

Бойко Борисов успя да погледне на изток и запад едновременно, по време на шестмесечното председателство на ЕС (Снимка: eu2018bg / Flickr)
От Николас Тензер
БРЮКСЕЛ, 15 август, 07:16 часа
Първият мандат на България, който държеше ротационното председателство на ЕС от януари до юни 2018 г., не беше нито бедствието, предречено от някои наблюдатели, нито пък обратът, на който София се надяваше.
София едва ли може да бъде обвинявана за най-големия смут, който понастоящем рулира в Европа, като се има предвид текущото развитие на миграцията, което има много повече общо с политиките на Италия и австрийското настоятелно председателство на ЕС.
Но докато българското председателство предотврати подобна ситуация, то едва ли представлява значителна крачка напред за Европейския съюз.
Първо, имаше въпрос за разширяването. Докато България бе определила интеграцията на Западните Балкани като един от приоритетите за своето председателство, френската и холандската опозиция гарантираха, че преговорите за присъединяване с Македония и Албания са отложени за още една година.
Не е справедливо да се държи България отговорна за това, че не разшири разширяването на Западните Балкани в началото на геополитическата програма на ЕС за годината. Шестмесечната продължителност на ротационното председателство силно ограничава способностите на страните да популяризират определени теми. С въпросите на „Брексит“ и въпросите на миграцията на платформата си, ЕС естествено се безпокои за по-нататъшното разширяване на блока.
Това, за което България може да бъде отговорна, е нейната непоследователна външна политика и трудности при спазването на основните принципи на ЕС. Както писах в началото на председателството на България, страната има навика да демонстрира достатъчно напредък, за да избегне санкциите и вината, които отнемат други проблемни членове на ЕС като Полша или Унгария.
Но България все още е под специален надзор от Брюксел. Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП), предназначен да помогне за преодоляване на различията между България и останалата част от европейския блок, остава в сила 11 години след присъединяването на България към ЕС – по основателна причина.
България технически отговаря на формалните критерии за присъединяване към еврозоната и банковия съюз с ниска инфлация и балансирани публични финанси.
Корупцията и банковите сривове
Нейният крехък банков сектор (четвъртата по големина банка в България се срина през 2014 г.), липсата на прозрачност и корумпираната корупция правят интеграцията в еврозоната неприемливо висок риск.
Икономиката на България продължава да е изпълнена с проблеми: въпреки десетилетието на насърчаване на растежа – БВП на България нарасна с 3,4% през 2016 г. и 3,6% през 2017 г. – Световната банка отбеляза: „Производителността ще трябва да нарасне най-малко с 4% следващите 25 години, за да може България да достигне средните нива на доходите в ЕС и по този начин да даде тласък на споделеното благоденствие „.
България е най-бедната страна в ЕС по отношение на БВП на глава от населението, но и най-корумпираната.
Нейната съдебна власт далеч не е независима и неефективно преследва корумпирани служители. Корупцията е дълбоко защитена в българското общество: повече от един на всеки пет възрастни българи съобщават, че са участвали в корупционна сделка. Тази силна корупция и провалената съдебна система възпрепятстват растежа на страната и заплашват чуждестранните инвеститори.
Въпреки тези широко признати проблеми, все още е късмет – както за България, така и за останалата част от блока, чеБългария е страна-членка на ЕС.
Ако България не се беше присъединила към ЕС, със сигурност нямаше да направи напредъка, постигнат през последното десетилетие, и би представлявала по-голяма заплаха за сигурността на блока.
Въпреки това, София може да бъде приветствана със западните демокрации, опитвайки се да играе и с двете страни, търсейки по-тясна интеграция в Европа, докато се взира в Москва и Пекин, като твърди, че работи за постигането на целите на ЕС, като първо постави своите интереси.
Енергийният сектор на България е добър пример за това двойно решение.
София се ангажира да либерализира своята енергийна индустрия и да спазва целите на ЕС за чиста енергия и въпреки това продължава да субсидира централите, захранвани с въглища, които са основната пречка за спазването на критериите на ЕС.
Тя се опитва да развие силно противоречиви енергийни проекти с Русия и Китай и търси помощта на Москва за рестартиране на проекта си за ядрена енергия в Белене, заплашвайки европейската енергийна сигурност още в момента, когато други държави-членки отбиват от зависимостта си от Москва.
Последните й опити да се оспорват споразумения за изкупуване на енергия, които имаше с западни компании AES и Контур Глобал-чиито централи произвеждат 20 процента от българската електроенергетика са една малка част от това, което ще Белене струва- и е друг знак, който показва, че ползите на София се променят към Москва и Пекин.
Чуждестранните инвеститори цитират този враждебен бизнес климат, когато напускат българския енергиен пазар, като последният пример е компанията ЧЕЗ с чешката собственост. Липсата на прозрачен регулатор на енергийния пазар в България, подобен на този в други страни от ЕС, хвърля още една сянка върху способността й да поддържа свободен и справедлив енергиен пазар.
Мъртъви медии
Енергийният сектор не е единствената българска индустрия, засегната от корупционни проблеми. Парламентът неотдавна обсъди законодателството, изготвено от спорния медиен магнат и политик Делян Пеевски, за да направи медийната собственост по-прозрачна, но проектът на закон не предвижда предоставяне на информация за заеми, приходи от реклама и косвени фондове на ЕС, въпреки че тези видове от финансирането са основните източници на корупция и влияние в медийния сектор.
Този непрозрачен медиен пейзаж е една от причините, поради които – за разлика от Румъния, Полша или Унгария – българските граждани рядко излизат на улицата, за да се противопоставят на провалената си съдебна система, трайната корупция или широкото влияние на чуждите сили върху вътрешната им политика.
България определено не е единствената страна от ЕС, в която алчността на политиците позволява на чуждите сили да се възползват от стратегически сектори като енергетиката.
Но останалата част от Европа има по-силен контрол-проверки и баланс по отношение на това влияние, отколкото България. Бойко Борисов се представя като кандидат за най-малко опетнен от нарастващото влияние на Русия върху българската политика и внимателно избягва отчуждаването на останалите 27 държави-членки от нея.
В същото време обаче той направи множество отстъпки за Москва; Борисов лично се извини на Путин и пое отговорността за провала на проекта „Южен поток“ и помага на Москва да планира алтернативи и да се откъсне от европейските съюзници, отказвайки да изгони дипломати на Москва след отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал.
Колко дълго ще позволи на ЕС да върви по този начин?
Николас Тензер е председател на Центъра за изследване на политическите решения в Париж (Cerap), редактор на списанието Le Banquet, автор на три официални доклада на правителството, включително две по международна стратегия и 21 книги
Асоциацията на европейските журналисти – България категорично се противопоставя на заплахите срещу наши колеги заради въпросите, които задават като част от работата си.
Призивите за “прочистване” на медиите от журналисти, които дръзват да питат, т.е. да вършат отговорно работата си, са недопустими.
Повод за нашата реакция е публикуван материал във вестниците Телеграф и Монитор във вторник, в който се отправя призив телевизия bTV да бъде “прочистена” от журналисти като Светослав Иванов.
Атаката срещу Иванов идва в отговор на зададени от него въпроси към американския бизнесмен Ярив Лернер, изпълнителен директор на компания „Ню Бояна“, във връзка с обявеното намерение на последната да придобие част от издателския бизнес на депутата Делян Пеевски, към който принадлежат и вестниците Монитор и Телеграф.
Тъй като тези нападки към журналисти не са прецедент и с оглед на политическото и икономическото влияние на Пеевски в България, подобни публикации биха могли да се възприемат и като заплаха срещу журналиста и опит за оказване на натиск върху ръководството на телевизията.
Случаят много напомня натиска, на който бяха подложени журналистите от друга национална телевизия – Нова телевизия, които дълго време бяха държани в напрежение, че медията може да бъде придобита от Пеевски или приближени до него лица и това да доведе до прочистване на неудобните. Този натиск ескалира в коментара на съпартиеца на г-н Пеевски, депутата Йордан Цонев, който в ефир каза на водещите на сутрешния блок: “Пеевски ви праща много поздрави и ви желае творчески успехи”. Малко по-късно Анна Цолова изчезна от ефир, а другият водещ Виктор Николаев стана обект на нови заплахи от политици, този път от управляващото мнозинство.
Ако известни журналисти от национални телевизии могат да бъдат подлагани на неприкрит публичен натиск, то със сигурност професионалистите, които работят в по-малки медии в цялата страна, са в още по-тежка ситуация. АЕЖ-България се обръща към професионалната общност с призив за солидарност и нетърпимост към всяка форма на заплаха и неправомерен натиск спрямо журналисти.
Дo:
КОНГРЕС НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ
Г Л А С
Уважаеми дами и господа,
ГД „БОЕЦ’’ , като представители на гражданското общество в България, заедно с група независими журналисти и издатели :
Асен Йорданов – журналист и собственик на сайта за разследваща журналистика „Бивлолъ”, носител на международни награди за разследваща журналистика.
Люба Кулезич – независим журналист и продуцент на телевизионни предавания, свалени брутално от ефира на телевизиите заради свободно изразяваното мнение по важни за обществото теми.
Огнян Стефанов – създател на сайта „Фрогнюз”, оцелял след опит за убийство заради журналистическата му дейност.
Петър Стаматов – собственик на сайта „Еврочикаго”, най-цитираната българска медия в САЩ.
Мирослав Иванов – журналист и редактор на сайта „Трансмедия”, занимаващ се с икономически анализи и разкриване на финансови и корупционни престъпления.
Весислава Танчева – член на „БОЕЦ”, журналист и издател на сайта „No-Coment.bg”
Петър Пенчев – Асоциация за свободно слово „Анна Политковская” , носител на международната награда за защита на човешките права „Златен гълъб”, връчвана на признати световни лидери като Вацлав Хавел и Лех Валенса.
Обръщаме се към вас, с надеждата да бъде чут призива ни за подкрепа да възстановим дейността на радио „СВОБОДНА ЕВРОПА” за територията на Република България!
Радио „Свободна Европа“ е създадено след края на Втората световна война и финансирано от правителството на САЩ. Започва да съществува от 1949 година, като първото излъчване на български език е от 1950 г. в Ню Йорк. С радио Свободна Европа са свързани и някои от големите български журналисти, емигрирали от България по времето на комунизма – Георги Марков, Владимир Костов и др. През 1978 г. Георги Марков предоставя за излъчване своите „Задочни репортажи за България“, остра критика на социалистическите порядки. Радиото е исторически свързано с България и се надяваме тази връзка и неговата дейност да бъдат възстановени.
През последните десетилетия гражданите на България живеят в условията на фасадна демокрация. Разделението на властите е условно. Парламентът е със скандално ниски нива на обществено доверие. Той функционира все по–видимо под диктата на управляващата партия ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов. В ролята на премиер и глава на изпълнителната власт той успя – явно или не – да си присвои множество правомощия и контролни функции, в това число и над службите за сигурност. В ход е отслабване на институциите и установяване на едноличен авторитарен режим. Този процес на ликвидация на демокрацията е съпътстван от опити за политико–олигархична окупация на съдебната система и драстична злоупотреба с безконтролната прокуратура, изградена по сталинистки модел. Неависими медии на практика не съществуват. Непримиримите граждани, свободните журналисти и честните и независими магистрати са подложени на репресии и натиск. Над тях се извършват нападения, побои, покушения и съдебни преследвания заради смелостта им да се борят срещу властта на мафията и куража им да казват Истината. Прокуратурата, начело с главният прокурор Сотир Цацаров, е превърната в бухалка за поръчкови саморазправи, а обществените медии и институции по принуда се държат като нейни слуги.
По последни данни на организацията „Репортери без граници“ България се нарежда на 111 място по свобода на словото – последна сред всички държави в Европа. За сравнение, през 2006 г. същата организация поставяше страната на 36 място. Фактически, не може да се говори изобщо за съществуване на свободни медии у нас – с много малко изключения те са части от корпортивно-политически структури и собствениците им ги ползват като оръжия един срещу друг, обединявайки се единствено в усилията си да задушат всеки опит за изразяване на свободно мнение.
Огромната част от печатните медии са собственост на един човек, притежаващ и пълен контрол върху разпространителната мрежа в страната и неговото име е Делян Пеевски – депутат и олигарх. Той е най–яркото олицетворение на престъпния модел на управление на страната, назован от гражданите като Модела „КОЙ’’. Именно това е моделът на задкулисното управление на мафията. Правителството в лицето на премиера Бойко Борисов работи в симбиоза с Пеевски. Тази симбиоза позволява обществените медии, както и голяма част от останалите да бъдат контролирани чрез скрита собственост в тях и чрез различни форми за финансовото им и административно подчиняване. Електронните медии са зависими от държавно финансиране, осъществявано с фиктивни обществени поръчки, а обществените медии – БНТ, БНР и БТА са превзети от зависими администратори, обслужващи интересите на управляващите и стоящите зад тях олигарси, което води до изкривяване на медийният пазар и среда в България.
Наложена е всеобхватна цензура, включително и чрез социалните мрежи. Свободолюбиви журналисти биват заплашвани публично в ефир от политици и управници и безцеремонно уволнявани. Има и множество случаи на физически нападения и покушения над журналисти и собственици на независими медии, отразени от международните правозащитни организации и институции, включително и в последният доклад от 2018г. на Държавният Департамент на САЩ, в който е отразен случая на нападението над журналиста от сайта „Биволъ”, Стоян Тончев. Липсва свободна трибуна за гласа на гражданското общество! Липсва свобода на словото. Липсва възможност българските граждани да получават обективна информация за случващото се в страната и чужбина. Това ни дава основания да твърдим, че в България де факто се разпорежда диктатура на мафията, въпреки, че властите де юре се кълнат във вярност на Европейския съюз и НАТО. Властта е в ръцете на шепа олигарси, бивши комунисти, мафиотизирани и корумпирани управници, превърнали страната ни в най-бедната и корумпирана държава в ЕС. Ситуацията е по-тежка дори от мрачните времена на комунизма, защото тогава инакомислещите и несъгласните с режима на Тодор Живков и с господството на комунистическата номенклатура се уповаваха на медии, действащи отвъд Желязната завеса. Те успяваха да пробият цензурата и информационното затъмнение, наложени от пропагандната машина на тоталитарната държава. Сред тях такива като Радио „Свободна Европа“, „Гласът на Америка“, BBC Radio и др. бяха лъч светлина за българите.
Но близо 30 години след официалното падане на Берлинската стена и комунизма българите отново тънат в мрака на лъжите, фалшивите пропагандни новини, медийната цензура, манипулациите, беззаконието, репресиите и корупцията. Това е ясен знак, че закриването на Радио „Свободна Европа“ през 2004 г. е било преждевременен ход в резултат от предоверяване в качествата на българската демокрация и съответстващите й партийни образувания и политици.
Последните няколко правителства на Сергей Станишев, Пламен Орешарски и Бойко Борисов наложиха корупцията като безнаказан стил на управление. Липсата на свобода на словото, на върховенство на закона и на справедливост принудиха над два милиона българи да напуснат родината си, прокудени от смазващата корупция и мизерията. Останалите в страната българи са доведени до отчаяние и отвращение към политическата класа, управляваща на ротационен принцип и с помощта на обслужващ интересите й избирателен закон.
След приемането на България в ЕС, вместо да внесем демокрация и ценности от Европа, ние изнасяме корупция, престъпност и несигурност в Съюза. Милиардите от европейските фондове потънаха в джобовете и офшорните сметки на корумпираните ни управници и направиха мафията ни още по могъща, а обикновените хора са все така бедни. Болниците ни фалират, а строим ненужни стадиони в безлюдни села, само за да може управляващата ни клика да краде и източва пари от европейските фондове. Корупцията и мафията са злото, което погубва народа ни, но те си проправиха път и до Брюксел. Няма друго обяснение за бездействието на европейските институции след стотиците сигнали за злоупотреби с европейски средства, подадени от неправителствени организации въпреки натиска над тях, както и от отделни граждани. Нещо повече, европейските лидери се прегръщат с босове на мафията в България, инсталирани във властта. Така ги легитимират и им дават сила да смачкат гражданската съпротива в страната. Г-н Юнкер и г-жа Меркел се целуват с Бойко Борисов и го наричат „моят приятел”, а службите и институциите в САЩ, Германия и други европейски държави представят информация и данни за неговото криминално минало и настояще.
Как да разбираме това? Българският народ направи своят избор с влизането на страната в ЕС и НАТО, но може ли наистина да разчита на европейската солидарност? Нима европейските народи не разбират, че нашият Организиран мафиотски модел посяга и към техните пари? Нима не търсят отговорност на своите политици за действията и бездействието им? Нима Европа и Америка ще гледат безучастно как един народ загива? Вълната на евроскептицизъм заляла Европа пред последното десетилетие се дължи и на това – липсата на воля и неспособността на европейските лидери и институции да реагират ефективно на ширещата се корупция и смазващата липса на справедливост в България. Българите водим своята битка за свободата си, за справедливост и демокрация и в тази битка Истината е най-силното ни оръжие!
Дори и в контекста на процеса на приобщаване на Западните Балкани към демократичния път на развитие, което е заявен приоритет за ЕС и САЩ има само два сценария за развитие – нереформираната и медийно задушена България под безпрецедентния натиск на Русия и очевидните зависимости на политическия ни елит от нея, който изпитваме в момента, довежда Балканските страни до “путински” тип демокрация. Вторият сценарий е възвръщане на демократичния потенциал, както на България, така и на балканските страни. Липсват ни два основни елемента – свободни медии и функциониращо правосъдие. Тук е нашият ОБЩ интерес с вас. И той е постижим, ако с вашата помощ и подкрепа реализираме идеята за възстановяване работата на Радио “Свобода” с фокус върху истинските демократични принципи не само за България, а и за останалите балкански държави.
Затова възстановяването на дейността на радио „СВОБОДНА ЕВРОПА” за територията на България е от първостепенна важност, за да може българското общество да получава реална и достоверна информация за събитията в страната и чужбина. Дейността на радиото може да бъде възстановена от журналисти и граждански организации в България, с вашата помощ. В страната има независими и смели професионалисти, които да реализират тази идея и с вашата подкрепа можем да върнем надеждата на българите. Такъв общ проект ще бъде и гаранция за обективността и независимостта на радиото. С възстановяването и нарастването на доверието на обществото към възродената медия, с времето тя ще търси варианти и за самофинансиране с помощта на актуалните интерактивни технологични модели.
Едно възродено радио „Свободна Европа“ ще бъде знаково послание към българите, запазили своят стремеж към свобода и справедливост. Затова се надяваме нашият глас да бъде чут от вас и заедно да създадем една трибуна на истинската демокрация и свободното слово в България.
23.05.2018г. София България
Georgi Georgiev – CM „BOEC”
Асен Йорданов – „Биволъ”
Люба Кулезич – журналист
Огнян Стефанов – „Фрогнюз”
Мирослав Иванов – „Трансмедия”
Петър Стаматов – „Еврочикаго”
Весислава Танчева – „No-Coment.bg”
Петър Пенчев – Асоциация „Анна Политковская”
Velislav Minekov

Това е ВЕФ.
Моят ВЕФ от моята младост.
Върховно и неповторимо постижение в съветската наука, индустрия и електроника. Огромен пропуск на КГБ и фатална грешка на кретащата индустрия. Тази неугледна черна кутия допринесе за разпадът и колапсът на една огромна империя.
Не знам защо това нещо трябваше да бъде слушано само в детската ни стая, но не в кухнята или хола. Вероятно поради отдалеченост от телефона и стената деляща ни със съседите.
Днес имаме новина. В България се завръща радио „Свободна Европа“. Откровено признание за свободата и състоянието на родните медии.
Връщаме се трийсет години назад. Трябва да се съберем отново пред Катедралата и да пожелаем премахването на диктатурата и нейния „първи член“. Нова конституция. Конфискация и след това приватизация. Пълно разкриване на доносниците и техните работодатели – живи или мъртви. Кръгла маса, която трябва да е квадратна, а не осмоъгълна и по възможност без сервитьори от охранителния бизнес, тикви и мултаци.
Надявам се, че чумата сред чифтокопитните не е заразила разума на гражданина.
Завръщаме се в миналото и започваме отначало.
вм
Фейсбук
Това го писахме преди година и се връзва с къщата на „любовницата“ на Падишаха …
Но не „любовницата“-Мис Бикини или Мис Дупе е важна, а схемата по която един строител на капитализма в България от времето на Костов и един разтривач на уши и тенис майстор от родното селце на Вожда правят бизнес, печелят едни пари през едни офшорки и как парите достигат зад граница и правят чудеса от изобилие…
А вие се чудехте как богатее един корпулентен дупедат ?! И # КОЙ вижда Борисов в огледалото ?!
Народе ????
Новият „елит“ на България, наследници на червената номенклатура на БКП си менкат имотите придобити неясно как, с какъв бизнес и с каква протекция и куфарчета …
Около 15 години хотел Downtown в София беше собственост на един от най-известните руски бизнесмени у нас, Ованес Мелик-Пашаев.

От наши източници разбрахме още, че човекът има имоти за милиони не само на Приморско, където до момента е била съсредоточена основната му дейност в областта на туризма. Той се води собственик и на имот в Барселона, който чини, колкото 4-звезден хотел в София, ако не и повече, коментира 19 минути …
Въпреки че се приема за нов играч на столичния хотелиерски терен, където напоследък навлизат немалко български бизнесмени – особено ударно през последните 3 години,
Йордан Христов, наричан в родното си Приморско Синът на гъркинята, имал и сериозни връзки на най-високо политическо равнище
Ето как коментира цялата история в. Капитал:
По документи в Търговския и Имотния регистър сделката между доскорошния собственик „Джоли“ АД и новия се е състояла през юни тази година. В средата на юни 2016 г. съветът на директорите на „Джоли“ АД взима решение за учредяване на „Перла турист инвест“. Капиталът на дружеството е 3 911 660 лв. и се внася като непарична вноска, която се състои от правото на собственост на „Джоли“ върху хотела на бул. „Васил Левски“. Месец по късно, на 15 юли, новата компания е продадена и едноличен собственик на капитала на „Перла турист инвест“ става „Перла турист“ АД, което се управлява от Йордан Николов Христов. Не е ясно дали това е цената, като в решенията си купувачът и продавачът се позовават на условия от предварителен договор от 27 април.
Така той става собственик на 4-звезден хотел на 9 етажа, разполагащ с ресторант с 45 седящи места, 2 конферентни зали, бизнес център и с 47 стаи и 12 апартамента, като според сайта му цените на различните типове стаи се движат между 54 и 116 евро. Макар и малък, Downtown се прибавя към списъка с градските хотели, променили собствеността си в последните няколко години.
Акционери в новия собственик „Перла турист“ са „НТ Неротек“, „Химмаш“, „ОМЗ“ (Оптико-механичен завод – София), Йордан Николов Христов и родената през 1989 г. Ружа Кирова, която има малък брой акции. Всички компании акционери водят към Йордан Христов. Той е едноличен собственик на капитала на „НТ Неротек“, компания, занимаваща се с търговия с металорежещи машини. „Химмаш“ се занимава с производство на резервоари, цистерни и контейнери от метал. В нея 93.38% от акциите са на „НТ Неротек“, където Христов е едноличен собственик. А последната – ОМЗ, занимаваща се с производство на оптико-механични и оптико-електронни прибори като бинокли, мерници, лазерни далекомери, отново е собственост на „НТ Неротек“ и на Йордан Христов.
По образование инженер, доктор на техническите науки Йордан Христов, започва развитието си от Хасково, през „НТ Неротек“ приватизира „Химмаш“ и ОМЗ. В предприятието за оптични прибори управител е той, а „Химмаш“ се представлява от него и сестра му Мария Николова. Наскоро фирмата беше първата, която сключи виртуална сделка за покупка на природен газ. „Може да се каже, че сме първото пиле на свободната търговия с газ“, пошегува се тогава Йордан Христов пред „Капитал“, който участва в още доста компании, сред които „Централно газоснабдяване Хасково“ АД.


Хотелиерският му бизнес е концентриран в „Перла турист“, като компанията се занимава и с туроператорска дейност, гласи информацията на сайта й. До покупката на столичния хотел тя менажира основно няколко хотела в Приморско. Според сайта на компанията това са хотелите „Перла бийч“ 1, 2 и 3, „Перла сън парк“, „Перла плаза“ и „Перла роял“. За 2015 г. акционерното дружество има приходи от 4.147 млн. лв. и печалба от 127 хил. лв.
Взаимоотношенията му с община Приморско са дълбоки, като местните медии го описват като близък с дългогодишния бивш кмет Димитър Димитров, чието име нашумя покрай скандала за строителните решения за магистратски роднини, декларирани като нуждаещи се, както и като парадиращ със спонсорството си на ГЕРБ.
Местните още помнят, че покрай първата „Перла“ през 2001 г. се спрягаше името на Иван Костов, а при приватизацията на втората (бивша почивна станция) се говореше за Йордан Цонев и то след крупен ремонт за около милион щатски парици … През годините на царо, главният секретар на МВР ББ, все още маршируващ по плаца, отсядаше в „Перлата“ и играеше тенис с главния герой на публикацията … Така че нищо случайно няма … Както казваше Костича през 1999 г. в България всички сме братовчеди … Ама с такива братовчеди президентът Петър Стоянов се обърна към Иван Костов с репликата :Иване, кажи им, ще те разберат!
Е, който чел, разбрал. Останалите да участват в Националната лотария и да търкат билетчета …
Това го прави и съдружник на община Приморско, като това става през две дружества, в които общината е апортирала терени, за да се изгради спортно-рехабилитационен комплекс и друга инфраструктура. Това са, „Спортни имоти Приморско“ и „Робинзон бийч“, като на местно ниво през годините не липсват и скандали около тези публично-частни начинания. В „Робинзон бийч“ „Перла турист“ държи 70%, а останалите са общински. Дружеството се управлява от Христов, като то разполага с 30 дка широколистна гора. Компанията е учредена през 2003 г., но отчетите му през годините показват, че не извършва дейност. В „Спортни имоти Приморско“ общината е с 11.57% участие, „Перла турист“ с 23.35%, ОМЗ с 1.25%, кипърската „Палмс ентърпрайсиз“ със 60.58%, а „Голдън холдингс“ с 3.25%. В „Спортни имоти Приморско“ през 2004 г. общината внася непарична вноска в капитала под формата на терен от 28 940 кв.м и сграда – спортна зала, като на тази основа от 2007 г. работа започва аквапаркът на града.
Да спрем разграбването на България
Или как едни милиони от бедното Приморско в бедна България купиха къща в Барселона на една „непозната“ Мис Бикини в Барселона, или как „фалшивите“ новини стават истински или обратното в устата на КОЙ …
Англиийската версия на документа, с който собственик на Palms Enterprises назначава Йордан Христов и Иван Саздов за директори на българското си дружество в Приморско.


Михайлидес упълномощава бизнесмена Йордан Христов да го представлява в България за всичко, свързано с основният им актив – „Спортни Имоти Приморско“ АД. Христов се смята за човекът на ГЕРБ за Южното Черноморие.


Пълномощно за създаване на смесено дружество с община Приморско, в което общината първоначално има 51%. В момента фирмите на Христов имат близо 90%.


Никос Михайлидес назначава директорите на „Спортни Имоти Приморско“ АД. Веднага след Йордан Христов идва името на Иван Саздов, собственик на тенис клуба в Банкя и доверено лице на премиера Борисов, който тогава е главен секретар на МВР.
Още през 2004 г. Бойко Борисов като главен секретар на МВР отсядаше в хотела на Христов Перла Плаза в Приморско и играеше тенис там, а гардовете му с един „Мерцедес“ кабрио с буркан проверяваха документите на таксидижийте в Приморско рано сутрин за разтуха след „тежка“ нощ …
И ето старата дружба се отплаща, макар и по-късно …
С дата 27 август 2013 година във фирмата са апортирани 1 750 000 евро от кипърската офшорка Palms Enterprises представлявана от Силвия Илиева Николова – съпруга на бизнесмена Йордан Христов, смятат за човека на ГЕРБ за Южното Черноморие.


И при КОГО отиват 1 753 010 евра ?! От Приморско или от кипърската офшорка при Георги Станков Йовчев …


Мдаа … СЕМЕЙНИ ВОЙНИ, както го е написал вестникът или ЕДНИ ПАРИ КЪМ ЕДНИ ПРАВИЛНИ ХОРА С ХУБАВИ БИКИНИ ?!
И ето го един фокус от НИЩО-НЕЩО КАТО КЪЩА В БАРСЕЛОНА …

На адреса на къщата в Барселона на ул.Францеск Рибалта 8 има регистрирани две фирми – Numin Invest SL и Ema BGS SL. Собственици и управители са Борислава Георгиева Йовчева и нейния баща Георги Станков Йовчев.
снимки с коментар – Да спрем разграбването на България
Ако не вярвате за метаморфозата с „фалшивите“ новини гледайте и мислете ?!
„Евродикоф“ по телевизия Евроком за къщата в Барселона на любовницата на Бойко Борисов!
Румяна Ченалова: Ако е мъж Борисов ще признае дамата на сърцето си, ако Борисов скрие, че къщата е на дамата до сърцето му и че има дете от нея, значи иска да укрие доходи…
Мирослав Иванов: За службите, ако поискат!, не е никаква пречка да разберат кои са реалните собственици на офшорката, чрез която се купува къщата за 2 000 000 евро. Всички публикации, свързани с манекенката Борислава Йовчева и Борисов в интеренет са свалени и изчезнали. Тази тема изчезва поголовно от интернет.
Документ за фирма на Борислава Йовчева, която тя има в Испания – капиталът на фирмата е 2 903 000 евро в момента! Започва с 3000 евро и изведнъж се наливат купища пари. Службите могат да проверят всичко, но ако поискат!
Фирмата е регистрирана на адреса на къщата в Барселона!!!
Отговорите на Бойко Борисов: Изумени лаконични –„не“-та в писмен вид.
Александър Чаушев: Твърди, че къщата е негова. Отказва обаче да каже дали в къщата живее манекенката Йовчева.
Иначе по морето и във вътрешността на страната нищо ново – хотели на „бедни“, но трудолюбиви и амбициозни българи, които просто познават правилните хора и им помагат за къщурки из Барселона примерно … Май и в София е същото …
Новият „елит“ на България си менка имотите научихме преди година от публикация на Струма бг, цитирана от 19 минути преди година и Авантаж коментира …
„Президентът Росен Плевнелиев се раздели с луксозната си вила в разложкото село Баня. Той е продал имота си на един от най-известните бизнесмени в туроператорския и хотелиерския бизнес – собственикът на туристическа агенция Перла турс Йордан Христов, който е и собственик на редица луксозни хотели по Черноморието и други градове в страната”, включително и в столицата, пише Струма бг.
Вилата се намира в затворен комплекс от няколко декара с 5-6 къщи, които имат дори свой трафопост. Само гаражните врати са четири. Имотът е напазаруван след 2007 г., но в декларацията на Плевнелиев са обявени само парцели в Баня. Мястото е изключително – в красивата местност Камено, до която се намира езеро и минава малка река. В добре оградения с мрежа и зелен плет комплекс Плевнелиеви са съседи с бизнесмена Филип Харманджиев, с когото Юлияна беше доскоро колежка в „Икономедия”. Според сайтовете цената на вилата е била тогава около 350 000 лв.
Данни в декларацията на ексминистър и експрезидент Плевнелиев пред Сметната палата в годините от 2009-2011 г.- ЛИПСВАТ ?!!!


Сделката е осъществена преди малко повече от два месеца. Според местни хора новият собственик е броил за луксозното жилище 550 хил. евро. Какви са намеренията на бизнесмена Йордан Христов, наричан още новия котарак, за тузарския имот, все още не е ясно. Засега построената от Росен Плевнелиев вила все още е в същия вид и не се извършват никакви ремонтни или освежителни дейности по нея. В съседния парцел обаче е стартирало усилено строителство. В имота, който граничи с бившата президентска къща, багери усилено работят. Справка на Струма показа, че този имот също е купен, а новият собственик е изпълнителният директор на AIG – Венцислав Йотов. Там топзастрахователят ще построи двуетажна луксозна вила. Първият етаж на жилището се предвижда да бъде цялостен и в него да се разположат кухненски бокс, просторна трапезария и дневна, а на втория – няколко спални. В двора пък ще има луксозно джакузи или малък басейн. Това е поредната къща в м. Камено на разложкото село Баня, или както я наричат местните – Кварталът на богатите. Новите собственици Йордан Христов и Венцислав Йотов ще бъдат съседи на финансиста Камен Колчев и съпругата му Петя, която е първата българка, покорила Еверест, както и на братята Иво и Александър Прокопиеви. В близост до богаташките имоти се намират и два от най-луксозните хотели в Баня – тризвезден и четиризвезден. Росен Плевнелиев се раздели с къщата си след 10 години, през които, макар и рядко, отсядаше в нея заедно със синовете си. Какво е провокирало четвъртия президент да продаде жилището си, не е ясно, но е факт, че той е купил друг имот в село Баня, съвсем близо до бившата си къща, в който местни коментират, че възнамерява да построи нова вила. Росен Плевнелиев купува имота през 2007 година от Филип Харманджиев – съдружник на Прокопиев, който инвестира в земя в Баня още през 2004 година, когато цената на квадратния метър е все още минимална – около 18 лв./кв.м. По онова време Плевнелиев е в частния бизнес. През 2007 година, когато купува парцела, той е бизнесмен. Същата година Плевнелиев, дали покрай съседството с шефа на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България по онова време Иво Прокопиев е избран за член и на борда на директорите на Американската търговска камара и член на настоятелството на фондация За нашите деца. През 2009 г. става министър, а US посланикът го определя като „човек на Прокопиев“ в кабинета Борисов 1″. Къщата е на два етажа, първият от които обособен като огромна всекидневна с камина, трапезария и кухненски бокс, а на втория – с няколко спални. До 2009 година, когато влиза в политиката и става министър на регионалното развитие, много често отсяда в Баня, почти всеки уикенд. Чести са и посещенията му до 2011 година, когато е избран за президент, след което започва да ограничава почивките си в луксозната вила в разложкото село, уточнява Струма.
Неясно е подялба на семейно имущество или друга е причината за продажбата на имота за над милион. Припомняме, че по закон Плевнелиев взема 80% от заплатата на действащия президент, което на практика са над 8000 лв., има право на коли, телефони и охрана от НСО безплатно, а също на повече от 20 000 лв. на месец за поддържане на офис и асистенти, както и много други екстри за сметка на данъкоплатеца. И така – доживот.
Сегашните богаташи от т.нар. „елит“ на България са бивши комунисти и техните наследници. Такъв е бил и експрезидентът Плевнелиев. Алчността им е пословична! Това ще погуби България, защото за поколения напред бизнес, богатства, банки са в ръцете на такива внучета, синове на номенклатурата на БКП …
Но красотата ще спаси света дори и от Барселона … може би с малко помощ от Светиня Му ?!

А Васко Кръпката нека си пее : „Комунизмът си отива … Спете спокойно деца …“
Свободен автор – Философът
П.П. Всяка прилика с конкретни лица може и да е случайна, а може и да не е … Дори Исус попитал, а какво е истина ?!


















































































