Вярно е, че поканих Бойко Борисов да се разберем като мъже, но не го приемайте толкова буквално. Доста се позабавлявахме с публикацията, в която на митинг на СДС съм показана като рошав мъж с бял шлифер. Ако го познавате, запознайте ме с “двойника“ ми. Благодаря на автора, че ми подари пет минути здравословен смях, написа председателят на БСП Корнелия Нинова във фейсбук.

А извън веселата част, продължи тя, каня ви на 27.11.2017г., от 15.30 часа, в Софийски градски съд, на първото заседание по делото ми срещу Борисов за твърдението му, че съм била член и активист на СДС. Там ще е истинското забавление.

Не отне много време и момчето на снимката бе разпознато. Това е Деян Неделчев – Икебаната.

България се доближава до средното европейско равнище на пазаруващите през Интернет. У нас 30% от потребителите са онлайн ориентирани, общо в Европа – около 50%. Такива данни представи председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов по повод изнесената от българска хостинг компания статистика за 19% ръст на онлайн магазините у нас през последните 12 месеца спрямо предходния период.

„Има силно увеличаване на интереса към онлайн търговията в България от страна на тези, които имат желание да осъществяват такава дейност през интернет. Важното е да направим така, че тази търговия да не създава пречки пред хората, да не ги вкарва в излишни разходи, а по-скоро да им помага да направят по-добрия информиран избор и да инвестират средствата си правилно и така, както пожелаят”, подчерта Маргаритов в студиото на телевизия Bulgaria ON AIR .

По думите на председателя постъпващите в КЗП жалби във връзка с онлайн сделки вече конкурират тези в конвенционалната търговия. Той съобщи, че при извършените над 2000 проверки на електронни магазини от началото на годината все още най-честото нарушение е опитът на търговци да ограничат правото на потребителите да връщат закупените по Интернет стоки в 14-дневния срок. „Или съкращават този срок, или въобще пропускат за споделят тази информация с потребителите и съответно някой може да остане с впечатление, че няма такова право. При анонсиране на промоционални оферти понякога впоследствие се оказва, че или стоката не е налична, или е на по-висока от обявената цена”, даде пример Маргаритов. Председателят предупреди, че има опасност и от т.нар. мними търговци, които при изискване за авансово плащане може да вземат парите, но изобщо да не доставят стока.

Маргаритов посъветва преди покупка винаги да се прави съпоставка на различни оферти и препоръча доза критичност към споделените в Интернет впечатления от потребителите относно даден търговец, тъй като може да се окажат нож с две остриета. Той насочи вниманието и към защитата на лични данни при подобен тип сделки. „Когато един търговец изисква повече, отколкото е необходимо, например трицифрения код на банковата карта, трябва да сме внимателни, защото може да се стигне до злоупотреби”, подчерта председателят.

Само през тази година „Юнион Ивкони“ имала 28 съставени акта за идентични нарушения

Зам.-министърът на транспорта Ангел Попов съобщи пред Нова телевизия, че транспортната фирма „Юнион Ивкони“ има от началото на годината 28 съставени акта за нарушения, подобни на това, което причини катастрофата преди два дни на магистрала „Тракия“. Тогава автобусът, пътуващ от София към Слънчев бряг, напусна платното и падна в канавката. Пострадаха 20 души, за щастие нямаше жертви.

Автобусът е на „Юнион Ивкони“, а един от собствениците на фирмата е Ивайло Константинов – депутат от ГЕРБ и член на транспортната комисия в Народното събрание, пише сайтът Клуб Z.

Катастрофиралият автобус не е имал тахографска шайба, която да отчита времето за шофиране. Водачът вероятно е взел курса на свой колега и е карал повече от допустимите часове.

„Не съществува моторно превозно средство над 3 тона, което да не е снабдено с тахографски уред. Шайбата се поставя допълнително в него и отчита движението, престоя и почивките на шофьор в рамките на 24 часа. Тахографският апарат на катастрофиралия автобус или е махнат от преводното средство, или е изпаднал по време на пътния инцидент“, каза пред Нова телевизия зам.-министърът на транспорта Ангел Попов.

Само от началото на годината „Юнион Ивкони“ е хваната 28 пъти с нарушения за неправилното функциониране на тахографите и липсата на контрол върху попълването на пътните листове. Последният акт е на стойност 10 300 лева.

Законът дава право на шофьорите на автобуси да карат в продължение на 4,5 часа, след това да почиват 4,5 часа и чак тогава да имат правото да продължат да шофират още 4,5 часа. След това трябва задължително 11 часа почивка – т.е. не повече от 9 часа на денонощие е разрешеното шофиране. В случая от понеделник това не е спазено.

„В България е изключително тежко положението с работната ръка“ – така Ангел Попов коментира нарушението.

Прокуратурата в Ямбол съобщи, че работи по три версии – преумора, техническа неизправност или засичане от друго превозно средство.

Самият Ангел Попов пък е проверяван от прокуратурата заради подаден сигнал от транспортно сдружение срещу него, че е уреждал определен вид разрешителни за транспорт от името на министъра. Информацията за това бе изнесена още преди пет месеца, но прокуратурата започна проверка чак след като депутати от БСП повдигнаха темата преди две седмици.

Законът „Пеевски“ /срещу вторичното разграбване на активите на КТБ/,“поставя под въпрос основни принципи в правото“ и е „извънредно законодателство, което по принцип е противоконституционно“, но „бих го подкрепил, ако така поне малко справедливостта по този случай може да се постигне“. /Владислав Горанов, по Нова ТВ/. Това каза финансовият министър по повод предстоящото обсъждане и гласуване на закона, предложен от Пеевски, Хамид и Цонев от ДПС. Вие какво мислите по този въпрос?

Така коментира, с поставянето на въпрос,  журналистката Миролюба Бенатова телевизионната изява на приближения до Делян Пеевски финансов министър в кабинетите „Борисов 2“ и „Борисов 3“. От изказването на свищовския гуру в калкулациите се подразбира, че българският парламент ще трябва да направи конституционни промени, за да приеме противоконституционния закон на КОЙ за КТБ. В противен случай  ще се наложи да бъде изцяло отменен от Конституционния съд.

Доскорошният партньор на Делян Пеевски – Цветан Василев, който финансира бизнес-проектите му за монополизиране на българския медиен пазар, също взе отношение. 

Ето какво написа той на официалната си страница:

Да подкрепим ли Пеевски в „битката“ му за попълване на масата на несъстоятелността на КТБ?

29.10.2017

Честно казано, не ме учудва нито арогантността, нито гьонсуратлъка на Пеевски и Сие. Те са доказана през годините марка, която очевидно се продава добре на българското политическо бунище. Въпросът, който си задавам по-скоро, е докога този цирк ще продължава да заема нашето ежедневие. На всичкото отгоре и всички си го плащат – безропотно.

 

Но да се върнем на поредното законотворчество на Пеевски, който има толкова общо с правото, колкото аз с акордеона. Всъщност, аз не съм сигурен и в това, но от мене да мине.

 

В по принцип пълния с антиконституционни текстове проект на „вълшебната тройка“ ясно личат крайните цели на автора. Но понеже съм доверчив човек (от това си патя), реших да се задълбоча и да предложа някои редакционни промени, които сполучливо биха допълнили изначално „държавнически“ мотивирания проектозакон. С тези промени ще се постигнат няколко цели едновременно:

 

• Пеевски ще се впише за втори път като законотворец. Освен това, ще даде възможност и на колегата му от партията да стори същото.

 

• Ще се намали с малко противоконституционността и колизията на тяхната „творба“. Не че е проблем това, след като самият Главен прокурор още в далечната 2014 г. сакрално изрече, че в случая КТБ може да се върви и извън закона. И го спазва до ден днешен! А и не само той.

 

• Освен тези „фундаментални“ цели, ще се подобри рязко събираемостта на кредитите. Ако все пак съществува и такава цел. Освен прагматичните такива, които се свързват само с възможните кражби.

 

Всъщност, моето предложение към „вълшебната тройка“ (защото няма по-мотивирани и убедителни вносители на проектозакон за КТБ от тях) е да се включат следните текстове (може в Преамбюл) към проектозакончето:

 

1. Назначават се три оценителски компании за оценка на активите на КТБ и тези, които са придобити чрез финансиране от банката към 20.06.2014 г. Компаниите са посочени от:

 

а) ФГВГ;

 

б) необезпечените кредитори;

 

в) основния акционер на банката;

 

2. В срок от шест месеца се изготвят оценки на всеки от активите, като за меродавна се приема средната аритметична от трите оценки.

 

3. Активите, които са вече придобити от трети лица в резултат на цесии или други операции, вкл. и чрез частни съдебни изпълнители (ЧСИ), се предлагат за окончателно откупуване на лицата по актуализираната оценка по т. 2, намалена с евентуално платените (или поети) ангажименти по цесии и плащания по ЧСИ, доказани със съответните платежни документи. В случай на отказ, се прилага Законът за конфискацията им в полза на масата на несъстоятелността на банката.

 

4. Активите, които все още са под контрола на КТБ, се изнасят на публичен търг за продажба при условията на т. 2 и т. 3.

 

5. С всички постъпления се погасяват задължения на фирмите собственици (или бивши такива) на активите, както и на техни кредитори към банката.

 

6. Разликата между постигнатата цена на търговете и оценката към 20.06.2014 г., както и стойността на активите, които са попаднали в трети ръце и не могат да бъдат възстановени (Виваком, НУРТС, например), се покриват от държавата в масата на несъстоятелността по сметките на техните бивши собственици. По същия начин се покрива в масата на несъстоятелността и издръжката на КТБ. С всички постъпления се погасяват задълженията такива, каквито са към 20.06.2014 г.

 

7. Преходни и специални разпоредби:

 

Всички активи, придобити (откраднати) чрез т.нар. вътрешни цесии между фирми, обслужвани от Финансово консултиране и Бисер Лазов, се заплащат от владеещите ги компании или се връщат в масата на несъстоятелността и се предлагат на публична продан по предварително изготвените оценки.

 

Вярвам, че г-н Пеевски като държавнически мислещ човек ще даде първи пример за това и ще съдейства за възстановяването в масата на несъстоятелността, а именно като плати:

 

а) реалната цена на Техномаркет;

 

б) цената на София Прес;

 

в) изплатената от ДКК на ДИПИ цена по дълг на Хедж;

 

г) 12,5 мил евро, дължими на компанията EFV по сметка на КТБ във връзка с финансирането на Ливеро при схемата за приватизация на Булгартабак;

 

д) 14,5 милиона евро на СД Дивелопмънт, откраднати чрез престъпно решение на СГС от 2014 г. по дела, свързани с Техноекспортстрой;

 

е) 1 милион лева, дължими от ФК Левски на Билдинг Рисорт чрез фирмата на вероятния автор на законовото недоносче – адв. Ал. Ангелов;

 

ж) 8 милиона лева остатъчен дълг на Промишлено строителство холдинг, Техноекспортстрой и Сиболе Сървисиз към КТБ;

 

з) разликата до 80 милиона лева дълг на печатницата му към Партнер лизинг;

 

и) така и неизплатените задължения на медийната му империя. Ако му трябва опресняване, г-н Пеевски може да прибегне към следствието и прокуратурата. Те ги притежават!

 

Изглежда се размечтах! Но картинката на „Пирамидата КТБ“ би била много интересна и особено нелицеприятна за глашатаите на тази теза. Точно страхът от тази истина обедини всички, участвали пряко и косвено в погрома над банката. И заради това допуснаха и бруталните действия на ордата на Цацаров през май-юни 2014 г., както и лекомислено взетото решение за фалит на КТБ през ноември на същата година. Заради това, съзаклятниците продължават да адмирират арогантната наглост на един самозабравил се човек!

Тома Биков, 21 юни 2012:

„Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и от къде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме. Приемаме присъствието му по върховете на властта като нещо нормално и много често дори не осъзнаваме колко далеч сме стигнали. В нормална ситуация подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като министър-председател.“

Тома Биков, 11 октомври 2012:

„Предстоящите избори ще бъдат много тежки. Пред премиера Бойко Борисов има два пътя. Първият към нов мандат, а вторият към подсъдимата скамейка“.

„Когато човек е поставен под такъв избор, той действа с цената на всичко, за да постигне оцеляването си. Това е много неприятно за българската политическа система. В този случай демокрацията се изкривява, купуват се избори, прави се политически и икономически натиск, и започват да се вършат още серия от престъпления/“

Тома Биков за „Мишо Бирата”:

„Най-яркото престъпление на премиера. Това е търговия с влияние, нещо, което се наказва със затвор от 5 до 7 години. То е записано от специалните служби, доказано и най-нормалното нещо е да се повдигне обвинение. Но това не става. Ако подобен скандал се случи, в която и да е европейска страна, бъдете сигурни, че министър-председателят вече щеше бъде в затвора”

Тома Биков, 20 септември 2013: 

„Обещавам, че ще направя каквото зависи от мен Бойко Борисов никога поведе да не седне в креслото на министър-председателя!“

Днес, 2017 г., Тома Биков е депутат на ГЕРБ и съветник на премира Бойко Борисов, който го „целува под кръста“ с всяка своя медийна изява.

Нека си припомним какво мислеше през 2012 г. за Бойко Борисов журналистът Тома Биков, преди да започне да го „пипа под шлифера“:

Карикатура на диктатор

„Те ще ми бъдат демократите и ще кажат, че аз съм диктатор – стига с това вече, мълчах си, до тук ми дойде. С кое сме били диктатори?! В кое, в едно нещо?! И ги оставих да се наговорят, ама е прекалено. Госпожа Кунева осем години беше министър, тогава ли се чуваше гласът на хората повече от сега?! Че това, че всеки ден даваме спортни зали, магистрали, мостове, пречиствателни станции и си строим държавата и е видно – погледнете. Искат да я направят като Гърция, да я направят, само че аз не искам да участвам в това.“

Това са думи на премиера Бойко Борисов, казани по време на срещата с протестиращите срещу Закона за горите. Борисов не е диктатор. Той е карикатура на диктатор. Второто не е по-малко вредно от първото. Този човек дотолкова си е повярвал, че е забравил кой е и от къде идва. По-лошото е, че сякаш и ние започваме да забравяме. Приемаме присъствието му по върховете на властта като нещо нормално и много често дори не осъзнаваме колко далеч сме стигнали. В нормална ситуация подобен човек не би се случил като кмет на Банкя, а камо ли като министър-председател.

Абсурдът на българското всекидневие дотолкова ни е погълнал, чевече дори не помним как се появи настоящият премиер. Там, иззад рамото на Тодор Живков, който през 1996 година посети за първи път родния Правец в демократични условия. Тогава бодигардът му слезе от шофьорското място и отвори задната врата, за да може от нея да излезе сваленият диктатор. За разлика от Борисов, Живков беше истински диктатор, което не значи, че беше по-добър.

После шефът на най-голямата охранителна фирма в софийско, след СИК и ВИС, даде няколко интервюта. И предизвика интерес. В интервютата си той се оплака, че напуснал МВР, защото го накарали да се деполитизира. С две думи толкова бил привързан към БКП, че решил да зареже кариерата си на пожарникар, но да остане верен на партията. Тогава беше смешен. Днес пак е смешен, но освен това е и министър-председател. Последното трябва да си припомнямае по-често.

След това дойдоха барикадите, сините митинги, надеждите и цялата енергия, която сложи край на първия етап на прехода. Малко след тях името на днешния премиер изплува в криминалната хроника. На 31 март 1997 година в. „Капитал“ ни съобщи следното: „Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма „Ипон“ Бойко Борисов, който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахователна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Пострадалата е собственик на фирма за химически продукти, масла и изкуствени торове“.

Последното не е компромат. То беше написано, когато Борисов дори не си представяше, че един ден ще управлява еднолично цялата държава. След атентата днешният министър-председател продължи да се занимава с охранителния си бизнес и пое охраната на нефтената рафинерия в Бургас. До 2001 година, когато отново посрещна царя, седнал на шофьорсокото място.

В онази паметна година се сдобихме с Главен секретар. Най-Главният от всички. Първо, голяма част от медиите бяха скандализирани – бивш сикаджия и бодигард на Живков да заеме един от най-важните постове в МВР. Затова ли стояхме на барикадите четири години по-рано, питаха се сините избиратели? Няколко години по-късно лидерите им замечтаха за коалиция с Борисов. През 2001 година Доган се колебаеше. Освен всичко, което беше вършил в първите години на прехода, предложеният за Главен секретар се оказа и активен участник във „възродителния процес“. В качеството си на каратист. Накратко – бил е и е гонел онези, които гласуват за Доган. Доган обаче преглътна и Главният секретар отиде лично до сарая му, за да му подари каракачанска овчарка. После около сто пъти повтори, че Доган е най-големият български политик. Помните ли тези мигове на толерантност и разбирателство?

Така в МВР започна ерата „Борисов“. Последваха я десетки поръчкови убийства. Главният секретар, облечен в неизменния си черен шлифер, изпрати в последния им път Стоил Славов, Димата -Руснака, Косьо Самоковеца, Илия Павлов, Иван Тодоров-Доктора… и така до 28. Толкова са показните и неразкрити убийства, извършени във времената, в които днешният премиер беше най-главен от всички секретари в правителството на НДСВ и ДПС. Рейтингът му обаче растеше. Затова оглави не една, а две листи на НДСВ. И беше избран за депутат от НДСВ. Само преди 7 години. Толкова малко време, а толкова много забрава.

После ерата „Борисов“ се пренесе от МВР в София. През 2005 година днешният премиер се кандидатира за кмет на столицата и обеща всичко – завод за боклук до 2007 година, справяне с кучетата, дупките, общинските далавери, заменките… И беше избран. И така, вече 7 години този човек управлява София. Еднолично. Някой съмнява ли се, че Фандъкова е нещо повече от параван? Скоро научих, че в момента определял дори фирмите, които да доставят кетъринга за коктейлите на общината.

А вече е премиер. Човекът от народа, който всяка сутрин отива с кордон от автомобили на работа и не излиза на улицата с по-малко от десет бодигарда около него. Министър-председателят милионер, който кръстосва страната с вертолет и самолет на държавни разноски. Премиер, който е единствен по рода си в Европа, след като Берлускони банкрутира Италия и си отиде под радостните възгласи на италианците.

Зная, че всичко това е повтаряно до втръсване не само в българската, но и в балканската, и в европейската, и дори в американската преса. Повтарям го още веднъж, защото въпреки това, всеки ден го забравяме. Защото вече не помним резила с Румяна Желева. Помните ли я? Същата, която ни беше външен министър и която премиерът беше решил да прави еврокомисар. После се разбра, че искала да преговаря на терен с умерените талибани, но не знаела къде се намира Сомалия. Тя беше първата от стотиците Калинки, които се врязаха в съзнанието ни и го изкривиха до неузнаваемост. Спряхме да се впечатляваме. Затова понесохме скандала с Мишо Бирата леко. Бяхме загубили усета си за нормалност. Дотолкова свикнахме с абсурда, че за всяко нещо започнахме да ходим при премиера – за волейбола, за горите, за футбола, за киното, за театъра… И вярваме, че той ще помогне. Единствената надежда е, че все някога ще се събудим и ще си спомним, че този човек е българският премиер. Тогава ще разберем, колко далеч и назад сме се върнали и колко усилия трябва да положим, за да наваксаме.