Новата книга на Тома Троев ще бъде представена от 18 часа
Поет-бунтар Тома Троев ще представи тази вечер на „Охлюва“ новата си книга „Тайното евангелие на Тома“. Премиерата е от 18 часа.
Троев е председател на новата бургаска Асоциация „Бургаски писатели“.
Тома Троев е роден в Бургас. Завършил е българска филология и история през 1978 г. във Великотърновския университет „Кирил и Методий“.
Работил е като възпитател, учител, директор на училище и журналист.
Първото си стихотворение публикува във в-к „Учителско дело“. Преди 1989г. е бил секретар на литературен клуб „Пеньо Пенев“ в Пловдив и редактор на литературното списание „Хълмове“ към Профсъюзен дом – Пловдив.
Прави опит, заедно с други пловдивски поети, за издаване на независимо литературно списание, но до такова издание така и не се стига.
През този период работи усилено и публикува свои творби в периодичния печат в Пловдив, Бургас и София, негови стихотворения излизат в сп. „Тракия“, „Отечество“, „Пламък“, „Море“ и др. издания.
По-късно, през 1993г. част от тези творби са поместени в първата му книга: „Физика на поезията“.
След 1989г. живее и работи последователно в Пловдив, Бургас и Поморие, където е редактор на литературното списание „Яр“, излизащо до 2000г.
Край морето се раждат идеите за другите му две книги: „Моето място“ – поезия и „Папурният бряг“ – разкази, които излизат от печат в Бургас през 2008г.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Тома Троев: Преходът свършва, иде великото време на поетите
„…А накрая, като закачиха тежки драперии на прозореца, и постлаха ленена покривка на масата, а върху нея, наредиха храни и напитки, отиде си прислугата, а Иисус каза: „Момиче, беше като килия стаята ми, а сега сякаш съм цар Соломона, що имал сто робини, и сребърни рудници!…”
Рече му Саломе: „ Господарю мой, имаш ти сега само една робиня! Ала кажи, ми, прочее, какво искаш да ти поднеса: ето, има лангуста, изпържена в ливански зехтин, а това е авокадо, пълнено с морски дарове. Има и ягоди с крем, има агнешко месо, подправено с мента и розмарин, а има и печено в балсамово масло…
И като наля тъмно вино в чаши от сирйско стъкло, рече му: „Или искаш да опиташ първом от виното, що е дошло чак от от планината Арарат?“
А Иисус и рече: „Не искам аз сега ни лангуста, изпържена в ливански зехтин, ни агнешко месо, подправено с мента и розмарин!… И ще пия от виното, ала друго желание имам аз сега…”
И остана Саломе в къщата, и стоя още три дни и нощи, докато се върна майка и от планината. Така я позна Иисус, и не той на нея, а тя на него му беше учител.“ / Откъс от книгата /
Ивайло Диманов ще представи десетата си книга, в която част от стиховете са родени в Бруклин и Париж, а други – на морския бряг в Созопол
Бардът Ивайло Диманов, който е пял с Ал Бано, Ромина и е свирил с китарата на Окуджава, ще представи в Бургас, Стара Загора, Пазарджик, Пловдив и Хасково новата си стихосбирка „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“.
Авторът сподели, че чака с нетърпение срещата със своите приятели и почитатели.
Освен на стиховете, публиката ще може да се наслади и на песните от последния албум на Ивайло Диманов, които бардът ще изпълни.
Турнето му започна от Пазарджик. Първият му концерт за хорей, китара и колумбарий бе днес в Клуба на писателите, а от 18 часа Диманов гостува в Радио Пловдив. Десетата му книга ще бъде представена и в Хасково на 21 юни от 18 ч. в зала „Хасково“ на Общинския съвет, в Стара Загора – в четвъртък, 19 часа. – Радио Стара Загора и в Бургас – на 23 юни, 19 ч. в зала „Петя Дубарова“ на Морско казино. Входът е свободен.
Официалната премиера на „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“ бе през март в НДК. С успех минаха концертите му в София, Велико Търново, Габрово и Русе.
В книгата си поетът от София е поместил 60 от новите си стихотворения. Писани са и в трудни, и във весели мигове. Някои са родени в Клиниката по лъчетерапия, където Диманов е придружавал майка си. Други пък са писани в Бруклин, Чикаго, Париж, Брюксел, любимия му Созопол.
За заглавие на книгата си бардът избира метафората в древнолатинската дума колумбарий, която означава едновременно къщичка за гълъби и дом за нашите души.
„Всички мечтаем един ден, когато си отидем оттук, да полетим като птиците. Надеждата, че някъде отвъд мечтите ни може би ще се случи нещо хубаво, свързва стиховете в сборника“, споделя авторът на „Колумбарий за птици и мъртви илюзии“.
