Ilian Vassilev

Какво Ви липсва в стенограмата за КТБ и коментарите за нея?
Реално отговорните.
Питат престорено наивни въпроси – същите тези политици, които стояха зад нейния ръст. Сега всички сочат стрелите към Гунев – който е шеф на надзора от една година. И КПМГ и обикновените одитори.
Кой? го няма – а именно политиците напомпаха КТБ, създадоха, обслужиха и защитиха модела КТБ, като вкараха средствата на държавата, срещу лични привилегии. Именно Цацаров осигуряваше „тила“ – е след това вкупом се втурнаха да се разграничават и да сочат БНБ и Искров за единствените виновници.
Факт е, както съм казвал, че ако беше Гаврийски – Цацаров щеше да си остане с опита. Но системата на това разчита на уязвимостта на Искров, родена в корупционни зависимости.
Защо никой не говори за тоталната преса на Цацаров спрямо УС докато си сменят позицията. Кой? от сараите и Пеевски контролираха целия процес – сега ги няма никъде сред виновниците. Едни уплашени и вкарани в капан политици разсъждават върху процеси, върху които нямат контрол.

Няма банка, която да издържи подобен удар от правоохранителните органи.
Усещате ли как отговорността на Кой? и никой не говори за Цацаров?

Ще завършва – няма дупка от 3.5 през юни в баланса на КТБ – неразумните и криминални кредити – като число са не по-повече от 500 милиона лева. Достатъчно за да бъде осъден Цветан Василев, но не достатъчно за да позволят банката да фалира. Основните процеси – влошили технически нейното състояние са се развили след края на юни.

Цацаров е изпратил „войските“ без да има никакви доказателства, нито по компетентност може да знае, че има каквато и да е дупка. Тоест действал е не от загриженост за да изпълни някаква надзорна роля, а по заповед на гневни на собственика политици от всякакъв род, начело с Пеевски, които му бяха гневни, че не се отчита както трябва.

Не им даде банкови гаранции за да „усвоят“ парите по Южен поток, забрави да дава месечните си лепти /там са потъналите средства/ и си позволи да си помисли, че е голям банкер, а не изпълнител.

И сега Кой? го няма в стенограмата – освен в изказванията на политиците, които прехвърлят цялата вина върху БНБ. Тази версия и днес е удобна на същите политици и на Кой? защото Искров вече не е там, Гунев е разследван, Доган е в Сараите, а Пеевски и по-богат са почти толкова с колкото олекна оценката на активите и масата на несъстоятелността на КТБ, които преминаха в негови ръце.

Авантаж по фейсбук

Боршош на два пъти е продавал свои дялове в компании на дружества, свързвани с Делян Пеевски

Делян върна Боршош в НДК!
За какви независими органи за борба с корупцията говорят овластените, кого залъгват??? Ще се саморазследват и ще си самоповдигнат обвинения ли?! Стига глупости!
Нищо не може да се промени, докато: шеф на премиера е Делян; шеф на БНБ е Делян; шеф на Позитано е Делян; шеф на Атака е Делян; шеф на президенството е Делян; шеф на главния прокурор е Делян; шеф на службите и МВР е Делян… На някои може да им изглежда пресилено, но това е самата истина и не е тайна за никого по високоите етажи на властта.

Преди да стане продуцент, Боршош бе съсобственик на в. „Новинар“ и собственик на сайта „Всеки ден“. Другият съсобственик във вестника беше бившият лидер на „Гергьовден“ Любен Дилов-син. Придобиването на дяловете от Дилов-син в изданието стана през 2005 г. заедно с компании, близки до някогашния спорен председател на Столичния общински съвет Антоан Николов. А до 2007 г. собствеността в акционерното дружество „Новинар медия“ АД бе разпределена поравно между Мирослав Боршош и Любен Дилов–син.

Предишният официален собственик на вестника беше група от приватизирани общински дружества, в които се смяташе, че има влияние Антоан Николов. През 2007 г. Мирослав Боршош се раздели с „Новинар“ и освободи и поста главен редактор. Това се случи, след като той прехвърли дела си в ИПК „Родина“ на управляваната от семейството на Делян Пеевски „Нова българска медийна група“,  писа преди 3 години „Капитал“.

Боршош е собственик на сайта „Всеки ден“ до началото на юни 2009 г., когато едноличен собственик на капитала става „Всеки ден медия“ ЕАД, за което дружество също се твърди, че е в сферата на влияние на Делян Пеевски.

Пред 2005 г. Боршош беше в инициативния комитет по издигането на Бойко Борисов за кмет на София на частичните кметски избори.

Фаворит за председател на Върховния административен съд (ВАС), спуснати отгоре кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдебната власт – няма ли дъно блатото, в което е затънала третата власт?

28 години след края на авторитарния режим в България, зависимостите в прокуратурата и съда изглеждат толкова ужасяващи, че е направо смешно да се говори за избори, конкурси, конкуренция. От старомодните принципи за почтеност и честност очевидно е водено едно доста миниатюрно малцинство. Доминиращото мнозинство има други разбирания – за него е важно на кого си човек, каузата е един примитивен кариеризъм в името на личното обогатяване и комфорт.

Драмата дори не е в корупцията в съдебната власт – подкупни има навсякъде по света.

Трагедията е в мълчаливото й преглъщане от хора, в които данъкоплатците инвестират точно с обратната цел. Грозната картина лъсва покрай предстоящия избор на председател на ВАС – още необявена надпреварата, а се знае кой е фаворитът на управляващите. Публична тайна е, че кандидатурите за важните постове в третата власт се съгласуват с управляващите, неофициално, разбира се, „на бели покривки“ както казваше бившият председател на ВАС Константин Пенчев, който със сигурност знае за какво говори.

За Върховния административен съд от години се смята, че в почти пълна степен е овладян от кукловодите на правителствата. Отвратително положение – точно той е единственият шанс на гражданите да атакуват безобразните нормативни актове на властта.

Каква независима съдебна власт, какви пет лева, щом кандидатите за председатели на най-важните институции за всяка демокрация – върховните съдилища и прокуратурата, биват принуждавани да обикалят партийни офиси, за да бъдат одобрявани? При това не просто одобрявани – за тях се сключват сделки между корпулентни депутати и премиери, почетни председатели на партии и прочие „величия“. Договаря се, че няма да пречат, че ще слушат, че ще са удобни.

Изключителният цинизъм на случващото се показва тежка патология в съдебната система – всички знаят какво се случва, но малцина биха си жертвали комфорта, за да влязат в открита битка със задкулисието, което изключително рафинирано и подмолно овладява все повече позиции.

Шефът на ВАС е ясен – избран е от ръководството, одобрен е от управляващите политически сили, от хотели и сараи също идва подкрепа. Изборът точно затова беше изтеглен по-рано, та да има време всичко да се свърши както трябва от сегашния съдебен съвет, чийто мандат също изтича. На съдиите във ВАС било обяснено, че е редно да подкрепят препоръчания кандидат, та да си нямат неприятности. Всичко това се разказва тайно, няма революция, няма протести и възражения, няма явно възмущение. Причината е, че който се накани да говори, става моментално жертва на месомелачката в близките до властта медии. Кой съдия ще рискува да бъде публично омаскарен и после да води дело за доброто си име, като знае какво е съотношението на силите в съдебната система?

Заради тази парадоксална неизбежност отново ще имаме инсталиран шеф на ВАС и почти изцяло политически зависим ВСС. Протоколи от общи събрания на съдиите в страната, публикувани на страницата на Върховния касационен съд, показаха за какъв сговор става дума и там – да се номинират не хора с авторитет заради професионализма им, а удобни.

Стокхолмският синдром на съдиите се оказа толкова силен, че ако не беше председателят на ВКС Лозан Панов, никога нямаше да разберем как протича инструктажът по време на събранията. След като истината лъсна, цялата репресивна машина беше концентрирана в опозоряването на Панов, заел ясна позиция и за зависимостите, и за недосегаемостта на главния прокурор, и за актуални скандали като ЦУМ гейт. А битката вече не се води само от медиите бухалки – в авангарда вече е главният прокурор Сотир Цацаров, битката е между атове и ритниците са гигантски, за потрес на публиката. Единият трябва да падне в този дуел, но кой?

Класическа ирония е как тези, които днес громят Лозан Панов, едно време стояха зад гърба му като един. Да си припомним милите им чувства преди 2 години и половина, когато интригата беше кой да стане председател на Върховния касационен съд: дали предлаганата от малцинството заради професионализма й Павлина Панова – зам.-шеф на същия съд, или никому неизвестният Панов от ВАС. Тогава Георги Колев нарече Панов „прагматичната кандидатура“, „човек с отлични качества“ и „отличен администратор“. Мнозинството във ВСС го определи като „признат експерт с широки международни контакти“, посочи за негов голям плюс, че е преподавател в Националния институт по правосъдие, където се обучават начинаещите съдии и прокурори, изтъкна, че „демонстрира съвременен подход за администриране на съда“. Главният прокурор лично отишъл тогава да го посети в болницата, където Панов се озова, след като беше блъснат от кола на пешеходна пътека малко преди избора му, и заедно с „човека на Бойко“ от ВСС му дали увереност да не се отказва от надпреварата. Сега Цацаров обяви, че сгрешил с подкрепата за Панов.

Залогът тогава беше голям – Панова беше кандидатът на  Съюза на съдиите – единствената критична общност в гилдията, която разсипва от критики от години и изпълнителната власт, и управляващите съдебната система. Куриозът е, че явно на Панов са възлагани големи надежди, че ще се влее в многобройната армия от противници на Съюза на съдиите. Само че не стана така, слава богу. Затова някогашните му поддръжници днес се опитват да му извадят някоя и друга кирлива риза. А пеевските бухалки сякаш само за това излизат напоследък.

Стигнахме дотам уж неизвестни младежи открито да заплашват председателя на ВКС пред сградата на съдебния съвет съвсем по мафиотски – с отрязани агнешки глави (сещай се за конската глава в постелята от „Кръстникът“), а главният прокурор нарече реакцията срещу агнешките глави хленчене. Сеирът е голям, само че ако Панов бъде изхвърлен от борда, което никак няма да е трудно за сегашния ВСС от политически ръгбисти, какво ще последва в съдебната власт? Поредното голямо мълчание до окончателното опоскване на Територията?

в-к „СЕГА“