Пеевски нямал нищо общо с ВПК – както той се възмути преди няколко дни. Както и че Борисов се разгневи, че пришиват Пеевски към него. Няма как да го пришият – пришиват чужди части – те са едно тяло.
Днес глутницата Цацаров и Пеевски, при подкрепата на Борисов премина в крайната фаза на реализиране на плана Решетников – неутрализацията на прозападните кръгове – на практика почти всички известни прозападни политици, близки до Борисов, и бизнесмени – или са обвинени, или са изолирани чрез проверки и тормоз от данъчни, банки и институции, или са изолирани от властта. Цветан Василев стана още по-голяма мишена защото си позволи да загърби Русия и да потърси спасение в САЩ. Това Центърът не може да му прости.
Толкова мащабна, дори тотална битка само доказва мащабите на залозите и намерението на Кой? не само да не отстъпва, но и да атакува до край, защото няма място за отстъпление.
Докато ви занимаваха да разкриват старата Държавна сигурност си спретнаха нова мрежа от лична и групова Тяхна сигурност, чрез пленяване на всички важни институции – прокуратура, ДАНС, банки, държавни институции, други служби, партии /на практика няма парламентарно предтавена партия извън техен контрол/, стратегически предприятия. Изобщо Оруелския Голям Брат е тук. Борисов е най-добрият им продукт за да омайва хората, той е главния анестезиолог на Модела.
Това с Дунарит показва, че Пеевски дори вече да си „мърси“ ръцете сам, за да притежава кешовите потоци. Цялата държава е вече Пеевски, реализира неговите подходи и върши мръсната работа вместо него. След това – Корпулентния – само ще прибира такса вход и такса изход. Изобщо национализацията – министър беше трагичен в обяснението, че това не било одържавяване – вече сме сигурни, че ще глътнат Дунарит.
Пеевски нямал нищо общо с ВПК – както той се възмути преди няколко дни. Както и че Борисов се разгневи, че пришиват Пеевски към него. Няма как да го пришият – пришиват чужди части – те са едно тяло.
Още утре ще излеят поредната помия от Пеевските медии. Близки на Борисов пък ще определят горното като „руска опорка“- те нямат въображение, а имат нужда от поддържане на култа към Вожда.
Ilian Vassilev ,ф
ейсбук
България изненада Франция, че ръкопляска, вместо да преговаря
Най-приятната част от първото турне на френския президент Еманюел Макрон в Централна и Източна Европа бе финалната. Вместо да е уморен, завършвайки визитата си в България, той си тръгна ободрен. За разлика от Залцбург и Букурещ, където бе нащрек в преговорите с Чехия, Словакия и Румъния, на срещите си във Варна успя да си почине, защото, вместо да преговаря, се наслади на аплодисменти.
По-рано си мислех, че премиерът Бойко Борисов се хвърля на вратовете на чуждестранните ръководители да ги целува, защото при липсата на словесност на други езици е принуден да изразява дипломатическа любезност чрез езика на тялото си. Сега пролича, че неговото нескрито раболепие към „началниците“ го е превърнало в международен Поцелуйко, който отказва да преговаря, за да не му личи, че е далеч от дипломацията.
Да видим как една и съща тема, смятана от Макрон за гореща в отношенията на Франция с Източна Европа, прозвуча в преговорите с различните събеседници –
атаката срещу т.нар. командировани работници
Чехия и Словакия направиха крачка назад, само доколкото се съгласиха, че темата е отворена (по-рано смятаха като Полша и Унгария, че не подлежи на нови преговори). В замяна на този жест, който разклати единството на Вишеградската група, поискаха от Франция, Германия и другите западни държави да не им извиват ръцете да приемат бежанци от Близкия изток. Румъния даде съгласие да разгледа евентуален нов документ през октомври на срещата на Съвета на ЕС (министрите на труда), но твърдо обвърза това с влизане в Шенгенската зона. България направо се съгласи, че Макрон има право да атакува Директивата за командированите работници, и не си запази поле за преговори. Тя също поиска достъп до Шенгенската и Еврозоната, но получи отговор „ще видим“ – първо да се реновира Шенгенската зона (каквото и да означава това), а за чакалнята на Еврозоната да изчака подходящ момент.
Френският президент се готви за горещо „рантре“ (завръщане от ваканция) наесен, защото профсъюзите посрещат на нож неговото намерение да внесе промени в Кодекса на труда. Това е чудовищно голям текст от 3000 страници, в който през годините са трупани толкова много правила, че френският бизнес е останал с тясно поле за маневриране при променяща се конюнктура за разлика от германския бизнес, който се реформира по-пъргаво.
Макрон не е готов за челен сблъсък със синдикатите
и за да го отложи, отклонява вниманието им навън – към Източна Европа, която според него има вина чрез своя „социален дъмпинг“ за високата безработица във Франция. Макар че в Залцбург той не можа да обясни как Австрия, която също се оплаква от „социален дъмпинг“, има два пъти по-малка безработица (5.5%), търсенето на виновници в други държави бе обертон на всичките му преговори.
Макрон желае да ревизира Директивата на ЕС за командированите работници от 1996 г., която вече бе поправяна през 2014 и 2016 г. Нейният най-голям недостатък според него е, че позволява на фирмите, които изпращат работници в други държави, не само да им заплащат по свои по-ниски тарифи, но и да ги осигуряват социално по нормативите в своите страни. По този начин те стават по-конкурентоспособни, защото струват по-евтино на фирмите на Запад, които ги приемат. Профсъюзите там недоволстват, защото, докато се борят за по-високи заплати и осигуровки на своите членове, работодателите им отвръщат с наемане на по-евтини, но не по-малко квалифицирани работници от Източна Европа.
Франция започна заедно с Германия остра атака на директивата през 2013 г., като за съюзници привлече Австрия, Швеция и трите държави от Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург). Срещу тях застана група от 11 държави, сред които и България. Резултатът бе, че настъпи само една съществена промяна в директивата – въвеждането на пределен 2-годишен срок за командироване, след което работниците или трябва да се приберат в своята държава, или да започнат да плащат осигуровки по нормативите в приелата ги държава. През 2016 г. пак под натиска на Франция и Германия Еврокомисията поиска всички да признаят принципа, че „за равен труд се плаща равна заплата на едно и също работно място“.
Така се появи лозунгът за „Европа, която закриля“,
а Макрон направо заяви в Залцбург, че „начинът, по който функционира директивата за командированите работници, е предателство към основите на европейските принципи“. На възражението на Източна Европа, че единният пазар трябва да гарантира свобода не само на движението на стоки, услуги и капитали, но и на работна ръка, той отвърна: „Свободното движение на работна ръка няма за цел да фаворизира страните, които правят промоция на орязани социални права“. Звучи прекрасно и справедливо, както подобава на френския език като носител на идеите за свобода, равенство и братство. Във връзка с това Макрон настоява до края на годината да се промени още веднъж директивата, за да се съкрати позволеният срок за командироване до 1 година.
Няма съмнение, че командированите работници от Източна Европа много биха се радвали да им се плащат заплати и осигуровки по западен стандарт, но точно Макрон няма с какво да ги зарадва, защото неговото предложение означава просто да отпаднат от общия пазар на труда и да се затворят у дома, където да получават още по-малко, отколкото при командироване. Фактически инициативата на френския президент не само че няма да им добави нищо, а ще им вземе и малкото, което притурят към родните си заплати при командироване на Запад.
Каква е картината на европейския пазар на труда и
къде сме ние
според статистиката на Европейската комисия? В целия ЕС има близо 2 млн. работници, които са командировани в друга държава. На първо място е Полша с командировани 463 000 работници (23%), което обяснява нейната съпротива срещу промяна на директивата. Кои обаче са на второ и трето място? – Германия и Франция. Командированите германски работници в други държави от ЕС са 241 000 (почти 12%), а френските са 139 000 (близо 7%). И двете държави са приели най-много поляци – в Германия са 32% от всичките 419 000 командировани от други държави, а във Франция са 17% от приетите 178 000.
България има много скромно участие в европейския общ пазар на труда. Тя е на 20-о място по изпратени работници (15 839 души) и на 23-то място по приети от други държави (3325 души). Не се учудвайте, има и такива, които идват от други държави да работят у нас. Най-много са германците – близо 28%, а на второ място са французите – над 13% (какъв сюрприз!). Много интересно как ще им подейства предложението на Макрон за равна заплата при равен труд на едно и също работно място, ако трябва да бъдат приравнени към българските си колеги и ако на втората година започнат да се осигуряват за пенсия и здраве по българските тарифи. Иначе българите имат най-голямо желание да работят в Германия – 50% от командированите, на второ място е Белгия – 14%, а Франция е трета с 8%.
България е толкова назад,
защото някои държави, сред които и Франция, се възползваха от предпазната клауза и 7 години я държаха под карантина. След отпадането й през 2014 г. бе отчетен ръст от 160% на командированите работници, но така или иначе българите не могат да са проблем за другите държави в ЕС. Соченето им с пръст преувеличава представата за техния дял. Същото стана и когато бившият президент Никола Саркози обяви тревога през 2010 г. срещу наплива на роми от България и Румъния. В действителност българските цигани никога не са били повече от 1500-2000 във Франция (само 10% от българо-румънския пакет).
Що се отнася до румънските командировани работници, те са близо 47 000 и нареждат страната си на 14-о място в ЕС. Чуждите работници в Румъния пък са 11 000 и по този показател страната е на 16-о място. И там картината е сходна. Най-много румънци работят в Германия (38%), а Франция дори не е в първата петица. Затова пък французите са на второ място сред командированите работници на румънския трудов пазар (18%) веднага след германците (20%). В сравнение с тях българите, които са им съседи, съставляват само 7% и са на шесто място.
Ето така изглеждат числата. И когато западни лидери ни вразумяват да се държим прилично в ЕС, не е достойно Поцелуйко да кърши ръце и да ги уверява, че „сме си написали домашното“. Просто трябва да изложи фактите, ако ги знае.
Източник: www.segabg.com
Европейците си търсят изгодата, а не френски ласки от премиерската ре(с)публика
Преди около пет години в София на семинар на ЕНП Бойко Борисов се изцепи : „Нашите министри и кметове са предимно млади хора, завършили навън, с по няколко езика, много добри експерти са, заедно с мен знаем по два-три езика.“
По онова време Борисов не уточни кои езици владее. Той бе на мнение, че не са му нужни чужди езици, защото си имало преводачи …
След като почнал да учи английски, научи да разпознава по устните на чужденците „congratulation“ …
Борисов имал ученически познания по френски, за които споделя : „Вместо това да ходя да уча по френски … ходех да ритам топка …“
Обаче през 2014 г. Борисов се беше подготвил за среща с президента на ЕНП Джоузеф Дол и проговори на френски ?!!
gospodari.com/как-и-защо-бойко-борисов-проговори-френски-video45229.html
Да припомним информацията наБиволъ – „Wikileaks: Как България се отказа от френските корвети“ – https://bivol.bg/wlarmy.html“Какво осуети „договора на века“ включен в амбициозното стратегическо партньорство между двете страни подписано от Никола Саркози в София, на 4 октомври 2007, няколко седмици след еуфорията от освобождаването на българските медицински сестри?
Прочитайки американските дипломатически телеграми от тази епоха, изтекли в Wikileaks става ясно, че българите най-вече са търсили да спечелят време, маневрирайки, за да не ядосат Париж, който игра активна роля в освобождаването на сестрите. Много български официални лица, включително военни от висок ранг не са били заблудени: те считат още от самото начало, че сделката е обречена на провал, френските корвети, макар и най-съвременни, са считани за ненужен лукс за бългаските военноморски сили. Но повече от всичко прочитът на грамите илюстрира усилията разгърнати от Вашингтон, за да разубеди българите да изпълнят този договор, който спред него противоречи на стратегическите интереси на София. И най-вече – САЩ лобират интензивно в полза на покупката от страна на България на американско въоръжение втора ръка – по-специално многофункционални изтребители.
Българските реформи – възможности за САЩ
В дипломатическа телеграма датирана от 29 октомври 2007 [07SOFIA1271], американският посланик Джон Байърли счита, че мерките предприети от българското правителство за реформиране на въоръжените сили са „съществена възможност“ за САЩ. Той дефинира кои са американските приоритети: да се насърчи България, която притежава „много ограничени“ средства да инвестира в сухопътните си сили (бронирани машини, комуникации и леки оръжия) и да избягва на всяка цена купуването на скъпи нови въоръжения за авиацията и флота. Американският интерес е двоен: да се подобри, от една страна, „съвместимостта“ на българските войски при съвместни операции с US Army и Атлантическия съюз (НАТО). И от друга страна, да се опита да спечели пазара за модернизацията на ВВС, като предложи на България по-стари модели, но „напълно надеждни“ F-16 и F-18.
За целта американските дипломати трябва да убедят българите да се откажат от европейските предложения: Eurofighter и, най-вече, шведските Grippen, които предлагат нови машини, но (много) скъпи. Относно ВМС, препоръките на американския посланик са още по-ясни и категорични: „Ще продължим да предупреждаваме българите срещу масивния разход за придобиването на френските корвети“. В тази област Вашингтон смята, че София трябва по-скоро да се ориентира към пазара на оказион, за да купи кораби със „средни възможности“, които да позволят на флота да извършва скромните операции, за които е предвиден. Именно американците са окуражили България да купи няколко фрегати от типа Уилинген от Белгия, една от които е Дръзки, купена през 2005 г., заради огромното им предимство да струват десетки пъти по-евтино (България похарчи 23 милиона евро за Дръзки, впоследствие 54 милиона за три други кораба, две фрегати и един минен ловец през 2007).
Френските корвети – скъпи и ненужни
На 18 септември 2007 [07SOFIA1122] (б.ред. виж превода на български), американското посолство посвещава цял доклад на френските корвети. Грамата на шарже-д-афер Алекс Карагианис препредава доверените разговори с няколко високопоставени български военни, които смятат, че договорът с Франция може да „изкара от релси“ целия процес на модернизация на армията. Те подчертават също че тази покупка, „диктувана единствено от политически съображения“, не „отговаря на операционните нужди“. Те припомнят също, че цената на корветите рискува да наруши трайно равновесието на отбранителния бюджет, лишавайки в продължение на години от финансиране други сектори на армията. Американският дипломат цитира по този повод Илко Димитров, зам.-председател на Комисията по отбрана на парламента, който припомня, че френското правителство и предприятието Armaris (филиал за експорт на DCN и Thales), имат силни връзки в страната. Друг контакт на американското посолство от Министерството на отбраната сигнализира, че някои български управници биха могли да имат лична изгода от този договор, внушавайки за съществуването на комисионни и други материални облаги. Този източник „не стига дотам, че да иска намесата на Вашингтон в това досие“ отбелязва автора на грамата, но подчертава, че единствено „намесата на по-висша инстанция“ може да спре на този етап тази „договорка“.
Всички тези опасения са формулирани няколко дни преди визитата на Никола Саркози в София, на 4 октомври 2007, за която всички говорят, че е повод френският президент да събере дивидентите от неговия ангажимент – и най-вече на съпругата му Сесилия – в аферата с българските медицински сестри, върнати в страната от самолет на Френската република на 24 юли 2007 след осем години прекарани в занданите на Кадафи. Този договор е нещо като черешката върху тортата след договора за стратегическо партньорство, който двете страни се канят да подпишат при визитата на Саркози в България. В заключението американският дипломат опитва да смекчи драмата от събитието, припомняйки, че българите са майстори в изкуството да подписват амбициозни договори, които не смята да уважат…“
Въпросът за френските корвети изплува поне още веднъж, когато през април 2011 г. Борисов свързва френското вето върху влизането на страната ни е шенгенското пространство с провалената корабна сделка, коментира webcafe.bg.
„Става въпрос за стотици милиони евро загубени за французите, мислите ли, че ей така ще ги забравят?“, оправдаваше се той пред Народното събрание.
Това не са единствените горчиви премеждия на френската военна индустрия у нас. През 2010 г. кабинетът „Борисов 1“ се отказва и от три вертолета AS 565 Panther за ВМС. Машините са част от мегасделката сключена през 2005 г. за 12 броя Cougar и шест Panther за общо 360 млн. евро. Поръчката се изпълняваше от френския клон на европейския вертолетостроител Eurocopter (днес Airbus Helicopters).
Този понеделник френския финансов седмичник „La Tribune“ съобщи, че една от целите на визитата на Еманюел Макрон в България е да се удари рамо на френската държавна компания Naval Group (наследник на DCNS) в опитите ѝ да се пласират две корвети от клас Gowind.
Друга френска държавна компания, Nexter Group, има амбиции да ни продаде бронираната колесна бойна машина за пехотата VBCI. България има план да придобие 198 такива машини за 1,22 млрд. лева.
Европа, демокрация, еднакви доходи, социален дъмпинг и т.н. всичко това са видимата част от айсберга на френските мераци и френските ласки на Боко, генерал и генералша Радеви в премиерската република …
Истинската подводна и огромна част е търговията и икономиката с нашата премиерска република на политикани и френските ласки не могат да я заменят, а само еврото в стотици милиони и дори милиард и кусур от бъдещи сделки от типа „Шенген и еврозоната срещу оръжие и още нещо като подкрепа на Мак(a)рон срещу Полша и Унгария, които не искат да се кланят безплатно …
Ако не знаете какво означават безплатните френски ласки потърсете мнението на труженичките покрай магистралите.
Ласките са си ласки, но оборотите и печалбите са за еврогосподарите …
Свободен автор – Философът
ГЕРБ подготвя още един закон в стил 1984. Закон за фалшивите новини …
Преди повече от два месеца в гостуването си в Нова ТВ Антон Тодоров се закани, че: „бившите комунисти, днес социалисти, ще бъдат подложени на дресиране чрез закон”.
Де да беше само това …
Стана ясно, че след като прие всеки българин да може да бъде осъден само по СРС-та, може и незаконни, или по показания на „анонимен свидетел“ – сиреч донос с новия НПК, след като практически суспендира Търговския закон и ГПК като едновременно уби ООД и института на представителството с новия член 19 в ДОПК, след като отне финансовата възможност за обжалване на несправедливи актове на държавата за милиони хора у нас, ГЕРБ подготвя още един закон в стил 1984.
Депутатът Антон Тодоров обяви, че управляващата партия пишела Закон за фалшивите новини. Чрез него ще могат да бъдат фалирани или директно спирани всички медии, които не се харесват на властта, която обикновено първо отрича вадените сега от малкото останали независими вестници, сайтове и телевизии факти, а после животът доказва правотата на изнесената информация.
Освен, че погазва всички демократични ценности, този закон е напълно безсмислен, тъй като и в момента българските правни норми дават възможност на всеки да се защити от обида и клевета. Важен въпрос, който изниква също е ще образуваме ли като в романа на Оруел Министерство на истината, което в страни като Сирия, Пакистан, Мианмар галено е наречено Министерство на информацията, коментира 19min.bg.
Дали авторът на „Шайка“, ще стане министър на информацията и истината?
Самият Антон Тодоров написа книга „Шайка – книга 1: Бойко, Росен, Цецо и другите”. В нея казва: „Бойко Борисов, Росен, Цецо, Лиляна, Цветелина, Аню… Четири години те управляваха България и я повлякоха към дъното. Говореха за морал, а самите тънеха в пороци и корупция. Работеха и живееха като „шайка“ – персони, обединени от престъпна цел”.
А какви новини само създава Кралят-Слънце :
„Ние сме изпреварили румънците отдавна и във всяко едно отношение”
„В България корупция по високите етажи на властта няма.”
„Загубихме изборите за президент, защото така искахме”
и т.н. …
Ако се бяха напънали още малко от ГЕРБ може би щяха да ни върнат не в 1984 по Оруел, а направо в 1944, когато дядовците им слязоха от Балкана …
колаж : Ладо
Фалшиви новини … Това е нещо като честни политици …
Свободен автор – Философът
Отворено писмо до всички Българи
от Атанас Калев един от многото!
Братя и сестри българи, днес за пореден път усетих дългата ръка на политиците и партиите как ме потупва по рамото свойски със съвет да се спра и да не се занимавам да събуждам народа и да го организирам за протест на 11.09.2017г.
Днес, за пореден път усетих дъха на властоимащите зад себе си, но усетих и страха им от това което се опитвам да направим ние всички заедно, Единни за Промяна.
Прочетох в очите на някои хора, как се тресат и как вече се замислят дали пък народа на Улицата – няма да им потърси сметка за кражбите и далаверите през последните 28 години!
Прочетох и надеждата в очите на онези, които бяха пратени да ме помолят тактично да приключа дейността си, тези хора искаха да ми кажат с поглед продължавай, защото явно си струва щом се страхуват и се занимават с личност, която не е чак толкова публична за хората.
Както знаете, за осем години подложени на репресия, удари, заплахи не ни пречупиха и не ни спряха, напротив мотивираха ни с техните действия да станем по организирани и да удряме право в целта, за да не губим време и енергия на хората!
Винаги съм се стремял да бъда умерен и в решенията и в думите си, но в последният един месец, хората които не искат такива като мене да говорят се опитват да ме извадят от равновесие.
Днес за пореден път се уверих с очите си, че онези партии, които са яхнали вълната ПатрЕотизъм не са нищо повече от обикновени квартални бандити. Които за пари ще пребият и бабички дори, защото парата прави борбата в техните празни глави.
На мене ми писна и излизам пред Парламента на 11.09.2017г – защото всички партии и политици – трябва да си отидат от управлението на Страната за поне две години! Защото цялата Система трябва основно да се почисти от кърлежите наречен партийни назначения, защото във всяка община всеки партиен дерибей с власт трябва да бъде спрян – завинаги!
Излизам, защото ми писна да ме крадат, дори когато спя – разни измислени политици без образование или с купена диплома!
Излизам, защото знам, че това което трябва да направим тук и сега всички заедно, трябваше да го направим преди 20 години цялата Нация, а именно да им покажем на партийните клики, банкери и разни задкулисни кръгове, че повече няма да им позволим да ни ограбят и всеки техен опит ще среща масова съпротива на Улицата!
Излизам, защото искам в България хората да бъдат щастливи и богати, а разни политици грабили през прехода с пълни шепи да си получат заслуженото!
Защото искам, България да е равноправно поставена с всички страни на света!
Излизам, защото помня славното минало на България и искам да имаме и славно бъдеще.
И както обичам да казвам, Без Вас ние сме нищо и ще ви помоля за пореден път да Повярвате на Себе си!
Да обещаете на Себе си, че ще се борите на улицата за Една нова България в която хората ще вземат решенията за себе си, а не разни политици!
Време е да ме чуете, защото политиците няма да ви чуят докато им даваме шанса да ни лъжат и обсипват с обещания.
Затова ме чуйте и помислете – готови ли сте да повярвате на себе си и да обещаете на себе си, че ще бъдете Промяната!
И не забравяйте можем да живеем различно, само трябва да си повярваме и да го направим всички заедно!
Атанас Калев
