В изпълнение на разпорежданията на съда, президентът Радев направи публични в разстояние на около месец двете така наречени Стенограми КТБ. Събитието трябваше да разкрие дългоочакваната от обществото енигма – какво се случи с КТБ, кой, кога и как ограби четвъртата по големина банка в България.

По характер и стилистика двете стенограми са твърде различни, независимо от гастрола на почти едни и същи нескопосани и неуки актьори. Водещо чувство по време на първата „седянка“, проведена на 29.06.2014 г. при изживяващия се като баща на нацията Плевнелиев, е това на страх, панически страх от възможните последствия от срутването на банковата система. Очевидно, „одобрената“ от по-голямата част от присъстващите на тази среща влъхви атака на Прокуратурата и ДАНС срещу КТБ беше довела до неописуема паника у тези морални стожери на държавата. Никой, очевидно, не си е бил направил труда да прецени какви биха могли да бъдат последствията. А те са били ясни – 2 затворени банки и още поне 14 пред затваряне.

Всички и най-вече опозиционерът по това време Борисов са единодушни, че става въпрос за криминална атака, подкрепена от истерясалата кампания на свинско-кафявите медии. Нито един от тях, обаче, няма смелостта да каже, че фронт на криминалната атака са държавното обвинение и ДАНС. Няма и как да стане, след като основната част от присъстващите са техни „клиенти“, някои от които очевидно наскоро отървали се от зловещата им „прегръдка“. На други вероятно пък е било обещано да се освободят.

С една дума – форумът трябва да мете натвореното от Прокуратурата и службите заради желанието на клана, олицетворяван от Пеевски, да притежава това, което е контролирано от банката и чието придобиване е финансирано от нея. Естествено, обаче, името на Пеевски не се споменава. То и тогава, както и сега – 3 години по-късно – е табу!

Две седмици по-късно, след като по една или друга причина, но главно заради решителната подкрепа на държавата за банковата система и най-вече за прекъсналата плащанията ПИБ, ситуацията се успокоява. Колапсът на системата се отлага и идва времето на „Страшния съд“ – заседанието от 14.07.2014 г. Така бих оприличил неясния формат на втората среща при президента Плевнелиев. Има си, разбира се, Върховен съдия – домакинът, има си прокурор, има вещи лица-помагачи – Искров, Д. Костов и Ментата, има и съдебни заседатели.

Главният въпрос е да оправдаят отдавна дискутираното и вече взетото решение за ликвидацията на банката. Защо КТБ не е подкрепена, при положение, че за разлика от другата подпомогната банка, е могла да предложи обезпечения като 43%  от Виваком, 97% от Петрол, 100% от НУРТС, 100% от Дунарит и пр., чисти от задължения, всеки може да си направи извода. Казвам го, защото е публична тайна срещу какво е предоставена държавната помощ на другата банка.

Очевидно е, че участниците на срещата са гузни. Гузни са, защото нямат никакви одити (освен официалните, потвърждаващи точно обратната теза). Дори и самите поръчкови изпълнители от Делойт са отказали да го направят към онзи момент, поради липса на файлове и информация. А и кой ли би могъл да направи анализ на кредитен портфейл от над 5 млрд. лева за 2-3 седмици? Най-подготвени с „опорни точки“ са „индиректният“ представител на Пеевски – Главният прокурор и теологът „финансист“ Ментата. Опорните точки на Прокуратурата са копи-пейст на Прокопиевите твърдения от периода 2010-2013 г., обогатени с типичния булеварден стил на свинско-кафявите медии. Нивото на разговора е махленско, жълто. Какъвто е и стилът на скалъпеното обвинение, на което сръбските съдии три години се „дивят“, а и не само те… Парадокс е, че днес кредитите на атрактивно описания охранител, който бил източил банката по мое нареждане, не са дори включени в обвинителния акт. Но не това е важното. Важното е, че тези хора, сред които и Ръководството на БНБ, и Главният прокурор под погледа и с одобрението на Президента, и бъдещият многократен Премиер, си позволяват да нарушават законите, като че ли се намират в държава от Екваториална Африка. При това, отчитайки факта (най-сетне след безкрайните инсинуации на Прокопиев и Сие в продължение на години), че банката има сериозни външни акционери и най-вече Държавният фонд на Оман, третирани унизително от представителите на правителството на Орешарски и Централната банка, без да им бъде предоставено полагащото им се по закон право за възстановяване на банката!

Затова са и опасенията на президента Плевнелиев, че трябва да се намери много респектираща външна компания за защита на безумията, сътворени от тях. Прав е президентът Плевнелиев – вярвам, че ще осъдя държавата България, както съм убеден, че това преди мене ще стори Оманският фонд. Въпросът е, че съдебното възмездие трябва да достигне до поръчителите и организаторите на атаката и плячкосването на активите, както и до изпълнителите. Голяма част от тях присъстват на това събиране.

Освен „високо интелектуалните“ разговори за ямите и дупките, президентът има още едно прозрение – че активите на банката не са само кредитите на шофьорите и охранителите, дето не разбирали от цесии (като че ли „експертите“ от милиционерските училища на Главния прокурор разбират), а и контролните пакети на поне 20 индустриални предприятия с над 20 000 работещи и служители и над 230 млн. евро годишна EBITDA (по данни от 2013 г.) По различни оценки тяхната стойност надхвърля 1,5 млрд. евро, потвърдена и от моите чуждестранни финансови консултанти.  Дали някой има представа колко пари са влезли от тях в банката? По моя информация – не повече от 150 млн. евро и то главно чрез цесии (разрешени от там присъстващите „гув…ньори“ и вице-„гув..ньори“), чрез които, разбира се, е придобит контролът върху част от тях – напр. Петрол, Рубин Плевен, Техномаркет, Кастра Рубра, НУРТС, ХК Костенец и др. Няма да влизам в задочен спор по концептуалните ми различия с Прокопиев на тема „Що е то банка и по какво се различава от един инвестиционен фонд?“. Ще кажа само, че тези активи, приходите от тях и тяхната реализация са били онова надлежно осигуряване на изплащането на кредитите на „секретарките“ и „охранителите“. Докато банката не беше подчинена, овладяна, а впоследствие и „брутално източена“, съгласно свинско-кафявата терминология, от същите тези, които прехвърлиха вината върху мене.

В заключение ще подчертая, че и днес съм убеден, че принципно моделът ни беше единствено правилният за условията на криза след 2008 г. Нямам съмнение, че дори и сега, 3 години по-късно и повече от 5 млрд. лева допълнителен лихвен доход за банковата система от контролираното сваляне на лихвите, позволило на банките да провизират значителна част от „перфектните“ си портфейли, преобладаващата част от тях и сега имат по-лоши активи от активите на КТБ към 20.06.2014 г.

Цветан Василев

Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек

Този коментар е писан за в. „Галерия“ през юли 2014г. Две седмици след банковата криза и въпросното заседание на КСНС, чиято стенограма бе огласена от президента Румен Радев в петък. Публикувам го пак, защото ми се струва незаслужено пренебрегването на ролята на БСП тогава. За разлика от 1996г. лидерите й през 2014г. Сергей Станишев и Михаил Миков (председател на Народното събрание) спасиха страната от финансов колапс. Ако тогава БСП не се бе противопоставила на идеята за банкова ваканция, а Миков не бе отказал да свика извънредно заседание на Парламента, за да се гласува това безумие (ГЕРБ и ДПС вече бяха в негласна коалиция и имаха мнозинство), нещата щяха да се развият по-възможно най-лошия сценарий. Струва ми се, че е справедливо това да се казва и знае.

И тази седмица ще посветя коментара си на кризата около Първа инвестиционна банка, която за малко да прерасне в обща банкова криза. И само адекватните реакции на банкери и управляващи предотвратиха най-страшното. Преди седмица описах ролята на Бойко Борисов, който се опита да внесе психологическа дестабилизация чрез истерично поведение в медиите, за да се възползва политически от ситуацията. Тогава мислех, че той просто играе безотговорно политическата си игра и се опитва по безскрупулен начин да извлече дивиденти от една ситуация.

Тогава все още нямаше фактология и пълнота за детайлите в дните на най-голямо напрежение, а именно 28 и 29 юни.

През изминалата седмица обаче във вестниците „Капитал“ и „Банкер“ се появиха статии, описващи подробно поведението на политическите сили и управляващите, както и на ръководството на БНБ и банкерската общност в тези два дни, които можеха да променят новата история на България, но за щастие това не се случи.

Проверката ми показа, че информацията, изнесена от колегите, почти 100 % е вярна, като тук-таме по политически съображения са премълчани някои дреболии, което не е важно. Важното е, че тази история беше разказана.

Срамното е, че тя не се появи на подобаващото място в големите телевизии и че върху нея не беше направен кратък документален филм, както щеше да стане във всяка нормална страна. За да може колкото е възможно повече хора да разберат как действат политиците им в кризисни ситуации и което е по-важното – кои от тези политици предизвикват кризисните ситуации.

Ето защо ще преразкажа много накратко и достъпно онова, което се е случило, с уговорката, че миналия път, изглежда, съм подценил дълбоката злонамереност и користните действия на Борисов и някои други политици.

Хронологията накратко:

* В четвъртък, 26 юни, по обяд се пуска слух, че банката на Цеко Минев ПИБ има проблем, който накара хиляди вложители да се наредят на следващия ден 27 юни пред клоновете й във всички градове на България. Само за един ден частни вложители са изтеглили от банката 800 млн. лева.

До вечерта на 27 юни, петък, във всички възможни медии икономисти, политици и институции обявиха, че няма проблем с българските банки, и призоваха хората да не се поддават на паника, защото вложенията им са на сигурно място.

* На 28 юни сутринта по всички ефирни телевизии Бойко Борисов започна истерично да призовава за незабавна оставка на Орешарски и за спешна намеса на МВФ. Освен това за десети път повтори тезата отпреди ден, че трябва „да се вземе заем от едни 5-6 милиарда, за да се подпре бюджетът и банковата система“.

Бойко Борисов беше единственият от политиците, който твърдеше, че има огромен проблем и че страната е в тежка икономическа и финансова криза. Миналата седмица допуснах, че това е безобразно политиканстване, а и до голяма степен фрапираща неграмотност.

След публикациите в „Капитал“ и „Банкер“ си дадох сметка, че Бойко Борисов е работил съвсем координирано и хладнокръвно с ДПС, за да дестабилизира страната и да я хвърли в хаос.

* Събота сутринта на 28-и се провеждат няколко срещи при премиера Орешарски, на които се лансира идеята да се обяви временна банкова ваканция, т.е. затваряне на всички банки за няколко дни. На практика това би означавало тотален срив на системата и признаване на управлението за наличието на криза, каквато на практика не е имало.

Затваряне на всички банки означава, че всички банки имат проблем, а след отварянето им опашките пред ПИБ щяха да се увеличат по 100, и то пред клоновете на всички банки в страната. Новината щеше да обиколи света, а България щеше да бъде обявена за фалирала без каквато и да е същинска причина за това.

Забележете кой дава идеята за тази банкова ваканция. ДПС и ГЕРБ, подкрепени от шефа на БНБ Иван Искров. Те са се опитали на няколко пъти да прокарат това решение въпреки многократните уверения на експерти и банкери, че проблем в банковата система няма.

Днес е лесно да се разказва за тези събития, защото не сме участвали в тях и имаме макар и малка дистанция. Представете си каква е била ситуацията в реално време, когато управляващите е трябвало да вземат решение в рамките на няколко часа и то да бъде вярното решение.

Въпреки че отстрани изглежда лесно, в действителност далеч не е било така, особено след натиска от страна на ДПС, ГЕРБ и шефа на БНБ. Всъщност хората, които са им се противопоставили, са били председателят на Народното събрание Михаил Миков, финансовият министър Петър Чобанов, лидерът на БСП Сергей Станишев и почти всички водещи банкери в страната.

Странно е било поведението на Пламен Орешарски, който въпреки компетентността и експертността си е запазил мълчание, по-скоро в подкрепа на ДПС и ГЕРБ. Всъщност в събота вечерта е преобладавало мнението за временна ваканция и Кипърски вариант: въвеждане на дневен лимит за тегления до 300 евро и за трансфери в чужбина до 5000 евро.

Благополучното разрешение се случва чак на другия ден, в неделя, когато Станишев, Миков, Чобанов, депутатът от БСП Румен Гечев и представители на банките категорично са се противопоставили на тази идея, а бившият управител на БНБ от 1997 г. Светослав Гаврийски направо е заплашил, че ще излезе пред медиите и ще разобличи пъкления план на ДПС и ГЕРБ, който според него водел до истинска катастрофа.

Почти същата закана е отправил и председателят на парламента Михаил Миков, който е обявил, че решението за банкова ваканция и Кипърски вариант е абсурдно и че то се гради само върху общия политически интерес на ГЕРБ и ДПС.

Миков също е заплашил с публично разобличаване пред медиите.

Интересно е, че така наречените експерти на Борисов, с които той се хвалеше, а именно Владислав Горанов и Ивайло Московски, са предлагали банковата ваканция да продължи чак до провеждането на нови избори, което предложение е малоумно, откъдето и да го погледнем. Най-активни в подклаждането на тази идея са били представителите на ДПС и ръководството на БНБ.

Това обяснява и медийната активност на Бойко Борисов в съботния ден, който е знаел какво става в кухнята на управлението и каква тенджера под налягане е на път да избухне в нея и се е опитвал да опакова и подготви медийно абсурдното решение за банкова ваканция, което на практика би било равносилно на истинска катастрофа.

И би хвърлило страната в хаос.

Седмица по-късно в речта си пред пленума на БСП Сергей Станишев разказа, макар и без имена, тази история независимо от публикациите във вестниците, които споменах.

В нея между другото той казва: „Напрежението в банковия сектор беше съзнателно използвано, за да предизвика изкуствена политическа и финансова криза, която да срине държавата, реалната икономика и спестяванията на хората. Вината трябваше да бъде стоварена върху БСП.

Чухме политически лидери, които публично внушаваха, че държавата е във фалит, че се срива и се нуждаем от банкова ваканция, а тайничко потриваха ръце това да увеличи изборния им резултат наесен. Нещо повече – планът беше България да бъде поставена под външен протекторат и МВФ да определя всички наши основни политики – в областта на здравеопазването, пенсионната система, финансите. Всичко! Бяхме на една крачка от реализацията на този сценарий. В такава игра БСП не може да участва! Като лидер на партията не можех да позволя всички политически сили да се обединят в коалицията на безотговорнността, късогледството и националното предателство“.

Думите на Станишев се потвърждават от публикациите в „Капитал“, който не може да бъде заподозрян в симпатии към лидера на БСП, а точно обратното – това е вестник на негови политически врагове.

От всичко казано дотук, излиза, че  БСП, финансовият министър Чобанов и банкерът Светослав Гаврийски са спасили България от поредната изкуствено предизвикана криза. Може да звучи парадоксално, но е факт.

Освен това трябва да се каже, че действията на ДПС, ГЕРБ и шефът на БНБ Искров не могат да бъдат окачествени по друг начин освен като криминални и мотивирани от престъпни намерения.

В страни с по-развита демокрация и усъвършенствано законодателство тези хора щяха да бъдат изправени пред съд, да не говорим, че щяха да приключат с политиката веднъж завинаги.

Редно е българите най-накрая да си отворят очите и да си дадат сметка какво се случва, защото за пореден път щяха да бъдат измамени по най-бруталния и престъпен начин. И то от партиите, които се канят да управляват след следващите избори, а именно коалицията между ГЕРБ и ДПС.

Ето защо фактите около събитията, разтърсили банковата и политическата ни система около Петровден, трябва да се знаят и помнят. За да можем наесен да направим информиран политически избор, а не да гласуваме така, както ни кажат от телевизора.

Явор Дачков

Коментар за в. „Галерия“, публикуван на 13 юли 2014 г.

Президентството е осъдено да публикува и втората стенограма за Корпоративна търговска банка.

Софийският административен съд е отменил отказ за предоставяне по Закона за достъп го обществената информация (ЗДОИ) на запис от Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента Плевнелиев от 14 юли 2014 г. Това става ясно от решение на съда по дело, което е образувано по жалба на телевизия БиАйТи.

Съдът посочва, че публичното оповестяване на всички факти, свързани с фалита на КТБ и последиците от това, към юли 2014г. би довело до повишаване на напрежението в обществото с непредсказуеми последици. „Всички събития обаче са с давност от почти три години, т.е. както сочи и оспорващият, към момента данните, изнесени пред присъстващите на консултацията на 14.07.2014г., касаещи финансовата стабилност на държавата и оттам националната сигурност, са загубили своята актуалност.“

Според съда в оспореното решение Президентството се позовава само на обстоятелството, че информацията е класифицирана. „Не е извършена оценка на риска от предоставянето й в съответствие с нормата на чл.28, ал.2, т.3 ЗЗКИ.“

И още. „В административния акт не са изложени и мотиви какво е наложило класифицирането на информацията и на какво основание тя е класифицирана като основанието за това се установява едва от представеното по делото писмо изх.№ 02-03-204/12.04.2017г. на главния секретар на президента.“ Съдебният състав намира, че обратно на тезата на Президентството, изложена в писмената защита на юристконсулта, отказ за достъп при наличие на класифицирана информация не се постановява „по презумпция“ без излагане на мотиви.

Решението подлежи на оспорване. То обаче идва буквално дни след като друг състав на Софийския административен съд отмени и отказа за предоставяне на стенограмата от консултациите при президента от 29 юни 2014 г. Това е така наречената първа стенограма за КТБ.

Пламен Орешарски и бившият управител на Българската народна банка Иван Искров пък посочиха именно стенограмата от 14 юли като по-важната и даваща повече представа за разговорите. По думите им на заседанието на КСНС са разглеждани различните варианти за реакция по кризата с КТБ. Обсъждано е дали тя да бъде спасена и как да бъде преструктурирана.  На тези консултации е присъствал и главният прокурор Сотир Цацаров, за когото все още никой не е обяснил в какво качество е бил там, коментира transmedia.bg.

Всичко трябва да се извади на масата, защото има обществен интерес и на този интерес трябва да се даде отговор.  Това каза в предаването „Лице в лице“ по БТВ бившият лидер на БСП Михаил Миков. Президентът Румен Радев трябва да разсекрети и двете стенограми. Трябва да се спре със спекулациите, но г-н генералът, той и президент се държи абсурдно и обратно на приказките му и поведението му в предизборните борби …

Разсекретяването и публикуването е важно, но още по-важно е кредитираните и на практика финансирани фирми най-вече на #КОЙ да бъдат принудени да върнат парите, които всички плащаме …

Свободен автор – Философът

Bogomil Bonev

Мутрата е планирал фалит на една или две банки, та да падне Орешарски и БСП никога повече да не дойде на власт. И го е споделил, не е моя фикция. Това съвпада с интересите на най-големия длъжник на КТБ. Участва и прокуратурата. Индикации за това има в стенограмите от президенството. Но ще скрием стенограмите. Защо?!
За да сме стабилни преди „председателството“?!
Май същите мотиви преди изборите.
Някой бърка жестоко обществения интерес с мнимата стабилност.