„Гейсбук“ се превърна във фалшива трибуна, обявиха негови приятели

Фейсбук блокира Ангел Хаджипопгеоргиев заради гейове. Писателят – бунтар, който от няколко години живее в Англия, се опитал да се свърже с администраторите на социалната мрежа, за да разбере причината, заради която са му наложили ограничение, а негови приятели го подкрепиха, като споделиха, че „Гейсбук“ се е превърнал във фалшива трибуна.

„Тъй като системата на Фейсбук за приемане на запитване не желае да приеме запитването ми, то аз го публикувам тук (б.а. в профилите на мои приятели социалната мрежа), поради това, че не мога и в блокирания си профил да го сложа. Дано някой от администраторите на Фейсбук го види и ми отговори“, сподели писателят.

„Уважаеми господа. За втори път ми блокирате профила и то за 30 дни, според мен напълно незаслужено. Изразът „Съдията не е гей, а обикновен педераст“ с какво обижда някого, след като първо е шега, а второ думата „педераст“ е общоприета форма за назоваване на човек с хомосексуални наклонности и доколкото знам дори се ползва в определени интелектуални общности. Тази дума е съставена от две гръцки думи и означава „момче, горещ любовник“, обяснява Хаджипопгеоргиев.

„Думата съществува във всички речници, което означава, че е напълно легитимна. Не съм я насочил като обидна срещу някого с агресивни чувства. Не разбирам как може за всяко докладване от разни завистници и недоброжелатели да блокирате хората и да ги лишавате от комуникации. Аз доставям на хиляди хора удоволствието да четат преводи на прекрасни стихотворения, а ВИЕ ме блокирате по съвсем незначителен повод заради докладване на някакъв НЕОтолерантен или не знам и аз как вече да нарека такова двулично и подло същество“, добавя Ангел Хаджипопгеоргиев.

Той сподели, че другият му профил е блокиран за 30 дни и не му се позволява дори да попита защо постъпват така с него.

„Нямам право дори да задам въпрос. Представяте ли си, хора? Ако това е демокрация и свобода на словото, то аз съм ескимос-мюсюлманин…И ако тука няма стотици хора, с които комуникирам постоянно, то отдавна да съм се махнал с гръм и трясък, но и това може да се случи скоро. Ако има нещо, което наистина мразя е да ми се казва какво мога и какво не мога да правя и говоря. Тук е по-лошо от Светата Инквизиция“, споделя писателят.

Приеха Янчо Чолаков в Съвета за фантастика и приключения към Съюза на писателите в Русия

Българският писател Янчо Чолаков е приет в Съвета за фантастика и приключения към Съюза на писателите на Русия.

В Съвета влизат представители на 17 страни: Русия, Беларус, България, Германия, Израел, Испания, Италия, Канада, Латвия, Молдова, Полша, Сърбия, САЩ, Узбекистан, Украйна, Финландия, Франция.

Съветът включва секция на писателите-фантасти, Трилър клуб, секции по превод и публицистика, както и Асоциация на изследователите на фантастиката.

Съветът връчва след гласуване и ежегодната награда на името на забележителния писател Иван Ефремов.

Янчо Чолаков е основател на издателството за фантастика „Офир”. Неговият дебют „Историята на Самотния редник“ е обявен от българския фендъм за една от най-значимите книги на десетилетието. През 1997 година изтъкнатият български фантаст Любен Дилов му връчва националната награда „Гравитон“.

През 2010 година е номиниран от Европейското общество на фантастите в категорията „Най-добър автор“, спечелена тогава от Стивън Бакстър, а година по-късно Дружеството на българските фантасти го обяви за „Майстор на авангардната фантастика“. Неговият разказ „Asked the Soldier, „Who Called Me?“, излязъл в американското списание „Nameless“ в 2013 г. беше в разширения списък за наградата Campbell, която се връчва заедно с HUGO.

Зачестилите през последните години преводи на негови разкази в руските списания „Уральский следопыт“, “Знание-сила“, „Реальность фантастики“, „Фанданго“, „Парадный подъезд” и алманасите „Второй Петербург“ и „Дружба народов“ бяха последвани от отличаването му с годишната награда за хумор на култовото списание „Уральский следопыт“, както и на литературния приз „Византийский ковчег“, който му бе връчен от международно жури в руския град Владимир тази година.

Наградените с „Византийский ковчег“ Янчо Чолаков и Атанас Петков получиха холуйски лакови миниатюри

Писатели от Бургас спечелиха престижни награди „Византийский ковчег“ в Русия. Фантастите Янчо Чолаков и Атанас Петков получиха холуйски лакови миниатюри, придружени с дипломи и със сертификати за автентичност.
Чолаков бе с номинация „Лель“ за разкази, издавани в печата през периода 2014-2016 г., а Атанас Петков, който е бургазлия, но живее в София, спечели приза в категория „Сказитель“, съобщава вестник „Компас“.
„Подобно на Оскарите, които се дават в различни категории, наградите „Византийский ковчег“ се връчват за различни неща. Има номинации в три категории – „Лель“, „Сказител“ и „Черноризец Храбр“, уточни Янчо Чолаков.
„Лель“ се връчва за нови произведения в популярната литература, а „Сказитель“ – за творчески принос в развитието на литературата на славянски език, добави той.
От 2016 г. наградата „Византийски ковчег“ е международна и се дава от международно жури. Връчването на призовете стана на VIII форум за хуманитарни индустрии в град Владимир, Русия.
„През месец май ми върви на награди от Русия. Преди две години спечелих Годишната награда в категорията „Хумористична фантастика“ на „Уральский следопыт“, а сега тази“, сподели Чолаков.
Лаковата живопис е с Жар птица, уточни писателят, който е добре познат в Русия като автор, чийто разкази са публикувани в т. нар. „толстые“ журналы – „Знание -сила“, „Дружба народов“, „Фанданго“, „Второй Петербург“, „Реальность фантастики“, „Уральский следопыт“ и др. престижни издания. Няма друг такъв български автор с толкова масирано участие.
„Времето беше чудесно. Една капка дъжд не капна и имахме възможност да участваме в дискусии за историческия роман, за детската литратура и славянската фантастика. В Русия в момента фантастиката е на първо място по продажби. Ходих на среща и в Собинка – с местни литературни творци и културни деятели, в компанията на Иля Илин – сценарист на Говорухин /Пирати на ХХ век, Асса/, както и с Юрий Кузнецов – детски писател, който доразвива сюжетите за „Вълшебника от Изумрудения град“ на Александър Волков“, каза още Янчо Чолаков.

Необходими са вливания с иновативен препарат, а сумата е непосилна за семейството му

Родителите на Иво Христов се борят за живота му.

Младия писател води дълга битка с рака. Необходима е непосилна за семейството сума, а лечението трябва да започне спешно, съобщава бТВ.

Иво Христов е едва на 16 години, а зад гърба си има издадени вече пет книги. Бори се с коварното заболяване от години – неврофиброматоза тип 2. След множество операции много от туморите в тялото му са премахнати, но най-коварният – този в главата, заплашва да отнеме слуха му.

От години момчето приема препарат, който отлага операцията на тумора. Лечението обаче не дава нужния резултат. Клиника в Германия вдъхва надежда на семейството.

Сумата от 7800 евро, необходими за вливанията с иновативния препарат, обаче е непосилна за семейството. Събрани са половината от парите, а се налага Иво да замине спешно.

Ако желаете да помогнете на Иво Христов, сметката е:

Иво Ивов Христов

IBAN: BG47 BPBI 7940 4078 0325 01

BIC BPB I BGSF

Юробанк България АД

„Гняв“ е символ на възмущението ми от кича в „модерното“ изкуство, казва в интервю за в. „Компас“ авторът на единствената книга, отпечатана само в един екземпляр

-„Гняв“ – това е името на новата ви книга. На 20 страници сте побрал това, което много от поетите на протеста се опитват да кажат на заспалите хора, наричани от управляващите лош човешки материал. Наскоро при гостуването ви в „Добро утро, Бургас“ заявихте, че в продължение на 27 години медийното пространство се залива умишлено и тенденциозно с гадости, помии и бози, за да може този народ да бъде тъп. Как се роди „Гняв“?
-Книгата е нестандартна изява на отношението ми към изкривените, изопачените и дори извратени течения в областта на всички изкуства не само в България, но и като световна тенденция. Всеки средно интелигентен човек е наясно, че такива неща се правят откакто Земята се върти, но като че ли през последните няколко десетилетия това се превръща в епидемия.
-Защо?
-Защото бездарието бързо се ориентира в обстановката и след като не може да се реализира по нормален, класически начин, започва да се прави на „модерно“. Отново ще си позволя да цитирам моя приятел и опонент Шура Самунджи /вечна му памет/, който веднъж ми каза: “Когато някой не може да пее, то той започва да прави рап, ако не му се удава да рисува – захваща се с абстракции, а когато не може да пише стихове, използва бял стих или разните там хайку, подредени като геометрия дивотии и прочие бездария“. И сега, когато нагло и тенденциозно всички възможни медии вкупом започнат да толерират бездарието и да му правят перманентна реклама, идва един момент на кипване и избухване. Ще си позволя един пример: Не би трябвало песента на Фики Стораро да се имитира от Миро в „Като две капки вода“, след като има абсолютно отрицателен вот в интернет пространството или да се номинира „дупарата“ на Гери Никол за Евровизия, макар да я оплюха по всички писти. Да не говоря за постоянното присъствие на разни пишещи алкохолици и комплексари върху страниците на вестниците и на телевизионния екран. Ако щеш, безразличието на същите тези медии към моята книга очевадно демонстрира отношение. Просто това, което направих, не е заложено в политиката за унищожаване на българската духовност, а напротив…
-“Гняв“ е вашият протест срещу псевдоавторите, наричащи себе си творци. Защо я издадохте само в един екземпляр и я завещахте на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив?
-Книгата сама по себе си не представлява интерес откъм съдържание и няма грам комерсиална стойност. Тя би могла да бъде притежание само на някои колекционери-библиофили, а в моето намерение изобщо и не влизаше тиражирането й поради същите причини. Целта на упражнението бе да се видя с приятели, да потърся съмишленици и ако ми се даде трибуна – да кажа това, което мисля и чувствам. Завещах я на библиотеката в моя роден град Пловдив, защото ако ще в Нова Зеландия да отида, пак ще си остана майничка, макар и Бургас да не ми е безразличен, защото баща ми беше бургазлия и имам страшно много приятели тук. Колкото до протеста в нея, ми се ще да споделя, че това е по-скоро възражение, възмущение /както съм писал вътре/, но не точно протест, въпреки че в България е модерно да се протестира. Аз не съм модерен – преди 40 години ходех с брада и слушах рок, сега пак ходя с брада и слушам рок. Динозавър консервативен, какво да се прави…
-В книгата публикувате психоплетството „Отбора за милиони“ на Криско, което на рапъроманите е по-известно като „Златните момчета“. Поместил сте до него и текста на хита от миналия век на група „Везни“ „Песен, писана на свещ“. След „шедьовъра“ „CV TV“ на Никита Нанков пък сте публикувал „Прощално“ на Вапцаров. Сравнявате и някаква цапаница, наречена „Хипермодерна картина от български художник“, с прекрасна творба на Владимир Димитров – Майстора, която наричате „демодирана”. Защо? Защо изкуството стана безвкусно?
-Никъде в книгата не цитирам имена както на „модерните“ автори, така и на техните опоненти. Разбира се, тяхното откриване не представлява трудност, което си личи и от въпроса, но лично аз нямам никакво намерение да оставям имената на Криско или Нанков за бъдещето, още повече съм напълно уверен, че те нямат място там. Колкото до Вапцаров, Георги Богданов и Майстора, то те и без моя PR са си безсмъртни. На оня художник с мръсното кафяво платно изобщо не му знам името и не ме интересува. Попаднах на тази цапотия след умишлено търсене на съвременни творби от български художници. Колкото до израза „демодирана“, то това е метафора, изразяваща иронията ми към снобите, хълцащи и ахкащи пред разните абстракции, с идеята да покажат колко много интелект са донесли от родните си села. Даже и това, дето съм поставил по една дума на всяка страница в книгата, е своего рода подигравка с „модерното“ изкуство. А по отношение на примерите, които съм дал, то нека Криско и Нанков да не се възгордяват, че съм сложил “гениалните“ им „творби“ в книгата си, защото просто за тях се сетих на първо четене, още повече, честно казано, не си позволявам много контакти с подобни „произведения“. Иначе без проблем мога да поставя всеки друг рап текст или да се ровна в графоманските сайтове за някое “велико“ стихоблудство. Да не коментирам чалгата или авторите, пишещи в стил „клозетна поезия“, като оня, дето написал „Ванка с танка“, че и го подписал като Радой Ралин.
-“Гняв“ сте я представили в Пловдив в Страстната седмица и на премиерата е бил бардът Стефан Гераксиев – Денвъра. Как вашите приятели приеха новата ви книга?
-На премиерата бяха и други музиканти, поети, писатели, психолози и преподаватели. Денвъра е мой дългогодишен приятел и си позволи кратка реч, демонстрирайки подобен на моя гняв, като завърши със страхотно стихотворение. Същото направи и поетът Николай Гюлев, който почти ме разплака с четиристишието си:

Ако в стиха сълза не затрепти,
ако в стиха не бликне капка кръв,
приятелю, какъв поет си ти,
макар да те ласкаят, че си пръв…

Доцент Соня Райчева сподели опита си с пишещите студенти, като с горчивина заяви, че на младите хора не бива да им се казва как да пишат, а само да им се показват примери как да не се пише, защото талантът е нещо, което не се придобива, тъй като е даденост още при раждането и формирането през първите седем години. Не мога да подмина с лека ръка и името на Елена Диварова, която освен поетеса, редактор и коректор на книги и учебници, е много добър литературен критик. Тя ме представи непринудено и същевременно съвсем академично в любимия ми стил „интервю без сценарий“. Нека ми простят останалите приятели, чиито имена също заслужават да бъдат споменати, но няма да ни стигне обемът на материала, за да ги изпиша всичките. И отново ще изкажа разочарованието си към родните медии, които не удостоиха с присъствието си премиерата на „Гняв“, макар и тя да е интересна, дори само откъм своята нестандартност. Явно журналистическата гилдия повече се интересува какво се случва под полата на плеймейтките или в леглата на футболистите.
Мога отговорно да заявя, че моите приятели застават зад мен и много се надявам някои от тях да покажат явна съпричастност към моята демонстрация. Но дори да не го направят в подобен стил, то ние стигнахме до консенсус, че единственият начин за борба с кича и бездарието е създаването на колкото може повече красота. Нека творим грамотно и красиво, приятели и съмишленици! Нека показваме на хората колкото се може повече смислени, естетически издържани и одухотворени творби!
-В интервюто с Мария Стефанова споделихте, че не ви пука да кажете, че Криско е национален предател или че Гери Никол се държи като проститутка, но по-интересно е защо го правят. Кой им плаща, за да се излагат?
-За мен всички, които работят срещу българската духовност, дори само с личния си пример, са национални предатели и продажни твари. Това, дето съм споменал тези имена, е повече случайност, отколкото лично отношение, макар аз нещата наистина да ги приемам доста лично. Но спрямо техните личности се отнасям не по-различно, както към останалите представители на псевдоизкуството. Просто трябваше да дам някакъв пример, още повече, че те сега са много актуални, дори рапъра го канят да журира и да бъде съдба на талантливи, млади хора, което си е направо трагична ирония на съдбата. Колкото до това дали някой им плаща, то това е напълно явно и ясно. Отдавна има сили, които работят усилено срещу българския народ и държава. Част от тази агресия се изразява във всякакви форми на принизяване българската духовност, защото ние си я носим още от времето преди Потопа, като една от най-старите народности. И завистта на ученика към учителя прозира в действията на продажниците, служещи на чужди интереси, които премазват образователната система, изкривяват Историята, прикриват заслугите на гениални българи във всички области, стремейки се да ни изтрият от лицето на майката Земя. И отново ще кажа, че ако го нямаше Боян Мага и неговите ученици-богомили, Европа още щеше да ходи в кожи и да се бие с боздугани. Нямаше да има Ренесанс, Леонардо, Мартин Лутер, розенкройцери, масони и прочие носители на прогреса. Ето защо се издават антилитературни списания, толерират се антитворци и се правят идиотски риалитита. И всичко живо си трае, че дори ръкопляска на Джорджано, Фики Стораро и Атанаска от Павликени.
-Наскоро бургаският поет Стоимен Стоименов сподели, че си колекционира (психо)сбирки от бургаски автори заради „бисерите“ в тях. Той разказа за доктрината на Алън Уелс Дълес и обясни защо някои от „колегите“ му „гледат“ на чайките като на кокошки, на морето- като на сополи. Възможно ли е САЩ да пръска милиарди долари за подмяна на човешките ценности?
-Бургаският поет явно си има стройна концепция по въпроса с графоманския контингент, което веднага ме прави негов фен и сподвижник. Колкото до САЩ и парите против духовността, то аз не бих се ангажирал да виня цяла държава, макар и определено у нас да пристигат емисари, завършили там, със задача да участват в антибългарски организации, да манипулират и вербуват наивници и готови комерсиални душици, с които Родината ни гъмжи. За съжаление не са само американците! България има достатъчно врагове и завистници, но не бива да забравяме собствените си грешки, от които уви, никога не сме вземали поуки. Само да се обърнем с няколко десетки години назад и ще се сблъскаме със стотици образци на прекрасни произведения във всички области от изкуството, да не коментирам нашите възрожденци и будители, които съвсем нарочно сме забутали в тъмните ъгли на забвението. Цензурата при соца може би бе недемократична, но такива като горепосочените „творци“ никога нямаше да прогресират тогава. И да се замислим дали трябва да номинираме за президент и то два пъти, човек, написал идиотските текстове на албума „Надървени въглища“ – Витков. Не ми се коментира стожера на кича г-н Трифонов, който десетилетия насажда чрез силата на PR-a арогантността, цинизма и безпардонната простотия на Ганьо Балкански.
Със сигурност има външно финансиране на опростачването, но фактът, че толкова хора се продават, ме наранява много повече от чуждата агресия.
-Живеете във Великобритания, но България е в сърцето ви и споделяте, че не можете да си пиете уискито безучастно, гледайки отдалече как ценностната ни система отива на боклука, за да затъпяват хората максимално. Казвате, че никога няма да вземете чужд паспорт. Наскоро една приятелка, избягала в Германия, ми сподели същото. Какво може да спре опростачването?
-Винаги съм казвал, че романтичният патриотизъм е патология. В началото на „демокрацията“ бях националист, скачах по площадите и рецитирах Ботев пред стотици хора. Дойде моментът на моето прозрение и се качих на самолета. Намерих спокойствие и бъдеще за най-малкия си син, който има още доста да се учи. Намерих възможност да си пиша писанията без да се нервя, че криминални престъпници ми определят съдбата. Не че в Англия няма проблеми, но те са решими и бих казал, съвсем дребни. Иначе и там си има кич и простотии, защото това е световна тенденция, но няма да ни стигне мястото за примери в този аспект. Мога само да вметна, че когато интервюират разни черно-кафяви рапъри, телевизорът на всеки три-четири секунди писука, поради цензура спрямо цинизмите им. За сметка на това видях неща, които няма как да видя другаде, както и се възхищавам от съзнанието на хората при всякакви ситуации, да не коментирам опазването на паметниците на културата и архитектурните такива.
А изпростяването може да се спре единствено и само чрез просвещение. Разбира се, и със създаването на красота. И отново ще завърша с любимия си цитат от Матей Преображенски – Миткалото: “Българският народ има нужда от просвещение, защото в продължение на 1500 години е давал на непросветена Европа императори и закони“.