе убита на 16 октомври 2017.
Или като при египетския фотожурналист Шакуан, който е изправен пред възможността за смърт чрез обесване.
RSF (Репортери без граници ) стартира онлайн кампанията #MyPicForShawkan, за да популяризира този случай преди седмица …
От края на 2017 г. 45 журналисти от 15 различни държави работят в таен проект, който цели да завърши и публикува разследванията на малтийския журналист Дафне Каруана Галиция.
Съвместната работа несъмнено е най-добрата защита, пише Лорен Ричард в „The Guardian“
www.theguardian.com/commentisfree/2018/apr/16/reporter-murdered-daphne-caruana-galizia-malta?wpmm=1&wpisrc=nl_todayworld
Той е журналист в Premières Lignes Télévision и основател на платформата „Забранени истории“.
Какъв е смисълът да убиеш журналист, ако 10, 20 или 30 други са готови да продължат делото? Независимо дали сте диктатор, бос на наркокартел или корумпиран бизнесмен, излагането на престъпленията ви на показ е най-големият ви страх. Журналистите са врагове на корумпираната система, която сте създали. Ами ако това изобличаване стане глобално, ако съобщението резонира стотици пъти по-силно? Където и да отидете, ще бъдете разпитвани от световната преса. Каквото и да се опитвате да криете – ще придобие мащабни пропорции.
Именно това е мисията на новата международна платформа „Забранени истории“: голяма мрежа от журналисти, които са готови да се намесят във всеки един момент, в който журналист е вкаран в затвора или убит. Идеята е да се осигури оцеляването на историите.
45-те журналисти, които работят съвместно над „Проектът Дафне“, включително репортери на „Гардиън“, имат една ясна цел: да информират обществото относно корупцията и прането на пари в Малта, част от Европейския съюз, позовавайки се на доказателствата, които Дафне Каруана Галиция смело разкрива в продължение на 30 години.
Убийците на Дафне Каруана Галиция знаят, че са се провалили. Те отнеха живота на 53-годишния журналист и майка на три деца. Но който и да е поръчал убийството ѝ, където и да се намира днес, е загубил битката. Последното разследване, над което е работила, ще бъде споделено в идните дни с милиони граждани по целия свят.
„Проектът Дафне“ е първото международно разследване на „Забранени истории“ – идеята за този проект дойде преди три години, след трагично събитие.
На 7 януари 2015 съседите ми по офис – журналистите и карикатуристи от „Шарли Ебдо“, бяха убити от терористи от йеменския клан на „Ал Кайда“. Бюрото на пресцентъра, в който аз работя – „Премиер Лин“, е точно срещу този на „Ебдо“. По стечение на обстоятелствата пристигнах в офиса няколко минути, след като терористите бяха избягали. Стигайки до офиса на „Шарли Ебдо“, трябваше да се изправя лице в лице с ужаса да видя колегите си на земята, замлъкнали, вцепенени, мъртви.
За 20 години съм работил по няколко конфликта, включително Ирак и Кашмир. Разследвал съм диктатури. Но този път това се случи в непосредствената ми среда. Журналисти, убити заради карикатурите си. Това изживяване ме убеди, че има нужда от „журналистически“ отговор за престъпленията, извършени срещу пресата. Победа над цензурата чрез журналистическа съвместна работа.
Създавайки платформата си, се вдъхновихме от подобни инициативи. През 1976 г. американският журналист Дон Болс бе убит, след като колата му се взриви във Финикс, Аризона. През следващите дни разследващи журналисти и редактори събраха 38 журналисти от цялата страна, за да продължат разследването на журналиста на „Аризона Републик“. През 2015 г., когато разследващият журналист Хадия Исмаилова бе затворена в Азербайджан, дузина колеги от „Проект за разследване на корупцията и организираната престъпност“ (OCCRP) продължиха нейните разследвания за корупцията и данъчните измами на управляващото семейство в Баку. Точно толкова смели бяха журналистите от бразилското НПО АБРАДЖИ, които продължиха работата, започната от репортера Тим Лопес, който бе изгорен жив през 2002 от трафиканти на дрога в гетата на Рио де Жанейро.
През 2018 г. журналистите продължават да бъдат убивани за работата си над трафика на токсични отпадъци, данъчните измами, корупцията и нарушаването на човешките права. Тази цензура лишава милиони граждани от информация, която е фундаментална за обществата им и бъдещето на страните им.
От нас, журналистите, зависи да подсигурим ефекта на Стрейзънд [феномен в интернет, при който опитът за цензуриране или премахване на дадена информация води до нейното масово разпространение – бел. прев.] за тези разследвания, които са задушавани. През 2002 г. певицата Барбра Стрейзънд подава оплакване за премахване на снимките от нейното имение в Малибу от уебсайт, който пише за ерозията на калифорнийския бряг. Оплакването е огромна грешка – не само че калифорнийският съд отсъжда в полза на ответника, но и самият процес, стартиран от Стрейзънд, предизвиква любопитство. След процеса уебсайтът е посетен 400 000 пъти, докато преди подаването на оплакването е бил видян едва шест пъти, два пъти от собствените й адвокати. Ефектът Стрейзънд е в самото ядро на „Забранени истории“: журналистика, която защитава журналистиката. С тази солидарност може да бъдем сигурни, че разследванията ще оцелеят.
Свободен автор – Философът по terminal3.bg/zhurnalisti-ot-cjal-svjat-prodlzhavat-razsledvanijata-na-ubitite-si-kolegi/
Състоянието на българското образование предизвиква съжаление и възмущение дори у хора, за които то никога не е представлявало особен приоритет. В медийното пространство до „образование“ по различни поводи стои най-често думата „колапс“. Колапс, който няколко поредни просветни министерства наблюдават като яворови герои градушка – безсилни пред стихията на невежеството.
Неотдавна международно изследване за оценяване постиженията на 15-16-годишните ученици показа стряскащи резултати. А именно: функционално неграмотни по четене са 41% от българските ученици, по математика – 42%, по природни науки – 38%. Ако тези данни можеха да се трансформират във военна информация, те щяха да означават мобилизация. Вместо спешен спасителен план МОН затваря училища и реже паралелки. Това, разбира се, е неизбежно – децата просто не стигат. Проблемът е обаче, че държавата реже като касапин, а не като хирург.
Стигаме до частния случай на русенската МГ „Баба Тонка“, където регионалният инспекторат е взел решение да бъдат съкратени паралелките от пет на четири. Училището, чиято история датира от 19 век., е на 15-о място в топ 100 на най-добрите гимназии в България. Нещо повече: на фона на 42% функционално неграмотни по математика „Баба Тонка“ изпраща студенти в MIT (Massachusetts Institute of Technology, който в последните години надмина университетите „Харвард“ и „Станфорд“ и е най-доброто висше учебно заведение в света), обучила е над 50 медалисти от международни олимпиади и още десетки от балканиади и други международни състезания.
Гимназията съвсем не разчита само на престижа си. Всяка година тя изпълнява план-приема още на първо класиране. Тези факти, както и протестите на ръководството не променят решението да се намалят бъдещите математици – една от съкрушимо малкото ни национални гордости, с 20% годишно. Съюзът на математиците в България, Русенският университет „Ангел Кънчев“, омбудсманът Мая Манолова, Национално движение „БГ Патриот“, общинският съветник Иван Станев и много други се обявяват за запазване броя на паралелките в гимназията.
„В трите най-предпочитани училища на територията на община Русе… е планиран най-голям брой паралелки за прием в 8-и клас – общо 12, по 4 за всяко училище, което създава равнопоставеност за тези три училища и гарантира правото на седмокласниците на избор на профилирани паралелки;“
и
„…не е намален броят на паралелките само в едно единствено училище, а са отчетени възможностите за реализиране на план-приема и запазване на многообразието от предлаганите профили и специалности от професии с цел удовлетворяване на желанията на учениците и техните родители.“
Макар и трогателни, тези мотиви са крайно несериозни и предизвикват натрапчивото и горчиво чувство, че някой се опитва да ни върне в плановата икономика и да ни убеди в ползите от нея. Още по-тревожен е фактът, че цели пасажи от писмото на Регионалното управление на образованието в Русе са повторени в писмото на министър Красимир Вълчев до омбудсмана и директора на математическата гимназия Митко Кунчев. Лайтмотивът на двата текста е, че решението за съкращаване броя на паралелките е съобразен с държавния план-прием. Този момент е обгърнат в мистификация и предвид това, че стратегията явно е лишена от възможността за успех.
Много е възможно аргументът за баланса, така актуален по време на Виенския конгрес (1814-1815 г.), да се окаже малко отживял. Решението да се отнеме точно оттам, където има приток, конкуренция, резултати, реализация – включително и такава в България, означава не просто отказ от поглед към бъдещето, а неспособност за преценка на настоящето. Да кастрираш работещото и успешното в името на „равнопоставеността“ може да се преведе само така: „Тук ни е добре, не желаем да влизаме в конфликт с учителската гилдия, нито да затваряме някое училище, просто бавно ще потопим всички – така няма да личи много.“
Докато с необяснима наслада се цитират наредби и закони, за спасяването на професионалното образование се говори в бъдеще пожелателно време, а дуалното образование е предимно тема на форуми и семинари (практикува се едва в около 20 гимназии по данни от 2017 г.), се правят и прогнози като тези, че днешните деца ще имат професии, които още не съществуват. В тази неразбрана от някои реалност МОН и РУО-Русе затварят вратата на цял клас ежегодно до училище, което освен всичко изброено има и клубове по роботика и дронове.
МГ „Баба Тонка“ не е единственото училище, което ще пострада от демографската катастрофа, но то ще бъде наказано още сега заради лоши мениджърски решения, заради недалновидност и некомпетентност. Намаляването на количеството училища, паралелки и ученици не е задължително да върви заедно със стремителен крах в качеството на образованието. Експертите обаче явно са максималисти и се готвят за убийство – по непредпазливост, но извършено по особено жесток и мъчителен за жертвата начин.
