ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА?
По времето на соца преследваха и уволняваха журналистите, когато напишат и публикуват (излъчат в ефир) нещо неудобно и нелицеприятно за властта. Лично аз съм сменил 16 редакции, повечето от тях не по свое желание. А последното ми уволнение от „Канал 3“ ми беше оповестено по телефона през далечната 1996 г.
Милен Цветков днес го уволнили от Нова тв за
НЕИЗЛЪЧЕНО ПРЕДАВАНЕ.
Това уволнение на Милен ме кара да мисля, че мракобесието и потъпкването на журналистическите свободи днес в пъти превишава мракобесието по времето на соца. В случая няма никакво значение, дали премиерът Борисов си е купил остров в някакви гръцки води. Не се интересувам от това дали тоя слух има нещо общо с истината, въпреки че нервозните реакции по повод приказките за покупката му будят не малко съмнения и подозрения. В случая далеч по-важно е, че Цветков е уволнен заради намеренията си да излъчи в ефир запис на предаването си, което много е нервирало шефовете на Нова тв и техните задкулисни господари. Уволнен заради намеренията си!
Схващате ли?
Това не е намек, това е натвърд, че утре може да ви арестуват, защото са ви заподозрели, че мислите неправилно и сте против властта! А дали аз харесвам или не харесвам Цветков и дискусионния му „професионализъм“, това няма никакво значение. Значение има за кого бие камбаната.
Любо КОЛЬОВСКИ,
/журналист и общественик/
Всички се раждаме свободни. После правим избор.
Днес вярата ни се е смалила до размерите на зрънце. Вярвахме в СДС, НДСВ, БСП, ГЕРБ -двадесет и девет години… Вече знаем какво не искаме и какво искаме, но не знаем как. Вече не вярваме на никого.
Над два милиона напуснаха България в търсене на свободата във всичките й измерения. Ние останахме – да чакаме нещо и някого. Докато чакахме нечии сърца изтляха и се вкамениха в безразличие. Други аплодираха корупцията, яхнали луксозни джипове, арогантни и недосегаеми. Увеличи се вноса на силикон, утвърдиха се нови стандарти за престиж. Краденето се превърна в мерило за социален просперитет. Изреждаха се необразовани, лишени от политическа култура и обноски управляващи, които за тези 29 години повишиха само коефициента си на самочувствие и наглост.
Днес отново стягат редиците.
Борисов си отива и това е сигурно. Те знаят, че вече е въпрос на оцеляване да спечелят следващите избори. И чертаят стратегии, докато ни подхвърлят теми, с които да се заиграваме.
Днес е денят на Ботев. Ден на тъга, в който трябва да молим за прошка заради свободата, в която не вярваме, която прогонихме от душите си и я заменихме с примирение. Ден на срам пред шепата българи, които не чакаха някого и нещо, а тръгнаха в името на България и свободата към смъртта си.
Чакат ни тежки дни, дни на трусове, които като земетръс ще разлюлеят днешното мъртво вълнение. Време за избор… може би последният възможен, съдбоносен и еднакво значим за всички ни.
Време е и ние да стегнем редиците. Срещу страха им да изправим колкото е останала онази вяра, че можем да бъдем свободни. Има я в очите на Ботев. Понякога е достатъчно само да я потърсим.
P.S. Простете ми за многословието. Денят е такъв. Ден в който мислиш за смисъла, за живота,за вярата и за свободата. Денят на Ботев.
*Коментар на Румяна Ченалова във Фейсбук
В рамките на 72 часа три държави тежко шамаросаха нашия премиер и показаха колко скъпо ни струва наведената му поза пред Брюксел и Вашингтон.
Първо македонският премиер Зоран Заев извъртя пореден номер на софийския си приятел и обяви, че почти е договорил с гърците името „Република Северна Македония“. Ако Скопие и Атина наистина се обединят около това име, то е откровена териториална претенция към Пиринския край, който в географско отношение е част от Северна Македония. Седмица по-рано Заев упорито настояваше за името „Илинденска Македония“, отлично съзнавайки, че подобно наименование е грозно присвояване на чисто българското Илинденско-Преображенското въстание от 1903-та.
Заради натиска от НАТО и ЕС, Борисов даде всичко, което поиска Заев, но получава шамар след шамар от скопския си колега. За разлика от отстъпчивия Борисов, Алексис Ципрас твърдо държи на това условие: Ако македонците искат членство в НАТО, да променят конституцията си и премахнат член 49, задължаващ Скопие да обгрижва „македонските малцинства“ в съседни държави…
Македонският шамар е унизителен, но руският удар е направо съкрушаващ. Само час след срещата „Путин-Борисов“, говорителят на Кремъл Песков категорично отрече двамата да са се договорили за тръба от „Турски поток“ към България или за втора тръба от „Турски поток“ директно към нашата територия. Пестеливият на думи Песков бе категоричен: „Не, не са се договорили. Не е била и целта да се договорят, не е имало възможност за преговори между президента и министър-председателя, за да се договорят за това.“ По думите му няма как отклонението да се реализира, защото няма необходимите гаранции от Европейската комисия и България.
Опровержението на Песков е международен скандал, защото Борисов твърдеше обратното. До момента обществените БНТ и БНР пазят пълно мълчание и така съзнателно дезинформират обществеността.
Третият шамар дойде от Унгария, след като унгарският външен министър отхвърли предложението на България за мигрантски квоти и обвини София, че налага опасен за Европа проект. Външният министър Екатерина Захариева гузно замълча, а бе длъжна да отговори на унгарския си колега. Но какво да каже госпожата, след като самата тя защитаваше абсурдната идея на Борисов, повтарящ като папагал идеята на Меркел за задължително преразпределение на мигранти в рамките на ЕС.
Нека сложим ръка на сърцето и се запитаме: След три геополитически шамара (и то в рамките на три дни!), не е ли време за оставката на премиера? Дипломация не се прави със страстни прегръдки и унизителни поклони!
Велизар Енчев
Опитът на вожда на ГЕРБерастите са изкяри от разлива в отношенията между ЕС и САЩ се провали заради Плевнелиев, братушките направиха бат’ Бойко за смях
Приключението на Бойко Борисов в Москва и досадният вой на телевизиите, въртящи едни и същи кадри от визитата на премиера в Русия, наподобяват футболен мач, на който озверелите фенове повтарят „няма нафта, няма газ, съдията … не е в час“. Всъщност нафта, слава Богу, все още има, но затова пък „размразеният“ проект за АЕЦ „Белене“, замразен по вина на същите тези, които сега чакат благословия за реализацията му от Путин, едва ли ще види бял свят. Няма АЕЦ, няма газ, Борисов … губи шанс. Губи шанс да направи нещо добро за България и за господарите от Брюксел. Опитът на вожда да изкяри от разлива в отношенията между ЕС и САЩ се провали заради Плевнелиев. Затова намекна социологът Андрей Райчев.
След раздора с Тръмп лидерите на ЕС започнаха самостоятелна политика, а в този контекст премиерът Борисов се опитва да се впише с посредническа роля, т.е. да направи същото, което с Ердоган, коментира социологът в „Денят започва“ по БНТ.
„От руска страна имаше ясна студенина. Причината се казва Росен Плевнелиев. Бившият президент наговори такива работи за Русия, че дори не ми се повтарят. Говори за руснаците като най-антисъветски настроеният американец. Това си има цена и сега я плащаме“, обясни Райчев.
„Руснаците са тежко обидени. Видях ясно поведение на обидени хора. Борисов се опита да се извини, но само с извинение не става“, добави той.
Заради „сервитьорите“ от Министерския съвет, които правеха всичко възможно, за да угодят на аверите си в Брюксел, Анкара и Вашингтон, братушките отклониха „Южен поток“ към Турция. България загуби шанса да транспортира газ за ЕС и сега нищо не му остава на Бойко, освен да се прави на посредник. Никой обаче вече не му вярва.
Възниква обаче въпроса защо му на Путин да го кани в Москва. Може би, за да го направи за смях.
29 години, които ни отделят от съветския живот.
Вървиш сега. Тишина. Руски снайперисти на всеки ъгъл отдават почит. Чела с червени точки. Доказателство, че собственикът може всичко. Стъпките отекват по мраморния под като куршуми срещу журналисти. Малка приемна и изведнъж се изправяш пред една врата. Малка, като за джудже. Руско, но мощно. Когато я отворят обаче, влизаш в огромна зала и изведнъж се изправяш пред НЕГО!
Заставаш очи в очи с Бащицата! Всичко под погледа на портрета от снетата – Ленин. Отвън са останали ежедневието и сигурността.
А погледът е фокусиран само в Него. В ниската фигура, която изпълва тази огромна зала. Искаш да хванеш всеки жест, всяка мимика на лицето, всеки звук. Звук от предпазителя на Макаров. Тук се говори тихо, движенията са бавни. Трябва да държиш ръцете си така че да ги вижда. Всеки поглед е знак. Паричен знак.
Путин е висок, изправен е 130 см, енергичен, с ведро лице и усмихващи се очи. Сякаш през цялото време мисли за Немцов. Излъчва спокойствието, че притежава целия петрол на света, и увереността, че е прибрал денгите на целия руски народ. И благост. За първи път приема Борисов. Премиерът е напрегнат. Стиснал зъби и бузи. Разговарят на четири очи. В началото на разговора Путин си припомня детството – бурканите с белени домати от България. Наблюдавайки ги отстрани двамата изглеждаха като братя. Като братя Аргирови, като Каин и Авел. Видимо доволни един от друг, с някаква химия помежду им, вероятно новичок. Взирах се в очите на Путин. Грееха!…
