Шефът на общинарите на ГЕРБ в Ботевград с кърваво писмо до Бойко Борисов

Дали националното ръководство на ГЕРБ подкрепя задкулисните съглашателски действия на местния лидер и депутат Мартин Тинчев със скандално известния бивш кмет на Ботевград Георги Георгиев? Този въпрос задава в отворено писмо до Бойко Борисов председателя на групата общински съветници на ГЕРБ в Ботевград Цветан Цолов.

Категоричен съм в своето становище, че стилът и медодите на работа на Мартин Тинчев нанасят огромна политическа рана на местната структура на ГЕРБ. Доверието в партията бе трудно възстановено, но сега се пропилява безцеремонно от един местен интригант, който използва  ГЕРБ за своите лични користни цели, допълва в писмото си до Борисов ботевградския общинар.

Бия камбаната и очаквам от Вас като Председател на ПП ГЕРБ решителни и незабавни действия. Моля Ви, не позволявайте на местен партиен лидер  да приватизира в Ботевград четирите букви от името на партията, допълва Цветан Цолов.

Ето и пълния текст на писмото:

До  г-н Бойко Борисов,

Министър председател

 и Председател на ПП ГЕРБ

                                               Уважаеми господин Борисов,

Като общински съветник от Ботевград, избран с листата на ПП ГЕРБ,  изразявам пред  Вас своята дълбока загриженост за състоянието на местната структура на партията в нашия град. В последната една година се появиха негативни тенденции,  свързани с обезличаване на организацията и загуба на доверие сред членовете и симпатизантите.

Притесненията ни за авторитета на ГЕРБ в Ботевград произлизат най-вече заради зъдкулисната съглашателска политика на местния партиен лидер г-н Мартин Тинчев с бившия ни градоначалник Георги Георгиев. Последният, както е известно, бе отстранен от редиците на ГЕРБ заради едноличния корупционен модел на управление на Ботевград през последните 12 години.

Задкулисните действия на председателя Тинчев, очевидно извършвани зад гърба и без съответната санкция на националното ръководство на ПП ГЕРБ, доведоха до разкол и разпад в местната партийна организация. Членската маса и редовия електорат на партията са демотивирани и разколебани.

Дълго време влиянието на ПП ГЕРБ в Ботевград бе сведено практически до нулата заради едноличния начин на управление на общината ни. Партията тук  бе сведена до обслужващ персонал на бившия  градоначалник и до мощен политически чадър за прикриването на десетки закононарушения, присвоявания и лично и семейно облагодетелстване. Хората в Ботевград още помнят Вашето изявление по bTV, с което Вие  снехте политическото  доверие от Георгиев. Това доведе и до отстраняването му от партията. Така хората в нашата община успяха отново да повярват в ГЕРБ. Израз на възстановеното доверие бяха относително добрите изборни резултати на партиятана последните местни избори.

Ботевградчани бяха убедени, че след местните избори новото мнозинство в Общинския съвет ще подкрепи действията на новоизбрания ни кмет г-н Иван Гавалюгов. Очакванията бяха попарени от задкулисните съглашателски действия на Мартин Тинчев и Георги Гергиев. Този нов политически дует дефакто подмени вота на ботевградчани и е на път да върне града  отново във времето на личното облагодетелстване, задкулисието  и беззаконието.

И ако в договореното и нерегламентирано единодействие между Тинчев и Георгиев може да се говори за корист, то още по-голямо недоумение будят действията на местния лидер на ГЕРБ, който си позволи брутално и нагло да саботира действията и решенията на партията и ръководеното  от Вас правителство. Преди на стане депутат, Тинчев заигра бурно съглашателството с бивщия ни градоначалник и се опита да провали  гласуването в Общинския съвет, с което местното ВиК дружество трябваше да се присъедини към водната асоциация на Софийска област. Нещо, което бившият градоначалник и сегашен политически партньор на Тинчев – Георги Георгиев – дълго отказваше да осъществи.

Екс кметът Георгиев унищожи влиянието на ГЕРБ. Новият партиен ръководител Тинчев е на път да заличи  партията от политическата карта на Ботевград.

Категоричен съм в своето становище, че стилът и медодите на работа на Мартин Тинчев нанасят огромна политическа рана на местната структура на ГЕРБ. Доверието в партията бе трудно възстановено, но сега се пропилява безцеремонно от един местен интригант, който използва  ГЕРБ за своите лични користни цели.

Бия камбаната и очаквам от Вас като Председател на ПП ГЕРБ решителни и незабавни действия. Моля Ви, не позволявайте на местен партиен лидер  да приватизира в Ботевград четирите букви от името на партията.

Аз виждам  доброто бъдеще на местната структура на ГЕРБ чрез задължителна смяна на председателя Тинчев. Колкото по-скоро, толкова по-добре.

25-ти август 2017 година

Ботевград

Цветан Цолов, общински съветник от ГЕРБ, 

Председател на групата на ГЕРБ в ОбС Ботевград

* Заглавието променено от АВАНТАЖ

С отворено писмо до министър-председателят и всички държавни институции ангажирани в туризма, Съюзът на собствениците – Слънчев бряг изразява подкрепата си за направените до този момент усилия от държавата за решаване на проблемите в туристическия отрасъл, но счита, че е нужно много по-голямо внимание и ангажираност с цел постигане на последователна и конструктивна политика, която да води до по-бързи и адекватни действия.

Ето какво още пишат от Съюза:

„Вече повече от 15 години нашето сдружение апелира институциите, участва активно в срещи, мероприятия и работни групи, изготвя становища по законопроекти и всячески приканва държавната власт към бързи и конкретни действия за решаване на проблемите. За съжаление обаче, всеки следващ летен сезон започваме със същите нерешени проблеми, които понякога ескалират в пика на сезона.

Само преди седмица, ОТНОВО изпратихме нарочна Декларация с призив към институциите за спешна работна среща, на която ОТНОВО да поставим наболелите въпроси. Ще си позволим в настоящото отворено писмо ОТНОВО да ги формулираме – а те са:       –

1. Регламентиране на статута на националните курорти в Закона за туризма.
2. Решаване на проблемите на инфраструктурата в региона – довършване на дълго очаквания четирилентов път от Бургас до к.к. Слънчев бряг.
3. Решаване на проблемите на инфраструктурата в курорта: Обновяване на улиците и алеите. Решаване на проблемите с отводнителната система и канализацията.
4. Решаване на проблемите на обществения ред и сигурност -увеличаване на числения състав на РПУ Несебър и създаване на туристическа полиция.
5. Промени в ЗУТ, касаещи временните обекти в националните курорти. Премахване на незаконните временни обекти.
6. Законодателни промени за решаване на проблема с шума от откритите заведения, увеличаване на възможностите за контрол, ограничаване и санкции.
7. Предприемане на конкретни стъпки и действия по отношение на квалификацията на кадрите в туризма, така че програмите и броя на обучаващите се да бъдат тясно съгласувани с нуждите на бизнеса.

Уважаеми Господин Министър председател,

Уважаеми дами и господа,

ОТНОВО декларираме пред Вас готовността си за съвместна работа и усилия за решаване на проблемите в туризма. ОТНОВО Ви приканваме на спешна работна среща, на която да определим съвместно както личната ангажираност по всеки един от проблемите, така и конкретните стъпки и действия за решаването им, така че да посрещнем следващия туристически сезон с ясни правила и законов регламент.

В очакване на Вашия бърз и положителен отговор, оставаме с уважение.

P.S. Отвореното писмо е подкрепено от всички членове на Съюза на собствениците – Слънчев бряг.“

България изненада Франция, че ръкопляска, вместо да преговаря

Най-приятната част от първото турне на френския президент Еманюел Макрон в Централна и Източна Европа бе финалната. Вместо да е уморен, завършвайки визитата си в България, той си тръгна ободрен. За разлика от Залцбург и Букурещ, където бе нащрек в преговорите с Чехия, Словакия и Румъния, на срещите си във Варна успя да си почине, защото, вместо да преговаря, се наслади на аплодисменти.

По-рано си мислех, че премиерът Бойко Борисов се хвърля на вратовете на чуждестранните ръководители да ги целува, защото при липсата на словесност на други езици е принуден да изразява дипломатическа любезност чрез езика на тялото си. Сега пролича, че неговото нескрито раболепие към „началниците“ го е превърнало в международен Поцелуйко, който отказва да преговаря, за да не му личи, че е далеч от дипломацията.

Да видим как една и съща тема, смятана от Макрон за гореща в отношенията на Франция с Източна Европа, прозвуча в преговорите с различните събеседници –

атаката срещу т.нар. командировани работници

Чехия и Словакия направиха крачка назад, само доколкото се съгласиха, че темата е отворена (по-рано смятаха като Полша и Унгария, че не подлежи на нови преговори). В замяна на този жест, който разклати единството на Вишеградската група, поискаха от Франция, Германия и другите западни държави да не им извиват ръцете да приемат бежанци от Близкия изток. Румъния даде съгласие да разгледа евентуален нов документ през октомври на срещата на Съвета на ЕС (министрите на труда), но твърдо обвърза това с влизане в Шенгенската зона. България направо се съгласи, че Макрон има право да атакува Директивата за командированите работници, и не си запази поле за преговори. Тя също поиска достъп до Шенгенската и Еврозоната, но получи отговор „ще видим“ – първо да се реновира Шенгенската зона (каквото и да означава това), а за чакалнята на Еврозоната да изчака подходящ момент.

Френският президент се готви за горещо „рантре“ (завръщане от ваканция) наесен, защото профсъюзите посрещат на нож неговото намерение да внесе промени в Кодекса на труда. Това е чудовищно голям текст от 3000 страници, в който през годините са трупани толкова много правила, че френският бизнес е останал с тясно поле за маневриране при променяща се конюнктура за разлика от германския бизнес, който се реформира по-пъргаво.

Макрон не е готов за челен сблъсък със синдикатите

и за да го отложи, отклонява вниманието им навън – към Източна Европа, която според него има вина чрез своя „социален дъмпинг“ за високата безработица във Франция. Макар че в Залцбург той не можа да обясни как Австрия, която също се оплаква от „социален дъмпинг“, има два пъти по-малка безработица (5.5%), търсенето на виновници в други държави бе обертон на всичките му преговори.

Макрон желае да ревизира Директивата на ЕС за командированите работници от 1996 г., която вече бе поправяна през 2014 и 2016 г. Нейният най-голям недостатък според него е, че позволява на фирмите, които изпращат работници в други държави, не само да им заплащат по свои по-ниски тарифи, но и да ги осигуряват социално по нормативите в своите страни. По този начин те стават по-конкурентоспособни, защото струват по-евтино на фирмите на Запад, които ги приемат. Профсъюзите там недоволстват, защото, докато се борят за по-високи заплати и осигуровки на своите членове, работодателите им отвръщат с наемане на по-евтини, но не по-малко квалифицирани работници от Източна Европа.

Франция започна заедно с Германия остра атака на директивата през 2013 г., като за съюзници привлече Австрия, Швеция и трите държави от Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург). Срещу тях застана група от 11 държави, сред които и България. Резултатът бе, че настъпи само една съществена промяна в директивата – въвеждането на пределен 2-годишен срок за командироване, след което работниците или трябва да се приберат в своята държава, или да започнат да плащат осигуровки по нормативите в приелата ги държава. През 2016 г. пак под натиска на Франция и Германия Еврокомисията поиска всички да признаят принципа, че „за равен труд се плаща равна заплата на едно и също работно място“.

Така се появи лозунгът за „Европа, която закриля“,

а Макрон направо заяви в Залцбург, че „начинът, по който функционира директивата за командированите работници, е предателство към основите на европейските принципи“. На възражението на Източна Европа, че единният пазар трябва да гарантира свобода не само на движението на стоки, услуги и капитали, но и на работна ръка, той отвърна: „Свободното движение на работна ръка няма за цел да фаворизира страните, които правят промоция на орязани социални права“. Звучи прекрасно и справедливо, както подобава на френския език като носител на идеите за свобода, равенство и братство. Във връзка с това Макрон настоява до края на годината да се промени още веднъж директивата, за да се съкрати позволеният срок за командироване до 1 година.

Няма съмнение, че командированите работници от Източна Европа много биха се радвали да им се плащат заплати и осигуровки по западен стандарт, но точно Макрон няма с какво да ги зарадва, защото неговото предложение означава просто да отпаднат от общия пазар на труда и да се затворят у дома, където да получават още по-малко, отколкото при командироване. Фактически инициативата на френския президент не само че няма да им добави нищо, а ще им вземе и малкото, което притурят към родните си заплати при командироване на Запад.

Каква е картината на европейския пазар на труда и

къде сме ние

според статистиката на Европейската комисия? В целия ЕС има близо 2 млн. работници, които са командировани в друга държава. На първо място е Полша с командировани 463 000 работници (23%), което обяснява нейната съпротива срещу промяна на директивата. Кои обаче са на второ и трето място? – Германия и Франция. Командированите германски работници в други държави от ЕС са 241 000 (почти 12%), а френските са 139 000 (близо 7%). И двете държави са приели най-много поляци – в Германия са 32% от всичките 419 000 командировани от други държави, а във Франция са 17% от приетите 178 000.

България има много скромно участие в европейския общ пазар на труда. Тя е на 20-о място по изпратени работници (15 839 души) и на 23-то място по приети от други държави (3325 души). Не се учудвайте, има и такива, които идват от други държави да работят у нас. Най-много са германците – близо 28%, а на второ място са французите – над 13% (какъв сюрприз!). Много интересно как ще им подейства предложението на Макрон за равна заплата при равен труд на едно и също работно място, ако трябва да бъдат приравнени към българските си колеги и ако на втората година започнат да се осигуряват за пенсия и здраве по българските тарифи. Иначе българите имат най-голямо желание да работят в Германия – 50% от командированите, на второ място е Белгия – 14%, а Франция е трета с 8%.

България е толкова назад,

защото някои държави, сред които и Франция, се възползваха от предпазната клауза и 7 години я държаха под карантина. След отпадането й през 2014 г. бе отчетен ръст от 160% на командированите работници, но така или иначе българите не могат да са проблем за другите държави в ЕС. Соченето им с пръст преувеличава представата за техния дял. Същото стана и когато бившият президент Никола Саркози обяви тревога през 2010 г. срещу наплива на роми от България и Румъния. В действителност българските цигани никога не са били повече от 1500-2000 във Франция (само 10% от българо-румънския пакет).

Що се отнася до румънските командировани работници, те са близо 47 000 и нареждат страната си на 14-о място в ЕС. Чуждите работници в Румъния пък са 11 000 и по този показател страната е на 16-о място. И там картината е сходна. Най-много румънци работят в Германия (38%), а Франция дори не е в първата петица. Затова пък французите са на второ място сред командированите работници на румънския трудов пазар (18%) веднага след германците (20%). В сравнение с тях българите, които са им съседи, съставляват само 7% и са на шесто място.

Ето така изглеждат числата. И когато западни лидери ни вразумяват да се държим прилично в ЕС, не е достойно Поцелуйко да кърши ръце и да ги уверява, че „сме си написали домашното“. Просто трябва да изложи фактите, ако ги знае.

Източник: www.segabg.com

Нова придобивка зарадва служителите на „ВИТА”,  поляха я с шампаско

От 24 юли т.г. МБПЛР „ВИТА” ЕООД – клон Поморие /бившият Военен санаториум/ отвори врати за контингентите на Министерството на отбраната /МО/. Болницата стартира изпълнението на социалната си програма по профилактика, от която се възползват кадровите военнослужещи, цивилните служители към военното министерство, резервисти, запасни офицери и старшини, както и членове на семействата им. Също така военноинвалиди, ако има останали ветерани от войните и като цяло всички, които имат и са имали отношение с МО.

„Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България тези контингенти ползват преференции в лечебните заведения от системата на министерството на отбраната, каквото е и поморийският клон на „ВИТА”. Приели сме над 60 пациенти и акумилираме финансови постъпления“, съобщи мениджърът на „ВИТА” д-р Любомир Крантев.

При влизането на „ВИТА” във владение, сградният фонд е заварен в изключително занемарено състояние. Преди да започне приемът на пациенти, в продължение на месец се осъществяваше преподготовка, свързана с обезопасяването на болницата, като ремонтните дейности продължават.

„Поставихме ограда, видео наблюдение, създадохме контролно-пропусквателен пунк, ново осветление, сменихме парапетите на терасите, укрепихме ги, изграждаме паркинг, освежихме стаите и създадохме условия част от базата да бъде използвана по предназначение. Осигурихме нощувка за желаещите да ползват природните и сезонни дадености като морелечение и хелиотерапия. Към момента не предлагаме медицински процедури, защото изчакваме получаването на лиценз за лечебно заведение от Министерството на здравеопазването /МЗ/. Процедурата е стартирана и съгласно Закона за лечебните заведения са подадени заявления и изискуемите документи към тях до РЗИ-Пазарджик и РЗИ-Бургас. След като болницата в Поморие получи първо ниво на компетентност, ще започнем да го надграждаме с апаратура, за да поискаме и второ ниво на компетентност като лечебно заведение, а това ще предостави възможността да сключим договор с Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, пациентите да ползват направления и да разширим обема на дейности с повече медицински услуги“, разказа управителят на държавното дружество д-р Крантев.

За нуждите на лечебното заведение и работещите там, „ВИТА” се сдоби и с нова придобивка.

„Имахме нужда от друга кола, с която да се извърша превоза при закупуването на дребни строителни материали. Тежкотоварните автомобили, с които разполага болницата, са амортизирани, много стари и реализират огромен разход на гориво, което прави нерентабилно и икономически неефективно експлоатирането им. Затова решихме да вземем лек автомобил на старо, тип „баничарка“, сподели д-р Крантев.