Прогнозата на анкетираните бизнесмени за 2018 г. е мрачна

На 18 декември 2017 г., ръководството на Българска стопанска камара представи по време на пресконференция резултатите от традиционното, тринадесето по ред онлайн-допитване до членовете на БСК относно състоянието на бизнес средата и предприятията през изтичащата година, както и очакванията им за следващата календарна година. Основен презентатор беше Камен Колев – зам.-председател на БСК.
Проучването е проведено в периода 10 ноември – 10 декември 2017 г. и обединява отговорите на 790 участници, по-голямата част от които собственици и управители на предприятия (92%), а 8% са служители, упълномощени да попълнят онлайн анкетата. 76% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети), 20% са средни (с 50 до 250 заети), а 4% са големи (с над 250 заети). 62% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги“, 20% – от „Преработваща промишленост, 9% – от сектор „Търговия“, 5% от сектор
„Строителство“, 3% – „Селско стопанство“, и 1% – „Добивна промишленост“.
32% от анкетираните предприятия оперират в Югозападния регион за планиране, 17% – в Северозападен, 16% – в Северен централен, 15% – в Южен централен, 14% – в Североизточен, 6% – в Югоизточен.

Според 58,2% от участниците в проучването, корупцията е нараснала (при 46% през 2016 г.), а според 50,6% се увеличава престъпността (при 42% през 2016 г.). Спрямо предходната година положителна тенденция е, че ръст в нивата на регулаторната тежест и на сивата икономика отчитат средно около 42% от анкетираните, при средно 50% през 2016 г.
Слабо се подобрява достъпът до кредитиране през 2017 г. (27,8%) спрямо 2016 г. (26%), но по-голямата част от анкетираните (48%) посочват, че не е настъпила промяна по този показател.
Продължава да е твърде нисък процентът на отговорилите, че се подобрява достъпът до правосъдие – 11,4% през 2017 г. при 9% през 2016 г. Повече от половината анкетирани отбелязват, че не е настъпила промяна спрямо предходната година по този показател, а 21,5% са на мнение, че дори е налице влошаване.

В тазгодишното проучване беше включена и темата за обществените поръчки. 67% от анкетираните декларират, че през 2017 г. не са участвали в конкурси за обществени поръчки. От останалите 33% посочват, че са ставали свидетели на некоректни и/или незаконни практики при провеждане на процедурите, вкл.:

• Необективно оценяване на офертите (88,5%)
• Тенденциозно поставени условия в конкурсната документация в полза на
конкретен изпълнител (80,8%);
• Необосновани обжалвания, забавящи изпълнението на поръчката (65,4%);
• Забавено разплащане от страна на възложителя (50%) или от страна на
изпълнителя към подизпълнителя (46,2%);
• Подмяна на подизпълнители (46,2%).

Във връзка с предстоящото Българско председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. оценките на анкетираните са умерено песимистични. По-малко от една-трета от участниците в анкетата смятат, че бъдещото Европредседателство ще се отрази положително върху икономиката и имиджа на страната ни в международен план, както и с успешното справяне с този важен държавен ангажимент. 5% от анкетираните заявяват, че тази тема не представлява интерес за тях. 42% от анкетираните са на мнение, че българското председателство няма да подобри българската икономика, а 35% смятат, че то няма да се отрази положително на имиджа на страната ни.

Оценката на институциите:

• Най-високо са оценени Омбудсманът на РБ (72,2%), Президентската институция (53,2%) и данъчната администрация (49,4%).
• По традиция, с най-ниска степен на одобрение се ползват съдебната власт (7,6%) и Народното събрание (8,9%).
• Изпълнителната и местната власти събират приблизително еднакъв процент одобрение – съответно – 25,3% и 26,6%.
• Работата на евродепутатите одобряват 22% от анкетираните, но както и в предходните години, делът на затрудняващите се да дадат оценка се запазва сравнително висок (46%). Това вероятно се дължи на ниска степен на информираност за работата на българските представители в Европейския парламент.
• Сред оценяваните институции са включени и няколко ключови за бизнеса регулаторни и контролни органи – Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Българската агенция за
безопасност на храните (БАБХ), Главна инспекция на труда (ГИТ) и регионалните инспекции за опазване на околната среда (РИОСВ) и Патентното ведомство на РБ.
Сред тях с най-висока степен на одобрение се ползва ГИТ (30,4%), а най- негативна оценка получава КЕВР (7,6% одобрение).

Ръст на енергийните цени, цените на суровините, фискалната и регулаторната тежест през 2018 г. очакват повече от половината от участниците в проучването. На този фон, изглежда повече като добро желание, отколкото като реална перспектива прогнозата на 39% от анкетираните за ръст на работните места.

Намеренията на анкетираните за 2018 г. са свързани най-вече с увеличаването на обемите на производство, разработването на нови продукти и търсенето на нови пазари. Всичко това неминуемо се отразява и върху плановете на работодателите за наемане на нови работници, както и за увеличаване на трудовите възнаграждения. Спрямо предходната година, обаче, оптимизмът е по-умерен. Ако през 2016 г. средният процент на проактивните мениджъри е бил 58, то през тази година той е 42.
Доста по-малко от миналата година са мениджърите, които декларират намерение за увеличение на инвестициите в нови мощности, марки и патенти, както и в обучение на персонала. Това е за сметка на отговорилите „без промяна“, чийто дял нараства.
Спрямо предходната година се запазва делът на възнамеряващите да увеличат кредитната си задлъжнялост (10%).
Намаляват възнамеряващите да разработват проекти с европейско финансиране – през тази година те са 20%, а през миналата са били 37%. Това, обаче, е за сметка на отговорилите „без промяна“, които намаляват спрямо миналата година, т.е. може да се предположи, че те вече изпълняват европейски проекти. Както през 2016 г., така и през тази година всеки трети анкетиран все още не е решил дали да се ангажира с участие в европроекти.
Традиционно, и тазгодишното проучване показва относително най-нисък интерес за инвестиране в иновации, марки и патенти.

В Деня на народните будителите, Съветът на европейската научна и културна общност и Клубът на българския културен и научен елит отличиха изтъкнати личности за постижения им в областта на науката, културата и иновативния бизнес.

Тази година, в галерия „СЕЗОНИ” на Дома на културата в София, създателят на Замъка „Влюбен във вятъра” Георги Тумпалов бе официално признат за лидер в областта на мениджънта. Той бе удостоен от Съвета на европейската научна и културна общност със званието „Почетен посланик на иновативния бизнес”, придружено със „Златна монета”.

Номинацията за „Златна монета” и званието „Почетен посланик на иновативния бизнес” за Георги Тумпалов са направени от 180 международно признати български учени и творци, които вече притежават златно отличие за култура, наука и иновативен бизнес. Само притежателите на златното отличие имат правото и възможността да номинират следващия, който ще получи почетния знак.

Златната монета се изработва в Монетния двор на България , тя е с двустранно 24-каратово златно покритие. На лицевата страна е изобразена отворена книга, като символ на прогреса, а от другата страна са подредени красивите букви на Глаголицата.

В рамките на церемонията бяха връчени общо 5 награди. Едната за наука на проф. д-р Васил Колев – български учен от БАН, на Академичния симфоничен оркестър, на Биг бендът на Българското национално радио. Последният приз е за столичното училище „Елисавета Багряна”.

Носители на Златната монета от предишни години са акад. Антон Дончев, акад. Дамян Дамянов, Райна Кабаиванска, Силви Вартан, проф. Стефан Данаилов и други представители на българския научен и културен елит.

Личността на рицаря Георги Тумпалов не случайно е поставена сред заслужилите престижното отличие, това е израз на признание от българските общности. То се дава за изключителен принос към България, просветата, историята и съхраняването на родовата памет, сподели Росица Златанова, председател на Съвета на европейската и културна общност.

Първият ръкописен препис на „История славянобългарска“ бе направен в Замъка „Влюбен във вятъра“ край Равадиново, но вече се намира при българите в Одрин, Турция. Собственикът на Замъка Георги Тумпалов предаде преписа на отец Александър Чакърък, свещеник в българската църква „Св. вмч. Георги“.

Над 20 хиляди души вече са се включили в преписването на История славянобългарска“ в Замъка. След първия препис последва втори, а после и трети, които също ще бъдат дарени на български културни и духовни институти.

Само във „ Влюбен във вятъра” посетителите могат да изпитат емоцията на подвига и саможертвата на Васил Левски при създаването на тайните революционни комитети на България. Във възстановката на ритуала на полагане на клетвата на Апостола до момента се участвали над 10 000 гости на Замъка.

„Влюбен във вятъра“ е единственият новопостроен замък в Европа и уникален за България и света. През последните години той спечели множество международни отличия, с които успя да повиши туристическия рейтинг на страната ни. Замъкът работи като атракцион за посетители от всички континенти и наскоро бе класиран на трето място сред най-красивите замъци в Европа от Европейската комисия по туризъм в Брюксел.

Да ви кажа честно, не знам колко хора разбраха какво ни готви Горанов. На принципа на сварената жаба, дребния, а и среден бизнес ще бъде сготвен.

Пенсионните осигуровките стават почти 20% , вноска пенсии -14.8%, вноска универсален пенсионен фонд -5% ето ви ги, плюс здравната 8%, направо убиваме рибата.

Осигурителният праг за самоосигуряващи се лица по години:

-2018 г. ще бъде 510 лв или 141.78 лв на месец
– през 2019 г. – 560 лв. или 155.68 лв на месец,
а за 2020 г. – 610 лв или 169.58 лв на месец,
ако сложите и 10% ДДФЛ и стават 200 лв на месец за осигуровки на един човек.

На земеделските производители за 2018 г. от 300 лв на 480 лв, нямам идея колко процента са това плюс 1% вдигане на фонд пенсия.

Сега, разбираме, че бачо Валери е обещал вдигане на пенсиите, но това трябва да се постига с осигуряване на възможност за инвестиции, нови работни места и вдигане на БВП на страната, а не с товарене на бизнеса.

Защо работодателските организации мяучат тихо по студиа, вместо да излязат и да изкарат и работниците си на улицата?

Преките чуждестранни инвестиции за тази година са някакво мизерно число от порядъка на 20-30 милиона , а спада с предишни години е огромен.

Няма луд инвеститор, който да дойде в държава, където няма върховенство на правото, гл.цацаратор пази корумпираните политици, а държавата се опитва да национализира предприятия, като после омеква след откуп от около 6 милиона.
Защо не сме на улицата?

Това ще ни съсипе!

Стела Николова

Преките чуждестранни инвестиции у нас остават на ниски нива, поради несигурната бизнес среда и неефективната борба с корупцията

Държавният дълг упражнява депресиращо въздействие върху преките инвестиции, като този тип въздействие е известно като ефект на изтласкване, а смисълът на ефекта е, че колкото повече се увеличава дългът, толкова повече намаляват преките инвестиции.

Такова е и положението в България през последните години. Нарастващият държавен дълг, който се формира въз основа на годишните бюджетни дефицити, с натрупване на задължения от страна на държавата, чрез вземане на вътрешни или външни заеми, води до изтласкване (ограничаване) на частните инвестиции.

За последните 10 години нетният дълг на България е нараснал с над 300%. А за последните 10г. преките инвестиции спаднаха близо 15 пъти в абсолютен размер.

Преките инвестиции бяха над 9 млрд. евро за 2007г., а се за 2016г. са 702 млн. евро.  За 2007г., а се очаква да са едва около 400-500 млн. евро. Преките инвестиции, като процент от БВП за 2007г. бяха 29,4%, а за 2016г. са 1,6%.

В относителен размер спадът е близо 20 пъти. А по 3-4 млрд. лв. преки чуждестранни инвестиции годишно трябват, за да има България ръст на БВП от 4,5-5%.

Инвестициите и населението са основни фактори за растеж на икономиката във всяка държава, а в България те намаляват драстично. Намаляващото население на България при равни други условия, е и намаляващ пазар, респективно. Намалява количеството и качеството на населението ни, като резерв за работна сила и потребление. С намаляващо население и намаляващи инвестиции не можем да развиваме нито ускорено, нито въобще икономиката на България.

За последните 30г., от 1987 до 2017 г., населението официално е намаляло с около 2 млн. души, от почти 9 млн. на близо 7 млн. Като се добавят и трайно живеещите в чужбина, които учат или работят извън България, тогава намалението за тези 30 г. е над 30%.

Изводът ми е, че не ниска производителност на труда, а малко инвестиции и намаляващото население са причините за ниски доходи в България.

Нещата са взаимосвързани и затова икономическата и финансова политика, която води България през последните години, е погрешна. И през 2017г. ПЧИ са на исторически ниски нива за последните 20г. А преките чуждестранни инвестиции у нас остават на ниски нива, поради несигурната бизнес среда и неефективната борба с корупцията.

За да привлече повече преки чуждестранни инвестиции, България трябва да работи върху нивото на прозрачност и усещането на инвеститорите за предвидимост и сигурност.

Румен Гълъбинов – икономист и финансист

Зад привидния лукс по морските ни курорти се крие изтощителен труд със символично заплащане.
Да си намериш работа по морето с 12-часов работен ден + 1 ден почивен в седмицата, си е направо добър вариант. Сайтовете за работа пращят от обяви – свободни места с изгодни условия. На интервюто обаче се оказва, че не е съвсем така. Работното време варира от 12 до 24 часа на ден, а сумарните часове за работната седмица – от 72 до 96. Заплащането за месеца е закотвено на 1000 лв. Това е съблазнителна сума, но при регламентирана 40-часова работна седмица сметките показват, че заплатата е около минималната, а дори и под минимума. Обещанието за работа в динамична среда обаче се спазва – вероятността да не подвиеш крак за тези 12 часа е повече от възможна. А бизнесът се оплаква от липса на квалифицирани кадри…

Ники Комедвенска