„Интересът към болницата е огромен, отсега се правят резервации за месеците октомври и ноември“

Д-р Дарина Василева Цветанова е управител на Многопрофилна болница за продължително лечение и рехабилитация „ВИТА“ – клон Поморие. Тя притежава две медицински специалности – физикална и рехабилитационна медицина и хигиена на труда.
От 32 години д-р Цветанова работи в болницата. Изминала е пътя от лекар-ординатор до началник на Отделение за физикална и рехабилитационна медицина и заместник-управител на болницата по лечебната част.
От 3 години е управител на бившия военен санаториум, а вече част  МБПЛР „ВИТА”.

Д-р Цветанова, болница „ВИТА” – клон Поморие (бившият военен санаториум) е вече факт. Трудно ли спасихте лечебното заведение от приватизация?

След голямата борба, която поведохме за преминаването на бившия военния санаториум в капитала на държавната болница към Министерство на отбраната  МБПЛР „ВИТА”, мога смело да кажа, че усилията ни се увенчаха с успех и всички сме много щастливи. Лечебното заведение работи, приема пациенти, лекува ги и те са много доволни.
Дългогодишните пациенти на военния санаториум са отново тук, но вече в обновената база на многопрофилната болница за продължително лечение и рехабилитация. Това доказва, че те са харесвали нашата работа, оценили са я и сме ги спечелили, за да ни предпочетат отново. Важни са и природните дадености, които им влияят благоприятно и не могат да открият другаде. Имаме и много нови пациенти, които са безкрайно очаровани от възродената материално-техническа база, от допълнителните  екстри, които предлагаме, както и от отношението на колектива към тях.
Има и новоназначени  граждани на Поморие. В процеса на работа те бързо се стиковаха в един екип с останалите.

Запозната ли сте с общия брой на пациентите, ползвали базата от официалното откриване до този момент?

Приемът на пациенти започна в деня след откриването на „ВИТА” – клон Поморие, 4 юни, като до този момент, до края на юни, сме приели около 240 човека, което за начало е добре. Това е така, защото юни месец по принцип е по-студен и дъждовен и може би затова винаги го определяме като по-ненатоварен, в сравнение с юли и август, които, включително със септември, са почти запълнени след предварителни заявки. Може да се каже, че почти нямаме вече свободни места и правим резервации за октомври и ноември.
Първите пациенти, които прекрачиха входа на “ВИТА” през юни, бяха Тенчо и Тонка Митеви от Димитровград. Те са съпруг и съпруга. Тя произлиза от семейство на военни, а той е бивш военен. Вече са пенсионери. За тях имаше специален жест от управителя на „ВИТА” д-р Крантев, който включваше безплатен храноден, процедури и спане.
Те са наши дългогодишни пациенти и останаха истински изненадани и приятно очаровани от това, което ги посрещна като база тази година.

Кои нововъведения впечатляват най-много пациентите?

Имаме нова апаратура за физиотерапия, сградния фонд е напълно обновен и, преди да продължа, искам да подчертая, че всичко това, което се постигна, е благодарение на упоритостта и труда на д-р Любомир Крантев, главният мениджър на болницата.
Напълно обновена е също така и ресторантската част. Можем да се похвалим с чисто ново кухненско оборудване и модерни уреди. Тъй като дълги години военният санаториум ползваше кетъринг, пациентите не бяха особено доволни. Разликата, откакто сме „ВИТА”, е огромна, защото закуската, обяда и вечерята се приготвят тук, на място. Храната е вкусна, прясна и топла, а не претоплена…
Интересен е и т.нар. „кален плаж”, с който разполагаме. За египетския метод на лечение е споменато още в древните египетски папируси, както и в гинекологичния папирус на Кахун.
Първият „египетски плаж” в България е направен през 1911 година от проф. Параскев Стоянов, чието име носи и улицата на лечебните заведения в черноморския град. През 1924 година той пише статия за анхиалското езеро и свойствата на неговата лечебна кал.
През 1964 година д-р Продромов изгражда „кален плаж” в Поморие, но за болница „ВИТА” е нещо съвсем ново като предлагана услуга.

Какво влияние оказват върху организма на пациента процедурите на „калния плаж”  и какво всъщност представлява този вид лечебна терапия?

„Египетския плаж”  всъщност е първото по вида си калолечение. При него затопленото тяло на пациента се намазва със слой лечебна кал, чийто градус не е предварително, изкуствено завишен. След това пациентът стои на слънце, докато слоят изсъхне напълно. През това време върху тялото започва да действат механичните, термичните и химичните свойства на калта. Следва обилно изполиване на тялото на пациента със затоплена рапна вода.  По този начин положително комплексно влияние върху организма оказват факторите на калта, рапата, аероклиматичният фактор и хелеотерапията.
Лично за мен това е един много добър метод. Пациентите първоначално го посрещнаха с учудване, защото е нещо ново за нашата база, но пък остават много доволни и им е много интересно, като прибавим и лечебния елемент.

Какво предстои пред „ВИТА” от тук  нататък?

Ще се извърши цялостно обновление на калолечебната база и калолечението. Освен ремонт на помещенията, в които се намират калните вани и кушетките с луга, ще бъдат ситуирани и нови вани за подводен струен масаж, ще има сауна и нов басейн с рапна вода, който ще се ползва и за лечебна подводна гимнастика.

Страната ни е изправена пред горещо политическо лято. До момента политиците проявяваха милост поне към този сезон, но явно ситуацията излиза извън контрола им. Така след назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и фалита на КТБ, които белязаха две предходни лета, отново сме изправени пред страстни политически горещници.

Страната ни е в политическа криза, просто още никой не го е обявил официално. Няма и нужда. Усещането е като през лятото на 1989 г. Мирише на промяна, но никой няма представа кои ще са нейните носители от плът и кръв. Борисов кара късен хипарски период и вършее из Европа, Балканите и Близкия Изток. Навсякъде зове за мир, любов и разбирателство. Нищо чудно да засипе Панамския канал и да обедини Северна и Южна Америка. На път е обаче да изпусне страната, а все по-често започна да си изпуска и нервите.

Отношенията в управляващата коалиция напомнят сцени от „Съдебен спор“ на герои с тежък махмурлук. Да говорим за коалиционна култура пък просто би било нелепо. Европредседателството също не носи така очаквания от управляващите бонус за пред населението. Няма как измъченият ни народ да се възторгва от чиновнически сбирки. Няма как да тупкат сърца ни от тумба чичовци и лели с папки, независимо от визитките им.

Борисов бързо усети, че европредседателството няма да му донесе дивиденти на домашна сцена и при поредно изпускане на нерви си каза направо, че брои дните до края му с нетърпение. За да можел да се разправи с „гадовете“, дето му тровели управлението. Всички смятат, че „гадовете“ са Нинова, Таско и останалите по-критични към властта хора в Столетницата.

Но „гадовете“ може и да са коалиционните партньори, които от ден първи на този кабинет посочихме като най-рисковия фактор за продължителността на мандата. „Патерицата“ на ГЕРБ Веселин Марешки се облизва за мястото им, което е възможно само теоретично. Защото практически му отреждат 1% на извънредни парламентарни избори. Това го кара да ражда нови и нови абсурдни идеи с надеждата, че хората ще ги харесат.

Очакваните от мнозина избори след края на председателството могат да бъдат избегнати или отложени във времето по два начина – класически и авангарден. Класическият означава смяна на министри. Като най-подходящи изглеждат имената на Теменужка Петкова, Ивайло Московски, Лили Павлова, Николина Ангелкова… Груповата смяна на министри обачe си е руска рулетка – или ще сработи, или всичко рухва окончателно. Справка – Иван Костов и СДС през 1999г. Да имаш цялата власт в държавата и след серия безумства да превърнеш партията в съботянска сбирка. Майсторско изпълнение, нали…

ГЕРБ е под подобна угроза, въпреки надменността, която излъчват лидерите на партията. И ако с „гадовете“ от БСП Борисов все още може да се справи, то на хоризонта се появяват новите „гадове“. И препускат бясно към парламента. Това са Слави Трифонов и екипът му, готвещ новия политически проект. Няма значение дали харесвате музиката или шоуто им. Това е единственият фактор, който може да разбърка тестето с белязани карти на системата. Не говорим за лични симпатии, а за социология. И Борисов го усеща и се чуди какво да прави.

Авангардният метод, за който загатнахме по-горе е следният – удряш опонента с неговото оръжие. А оръжието на Слави е референдумът, на който гласуваха милиони. Така че, Бойко, един добронамерен съвет. Прокарай с послушните ти депутатите, докато още са такива, всички въпроси залегнали в резултатите от референдума, иначе Слави ще ви отвее всички! Така ще му отнемеш най-силното оръжие. Пък и нали Цветанов се кълнеше, че всичко от референдума влиза в пленарна зала. То, че влезе-влезе, ама не излезе…

А ти, Слави, не забравяй защо се захвана с политика. Да промениш, а не да оглавиш системата! Другото го гледаме вече 30 години…

Милен Ганев, Факти.бг

Тази вечер се видях с приятел, води чужденец, европеец, също университетски преподавател. Работят по проект за регионалната сигурност.
Освен всичко друго, стана дума за пътищата. И двамата бяха абсолютно категорични – българските пътища са най-лоши или поне по-лоши в сравнение с пътищата в Словения, Хърватска, Черна гора, Сърбия, Румъния, Гърция, Турция, европейската част на Русия, Литва, Латвия, Естония. Не просто по-лоши са пътищата ни според тях, а с пъти по-лоши. Попитах ги тези събеседници мои – как си обясняват това?

Двамата отговориха практически в един и същи глас – заради кражби! Краде се яко, а в строителството, в пътищата, в ремонтите се крадe супер яко! 

Или както каза приятелят ми – навсякъде, в най-различни държави се краде, по-скоро – пооткрадва се. Даже се оказва, че демокрацията и недемокрацията заедно и поотделно не са спирачки за пооткрадването. Но у нас – дали от съчетаването на най-лошите черти на калпавата демокрация и на жилавата недемокрация, не просто се пооткрадва, а се краде в исполински размери. Ако в другите държави се замъкват 10-20% и в пътищата се инвестират 80-90%, то у нас процентите са обърнати, положението е страшно.

Другият събеседник, чужденецът кимаше с глава – всеки народ обича да отклонява по нещо в личния си джоб. Никой народ не е по-крадлив от останалите. Голямото крадене не е въпрос на народопсихология, а на манталитет на властта, то идва от властта – краде ли властта прекалено малко, всички останали крадат малко, но краде ли властта прекалено много, то всички останали крадат много! Дълбоката причина за страшното крадене у вас е във властта.. И лошото е, че тя не само краде толкова много, та от това страда инфраструктурата, страда жизненият стандарт на хората; лошото е, че като краде извънредно много, властта деморализира обществото, легитимира краденето и го превръща в национален спорт. Ако имаше световно първенство по крадене, с такава власт, dear Friend, България щеше да бъде участник в него и не само щеше да излезе от групите, но и да се бори за разпределението на медалите.

Даааа, умислен се прибрах вкъщи. Макар и да не гледам мачове, отлично знам, че на световното първенство по футбол ние няма да участваме. Но тази вечер разбрах, че в едно друго световно първенство щяхме да участваме и дори да бъдем сред фаворитите. А как иначе, щом у нас се краде като за световно! И поради тази причина и пътищата ни са най-лоши, и всичко останало не върви на добре. Е, да, с изключение на геополитиката, която се превърна в основна грижа на управлението, защото България вече тясна за неговата душа е.

Николай Слатински

Вчера бях на дело (като страна) в Районен съд Перник. В 11:47 часа влязох в съдебната сграда. Оставих чантата си (не на скенер за багаж, какъвто не обърнах внимание дали има) на служителя на съдебната охрана и преминах през скенера за хора. Служителят отвори чантата ми и погледна вътре (за не повече от три секунди), след което ми я предаде. Не я провери с ръчен скенер. Вътре имах хиляда неща, включително калъф за очила, в който обаче можеше да има друго, а не очила. Как служителят се убеди, че не внасям оръжие или взривно вещество? Просто не се убеди!
Толкова за „сигурността“ в съдебните сгради! Толкова за вашата сигурност! Продължаваме да си играем на войници, докато не стане мазало. Тогава ще искате да разчекнете тези, които работят само за собствения си комфорт, но полза няма да има, защото ще е станала белята.

Методи Лалов, съдия при Софийски райнонен съд

 Докато си търсим вожд, винаги ще се избираме чобанин, защото ставаме подвластни на стадния инстинкт в нас, коментира помориецът Ради Чухлев

ГЕРБ е най-страшното бедствие. Видимите резултати след управлението на „Шайката“ са потвърждение за това.
Помориецът Ради Чухлев сравни партията на Борисов с второто пришествие.
„Навсякъде бури, земетресения, наводнения, пожари…, а хората оцеляват! Нас ни нападна ГЕРБ и… загинахме! Ние по-кекави ли сме от другите народи или ГЕРБ е наистина библейското пришествие?!, сподели той във Фейсбук.
Според него всяка власт е престъпна.
„Тя по всякакъв начин подклаждат условия, в които хората стигат до състояния на отчаяние и крайности. Щастливите хора не посягат на живота си, нито на чуждия живот“, добавя бунтарят от Поморие.
„ПРОБЛЕМЪТ при нас, българите, които си избираме недостойни да ни управляват, се свежда до ИЗБИРАТЕЛНИЯ ЗАКОН. Ако всеки, който участва в изборите, носи персонална отговорност, ще си помисли, дали да делегира власт на някого, когото НЕ познава. ПРОСТО Е, НАЛИ? ДА ГО НАПРАВИМ!“, призова той.