колаж : Матей Димов

Според последните данни на европейската статистическа служба Евростат брутният национален дълг на България продължава да расте както като номинална стойност, така и като процент от БВП, съобщава Bloomberg.
Статистиката показва скок от повече от 6 млрд. евро или 12 млрд.лв. в номинално изражение от 2013 г. насам. И това въпреки над 5 млрд. лв. заеми, които сме платили в този период. В процентно съотношение към растящия всяка година БВП пък изменението е от почти 13 процентни пункта нагоре.

В края на март брутният външен дълг на България (частен и държавен) е над €34,181 млрд.

Сегашното ниво на задлъжнялост е 70,2% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), която е ревизирала статистическите данни за януари – февруари.

За сравнение Турция има съотношение на държавния дълг към БВП  около 30% в края на 2016, което е половината от нивото му само преди десетилетие и е благоприятно в сравнение с повечето нововъзникващи пазари. Два пъти по-малко и то при работеща добре икономика, а България на Борисов произвежда май почти нищо …

В края на първото тримесечие дългосрочните задължения възлизат на €26,236 млрд. (76,8% от брутния дълг, 53,9% от БВП).

Краткосрочните задължения възлизат на €7,945 млрд. Външните задължения на сектор Банки са €4,038 млрд.

Външните задължения на Други сектори са над €11,348 млрд. като нарастват със €145 млн. (1,3%) спрямо края на миналата година, когато бяха €11,203 млрд. За една година дългът на сектора расте със €124,7 млн.

В края на март вътрешнофирменото кредитиране е €12,267 млрд., което е с €26 млн. по-малко в сравнение с края на 2016. То намалява с €359,9 млн. на годишна база.

Анализът показва, че макар и да има понижаване на параметрите на вътрешнофирменото кредитиране, бизнесът в България куца …

Свободен автор – Философът

Неправителствени организации и адвокати заведоха колективен иск срещу бездействието на Столичната община по отношение на високите нива на замърсяване в София, съобщиха от „Спаси София“

Вярно е, че София е по-замърсена с ФПЧ10 в сравнение с Бургас, но в Бургас гражданските организации май си мълчат и траят под топлото крило на общината, която пуска нещичко отвреме навреме …

Тъй де … Бургас като Бургас … А гражданите на София се борят и проявяват добра и активна гражданска позиция, което научаваме от spasisofia.org.

От акцията “Диша ми се”, с която окичихме паметници в София с провокативни послания срещу замърсяването минаха няколко месеца. Както през всяка зима, и тази, София преживя дни с рекордни нива на замърсяване на въздуха, а общественото недоволство призова за промяна. Въпреки това, сериозна и адекватна реакция от Столичната община, с конкретни мерки, целящи да предпазят жителите и гостите на София, не последва информират spasisofia.org.

След служебния гастрол по телевизиите на г-жа кмета, вдигаща рамене и обясняваща колко километра метро е построила, Столичния общински съвет се сети, че е задължен да приеме Програма за качество на атмосферния въздух. Тази програма, чийто старт е трябвало да бъде през 2015 г., но градският парламент прие едва сега – две години по-късно, има сериозни пропуски и несъвършенства, а изброените мерки са в сферата на пожеланията: повечето са без срокове, без критерии за успешно изпълнение и т.н.

Това необяснимо бездействие и липсата на ясна идея с какви конкретни мерки ще се противодейства на замърсяването с фини прахови частици (ФПЧ) ни провокира да поискаме сметка от отговорните. Недопустимо е милионен град две години да се управлява без план и стратегия за въпрос, толкова важен, че г-жа Фандъкова беше изпратена в Париж, за да умува с колегите си за решения.

Търсенето на сметка рядко е забавно, ако не си с правилната компания. Затова заедно с приятелите ни от “За Земята – Достъп до правосъдие”, Асоциация Диабет тип 2, Център за независим живот и адвокатите Димо Господинов, Христо Христев и Иван Велов се обединихме в “Група за чист въздух” и заведохме колективен иск срещу Столичната община пред Софийския градски съд.

За какво съдим общината?

Очакваме съдът да установи дали и колко в периода 2015 – 2017 г. Столичната община е навредила с бездействието си на жителите на София. Също така поискахме от него да я задължи да предприеме незабавни компенсиращи мерки след широко обсъждане с граждани и организации.

Представители на организациите от Група за чист въздух пред Съдебната палата

Защо е важен този иск?

В Конституцията на България е записано, че всеки български гражданин има право на “здравословна и благоприятна околна среда”. Това ни право трябва да се отстоява и този иск е стъпка в тази посока.

Според доклад на Световната здравна организация за 2016г. около 9000 човека годишно умират в България от болести, които се дължат на мръсен въздух, а по изчисления на Европейската комисия българската икономика е ощетена с 3 милиарда евро годишно от непреките разходи за здраве, произтичащи от замърсяването на въздуха.

Замърсяването, следствие от дългогодишно прехвърляне на топката между институциите и изначално сбърканата транспортна политика на Столичната община, е сред водещите фактори за повишаване на сърдечносъдовите и респираторни заболявания, репродуктивните проблеми и влошаването на здравето на децата.

Преглед на изображението в Twitter

За нас този иск е проверка на готовността на институциите първо да признаят, че проблем има и после – да признаят, че не знаят как да го решат и разчитаме, че съдебната система ще е способна, поне в името на софиянци, да раздаде правосъдие.

Как ти можеш да помогнеш?

Дотук успяхме да подготвим сериозен и тежък иск срещу Столичната община и да го внесем в съда. Сега имаме нужда и от твоята подкрепа.

През следващите седмици и месеци ще търсим контакт с експерти в области, свързани с качеството на въздуха, факторите, които му влияят и ефектите от влошаването му (алерголози, пулмолози, климатолози, инженери, еколози, химици и др.), които да ни осигурят доказателства за състоянието и качеството на въздуха в София и да ни помогнат с експертизи и мнения. Ако знаеш за такива хора, или ти самият/самата си експерт в областта, свържи се с нас.

Воденето на съдебни битки не е лесно или евтино удоволствие. Изграждането на успешно дело срещу голяма институция – не си правим илюзиите, че Столичната община е малка и безобидна, струва пари. Много, при това. Затова ще разчитаме на помощта ти, за да покрием съдебните разноски. А ако спечелим и това задължение се прехвърли към Столичната община, събраните от вас средства ще отидат за инициатива, свързана с намаляване на замърсяването.

В „Група за чист въздух“, дала общината на съд, влизат още За Земята, Достъп до правосъдие, Асоциация Диабет тип 2 и Център за независим живот, както и от адвокатите Димо Господинов, Христо Христев и Иван Велов. Те съдят столичното кметство “от името на всички живущи, работещи и учащи в столицата” за бездействието й в периода 2015-2017 г., когато въпреки сериозните нива на замърсяване с фини прахови частици (ФПЧ) не предприема никакви мерки, за да предпази населението.

Иначе гражданските организации и гражданите в тях протестират, но май на сън и по кафенетата …

Надяваме се зелени, бели и червени и каквито има още граждански организации в Бургас да се поучат от  гражданите на София и да станат по-активни и смели в защита на правата на бургазлии .

А ние от Авантаж ще ги подкрепим …

Свободен автор – Философът

Не трябва ли БКП да се извини за този антибългарски акт на българския народ ?

Резолюция на Коминтерна по Македонския въпрос“ е официален политически документ на Коминтерна от януари 1934 година, с който за първи път в историята авторитетна международна организация дава насока за признаване съществуването на отделен македонски народ и македонски език.

На изборите през 1931 година нацистите стават най-силната политическа партия в Германия. Във връзка с променената ситуация в Европа и засилването на национализма, през юни 1931 г. техническия секретар на Коминтерна Ото Куусинен в доклада си по националния въпрос пред Изпълнителния комитет сочи като главна слабост на секциите на Коминтерна недооценката на националния въпрос.

Ото Вилхелмович Куусинен (Otto Ville Kuusinen), р. 22.09.1881 във Финландия, починал на 17.05.1964 в Москва) е финландски и съветски политически деец. От 1921 до 1939 – секретар на Изпълнителния комитет на Коминтерна.

По време на съветската окупация на Финландия (1939-40) е поставен за премиер на Финландия.

От март 1940 до юли 1965 е председател на президиума на ВС на Карло-финската ССР.

Като ярък пример на такава грешка Куусинен изтъква заменянето на лозунга за „правото на самоопределение на народите до отделяне“ с чисто пропагандисткия лозунг за Балканска федерация на работническо-селските републики и пр. Куусинен призовава съответните компартии да обсъдят отново националния въпрос с цел „изработването на нова национална програма” за всяка от партиите. Междувременно до балканските комунистически партии пристига директива за постепенно изоставяне на лозунга за Балканска федерация. На преден план се изтъква „правото на народите на самоопределение до отделяне“. Така през 1932 година членовете на ВМРО (обединена), които са същевременно и комунисти поставят за първи път въпроса за признаване на отделна македонска нация. Участникът в тези събития Михаил Сматракалев споделя през 1947 г.:

„…Тази идея за македонската нация, днес е поставена вече научно, ясно и категорично, но не датира от 1941 г. Този въпрос не го поставиха македонските партизани, титовите партизани. Този въпрос го постави още ВМРО (обединена), през 1932 г. Верно е, че тогава, когато се постави този въпрос ние, които поддържахме съществуването на македонската нация, бяхме наричани “предатели”, даже някои ни наричаха “сектанти” и т. н., обаче, въпреки това, тази идея си проби път, защото е исторически верна идея, защото с нея е истината. И в края на краищата тази идея разруши десетки години натрупваното, наслояваното великобългарско чувство…”

Коминтернът е запознат с тези идеи от специален доклад на Дино Кьосев изнесен в Москва по същото време.

Кьосев е роден в 1901 година в Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. След Балканската война семейството му емигрира в Струмица, тогава в България, където Кьосев завършва гимназия. След Първата световна война той заминава за Виена, където завършва ветеринарна медицина с докторат.

Завръщайки се в България, Кьосев сътрудничи на Вътрешната македонска революционна организация (обединена) и става един от редакторите на печатния ѝ орган вестник „Македонско дело“ с псевдоним Клисуров (1925–1933). От 1927 година е член на Българската комунистическа партия. През 1932 година някои членове на ВМРО (обединена), включително и Кьосев, поставят за първи път въпроса за признаване на отделна македонска нация.

През 1933 година той емигрира в СССР, където работи като ветеринар. По това време изнася и доклад в средите на Коминтерна в Москва във връзка с необходимостта от признаването на отделна македонска нация. След приемане на Резолюцията на Коминтерна по Македонския въпрос през 1934 година, Задграничното бюро на БКП в Москва създава група, която да разработи план за проучване на въпроса за „македонския език и нация” и да излезе с решение, в която е включен и той. С тези мотиви в края на 1933 г. Балканският секретариат на Коминтерна решава да постави за разглеждане на едно от заседанията си македонския въпрос. По спомени на присъствалия на заседанието Димитър Влахов – член на БКП и ВМРО (об.), там е решено да се повери изготвянето на резолюция по въпроса на двама поляци които нямали понятие от тази проблематика. С помощта на Д. Влахов резолюцията все пак е изготвена между 20 декември 1933 година и 7 януари 1934 година и е утвърдена от Политическия секретариат на Коминтерна на 11 януари 1934 г. Самата резолюцията е приета от Изпълнителния комитет на Коминтерна през февруари 1934 г. От Коминтерна решението за македонска нация се пренася върху ВМРО (обединена) и през април 1934 г. „Македонско дело” публикува дословния текст на резолюцията. В документа между другото се казва:„…Буржоазията на господствуващите нации в трите империалистически държави, между които е поделена Македония, се опитва да прикрие националното потисничество, отричайки националните особености на македонския народ и съществуванетв на македонска нация”. Гръцките шовинисти твърдят, че македонците са славянизирани гърци, великосръбските шовинисти провъзгласяват това население за едно от „племената” на югославската нация и го подлагат на насилствено посърбяване, а българските шовинисти, „експлоатирайки сродството на македонския език с българския, заявяват, че македонците са българи, и по този начин искат да оправдаят завладяването на Петричко и анексионистичната си политика по отношение на цяла Македония…” “

В основата на новото схващане заляга становището, че „Македония се явява едно от огнищата на бъдещата империалистическа война”, поради което се търси вариант за притъпяване на противоречията между държавите, които я владеят. Това решение според Коминтерна е в създаването на т. нар. „македонска нация”. След решението на Коминтерна ВМРО (обединена) издига като свой лозунг „правото на македонския народ на самоопределение до отделяне от държавите-поробителки и образуване на обединена и независима република на македонските трудещи се маси”.

Задграничното бюро на БКП в Москва прави опит да създаде група, която да разработи план за проучване на въпроса за „македонския език и нация” и да излезе с решение. В нея влизат Алекси Величков, Димитър Гачев и Дино Кьосев. Отделни дейци дори предлагат издаваните на книжовен български език вестници на ВМРО (об.) да бъдат преустроени постепенно на „ македонско наречие“. В тази връзка в България по-късно се създава т. нар. Македонски литературен кръжок. Новото решение и новите лозунги не се възприемат еднакво от всички. Във ВМРО (об.) настъпва разцепление, като част от членовете му отстоява остават за лозунга за независима и обединена Македония в рамките на Балканска федерация. Все пак линията на Коминтерна постепенно се налага и БКП, ЮКП и ГКП започват да работят за формиране на ново национално съзнание сред българите в Македония. Тенденцията към „македонизиране” на славянското население в Македония не расте със забележима сила до 1945 г. Дотогава тя обхваща само част от комунистите. Доказателство за това е проявилото се противоречие по време на участието на България във Втората световна война. То касае тенденциите за „македонизирането” и запазването на българското национално съзнание на населението в анексираната от България Вардарска бановина и намира израз и в острите спорове между ЮКП и БКП. След намесата на Коминтерна самоприсъединилите се към БКП македонски комунисти, водени от Методи Шаторов, са върнати под контрола на ЮКП. Процесът е интензифициран особено след войната и изтеглянето на българската администрация от региона. Той се засилва с идването на комунистическите партии в България и Югославия на власт и води до подписването на Бледската спогодба. Същото се отнася и за Северна Гърция контролирана по време на Гражданската война от ГКП. За разлика от България и Гърция, където процесът спира през 50-те години и няма траен успех, в СФРЮ се създава Народна Република Македония и там успешно се формира ново национално съзнание и нов език.

За изработването на резолюцията по македонския въпрос най-голяма роля има преди всичко ръководителят на ВМРО (об) Димитър Влахов, известен български дипломат, висш чиновник и политически хамелеон и въжеиграч. През 1910 г., когато той е български депутат в Турския парламент, ще окаже решаваща роля за разтурянето на Народната федеративна партия (българска секция) и ще направи сериозен опит да дискредитира един от водачите на партията – Яне Сандански, а Христо Чернопеев ще напусне скоропостижно партията, погнусен от неговите интриги. Вероятно си спомняте, че негова беше и ролята за друга една голяма манипулация по македонския въпрос, а именно изготвянето на Майския манифест през 1924 г., нанесъл един от най-сериозните удари както срещу ВМРО, така и срещу българщината. Предната година (1923 г.), преди да се изготви Майският манифест, Д. Влахов заедно с Михаил Монев посещават Съветска Русия, където осъществяват важни срещи със болшевишките ръководители. Този явен агент на съветските тайни служби и Коминтерна ще продължи и през следващите години своята разрушителна роля и точно след едно десетилетие ще се окаже отново главният инициатор и на коминтерновската резолюция. А след още едно десетилетие ще зареже членството си в БКП и ще замине за Скопие, където за предателствата си към българския народ ще бъде щедро възнаграден от Й. Б. Тито, който, независимо от вярното слугуване на Влахов, ще продължи да го нарича в по-тесния си кръг „дъртия българин”.

Приносът на Георги Димитров към признаване и създаване на „македонски“ народ

432636 01.07.1936 Генеральный секретарь ЦК ВКП (б) Иосиф Сталин (Джугашвили) и председатель Исполнительного комитета Коминтерна Георгий Димитров. Репродукция. Юровский/РИА Новости

„Братски привети на делегатите на Четвъртия Конгрес на Македонския Народен Съюз! Аз се чувствам неразривно свързан със съдбата на македонския народ и като български пролетарски революционер, и като син на семейство, изхождаше из Разлога – долината на историческото Илинденско въстание*.

Българският пролетариат е жизнено заинтересуван в националното освобождение на Македония. Националното робство на македонския народ е източник за усилване угнетението на работниците и селяните в България, Югославия и Гърция. Разделена и ограбена Македония е ябълка на раздор между балканските империалисти и извор на постоянна опасност от военни конфликти и пертурбации на Балканите.

Македонският народ със своята борба за освобождение няма и не може да има други истински приятели и съюзници извън революционните работници и селяни в България и на Балканите. В своята борба за национално освобождение българският пролетариат вижда в македонското революционно движение един от най-добрите свои съюзници. Борейки се против фашизма и за работническо-селско правителство, за Съветска България, българските работници и селяни, под ръководството на Комунистическата партия, се борят в същото време за премахването на всяко национално робство, на робството и на македонския народ.

Македонското движение има много врагове. Най-злият, обаче, негов вътрешен враг – това са агентите на българския империализъм, на българския монархизъм, на българския фашизъм и преди всичко бандата на Михайлов. Чрез тия свои агенти българската буржоазия използва македонското движение за своите егоистични интереси и за укрепването своята кървава диктатура над самия трудещ се народ в България. С помощта на тая банда, наричаща се „Вътрешна революционна македонска организация” и кощунстваща с идеалите на македонския народ, цанковци успяха на 9 юни 1923 г. да съборят земеделското правителство и да организират кървав терор срещу работническите и селските маси. При нейното главорезническо участие биде подавено народното въстание в септември 1923 г. и избити и арестувани с хиляди български работници, селяни и интелигенти. Тая банда изтреби старите независими македонски революционери в Горна Джумая 1924 г. Нейните главорези бидоха използвани за избиването на повече от 2000 работници, селяни и интелигенти във връзка с провокаторския атентат в „Св. Неделя” през април 1925 г. По поръчение на българския фашизъм те подло убиха великана на македонското революционно движение, Димо Хаджидимов, храбрия македонски депутат Христо Трайков, множество иначе мислещи македонци, както и такива славни дейци на работническото движение в България, като работническия депутат Напетов.

Не може да има успешна борба против националното угнетение и за освобождението на македонския народ без окончателното изолиране от македонските маси на тая вредителска банда, без пълното обезвредяване на нейната юдинска роля в македонското движение и във вътрешния политически живот на България.

Дълг на македонската емиграция в Америка, както и на македонската емиграция в самата България, е да действува с всички сили за по-скорошното осъществяване на тая задача, поддържайки усилията на ВМРО (Обединена) за сплотяването на всички действителни революционни македонски сили.

Само единна революционна борба на македонския народ в най-тесен съюз с работниците и селяните в България, Югославия и Гърция може да доведе до победа македонската освободителна революция.

Само съветската система, както показва това блестящият опит на великия Съветски съюз, може да обезпечи окончателното национално освобождение и пълно национално обединение.

Желая от все сърце най-добри успехи на вашия конгрес в тоя дух.“

Г. Димитров

Резолюция на Четвъртия конгрес на Македонския Народен Съюз в Америка по отчета на цитирания комитет за дейността му през организационните 1933-1934, с. 1-4. ЦДА, КМф – 36/780 18. Ксерокопие. Печатно. Вж. ЦДА, ф. 146 б, оп. 2, а.е. 313, л. 1-3.

За какво говори писмото на Г. Димитров до ЦК на Македонския народен съюз в Америка от 13 май 1934 г., т.е. само два месеца след излизането на резолюцията.

Читателите сигурно си спомнят думите на Димитров пред Лайпцигския процес, произнесени само няколко месеца по-рано. Там той се удря в гърдите, че е син на българския народ и на българската работническа класа, докато тук вече и самият той не е наясно със себе си.

Интересна еволюция претърпява „героят” от Лайпциг, но това е тема за друг разговор. Като пример само ще посоча, че в запазената чернова на това писмо Г. Димитров започва едно от най-важните сочени изречения в него по следния начин: „Като син на македонско семейство, прокудено след Илинденското въстание, аз се чувствувам неразривно свързан с борбата на българс…”. Последната недописана дума е задраскана и е написано след нея „македонския народ”, свидетелствуващо за раздвоението и объркването на автора му, коментира Цочо В. Билярски.

Македонизацията в Пиринска Македония е процес, при който от страна на властите в България и Югославия се провежда политика по зараждане на общност в Пиринска Македония с изявено македонско национално самосъзнание. На преброяванията преди 1945 година в България няма регистрирани етнически македонци, но според преброяванията от 1946 и 1956 година в България живеят 160 541, съответно 178 862 етнически македонци. Тази статистика е резултат от процеса на македонизация в Пиринска Македония, който протича между 1944 и 1958 година, като социално-политически експеримент за промяна на националното самосъзнание на населението от българско към македонско и като стъпка към създаването на Обединена Македония в рамките на Югославия. Този процес е следствие на установяването на комунистическия режим в България след края на Втората световна война и промяната на геополитическите условия.

На срещи в Москва през лятото на 1944 г. Йосиф Сталин одобрява югославски план за даване на културна автономия на Пиринска Македония, а БРП (к.) дава своето съгласие за него. След преврата от 9-ти септември 1944 г. и края на българско управление в Македония, комунистическа България поема политика на тясно сближение с Югославия.

Безспорен е фактът, че през есента 1944 г. българското комунистическо ръководство се споразумява с ЮКП и МКП да пропагандира обединението на македонския народ, да съдейства за събуждането на македонското национално съзнание в Горноджумайска област и да признае населението ѝ за македонско. Това се разглежда като първа стъпка за присъединяването на областта към бъдеща обединена Македония в рамките на Балканска федерация, част от която да стане и България. През 1945 г. в опозиционния печат излизат тревожни съобщения за македонистките намерения на комунистическата партия. Остро критични срещу ръководството на БРП (к.) са предупрежденията, че то се готви да денационализира населението в Пиринска Македония. От началото на 1946 г. в Пиринска Македония започва много по- добре организирана и направлявана пропаганда, която има остро настъпателен характер. Тя намира съюзници в средите на областната организация на БРП (к.), чиито функционери изпадат изцяло под югославско влияние.

Така през лятото на 1946 г. на обща българо-югославска среща в Москва, Сталин изисква от България много по-интензивно да развива „македонско съзнание“ сред българите в Пиринския край, заявявайки: „Че нямало развито още македонско съзнание у населението, това нищо не значи. И в Белорусия нямахме такова съзнание, когато я обявихме за съветска република. А сетне се оказа, че действително има белоруски народ.“

В резултат на Августовския пленум на ЦК на БРП (к.) от 1946 година е взето решение за отваряне на училища, в които да се преподава на новосъздадената македонска езикова норма и „македонска“ история през прочита на зараждащата се македонска историография.

През декември 1946 година е проведено преброяване на населението в Пиринска Македония. Държавните власти дават указания местното население в Пиринско да бъде административно записвано като „македонско“, включително помаците, с изключението на хората с произход от вътрешността на страната, евреите, циганите и турците. На заседанието си от 21 декември областният комитет на БРП в Горна Джумая решава да се приеме формула за наличие на 70% „македонци“, в градовете в графата говорим език на преброителните документи да се пише „български“, а в селата – предимно „македонски“. В резултат на тези указания от 252 908 жители на областта, 160 541 лица са определени като етнически македонци, други 9 хиляди македонци са отчетени в други части на страната. bg.wikipedia.org

И макар палачинката на нашите комунисти да се обръща след 1948-1958 г. и до 1989 г. То БКП и наследницата й БСП дължат извинение за антибългарското й поведение и действия от 1934 г. до 1958 г. , поведение което помага на президента Путин в днешни дни да препрати българската азбука в „македонските“ земи, където живеят не българи, а македонска нация създадена от Коминтерна, Сталин, Георги Димитров и други продажни българи подвластни на съветските комунистически вождове и служби …

Свободен автор – Философът