Община Поморие, с кмет Иван Алексиев – втори мандат от ГЕРБ, е доказан закононарушител при разходването на публичните парични средства и при провеждането на обществени поръчки, установено от проверките на Държавна агенция финансова инспекция и от наложените актове през годините до сега на длъжностни лица. Законът за обществени поръчки и Законът за публичните финанси са арогантно погазвани, но това не е проблем за общинския управник да пожелае изтеглянето на нов общински банков заем от 18 000 000 лева, с който да погаси предходния милионен заем и да реализира отчасти предизборните си обещания, които изпаднаха от оперативните програми с европейско финансиране.
Предложението на кмета на Поморие засега не е прието положително от всички общински съветници, става ясно от входирана докладна-записка. Гласуването ще се проведе на редовната сесия на общинския съвет на 06 октомври 2017 г. Точка 12 от дневния ред е с искане от Иван Алексиев за поемане на дългосрочен общински дълг чрез емисия на общински ценни книжа – облигации, при условията на частно предлагане. Под т. 11 е поставено предложението на общинските съветници от БСП Никодим Стоянов и Ива Кусева, според които дългосрочният общински заем трябва да бъде направен само след провеждане на местен референдум, предоставящ чуваемост на гласа на хората от община Поморие.
Ето какво предлагат съветниците Никодим Стоянов и Ива Кусева:
„Предложение за произвеждане на местен референдум относно поемане на дългосрочен общински дълг в размер на 18 000 000 лева със срок на погасяване от 15 години
На 05.09.2017г. по покана на кмета на община Поморие г-н Иван Алексиев беше проведено обществено обсъждане относно предложение за поемане на дългосрочен общински дълг в размер до 18 млн. лева.
В най-новата история на общината няма друг подобен случай на поемене на толкова голям дълг, изплащането на който ще струва на данъкоплатците около 22 млн. лева и ще блокира каквито и да е инициативи на бъдещи общински администрации за години напред.
Поемането на общински дълг в особено голям размер, чийто хоризонт на погасяване се разпростира в рамките на повече от три общински мандата, натоварва гражданите с дългово бреме за период от време, през което е невъзможно да се предвидят евентуални законови промени или форсмажорни обстоятелства, които могат да се отразят негативно върху платежоспособността на общината. Пример за това е очакваната промяна в методиката за определяне на размера на такса смет в страната и прогнозното очакване за нарастването й.
Освен това има редица факти, показващи недостатъчна финансова дисциплина в Общината по управлението на публичните финанси и наложени санкции от контролни органи, което основателно предизвиква недоверие и съмнения за недостатъчен контрол относно законосъобразното разходване на средствата.
Неудачно избраното време за обществено обсъждане на предложението очаквано доведе до изключително слабо гражданско участие в дискусията, отсъствието на експертни мнения и на алтернативни предложения.
В резултат на всичко това подавляващата част от местната общност остана неинформирана за подготвяното решение на общинския съвет, което ще определи в значителна степен живота в общината за години напред.
Във връзка с гореизложеното и на основание на чл. 17, ал. 2 от Закона за общинския дълг считаме за целесъобразно решението за поемане на общински дълг в размер до 18 млн. лева да се приеме не от общинския съвет, а от самите граждани, които ще го погасяват чрез своите данъци. Разпоредбите на Закона за общинския дълг, както и тези на Закона за местната администрация и местното самоуправление, по принцип овластяват общинския съвет да приема решения по поемане на общински дълг. В същото време разпоредбата на чл.17, ал.2 ЗОД предвижда и втора възможност, а именно с решение на Общинския съвет да се проведе местен референдум по искане за поемане на нов дълг. В случая, размерът на дълга и срокът на неговото погасяване, според нас изискват становище не само на органа на местно самоуправление, но и на суверена на властта – местната общност. По този начин ще се постигне по-голяма публичност на намерението да се поеме дълга, до по-сериозно обсъждане на предложението и накрая – до по-голяма легитимност на взетото решение, което ще определи съдбата на общинските финанси години напред.
Ръководени от тези аргументи и като общински съветници по чл.27, ал.1, т.1 от Закона за общинския дълг и в съответствие с чл. 27, ал. 1, т. 1 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, във връзка с чл.17 ал.2 изр. второ Закона за общинския дълг
ПРЕДЛАГАМЕ:
Общинските съветници да гласуват да се проведе местен референдум в община Поморие, с въпрос „Съгласни ли сте Община Поморие, по предложение на кмета на общината, да поеме дългосрочен общински дълг в размер до 18 милиона лева, със срок на погасяване от 15 години?“
Каза още: „И на Бойко Борисов да се оплачете, нищо няма да ми направи”
Мануела Огнянова Тошева е от София, 54-годишна. Тя е съдебен експерт-графолог в Софийски градски съд и Апелативните съдилища в градовете София и Велико Търново, както и медиатор на Министерство на правосъдието. Научена е от баща си да отстоява правата си и да търси възмездие и справедливост по законоустановения ред. Спечелила е дела срещу Министерски съвет и Министерство на здравеопазването /МЗ/, като е обжалвала Наредбата за медицинска експертиза като незаконосъобразна. С нея се отменят няколко текста, които уреждат правата на хората с увреждания. При 3-членен и 5-членен състав на Върховния административен съд нейните искания са уважени, а МЗ е задължено да промени въпросните текстове. Не е убедена, че това се е случило. През месец май т.г. за БТВ Репортерите в обширен репортаж тя говори по конкретния казус и за тормоза, който се налага над инвалидите от ТЕЛК (виж ТУК).
Мануела има спечелено дело и срещу Прокуратурата на Република България, с окончателно решение от 2014 година. В съдебния процес доказва наличието на причинно-следствена връзка между повдигнатото й от прокуратурата обвинение с довеждането й от шампион-рекордьор по колоездене, с много добри физически данни, до 92% инвалид. Осъжда прокуратурата и получава обезщетение. Интересното е, че съдията, постановил осъдителната й присъда, е повишен – в Специализирания съд. Прокурорът, който е внесъл обвинителен акт срещу нея, от Районна прокуратура – София, е повишен в Спецзвеното на СГП, а набедилият я в качеството на частно лице вече е председател на Районен съд – Сливница, най-невралгичната граница на ЕС, откъдето се изнасяха оръжия и се нарушаваше Югоембаргото. Тези странни на пръв поглед съвпадения навеждат до мисълта, че Мануела Тошева вероятно е засегнала сериозни интереси.
Бащата на Мануела – Огнян Тошев е на 77 години, пенсиониран военен с 40-годишен трудов стаж, бивш началник Централен сектор „Секретна документация” за цяла България.
Интервю на Стоян Тончев
– Защо заведе дело срещу прокуратурата?
– Имам осъдителна присъда за лъжесвидетелстване, без да съм се явявала като свидетел във въпросния процес. Доказах, че не съм се явявала в качеството на свидетел по това дело, за което прокуратурата ми е повдигнала обвинение, не съм давала неверни показания и съм набедена за цялата съставомерна дейност, която ми приписват като обвинение. Вследствие действията на прокуратурата изживях огромен стрес, шок и ужас, и се разболях от рак, което доведе до 92-процентната ми инвалидност. С обезщетението при осъдителната за прокуратурата присъда реших да закупя апартамент в Поморие. Вложих си парите в морския град, защото имам нужда от почивка, от морелечение и хелиотерапия. Избрах Поморие, за да се възстановявам след заболяването, за да бъда работоспособна и да мога да се грижа и за себе си, и за баща ми. Оказа се, че нямам спокойствие и там, заради шефа на Дирекция „Обществен ред и сигурност” в Община Поморие Петър Мундров, с който живеем тук врата до врата. Този човек ме държи под постоянно напрежение, страхувам се за здравето и живота си и мисля, че ще ми посегне – пребие или прегази с колата…
– В Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ ли заведе дело срещу Прокуратурата на РБ?
– Не, в България. В ЕСПЧ все още не съм завеждала дело, но ако кметът на Поморие не обърне внимание на своя служител, който ми е съсед в Поморие и психически ме тормози, ще стигна и до там.

– Какво делите с твоя съсед и какви проблеми имаш в Поморие?
– Единственият човек, с когото имам проблем, е Петър Мундров. С него сме съседи в жилищната сграда на ул. „България” 9. Аз живея в апартамент 3-9 на втория етаж, а той – в апартамент 3-8. По-късно разбрах, че е началник на Дирекция „Обществен ред и сигурност” в Община Поморие. Явните проблеми с него започнаха миналата година /2016 г./ . Тогава строителите започнаха да ме притискат да подпиша документи, съдържащи неверни данни за въвеждане на сградата в експлоатация. Мария Ефендиева ми поднасяше документи с отворен лист на подписите. При положение, че не съм запозната със съдържанието на останалата част в папката, няма как да положа своя подпис. Видях, че е посочено присъствието ми на някакви огледи с другите собственици, с длъжностни лица, с проектанти, архитект, строител и то във време, в което изобщо не съм била в Поморие, а в София, където живея. Отказах да си слагам подписа върху информация, която не отговаря на истината. Не съм разглеждала нито апартаменти, нито са ми предоставяни за запознаване строителни документи, за да мога да сравня дали това, което ще подпиша, отговаря на състоянието на сградата. Пък и аз не съм специалист в тази област, за да дам експертно мнение – дали строителните книжа отговарят на изградения строеж.

– И все пак подписа ли ?
– Да, подписах ги, защото достъпът до сградата се осъществява през тунел и на няколко пъти съседът Мундров се опита доста агресивно да влезе в тунела с голям микробус „Фолксваген”, когато се намирам и аз там. В тунела отваря вратата на возилото, като по този начин ми ограничава достъпа до входната врата на блока. Бях на тръни да не ме прегази или удари с вратата. Действително, тогава той устни заплахи към мен и баща ми не е отправял, но поведението му ме плашеше и го свързвах с отказа да разпиша документите. Все пак, натиск да разпиша документите имаше от строителя и Мария Ефендиева, техен сътрудник. Тогава подадох жалба до РУ-Поморие, Община Поморие, входирах сигнал и до Райнонна прокуратура – Поморие, но след като и от тяхна страна нямаше реакция, с баща ми се свързахме с теб за съдействие. Въпреки това съм на мнение, че след като сградата се предава за експлоатация, апартаментите вътре трябва да са завършени, а те не са. Пространството около сградата не е приведено по начина, както е описан по документи – по проект има ограничителни колчета за автомобили на тротоара, а всъщност ги няма и това позволява на коли да спират в тунела. Там се паркираха три превозни средства, свързани с Мундров, като в частен гараж. А пространството е обща част и там се намира входната врата на блока.




– Действието се развива през лятото на 2016 г. Разкажи какво се случи това лято?
– Преди няколко дни пристигнахме с баща ми в Поморие. Петър Мундров започна да ме причаква. Вратите ни са една до друга. Искам или не, аз трябва да мина покрай неговата. Минавайки покрай вратата му, той започна да вика зад гърба ми: „Не се оплаквай на полицията и на кмета, ще стане по-лошо!”. Доста застрашително поведение от негова страна. Изплаших се, че в един момент може и да ме удари. Казах му, че ще се обадя на 112. Позвъних, препратиха ме на дежурния полицай в Поморие, подадох сведения. След няколко часа, когато се прибирахме с моя баща, той отново ни причака. Излезе от колата си, застана в тунела, мърморейки, и ние отново трябваше да минем покрай него. Изчакахме известно време да се качи преди нас нагоре към апартамента си или да тръгне за някъде, но той продължи да стои на място. Като видяхме, че няма да се махне и стои тенденциозно в тунела, решихме да влезем във входа. Минавайки покрай Петър Мундров, той се обърна към баща ми и му каза: ”Ш’ти скъсам главата, да знайш!”. Обърна се към мен и ми каза, че не съм спазвала реда и законите. Почувствах се унизена и го попитах на висок глас: „Какво искате от нас? В какво престъпление или нарушение ме обвинявате?”.


– Той отговори ли ви?
– Не. Продължи с общи заплахи, че ще ни убие, ще ни направи нещо чрез полиция, съд, прокуратура… Най-фрапиращият случай е на 29.08. т.г. Вървяхме по тротоара с баща ми по ул. „Цар Иван Александър”. Чухме, че някаква кола форсира зад нас, след това премина от най-дясно в лявото платно на насрещната лента, пресече ни пътя и спря върху тротоара пред нас. Управляваше я Петър Мундров.


– Изплашихте ли се?
– Естествено, че приемам тези действия като заплаха и като сигнал за бъдеща саморазправа – дали чрез прегазване, дали чрез удари и побой. Изключително притеснена съм от този човек и нямам никакво спокойствие в Поморие.
– От полицията какво ви казаха?
– Казаха ми да се обърна към кмета Иван Алексиев, защото той е избран от управляващата партия ГЕРБ, а Мундров е негов служител и извършва тези действия спрямо нас през работно време. Аз дори не знам този човек ходи ли изобщо на работа, какво му е работното време и какво работи. Преди обед ме причаква, след обед – в 14:50 часа беше т.нар. „яростно спиране” пред нас на тротоара. Заяви ми заплашително да спра да звъня в полицията и да не се оплаквам на кмета. Каза още: „И на Бойко Борисов да се оплачете, нищо няма да ми направи”. Не мога да разбера какъв е този човек, кой го протежира, на какво се основава това чувство за безнаказаност, което демонстрира! Не знам какво иска и от нас.
– Смятам, че трябва да е налице и друга основателна причина, която да обяснява поведението му. Не може да е само заради жалбата ви до полицията и сигнала до прокуратурата…
– Поисках от Община Поморие да ми предостави строителните книжа на сградата, в която съм закупила апартамент и установих, че има складови помещения. Всъщност, аз съм заплатила за този склад и това е вписано в нотариалния акт. Дори нотариусът, при който минахме сделката, ми каза, че без складовите помещения, вписани в нотариалния акт, не може да бъде продавана сградата на апартаменти като жилищна кооперация. Складовите помещения се намират на последния, пети етаж. Все пак, аз искам да получа това, което е мое, платила съм го и ми се полага. Освен това забелязах, че заложеното по проект не е изпълнено. Не са изградени скосявания като покривна конструкция и по точно – затваряне на терасите на последния етаж и обособяване на складови помещения. На практика сега са обособени жилищни площи за продажба. Вероятно нямат разрешение за преустройство, защото от техническата служба към Общината не ми бяха предоставени такива документи…



При подписването на предварителния договор за закупуване на студиото в Поморие Атанас Калоянов – пълномощник на строителя, откъсна от папката си със строителни документи един лист, явяващ се етажа, на който имам помещение. На листа е дописано с неговия почерк „апартамент 3-9”, но на практика планът е за „апартамент 3-3”, намиращ се в друга сграда. Тоест, архитектурен план за нашата сграда не съм виждала и според мен няма такъв. Затова отидох в Община Поморие, за да поискам плана на моя етаж в сградата. Дадоха ми разрязан лист, не в пълната цялост за етажа. Не съм убедена, че трябва да се предоставя документ от институция в такъв вид, след като съм заплатила и 7 лева, за да го получа. Бях изненадана, че това, което ми предоставиха от Община Поморие, беше със същото обозначение на помещенията на етажа, което получих като лист и от пълномощника на строителя Атанас Калоянов – „апартамент 3-3”, а аз съм закупила „апартамент 3-9”.


– Как тълкуваш разминаването в номерацията на апартаментите при официалните документи?
– Това според мен означава, че строителният план е за съседната сграда и е ползван и за нашата. Не съм убедена дали това е законно. Ако е незаконно, ние нямаме строителни книжа за нашата сграда. Не намерих никакви документи и за преустрояването на т.нар. „складови помещения” в жилищни площи, за да се продават като апартаменти. По-интересното е, че след като получих официално от Община Поморие плана за етажа от сградата, в която имам студио и складово помещение, на другия ден с баща ми видяхме изсипани до контейнера и в контейнера зад сградата на Общината купища с папки – официални документи, строителни книжа, подписи, фирмени печати на строителни предприемачи, строители, инвеститори… Баща ми цял живот е работил с документи и е наясно какво означава това.
– Какво направихте с тях?
– Обадихме се в Полицията, полицаите дойдоха, събраха ги в черен чувал и не знам какво са направили след това с тях. Става въпрос за документи , съдържащи лични данни, защитени от закона.
– Допускате ли, че може да са изхвърлени от Община Поморие?
– Напълно възможно е. Папки на различни фирми – кой би могъл да разполага с такъв набор от данни на хартиен носител. Не една фирма – много.
– Да разбирам ли, че конфликтът Ви с Петър Мундров започва след отказа да разпишете документите за приемане на обекта и противоречията със строителя? В крайна сметка какво мислите, че искат от Вас?
– Да продадем жилището на безценица, да им подарим складовите помещения и да се махаме от там.


– Това някой казвал ли ви го е – на Вас или баща Ви?
– Това беше споменато от строителите. Също така те ми казаха, че ще намерят начин да ме съдят и да ми вземат сериозни суми. Искаха ми пари за някакъв „воден цикъл”… и за други неща. Но аз не им дължа нищо допълнително, защото не съм постоянно пребиваваща в това стайче, което съм закупила, за да ползвам за почивка, възстановяване и да ходя на море. Обитавам го само няколко дни в годината. А Мундров задръстваше с колите си тунела към входа на апартаментите, както и с коли на лица, свързани с него, поставяше и някакво желязо, в което веднъж вечерта сериозно се нараних и се наложи да потърся медицинска намеса.
– Обърна ли се към кмета на Поморие, запознат ли е със случая?
– Разговарях със зам.-кмета по финанси, разказах му за конфликта с Петър Мундров и той каза, че това са много сериозни неща и трябва да бъде решен веднъж завинаги този проблем. Тогава кметът отсъстваше. Вече имам запазен за утре /05.09.2017 г./ час при него.
– Страхуваш ли се?
– Да, това е психически тормоз, който може да прерасне и във физически. Чувствам се дискомфортно в Поморие, а много харесвам града. Страхувам се за здравето и живота си, както и за баща ми. Той е възрастен човек. Идваме тук да си почиваме и се чудя – как този човек може да бъде началник на общинско звено по сигурност и ред?! Това е някаква подигравка. Мундров е в близки отношения със строителите, живее сам в сградата, държи се като господар, а може и да правят далавери с апартаментите, проституция, знам ли? Той живее с едно момиче, което почти не излиза, не се вижда много, но вечер към апартамента има голямо текучество на мъже. През 50 минути някой пристига.
…АВАНТАЖ ще следи развитието на казуса…
Истината за поморийските управници е неприлично неудобна
Засегналите се заместник-кметове на Поморие Илия Джингов (братовчед на кмета Иван Алексиев) и Кунчо Гайдов загубиха на първа инстанция заведените от тях дела срещу протестиращи гражданки, недоволни от начина на управление на Община Поморие. В мотивите си районният съдия на Бургас Мая Стефанова, следвайки духа и буквата на закона, безпристрастно, обективно и много прецизно порязва мераците на самозабравилите се парвенюта, обяснявайки защо приема подсъдимите гражданки за невиновни.
…“От изготвената фонограма на записа е видно, че на посочените в екзит-файла дати 21.08.2013 г. и 22.08.2013 г., на протеста пред сградата на Община Поморие три протестиращи жени едновременно започват да скандират:
„Оставка ГЕРБ, синове и внуци на БКП.
Иван Алексиев, осиновеното дете на олигархията, син на партийна секретарка и баща комунист-сталинист от БКП. Алексиев, имаш ли още от родата, да ги назначаваш в Общината?
Илия Джингов – син и внук на БКП. Продавач на зеленчук, марш от тук. Назначен си в Общината като брат’чед на кмета от родата.
Кунчо, гайда, тъпан, син и внук на БКП. Диплом ел.транспортен, пътен кмет строителство е оцелял, заради своя асфалтов материал. С жена си има конфликт на интереси, но партията ГЕРБ не му се меси…“…
Протестът на протестиращите граждани е заснет от оператори на фирма „Прима САТ“ (Несебър), по поръчка на секретаря на Община Поморие – бившето ченге Тони Митев (недопуснат от съда като участник в процеса). По това време „Прима САТ“ е в договорни отношения с Община Поморие.
Съдът приема фактическата обстановка за доказана от събраните по делото гласни доказателства – обясненията на подсъдимите Таня Гюрова, Ваня Жекова и Иванка Пулева и показанията на свидетелите Стоян Тончев, Богослов Виглов, Стоян Пирев, Калоян Наумов, Георги Камов, Иван Манев и Димитър Личев… както и от събраната документация.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимите протестиращи, които са искали да изразят своето недоволство от начина на управление на Община Поморие, в лицето на кмета Иван Алексиев и неговите заместници Джингов и Гайдов. По-конкретно – недоволство от непрозрачното управление при възлагане на обществени поръчки и даване на постове на негови роднини. За да защитят гражданската си позиция, протестиращите жени са избрали да носят плакати и да скандират. Подчертава се, че техните действия са продиктувани не само от лични мотиви, но са го направили в името на обществото и за жителите на Поморие.
Тези обяснения на подсъдимите се потвърждават от свидетелите Стоян Тончев, Богослов Виглов и Стоян Пирев, които са преки очевидци на протеста и са установили причината за неговото организиране и провеждане. Не е имало нарушаване на обществения ред, в какъвто смисъл са и показанията на Камов, Личев и Манев – и тримата служители на РУП-Поморие.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Гергана Паскова и Милен Костадинов. И двамата са служители на Община Поморие и това прави показанията им пристрастни и заинтересовани, тъй като са в състояние на зависимост от тъжителите. Съдът не кредитира показанията на Паскова и Костадинов и по друга причина. Съдът установи, че при тях е налице стремеж да бъдат пресъздадени обстоятелства описани в частната тъжба, а именно – дословно повтаряне на обидни думи и то по начин и последователност описани в тъжбата.
При стриктното спазване на визирания обективен критерий, съдията-докладчик намира, че е доказано по несъмнен начин, че употребените от подсъдимите изрази по адрес на двамата тъжители не изпълват признаците на конкретен престъпен състав. Налице са твърденията относно произхода на адресатите, техни родствени връзки, получено образование, като за тези изрази не съществува законова забрана.
Съдът не установи да са използвани обидните изрази и думи, описани в тъжбата на Илия Джингов, като: „мафиот, ченге, подлога, дете на мръсен комунист“. Твърдения за тези думи има единствено в показанията на общинските служители Паскова и Милен Костадинов, но на тях съдът не им даде вяра, не ги кредитира, като ги намери за пристрастни и заинтересовани.
Преди съдът да припомни регламентираното основно конституционно право на гражданите на Република България – на свободно мнение и неговото разпространение чрез слово, писмено или устно, и чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, е съобразил, че преценката, дали тъжителят Гайдов се обижда от думите „гайда“ и „тъпан“, е субективна, и усещането му за унижение не може да намери обективен израз.
Адвокат на зам.-кметовете на Поморие е Станко Кралев. Той представлява и тъжителят Иван Алексиев по други загубени дела срещу поморийци, които защитават обществения интерес, упражняват журналистическа дейност и борaвят с истини.
Обръчът около поморийския кмет Иван Алексиев започна кораво да се затяга
Управлението на двумандатния феодал на ГЕРБ, приближен, подкрепян и чадъросван и от ДПС, бе осеяно със скандали, репресии, порочни практики с общински имоти, митинги, протести и дълги съдебни процеси. Стигна се дори до мокра поръчка на журналист, разобличаващ общинските далавери с имоти и недвижимо имущество, асфалти, пилеенето на данъкоплатски пари за лични и семейни нужди и интереси.
Всичко това хвърля допълнително негативна сянка върху партия ГЕРБ и Бойко Борисов, които засега неофициално са се разграничили от поморийския дерибей, имайки предвид предстоящото председателство на Съвета на ЕС от България и активирането на поправката „Магнитски“.
Корабът „Община Поморие“, обаче, се пропука и плъховете един по един започват да напускат пробитата палуба. След скандала за военния имот в Поморие и опитът да бъде отменено 80-годишно дарение, а и по други финансови причини и интереси, зам.-кметът Илия Джингов, братовчед на кмета Иван Алексиев, подаде оставка.
Според източници на АВАНТАЖ, Илия Джингов е новият фаворит на #КОЙ за кмет на Поморие, препоръчан от Чочо Александров. Изборът му щял да бъде бетониран благодарение на гласовете на работниците на фирмите (Камен Костадинов), които ще изграждат новия път, свързващ Бургас и Слънчев бряг. По-голямата част от трасето попада на територията на община Поморие и именно за там било планирано да бъде направена адресната регистрация на свежите електорални единици.
Допуска се, че Джингов е бил посъветван да се оттгегли от Община Поморие като зам.-кмет. Целта е да излезе чист и сух от кочината (и пласиран за градоначалник), за която се предполага, че скоро служби и прокуратура ще разтурят. Към момента Община Поморие се разследва по много сигнали, като има и образувано официално досъдебно производство за безстопанственост – ощетяване на общинската хазна, непровеждане на обществени поръчки съгласно Закона за обществени поръчки (ЗОП) и изплащане на фирми суми, които са над първоначално договорените. Това е констатирано при проверка на Държавна агенция финансова инспекция, за което са наложени актове на кмета Алексиев, зам.-кметовете Янчо Илиев (финанси) и Кунчо Гайдов (строителство и транспорт).
Некомпетентността, която цари в Община Поморие, е пословична и всеизвестна сред поморийци, но защо трябва да бъде излаган курортният град и пред чужденците?
Община Поморие да си оправи неграмотно изписаните табели и да се обърне към легализирана фирма, не да дава поръчки на аверска рекламна агенция, която видно не може да свърши качествено работата.
За администрацията й от роднини и приятели се знае – не владее чужди езици.

По сигнал за извършване на строително-монтажни дейности на морския плаж „Помпата” в Поморие и изграждането на плажен бар върху пясъчни дюни, експерти на РИОСВ – Бургас съвместно с представители на община Поморие извършиха проверка, съобщават от регионалната инспекция по околната среда и водите (виж тук).
На място проверяващите са установили, че е монтиран преместваем обект „Търговски павилион – летен бар и плажни тоалетни” до седми вълнолом в специализираната схема в концесионата територия морски плаж „Поморие-изток” ПИ с № 57491.501.524 по КККР на гр. Поморие. Той е разположен съгласно специализирана схема за разполагане на преместваемите обекти и съоръжения за сезон 2017г., съгласувана с Министерството на туризма на 10 май 2017 г., с изготвен инвестиционен проект и разрешение за поставяне № 20 /07. 06. 2017 г., издадено от главния архитект на община Поморие. Решението за поставяне е за срок до 2019 г., съгласно договор за предоставяне на концесия от 05. 08. 1999 г. на „Ирида-71”ООД.
За отпадните битови води от обекта е предвидено и съгласувано заустване в новопроектирана канализационна ревизионна шахта на ул. „Крайбрежна “ за която има съгласуване с „ВиК” ЕАД – Бургас. При извършения оглед не се установи нерегламентирано заустване на отпадъчни води в морето и околните терени.
Имотът, обект на сигнала, не попада в защитена територия по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ) и в защитена зона (Натура 2000) по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), поради което не могат да бъдат приложени разпоредбите на ЗЗТ и ЗБР. Опазването на дюните извън защитени територии и защитени зони следва да се осъществи по реда на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, по който РИОСВ не е компетентен орган, допълват от държавната институция.
За спазване на Закона за устройството на черноморското крайбрежие трябва да следят РДНСК и Община Поморие, която не веднъж е нарушавала разпоредбите на българското законодателство. В тази връзка РИОСВ-Бургас е наложила глоба в размер на 3000 лева на кмета на община Поморие Иван Алексиев. Той не е спазил определените срокове в разпоредбите на Закона за управление на отпадъците. Иван Алексиев не е осигурил площадка за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, в това число – едрогабаритни отпадъци, опасни отпадъци, отпадъци от черни и цветни метали.
Едно от задълженията на кмета на общината, за което получава заплата от данъкоплатците, е, освен да организира управлението на битовите и строителните отпадъци образувани на нейна територия, и да осигури площадки за предаване на разделно събраните. В случая поморийският кмет Иван Алексиев не изпълнява служебните си задължение и нарушава Закона за управление на отпадъците.
Липсата на площадка за предаване на разделно събраните отпадъци в Поморие навява на мисълта, че Община Поморие вероятно не реализира разделно събиране на отпадъците.
Санкции са наложени и на управляваната от Иван Алексиев институция. Община Поморие не изпълнява условията в издадените й разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води от канализационна система в Ахелой и Каблешково. Нарушен е чл. 48, ал 1, т. 11 от Закона за водите и са наложени имуществени санкции за 6000 лева.
Иван Алексиев е двумандатен кмет на Община Поморие, издигнат от партия ГЕРБ. С встъпването си в длъжност и втори мандат през 2015 г., едно от първите действия, които предприема, е да бъдат вдигнати местните данъци и такси. През месец декември на същата година той внася докладна-записка до новосформирания общински съвет, с която пожелава съветниците да гласуват увеличаване на туристическия данък с приблизително 50%, такса смет с 50% и наемът на общински търговски пространства.
Оказва се, че освен с по-високи налози за попълване на общинската хазна, данъкоплатците ще трябва да покриват и санкционираната администрация, която неглижира законодателството и не изпълнява служебните си задължение.


















































































