„Между другото, Пеевски в момента – той до 2013 г. беше един беден депутат с 10 хил. лева официално заявени – използва тази ситуация и през фиктивни операции по покупко-продажба на активи, изнася активите си към една компания, регистрирана в Дубай, а пък вкарва пари, всякакви мръсни пари, като доказан доход на себе си и семейството си в България. За това нещо в момента работи външна прокуратура, понеже господата в България считат, че той е чист като ангел.“
“Мафиотски уроци” – Интервю на Цветан Василев за „Просто Диков“, телевизия BIT Част II, 27 ноември 2016 г.
Транскрипция
ДИКОВ: Кога Бойко Борисов Ви обеща, че ще спаси банката?
ВАСИЛЕВ: Бойко Борисов обещаваше, че ще спаси банката през целия период след падането на банката. Той непрекъснато изпращаше послания, че ще се спаси банката.
ДИКОВ: Добре, тя банката беше затворена още юни месец, когато той беше в опозиция.
ВАСИЛЕВ: Да, точно така. Само че беше ясно, че ще има предсрочни парламентарни избори и неговото условие беше той да спечели парламентарните изборите, за да може да се спаси банката. Точно заради това аз работих активно – формира се консорциум с участието на виенска консултантска компания и партньорите от Оман. Те бяха водещи в този консорциум. Бяха направени предложения междувременно за спасяване на банката. Основните активи на банката бяха свободни от всякакви обременености.
ДИКОВ: Той нещо е поискал, няма как да не е поискал?
ВАСИЛЕВ: Не, нищо не е искал. Нито той е поставял условия, нито аз. Моето условие беше да се спаси банката. За тогава, разбира се, нито имахме цесии – въпросните цесии, които съвсем изопачиха картината вътре в банката. Част от активите преминаха в чужди ръце на много подценена стойност.
ДИКОВ: Много добре си спомням, 4 или 5 часа продължи едно заседание на бюджетната комисия, където беше и Искров, и другите от националната банка, и Менда Стоянова. Това събрание завърши с желанието за спасяване на банката.
ВАСИЛЕВ: Точно така.
ДИКОВ: На другата сутрин в 9 часа в парламента Бойко Борисов каза точно обратното.
ВАСИЛЕВ: Този въпрос не е към мене. Аз също го задавам този въпрос.
ДИКОВ: Аз бях на това заседание на бюджетната комисия и с часове слушах. Първо, абсолютното поведение на Искров, което беше абсурдно. Те го питат: „Какво става, какво ти е мнението“ – нямам мнение; „Да се спасява ли да не се ли спасява?“ – нямам мнение, не знам. Менда Стоянова каза най- добре е да вземем решение да направим последен опит за спасяване. И на другата сутрин, изведнъж…
ВАСИЛЕВ: Искров беше на ръчно управление на прокуратурата и Пеевски. Очевидно, той никога не е изказвал своето собствено мнение. Дори сигналът на прословутата пресконференция на Искров от 11 юли 2014 г. едва ли е писан от него. Така че за Искров – много приказки. И за Димитър Костов, и за Нели Кордовска. Много неща ще излизат наяве сега. Много неща.
ДИКОВ: Каква е…малко да се върнем към драмата със Славчо Христов? Как за една нощ или за един ден Славчо Христов си прехвърли СиБанк на Цветелина Бориславова?
ВАСИЛЕВ: Може би същото са ми готвили и на мен. Ако бяха успели да ме арестуват, сигурно са ми готвили нещо подобно, не знам. Те неслучайно измислиха, понеже нямаше друго основание да ме арестуват, заради това измислиха прословутия заговор за убийството на Пеевски. Това беше основанието хем да ме арестуват, хем да влязат вътре в офисите. За да предизвикат паника. Тяхната крайна цел беше да предизвикат паника и да поставят банката на колене, за да влязат вътре.
ДИКОВ: Славчо Христов защо преписа банката на Цветелина?
ВАСИЛЕВ: Питайте Славчо Христов. Може би, за да си спаси живота.
ДИКОВ: Те му оставиха там Златни пясъци.
ВАСИЛЕВ: Нещо му оставиха, но не съм запознат в детайли. Заради това не мога да говоря и не искам да говоря.
ДИКОВ: Вкарват Ви вътре в ареста и оттам ви принуждават да препишете де що има?
ВАСИЛЕВ: А и не само това, биха могли да направят и нещо друго. Имат опит. И Мишо Бирата. Има такива опити много. Разнообразни са в това отношение.
ДИКОВ: Мишо Бирата умря от инфаркт, поне по официална информация, в хотела след бурна любовна нощ.
ВАСИЛЕВ: Сигурно.
ДИКОВ: Добре, казвате, че трябва политически промени да настанат, за да заведете дела. Какво трябва да стане? Това първата стъпка ли е?
ВАСИЛЕВ: Не, аз дела съм завел вече. Две дела съм завел в Страсбург, защото българският съд отказа правосъдие, отказа право. Аз казвам – трябва политически да се променят нещата, за да имам шансове за справедлив съдебен процес в България. Говоря за наказателното производство. А иначе търговските дела, които водихме по отношение на отнемането на лиценза, те са изчерпани. И ние имаме две дела срещу България в Страсбург за нарушаване на човешките права чрез отказ от правосъдие в България.
ДИКОВ: Защо отдавате такова огромно значение на кръга Монтерей и тези възрастни хора? Наистина ли толкова?
ВАСИЛЕВ: Аз с Монтерей описах задкулисието на службите в България. Оставям настрана изказванията на тия с памперсите. Други са хората, които държат конците сега. Но пак казвам – в България хората се държат в подчинение. Хората – бизнес елита, говоря, и политиците, се държат в подчинение с компромати. Дали тези компромати са свързани с даване и вземане на пари или с нещо друго, но това е водещото.
ДИКОВ: Вие казвате: „Всеки има своята слабост – жени, алкохол, дрога или корупция“?
ВАСИЛЕВ: Документирано по подходящ начин, то вече е условие за лесната подчиняемост на определени елементи.
ДИКОВ: Аз съм сигурен, че и Вие ги имате тези документи за не малко хора. Признайте, че имате такива документи?
ВАСИЛЕВ: Моят морал и моят начин на мислене не ми е позволявал да правя това, което са правили тези, които са в момента моите морални ментори. Моите морални ментори са хора до тука /до челото, бел. ред./ омърсени и от мръсотия, от подлости, от гнусотия и от интриги, и то само заради едно. Само заради завист. Аз сега виждам колко завист е имало в тези, които организираха този буквално пуч срещу банката. Колко завист! Между другото, един от философите на Просвещението Клод Адриан Хелвеций казва: „Под знамената на завистта маршируват алчност, интриги и предателство“. Всичкото го има това нещо. Всичкото го има. Сега се разбра, че Пеевски искал да става и банкер. През Фуад Гювен и Демир Банк кандидатстваха за Виктория /Банка Виктория, бел. ред/. Оказа се, че Пеевски искал да става собственик на Техномаркет. Между другото, Горанов защо не провери как точно Техномаркет и как неговите хора са проспали 100% от Техномаркет, т.е. 85% от Техномаркет да преминат в собственост на Миролио без Миролио да е дал 1 лев?
ДИКОВ: Нали има там нещо?
ВАСИЛЕВ: Цесия. Да, но тази цесия е за оборотния капитал на Техномаркет, който му е изплатен. В компания, която прави 400 милиона продажби на година, винаги има едно 10-20 милиона лева телевизори и хладилници в крайна сметка. Нали така? Техномаркет е изгубен актив за банката, придобит от Пеевски. Много странно защо е придобит през Миролио. По същия начин загубен актив за банката е ДОМО Румъния. Никой не говори за ДОМО Румъния – третата по големина верига за битова електроника и кухненско оборудване в Румъния, с продажби от над 200 милиона евро годишно. Там една стотинка също не е влязла в банката.
ДИКОВ: Няма как да не знаете с какво държат, ако държат с нещо, Цацаров?
ВАСИЛЕВ: Не мога да знам с какво държат Цацаров, но очевидно Цацаров не е свободен човек в решенията си.
ДИКОВ: Чул съм дори от човек, на когото вярвам, че под някаква форма имате участие във финансирането на избирането на Цацаров.
ВАСИЛЕВ: Не съм финансирал избирането на Цацаров. Ако го е финансирал, го е финансирал Пеевски. Не мога да говоря за това. Но това не е единственият проблем. Значи финансирането на избора не означава вярност и лоялност до края.
ДИКОВ: Доколкото си спомням, е финансирано там от двата лагера, защото си спомням от предишното интервю, че двата лагера…единият лагер да клекне, за да се съгласи да бъде избран Цацаров, че бил мотивиран чрез Ваши пари.
ВАСИЛЕВ: Аз продължавам да твърдя, че първоначално човекът на Пеевски беше Бойко Найденов. И е факт, че Бойко Найденов е бил човек на Пеевски, защото след това отиде в неговите компании Дореко Комерс и Дореко Секюрити и не знам още какво. Това е факт за тази близост. И също така е факт, че на един етап двата лагера, разбирай Борисов-Цветанов от едната страна и Пеевски от другата страна, намериха своя избор в сегашния главен прокурор. Каква е била цената на това споразумение, аз не знам. Нито съм участвал в тези преговори, нито съм бил част от финансирането. Но очевидно е, че главният прокурор съвестно изпълнява своите ангажименти към двата лагера.
ДИКОВ: Какво ни чака? Какво мислите? Какво ни чака следващите няколко месеца?
ВАСИЛЕВ: По-лошо от това, което беше в България, не знам. Винаги съм бил оптимист, че по-лошо не може да бъде. Бях оптимист, че по-лошо след първото правителство на Борисов не може да бъде, а то се оказа, че дойде правителството на Орешарски. След правителството на Орешарски, вече мислех, че не може да отиде надолу. То пък дойде това уж широко коалиционно правителство, което вкара и Пеевски в цялата история. Аз все пак очаквам положителни промени. Народът изригна. Народът каза „не“ на това статукво, на това, което беше до сега. Ние искаме промяна. Как и по какъв начин тази вълна на недоволство ще бъде овладяна от политиците, е един друг въпрос. Овладяна в лошия смисъл на думата. И кой ще овладее това недоволство на народа? Надявам се все пак това да е за добро, защото най-малкото това, което искаше да постигне Борисов, беше своеобразен голям шлем в противовес с основните принципи на демокрацията за разделението на властите. Да изнудваш, че ще хвърлиш оставка, че ще хвърлиш страната в хаос, че кметовете ще подадат оставка само защото народът е избрал не твоя кандидат за президент! При орязаните функции на президента, означава само едно – самозабравяне.
ДИКОВ: Накрая един съвсем битов въпрос – с какви пари живеете? Запорираха Ви всичко?
ВАСИЛЕВ: С какви пари? Всичко, да! Те смятат, че ние трябва да фотосинтезираме. Ние успяхме, разбира се, да продадем няколко имота в началото, за които и за тях в момента има претенции от КОНПИ, с което успяваме по някакъв начин. Разбира се, имаме и доста приятели, включително и в Сърбия, които ни помагат да оцеляваме.
ДИКОВ: Нещо към Южна Африка като Веска Меджидиева?
ВАСИЛЕВ: Южна Африка с Веска Меджидиева? Ако съм искал, съм щял да отида на 16 юни 2014 г., а не днес.
ДИКОВ: Четири дни преди затварянето?
ВАСИЛЕВ: Самолетът ми беше във Виена в крайна сметка.
ДИКОВ: Защо не отидохте?
ВАСИЛЕВ: Защото не се чувствам виновен и искам да го докажа. И съм искал през цялото време да спася банката, а не своето богатство. Исках да спася банката, защото хиляди, десетки хиляди хора пострадаха от това нещо. Заради алчността на няколко човека в тази държава, заради слугинската роля на държавните институции. Между другото, сега му е времето да кажа, че през май месец 2016 г., тази година, беше направена презентация от една от водещите американски фирми пред държавния департамент /на САЩ, бел. ред./. Лайтмотивът на тази презентация пред държавния департамент на щатите беше, че Корпоративна търговска банка е класически случай на “corporate raiding” – корпоративно рейдърство, което означава заграбване, обсебване на активи на бизнес или политически конкурент с помощта на държавните институции.
ДИКОВ: Спомням си, че във връзка с КТБ и със затварянето на КТБ имаше едно много драматично заседание, една сбирка при президента Плевнелиев, след която депутати поискаха той да разсекрети стенограмата. За мое огромно, той реши, че не трябва да я разсекретява. За какво става там дума и какво може да се направи по въпроса?
ВАСИЛЕВ: Аз нямам представа за какво става дума и бих призовал новоизбрания президент да разсекрети тези стенограми от заседанията при президента, за да се види кой какво и как е видял нещата тогава. Чувал съм какви ли не „истини“ от тази стенограма, но ще ми бъде много интересно. Аз считам, че в тази стенограма или в тези стенограми, на практика, стои омертата на всички политически сили. С това се обяснява и единодушното решение на парламента на 6-ти ноември за фалирането на банката.
ДИКОВ: Там ставаше дума за банкова ваканция, такъв ли беше терминът?
ВАСИЛЕВ: Терминът не е бил за банкова ваканция. Банкова ваканция е било едно от предложенията, поне от това, което аз съм чел, но там въобще е ставало дума за банковата криза. Там въобще е ставало дума как да се излезе от тази банкова криза. Би ми било интересно дали Корпоративна е била част от спасителния план. Защото очевидно тогава правителството на Орешарски и централната банка са излъгали и подвели Европейската комисия, че става въпрос за спасителен план за всички банки. След което се взема решение да бъде унищожена само Корпоративна.
ДИКОВ: И от другата страна подпомогнаха Първа инвестиционна? ВАСИЛЕВ: От другата страна подпомогнаха Първа инвестиционна за втори път.
ДИКОВ: Фактически, от тази стенограма ще се разбере кой какви позиции е имал?
ВАСИЛЕВ: Определено, и мисля, че това обществеността трябва да го знае.
ДИКОВ: Наистина, това ще бъде един много силен ход на Радев, според мен. Дано да намери така сили.
ВАСИЛЕВ: Аз считам, че няма какво да му попречи. Още повече, че проблемът с така наречената „афера Корпоративна търговска банка“ беше повдигнат пред всички кандидат-президентски двойки и от граждански сдружения, и от други такива. И на практика, с изключение може би на Трайчо Трайков, никой не говори по темата повече. Сега е времето новоизбраният президент да покаже, че може да прави неща, които да засилят и ролята на президентската институция. Защото, в крайна сметка, тя в момента президентската институция е единственият лъч, светъл лъч в тъмата на мафиотизираните държавни структури.
ДИКОВ: Скоро четох някакъв стряскащ материал, че огромни пари се харчат от синдиците за издръжки, за консултантски договори, за адвокатски договори, за не знам какви си, какво, що. Имате ли някаква информация за какво става дума?
ВАСИЛЕВ: Аз по принцип казвам, че банката е до 20 юни 2014 г. и след 20-ти юни 2014 г. До 20-ти юни 2014 г. контролът върху активите на банката е бил достатъчен, така че да обезпечи покриването на пасивите на банката. След 20-ти юни започва разпадът, осъществен с помощта на квестори и синдици. Тези синдици, които сега работят, първо нямат необходимото ниво на компетентност. Те са подбрани от кол и въже. Смешен беше доводът на Горанов, че, виждаш ли, за да няма натиск върху тях, те ги били избрали точно от Троян. Как го намериха Троян? За да могат да оказват влияние през Мондешки и Александър Ангелов. Но тези синдици си позволяват да харчат 3 пъти и половина повече пари, отколкото е имала банката административно-управленски разходи, когато е била работещо предприятие и е реализирала средно по 600 милиона лева годишна печалба след данъци. Това е тяхното управление. Те, разбира се, публична тайна е, че има и сигнали в главна прокуратура, че през фиктивно завежданите искове срещу длъжници на банката, целта на които искове не е да се събират пари от банката, а да бъдат усвоявани средства през правните кантори – до сега са отклонени над 120 милиона лева от масата на несъстоятелност. Само за правни разходи през кантори, които като принцип са няколко кантори, а това би могло да се върши от юристите на самата банка. Има достатъчно основание да се счита, че огромна част от тези пари се връщат обратно при тези, които контролират синдиците и несъстоятелността на банката и кражбата на активите. Много ми е интересно, ако направят проверка, внезапна данъчна проверка на счетоводствата на тези кантори, какво ще открият.
ДИКОВ: 120 милиона?
ВАСИЛЕВ: 120 милиона. Твърди се, говори се, че 75% от тези 120 милиона са отишли обратно при Пеевски и другите организатори и контрольори на несъстоятелността на банката.
ДИКОВ: Апропо – Мондешки, сега се сещам, каква е тази митична фигура?
ВАСИЛЕВ: Мондешки очевидно е човекът, който е бил касичката на Владимира Янева. Топлите връзки между Мондешки и Александър Ангелов са от времето преди да ударят банката и аз това го знам. Очевидно сега на него е възложено да организира цялата дейност както по кражбите, така и по замитането на следите вътре в банката.
ДИКОВ: Добре де, той излезе с някаква идиотска интерпретация на интервютата с Янева и Ченалова и него.
ВАСИЛЕВ: То идиот може да излезе само с идиотска концепция. Кой да му повярва, че са се събрали тримата да правят радиопиеска. Освен това, аз не съм фен на никой от тях, още повече, че Ченалова е съдийката, която обяви несъстоятелността на ТЦ-ИМЕ. С което те парираха възможността за управление на актива Виваком. Но във всички случаи, това, което се говори в тази радиопиеска, очевидно засяга дълбоко нещата, свързани със степента на поквареност на т.нар. правосъдна и правораздавателна система.
ДИКОВ: В същото време неведнъж са я обвинявали Ченалова, че е била при Вас, тук в Белград, че е идвала.
ВАСИЛЕВ: Ченалова не я знам къде е била. Пак казвам – Ченалова е съдийката, която обяви ТЦ-ИМЕ в несъстоятелност по несъществуващ иск на фирма на Пеевски.
ДИКОВ: Идвала ли е при Вас?
ВАСИЛЕВ: Ченалова не е идвала при мен. Ченалова обаче има сигнали да Европейска комисия. И независимо, че мен ме е яд, че тя е извършила това посегателство срещу ТЦ-ИМЕ и е облекчила работата на тези, които организираха атаката срещу банката, в момента само мога да кажа, че подкрепям нейната позиция. Защото в крайна сметка всеки човек има право на своя катарзис. Аз също съм грешил.
ДИКОВ: Вярно ли е, че са пращали емисари при Вас? С договаряне и от страна на властимащи, и прокуратура и т.н. За някаква договорка?
ВАСИЛЕВ: Не, емисари бяха пращани само в началото, през лятото на 2014 г. С някакви срамни и неприлични предложения. Просто очевидно или искаха да се подведа с желанието си да докажа, че не съм виновен, за да ме направят техен слуга, марионетка и с нашийник на врата, или да ме ликвидират, каквито данни има достатъчно за техни намерения… Да, разбира се.
ДИКОВ: Физическа ликвидация?
ВАСИЛЕВ: Да, разбира се.
ДИКОВ: Само да не забравя – Иво Прокопиев даде да се разбере, че от Вас идват заплахите за убийство спрямо него. И за това той преди години е бил при Бойко Борисов и след това се е изнесъл.
ВАСИЛЕВ: Така, по случая Иво Прокопиев – погледнете сайта Афера от декември 2013 г. Не че съм фен на сайта Афера, но там един от групата на Килърите – Пешо Стоянов Сумиста, казва: „Натискаха ме да дам показания срещу Цветан Василев за това, че е поръчал убийството на Иво Прокопиев“. Случката от 2010 г., нямам никакво съмнение, че е инициирана пак от същите тези служби, под контрола на Борисов и Цветанов, за да могат по някакъв начин да ме очернят. Да, действително, вероятно на Прокопиев, аз разбирам Прокопиев, нормално е човек да се страхува за живота си, особено ако му втълпиш, че, виждаш ли, този има основание, ти пишеш срещу него, а тук те следят. Просто класическа ченгеджийска сглобка, за да могат да ме натопят мен. Борисов – не знам кога и как е дал това Иво Прокопиев – но Борисов ме помоли да се срещна, защото, виждаш ли, Прокопиев имал притеснения, че аз съм могъл нещо да правя по негов адрес. Ние се видяхме с г-н Прокопиев и това беше през 2010 г. Тогава той каза, че е омерзен от България и че напуска, но се върна много бързо, след като беше направено първото служебно правителство на президента Плевнелиев. Той се върна много бързо. Класическа ченгеджийска сглобка по времето на Борисов и Цветанов от службите.
ДИКОВ: И нищо повече?
ВАСИЛЕВ: Нищо повече, разбира се. Вижте Афера и Пешо Сумиста. Интервюто. Човек, който аз не съм виждал през живота си и не познавам, пък си направете изводите. Аз всичките ги поръчвам да ги убиват и те всичките живи. И Прокопиев жив, и Пеевски жив. Не мога да разбера очевидно аз нещо …
ДИКОВ: Последна молба – да видим тук от тези документи кой за какво е?
ВАСИЛЕВ: Ето го например протокола на едноличния собственик на капитала на Кей Ти Ес, с който взема решение да продаде на Хедж акциите си в Авионамс. Ето го договора за покупко-продажба между Кей Ти Ес като продавач и Хедж Инвестмънт като купувач.
ДИКОВ: С това какво се доказва?
ВАСИЛЕВ: С това се доказва, че наистина някой е придобил нещо за нищо и след това е получил едни 43 милиона лева. Ето го и споразумение между предишните и настоящите собственици. А с алонжите се доказва, че тези акции действително веднъж са били прехвърлени безвъзмездно, а след това са прехвърлени срещу тази цена по договора. Тук са нещата за Булгартабак, понеже също беше казано че „няма нищо“. Това са мейли, които показват разпределението и структурата, изпратени от Александър Ангелов. Доказателство за това е ето този мейл от Александър Ангелов, в който той обяснява как се преструктурира компанията след излизането на ВиТиБи (VTB), на руската банка. А за това, че Ирена Кръстева е била човекът собственик там – ето тук представям едно извлечение от искания за сметка на една компания, която „няма нищо общо“ с Булгартабак, но се поддържа от същата правна кантора Шурти и Вал, в която са описани. И моето име е тук също. Разбира се и двамата собственици на Винпром Пещера и на Ирена Кръстева. Пак казвам — това е кантората Шурти, която е оформяла цялата сделка. Булгартабак сигурно можем да говорим в продължение на цяло едно интервю за Булгартабак. Но едно е важно – че същият този Шурти се появи като директор на фирмата Карано 9 Инвестмънт, която купи бившия Полиграфически комбинат в София. Нека те да кажат кой е собственикът, какъв е собственикът, и така да продължават да отричат. Ето го всъщност този имейл от Александър Ангелов, дори това е с моя почерк – резолюция до Бисер Лазов. А това е личната карта на Андреас Шурти, който е известен инвеститор в България и купува основно имоти и активи, свързани с фамилията. Има, разбира се, и ново развитие. Те за тези две години са направили достатъчно да заличават следите си. Но така или иначе, ние имаме достатъчно доказателства, които са предоставени на външни разследващи институции, които вярвам, че ще стигнат до истината за „внезапното“ забогатяване на Делян Пеевски, който до 2013 г. има една декларация за не знам колко хиляди лева, а сега се води най-успелият бизнесмен и инвеститор в България.
ДИКОВ: Това е документ от лихтенщайнската Ландес Банк – какво показва?
ВАСИЛЕВ: С този документ парвната кантора, която е регистрирала и фондациите, които са собственик на 80% от Булгартабак – Ливеро Естаблишмънт…по това време са регистрирали фирма, която включва почти същите участници, които би трябвало да са участници в собствеността на Булгартабак. Тук личат имената на двамата собственици на Винпром Пещера и моето име. След това се оказа, че аз въобще не съм влязал в собствеността на Булгартабак, защото те са подменили фондациите и г-жа Ирена Кръстева. Същият този г-н Шурти, който е направил искането за откриване на сметка на тази фирма, която никога не е просъществувала…същият този г-н Шурти се появи в качеството си на управител на Карано Инвестмънт, която купи Полиграфическия комбинат, бивша собственост на двата вестника Труд и 24 часа. После нека да си говорим, че г-н Пеевски и майка му нямат нищо общо нито с Булгартабак, нито с Полиграфическия комбинат. Между другото, Пеевски в момента – той до 2013 г. беше един беден депутат с 10 хил. лева официално заявени – използва тази ситуация и през фиктивни операции по покупко-продажба на активи, изнася активите си към една компания, регистрирана в Дубай, а пък вкарва пари, всякакви мръсни пари, като доказан доход на себе си и семейството си в България. За това нещо в момента работи външна прокуратура, понеже господата в България считат, че той е чист като ангел.
ДИКОВ: Край. Последен въпрос – Вашите документи при нотариусите кога ще ги извадите?
ВАСИЛЕВ: Моите документи при нотариусите ще ги извадя, когато му дойде времето, както казваше навремето един премиер. Имаме дълга съдебна битка с тези господа, така че те има да научават още от тези неща какви са ги вършили. Обществото, не тези господа, обществото има да научава много неща от „работата“ на двата клана.
ДИКОВ: Остава ли желанието да говорите пред прокуратурата?
ВАСИЛЕВ: Аз винаги съм го изразявал това желание. Между другото, сега отново поисках да бъда разпитан по телемост. Отново отхвърлиха.
ДИКОВ: Кога сега?
ВАСИЛЕВ: Сега. Беше някъде през септември.
ДИКОВ: Съвсем наскоро?
ВАСИЛЕВ: Да, разбира се. Симеонов направи писмено искане.
ДИКОВ: Защо отказаха?
ВАСИЛЕВ: Очевидно на тях не им трябват моите показания. Моите показания дават светлина върху това какво се е случило. Аз казвам – банката не е окрадена преди 20-ти юни 2014 г. Банката е окрадена след 20-ти юни 2014 г. И окрадена от тези, които ме обвиняват.
ДИКОВ: Ако дойдат тук да Ви разпитат?
ВАСИЛЕВ: Не знам какъв е механизмът, дали това е възможно. Ако е възможно, аз съм готов, разбира се. Но само ще кажа едно – техните обвинения бяха толкова смешни, че съдът тук, който се произнася само по четири, първоинстанционният съд, само по четири абсолютно формални признака, по които няма как да не дадат съгласие за екстрадиция. Те с това всъщност спекулираха. Съдът на първа инстанция даде съгласие за екстрадиция на база на четири формални принципа. Например, че не съм сръбски гражданин, че престъплението, за което ме преследват в България, се преследва и в Сърбия, че не е изтекла давността на престъплението. Останалата част от решенията, свързани с европейската конвенция – те са чисто политическата мотивация на гонението за престъплението. Те са от компетенциите вече на министъра на правосъдието тук. Но понеже през 2015 г. въпросните господа от прокуратурата изпратиха един памфлет, с който „допълниха“ моите престъпления – този памфлет беше в стил Уикенд или в стил Ивайло Крачунов или Димитър Златков – този памфлет, за този памфлет сръбският съд се произнесе негативно и отказа екстрадиция дори и по формален принцип. Защото то дори няма и обяснение за това какво престъпление аз съм извършил.
http://www.bitelevision.com/mafiotski-urotsi-2-tsvetan-vasilev-za-borisovpeevski-tsatsarov-i-razgrabvaneto-na-ktb/
“Мафиотски уроци” – Интервю на Цветан Василев за „Просто Диков“, телевизия BIT Част I, 20 ноември 2016 г.
Транскрипция
ДИКОВ: Правим това интервю с Цветан Василев в сряда, на 16-ти ноември. Г-н Василев, аз се радвам първо, че не поставихте никакви предварителни условия, никакви ограничения като въпроси, теми и т.н. Второ, което ме учуди, признавам си, това интервю можеше да го заснемем и преди изборите само че Вие изрично казахте – нито преди изборите, нито между първия и втория тур, държа на всяка цена след изборите да бъде направено и излъчено това интервю. Защо?
ВАСИЛЕВ: Сега ще ме обвинят, че съм знаел резултатите от изборите. Във всички случаи, предпочитах да не давам интервюто в междинния период, между първи и втори тур на изборите, за да не бъда обвинен –и без това ми приписаха абсолютно всичко – да не бъда обвинен, че съм повлиял по някакъв начин на резултатите. Народът обаче показа какво е решил по най-категоричен начин.
ДИКОВ: Обяснението Ви за тези резултати? ВАСИЛЕВ: Ейбрахам Линкълн беше казал, че можеш да излъжеш малко хора за много време, че можеш да излъжеш много хора за малко време, но всички завинаги – никога, и това се случи. Освен това, една лема, която беше наложена в обществото – „Аз съм прост и вие сте прости“, очевидно беше доказана категорично, че поне във втората си част – „вие сте прости“, не важи. Изглежда остана само първата част. ДИКОВ: Само да обясня за публиката – лема, това е теорема, която не се нуждае от доказване. Защо, какво и къде сбърка Бойко Борисов?
ВАСИЛЕВ: За мен няма съмнение. Както вече съм казвал, от 2009 г. имаме мафиотски режим на управление на държавата. Практически без прекъсване. Четири години от единия клан, една година от втория клан, а последните две години – съвместно управление. Заради това казах, че най-големият цинизъм на това управление, уж съставено от някакви си леви, десни и не знам какви си партии, е на практика управление на Борисов и Пеевски.
ДИКОВ: Има ли доказателства?
ВАСИЛЕВ: Колко доказателства трябва да се приведат? Как за една година управление на „Борисов 2“ фирмите на Пеевски или свързани с Пеевски (знам, че утре пак ще кажат – ама по какъв начин доказвате, че те са свързани с Пеевски…то само Борисов и Пеевски не знаят, че са свързани с Пеевски…) 2 взеха обществени поръчки за милиард и половина. Как се случва това нещо? Нали трябваше уж ДПС и Пеевски като техен представител да изстрадат малко грешките от едногодишното нещастно управление от марионетката на Пеевски Орешарски.
ДИКОВ: Бай ти Игнат Раденков и от социалистическо време, и от сега, беше в студиото и каза, че минимум 50% от всяка обществена поръчка се краде. И това са минимум 50%.
ВАСИЛЕВ: Не знам дали са 50%, но знам, че от всяка обществена поръчка следват комисиони, но дали са 50% или по-малко, зависи. Не знам защо, очевидно прокуратурата в този й състав и в тази политическа констелация, е сляпа, сложила е под похлупак действията на Пеевски. Но рано или късно, надявам се, и това ще се промени. Може да се види какви поръчки е изпълнявал Водстрой, колко поръчки са изпълнени и колко некачествено, колко фирми и подизпълнители са завлечени от Водстрой.
ДИКОВ: Но тя пък скоро беше купена от Хидрострой.
ВАСИЛЕВ: Да, купена. „Купена“ в кавички вероятно. Как се купува фирма с толкова много задължения? Заради какво да се купи? Заради техниката, която притежава, или договорите, които й канселираха. Вероятно това се случва, за да се покрие Пеевски. Пеевски най-накрая е реализирал една своя мечта, която той е споделял с мене, докато уж Мирински беше собственик на Водстрой – че му е омръзнало вече да се занимава и да търси отчети от Мирински, защото така или иначе Водстрой не работи на печалба и бил решил вече да си взема неговото авансово, а Мирински да се оправял. Очевидно сега с тази роля се е нагърбил Велико Желев.
ДИКОВ: Шефът на Хидрострой.
ВАСИЛЕВ: Няма да му е лесно, предполагам.
ДИКОВ: Но в същото време Бойко Борисов казва: „Оставих държавата в идеално състояние, 13 милиарда фискален резерв, абсолютно стабилна банкова система, 3%, даже 3,5%, нарастване на БВП…“
ВАСИЛЕВ: Тези митологеми, в понетийния апарат на неговия финансов министър, той може да ги говори много. Тези фискални резерви от 13 милиарда как точно ги е направил, при положение, че бюджетният дефицит не е падал под 2 милиарда за неговото последно управление? Говоря за последните две години. Между другото, през 2014 година е най-ниският бюджетен дефицит – милиард и 200 милиона. През 2015 г. е 2 милиарда и 200 милиона, а така наречената стабилност е формална стабилност на дъното. Разбира се, има някакъв ръст от около 2%, ако се изчисти инфлационният фактор, който е около процент, процент и половина. Това е реалният ръст и специално за 2015 г. ръстът на БВП е индуциран на 90% от еврофондове и европрограми. 90% и само 10% е реална индукция от износ, от увеличен износ. Увеличен спрямо предходния период, защото износът и вносът спрямо 2010 г., които изобщо не са били особено добри нито за България, нито за световната икономика, намалението на износа е над 30-35%. Тоест, ние имаме някаква стабилност относителна, но стабилност на дъното. А с 1% -1,5% ръст може да 3 гоним Михаля още 1000 години и няма да стигнем нивото дори на присъединените непосредствено преди България към ЕС страни от Вишеградската четворка.
ДИКОВ: Преди два месеца Вие казахте, че едва ли има банка в България, която да няма финансов недостиг или капиталов недостиг. В същото време, буквално преди два дни, Бойко Борисов казва: „Банките са идеални, минаха стрес тестовете“.
ВАСИЛЕВ: Ама разбира се, че стрес тестовете са минати. Знае се как са минали стрес тестовете. Знае се каква е ролята на Делойт в цялата тази история. Тук е мястото да кажа, че първо, аз имам достатъчно информация, която показва, че въобще не е толкова розово положението, че почти няма банка, която да е минала реално стрес тестовете. Аз казвам – не е това най-големият проблем. По-големият проблем е, че все още регулационната среда в България е неадекватна на това, което се случва в Европа и света. Имаме излишно завишени изисквания към банките по отношение на капиталовата адекватност, което във всички случаи води до отклонения при степента на провизиране на кредитните експозиции. Тук искам да попитам – излезе информация, че Първа инвестиционна банка има около 250 милиона лева капиталов недостиг. Обвиненията срещу Корпоративна и срещу мен са, че имало капиталов недостиг на база на провизиите. Но как са вършени тези провизии? Никой не знае! Защото докладите, на база на които беше отнет лицензът на КТБ, не са публично достояние! Съдът не допусна също нашите адвокати до тях. Но както и да е, искам да попитам за тези 250 милиона лева – означава ли, че са откраднати от собствениците на банката? В което ме обвинява мен прокуратурата. И то, пак казвам, абсолютно недоказано, на база на някакви методики, които никъде и по никакъв начин не са приложени. На база на твърдения на свидетели и не знам какво още.
ДИКОВ: За тези 206 милиона ли говорите?
ВАСИЛЕВ: Не, аз говоря за капиталовия недостиг. 206 –те милиона не искам да ги засягам сега, защото те са част от наказателното производство. И там ще излезе истината. И за тези 206 милиона. Но ще говорим за това в съда, не искам в момента. ДИКОВ: Впрочем, делата до къде стигнаха? На какъв етап са и за екстрадиране, и обвинението? ВАСИЛЕВ: Делата са отново на нулев етап. Две години и четири месеца след като повдигнаха началното обвинение, все още се подготвят обвиненията във връзка с организираната престъпна група, която те разкриха след много разследвания и много вложен труд. Откриха и организирана престъпна група, която се състои от основни служители на банката. Така че сега очакваме обвиненията, за да видим в какво сме обвинени ние.
ДИКОВ: Скоро ще станат три години…
ВАСИЛЕВ: Да, ще станат три години. Те бяха много убедени през юни, когато влязоха в банката, за да предизвикат паниката сред вложителите, но две години и четири месеца търсят поредните доказателства. Плащат от масата на несъстоятелността луди пари на всякакви външни експерти и не знам още какви си, за да облекат в подходяща форма тяхната теза. Тезата на Пеевски и на неговия слуга 4 и слугата на прокуратурата—главния свидетел на прокуратурата. Това е истината.
ДИКОВ: Доколкото знам, тръгна и срещу Бисер Лазов дело.
ВАСИЛЕВ: Тръгна дело, което аз заведох за клевета. Само че то така е тръгнало, че съдът рита топката, колкото се може по-далече, да не би случайно моята теза да се окаже вярна. Защото по такъв начин—с компрометиран главен свидетел на прокуратурата — не знам как точно ще тръгне тяхното наказателно производство. Макар че те направиха всичко възможно да си осигурят достатъчно комфорт. Очевидно Софийски градски съд не им харесва много като „подчинено“ звено на прокуратурата и заради това изместиха цялото дело в Специализирана прокуратура, респективно в специализирания съд, където считат, че имат по-големи шансове да успеят.
ДИКОВ: Как ще коментирате казаното наскоро от финансовия министър Горанов, че не очаква да се съберат, да се върнат повече от 10%?
ВАСИЛЕВ: Разбира се, те няма да се върнат и толкова според мен, ако продължават неговите наместници в банката да обслужват интересите на Пеевски, Сталийски и Борисов, който „няма нищо общо“, разбира се, нито със Сталийски, нито с Пеевски.
ДИКОВ: „Нищо общо“ в кавички, защото аз го питах Бойко Борисов за отношенията му със Сталийски и той каза, че няма нищо общо със Сталийски.
ВАСИЛЕВ: Да, сигурно не го е виждал дори Сталийски.
ДИКОВ: А истината каква е?
ВАСИЛЕВ: Истината е, че Сталийски беше човекът за всичко по време на първото управление на Борисов. Не мога да твърдя какво се е случило при второто управление на Борисов.
ДИКОВ: Преди два месеца казахте, че той му е един от събирачите на пари.
ВАСИЛЕВ: По време на първото управление на Борисов. Разбира се, потвърждавам го. Аз имам и достатъчно доказателства за това нещо. Те си мислят, че понеже са прибрали Бисер Лазов, понеже са прибрали още някой друг при себе си, не са останали никакви писмени доказателства при мен. Останали са и то достатъчно.
ДИКОВ: Има ли нещо в тези хартии?
ВАСИЛЕВ: Разбира се, много хартии има тук.
ДИКОВ: Аз малко така цинично се изразявам и елементарно, но в това, което може да покажете, документ, доказателство за това, че Сталийски или някой други хора са събирали пари под някаква форма.
ВАСИЛЕВ: Не, имам доказателства за това, че хора, свързани със Сталийски, който ми беше посочен лично от Борисов като човек за връзка, са били, да кажем, собственици на някои от заводите, които бяха финансирани и придобити чрез фирми под контрола на Корпоративна търговска банка.
ДИКОВ: Искате да кажете, че Бойко Борисов лично Ви е казал, че неговият човек за връзка е Сталийски ВАСИЛЕВ: Абсолютно. ДИКОВ: Кога стана това? ВАСИЛЕВ: Когато дойде за първи път на власт Бойко Борисов.
ДИКОВ: 2009 г. дойде той на власт.
ВАСИЛЕВ: Да.
ДИКОВ: И какво Ви каза: „Каквото има, тука с него“?
ВАСИЛЕВ: Да. Камерите в нашата къща също помнят кога е идвал Сталийски. Сталийски е идвал поне два пъти месечно в нашата къща, в къщата, която обитавахме на Бояна.
ДИКОВ: И с какво си тръгваше?
ВАСИЛЕВ: Не си е тръгвал с такива неща, за които си мислим, но си е тръгвал с информация, с отчети за фирмите, в които той, чрез поставени лица, е участвал и прочие.
ДИКОВ: До колко е вярно, че директно са Ви рекетирали и сте бил принуден да им дадете дял и участие? ВАСИЛЕВ: Да. Разбира се, тук имам доказателства, че от 2010 г. до 2013 г., хора, свързани със Сталийски, и това лесно може да се провери, са били собственици и на Авионамс, и на Дунарит. По 50% собственост.
ДИКОВ: Срещу?
ВАСИЛЕВ: Срещу нищо. След това откупени 2013 г., след като паднаха от власт.
ДИКОВ: Откупени от кого?
ВАСИЛЕВ: От собственика на Дунарит и Авионамс – фирмата Хедж. Задълженията на фирма Хедж към банката на практика произтичат основно от откупуването на участието на фирмите, посочени от 6 Сталийски в Авионамс и Дунарит.
ДИКОВ: Добре. Значи дойде при Вас, Вие ще кажете кой, и Ви каза: “Или даваш 50% или 51% от Дунарит и Авионамс, или…”?
ВАСИЛЕВ: Нещата ставаха по различен начин. През 2010 г., в началото, беше заведен един гнусен, анонимен сигнал в Европейската комисия, в дирекция „Конкуренция“ в Брюксел за неоторизирана държавна помощ на Корпоративна търговска банка. След което този случай, абсолютен пасквил, който можеше да бъде приключен и изобщо да не бъде отворен, но нека не забравяме, че по това време еврокомисар на България беше небезизвестната Кристалина Георгиева. Която „въобще“, ама „по никакъв начин“ не беше свързана с тези, които заведоха сигнала и респективно започнаха непрекъснати атаки срещу банката в България чрез публикации в една медийна група, опонент на групата на Пеевски. Аз бях силно притеснен от това, защото в крайна сметка Буров е казал, че „муха и банка се убиват с вестник“. Публикациите бяха нечистоплътни и долнопробни и в същото време респондентът, т.е. отговорната страна за комуникация с комисията в Брюксел – Министерството на финансите, знаете кой оглавяваше по това време Министерството на финансите, въобще не искаше и не желаеше да отговори.
ДИКОВ: Симеон Дянков.
ВАСИЛЕВ: Да. Да отговори, че няма въобще такова основание. Точно по тази причина имаше „ние ще те пазим, ние ще ти помагаме, обаче ти трябва да се лишиш от нещо“. По тази причина доста фирми, тук говорим за Авионамс и Дунарит, понеже Авионамс и Дунарит и в момента са актуални.
ДИКОВ: Това кой го каза – „ние ще те закриляме, ама трябва да дадеш“?
ВАСИЛЕВ: Очевидно съм водил тези разговори и със Сталийски, и с Борисов. Няма записи на това нещо, но нали не считате, че съм чак пък такъв идиот и будала да ходя да им предлагам фирми, които струват над 100 милиона евро. Да им ги предлагам половината ей така без пари, бадева, понеже съм много добър и съм самарянин. А те пък много ми били помогнали.
ДИКОВ: Това си е чиста проба мафиотски подход.
ВАСИЛЕВ: Че аз казвам, че е мафиотски подход. Аз това казах. България от 2009 г. се управлява съвместно или от единия клан на мафията, но се управлява по мафиотски начин – с рекет. И да не би да мислите, че само аз съм бил рекетирани така?
ДИКОВ: Казват Ви, че с нашите хора в Брюксел, чрез ЕНП, Кристалина, ще оправим нещата – обаче 50%…
ВАСИЛЕВ: Тя не ги е оправяла. То нямаше какво да се оправя.
ДИКОВ: Предполагам какво са казвали.
ВАСИЛЕВ: Въпросът беше за това, че „да, ние ще помагаме, да не се случи нещо на банката“. Тогава сигурно си спомняте и непремерените изказвания на един американски посланик по това време – Джим Уорлик, който говореше за някаква банка, която била с неясен, непрозрачен капитал, визирайки Корпоративна търговска банка. Как смятате, че аз като мажоритарен собственик и като основен акционер на тази банка, не съм се притеснявал ли?
ДИКОВ: Той Уорлик беше голям фен и на управляващите, и на Цветан Цветанов. Когато Цветанов загази с апартаментите, той го изпрати на официално посещение.
ВАСИЛЕВ: Сигурно е бил и под влиянието и на други хора, за да изкаже тази глупост. Не знам сега точно как ще реагират всички тези, когато Оманският фонд, държавният омански фонд, е в арбитраж и съди България за претърпени вреди от фалита на Корпоративна търговска банка.
ДИКОВ: Доколкото от предишното Ви интервю знам, във Вашингтонския арбитражен съд съди. За колко е, каква е стойността?
ВАСИЛЕВ: Не знам какъв е искът, но факт е че те съдят. И това е държавата Оман, а не някаква си компания с неизвестен капитал, която, виждате ли, била използвана от Цветан Василев за пране на пари.
ДИКОВ: Тук имате ли тези документи, да видим това, което казвате? Един министър-председател да действа чисто мафиотски, доколкото разбирам, срещу вас.
ВАСИЛЕВ: Има извлечения от регистъра на Кемира, която е непосредственият собственик на Дунарит. Има договори между Хедж и Кей Ти Ес като купувач и продавач на акциите на Авионамс и Дунарит. В крайна сметка, нетният ефект само от тази транзакция, завършена на 26.07.2013 г., е 43 милиона лева, получени по сметки на Кей Ти Ес и Ем Ди Ем Линк в Корпоративна банка. След това преведени в Първа инвестиционна банка, след това следите им се губят. Междувременно, Дунарит е разпределил и около 12 милиона лева дивидент, от които половината също са отишли в тези компании. А пък ако някой иска да рови от прокуратурата, защото имам чувството, че там всичките са глухи и неми, може, мога да предоставя и допълнителна информация. Понеже винаги ме обвиняват, че говоря ангро, че говоря на едро, аз знам откъде идва тяхното спокойствие. Те привлякоха един безгръбначен мошеник – главния свидетел на прокуратурата – и смятаха, че понеже им е занесъл всичката документация, която се е случвала, той е „единственият“ човек, който е работил там, в тези фирми. Има и други хора, които останаха верни на морала, на собственото си усещане и чувство за справедливост, и тези хора са запазили, слава на Бога, много документи, които сега са при мене. В крайна сметка през 2010 г. по 50% от акциите на Авионамс и Дунарит бяха прехвърлени на лица, посочени от Александър Сталийски. Тук са алонжите за прехвърляне специално на акциите на Авионамс чрез Телеком, който беше собственик по това време на Авионамс. И обратните алонжи при откупуването на акциите на Авионамс през 2013 г., с което на практика, ето ги обратните алонжи, с което те върнаха акциите. Само че от безвъзмездното прехвърляне на акциите през 2010 г. се стигна до този договор от 2013 г., с който те бяха откупени обратно от Хедж. Срещу скромната сума от 43 милиона лева. Ето го договора, ето я и цената. Цена и начин на плащане може да се види. Договорите са подписани от тогавашния изпълнителен директор на 8 Хедж Инвестмънт Албена Андреева, една от свидетелките срещу мен и, разбира се, въпросния собственик на Кей Ти Ес, на който аз не съм виждал очите.
ДИКОВ: Човекът на Сталийски?
ВАСИЛЕВ: Човекът на Сталийски.
ДИКОВ: Току-що Вие казвате, ако добре съм разбрал, че фактически само от тези фирми, тези хора – рекетьорите – са си гушнали 42-3 милиона плюс още 6 милиона.
ВАСИЛЕВ: Да, около 49 милиона само от тези фирми. Без да са платили нито една стотинка. Гарантирам и друго – че за този период, от 2010 г. до 2013 г., а и преди това, и след това, Дунарит не е имал, нито Авионамс, не са имали някакви сделки с държавата, от които да са се възползвали, за да кажем: „Ок, това е някакъв тип корупция, която е осъществявана с помощта на Василев“. Или пък: „Те са помагали на Василев да печели, а пък той отделял“. Нещо повече 2012 г. въпросният Авионамс закупи 6 хеликоптера на търг на Министерството на отбраната, които бяха обявени на начална цена 8 милиона лева, а ги закупи за 28 милиона лева, т.е. три пъти и половина по-скъпо, което беше някакъв тип отдушник за Министерството на отбраната по това време. И понеже премиерът, непосредствено преди изборите, пък и преди това, парадираше с някакви спасителни планове на държавата на Авионамс, аз искам да кажа каква е истината за Авионамс. И как той „нямал нищо общо“ с Авионамс, а пък реално хора, които бяха посочени от неговата дясна ръка тогава – Сталийски, бяха 50% собственици от 2010 г. Така, значи първо, Авионамс беше приватизиран като ТЕРЕМ-Бенковски през 2008 г., някъде 67 % от ТЕРЕМ- Бенковски за около 30 милиона евро. И това беше една руина, те нямаха бизнес, нямаха поръчки. Ние направихме всичко възможно да обезпечим компанията с лицензи. По това време, говоря вече първото правителство на Борисов е дошло вече на власт, правеха невероятни проблеми. Неговият министър на отбраната Аню Ангелов работеше зад гърба ни, само и само да не получим лицензите за ремонт на хеликоптери, защото ние знаехме, че това е възможността да извадим компанията напред. Но по- важното е, че по време на първото правителство на Борисов, беше приватизиран и остатъчния дял от Авионамс, при това за 8 милиона – 33%. Пак казвам – мажоритарният пакет беше приватизиран за 30 милиона за 67%, а миноритарният – за 8 милиона. Така че всякакви асоциации, които той се опитваше да навърже, че пък с новоизбрания президент, че пък как могъл да продаде Авионамс на някаква частна компания, са абсолютни инсинуации.
ДИКОВ: Той заяви официално: „Добре, че си върнахме отново и одържавихме“
ВАСИЛЕВ: Премиерът в оставка вече, но когато изрече тези скверни слова беше все още премиер на държавата.
ДИКОВ: Аз чух едно мнение, че не е одържавен, защото процедурата е спряна и има съдебни дела.
ВАСИЛЕВ: Сега ще говорим за процедурата. Аз говоря първо за историята на Авионамс. Благодарение на нас, Авионамс израстна в международен играч. И благодарение на нас, Авионамс направи консорциум, международен, с който 2014 г., малко преди удара срещу банката от заговорниците, Авионамс спечели 9 търг на НАТО за ремонт на хеликоптери. За ремонт на хеликоптери на обща стойност 180 милиона долара. Ето там е интересът на Борисов. Борисов разбра каква е печалбата от този договор. Заради това на всяка цена искаше да го национализира. Вече си е пратил, аз знам и името на посредника, който шеташе по Москва, за да осигури доставка на частите и да поставят една фирма между новия държавен собственик на Авионамс, така че да източат тези 130 милиона долара печалба от ремонта на хеликоптерите. Защото той се уплаши. Уплаши се, че може да се провали търг на НАТО заради удара по банката. И на практика, понеже един митологемен финансов министър каза, че той не знаел защо държавната банка била рефинансирала точно Водстрой и че то не било по негово време, а било по времето на един друг виден финансов министър, сега от всякъде виден депутат на ДПС, мога да кажа следното – как избраха една фирма, която с нищо не допринася за развитието на икономиката на България, освен като кутия за точене на пари, а не предпочетоха да рефинансират фирми, които имат реален принос за развитието на тази икономика. Имам предвид и Авионамс. Това е истината за Авионамс. Авионамс не е национализиран. Първо защото не е платена цената за Авионамс. Не е платена цената, но понеже за нашия премиер в оставка всичко е негово в тази държава, очевидно всички сме му крепостни селяни, така че „вашето е мое“ е основен принцип.
ДИКОВ: Извинявам се, но да се върнем малко назад – тези 49 милиона къде отидоха в крайна сметка?
ВАСИЛЕВ: Отишли са по сметки на тези фирми. Ако някой иска да ги провери, ще намери къде са отишли.
ДИКОВ: Тук ги има в документите тези неща?
ВАСИЛЕВ: Тук има договорите, има ги имената на фирмите.
ДИКОВ: А по кой начин може да се докаже, че зад тия фирми са и че са отишли парите до Сталийски и Борисов?
ВАСИЛЕВ: Ако някой иска, нека разпита лицата. Като какви са там? Аз не ги познавам тези лица. Между другото, първият собственик на Дунарит е някой си г-н Чанев, който знам, че е играл в Бистришките тигри например.
ДИКОВ: В отбора?
ВАСИЛЕВ: Да, в отбора. Той като собственик на Дунарит. И тук го има, в хронологията за собствеността на Кемира го има и него записан. Мисля, че беше станал някакъв скандал, някой беше ритнал Борисов и му беше посинил окото по време на мач. Май се беше оказало, че точно този го е ритнал. Бяха тръгнали да разследват кой точно си е позволил да го ритне от „Капитал“ и мисля, че бяха стигнали до това име, че той рита мачлета с премиера. И се е наложило спешно, гледам по книгата, защото аз не съм участвал в тези неща, говоря чисто физически, да променят собствеността. Но всичко тук е по хронология. Ако вездесъщата българска прокуратура, която бори корупцията отвсякъде, започне проверка. Но в крайна сметка нито „Вечната Амбър“ на НАП ще бъде там.
ДИКОВ: Какво може да кажете – преди два месеца споменахте за 120 контейнера контрабандни цигари, задържани на турското пристанище Мерсин?
ВАСИЛЕВ: Значи аз нищо не мога да кажа за тези контейнери, защото не съм бил никога ангажиран с оперативната дейност на Булгартабак, но аз знам, че Булгартабак имаше проблеми с контейнери в Турция. Предполагам, че това е една от причините за проблемите на Пеевски в Турция. Не е тайна, че основният пазар на Булгартабак беше турският пазар и се оказа, че на този пазар не е влизала една цигара от Булгартабак, всичко е било контрабанда.
ДИКОВ: Добре, казахте, че тези цигари са стигали до Ислямска държава?
ВАСИЛЕВ: Друго съм казал – казвал съм, че не мога да си представя, че цигари на Булгартабак могат да бъдат открити в складове на територията на Ислямска държава, без това да е станало със съдействието на Ислямска държава. Нищо друго не съм казал. Не знам каналите, Пеевски е със сигурност по-запознат, но българската прокуратура не се интересува сякаш от това, за сметка на това.
ДИКОВ: Цацаров беше там на официално посещение.
ВАСИЛЕВ: Не знам какво са си говорили. Цацаров знае какво са си говорили, но за сметка на това, че българската прокуратура не се интересува кой е собственик на Булгартабак, как всичко се е случило, има други външни прокуратури, които са заинтересовани много от четириъгълника София – Дубай – Виена – Вадуц, така че рано или късно и това нещо ще излезе.
ДИКОВ: Говори се дори в материалите в един руски сайт, където се говори за това, че чужди прокуратури работят и по сделката с Виваком. Доколко е вярно и доколко имате доказателства, че тези 135 милиона евро, доколкото разбирам, които остават като печалба, ако се осъществи сделката оттам, трябва Спас Русев да отчете за определени хора някакъв дял.
ВАСИЛЕВ: Ако говорим за Виваком, Виваком е кражба на века и заради Виваком основно си отиде и Корпоративна банка. Ако говорим за Виваком, ябълката Виваком се оказа най-притегателната за тези, които организираха погрома над Корпоративна банка. Не само Виваком, разбира се, но основно Виваком. Виваком е продадена на цена над 70% по-ниска от нейната реална пазарна стойност. „Продадена“. Тя не е продадена, тя просто е открадната. Аз не мога да си представя, че някой би предоставил на Спас Русев, затова го нарекох и мюре, защото той наистина е мюре, някой би предоставил 46% от компания, при положение, че той нито е дал пари, нито пък има възможност да обезпечи руската банка да влезе в сделката, нито пък има възможност да реши проблемите на територията на страната. Кой си представя, че Спас Русев може да има 46% от печалбата? Ако някога се реализира тази сделка, но те са изправени пред все по-големи и по-големи проблеми, тези юнаци. В тях включвам, разбира се, заместник-шефа на руската банка Юри Соловьов, българските слуги Велчеви и Катев, Спас Русев, който за мен наистина е изпълнител и който не знам от Виваком какво ще спечели, но ще си навлече неприятностите от феновете на Левски, защото е поел ангажимент, който очевидно надхвърля неговите възможности, и, разбира се, българските организатори на тази цялата концепция и стратегия. Аз нямам никакво 11 съмнение, че зад тях стоят Пеевски и Борисов. Как смятате, че минава веднага одобрение, за няколко дни одобрение, в КЗК при Петко Николов, на сделката. Че там няма одобрение на КЗК без Петко Николов да се обади или на Борисов, или на Пеевски, или на двамата.
ДИКОВ: Да разбирам ли, че те умишлено вкараха вашия дял в БТК и Виваком респективно в комисията, някогашната комисия Кушлев, хайде така да я наречем, за да може да ви държат, да могат да ви стопират?
ВАСИЛЕВ: Абсолютно, на база на това уникално по своята правна логика решение на комисията, те на практика си осигуриха блокиране на средствата и осигуриха необходимост от целуване на ръка, голяма ръка в България, за да им бъде одобрена сделката. Как си представяте, че някой сериозен инвеститор ще отиде и ще даде макар и 330 милиона евро, казвам не с цинизъм…
ДИКОВ: Които Русев ги е дал с 240 милиона заем от ВТБ.
ВАСИЛЕВ: Ако няма сигурност, че в България нямат решение на проблемите. ДИКОВ: За това ли Шнайдер се е отказал? ВАСИЛЕВ: Шнайдер дадоха цена от 850 милиона евро, но под условие. Те казаха: „Ние искаме решение от всички страни – решение от ВТБ като кредитор на фирмата-майка на Виваком, решение на българските власти и решение на крайния собственик на 43%.“ А той не е и на 43%, защото руската банка държи на практика абсолютно незаконно още 33%, които са изцяло платени от ТЦ-ИМЕ по силата на един особен договор и тези акции не бяха прехвърлени окончателно на ТЦ-ИМЕ заради процедурите.
ДИКОВ: ТЦ-ИМЕ е една от фирмите?
ВАСИЛЕВ: Да, това е една от фирмите, която Вие нарекохте по време на миналото интервю „бушон“ или нещо такова. Пък аз казвам, че ТЦ-ИМЕ, държейки пряко 33% от Виваком и непряко още поне толкова от тези 43% на база на предварителни договори, имаше активи за над 400 милиона евро при нормална продажба на Виваком.
ДИКОВ: Малко да се върнем към Виваком. Шнайдер дава 850 милиона евро за какво?
ВАСИЛЕВ: 850 милиона – това се казва „ентърпрайс велю“ (enterprise value). Това е цена за цялата компания. От тези 850 милиона трябва да се извадят 150 или 160 милиона, които са дългът към ВТБ, около 370 милиона, които са дългът на самата компания. 370 и 160 са 530, до 850 са 320 милиона. А 330 минус 180 или 176, колкото е претенцията на ВТБ, са 154. 154 до 320 са 170 милиона евро директна загуба. Макар и това да не е реалната цена, защото това е актив, стресиран актив се нарича.
ДИКОВ: Да разбирам ли, че държавата се е отказала от 150 милиона евро ей така?
ВАСИЛЕВ: Това е като минимум. Значи, предложението на Косарев, който държи 43% и има всички 12 права върху 33-те %, беше съвсем различно – да се организира нормален търг за продажба на Виваком. За 77% от Виваком, със съгласието на българската държава, акционера, руския акционер, който държи тези 77%, и постъпленията биха били далеч повече. За Виваком, Корпоративна банка е финансирала около 160 милиона евро. Това е обемът на финансирането, така че поне тези 160 милиона евро трябваше да се върнат. Моят първи договор с фамозния Пиер Луврие, за който всички казаха, че съм откраднал Виваком за 1 евро и не знам още какви си глупости, предвиждаше Луврие да плати 240 милиона евро за тези. Сега българската държава в лицето на КЗК основно до сега, защото никой друг не се е произнесъл до сега, но все пак КЗК е основен инструмент на държавата да спре една сделка, която е неизгодна за държавата, се е съгласила на под 115 милиона. А реалната цена на Виваком, при нормални условия, разбира се (в момента е пладнешки грабеж, който осъществяват всички тези, така наречени „собственици“, включително и пладнешкия грабеж през Левски) е над милиард и двеста милиона.
ДИКОВ: Добре де, в България Вие предупреждавахте още миналата година, че срещу 150 милиона евро, заради кредита, който е необслужвания кредит към ВТБ, Виваком ще стане руска.
ВАСИЛЕВ: Да, и? Така ли се случи?
ДИКОВ: Общо взето. С Левски драмата? Истината по-скоро за Левски?
ВАСИЛЕВ: Истината за Левски я знае най-добре Батков. Но истината е, че Левски беше овладян от Пеевски и Сталийски, разбирай Борисов. До ден днешен никой не е върнал на Корпоративна банка един милион лева, които са платени директно от фирма от съзвездието на банката директно по сметката на Левски с посредничеството на фирма на вездесъщия адвокат на Пеевски Александър Ангелов. Батков нямаше доблестта и честта да каже, да, тези пари дойдоха от Корпоративна банка тогава, когато Левски беше въобще заминал. На база на тези един милиона лева, г-н Пеевски чрез адвоката си е заложил 39% от акциите и след това са му били прехвърлени. Аз въобще не мога да разбера как феновете на Левски могат да се примирят Пеевски да им е акционер. И сега прехвърлянето на Спас Русев – това просто е допълнителен ангажимент във връзка с новата му роля да бъде номинален собственик на Виваком. Той е номинален мажоритарен собственик на Виваком, защото със сигурност ще трябва да преразпределя. Ако се случи продажбата на Виваком, съм силно заинтересуван къде ще отидат парите, които ще постъпят по сметката на неговата офшорка в Люксембург или където и да са нейните сметки. А тези 10% — всъщност 10% Пеевски ми поиска. Аз съм Ви го представил в онзи списък: той ми поиска 10% от Вивакам. Оказа се след това, че и Борисов имал амбиции за проценти от Виваком, защото, виждате ли, те ми били помагали в сделката със Виваком. А аз сделката с Виваком съм я правил с международен консорциум, воден от Роял Бенк оф Скотланд (Royal Bank of Scotland).
ДИКОВ: От къде знаете, че има претенции Борисов?
ВАСИЛЕВ: Казвали са ми, но това не е толкова важно. Пеевски поне го е написал. Той се отрича, разбира се, от това — твърди, че съм го фалшифицирал.
ДИКОВ: Пеевски откъде ги събра тези 20 милиона дългове, които Спас Русев откри като влезе в Левски? 13
ВАСИЛЕВ: Не знам колко са дълговете на Левски. Не съм се занимавал специално с Левски, но според мен, Левски не е плащал дълго време нито данъци, нито данъци, които са дължими по заплати на футболисти. Не знам, но знам, че до сега, от Виваком са източени 10 милиона лева към Левски.
ДИКОВ: Как ще обясните това, че Цацаров погна, така да се каже, и Делян Добрев за Белене?
ВАСИЛЕВ: Според мен това е поредният популистки ход на Борисов, за да покаже, че той е еднакво безпристрастен и критичен както към чужди, така и към свои.
ДИКОВ: Поредният популистки ход на Борисов казвате, а имате предвид Цацаров ли?
ВАСИЛЕВ: На Борисов, а Цацаров просто го е изпълнил. Изпълнил е нарежданията, вероятно.
ДИКОВ: Знаете ли нещо относно тези вноски, които по 800 000, излезе официално, че Делян Добрев е изплащал около 2 милиона и нещо…вноските към Уорли Парсънс били намалени на 800 000.
ВАСИЛЕВ: Детайли не знам. И без това бях обвинен от Богомил Манчев, че аз съм го натопил в прокуратурата за неговите беди. Детайли не знам, но не мога да си представя, че Делян Добрев е взел такова решение или е оторизирал шефа на НЕК да плаща, при условие, че проектът беше замразен с решение на парламента. Нямам никакво съмнение, че Делян Добрев е получил устно разпореждане от своя началник, първо. Второ, Богомил Манчев е споделял пред мен, че половината от плащанията към Уорли Парсънс или Риск инженеринг, или която и да е била там компанията по веригата, е трябвало да бъдат отчитани чрез единия от котараците на Бояна. Сигурно утре ако го натиснат Богомил Манчев, и това ще го отрече, но това ми го е казвал на 12-ти етаж, на неговия офис на Павлово.
ДИКОВ: С прозрачния покрив офиса?
ВАСИЛЕВ: Да, и с икономичното отопление, и с не знам какво още.
ДИКОВ: Значи, фактически от всяка вноска от по 800 000, половината са отивали там нагоре?
ВАСИЛЕВ: Не знам къде точно са отивали, но, да, там нагоре. А и доколкото познавам Богомил Манчев, той не е от най-щедрите. Да се чуди как да ги раздава тези пари? Очевидно това е било условието – ние продължаваме да плащаме противно на решението на парламента, а пък ти ще трябва да бъдеш благодарен. ДИКОВ: И тук 50%. Тарифа има. Да, но Богомил Манчев и пред мен е казвал, че Вие сте човекът поръчал баретите, проверките.
ВАСИЛЕВ: Много ще ми е интересно да дойде пред мен тук и да ми го потвърди. Защото Богомил Манчев идваше в началото на 2014 г. в офиса ми на „Княз Борис“ и едно към едно знае, че някой е хвърлил върху мен вината.
ДИКОВ: Каква е историята — темата за хвърлянето на вина, историята от нашите служби за информация, дадена за вас на други служби, която била крайно компрометираща?
ВАСИЛЕВ: Това трудно мога да го коментирам сега. Имам обаче достатъчно основания да считам, на база на неформални сигнали, които получавам, че българските служби са злоупотребили и са подвели техните партньорски служби и колеги относно моето място и роля в определени нечистоплътни транзакции.
ДИКОВ: А именно?
ВАСИЛЕВ: Именно – участие в контрабанда на цигари и прочие. Това може би се обяснява единствено с факта, че е било необходимо условие да бъда допълнително очернен, за да няма нито един глас в защита. Не толкова моя, колкото в спасяването на банката.
ДИКОВ: Каква информация криете, заради която могат да падат глави и ще падат глави, както казахте в предишното интервю?
ВАСИЛЕВ: Моята най-важна информация е в главата ми. Защото аз знам много, бил съм свидетел на целия този процес на развитие, особено в последните 15 години. И тази информация сама по себе си наистина е доста компрометираща за целия този политически елит, и в частност този елит, който в момента управлява държавата. Само по себе си, това, което ще видите тук, е достатъчно за едно много сериозно и задълбочено разследване. Само че се притеснявам, че при тази констелация и този похлупак, който е сложен и на Борисов, и на Пеевски, вместо да им извадят очите, ще им изпишат вежди.
ДИКОВ: В смисъл?
ВАСИЛЕВ: Може да ги изкарат по-чисти от ангели.
ДИКОВ: Аз доколкото разбирам, Вие току що казвате, че тази компрометираща информация е за корупция в огромни размери.
ВАСИЛЕВ: Разбира се. Според същия този митологемен финансов министър изглежда само аз съм бил носител на корупцията, както той се изразява в някакво интервю преди няколко дни. В България въобще нямало корупция. Направих си труда да прочета Трансперънси интернешънъл (Transparency International) и се оказва, че България е на последно място отзад напред по корупция в ЕС за 2015 г. На 69-то място в света. А най-интересното e, че за периода 2008 – 2015 г., няма данни за 2016 г. все още, средният рейтинг е бил 63-то място. Но най-ниско в класацията България е била през 2011 г., по времето на първото управление на Борисов, когато всичко пак е било по мед и масло. Тогава е класирана на 86- то място.
ДИКОВ: Сега да ви върна – казахте по кой начин са Ви изработили, така да се каже, хората на Борисов, но по кой начин ви работеха хората на Ахмед Доган? Защото, признавате си, че сте се отчитали и там?
ВАСИЛЕВ: Понеже имам повече време да чета, да гледам малко по-философски на живота, прочетох една мисъл на Иво Андрич от „Знаци по пътя“. Той казва: „Ако хората знаеха колко ми е било трудно да живея, биха по-леко приели всички злини, които съм извършил, всички добрини, които съм пропуснал да извърша, и би им останало дори малко чувство дори да ме оплачат“. Това звучи почти като епитафия, но ако хората знаеха колко ми е било трудно да балансирам между единия клан и другия клан, за да спася банката, наистина биха ме разбрали малко повече. Въпреки всичко, аз наистина пропуснах, аз съм могъл, много добрини. Да спра Пеевски, съм могъл хиляда пъти за този период. Могъл съм. Направил съм злини, когато съм вървял и съм му чистил всичките авгиеви обори. От фамозните ремонти на обектите от национална спортна база, докато майка му беше шефка на тотото, през фамозните му операции с държавния резерв. Тогава да съм го бил оставил, никой нямаше да познава Пеевски и да знае за Пеевски. Всичко беше покрито за моя сметка, само и само да няма скандали. Това е от моите грешки и аз си ги признавам. Въпреки това, обаче, в момента на удара срещу банката, банката беше достатъчно кредибилна, с достатъчно активи, които да покрият пасивите. Продължавам да твърдя, че като банка тя е имала по- специален подход, по-специфичен. Но този специфичен подход в никакъв случай не е бил в противоречие със законите. От друга страна, той е бил съобразен с реалните пазарни условия. Банката имаше само по линия на така наречените „кухи фирми“, „бушони“ и всякакви смъртни грехове, които са дело на техния главен свидетел и доверено лице, през тези фирми бяха финансирани активи, които наистина бяха достатъчни да покрият пасива. И Виваком, и НУРТС, и Дунарит, и Авионамс, и Русенска корабостроителница, и Костенец…да не ги изреждам всичките.
ДИКОВ: За хората обаче е много важно. Финансовата част от нещата ще се доизяснява и дано. Вие дела ще водите, чакате нова политическа обстановка, за да се борите, сума ти дела. Спомням си, примерно, от предишното интервю, че някъде към 250 милиона, доколкото си спомням, че така сте дал на Пеевски да дава там горе по веригата, а той какво е давал там – един Господ знае. Така ли е?
ВАСИЛЕВ: Не е точно така. Пеевски е финансиран с много повече от 250 милиона, а той как и какво и на кого е давал – аз не знам. Но ангажиментът на Пеевски винаги е бил, независимо от финансирането, той да възстанови парите. Очевидно на един етап на него това не му е харесало и той е подготвил по- лесното решение – дайте да ударим банката, да влезем ние вътре, да вземем активите, вместо да си платим задълженията.
ДИКОВ: В крайна сметка под една или друга форма към Доган колко пари са отивали през годините?
ВАСИЛЕВ: Не знам. С Доган аз никога не съм имал финансови взаимоотношения.
ДИКОВ: Признавате и в предишното си интервю преди два месеца, че е трябвало да финансирате някои техни идеи?
ВАСИЛЕВ: Точно така. Част от тези финансирания, всъщност не част, а в основата си това са финансирания на Пеевски, които бяха рефинансирани от държавната банка ББР (Българска банка за развитие) и от банката с държавна помощ ПИБ (Първа инвестиционна банка). Това е. Разбира се, неговият човек, който се чувства задължен да обяснява — говоря за финансовия министър в оставка, който се чувства задължен да обяснява, че Пеевски ама хич, изобщо нямал нищо общо с Корпоративна търговска банка – забравя, че благодарение на неговите представители в банката, печатница, в която Пеевски е потрошил над 60 милиона лева, беше продадена за 4 милиона лева, при това по изключително странен начин от един частен съдебен изпълнител. Продадена беше земята под печатницата, тъй като оборудването просто не може да бъде преместено. За сведение на господина финансов министър в оставка, без рефинансиранията, които бяха направени от ББР и от ПИБ, които са за над 140-50 милиона лева, Пеевски на практика потроши 80 милиона лева за печатницата. Казвам 80 – около 60 струваше, трябваше да се даде по-голям кредит и заради лихви. Над 80 милиона лева струва печатницата, която с лекота прехвърли на лизинговата компания „Партнер лизинг“, финансирана от банката. Пеевски, по време на подготовката и началото на атаката срещу Корпоративна търговска банка, организира през съда дело за несъществуващ дълг към ТЦ-ИМЕ, в резултат на което бяха намалени задължения на майката на Техноекспортстрой с 30 милиона лева. Имам списък и какви са били осигурените финансирания на неговите медийни изяви. Като правя сметка, че и там са десетки милиони левове. Така че всичкото това нещо е митологемата Делян Пеевски. Това говоря до падането на банката. След падането на банката, следва митологемата Делян Пеевски, която се осъществява с активното участие на наместниците на Горанов в банката. Аз вярвам, че един ден всички тези синдици, всякакви други Монедешки, не знам какви си пилета шарени, не знам какви си частни съдебни изпълнители, аз вярвам, че ще се стигне и до боса им Горанав. Вярвам, че ще бъдат на подсъдимата скамейка. За всички безобразия, които извършиха от 20-ти юни 2014 г. Разбира се, в началото са наместниците на Иван Искров до обявяването на банката в несъстоятелност. За всичкото това нещо, те ще намерят своето „достойно“ признание от съда. Защото се знае къде отидоха активите. Аз мога да изброя почти всеки един актив къде е отишъл. То се концентрира в няколко ръце. Изключение правят някои, които успяха да осребрят активите през цесиите като Петрол, като Костенец. Това са изключенията. Всичко останало без изключение, отива през хората на Александър Ангелов и Пеевски, които „управляват“, т.е. на практика крадат банката. Отиват в ръцете им и с помощта на Бисер Лазов. Отиват в ръцете на Пеевски, на Бисер Лазов, на Сталийски и групата около тях. Виваком, разбира се, вече е престъпление с международен елемент.
ДИКОВ: Мисля, че дойде времето да кажете какво му занесохте и какво показахте на Бойко Борисов на онази фамозна среща юни месец, началото, малко преди затварянето на банката, в гаража, там, където Гриша Ганчев Ви е завел.
ВАСИЛЕВ: Част от това, което му занесох, са тези разчети – колко неговото доверено лице е взело през тези години през операции, през фирми и прочие.
ДИКОВ: Сталийски. Какво се оказа? Колко?
ВАСИЛЕВ: Да. Много са, не са малко. Само от тука са 50 милиона лева, има и други.
ДИКОВ: Тези пари, 40 милиона, откъде са на Сталийски и на Сечкова? Които се оказаха парите им в 17 банката.
ВАСИЛЕВ: Това се оказаха пари, които Сталийски придоби след изнудване на ТВ7 във връзка с един смешен договор за наем на студиата, подписан от тогавашния директор на ТВ7 Николай Бареков. Сталийски започна да изнудва ТВ7, че ще я обяви в несъстоятелност, ако ТВ7 не изпълни договора. Трябваше ТВ7 да плаща наем на студиата на Сталийски по 10 милиона лева на година.
ДИКОВ: Че кой е подписал този идиотски договор?
ВАСИЛЕВ: Как кой – директорът.
ДИКОВ: Как директорът? Вие сте над директора там. Това е някаква друга игра очевидно.
ВАСИЛЕВ: Това е корпоративна структура, която си има управление. Ако БТВ си има собственик Си Ем И (CME), това означава ли, че собствениците участват всеки ден в политиката – ежедневната – и одобряват всеки договор, подписан от Павел Станчев.
ДИКОВ: Демек зад гърба ви?
ВАСИЛЕВ: Разбира се, че зад гърба ми. Защото той беше грандоман, защото беше решил, че ще изпревари и БТВ, и Нова телевизия по рейтинг, за да може да вземе лъвския пай от рекламния пазар в България. Така че да не влизам повече в тази тема. Дълга е темата.
ДИКОВ: Последно, тези 4 милиона, които бяха изплатени, те откъде дойдоха?
ВАСИЛЕВ: Те дойдоха от собственика на ТВ7 като знак на благодарност за добрата му работа в телевизията като изпълнителен директор.
ДИКОВ: Той каза, че са като обезщетение от някакъв фонд, защото е собственик – нещо такова.
ВАСИЛЕВ: Значи, когато Бареков тръгна отявлено в политиката, той просто трябваше да излезе от телевизията и това беше единственият начин да излезе от телевизията.
ДИКОВ: Защо не признаете, че тези 300 милиона не може да са дадени реално за издръжка на телевизията? ВАСИЛЕВ: Колко мислите, че е бюджетът на БТВ? Годишният?
ДИКОВ: Нямам представа.
ВАСИЛЕВ: Над 120 милиона. За 2 години? Бюджетът на ТВ7 е бил съпоставим, защото това беше условието да надхвърли рейтинга на БТВ и на Нова. Но да се върнем на студиата. Освен че бяха продадени незаконно според мен – и от Сечкова, и от Сталийски, защото там има еврофинансиране и 18 има забрани за продаване на активи за определен период при еврофинансиране – синдиците, които много се борят за активите на банката, оставиха студиата да бъдат разграбени от същите тези хора. А това изцяло е в патримониума на банката – студиата в Герман. Те оставиха студиата да бъдат разграбени.
ДИКОВ: Кога Бойко Борисов Ви обеща, че ще спаси банката?
Гледайте първа част на интервюто на Цветан Василев на страницата на телевизия BIT, както и в Youtube: http://www.bitelevision.com/mafiotski-urotsi-tsvetan-vasilev-vspetsialno-intervyu-za-sasho-dikov/
В изпълнение на разпорежданията на съда, президентът Радев направи публични в разстояние на около месец двете така наречени Стенограми КТБ. Събитието трябваше да разкрие дългоочакваната от обществото енигма – какво се случи с КТБ, кой, кога и как ограби четвъртата по големина банка в България.
По характер и стилистика двете стенограми са твърде различни, независимо от гастрола на почти едни и същи нескопосани и неуки актьори. Водещо чувство по време на първата „седянка“, проведена на 29.06.2014 г. при изживяващия се като баща на нацията Плевнелиев, е това на страх, панически страх от възможните последствия от срутването на банковата система. Очевидно, „одобрената“ от по-голямата част от присъстващите на тази среща влъхви атака на Прокуратурата и ДАНС срещу КТБ беше довела до неописуема паника у тези морални стожери на държавата. Никой, очевидно, не си е бил направил труда да прецени какви биха могли да бъдат последствията. А те са били ясни – 2 затворени банки и още поне 14 пред затваряне.
Всички и най-вече опозиционерът по това време Борисов са единодушни, че става въпрос за криминална атака, подкрепена от истерясалата кампания на свинско-кафявите медии. Нито един от тях, обаче, няма смелостта да каже, че фронт на криминалната атака са държавното обвинение и ДАНС. Няма и как да стане, след като основната част от присъстващите са техни „клиенти“, някои от които очевидно наскоро отървали се от зловещата им „прегръдка“. На други вероятно пък е било обещано да се освободят.
С една дума – форумът трябва да мете натвореното от Прокуратурата и службите заради желанието на клана, олицетворяван от Пеевски, да притежава това, което е контролирано от банката и чието придобиване е финансирано от нея. Естествено, обаче, името на Пеевски не се споменава. То и тогава, както и сега – 3 години по-късно – е табу!
Две седмици по-късно, след като по една или друга причина, но главно заради решителната подкрепа на държавата за банковата система и най-вече за прекъсналата плащанията ПИБ, ситуацията се успокоява. Колапсът на системата се отлага и идва времето на „Страшния съд“ – заседанието от 14.07.2014 г. Така бих оприличил неясния формат на втората среща при президента Плевнелиев. Има си, разбира се, Върховен съдия – домакинът, има си прокурор, има вещи лица-помагачи – Искров, Д. Костов и Ментата, има и съдебни заседатели.
Главният въпрос е да оправдаят отдавна дискутираното и вече взетото решение за ликвидацията на банката. Защо КТБ не е подкрепена, при положение, че за разлика от другата подпомогната банка, е могла да предложи обезпечения като 43% от Виваком, 97% от Петрол, 100% от НУРТС, 100% от Дунарит и пр., чисти от задължения, всеки може да си направи извода. Казвам го, защото е публична тайна срещу какво е предоставена държавната помощ на другата банка.
Очевидно е, че участниците на срещата са гузни. Гузни са, защото нямат никакви одити (освен официалните, потвърждаващи точно обратната теза). Дори и самите поръчкови изпълнители от Делойт са отказали да го направят към онзи момент, поради липса на файлове и информация. А и кой ли би могъл да направи анализ на кредитен портфейл от над 5 млрд. лева за 2-3 седмици? Най-подготвени с „опорни точки“ са „индиректният“ представител на Пеевски – Главният прокурор и теологът „финансист“ Ментата. Опорните точки на Прокуратурата са копи-пейст на Прокопиевите твърдения от периода 2010-2013 г., обогатени с типичния булеварден стил на свинско-кафявите медии. Нивото на разговора е махленско, жълто. Какъвто е и стилът на скалъпеното обвинение, на което сръбските съдии три години се „дивят“, а и не само те… Парадокс е, че днес кредитите на атрактивно описания охранител, който бил източил банката по мое нареждане, не са дори включени в обвинителния акт. Но не това е важното. Важното е, че тези хора, сред които и Ръководството на БНБ, и Главният прокурор под погледа и с одобрението на Президента, и бъдещият многократен Премиер, си позволяват да нарушават законите, като че ли се намират в държава от Екваториална Африка. При това, отчитайки факта (най-сетне след безкрайните инсинуации на Прокопиев и Сие в продължение на години), че банката има сериозни външни акционери и най-вече Държавният фонд на Оман, третирани унизително от представителите на правителството на Орешарски и Централната банка, без да им бъде предоставено полагащото им се по закон право за възстановяване на банката!
Затова са и опасенията на президента Плевнелиев, че трябва да се намери много респектираща външна компания за защита на безумията, сътворени от тях. Прав е президентът Плевнелиев – вярвам, че ще осъдя държавата България, както съм убеден, че това преди мене ще стори Оманският фонд. Въпросът е, че съдебното възмездие трябва да достигне до поръчителите и организаторите на атаката и плячкосването на активите, както и до изпълнителите. Голяма част от тях присъстват на това събиране.
Освен „високо интелектуалните“ разговори за ямите и дупките, президентът има още едно прозрение – че активите на банката не са само кредитите на шофьорите и охранителите, дето не разбирали от цесии (като че ли „експертите“ от милиционерските училища на Главния прокурор разбират), а и контролните пакети на поне 20 индустриални предприятия с над 20 000 работещи и служители и над 230 млн. евро годишна EBITDA (по данни от 2013 г.) По различни оценки тяхната стойност надхвърля 1,5 млрд. евро, потвърдена и от моите чуждестранни финансови консултанти. Дали някой има представа колко пари са влезли от тях в банката? По моя информация – не повече от 150 млн. евро и то главно чрез цесии (разрешени от там присъстващите „гув…ньори“ и вице-„гув..ньори“), чрез които, разбира се, е придобит контролът върху част от тях – напр. Петрол, Рубин Плевен, Техномаркет, Кастра Рубра, НУРТС, ХК Костенец и др. Няма да влизам в задочен спор по концептуалните ми различия с Прокопиев на тема „Що е то банка и по какво се различава от един инвестиционен фонд?“. Ще кажа само, че тези активи, приходите от тях и тяхната реализация са били онова надлежно осигуряване на изплащането на кредитите на „секретарките“ и „охранителите“. Докато банката не беше подчинена, овладяна, а впоследствие и „брутално източена“, съгласно свинско-кафявата терминология, от същите тези, които прехвърлиха вината върху мене.
В заключение ще подчертая, че и днес съм убеден, че принципно моделът ни беше единствено правилният за условията на криза след 2008 г. Нямам съмнение, че дори и сега, 3 години по-късно и повече от 5 млрд. лева допълнителен лихвен доход за банковата система от контролираното сваляне на лихвите, позволило на банките да провизират значителна част от „перфектните“ си портфейли, преобладаващата част от тях и сега имат по-лоши активи от активите на КТБ към 20.06.2014 г.
Колаж: Иво Ангелов – Свободен човек
