Дни преди 9-и септември един паметник раздели общественото мнение у нас, но не и това на комунистите … Поставянето на спорния мемориал на комунистическия функционер и един от ръководителите на Възродителния процес – Пенчо Кубадински, беше забранен от общинския съвет в родния му град Лозница, но въпреки това беше тържествено открит навръх празника на Съединението, но …
Съборът на Копринка бе барометър – до колко могат да изпростеят нашите русофили и до каква степен кичът и масовото съзнание покваряват ума на българина и се покриват с въжделенията на държавниците ни. На битпазара вече се появи и чаша с лика на най-видния русофил – президента Румен Радев. На вчерашния събор край Казанлък са се предлагали три разновидности с лика на държавния глава, а неизменно до него е така наречената първа дама, популярна и като генерал Деси. И двамата са на фона на националния герб, а на една от чашите Радев е с фуражка, за да напомня за генералския му период. От всички чаши обаче бащата на народа гледа строго и справедливо като чичко Сталин.
С матросовски плам впечатли изказването на лидера на районния съвет на БСП „Красна поляна” Евгений Белий. Той обяви, че България иска и има нужда от нов 9-ти септември, но не уточни дали пак ще избиват без съди и присъда мислещите различно от тях.
Само чрез такава нова дата можем да постигнем промяната, която искаме. Някой казва, че няма такава втора партия, която може да реализира тази промяна, но не другари, има – това е БСП”, с категоричност обяви Белий. За да оправда комунистическия преврат преди 74 години, Белия отново припомни за убитите ястребинчета и фашистките изстъпления.
А истината е …
Заместник-командващият на съветските окупационни войски генерал Черепанов с гордост заявява: “Когато в края на 1947 г. се прощавахме с България, тя бе вече твърдо застанала под червеното знаме на комунизма”. Пропуска да спомене, че от страната е плячкосано всичко, което е счетено за ценно, а тригодишната издръжка на Червената армия и разходите за воденето на войната срещу Райха надхвърлят колосалната сума от 133 млрд. лева. Държавата изпада във фактически фалит …
И да не забравим, че Учителят на Бойко, Тодор Живков предложи два пъти България за 16-та република на СССР – през 1963 г. и през 1973 г.
Да припомним, че личните симпатии, традиционната любов към Русия и наследените шаблони за „дружбата“ са част от причините за русоробството. Възторгът от победата на Путин на миналите избори обаче означава и възторг от политическата му линия.
Нужно е и да си спомним, че след посещението на Решетников в началото на май 2017, се случиха три знакови събития. Първото бе, че предателите в Българския синод се извъртяха и не почетоха 1000-годишния юбилей на Охридската архиепископия. Второто нещо бе, че Борисов и Теменужда Петкова рестартираха проекта АЕЦ „Белене”. Третото бе – посещението на президента и премиера в Русия.
Министър-председателят Бойко Борисов бе на посещение в Москва на 30 и 31 май. В рамките на визитата той се срещне с президента Владимир Путин и обсъдиха по-нататъшното сътрудничество между България и Русия в областта на икономиката, енергетиката и туризма, както и актуални международни въпроси.
В делегацията, водена от министър-председателя Бойко Борисов бяха включени вицепремиерът Томислав Дончев и министрите на финансите Владислав Горанов, на енергетиката Теменужка Петкова, на туризма Николина Ангелкова, на културата Боил Банов, както и изпълнителният директор и член на УС на „Булгартрансгаз“ ЕАД Владимир Малинов.
Посещението на Борисов съвпадна с предприетите от третия му кабинет стъпки към рестарт на проекта за АЕЦ „Белене“, който първият кабинет на Борисов спря през 2012 г. Който и инвеститор да се заеме с реализацията му, строителството ще бъде извършено от руската „Атомстройекспорт“, дъщерно дружество на „Росатом“, собственик на проекта за втора атомна.
И каква стана тя ?! Цели 74 години България си е все още под крилото и влиянието на Кремъл, макар и 11 години член на ЕС и на НАТО …
Учудени ли сме защо сме на дъното в Европа по всичко важно за една европейска държава ?!!
Свободен автор – Философът
Чудя се, как пък не се намери един министър, един бизнесмен, да договори внос на дизел и бензин от друга рафинерия.
Хем по евтино, хем по-качествено гориво.
Производствената цена е около 90 ст. Акцизът е 65 ст. Като сложиш и ДДС и нормална търговска надценка, цената ще е под 2 лева.
Ъ, забравих.
Единствения ни терминал е собственост на Лукойл.
Борисов им го даде още в първия си мандат.
Складовите бази също са собственост на Лукойл.
Преди две години парламентът дори гласува промени в закона за ДДС, с които предварително се изисква внасяне на ДДС по веригата и то при вътреобщностен внос.
Демек, ако внасяш от Русия, не е необходимо, ама ако внасяш от рафинерия в ЕС, всички фирми по веригата предварително трябва да внесат милиони лева ДДС за доставка, която тепърва биха реализирали.
Е, разбирате ли защо България държи най-ниския акциз в Европа, който вкарва и най-малко пари в държавния бюджет, докато монопола на Лукойл и организирания от него картел ни дерат с огромна надценка.
Иначе нормалната цена на горивата днес би трябвало да бъде около 1,90 лв.
Сами може да сметнете колко губи държавата и всички ние при три милиарда литра годишно потребление.
Сами може да се досетите и защо няма министър, който да договори по-евтин и качествен внос на горива.
Това е поредното правителство, което директно и против националния ни интерес работи за руските монополи на Лукойл и Газпром.
Неслучайно продължаваме да плащаме и най-скъпия руски газ в Европа и то при официално оповестена от ЕК възможност за предоговоряне на цената с Газпром.
Нещо повече. С Решение на ЕК България има възможност да поиска от Газпром надвзетото през годините, което сме надплащали заради монополните цени на Газпром. Полша и Литва вече го сториха и Газпром ще им възстанови милиарди, които е иззсмукал чрез корупционни договори и свръхцени.
Но не и българското правителство.
Натискат си парцалите и притичват при Путин.
Неслучайно Борисов ходи на крака при Путин, върна се и цените на газ, парно и ток веднага скочиха.
А ние продължаваме да сме най-бедната държава в ЕВропа, с най-ниски пенсии и заплати и най-голям демографски срив.
А и кои ли сериозен бизнес ще инвестира в мутренска държава, управлявана от съветски мутри, за да плаща за най-скъпи енергийни доставки, най-скъп газ, че и да трепери за бизнеса си заради скапаната съдебна система.
Та, не се чудете, че никое държавно лице или институция не се ангажира с по-евтин внос на горива.
Лукойл трябва да дере кожи.
Тази държава се управлява от Кремъл.
От 74 години.
Георги Георгиев
Щом „дежурния“ лобист се намесва значи става въпрос за много пари. Не се е отчел навреме Карнобатския шеф и най-вече е бръкнал там където не се пипа – произвоството на цигари. Там е Пеевски, който дължи пари на руснаци. Как така няма да се отчита – дори и да изнася навън само, пак е конкурент. Ако има пазар ще му се вземат. Според мен е късметлия, че се е намесила прокуратурата, а не са пратили „траперите“.
Сега ще постои, ще го издоят достатъчно, ще му вземат много за да не бъде всичко /както в КТБ/ и ще го пуснат. Най-много да накажат някой от дребните „лейтенанти“.
Иначе навън ще го представят като борба с корупцията – проблемът е, че не посочват „политиците или магистратите“ на високо равнище, които са покривали карнобатския.
Това е разликата между борба срещу корупцията и борба за преразпределение на корупцията.
Ilian Vassilev
След като съдът му отне „Врана“, бившият цар публикува емоционално изявление, в което дава доста неласкава оценка за състоянието на днешна България. Но няма ли и самият той принос за изграждането на точно тази България?
Септември започна с изявление на бившия цар Симеон Сакскобургготски. Поводът: съдът му отне двореца „Врана“ край София, в който той живее от завръщането си в България. Думите са емоционални: „заслужавам ли да ме лишат от моя дом и заставят да напусна Родината “, „след 75 години (…) да бъда принуден към второ изгнание“. Но най-важното изречение е това: „Питам се и доколко защитено е правото на собственост на всеки български гражданин и на чуждестранния инвеститор от подобни политически продиктувани посегателства“.
От което разбираме, че според Сакскобургготски България днес е държава, в която правото на собственост не е защитено, а правосъдието може да се използва за „политически продиктувани посегателства“. Тази оценка звучи познато – споделят я много български граждани, изричат я често и политици. Въпросът е каква е ролята на самия Сакскобургготски в изграждането на точно такава държава. И не се изисква чак слонска памет, за да си спомним какво се случи, след като бившият цар спечели изборите през 2001 и зае за четири години най-овластения пост в републиката – този на министър-председателя.
Казусът „Царски имоти„
Ето историята накратко: през 1947 година е приет Закон за обявяване в държавна собственост на имуществото на царете Фердинанд и Борис и техните наследници, като преди това Министерският съвет на комунистическа България е изготвил опис с разграничени частни и държавни имоти, използвани от царското семейство. Сред частните е например дворецът „Врана“, а сред държавните – дворецът в центъра на София, където днес се помещава Националната художествена галерия. На това разграничение се позовава едната страна във все по-политизирания спор. През 1998 година Конституционният съд отменя цитирания закон и държавата започва да връща имотите. През 2009 година Народното събрание приема мораториум над разпореждането с царските имоти до приемането на специален закон, какъвто все още няма. А без закон няма и основание за връщане на имотите – това пък е сред основните аргументи на другата страна. Липсата на закон е и мотив за държавата да отправи искове, след които съдът започва да отнема един по един имотите, за да стигне накрая до „дома на царя“.
Дворецът „Врана“
Сега Симеон Сакскобургготски се уповава „само на това, че посегателствата над мен няма да останат незабелязани в чужбина, където частната собственост е неприкосновена“. Отвъд България са насочени надеждите и на неговите юристи, и на набързо събраната „група за реакция“ от бивши негови министри и депутати. Едните ще съдят държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, другите обсъждат да информират чужди посланици и европейски политици. Предстои съдът в Страсбург да се произнесе по мораториума и отнемането на двореца „Ситняково“ и на ловната хижа „Саръгьол“. Позицията на държавата по тези жалби е една и съща – те са „нeдoпycтими и нeocнoвaтeлни“. Очевидно темата няма да приключи дотук. Но вече мина достатъчно време, за да разбере и Симеон в каква държава реши да се върне през 2001 година. И в какво я превърна и той.
По негово време
Правителството на Сакскобургготски продължи част от реформите на Иван Костов, успешно завърши започналите преговори за ЕС и НАТО, а икономиката не спря да расте. Това е голямата картина, която не бива да се забравя. Но има и други факти, които също не бива да бъдат забравяни. След идването на Сакскобургготски олигарсите на прехода отново станаха публични фигури и започнаха да влизат в парламента. Буквално. Бившият цар опита да назначи за свой съветник генерала от комунистическото разузнаване Бриго Аспарухов. На високи позиции започнаха да се появяват кадри на ДС. За вицепремиер бе избран покойният вече бивш кмет на Русе Димитър Калчев, обвързан с „Мултигруп“. Правителството на Сакскобургготски прие решение за отваряне на проекта „Белене“. В Правец бе тържествено открит паметник на Тодор Живков, като на церемонията присъстваше и Бойко Борисов, който няколко седмици по-късно бе назначен за главен секретар на МВР. ДПС за първи път влезе официално във властта – тоест, цялата власт бе прехвърлена в ръцете на Ахмед Доган. Делян Пеевски пък застана начело на младежката организация на „царската партия“, а на 21-годишна възраст оглави борда на „Пристанище Варна“. И така нататък.
В резултат от всичко това България тръгна по хибридния път хем да е европейска страна, хем да прилича на „Троянски кон“ на Русия; хем да е демократична и западна, хем бившите ченгета да надигат глави, а комунистическите символи да ни гледат отвсякъде; хем да е правова държава с работещи институции, хем нещата да се решават от някакви скрити сили, далеч от очите на гражданите. Всичко това започна активно тъкмо по времето, когато Сакскобургготски беше министър-председател. Да, несправедливо е да бъде обвиняван за всичко това, но е справедливо да се припомни, че именно той го легитимира и не се противопостави. На всички критики Сакскобургготски отговаряше с призива „да гледаме позитивно“. Дано днес вече е осъзнал ролята си в изграждането на точно такава България.
Иван Бедров
www.dw.com
БОЕЦ – България Обединена с Една Цел
https://www.facebook.com/gdboec/videos/1915733822065669/
