„Много шум за нищо“, би се изразил Уилям Шекспир по повод на протеста пред МС, където се очакваше да се вдигнат поне няколко хиляди недоволни, гневни, засегнати и бесни граждани.Е, вдигнаха се рехаво, дойдоха и овцевъдите, и козевъдите, но какво последва?
Три глави от миманса паднаха, за да се спаси основния заразоносител. Повдигнаха мизата на обезщетението с жалки левчета и…тружениците – доволни. Тяхното беше постигнато. Ще си купят отнякъде си овце, /може и да им ги дарят милостиви колеги от бранша/, ще поокосят останалото сено за зимата, ще пустосват по обратния път вече с по-тихи децибели/по Клозетния министЕр/ и работата им е опечена.
И Корнелия ще си отиде, за да смени костюмчето.Чакат я други села, с други каруци за яхане.
Другите, с разветите героически байряци и те не могат да са дълго под парещото небе. Ще си отидат – сам войнът е войн, само във филмите. Балонът се спихна. Ентузиазмът се стопи като сладолед на плажа.
Защо ли? Не е заради медийното затъмнение. П-будните пуснаха клипчета в мрежата по време на протеста. А и една, две телевизии все още са с истината.
Дълбоката причина е в собствените ни мозъци, в нашенското разбиране за съпротива. Нане и Вуте са добре, когато кошарите им са пълни, сиренето втасало, а на съседа – кучета го яли. Или още по-добре – съседа трябва да да е зле. Българският народ отдавна е изтрил историческата си памет за това, че е успявал, само когато е заедно. Трудно е да вмениш идеи за общност на хора, които са свикнали да се делят, да псуват политиците и да мразят, ама неистово да мразят.На този народ дори нещастните майки на болни деца се разделят и враждуват, вместо да ги обедини страданието, което е равно за всички.
Така няма да стане. И няма нужда да припомняме гръцките бунтове от преминали зими и затварянето на южната ни граница. Няма смисъл да надничаме в историята на поляци, чехи, унгарци – примери колкото искаш.
Нашата обреченост и робско дередже идва заради нашето мислене. Матрицата ни е повредена и няма техник, който да я оправи. Това можем само ние с промяна на мисленето. Протеста е кауза обща за всички, защото теглото е общо. Общо! Никакви пет подхвърлени лева или жалки добавки за патки и кокошки не са важни, когато става дума за битка срещу мафиотизираното управление. Нали от него тръгва разрухата на страната? Нали от безхаберните чиновници субсидиите са такива? А от крадливите са още по-ниски, защото трябва да се разпредели остатъка?
Тук няма партийност, няма цветови предпочитания, няма ваши и наши. Има заедност и единение. Защото, в сюблимни случаи „заедност“ не е глагол.
Той е КАУЗА.
Таня Анастасова
Стачкуващият поет си отива, а мафията и мръсниците ще продължат да си живуркат
Покъртителни кадри, на които се вижда как две деца молят поета Николай Колев – Босия да прекрати гладната си стачка, публикува в Интернет бившият депутат от НФСБ Димитър Байрактаров. Момчетата прегръщат дядо Кольо и го молят да спре да гладува, но той отказва. Решил е да се бори до край.
Стачкуващият поет обаче вече няма сили дори да се изправи от леглото, а последният пост, който е пуснал в блога си bosia.blog.bg, е от 13 юли, т.е. в 31-я ден от гладната му стачка.
„Кръвното ми налягане е 80/52. Пулс-92“, споделя той.
„Приятели, Босия си отива! А мафията и мръсниците ще продължат да си живуркат! Ние също носим отговорност за това, което се случва!“, написа във Фейсбук Байрактаров.
Босия протестира срещу продаването на шофьорски книжки. Той настоява за незабавно разпускане на Народното събрание и за оставката на министъра на транспорта Ивайло Московски. Политиците обаче се ослушват, а състоянието на стачкуващият поет все повече се влошава. Ако Кольо Босия си отиде от този свят, вероятно ще бъде забравен като Пламен Горанов, който се превърна в жива факла, за да събуди българите.
Бунтът от социалните мрежи скоро ще оглуши върхушката
ДЕСЕТ ГОДИНИ са на власт. И то каква власт – министри, общини, полиция, администрация, агенции, държавни структури, наивници на всички възрасти. В началото им вярваха безотказно и никой не искаше да разбере, че не може в демократичните общества от един Батман да зависят всички решения в държавата. И ТОЙ я яхна, нея – държавата, с всичките и структури. “Ще си направя едно хубаво МВР и ще управляваме“ – помните ли тази му реплика в навечерието на първите спечелени избори? Направи го. Изгони непримиримите и кадърни кадри, сложи калинки и гинки-недоучили, прости, невчасови, но нахъсани и нагли, заради постамента, на който са стъпили.
Така начена деконструкцията. Докато се окопитим, държавни звена се превърнаха в бухалки, тормозещи инакомислещите. Убийства, без разплитане и осъдени. Загадъчни смърти, без истински разследвания и замазване на факти и улики. Безбожна корупция във всички звена, която ужаси Стария Континент. Изчегъртаха всички, които мислеха различно от „шайката“, което доведе до опашки на Терминал 2. Пълноводно обезкървяване на страната от млади и можещи интелекти. Невероятни права на маргинали и роми, заради „подсилване“ на матр’яла по избори.
И като се подсилиха тези роми, отслабване нямат. Грабежи, убийства по села и паланки, тормоз и геноцид над останалите от мат’ряла. И нито един разкрит, нито един осъден, поне за заработване на милионите, изтекли в бездънната паст на МВР. Резултат – ZERO.
И това не им стигна. Посегнаха на европарите. Правеха, за да ремонтират и грабят отпуснатите средства, строяха стадиони за стотици, в села с единици старци.Казаха си го още преди втория мандат – ще санираме. Това ще е основно в програмата ни. Санираха ни така, че техните банкови сметки се пръснаха от санировка. И? Нищо. Един нашенски Ян Палах запали преждевременно живота си. Всуе! Мутризацията на държавата бе взела пълен напред и връщане нямаше.
В третия рунд дойде Симбиозата, сякаш тя някога ги беше напускала. И пак – убийства, увеличен стаж за пенсиониране, жестока гавра с пенсионерите и подхвърлените им стотинки, пълзящи цени на ток, парно, вода, спиране на важни енергийни проекти, грабеж от пенсионните и здравни фондове, убийства, грабежи, убийства и пак грабеж.
Малко им се видя. Един малоумник посегна на децата с отровните ваксини, които осребри подобаващо. Последствия? Никакви. Друг ограби милиони за ремонта на НДК. Трампа и…нищо. Защото покровителите от Европа, залитащи от „претоварване и ишиас“, преглътнаха мутрата заради собствените си интереси. И пак – бунтове, протести-шофьори-предадени, майки на болни деца – обречени, лекари, сестри, музиканти, животновъди…Напразно.
До чумата. Или до еврозаговора. Синоними са. Не, защото е невъзможно да я има, а защото вече никой в България не вярва на проваленото мутренско правителство. Но бунтът от социалните мрежи скоро ще оглуши върхушката, колкото и тя да se прави, че коплиментът не се отнася за нея.
Няма власт, която с насилие да е преуспяла. Няма сатрап, който рано, или късно да не е получил заслуженото от народа си. Или от съдбата. Е, понякога съдбата закъснява. Не ,че народът се е разбързал. Сюжетите, обаче, от последните дни и унищожения живот на хората в Странджа, ще ускорят „Възвишението“.
Не беше мор. Не беше чума. Те са природни стихии – повалят и преминават. ГЕРБ е грабителски начин на мислене на една цяла кохорта от хитреци и продажници, натегнали до скъсване всички закони на равновесието. Затова то ще бъде възстановено.
Но по-добре рано, отколкото късно, нали?
Таня Анастасова
Тази сутрин, както обикновено, на паркинга до Община Поморие пристигат туристически автобуси. От един от тях слиза мъж, който не се чувства добре. Човекът припада…
Моментално е подаден сигнал към Бърза помощ и Полиция. Очевидци споделиха на нашата медия, че над 40 минути не е пристигнал нито полицейски, нито медицински екип. Мъжът умира…
Към момента на общинския паркинг в Поморие се намират ридаещата млада опечалена съпруга на починалия турист, както и няколко полицейски и медицински екипа.
Жегата или забавянето от 40 минути отнеха поредния човешки живот?!
Повече от ясно е, че линейките на територията на област Бургас са недостатъчни. Това се отнася и за екипите на бърза медицинска помощ, които на ден получават десетки сигнали за подобни случаи. Крайно наложително е държавата да влезе в ролята си, защото ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО на една страна е ЧАСТ ОТ НАЦИОНАЛНАТА Й СИГУРНОСТ.
За първи път голямата поетеса Маргарита Петкова остана без думи: „Пред очите на толкова много добри хора, аз онемявам от възторг!“
Интервю на Таня Анастасова
Разговаряме в среднощния час, след благотворителния спектакъл „Абсурдни времена-СПЕКТАКЪЛЪТ“, който събра бургаската публика в Амая бийч, Крайморие. Макар, че трябваше да пътуват обратно за София, и въпреки кипналите емоции, Маргарита даде интервю за сайта Авантаж.бг.
-Познаваме се отдавна и знам как прецизно подбираш думите, Маргарита. След толкова обич от публиката и съпричастие, останаха ли ти този път слова, за да говорим?
-Пред всяка благотворителност, се оказа, че аз нямам думи. Имам думи за лошото, което връхлита, за това, което носи отрицателен знак – там съм силна, изправям се, и го мога. Но пред очите на толкова добри хора, аз онемявам от възторг. И се покланям.
-Едно лично нещастие обединява хората, а трудното ни битие ни оставя равнодушни. Макар да е малко нелепо да говорим точно сега за това, имаш ли обяснение?
– Да си добър е избор. Нещастията, несполуките, бедите, болестите сполетяват всеки. Те не ходят по дърветата, ходят по човеците. Аз вярвам в тази трансформация, която всъщност е парадокс – колкото един човек е повече засегнат от несполука или болест, толкова повече той става отворен към чуждите страдания. Защото знае , какво е.
-Изпревари въпроса ми – какъв е урокът на страданието? Само за да разшириш собственото си съзнание или има и друго?
-Аз мисля, че всеки трябва да научи всички уроци, които животът му предлага. Да, страданието е един от тях, но трябва да минеш и този изпит.
– И го приемаш като урок?
– Разбира се! Аз смятам, че всеки така трябва да приема онова, което го сполети – добро или лошо.
– Колко средства още остават да се съберат до крайната сума? Разбрахме, че първата операция в Истанбул е на 16 юли?
– Това е първата стъпка и за нея вече е заплатено – събрани са тези средства. 30 000 във валута са преведени към клиниката в Истанбул и Надежда е качила фактурите. Защото аз разбирам, че има много хора, които се опитват да съберат средства, но има и много, които разчитат на доброто у другите. Затова ние качваме всичко, за да се види. И това не е метафора – има хора, които са откъснали от залъка на децата си, за да дадат на моето, и те трябва да бъдат информирани какво се случва. Така е почтено. Остава още малко. Аз, разбира се, не следя сметките, защото те не са мои. Но дори и да минават през мен, аз не гледам кой колко дарява, кой, колко е отделил. Важен е жестът. Има хора, дарили един лев, има хора, които са дали хиляда или две хиляди лева. За мен те са равни. Всеки е дал толкова, колкото е позволил бюджетът му и е важно само доброто, което е направено.
-Благодаря ти за това интервю! И нека всички добри сили бъдат с теб и дъщеря ти, майчице!
– На всички искам да пожелая здраве! Защото се оказва, че това е ценното. Всичко друго е вятър и мъгла. Здраве и да бъдем човеци! Да сме хора не е достатъчно. Да бъдем човеци!
Благотворителната кампания в снимки:
