Партидата за ток към ЧЕЗ с номер 310 189 868 109 на името на Мария Неделчева е закрита в първата половина на миналия месец. Тя е за апартамента на бул. Никола Йонков Вапцаров 25 вх. Б. ап. 4, който евродепутатката е наела за 400 лв. от фирма на Столична община, показа разследване на Биволъ.

(редакцията разполага с пълните аудио и видеозаписи. В публикуваната версия са заличени личните данни)

По-рано в отговор на въпрос на нашата медия, номинираната за еврокомисар представителка на ГЕРБ заяви, че е ползвала имота от октомври 2010 до май 2013 г. Тогава тя прекратила договора си с общинската фирма “Заводпроект”. Сега фактите говорят, че макар и с прекратен договор, връзката на Габриел с това жилище е продължила още четири години.

Мария Габриел беше номинирана за еврокомисар от правителството Борисов на 10 май. В  следващите дни тя е побързала да се отърве от компрометиращата информация и да заличи клиентския номер за евтиния апартамент. В момента той се води в ЧЕЗ на фирмата-собственик.

Защо Мария Габриел, чието моминско име е Неделчева, е продължавала да плаща тока на жилището чак до май 2017 г. ако тя самата или нейни близки не са го ползвали? Засега тя категорично отказва да отговаря на нашите въпроси. Отговори не е получило и списанието А-спекто, което първо публикува информацията за евтиния общински апартамент.

Помощ за “стокиране”

Още през 2014 г. Мария Габриел обяснява пред журналиста Калин Първанов от списание “Тема”, че е “помолила за помощ” и е получила жилището, за да си “стокира част от нещата”, а не, за да се възползва от евтин апартамент.

Това означава, че жилището е използвано във връзка с нейните функции на народен представител. Единствената институция, към която е можела да се обърне за помощ евродепутатката е Столична община, която е управлявана от нейната партия ГЕРБ.  Фирмата “Заводпроект”, която стопанисва жилището, е с краен собственик Столична община. Столичният общински съвет е доминиран от партия ГЕРБ, която изпрати Габриел в Брюксел.

Реалната цена за наем на такова жилище е между три и четири пъти по-висока от 400 лв. Може да се приеме, че месечната общинска помощ за европейския ни представител е възлизала на около 1000 лв. Това прави 32 000 лв. за периода на официалния договор до май 2013. Но ако Габриел е продължила да ползва жилището за стокиране до месец май 2017 г. сумата на помощта набъбва до 80 000 лв. В декларацията на Габриел пред Европейския парламент от 2012 г. няма и следа от тази “помощ”.

Габриел остави без отговор въпроса зададен от Биволъ защо помощта не е декларирана. Тя не отговори и на въпроса дали тя самата или нейни роднини са ползвали жилището под една или друга форма след като договорът й за наем със “Заводпроект” е прекратен.

Мистериозен наемател

От “Заводпроект” отказаха да разкрият кой е следващият наемател на жилището от 128 кв.м. в луксозна кооперация на бул. Никола Йонков Вапцаров и какъв наем е плащал той. Наемател все пак е имало, уточниха от фирмата в отговор на въпросите ни изпратени по имейл:

Бихме искали да Ви информираме, че след прекратяване на наемното правоотношение между „Заводпроект“ ЕООД и г-жа Неделчева и освобождаването на имота от нейна страна, имотът стопанисван от „Заводпроект“ ЕООД, на адрес бул.Никола Вапцаров № 25, е отдаден под наем посредством обява, на цена определена съгласно актуализирана пазарна оценка, изготвена от независим лицензиран оценител, вписан в Камарата на независимите оценители в България.

Кое ли е това лице с късмет да попадне точно на тази изгодна обява, която според шефа на „Заводпроект“ Асен Дерменджиев е пусната в сайта imot.bg? Едва ли става дума за случаен човек, щом той е имал привилегията лично евродепутат да му плаща тока в продължение на четири години.

Фирмата “Заводпроект” притежава десетки жилища, които отдава под наем на подбрани хора и фирми на цени под пазарните, разкри Биволъ. Този съмнителен жилищен фонд дълго време убягваше от общественото внимание, а списъкът на неслучайните наематели остава добре пазена тайна, както личи от отговора на “Заводпроект” до общинските съветници Иво Божков и Марта Георгиева. След като поискват официално информация за стопанисваните от фирмата жилища те получават списък с имоти, в който липсват дори адреси.

Тази загадъчност води и към хипотезата, че апартаментът на Вапцаров 25 не е било ползван само за служебно „стокиране“, а Габриел го е обитавала като свое основно жилише в София.  А тайният наемател попаднал на обявата в imot.bg вероятно е просто подставено лице, достатъчно свързан със семейството, но не и близък роднина.

Горещо изслушване в Европарламента

Биволъ изпрати въпроси във връзка с  облагата получена от Мария Габриел до пресслужбите на Европейската комисия и Европейския парламент. Необичайно за тези институции те също запазиха мълчание.

Според авторитетния обзорен сайт Politico, обаче, темата се обсъжда в Брюксел и предстоящото изслушване на кандидатката за еврокомисар се очертава да бъде “пикантно”. Нещо, с което българите са свикнали след провала на Румяна Желева, чието недекларирано участие във фирма свързана с Държавна сигурност я дисквалифицира през 2010 г. Това разкритие също беше направено от журналистите Атанас Чобанов и Асен Йорданов преди те да основат “топ разследващия сайт Биволъ”,  според определението на Politico.

По разследването работиха: Асен Йорданов, Атанас Чобанов, Калин Първанов и Димитър Стоянов

Bivol.bg

Проверки на българските власти потвърждават, че хранителни стоки, произведени от европейски компании, се предлагат на българския пазар с различен състав и качество спрямо Западна Европа. Това съобщи пред „Дарик“ земеделският министър Румен Порожанов.

Български експерти купиха в супермаркети в Австрия и Германия храни на водещи компании, произведени в тези две страни, както и в Италия, Швейцария, Дания и други. Досега е установено, че в безалкохолните напитки, произведени за българския пазар, захарта е заменена с изоглюкоза (сироп от царевица). Разминаване е установено и при детски храни. Сирената, предлагани в България, пък имат отклонения във вкуса – в продуктите за западния пазар вкусът на мляко е по-силно изразен, допълни Порожанов.

Преди година в Чехия повдигнаха темата за разминаване на качеството на храните в страните от ЕС, като заявиха, че в съседна Германия стоки с една и съща марка са по-добри на вкус и състав от тези в Чехия. При сравнителен анализ на химико-технологическия университет в Прага е установено, че от 24 изследвани продукта (шоколад, сирене, маргарин, кафеи др.) в една трета от тях има значителни разлики между състава и качеството.

Предстоят още сравнителни изследвания между продуктите закупени в България и предлаганите в супермаркети в Австрия, Германия, Италия, Швейцария и Дания.

Фаворит за председател на Върховния административен съд (ВАС), спуснати отгоре кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдебната власт – няма ли дъно блатото, в което е затънала третата власт?

28 години след края на авторитарния режим в България, зависимостите в прокуратурата и съда изглеждат толкова ужасяващи, че е направо смешно да се говори за избори, конкурси, конкуренция. От старомодните принципи за почтеност и честност очевидно е водено едно доста миниатюрно малцинство. Доминиращото мнозинство има други разбирания – за него е важно на кого си човек, каузата е един примитивен кариеризъм в името на личното обогатяване и комфорт.

Драмата дори не е в корупцията в съдебната власт – подкупни има навсякъде по света.

Трагедията е в мълчаливото й преглъщане от хора, в които данъкоплатците инвестират точно с обратната цел. Грозната картина лъсва покрай предстоящия избор на председател на ВАС – още необявена надпреварата, а се знае кой е фаворитът на управляващите. Публична тайна е, че кандидатурите за важните постове в третата власт се съгласуват с управляващите, неофициално, разбира се, „на бели покривки“ както казваше бившият председател на ВАС Константин Пенчев, който със сигурност знае за какво говори.

За Върховния административен съд от години се смята, че в почти пълна степен е овладян от кукловодите на правителствата. Отвратително положение – точно той е единственият шанс на гражданите да атакуват безобразните нормативни актове на властта.

Каква независима съдебна власт, какви пет лева, щом кандидатите за председатели на най-важните институции за всяка демокрация – върховните съдилища и прокуратурата, биват принуждавани да обикалят партийни офиси, за да бъдат одобрявани? При това не просто одобрявани – за тях се сключват сделки между корпулентни депутати и премиери, почетни председатели на партии и прочие „величия“. Договаря се, че няма да пречат, че ще слушат, че ще са удобни.

Изключителният цинизъм на случващото се показва тежка патология в съдебната система – всички знаят какво се случва, но малцина биха си жертвали комфорта, за да влязат в открита битка със задкулисието, което изключително рафинирано и подмолно овладява все повече позиции.

Шефът на ВАС е ясен – избран е от ръководството, одобрен е от управляващите политически сили, от хотели и сараи също идва подкрепа. Изборът точно затова беше изтеглен по-рано, та да има време всичко да се свърши както трябва от сегашния съдебен съвет, чийто мандат също изтича. На съдиите във ВАС било обяснено, че е редно да подкрепят препоръчания кандидат, та да си нямат неприятности. Всичко това се разказва тайно, няма революция, няма протести и възражения, няма явно възмущение. Причината е, че който се накани да говори, става моментално жертва на месомелачката в близките до властта медии. Кой съдия ще рискува да бъде публично омаскарен и после да води дело за доброто си име, като знае какво е съотношението на силите в съдебната система?

Заради тази парадоксална неизбежност отново ще имаме инсталиран шеф на ВАС и почти изцяло политически зависим ВСС. Протоколи от общи събрания на съдиите в страната, публикувани на страницата на Върховния касационен съд, показаха за какъв сговор става дума и там – да се номинират не хора с авторитет заради професионализма им, а удобни.

Стокхолмският синдром на съдиите се оказа толкова силен, че ако не беше председателят на ВКС Лозан Панов, никога нямаше да разберем как протича инструктажът по време на събранията. След като истината лъсна, цялата репресивна машина беше концентрирана в опозоряването на Панов, заел ясна позиция и за зависимостите, и за недосегаемостта на главния прокурор, и за актуални скандали като ЦУМ гейт. А битката вече не се води само от медиите бухалки – в авангарда вече е главният прокурор Сотир Цацаров, битката е между атове и ритниците са гигантски, за потрес на публиката. Единият трябва да падне в този дуел, но кой?

Класическа ирония е как тези, които днес громят Лозан Панов, едно време стояха зад гърба му като един. Да си припомним милите им чувства преди 2 години и половина, когато интригата беше кой да стане председател на Върховния касационен съд: дали предлаганата от малцинството заради професионализма й Павлина Панова – зам.-шеф на същия съд, или никому неизвестният Панов от ВАС. Тогава Георги Колев нарече Панов „прагматичната кандидатура“, „човек с отлични качества“ и „отличен администратор“. Мнозинството във ВСС го определи като „признат експерт с широки международни контакти“, посочи за негов голям плюс, че е преподавател в Националния институт по правосъдие, където се обучават начинаещите съдии и прокурори, изтъкна, че „демонстрира съвременен подход за администриране на съда“. Главният прокурор лично отишъл тогава да го посети в болницата, където Панов се озова, след като беше блъснат от кола на пешеходна пътека малко преди избора му, и заедно с „човека на Бойко“ от ВСС му дали увереност да не се отказва от надпреварата. Сега Цацаров обяви, че сгрешил с подкрепата за Панов.

Залогът тогава беше голям – Панова беше кандидатът на  Съюза на съдиите – единствената критична общност в гилдията, която разсипва от критики от години и изпълнителната власт, и управляващите съдебната система. Куриозът е, че явно на Панов са възлагани големи надежди, че ще се влее в многобройната армия от противници на Съюза на съдиите. Само че не стана така, слава богу. Затова някогашните му поддръжници днес се опитват да му извадят някоя и друга кирлива риза. А пеевските бухалки сякаш само за това излизат напоследък.

Стигнахме дотам уж неизвестни младежи открито да заплашват председателя на ВКС пред сградата на съдебния съвет съвсем по мафиотски – с отрязани агнешки глави (сещай се за конската глава в постелята от „Кръстникът“), а главният прокурор нарече реакцията срещу агнешките глави хленчене. Сеирът е голям, само че ако Панов бъде изхвърлен от борда, което никак няма да е трудно за сегашния ВСС от политически ръгбисти, какво ще последва в съдебната власт? Поредното голямо мълчание до окончателното опоскване на Територията?

в-к „СЕГА“