И първите й ученици, и техните внуци я обожават, а тя се моли на Бог да не й отнема ръцете, с които държи тебешира и очите, които търсят искрите на любопитството
80-годишна учителка от Бургас е рекордьор и по стаж, и по любов. В Деня на българската просвета и култура тя застана пред камерата на Нова телевизия, за да разкаже за своите ученици и за молитвите, които отправя на Бог.
Владка Деянова, която е може би най-възрастната работеща учителка, всеки ден пътува от Бургас до Крушевец, за да преподава на своите ученици.
Нека някой да посмее и стара да ме нарече! Този надпис посреща журналистическия екип в дома на Владка.
„Аз не съм баба. Аз съм един млад учител, аз се чувствам на 25 години. И съм щастлива“, разказва тя.
От 4 часа съм на крака, споделя Владка Деянова.
Тя е на 80 години, но това не пречи дрехите й да са ярки и да носи маратонки.
Всяка сутрин Владка е край печката, защото обича да готви и да носи закуски на своите ученици.
Ако лежа без нещо да върша, съм все едно болна, признава учителката-рекордьор.
В сняг и студ, дъжд и слънце една тя бърза, за да посрещне учениците си още на двора.
Аз съм вече учител не само на първите си ученици, но и на техните деца и на внуците им, добавя Владка.
През поколения се предават не само знанията, но и любовта към първата учителка.
„Такъв човек втори няма. Толкова всеотдайна. Всичко прави за децата. Това е човек, който си обича най-много професията“, казва бабата на едно от децата, на които преподава Владка.
„Децата са много информирани, но получават наготово нещата. Преди те се трудеха повече. Библиотеката беше по-близо до тях. Искам да върна тази атмосфера“, споделя учителката.
Младите си колеги тя съветва да приемат професията със сърцето и с мисълта си, защото мисълта движи ръцете, а знанието ръководи мисълта.
Тя се моли на Господ да не й взема краката, ръцете и очите… Краката, с които изминава пътя от Бургас до Крушевец, ръцете, с които държи тебешира и очите, които търсят искрите на любопитството в детските погледи.
Снимка: neftochimic.com
Станаха ясни датите на предстоящия плейаут между Нефтохимик и Славия. Първата среща ще е в Бургас и ще се играе на 26 май (петък) от 20:00 часа на стадион „Лазур“. Срещата реванш пък ще е в понеделник (29 май) по същото време на стадион „Васил Левски“ в София. Билетите за първата среща в Бургас ще са на цена 3 лева, а пенсионери и ученици ще влизат за един лев, съобщи официалното издание на бургаския тим – neftochimic.com.
Христо Янев ще може да разчита на почти всички свои играчи, като от групата ще отпаднат само трайно контузените Станислав Маламов, Георги Вълчев, Венци Христов и Емануил Манев.
Ръководството на Нефтохимик призовава всички бургазлии за подкрепа в предстоящата среща със Славия, при която залогът ще бъда директно запазване на мястото на бургазлии в Първа лига. Припомняме, че крайния победител от тази двойка запазва мястото си в Първа лига, а загубилия тим ще игра една среща бараж с завършилия на трето място във Втора лига.
Концесионерът на плажа държи общинската власт да накара близкия до кметската управа бизнесмен да прекрои в законови граници питейното си заведение
Барът, подиума и терасата на бургаския ресторант „Нептун“ са незаконни и затова новият концесионер на Централния плаж настоява те да бъдат премахнати.
Общината бе доскоро стопанин на централния плаж, а застрояването на „Нептун“ е в пъти над разрешеното по договор, съобщава телевизия СКАТ. През годините местната власт бе глуха и сляпа. От месец насам обаче плажът си има нов наемател и той държи Закона за устройство на територията да бъде спазен.
Наемателят държи бара, подиума и терасата на „Нептун“ да се премахнат, защото само това застрояване на пясъка изяжда допустимите по закон 2% за кръчми и другите 2% за дървени скари.
Новият стопанин на плажа възнамерява да открие сезона на 1 юни. Той държи дотогава общинската власт да накара близкия до кметската управа бизнесмен да прекрои в законови граници питейното си заведение.
Защо се позволява подобна картинка, питат възмутени граждани
Кашони с боклуци са разпилени край контейнер за смет в централната част на бургаския квартал Сарафово, съобщи възмутена дама. Тя е изпратила снимки за рубриката „Моята новина“ на Нова телевизия, за да покаже боклуците.
„Сарафово е кварталът на богатите в Бургас. От десетина дни наблюдаваме „красива“ гледка от терасата ни – строителни отпадъци, които са подредени в чували. Други, които са просто нахвърлени изключително грозно, кашони от нови стоки, но не в контейнера, а извън него. Това се случва не в края на квартала, а почти в неговия център“, разказва Петрова. Защо в квартал на Бургас, с претенции да е богат, се позволява подобна грозна картинка, пита тя. „Моля да излъчите прикачените снимки, че дано на някой му направи впечатление свинщината, която са сътворили“, призова възмутената дама.
Показването на свинщината обаче едва ли ще облагороди свинарите. Подобна „красота“ се позволява от тези, заради които Бургас отстъпва на Стара Загора в съревнованието за най-добър град за живеене.
Първото дело, заведено срещу президента Радев, е от „Биволъ“, припомня Асен Йорданов
Очаква се президентът Румен Радев да реши дали да разсекрети стенограмата от Консултативния съвет през 2014 година. Ако информацията от нея достигне до гражданите, вероятно най-после ще се разбере истината за фалита на КТБ. Ще стане ясно кой е имал интерес от това, каза в „Часът на Милен Цветков“ разследващият журналист Асен Йорданов, който е и директор на сайта „Биволъ“.
В интервю за Българското национално радио пък президентът Радев обяви, че ще настоява стенограмата от Консултативния съвет за Корпоративна търговска банка от 2014 г. да бъде разсекретена.
Преди три години тогавашният държавен глава Росен Плевнелиев покани на среща главния прокурор, шефа на БНБ, министри, политици и банкери, за да коментират причините, довели до фалита на КТБ.
Според журналисти и граждани, с отварянето на стенограмата ще стане ясно кой е източил банката.
На 20 юни 2014 г. БНБ постави под особен надзор КТБ. След приключването на одиторската проверка, от централната банка алармираха за липса на кредитни досиета за кредити в размер на 3,5 млрд. лева, като процесът на източване е ставал още през 2011 г. Заради възникналата ситуация на 29 юни 2014 г., президентът Росен Плевнелиев свика Консултативен съвет. На него присъстваха бившият премиер Пламен Орешарски, тогавашният министър на финансите Петър Чобанов, експредседателят на Народното събрание Михаил Миков, управителят на БНБ и представители на парламентарно представените партии. След срещата президентът Плевнелиев на няколко пъти отказа да разсекрети стенограмата с мотива, че става въпрос за професионална тайна. Първоначално отказ даде и администрацията на новия президент Румен Радев.
На 12 май тази година софийският Административен съд определи позицията на президентството като немотивирна и незаконосъобразна.
В неделя пред БНР президентът заяви, че ще настоява стенограмата да бъде обявена. Според него, тя нямала никаква юридическа стойност. Той твърди, че стенограмата няма да даде отговор кой окраде КТБ, но има има огромна обществена стойност като очаквания на хората за прозрачност.
„Не е прав президентът. Нали затова му заведохме дело? То бе първото дело срещу държавния глава от „Биволъ“, заяви Асен Йорданов. Съдът постанови, че президентът не е прав, добавя той.
„Нека да видим стенограмата в нейния неподправен вид и да разберем кой какво е казал на заседанието на Консултативния съвет! Очаквам да разберем защо фалира КТБ и дали тя е била единствената банка в такова състояние на банкрут по онова време, дали други финансови институции, които са били в тежко състояние, са били подкрепени с държавни пари, а нея са я фалирали умишлено. Ако това е станало с намеса на държавни институции, възниква въпросът защо е фалирана, имало ли е интерес да бъдат прикрити дири за финансиране и лоши кредити, какви са тези интереси и кой разграбва активите на КТБ“, коментира съсобственикът на сайта „Биволъ“.
„В случая става въпрос за една финансова дупка от 5 млрд. лева, която с комулативния ефект е 6-7 млрд. лева и тя тежи върху бюджета и всички нас. Част от отговорите са в стенограмата и очакваме като общество да имаме правото да разберем кой е решил фалита на КТБ и кой е отговорен за изчезването на 7 млрд. лева от националния ресурс“, заяви разследващият журналист.
Адвокатът Александър Кашъмов пък коментира твърдението на президента, че стенограмата няма да даде отговор кой окраде КТБ като изтъкна, че информацията от нея нямаше да се крие, ако не беше важна.
„Нека да се върнем три години назад и си представим какво беше КТБ тогава! Това бе най-процъфтяващата банка в държавата. Банкерът Цветан Василев бе обявен 4 пъти за банкер на годината. Имаме право да знаем защо фалира КТБ, каква е истинската причина, какво са си говорили държавниците. Въпросът е дали ще дадат цялата стенограма или части от нея, както направиха с протокола на Мишо Бирата“, изтъкна Йорданов. „Нека да видим дали някой на Консултативния съвет не е предложил да обявят банкова ваканция. Ние това го преживяхме. Хората знаят какво се случи през 1996 г.“, добавя той.
След големият удар, който „Биволъ“ направи чрез съда и се стигна до обещанието на президента, първо искаме да видим какво ще се разсекрети от стенограмата, каза пък адвокат Кашъмов. Искаме да разберем какво има и в следващата стенограма, която обаче е отказана не на основание професионална, а за държавна тайна, добавя той.
„Посочени са две категории информация, които обуславят уж този гриф за поверителност. Едната е за стратегически поръчки на правителството, а втората е заради преговори за финансови споразумения, свързани с националната сигурност. Аз съм много любопитен да разбера какво е говорено на тази втора среща и какво стои зад тази държавна тайна. Това трябва да се разкрие, за да може гражданите наистина да знаят какво се говори по важни въпроси на обществото и по какъв начин се използва секретността като мотив да бъде отказана информация“, коментира юристът.
„Време е да се разберем имало ли е политическо решение да фалира КТБ! Всички знаем какво се случва с активите на банката, как се назначават синдиците, как в момента се разпределят всички активи на банката. Важно е да знаем за това политическо решение, ако го е имало, продиктувано ли е от определени икономически интереси“, каза още Асен Йорданов.
