През седмицата четирима депутати от ДПС проявиха дълбока загриженост за регулацията на медиите в България. Грижата им достигна законодателна висота и е насочена към следното:

• Разпространителите на вестници и списания ще са длъжни да уведомяват Министерство на културата кой е действителният им собственик,
• Собствениците и доставчиците на медийни услуги също се задължават да обявят кой е действителният им собственик, както и информация за всяко получено финансиране през изминалата година.

Накъсо казано може би се цели да е ясно кой е издател, кой – разпространител. И на пръв прочит всичко е точно!

При втори прочит на законопроекта точността в ума на четящия започва да се разсейва и той започва да си мисли, че авторите на законопроекта са хора, които или не познават езика, или правото, или и двете.

Повод за тези съмнения ни дава следното – дефиниция за употребеното в законопроекта „лице, разпространяващо и/или продаващо печатни издания” няма. Няма и препратка към друг закон, който да казва какво са имали предвид законотворците. Но пък остава задължението да се декларират действителният собственик и броят обекти за разпространение. Така излиза, че всички – от кварталните бакалии, продаващи освен всичко друго и вестници, през бензиностанциите до будките по спирките, са разпространители на печатни издания и ще трябва да декларират собствениците си и обектите си. Като цяло в държавата ще настане една масова декларативна дейност.

Вторият спорен по замисъл и съдържание текст е този за задължението Министерство на културата да уведомява Комисията за защита на конкуренцията, когато „лице използва в търговската си дейност повече от една трета от всички декларирани обекти за продажба на дребно на печатни издания в страната”. И тук всичко е точно освен това, че не е ясно кое е това „лице” – разпространителят, издателят или собственикът на вестници и списания. Така, ако един гражданин е собственик на три магазина за хранителни стоки в Каспичан и в един от тях продава вестници и списания, то неизбежно след като е декларирал това обстоятелство в Министерство на културата (МК), от МК ще уведомят и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Какво и как ще прави КЗК не е ясно, но явно ще се превърне в колекторска фирма на уведомления.

Съвсем по същия начин стоят нещата и по въпроса с финансирането – за предложилите изменението на закона под „финансиране” се разбира не само средства и имущество, но и всичко, „независимо от използваната правната форма”. В този текст съдържанието отново не е ясно, но може би се цели „осветляване” (или пък уязвяване?) на медии, получили безвъзмездно финансиране по проекти или дарения. Поне това се разбира от мотивите: „да се сведе до минимум възможността за манипулиране на общественото мнение от медии, съществуващи не заради приходите от дейността си, а благодарение на безвъзмездно корпоративно или чуждестранно финансиране.”

Отвъд комичното, след като си поошетат изказа законотворците явно вървят по Путиново-Орбановия уклон – да си говорим за медии-агенти, както и да убием всяка свободна медия, която не е корпоративно зависима (прост пример е ПРАС-ПРЕС).

Предвид факта, че от вносителите предлагат техните текстове да станат част от действащия Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения, чиято цел е да бъдат съхранени тези издания като национално културно наследство, си представяме как след години читател в Народната библиотека чете „Шок! Бомба! Само тук! Зловещо: 22-годишна русенка взе жилище под наем, отвори гардероба и се вцепени от ужас”. Медийната среда има нужда от друг тип регулация, която да я отърве от шока и бомбата…

Какво остава незабелязано

Отвъд нелепите текстове на законопроекта обаче повод за тревога има.

Макар и скрита зад словесна недодяланост, целта е да бъдат подложени на проверки и заклеймяване всички издатели и разпространители на печатни издания, освен тези, близки до властта. Така с лека ръка ще се даде възможност за репресиране на разпространители на вестници и списания, които не се харесват на някого. А получилите безвъзмездно финансиране медии да бъдат заклеймявани от медийните бухалки като чуждестранни агенти и врагове на народа. И ако погледнем какво се случваше в 43-то и действащото 44-то Народно събрание подобен тип законодателстване съвсем не е чуждо на депутатите. Оттогава насам част от законите служат за разчистване на сметки с враговете на модела КОЙ в редица сфери – от съдебната власт, през неправителствените организации до медиите и партиите. Освен това носят и друг белег – на посредствена законодателна техника.

През 2016 г. бе приет текст в Закона за съдебната власт (чл. 30, ал. 2 т. 19), който задължава Висшият съдебен съвет да поддържа регистър на всички проекти, изпълнявани от професионалните организации на магистратите. Текстът страда от същата законодателна некадърност, като в първоначалния си вариант дори предлагаше държавата пряко да конфискува средствата на тези организации. Негови вносители са част от днешните т.нар. Патриоти, но бе приет под ехидното задоволство на от ГЕРБ, ДПС и БСП. При приемането му дори бе дадена почивка в Правна комисия, защото депутатите изпитваха огромна трудност да съставят смислено изречение.

През юли 2017 г. отново в Закона за съдебната власт ГЕРБ предложиха забрана за чуждестранно финансиране на неправителствените организации на съдии и прокурори, а след (по неофициална информация) среща на един високопоставен партиен кадър в едно посолство  текстът бе оттеглен.

И с настоящото усилие сме изправени пред пореден опит за справяне с независимия дух и свободното слово, но и този проект е тест – колко и какво от нашето общество е живо и може да понесе.

Автор: Иван Брегов

Източник : ime.bg/bg/articles/zakon-za-obraza-na-vraga/#ixzz56leUYQ44

Биволъ

Срам, срам, срам и позор за Европейската комисия, легитимираща палачите на свободното слово и режима на #КОЙ с интервю на евромисар за свинския кафяв пропаганден парцал на Пеевски. Огнян Златев и целият медиен екип на българския офис на Комисията трябва да подадат #ОСТАВКА веднага. Това е кощунство и на тези евролемури трябва да бъде потърсена сметка. Всички с туитър акаунти, кажете им какво мислите в коментари и искайте оставката на Огнян Златев още днес!

Фейсбук

Магистратската организация прати бургаските журналисти да се вдъхновяват от решенията на ЕСПЧ: „Правото на свободно изразяване не е безгранично.“

Съюзът на съдиите в България (ССБ) приветства навременната реакция на Съдийската колегия към Висшия съдебен съвет във връзка с протеста на журналисти по повод решения на Районен съд – Бургас. Международните стандарти за отстояване на независимостта на съдебната власт предвиждат водеща роля на съдебните съвети в ситуации, в които съдии са атакувани за постановени от тях актове. Това се посочва в отворено писмо на магистратската организация, разпространено по повод протестите на бургаски журналисти, които бяха осъдени по искове на „ловеца на мигранти“ Петър Низамов – Перата.

„По повод на декларацията и протеста на представители на медиите в Бургас, намираме за важно да припомним, че презумпцията за невинност е един от принципите на наказателното правосъдие, който лежи в сърцето на разбирането ни за правова държава и върховенство на правото. Презумпцията за невиновност изисква всеки един гражданин да бъде третиран като невинен, преди обратното да е установено с влязъл в сила съдебен акт. В общество, което се основава на правото, представителите на медиите също следва да допринасят към утвърждаването на ценностите на законността. Правото на свободно изразяване е една от тези ценности, но същото право не е безгранично – упражняването му не може да засяга по неправомерен начин други, също защитени от закона права“, отбелязват от ССБ.

„Свидетели сме как напоследък медийното отразяване на разследването на различни престъпления изобилства с публикации, в които различни лица са квалифицирани по начин, категорично сочещ ги за извършители на съответните деяния, включително и чрез използване на квалификации, надхвърлящи необходимото информативно съдържание. При липсата на съпътстваща информация в такива публикации, че предстои провеждане на наказателно производство, в хода на което съответните заподозрени лица могат да бъдат и оправдани, се формира обществено мнение, което се явява предубедено по отношение на всеки последващ съдебен акт, който решава по различен начин въпроса за вината на обвинени лица“, продължават с поучителните бележки от съдийската организация.

Без да коментират по същество критикуваните съдебни актове на Районния съд в Бургас, от ССБ припомнят, че същите подлежат на проверка за своята правилност от по-горна съдебна инстанция. „Присъдите и съдебните решения могат да са обект на критика в едно демократично общество, но когато тази критика придобие характера на публично заклеймяване в хода на висящ съдебен процес, компетентните да извършат съответната въззивна проверка второинстанционни съдебни състави се оказват подложени на пречещ на тяхната работа натиск. А гаранция за добрата работа на съда е именно неговата независимост“, подчертават от ССБ.

В заключение бихме искали да отбележим, че в конкретния случай сме изправени пред няколко ценности на демократичното общество – презумпцията за невиновност, правото на изразяване, правото на информация и правото на личен живот. Изразяваме съжаление, че България – в лицето на всички държавни и професионални институции, обществото като цяло и отделния човек – в рамките на повече от 20 години не успя да изработи съответните ефективни и работещи критерии и механизми, които да отговарят на международните стандарти, и да се намери баланс на тези права. Важният въпрос е за това къде е границата при отразяване на съдебни процеси. В никакъв случай не трябва да се стига до ситуации, в които държавни органи да запушват устата на журналисти или да въздействат с други средства на медиите. Ние вярваме, че демокрацията умира на тъмно и затова е нужно да има светлина, идваща от средствата за масово осведомяване. Хората имат право да знаят какво се случва както в държавата, така и в съдебната зала. Но също така заставаме зад тезата, че, носейки огромната отговорност да информират гражданите, медиите трябва да имат етични правила и при отразяване на случаите на свой ред да черпят вдъхновение от  установените международни стандарти и  от решенията на ЕСПЧ, препоръчват от ССБ.

www.legalworld.bg

Журналисти от Бургас се събрали пред Съдебна палата и недоволстват от съдебно решение, което не е в тяхна полза. Цитирам една от недоволните: „Нашият протест не е срещу целия съд, защото не всички са такива съдии. Всички медии сме партньори на съда, прокуратурата и на полицията.“
Разбрахте ли сега каква била работата – протестиращите медии в Бургас (не всички са подкрепили протеста!) били партньори на съда, прокуратурата и полицията. Пък чакайте от такива медии и журналисти поднасяне на независима и обективна информация.

***

Днес в Бургас някои журналисти излязоха на протест пред Съдебната палата в града, недоволни от съдебно решение, което осъжда два сайта за обида и клевета. Тези журналисти, претендиращи за свобода на словото заявиха, че са „партньори на съда, полицията и прокуратурата“. А в същото време обвиняват Българския съд в пристрастност, защото решенията му по конкретния казус не удовлетворяват „стожерите“ на морала и свободата на медиите. Но през цялото време не споменаха и думичка за срамното 109-то място, което страната ни заема, заради цензурата, автоцензурата, изкривяването на истината, зависимостите и поръчките, които медиите в България изпълняват в угода на силните на деня – т.нар. олигарси, кметове, депутати, министри и прочее.

Някой ще си помисли: „Този защо пише всичко това, нали е журналист?!“ Отговарям веднага! Пиша го, защото никога не съм изпълнявал поръчки и никога не съм взимал пари, за да се сниша или за да премълча нещо. Винаги съм действал в обществен интерес, воден от силно развитото си чувство за справедливост и рефлекс за истина. Затова и над мен се извърши покушение и за малко не отнеха живота ми! Питайте същите тия журналисти – защо за толкова години работа в медии не се чу някой да ги е заплашвал, следял, бил, поръчвал! Питайте ги колко пъти са били уволнявани от работа заради критични към властта публикации и журналистически разследвания! Но и ги попитайте колко пъти са осъждани за клевета! По текстовете им ще ги познаете.

Голяма част от представителите на медии, които днес протестираха в Бургас, неудовлетворени от работата на Българския съд, поведоха жестока жълто-кафява кампания срещу мен, след като бях пребит по политическа поръчка заради разкритията ми за незаконосъобразни и нецелесъобразни действия на Община Поморие, доказани от Агенция държавна финансова инспекция и образувано досъдебно производство за безстопанственост от Прокуратурата. Та част от тези медии, уж позовавайки се на „разследването“ за побоя над мен, целенасочено внушаваха, че случилото се няма общо с моята работа като журналист, а нападението е от личен-интимен характер. Обвинението и материалите по него са вече в съда, но в тях няма касателство побоят над мен да е извършен заради битов инцидент, любовен триъгълник и т.н. Прокуратурата даде пресконференция и в прав текст заяви, че официалната версия за побоя над мен, по която се работи, е работата ми като журналист! Дори твърдяха (някои медии), че не съм журналист, защото не съм завършил „Журналистика“, папагалствайки на поморийския кмет. Представяте ли си какво им е нивото!?

Същите тези медии, включително Радио Бургас-БНР и „независимата“ Нова тв, най-безцеремонно повториха клеветата за „версията“ за побоя/опит за убийство, като допълниха, че съм направил некролог на кмета на Поморие (което не отговаря на истината!) и срещу мен има образувано досъдебно производство.

Единици бяха медиите, обаче, сред които и Биволъ, които следяха и отразиха делото, което кметът на Поморие ми заведе за обида, клевета и 5 000 лева, и спечелих безапелационно на всички инстанции след 4-години мъки по заседания! Мълчаха и за загубените дела на всички инстанции от членове на поморийската общинска управа, заведени срещу граждани, на които съм бил основен свидетел и Българският съд е кредитирал моите показания, но не и на свидетелите на кмета на Поморие и неговите заместници!

Естествено, аз входирах официално питане до Прокуратурата и получих отговор (писмо), че никога срещу мен не е било образувано досъдебно производство, още по-малко за закана за убийство (каквито внушения също се правеха!).

Мога да заведа десетки дела, които, убеден съм, ще спечеля, защото разполагам с неопровержими доказателства. Истината е на моя страна. Ще бъде и правото! Не съм го направил до този момент, само защото не искам да съдя колеги. Но вече започвам да се замислям! Все пак до 2021 г. има време за стартиране на граждански дела по ЗЗД и е много вероятно да предприема действия. Не за друго (освен, че ми нанесоха морални и материални вреди с пасквилите си!), а за да бъдат превъзпитани. Защото знаят какво правят, знаят как го правят – съвсем целенасочено и вероятно финансово мотивирани. В същото време най-нагло и безцеремонно плачат за „свободата на словото“. Тези, които мултиплицират обидни квалификации и откровени клевети.

Гневен съм и заради фекалната кампания, която се поведе срещу Светослав Иванов от БТВ! Искат първо да го омаскарят, да го пришият към някаква група, а след това да изчезне като Анна Цолова, която щеше да води светско предаване в Нова тв. Ама друг път. И защо?! Защото Светослав Иванов има мнение и не се страхува да го изкаже на глас, жалки дръжкинамикрофони и набедени „бизнесмени“ с власт!

Стоян Тончев, Фейсбук